№ 1664
гр. Варна, 29.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20223100500849 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.
№ 261688/13.12.2021г. на "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София и насрещна въззивна жалба вх. № 260093/09.02.2022г. на Г. Р. СТ..
Подадена е въззивна жалба вх. № 261688/13.12.2021г. от "ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, действащо чрез
пълномощник адв. П.П.Д., срещу решение №260071/22.10.2021 год., постановено по гр.дело
№456/2020 год. на РС – Провадия, в частта, в която е отхвърлен предявения от "ДЗИ -
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София против Г. Р. СТ.,
ЕГН **********, от С.Б.**** иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ за
разликата над присъдената сума от 2043.84 лева до пълния претендиран размер от 3020.12
лева, представляваща регресно вземане за платено по силата на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, полица №
06114001381364/16.05.2014 г., застрахователно обезщетение за нанесени щети – тотална
щета на лек автомобил „Даймлер Бенц Е 200 CDI“, с рег. № ****1, собственост на Д.Л.Т. по
щета № 43012951500072 за пътнотранспортно произшествие, осъществено на 20.02.2015 г.
около 22:39 часа в Германия, провинция Шлезвиг-Холщайн, гр. Ноймюнстер, на ул. „Килер
щрасе“ № 100.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е
неправилно. Излага, че ПРС неправилно е тълкувал вида и размера на платените от ищеца
суми в полза на собственика на увредения автомобил. Излага, че посредникът АВУСС-ССХ
ГмБХ е предоставил информация, че постъпилата претенция за заплащане на обезщетение е
1
на стойност 1544.16 евро или 3012.12 лева в левова равностойност. Твърди, че сумата от
499.16 евро (976.28 лева) също представлява обезщетение изплатено на собственика на
увредения автомобил. На следващо място излага, че особеният представител на ответника е
оспорил единствено факта на заплащане на обезщетението на собственика на увредения
автомобил, съобразно уточненията направени в о.с.з. на 13.07.2021г.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият Г. Р. СТ., чрез назначения му особен
представител адв. Г.Н., изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че
постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон със
събраните в хода на производството доказателства и при правилно приложение на
материалните и процесуални правни норми в обжалваната от застрахователя част. Счита
решението на ВРС за правилно и законосъобразно в обжалваната част, поради което отправя
искане за потвърждаването му.
Подадена е насрещна въззивна жалба вх. № 260093/09.02.2022г. от Г. Р. СТ., чрез
назначения му особен представител адв. Г.Н., срещу решение №260071/22.10.2021 год.,
постановено по гр.дело №456/2020 год. на РС – Провадия, в частта, в която Г. Р. СТ., ЕГН
**********, от С.Б.**** на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ е осъден да заплати на
"ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, сумата от
2043.84 лева (две хиляди и четиридесет и три лева и осемдесет и четири стотинки),
представляваща регресно вземане за платено по силата на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, полица №
06114001381364/16.05.2014 г., застрахователно обезщетение за нанесени щети – тотална
щета на лек автомобил „Даймлер Бенц Е 200 CDI“, с рег. № ****1, собственост на Д.Л.Т. по
щета № 43012951500072 за пътнотранспортно произшествие, осъществено на 20.02.2015 г.
около 22:39 часа в Германия, провинция Шлезвиг-Холщайн, гр. Ноймюнстер, на ул. „Килер
щрасе“ № 100, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане
на исковата молба в съда – 17.06.2020 г., до окончателното плащане, както и сумата от
411.32 лева (четиристотин и единадесет лева и тридесет и две стотинки), представляваща
сторените разходи по предявената претенция и извършени ликвидационни разноски по щета
№ 43012951500072, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в
съда – 17.05.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата се излага, че не са представени надлежни доказателства от които да може
да се направи обоснован извод, че ответникът е причинил ПТП след употреба на алкохол.
На следващо място излага, че не са представени доказателства изплатените от ищеца суми
да са заплатени на увреденото лице.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК застрахователят не е подал отговор на насрещната
въззивна жалба.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирани лица,
чрез процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустими са и отговарят на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
2
Доколкото въззивамия се представлява от назначен от ВРС на основание чл.47, ал.6
ГПК особен представител на разноски на ищеца, то следва да бъде указано на
застрахователя да представи по делото доказателства за внесена по сметка на ВОС сума в
размер на 300 лева за възнаграждение на особен представител, дължимо за въззивната
инстанция.
Предвид оплакванията в насрещната въззивна жалба, съставът на ВОС намира, че РС-
Провадия е извършил процесуално нарушение като не е указал на ищеца, че носи
доказателствената тежест да установи заплащането на застрахователното обезщетение на
увреденото лице, както и че не сочи доказателства за установяването му.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустими и редовни, въззивна жалба вх. №
261688/13.12.2021г. на "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София и насрещна въззивна жалба вх. № 260093/09.02.2022г. на Г. Р. СТ..
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищеца "ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, че носи
доказателствената тежест да докаже, че застрахователното обезщетение е заплатено на
увреденото лице.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът намира, че ищецът "ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София не сочи доказателства
застрахователното обезщетение да е заплатено на увреденото лице.
ЗАДЪЛЖАВА "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за
внесена по сметка на ВОС сума в размер на 300 лева за възнаграждение на особен
представител, дължимо за въззивната инстанция, на основание чл.47, ал.6 ГПК.
Съдът приканва страните към спогодба и на основание чл. 11, ал. 3 от Закона за
медиацията ги НАСОЧВА към разрешаване на спора чрез медиация.
НАСРОЧВА в о. с. з. на 07.06.2022 г. от 13.30 ч., за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на въззивника "ДЗИ -
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД и препис от отговора на жалбата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4