№ 2099
гр. София, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иванка И.а
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно
гражданско дело № 20211100509378 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 20117015/17.05.2021 г., постановено по гр. д. № 66723/2019 г. по описа
на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 75 състав, „Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.Ж.И З. и -“ АД е осъдено да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, по
иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, сумата в размер на 1 740,52 лева /хиляда
седемстотин и четиридесет лева петдесет и две стотинки/, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди на лек автомобил „Мерцедес
С 320“, с рег. № *******, в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на
27.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
20.11.2019 г., до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
направените по делото разноски в размер на 522 /петстотин двадесет и два/ лева.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
въззивна жалба от ответника „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.И З. и -“ АД,
чрез пълномощника адвокат Т. Х. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Счита се, че решаващият
съд неправилно е преценил доказателствата по делото, в резултат на което е достигнал до
погрешно заключение относно основателността на предявения иск. Твърди се, че в хода на
първоинстанционното производство не е било проведено пълно и главно доказване по
отношение на твърдяната от ищцовото дружество отговорност на водача на лек автомобил
"Фолксваген Голф", рег. № *******, за реализиране на процесното ПТП и за причиняване на
вредоносния резултат от него. По делото не били събрани доказателства, които да
установяват по безспорен начин наличието на противоправно поведение на соченото за
делинквент лице, изразяващо се във внезапно навлизане на управлявания от него лек
автомобил с рег. № ******* в дясна пътна лента, по която се е движел лекият автомобил
„Мерцедес С 320“, с което да е пресякъл пътя на последния и да е станал причина за
реализиране на инцидента. В този смисъл жалбоподателят посочва, че пред районната
инстанция не са събрани доказателства, които да подкрепят описания в двустранния
констативен протокол механизъм на процесното ПТП. Същевременно навежда оплакване за
допуснато от Софийски районен съд процесуално нарушение, изразяващо се в недаване на
1
указания, в качеството му на делегиращ съд, на делегирания съд – Районен съд – Девня, на
основание чл. 123, ал. 2 от Правилника за администрация на съдилищата, относно
необходимостта от провеждане на разпит на свидетел извън сградата на съда, като счита, че
по този начин е била възпрепятствана възможността на ответната страна по делото да
докаже възраженията си досежно механизма на ПТП и съпричиняването на вредоносния
резултат. Поддържа се релевираното в отговора на исковата молба възражение за
съпричиняване, като се твърди, че водачът на лек автомобил марка „Мерцедес С 320“ не се е
движел на необходимото разстояние от движещия се пред него лек автомобил, при което би
могъл да избегне процесния удар. При така изложените аргументи моли съда за отмяна на
атакуваното съдебно решение и за постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде
изцяло отхвърлен, а при условията на евентуалност – да бъде намалено застрахователното
обезщетение при съобразяване, от една страна, степента на съпричиняване на вредите от
водача на лек автомобил „Мерцедес С 320“, а от друга – наличието на несъответствие между
действително увредените в резултат на ПТП детайли и обезщетените такива. Претендират се
разноски за производството.
Ответникът по въззивната жалба – ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, чрез пълномощника адвокат
Р.И., е депозирал писмен отговор на жалбата по реда и в срока на чл. 263, ал. 1 от ГПК, с
който я оспорва изцяло като неоснователна. Поддържа се, че обжалваното решение е
правилно, законосъобразно и обосновано, и се прави искане за неговото потвърждаване.
Считат се за неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания относно приетия
от съда механизъм на настъпване на ПТП, както и относно липсата на причинно-следствена
връзка между процесния инцидент и настъпилите вредоносни последици, като се поддържа,
че същите безспорно се установяват от заключението на изслушаната САТЕ. С оглед
заключението на вещото лице по САТЕ счита за несъстоятелни възраженията за
прекомерност на изплатеното застрахователно обезщетение, определено на база реалната
пазарна цена за възстановяване на увредените автодетайли. Намира за недоказано
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат. Счита, че районният съд не е
допуснал поддържаното във въззивната жалба процесуално нарушение във връзка със
събирането на гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И.М.Н. по делегация.
Претендират се разноски пред въззивната инстанция.
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Е въззивен състав, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация чл. 411 КЗ.
Ищецът твърди, че на 27.04.2019 г., около 11:15 часа, И.М.Н. – водач на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № *******, е нарушил правилата за
движение по пътищата – без да подаде сигнал последният навлязъл в съседна дясна лента и
натиснал рязко спирачка, в резултат на което пресякъл пътя на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „С 320“, с рег. № *******, и станал причина за реализиране на ПТП. Към
датата на ПТП лекият автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 320“, с рег. № *******, е имал
валидно сключена застраховка „Каско Стандарт“ с ищцовото дружество, със срок на
действие 17.09.2018 г. – 17.09.2019 г. Във връзка с така настъпилия инцидент е съставен
двустранен констативен протокол за ПТП от 27.04.2019 г., в който са посочени механизмът
на ПТП, настъпилите в резултат на него щети, както и признание на водача на лек
автомобил "Фолксваген Голф", с рег. № *******, че е виновен за настъпване на инцидента.
В резултата на реализираното ПТП на лекия автомобил „Мерцедес“, модел „С 320“, с рег. №
*******, са нанесени материални щети, изразяващи се в увреждане на следните детайли:
облицовка – предна броня; предна решетка, предна решетка длн.; датчик парктроник преден;
преден капак; основа предна броня; стойка предна броня – дясна; аморт. предна броня –
пълнеж стиропор; дифузьор радиатор десен горен. Причинените щети са описани в
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и в опис на претенция № 51 – 0420
– 00227/30.04.2019 г. Стойността на вредите, нанесени на застрахованото при ищеца МПС,
възлиза на 1 740,52 лева – стойност на извършения ремонт на автомобила и ликвидационни
разходи. Ищецът е превел по банков път на извършилия ремонта автосервиз "Х.К.“ ООД
сумата в размер на 1 715,52 лева съгласно преводно нареждане от 28.06.2019 г. В исковата
молба се твърди, че към датата на ПТП за лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф", с рег. № *******, е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключена с ответното дружество, със срок на действие
17.08.2018 г. – 17.08.2019 г. С изплащане на застрахователното обезщетение и на основание
2
чл. 411 КЗ ищецът е встъпил в правата на застрахования собственик на увреденото МПС
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на
причинителя на вредата и виновен водач в настъпилото ПТП. Изпратил е регресна покана до
ответника за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, заедно със
сумата от 25 лева – ликвидационни разноски, но с писмо с изх. № 3325 от 28.08.2019 г.
ответникът е отказал да извърши плащане по щетата. При изложените съображения моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата в
размер на 1 740,52 лева, ведно със законната лихва за забава за периода от 29.07.2019 г. до
датата на завеждане на делото – 20.11.2019 г., в размер на 55,60 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото, до окончателното
плащане, както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения
иск по основание и размер. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността му по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Сочи, че водачът на застрахования при ответника лек автомобил не е
нарушил императивни разпоредби на Закона за движение по пътищата (ЗДвП), респ. не е
налице противоправно поведение от негова страна за настъпване на ПТП. Оспорва сочения
механизъм на настъпване на процесното ПТП, наличието на пряка причинно – следствена
връзка между ПТП и посочените в исковата молба материални щети, както и наличието на
вина на водача на лек автомобил "Фолксваген Голф" за реализиране на ПТП. Оспорва
удостоверените в съставения двустранен констативен протокол за ПТП обстоятелства.
Счита, че претендираното обезщетение е завишено по размер и не отговаря на действително
претърпените вреди. Сочи, че разходите за боядисване на използвания автосервиз "Х.К.“
ООД не отговарят на средните пазарни цени за 2019 г. Твърди, че процесното МПС е могло
да бъде ремонтирано при много по – ниска от претендираната цена при използване на
резервни части, труд и материали от алтернативни доставчици. Оспорва застрахователната
стойност на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 320. Оспорва поддържаното от
ищеца плащане на твърдения ремонт. В условията на евентуалност прави възражение за
съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 320“, с
рег. № *******. Твърди, че последният е съпричинил вредите, като е допуснал нарушения на
чл. 20 ЗДвП, чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл. 23, ал. 1 ЗДвП. Сочи разминаване между МПС,
посочено в представения с ИМ опис на претенция № 51 – 04020 – 00227/19/30.04.2019 г., и
МПС, посочено в приложения двустранен констативен протокол за ПТП от 27.04.2019 г. Не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение между „Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.Ж.И З. и -“ АД и собственика на лек автомобил „Фолксваген“,
модел „Голф", рег. № *******, както и застрахователното правоотношение между ЗАД
„Б.В.И.Г.“ АД и собственика на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 320“, рег. №
*******. При изложените съображения моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни, евентуално – да се присъди обезщетение в по-нисък размер от
претендирания при съобразяване на наведените възражения за прекомерност на исканото
обезщетение и за съпричиняване на вредите от водача на застрахования при ищеца
автомобил. Претендират се сторените разноски.
Между страните по делото не е спорно, а и от представената по делото
застрахователна полица № 4704180800002629/13.09.2018 г. се установява, че между ищеца и
М.Г.Д. е сключен договор за застраховка "Каско Стандарт" за лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „С 320“, с рег. № *******. Уговорената застрахователна сума е 35 000
лева и застрахователна премия от 2 534,69 лева, платима на 4 равни месечни вноски. Срокът
на застрахователния договор е 17.09.2018 г. – 17.09.2019 г.
По делото не е спорно обстоятелството, че между ответното дружество и И.М.Н. е
налице валидно застрахователно правоотношение по договор за Задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф", с рег. № *******, със срок на действие 17.08.2018 г. – 17.08.2019 г.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП, се установява,
че на 27.04.2019 г., в 11:14 часа, по пътя от гр. Аксаково към гр. Варна, е настъпило ПТП с
участието на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф", с рег. № *******,
управляван от И.М.Н., и лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 320“, с рег. № *******,
управляван от И.Н., с констатирани видими щети по двата автомобила, както следва: по лек
автомобил „Фолксваген Голф“ – увреждане на задна броня; по лек автомобил „Мерцедес“ –
пр. маска, пр. броня, решетка пр., парктроници 2 бр. Съставена е схема на ПТП, съгласно
която при движение в посока към гр. Варна, при смяна на лентите и преминаване от лява в
3
дясна пътна лента от страна на лек автомобил „Фолксваген Голф“, водачът на последния
пресича пътя на движещия се в дясната пътна лента лек автомобил „Мерцедес“, натиска
спирачка и движещият се зад него автомобил „Мерцедес“ го удря в задната част.
Протоколът е изготвен и подписан от участниците в ПТП. В т. 12 от протокола –
„Обстоятелства“, за водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ е отбелязано, че ПТП е
настъпило „при смяна на лентите“, а за лек автомобил „Мерцедес“ – „удар в задната част на
друго превозно средство при движение в една посока и в същата лента“. В графа
„Забележки“ водачът на лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ е посочил „натискам рязко
спирачката и МПС – то отзад ме удря (пресякох пътя му)“, а водачът на лек автомобил
марка „Мерцедес“ – „автомобил рязко смени посоката си на движение, навлиза в моята
лента, натиска рязко спирачката, аз неизбежно го удрям“.
По заявление от застрахования от 30.04.2019 г. във връзка с настъпилото ПТП при
ищеца е заведена щета № 51 – 04020 – 00227/19. В заявлението е посочено, че
застрахованият лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Body 221 S Class”, рег. № *******,
е ударен от друго МПС, което рязко е навлязло в неговата лента на движение, натиснал е
спирачка и го е засякъл отпред. Причинените щети са: предна броня, решетка пр. броня,
маска предна, парктроници.
Изготвен е опис на претенция № 51 – 04020 – 00227/19/30.04.2019 г., в който са
посочени одобрените детайли.
С възлагателно писмо от 08.05.2019 г. ищцовото дружество е възложило на
Автосервиз „Х.К.“ ООД извършването на ремонт на застрахования при него автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Body 221 S Class”, рег. № *******.
С платежно нареждане от 28.06.2019 г. ищецът е платил на посочения автосервиз
сумата от 1 715,52 лева – стойност за възстановяване на увредения автомобил съгласно
фактура от 22.05.2019 г.
Съгласно доклад по щета № 47041819192201 застрахователят е определил размера на
вредите на стойност от 1 715,52 лева.
На 22.07.2019 г. ищецът е отправил до ответника покана за доброволно изпълнение
на регресна претенция по щета № 47041819192201 на стойност 1 740,52 лева. Посочено е, че
ищецът е платил на пострадалия застрахователно обезщетение в размер на 1 715,52 лева,
като претендира и ликвидационни разходи в размер на сумата от 25 лева. В поканата, в
графа "Документи", е поставена отметка за изпращане на уведомление за щета, протокол за
ПТП, фактури, застрахователна полица, регистрационен талон на МПС, свидетелство за
правоуправление, пълномощно, доклад по щета, документ за платено обезщетение,
съвместен констативен протокол, опис на претенция, калкулация на претенция, възлагателно
писмо, снимки, други документи. Представена е по делото обратна разписка,
удостоверяваща връчване на поканата по регресната претенция на 29.07.2019 г.
С писмо от 28.08.2019 г. ответникът е уведомил ищеца, че във връзка с предявени
претенции по щета № 47041819192201 отказва плащане поради липса на безспорни
доказателства досежно наличие на виновно противоправно поведение на водача на
застрахования при „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.И З. и -“ АД водач, в
причинна връзка с която да е настъпило посоченото в поканата застрахователно събитие.
От изслушаното пред първоинстанционния съд заключение на вещото лице Ж.Е. по
назначената автотехническа експертиза (АТЕ), се установява, че механизмът на ПТП е
следният: на 27.04.2019 г., около 11:14 часа, лек автомобил Фолксваген Голф, с рег. №
*******, се е движил по пътя от гр. Аксаково към гр. Варна по лява пътна лента,
предназначена за завой към гр. Аксаково; наближавайки кръстовището водачът на лек
автомобил Фолксваген отклонява автомобила вдясно – към дясната лента, като застава пред
движещия се в нея в посока към гр. Варна лек автомобил Мерцедес и употребява спирачки;
вследствие на тези действия на водача на лек автомобил Фолксваген настъпва удар между
предната част на лек автомобил Мерцедес и задната част на лек автомобил Фолксваген.
Видимите щети по лек автомобил „Мерцедес С 320“, описани в съставения протокол за
ПТП, са в причинно – следствена връзка с декларирания механизъм на ПТП и могат да се
получат при описания механизъм. Общата стойност на необходимия ремонт за отстраняване
на щетите, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 1 715,52 лева
с начислен ДДС. Уточнено е, че към датата на застрахователното събитие увреденият лек
автомобил е на 9 години, 11 месеца и 19 дни, считано от първоначалната му регистрация на
08.05.2009 г.; за ликвидация на щетата е извършен ремонт в доверен сервиз – „Х.К.“ ООД в
гр. Добрич, като анализът на представената калкулация показва, че за възстановяване на
4
автомобила са вложени нови части от алтернативен вносител; стойността на труда възлиза
на 20 лева с вкл. ДДС и 16,77 лева без ДДС, която отговаря на средната пазарна стойност за
2019 г.; стойността на боята и материалите са определени по пазарни цени към 2017 г.
Съгласно отговора на въпрос № 10 не се установяват технически неправилни действия от
страна на водача на лек автомобил Мерцедес за настъпване на ПТП; констатират се
технически неправилни действия от водача на лек автомобил Фолксваген. Общият размер на
причинените щети по лек автомобил Мерцедес, изчислен по реда на Методиката по Наредба
№ 24 от 8 март 2006 г. за задължителното застраховане, възлиза на 1 054,26 лева.
Действителната пазарна стойност на процесния лек автомобил към датата на
застрахователното събитие е 21 400 лева, като съгласно отговора на въпрос № 18 не е
налице разминаване между МПС, посочено в двустранния констативен протокол и това в
опис на претенция № 51 – 04020 – 00227/19/30.04.2019 г.
С определение от 26.01.2020 г. първоинстанционният съд е допуснал изслушване на
един свидетел на страната на ответника – И.М.Н., водач на застрахования при
„Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.И З. и -“ АД автомобил. С протоколно
определение от 07.07.2020 г. Софийски районен съд е допуснал разпит по делегация на
посочения свидетел, възложен на Районен съд – Варна.
С протоколно определение от 07.10.2020 г. по ч. гр. д. № 9087/2020 г. Районен съд –
Варна е прекратил образуваното пред него частно производство във връзка с провеждане на
разпит по делегация на свидетеля И.М.Н. поради неподсъдност на делото и е изпратил
същото на Районен съд – Девня.
С писмо изх. № 23/07.01.2021 г. Районен съд – Девня е поискал от Софийски районен
съд указания във връзка с изпълнение на възложената му съдебна поръчка и преценка
относно необходимостта от провеждане на изнесено съдебно заседание в дома на свидетеля
И.М.Н.. С протоколно определение от 02.02.2021 г. Софийски районен съд е приел, че не е
компетентен да се произнесе по искането на Районен съд – Девня, като съгласно
Правилника за администрацията в съдилищата в компетентност на делегирания съд е
преценката за коя дата да бъде отложено разглеждането на делото и необходимостта от
провеждане на изнесено съдебно заседание. С определение от 18.03.2021 г. Районен съд –
Девня е прекратил производството по делото на основание чл. 123, ал. 2 от Правилника за
администрацията в съдилищата (ПАС) поради наличие на пречки от обективен характер за
изпълнение на възложената поръчка.
С определение от 11.08.2021 г., постановено по реда на чл. 267 ГПК, въззивният съд е
оставил без уважение доказателственото искане на въззивника – ответник за допускане на
разпит по делегация на свидетеля И.М.Н. поради липса на допуснати от районния съд
процесуални нарушения, обуславящи приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с правен
интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с релевираните във
въззивната жалба доводи е необходимо да се добави и следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сума,
претендирана от ответното дружество в качеството на застраховател на лице, причинило
увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена
застраховка. Твърди се ищецът да е изпълнил своите задължения на застраховател по
имуществена застраховка и да е встъпил в правата на увреденото лице срещу носещия
договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение
5
с причинителя на увреждането.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на МПС, който има
валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице,
може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди,
които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната
застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за
които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.
Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1./
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по
договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2./ застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3./ за увредения да е
възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно
поведение, респективно договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност". Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага, като в тежест на
ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата
на вина на прекия извършител. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи
доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства при
условията на пълно и главно доказване, в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите и правопогасяващите си възражения.
По делото е безспорно, че между ищеца и М.Г.Д. е бил сключен договор за
застраховка "Каско Стандарт", с обект лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 320“, с
рег. № *******, със срок на застрахователното покритие 17.09.2018 г. – 17.09.2019 г. По
силата на този договор ищецът е приел да покрива риска от повреди по собственото на
застрахования моторно превозно средство, а последният – да заплати застрахователна
премия в размер на 2 534,69 лева.
На етапа на въззивното производство между страните не се спори, а и се установява
при съвкупната преценка на доказателствата по делото, че в срока на действие на договора
за имуществено застраховане – на 27.04.2019 г., е настъпило застрахователно събитие –
ПТП, по пътя в посока към гр. Варна, с участието на застрахования лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „С 320“, с рег. № *******, управляван от И.Н., и на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № *******, управляван от И.М.Н.. В резултат на ПТП на
застрахования при ищеца лек автомобил са били причинени увреждания на следните
детайли: облицовка – предна броня; предна решетка, предна решетка длн.; датчик
парктроник преден; преден капак; основа предна броня; стойка предна броня – дясна; аморт.
предна броня – пълнеж стиропор; дифузьор радиатор десен горен, за което на 28.06.2019 г.
ищцовото дружество е изплатило на доверен автосервиз – „Х.К.“ ООД, сумата в размер на 1
715,52 лева – стойност за възстановяване на увредения автомобил съгласно фактура от
22.05.2019 г.
Безспорно е също така съществуването на валиден договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между ответното дружество и собственика на лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № *******, действащ към датата на настъпване на
процесното ПТП и покриващ отговорността на водача И.М.Н..
С регресна покана, получена на 29.07.2019 г., ищецът е поканил ответното дружество
да му възстанови сумата от 1 740,52 лева – изплатено застрахователно обезщетение и 25
лева – ликвидационни разноски. С писмо от 28.08.2019 г., получено на 29.08.2019 г.,
ответникът е уведомил ищеца, че не са налице безспорни доказателства за наличието на
виновно и противоправно поведение на застрахования при него водач, поради което не било
налице основание за изплащане на претендираното обезщетение.
Предвид изложеното, правният спор между страните по делото, пренесен за
6
разрешаване пред въззивната инстанция, се концентрира върху механизма на настъпване на
произшествието, чия е вината за неговото настъпване, кои увреждания по застрахованото
имущество се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, налице ли е
съпричиняване на вредоносния резултат, какъв е размерът на регресното вземане, което
ищецът има към ответника.
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е
участник в ПТП е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени
вреди, да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Съгласно чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. "б" ЗДвП, ако между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не
възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за
пътнотранспортното произшествие. Когато такова съгласие не може да бъде постигнато
между участниците в произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на МВР
на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания
/чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП/.
На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл. 294, ал. 7 КЗ (отм.) е издадена
Наредба Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. В този
подзаконов нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се съставят за
настъпило ПТП, а именно: 1./ констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2./ протокол
за ПТП с материални щети и 3./ двустранен констативен протокол за ПТП.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при произшествието са причинени само
материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП /приложение № 3/. Такава е хипотезата и в разглеждания случай, в който
органите на МВР нямат задължение и не посещават местопроизшествието. Следователно, по
аргумент от чл. 179, ал. 1 ГПК, съставеният от участниците в ПТП двустранен констативен
протокол няма характер на официален документ и същият не се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила. Този протокол се съставя от водачите на МПС и съдържа
техните съгласувани изявления за настъпили факти и обстоятелства. Обстоятелството, че
двустранният констативен протокол не се ползва с материална доказателствена сила, не го
лишава от доказателствена стойност, като последната следва да се прецени при съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства.
В конкретния случай съдът намира, че по делото е установено наличието на ПТП,
причинено виновно от водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника.
За установяване на този факт ищецът е представил двустранен констативен протокол за ПТП
от 27.04.2019 г., в който са вписани данни относно превозните средства, участвали в ПТП,
настъпило по пътя в посока към гр. Варна, за техните водачи, за сключените от тях
застрахователни договори, както и че водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ рязко е
сменил посоката си на движение, като е навлязъл в лентата за движение, по която се е
движел автомобил „Мерцедес С 320“, рязко е натиснал спирачки, с което е засякъл лек
автомобил „Мерцедес С 320“, и неизбежно е реализирал ПТП с последния, в резултат на
което са били причинени описаните в протокола вреди за двата автомобила. В цитирания
протокол, който е подписан от водачите на двата автомобила, в графа "забележка", водачът
на лек автомобил е посочил „натискам рязко спирачката и МПС – то отзад ме удря (пресякох
пътя му)“, а водачът на лек автомобил марка „Мерцедес“ – „автомобил рязко смени посоката
си на движение, навлиза в моята лента, натиска рязко спирачката, аз неизбежно го удрям“.
Установява се от представеното по делото заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение от 30.04.2019 г., че лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„С 320“, с рег. № *******, е бил предоставен за оглед на застрахователя /ищцовото
дружество/ на 30.04.2018 г., като е видно от изготвения от същия ден опис на претенция, че
са били констатирани следните увредени детайли: облицовка пр. броня, предна решетка,
предна решетка длн., датчик парктроник пр., преден капак, основа пр. бр., стойка пр. бр. – д.,
аморт пр. бр. пълнеж стиропор, дифузьор радиатор десен горен.
Съставеният двустранен констативен протокол няма характера на официален
документ – по аргумент от разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ГПК, и в този смисъл не се ползва
с обвързваща материална доказателствена сила. Същият съставлява частен документ,
подписан от трети за спора лица и се ползва само с формална доказателствена сила по
7
смисъла на чл. 180 ГПК, като не обвързва съда. Спрямо ответника, който е трето лице,
неучастващо в съставянето на протокола, той няма материална доказателствена сила
относно причините за настъпване на ПТП. Този протокол се съставя от водачите на МПС, и
съдържа съгласуваните им изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като
тяхното съответствие с действителното фактическо положение може да бъде проверявано от
застрахователя, респективно подлежи на доказване на общо основание в процеса. От друга
страна обаче, подписаният между участниците в ПТП двустранен констативен протокол
представлява доказателство за настъпване на застрахователното събитие – по аргумент от
чл. 5, ал. 1 от Наредбата. Законодателят е предвидил изготвянето на двустранния
констативен протокол да става при наличие на причинени само материални щети и наличие
на съгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата около него. Настоящият
състав намира, че при процесното ПТП не е била налице някоя от хипотезите, установени в
разпоредбата на чл. 125 ЗДвП, при които службите за контрол на МВР задължително
посещават мястото на ПТП.
С оглед преценка на удостоверените в протокола за ПТП факти пред СРС е допусната
и изслушана автотехническа експертиза. Вещото лице е възприело посочения в
констативния протокол механизъм на ПТП. Същият в пълна степен кореспондира и със
заявеното от водача на лекия автомобил в „Мерцедес“, модел „С 320“, рег. № *******, в
заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение от 30.04.2019 г., депозирано пред
ищцовото дружество, във връзка с процесното застрахователно събитие. Предвид
обстоятелството, че експертното заключение по изслушаната в първоинстанционното
производство съдебно – автотехническа експертиза е компетентно дадено, задълбочено
обосновано и кореспондира с останалите доказателства по делото, съдът изцяло го
възприема. По делото не са ангажирани доказателства, които да разколебаят
доказателствената му стойност.
По изложените съображения въззивният съд намира, че съвкупният анализ на
събраните по делото доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП от 27.04.2019
г., съставен и подписан от участниците в процесното ПТП, заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение от 30.04.2019 г., опис – претенция № 51 – 04020 –
00227/19/30.04.2019 г., доклад по щета № 47041819192201, както и заключението на
приетата автотехническа експертиза (АТЕ), която след преценка по реда на чл. 202 ГПК
следва да бъде кредитирана като компетентно и обективно изготвена, е достатъчен да
установи механизма на настъпването на ПТП, както и обстоятелството, че същото е било
реализирано вследствие на противоправното поведение на лицето И.М.Н., в качеството му
на водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № *******. Въззивният
състав намира за установен следният механизъм на ПТП: на 27.04.2019 г., около 11:14 часа,
лекият автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № *******, се е движил в посока към гр. Варна
по лява пътна лента, предназначена за завой към гр. Аксаково, наближавайки кръстовището
водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ внезапно е отклонил управлявания от него
автомобил вдясно и е преминал в дясна пътна лента, като е застанал непосредствено пред
движещия се в тази пътна лента лек автомобил „Мерцедес C 320”, и е употребил спирачки, в
резултат на което е засякъл „Мерцедес C 320”, и вследствие на тези действия на водача на
„Фолксваген Голф“ е настъпил удар между задната част на управлявания от него автомобил
и предната част на лек автомобил „Мерцедес С 320“. В резултат настъпилото
съприкосновение са били причинени материални щети на лек автомобил марка „Мерцедес C
320”, които са описани в съставения протокол за ПТП, които съгласно приетото заключение
на съдебно – автотехническата експертиза са в причинно – следствена връзка с описания
механизъм на ПТП. При разпита си в проведеното във първоинстанционното производство
открито съдебно заседание вещото лице е посочило, че съобразно наличните по делото
материали се установява внезапно навлизане на водача на лек автомобил „Фолксваген
Голф“ в дясна пътна лента, по която се е движел лекият автомобил марка „Мерцедес С 320“,
поради което последният не е могъл да предугади действията на другия водач, респ. не се
установява технически неизправни действия от страна на последния.
Предвид изложеното въззивният състав приема, че по делото е доказано, че
действията на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *******, съставляват
граждански деликт. Същият е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата,
а именно на правилото, установено в нормата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, според което при
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
Деянието на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *******, е
8
противоправно и в пряка причинна връзка от него са настъпили уврежданията на
застрахованото при ищеца МПС. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Жалбоподателят своевременно е заявил с писмения отговор на исковата молба
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „С 320“, рег. № *******, което поддържа с въззивната жалба.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ответника е да установи
противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 320“,
рег. № *******, с което е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
В подкрепа на възражението за съпричиняване ответникът не е ангажирал никакви
доказателства по делото. В тази насока във въззивната жалба се релевират оплаквания
досежно допуснато от районната инстанция процесуално нарушение във връзка със
събиране на гласни доказателства посредством разпит по делегация на свидетеля И.М.Н.,
изразяващо се в недаване на указания от страна на СРС – в качеството му на делегиращ съд,
на делегирания съд – РС – Девня, на основание чл. 123, ал. 2 от Правилника за
администрацията на съдилищата, за необходимостта от провеждане на разпит на свидетеля
извън сградата на съда поради наличие на данни по делото, че лицето е с висока степен на
инвалидност. Поддържа се, че по този начин ответникът е бил възпрепятстван да докаже
възраженията си относно механизма на ПТП и възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат. При тези оплаквания във въззивната жалба е направено
доказателствено искане за допускане на разпит по делегация на посочения свидетел. По
направеното искане въззивният съд се е произнесъл, като е приел същото за неоснователно
при изложени мотиви, че СРС – в качеството на делегиращ съд, не е допуснал процесуално
нарушение, което да обуслови приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК. За пълнота настоящият
въззивен състав намира за нужно да отбележи, че съгласно текста на чл. 123, ал. 2 от
Правилника за администрацията на съдилищата „При други пречки за изпълнение на
поръчката в зависимост от характера им тя се прекратява или се искат указания от
делегиращия съд“. В разглеждания случай са положени необходимите процесуални усилия
от страна на РС – Девня за провеждане на искания разпит на свидетеля И.М.Н., като
делегираният съд е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание
последователно на 21.10.2020 г., 29.10.2020 г., 24.02.2021 г., 10.03.2021 г. и 18.03.2021 г.,
всяко едно от които отложено поради нередовно призоваване на свидетеля, вкл. при
разпоредено принудително довеждане на същия на основание чл. 85, ал. 1, пр. 2 ГПК, и при
констатирано влошено здравословно състояние на свидетеля. Предвид тези обстоятелства,
делегираният съд правилно е счел, че са налице пречки от обективен характер за изпълнение
на възложената му поръчка, поради което законосъобразно – действайки изцяло съобразно с
правомощията, възложени му в разпоредбата на чл. 123, ал. 2 от Правилника за
администрацията на съдилищата, е прекратил съдебната поръчка. Същевременно изявления
на лицето И.М.Н. – водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № *******, за
процесния инцидент се съдържат в двустранния констативен протокол за ПТП от 27.04.2019
г., чиято автентичност не е била оспорена по делото. Тези изявления въззивният съд цени
при съвкупен анализ с всички други събрани доказателства по делото.
По делото не се установява наличие на виновно поведение на водача на лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 320“, с рег. № *******, който да е допуснал
нарушение на правилата за движение по пътищата, регламентирани в разпоредбата на чл.
23, ал. 1 ЗДвП, а именно същият да не се е движил на необходимото разстояние от
движещото се пред него друго МПС, при което да може да избегне удряне в него, когато то
намали скоростта или спре рязко. Противно на поддържаното във въззивната жалба
възражение, по делото са събрани единствено доказателства, които доказват обратното – в
тази насока в двустранния констативен протокол за ПТП се съдържа изявление на водача на
лекия автомобил „Фолксваген Голф“, че е същият рязко е сменил пътната лента и рязко е
натиснал спирачки, с което е засякъл лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 320“,
рег. № *******, като същевременно вещото лице по изслушаната САТЕ приема, че липсват
данни за технически неизправни действия на водача на лек автомобил марка „Мерцедес С
320“, с рег. № *******, като водачът на другото МПС внезапно е навлязъл в неговата пътна
лента на движение и за водача на лек автомобил „Мерцедес С 320“ не е било възможно да
предвиди това му поведение, поради което експертът е заключил, че от страна на последния
не са били допуснати технически неизправни действия във връзка с процесното ПТП.
Предвид всичко изложено настоящият състав намира, че ответникът не е ангажирал
доказателства, с които да е оборил главно и пълно презумпцията за вина на водача на
9
застрахования при него водач, нито е установил в процеса на доказване наведеното в
отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, с оглед
на което съдът приема, че причинените от процесното ПТП имуществени вреди са
изключително в причинно – следствена връзка с противоправното поведение на делинквента
– водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“.
Във връзка с изложените доводи във въззивната жалба, както и установената
фактическа обстановка, въззивният съд намира за безспорно установени по делото всички
предпоставки за ангажиране деликтната отговорност на прекия извършител, а оттам и
отговорността на ответното дружество „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.И З.
и -“ АД, произтичаща от действащия към момента на събитието договор по застраховка
„Гражданска отговорност“ за автомобила, управляван от виновния за настъпване на ПТП
водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *******.
При това и на основание чл. 411 КЗ, застрахователят е встъпил в правата на
застрахования срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
причинителя на вредата и има право чрез регресен иск да търси връщане на изплатеното на
пострадалия обезщетение.
Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма – за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по
действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното
събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в т. см.
решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г.
до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на
ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1 069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО и др., приложими и по отношение на
действащия КЗ/. В процесния случай, от заключението на вещото лице по автотехническата
експертиза, което като компетентно и обективно изготвено от специалист в съответната
област съдът кредитира, се установява, че всички щети по лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „С 320“, рег. № *******, описани в приложения двустранен констативен протокол и в
описа на застрахователя – ищец, са в причинна връзка с процесното ПТП от 27.04.2019 г.
Експертът изяснява, че необходимата стойност за възстановяване на същите, изчислена на
база на средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 1 715,52 лева. Изчислената
именно по този начин стойност съдът преценява като обективен критерий за действително
причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на пазара на
съответните части, боя, материали и труд, на които оперират официален сервиз за
съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето на
средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически
субекти. На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение
за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 25 лева
съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл.
411, ал. 1 КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от
ответника сума, като основанието на тази претенция произтича от закона, поради което
доказването на реалното извършване от ищеца не е необходимо. Така общият размер на
дълга възлиза на сумата от 1 740, 52 лева, като въззивният съм намира релевираната
претенция за изцяло основателна, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
С оглед изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 ГПК.
По отношение на разноските във въззивното производство
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която е
представлявана от адв. Р.И.. В конкретния случай страната не е ангажирала доказателства за
действително извършени разноски пред въззивната инстанция, поради което такива не
следва да ѝ се присъждат.
10
По отношение на обжалваемостта на въззивното решение
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, с оглед цената на предявения иск, настоящото
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, II Е състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20117015/17.05.2021 г., постановено по гр. д. №
66723/2019 г. по описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 75 състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11