РЕШЕНИЕ

 

Номер 260513/4.12.2020г.                 Година 2020                             Град в.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                      тридесет и втори състав

На единадесети ноември                            Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

 

                                                                             Председател: Албена Славова

 

Секретар Незает Исаева

като разгледа докладваното от съдията

АНД № 3746  по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Производството е образувано по жалба на С.Х.И. против НП № 20-0819-003186/08.09.2020  г.  на Началника на група в  Сектор ПП при ОД на МВР - в., с което на основание чл. 183 ал.5 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.

      В жалбата се оспорва  фактическата обстановка, посочена в НП. Иска се съдът да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован  се явява лично като поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира съдът да има предвид, че е спазил  правилата за движение по пътищата. Оспорва се достоверността на гласните доказателства, събрани чрез разпита на призованите полицейски служители.

Въззиваемата страна, редовно призавана не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от юк Лукова-Атанасова с аргументи по същество. Излага се становище, че издаденото НП е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Сочи се, че нарушението не са отличава с по-ниска степен на обществена опасност с сравнение с други такива нарушения, поради което липсва основание за прилагане нормата на чл. 28  б.а. от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено заплащането от жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение.

Като взе предвид, че жалбата е депозирана в законоустановения срок от наказаното лице, съдът я прие за разглеждане като допустима.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

            На 12.08.2020 г. около 07.09 ч.   жалбоподателят управлявал л.а. Т. с ДК№ * в гр. в. по бул.С. в посока ул. В..  На кръстовището до бл. * в жк М., същият преминал  в права посока на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим. Поведението му било възприето от дежурен полицейски екип в състав, св. Д.Д. и св. П.М. – мл. автоконтрольори в сектор „ПП“ при ОД на МВР-в., които се движели със служебен полицейски автомобил на около 50м преди автомобила на въззивника в момента на извършване на нарушението. Впоследствие жалбоподателят задминал полицейския автомобил  с управляваното от него превозно средство. Полицейските служители последвали нарушителя и малко по-късно го спрели , след което установили самоличността му, а св. Д. му съставил АУАН за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 183 ал.5 т. 1 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника.  

            В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя – св. Д. и свидетеля по акта – св. М.. По искане на жалбоподателя в качеството на свидетел е разпитано лицето Л. Л., който твърди, че е присъствал при установяване на нарушението.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване  и е приета от съда за разглеждане.

            Наказателното постановление № 20-0819-003186/08.09.2020  г. е издадено от компетентен орган - от Началник на група към  сектор ПП при ОД на МВР - в., съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.12 от ЗДвП и видно от приобщеното по делото копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2015  г. АУАН  и НП са съставени от компетентни длъжностни лица.

В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Като разгледа жалбата по същество съдът установи, от правна страна следното:

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява посочената в НП фактическа обстановка. Видно от показанията на св. Д., който към момента на установяване на нарушението е бил водач на процесния полицейски автомобил, същият е възприел превозното средство, управлявано от въззивника да навлиза в кръстовището към момента в който е бил светнал червен сигнал на светофарната уредба. Съдът намира цитираните показанията за обосновани и съответстващи на житейската логика, доколкото св. Д. е имал възможност да възприеме с огледалото за обратно виждане автомобилите, движещи се на съответно разстояние зад него, съотв. правилно е формиран изводът, че въззивникът е преминал на червен сигнал на светофарната уредба след като полицейският автомобил е излязъл от кръстовището при светнал червен сигнал, към момент в който превозното средство управлявано от жалбоподателя не е било навлязло в него.

Същевременно показанията на св. Д. се намират в логическо единство и съответствие с показанията и на другия полицейски служител, присъствал при установяване на нарушението – св. М.. Като неоснователни се оценяват твърденията на въззивника, че в качеството си на пасажер М. е нямал възможност да възприеме нарушението, доколкото същият е имал възможност да възприеме чрез страничното огледало движението на движещите се зад полицейския автомобил превозни средства.

Съдът намира, че така установената фактическа обстановка не се оборва от показанията на сочения от въззивника свидетел Л. Л.. Това е така, доколкото показанията на сочения свидетел не се отличават с необходимата конкретика и достоверност. Освен, че Любомиров се намира в отношения на познанство с въззивника, което сочи за косвена заинтересованост на същия от изхода на делото, в показанията му не се съдържат конкретни изявления относно сигнала, на който е преминал жалбоподателя през кръстовището. В тази връзка Л. изразява единствено предположения, като заявява пред съда: „Може би…са минали на жълто…дори С. да го е хванало малко червено, той няма как да спре…“

С оглед на изложените съображения и като взе предвид, че актовете за установяване на административни нарушение по ЗДвП, съгласно чл. 189 ал.1 от цитирания нормативен акт се ползват с презумптивна доказателствена сила, която не е оборена от събраните по делото доказателства, съдът намира, че е НП се явява обосновано . Правилно въз основа на така установената фактическа обстановка е квалифицирано извършеното нарушение, като дерогиращо правилото, визирано в нормата на чл. 6 т.1  от ЗДвП, съгласно която участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Правилно е определена и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, доколкото именно нормата на чл. 183 ал.5 т. 1 от ЗДвП предвижда конкретното нарушение в диспозицията си.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за квалифициране на нарушението за маловажно такова. Касае се за формално нарушение при осъществяването на което всякога се поставят в опасност обществените отношения, които е призвана да гарантира нарушената правна норма, свързани с безопасността на всички участници в движението по пътя.

Като взе предвид, че административната  санкцията е предвидена в санкционната разпоредба на чл. 183 ал.5 т.1 от ЗДвП  в твърд размер, съдът намери че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същата.

Поради изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивниваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:

 Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност и процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния  размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева. 

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е Ш  И:

           

ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0819-003186/08.09.2020  г.  на Началника на група в  Сектор ПП при ОД на МВР - в., с което на С.Х.И. на основание чл. 183 ал.5 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА  С.Х.И. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-в. сумата от  80 /осемдесет/лева  юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

                       
                                                                       СЪДИЯ при РС- в.: