Решение №
Гр.
Велинград, 31.07.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Велинградски РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав,
в закрито заседание четвърти юли през две хиляди и деветнадесета година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. ИВАНОВА
СЕКРЕТАР: ЦВЕТАНА КОЦЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 367 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно осн. чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на И.Х.П., ЕГН ********** ***, против Х.И.П., ЕГН **********
***.
Предявен
е конститутивен иск с правно основание чл.227, б.”в” от ЗЗД – за отмяна на
дарението на недвижим имот, представляващ втория етаж от двуетажна къща на площ
от 89 кв.м., находяща се в УПИ VII- 8638 в кв.282 по плана на гр.Велинград, на
адреса гр.Велинград, ул.”Милеви скали” №18, извършено с Нотариален акт № 80 от
11.04.1979г., поради отказ на надарения да дава на дарителя издръжка, от която
той се нуждае.
Ищецът
твърди, че ответникът е негов син, който е надарил с втория етаж от двуетажната
му къща на площ от 89 кв.м, находяща се в УПИ VII- 8638 в кв.282 по плана на
гр.Велинград, на ул.”Милеви скали” №18 с Нотариален акт № 80 от 11.04.1979г.,
когато той бил още малолетен. Този жилищен етаж бил само негова собственост,
тъй като цялата къща бил построил преди брака си със съпругата му и майка на
ответника- М.С.П.. Не бил доволен обаче от отношението на ответника към него,
тъй като той не го почитал и уважавал като баща и като негов дарител -
кредитор, който му е прехвърлил безвъзмездно скъп жилищен имот. Държал се лошо
с него, тормозил го, пишел жалби и тъжби против него, набеждава го в престъпление
в общ характер, което за него представлявало тормоз и разноски.
Ищецът твърди също, че
е на 75 год. - възрастен и болен, а с пенсията си от около 200лв. не можел да
покрие дори половината от нуждите си за издръжка - храна, дрехи, лекарства,
отопление и т.н. Тъй като не му стигат средствата, бил принуден да се занимава
с животновъдство, което вече е непосилно за него.
Твърди и със съпругата
си М.С.П., която е и майка на ответника, да са в лоши отношения и да са
фактически разделени от седем години. А заради перманентния тормоз от страна на
ответника, се страхувал да се прибера в жилището си. В резултат докато
съпругата му живеела в едно домакинство с ответника – техния син Х.П., ищецът
живеел сам и фактически представлялавал едночленно домакинство. Така от 7
години обитавал битова стая към негов обор в м.”Бучиниш”, Велинградско землище,
където отглеждал крави с цел производство на мляко. Стаята, която обитавам до
обора не отговаря на СПН и санитарните изисквания за жилище /без баня, тоалетна
и кухня/. Регистриран бил и като земеделски стопанин. Настоява се и на това, че
независимо от напредналата му възраст, бил принуден да работи като животновъд,
за да осигурява необходимите му средства за издръжка. На практика работел тежък
физически труд, без почивни дни и отпуски, вече 15 години след навършването на
пенсионна възраст.
За това и ищецът с
Нотариална покана от 09.02.2015г., рег.№524, том I, №12 на нот. Симеон
Даскалов, рег.№ 541 на НК с район на действие - района на PC Велиград, връчена
на ответника чрез неговата майка М.С.П. на 10.02.2015г., която се е задължила
да го уведоми, поканил сина си незабавно и най-късно до 15-то число на всеки
текущ месец да му заплаща издръжка в размер на 250 лева месечно, вкл. и за
м.февруари 2015г. Ответникът Х.П. обаче не се отзовал на нотариалната покана,
като дори не пожелал да обсъдят това предложение и размера на поисканата
издръжка. Вместо това продължавал да го тормози, да го клевети в Полицията за
деяния, които не бил извършил. С това си поведение той извършил и
престъплението набедяване по чл. 286, ал1 от НК, което е тежко умишлено
престъпление и за което законодателят е предвидил лишаване от свобода от 1 до 6
години, както и обществено порицание. Против ответника било образувано и
досъдебно производство за това му престъпление, но тъй като досъдебното
производство не е било приключило и нямала влязла в сила присъда, все още не
били налице предпоставките за отмяна на дарението на основание чл.2.27, буква б
от ЗЗД.
Ищецът твърди и да са
изминали вече три месеца време откакто е поканил ответника да му заплаща
месечна издръжка, но той отказвал да му заплаща каквато и да е издръжка, дори в
по-нисък размер от поисканата такава от 250 лева месечно, считано от 01.02.2015
г.
Твърди също, че не му
достигат средства за покриване на нуждите и се нуждае от издръжката, чийто
размер дори и да се приеме нужните му средства да са в размер на
средностатистическият минимум от 375 лева, то нуждите му средства са значителни и надхвърлят сумата от 170 лв.
месечно, извън получаваната от него пенсия.
Въз
основа на така очертаната обстановка се иска от съда да постанови решение с
което на осн. чл.227, б.”в” от ЗЗД – да отмени дарението на недвижим имот,
представляващ втория етаж от двуетажна къща на площ от 89 кв.м., находяща се в
УПИ VII- 8638 в кв.282 по плана на гр.Велинград, на адреса гр.Велинград,
ул.”Милеви скали” №18 извършено с Нотариален акт № 80 от 11.04.1979г., поради
отказ на надарения да дава на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Претендира и разноски.
В
определения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В
отговора оспорва иска, като неоснователен и се иска отхвърлянето му по следните
съображения: На първо място твърди, че ищеца не се нуждае от издръжка, тъй като
има достатъчно средства и не е материално затруднен. В тази връзка твърди, че
той винаги е разполагал с достатъчно средства за храна, цигари, напитки,за
поддръжка на автомобил и др. А и освен пенсията която получава от 258лв.,
получава и субсидии от ДФ „Земеделие”, като освен това само от началото на
годината е получил и средства от продажбата на две телета. Купил дори преди два
месеца 4 кошера за по 150лв. всеки, а и в стопанските постройки гледал 5 крави
и 5 телета и дал 5 овце за паша.
Оспорва и твърденията
на ищеца, че е във фактическа раздяла със съпругата си и не живее в жилището
им, а и да се страхува да се прибере. Твърди, че ищеца всеки ден се прибира в
дома им без страх. Не оспорва, че отношенията между ищеца и съпругата му са влошени,
но твърди причина за това да е нежеланието й да повярва на неговите твърдения,
че техния син е престъпник който е унищожил дръвчетата посадени от сестра му и
пчелите на баща си. Оспорва и
твърденията на ищеца, че се е държал лошо с баща си, тормозил го е и е пишел
жалби и тъжби срещу него, тъй като това не отговаря на действителността. Твърди
да не написал нито една жалба срещу него или пък тъжба. Единственото което
правил било когато е агресивен да се обади на тел. 112 и да поиска съдействие
от полицейските органи за да го възпрат, защото не желаел да влиза в конфликт с
баща си и никога нямало да си го позволи. Излага и подробно развитие на
конфликта между него и баща му, чиято първопричина счита да е отделянето на
всеки от тях като самостоятелен животновъд след разрастване на общото им
животновъдно стопанство, което разделяне баща му не могъл да приеме и се
чувствал обиден и ненужен. А последвалите обвинения от ищеца, че е унищожил
плодните дървета на сестра си и уморил кошерите
му, допълнително внесли напрежение в отношенията им, довели степен да
спрат да общуват помежду си.
Ответникът твърди още,
че няма и възможности да заплаща издръжка на баща си, тъй като реализираните от
него доходи са само от получаваните субсидии от ДФ Земеделие. За 2014г. получил
от фонда сума в размер на 3510.17лв. След приспадане на внесените от него
осигуровки в размер на 802.28лв. и платения данък за 2014г. в размер на 60лв.,
му останал чист доход в размер на 2647.89лв. или по 220.66лв. месечно. С този
доход посрещал най-неотложните нужди, като заплащал консумативи на цялата къща
- ток, вода, телефон и други, а и купувал дърва за зимата. Разходите му за
закупуване на храна били минимални и се покривали от получавания доход, тъй
като храната за семейството му, включително и за родителите му, се осигурявала
от стопанството му. Всяка година заколвал по едно прасе и теле, а и от
животните в къщата им винаги имало домашно мляко, сирене и кашкавал. Никога
небили имали затруднения с храната, тъй като всичко си произвеждали сами.
Единственото, което купували било това
което той не произвеждал. Не разполагал с пари и винаги изпитвал липсата им,
която компенсирали с произведената храна. А и семейството му било скромно и
живеело с това което имат.
Освен това ответникът твърди, че дарението на
етажа е направено от двамата му родители, тъй като жилищната сграда е придобита
от тях по време на брака им. А твърдението на ищеца, че жилищната сграда е само
негова и не е придобита в режим на СИО било невярно. В тази връзка сочи, че
родителите му са сключили граждански брак на 13.05.1962г. в гр. Велинград.
Собствеността върху процесната двуетажна жилищна сграда са придобили по
давностно владение, като изискуемия се период на владение е течал по време на
брака им, и след изтичането му на 02.10.1971г. с нотариален акт № 433, т.2,
дело 696/1971 г. на PC Велинград, баща му бил признат за собственик по
давностно владение върху дворно място от 630 кв.м. и процесната двуетажната
къща.
Въз основа на така
изложеното и като счита исковата претенция на ищеца за неоснователна се иска
отхвърляне на иска изцяло.
В
о.з. ищецът лично и чрез пълномощника си адв.Х., поддържа иска и иска
уважаването му.
В хода на делото и на
29.07.2016г. ищеца И.Х.П.,
ЕГН ********** е починал, като на негово място с определение от 12.04.2018г. са
конституирани наследниците му по закон, а именно: М.С.П.
********** *** и Е.И.Г. с ЕГН **********
***. От своя страна съпругата М.П. е заявила отказ от иска, поради което и на
осн. чл.233 ГПК производството по делото спрямо нея е прекратено. В резултата
производството е продължило от страна на Е.И.Г.
с ЕГН **********, като ищец заместил в хода на делото първоначалния ищец
И.Х.П., починал в хода на делото. Този ответника в о.с.з., лично и чрез
пълномощника си адв.Х., поддържа иска и иска уважаването му, с подробни
съображения в писмена защита.
В
о.з. ответникът лично и чрез пълномощника си адв.Станчев, оспорва иска,
поддържа възраженията си с подробни съображения в писмена защита.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от ищеца доводи, както възраженията на ответника, намира следното:
Не
е спорно между страните, че по силата на НА №80/11.04.1979г. ищеца И.Х.П., заедно със съпругата си М.С.П.,
като дарители, са дарили на ответника Х.И.П.– техен малолетен син, следния свой
собствен недвижим имот, представляващ СИО като строен през време на брака им, а
именно: Втори етаж от жилищна сграда, построена на около 85кв.м. в парцел VII
-1414 от кв.282 по плана на гр.Велинград, ведно със съответните ½
ид.части от общите части на сградата. А и същото се установява от представени НА
№80/11.04.1979г. / на л.6 по делото/.
Не се спори и между лицата
страни по горната сделка – дарение - ищеца
И.Х.П. и ответника Х.И.П. да е налице
роднинска връзка, като ищеца е баща на ответника.
Не се спори, а и от
представения констативен НА № 433/02.10.1971г. се установява, че по
обстоятелствена проверка е признат И.Х.П. за собственик на имота: Дворно място
с площ от 630 кв.м., представляващо парцел VII -1414 от кв.282 по плана на
гр.Велинград, застроено с двуетажна полумасивна къща на 85 кв.м.
Неоснователни
съдът намира твърденията на ищеца, че е бил едноличен собственика на дарения Втори
етаж от жилищна сграда, построена на около 85кв.м. в парцел VII -1414 от кв.282
по плана на гр.Велинград, тъй като с констативния НА № 433/02.10.1971г. е бил
признат само той за собственик на сградата, поради следното: Въпросния
констативен НА е от дата 02.10.1971г., а според представеното Удостоверение за
сключен граждански брак И.п. е сключил брак с М.П. на 13.05.1962г. Доказателства за това, по какъв начин И.п. е
станали собственик на процесния имот, преди снабдяването му с констативния НА
няма. При което и следва да се приеме това да е станало по силата на изтекла
придобивна давност от 10 години текла преди 02.10.1971г. В този 10 годишен период обаче придобивна
давност е текла не само за ищеца И.П., но и за неговата съпруга, с която е имал
сключен граждански брак. Саво от факта, че от сключването на брака на 13.05.1962г. до издаването на Констативния НА на 02.10.1971г.
не е била изтекла и спрямо съпругата М.П. 10 годишната придобивна давност, тъй като са
изтекли само 9,5 години, не следва че имота на е придобит по давност от двамата
съпрузи, тоест че не станал съсобствен между тях в режим на СИО. Още повече, че
в процесния НА №80/11.04.1979г., чиято отмяна се иска и който представлява
едностранно изявление на самия И.П., в
него изрично е записано, че дарения Втори етаж от къща е собственост на
съпрузите И. и М.П. и представлява СИО, като строен през време на брака им.
На следващо място
заведеното от ищеца Ил.П. гр.дело № 603/2015г. срещу съпругата му М.П. и сина му Х.П. с предмет
установяване, че към датата на дарението11.04.1979г. ищеца е
бил единствения собственик на втория етаж от къщата, не се развило и с влязло в
сила определение производството е прекратено на осн. чл.231, ал.1 ГПК, тъй като
в шестмесечен срок от спирането страните не са поискали възобновяване на
производството по делото. При което и не налице СПН по спора между ищеца Ил.П.
и ответника, че ищеца е едноличен собственик на дарения имот.
От показанията на
свидетеля Я.- брат на съпругата на ищеца- се установява, че когато се оженили,
съпругата М. била на 19 години /респективно ищеца който е с три години по-голям
е бил на 22 години/. Къщата, в която се
установили да живеят била построена от бащата на ищеца. През годините, което
продължило много време постепенно стегнали къщата, за да може да се обитава
цялата. Средствата за това събирали
цялото семейство, от заплати, от наем на една стая и от отглеждане на животни и
надомна работа. Когато дарили втория етаж на сина си Х. все още имало работи за
довършване.
Дори
и да се приеме, че къщата на сем.П. е била построена пред брака им, то тя не се
установява да е строена от ищеца И.П., за да е той индивидуален собственик.
Освен това се установява да била построена само в груб вид, което е наложило
довършването й със съвместните усилия на двамата съпрузи.
Тоест придобивна давност за придобивана на собственост върху имота предмет на
констативния НА е текла и за двамата съпрузи, а не само за ищеца И.П..
В
този смисъл основателно е възражението на ответника, че дарения му имот е бил
СИО между ищеца П. –негов баща и майка му М.П.. При което и ищеца не е
собственик на целия този имот за иска
отмяна на дарението, а е собственик само на ½ ид.част от него. А в случай,
че искът се окаже основателен, то и дарението може да бъде развалено само до
размера на ½ ид част от имота дарен на ответника от ищеца по силата на НА
№80/11.04.1979г.
Съгласно
разпоредбата на чл.227, ал.1, б.В“ ЗЗД Дарението може да бъде отменено, когато
дареният отказва
да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Съобразно
установената задължителна съдебна практика предпоставките за уважаване на иска
по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД
са – трайна нужда от издръжка на дарителя; искане, отправено от него до
дарения; отказ на последния /изричен или мълчалив/ да дава издръжка, като
правото на дарителя да иска тази отмяна възниква при наличие на обществено
укоримо поведение от страна на дарения – такова не е налице, ако поради липса
на достатъчно средства с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил
себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от
това на дарителя / Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/13 г., ОСГК/
Дарението
е едностранен, безвъзмезден договор и по начало не създава никакви задължения
за дарения, включително и да дава издръжка на дарителя. Дареният има само
морално задължение да бъде признателен на дарителя за направеното дарение. Това
морално задължение се трансформира в правно само ако настъпят определени в
закона обстоятелства – изпадане на дарителя в трайна нужда от получаване на
издръжка и отправено от негова страна до надарения искане последният да му дава
такава. Последица от неизпълнението на това вече правно задължение е
възможността дарението да бъде отменено на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД. Предвид
гореизложеното основателността на предявения от ищеца иск се предпоставя от
установяване на следния фактически състав: 1) сключен между страните договор за
дарение; 2) трайна нужда на дарителя от издръжка; 3) отправено искане за
издръжка към надарения от страна на дарителя; 4) отказ на надарения да даде
исканата издръжка.
В
разглеждания случай е налице сключен между страните договор за дарение,
обективиран в описания по-горе НА №80/11.04.1979г. Не е налице спор, че ответникът не е
предоставял на ищеца каквито и да било средства за издръжка.
От представената
нотариална покана от 09.02.2015г., връчена на ответника на 10.02.2015г. се
установява с нея ищеца Ил.П. да е поискал издръжка от ответника в размер на
250лв., тъй като с получаваната пенсия от 200лв. не може да покрие нуждите си
за храна, дрехи, лекарства и отопление.
Ищецът
приживе е изслушан от съда по реда на чл.143 от ГПК на 01.10.2015 г., когато е
заявил изрично, че гледа животни по собствено желание, а не по принуда / както
е изложено в исковата молба и допълнението към нея/; че получава пенсия в
размер на 254 лева, като отглежда животните за да помага - на себе си и на
дъщеря си - която е закупила кола, а той и наливал бензин и я поддържал; че
дава по 200 лева за цигари на месец и поради тази причина не му стигали парите.
Заявил е също, че е бил лишен и от доход от 5000 лева годишно от продажбата на
мед, поради загинали 32 кошера пчели през есента на 2014г. даващи по 500 кг мед
годишно. Признавал е да е получава субсидии от Държавен фонд земеделие
-Разплащателна агенция, като регистриран земеделски производител, както и за
получаван доход от мляко от 180 лева месечно от притежаваните от него 4 броя
крави. Заявява също, че е реализирал доход в размера, в който го е декларирал.
Предвид така заявеното
от ищеца, следва да се приеме, че в резултат на загиналите кошери пчели през
есента на 2014г. от които е добивал мед и е реализирал доход, тъй като вече не
реализира такъв са възникнали финансови затруднения за ищеца, тоест да
разполага със средствата с които е разполагал до тогава. Това именно и го е и
мотивирало да търси издръжка от ответника. В този смисъл не бил изтекъл
преклузивен едногодишен срок за предявяване на иска за отмяна на дарение по
чл.227, ал.2 ЗЗД - откакто на дарителя са станали известни основанията за
отменяване на дарението. Това е така тъй като съдебната практика /виж Решение
№322/09.04.2009г. по гр.д.№ 656/2008г. на ВКС/ приема че докато нуждата от
издръжка е налице, то и срока от една година не е изтекъл, а самата искова
молба представлява покана за даване на издръжка.
От приетата по делото и
неоспорена от страните ССЕ изготвена от в.л. Т. се установява, че ищеца И.П. получава пенсия в размер на
254,87лв. месечно. При следно статистически разход за едно лице за 2014 и
2015г. от 366,44лв. според размера на получаваната пенсия на ищеца не му
достигат средства в размер на 111,57лв. месечно.
Същевременно ищеца е
заявил неизгоден за себе си факт, а именно да реализира доход от продажба на
мляко в размер на 180 лева месечно. Тоест дори и да се счете, че има недостиг
на средства от получаваната пенсия, то този недостиг е компенсиран с дохода
получаван от продажба на мляко, като получава с 68,43лв. /180лв.-111,57лв./
повече от тази продажба отколкото е недостига.
По делото е приета и неоспорена от страните СМЕ
изготвена от в.л. Д.П., от която се
установява, че ищецът е страдал от седем хронични заболявания, но изброява пет
и е бил здравно осигурен, и поради това всичките му посещения при лекар са били
безплатни. Заболяванията на ищеца според СМЕ са противопоказни за упражняване
на тежък физически труд. В заключението е посочено също, че поради различие във
видовете лекарства и цените , както и поради липса на доказателства за реално
закупени лекарства – експертизата не може да отговори на въпроса, колко са
разходите на ищеца за лекарства на месец.
От приета и неоспорена
от страните СВтМЕ изготвена от в.л. В.Т. се установява, че ищеца П. е отглеждал
4 бр. крави. От тях добива по 36лв. мляко на ден. Тоест за 9 месеца /времето в
което се дои мляко/ ищеца е добивал общо 9720 литра /9месаца х30дни х 36литра/.
При цена на млякото от 0,55лв. би реализирал доход от 5346лв. годишно или по
445,50лв. месечно. По делото няма данни за това каква част от добитото мляко
ищеца е предавал в изпълнение на ангажиментите си по отпусната субсидия за отглеждане
на въпросните крави. От показанията на
свидетелите обаче се установява, че една част от добитото мляко ищеца е носил в
къщи и е продавал на частно. При което и
предвид изявлението на самия ищец следва да се приеме, че получаваните от него
по 180лв. месечно от продажба на мляко са най-малко средствата реализирани от
частните продажби, а в действителност е реализирал повече от 2 пъти по-голям
доход само от продажба на мляко.
От следващата СЕ -
зоотехническата изготвена от в.л.С.Ч., на база предходната ветеринарна
експертиза се установява следното: Ищеца П. е притежавал 4 бр. крави , което ВЛ
е разделило в 2 категории - две от тях с млеконадой от 10 литра на ден, и две
от тях по 8 литра или получено мляко от тях е по 36л. на ден. От получените съответно 300 литра и 240 литра
от крава месечно и приходи годишно от по 1350 лева от крава в първата категория
и от 1080 във втората като се прибави приход от продажба на теле от 70лв., и
след приспадане на разходи за отглеждането на всяка крава и разход за
отглеждане на теле до 3 месеца, то фермата е работила на загуба. А самата загубата
е в размер годишно от по 226.30 лева за 2 бр. крави с млеконадой от 10 литра ,
и от 206.50 лева за притежаваните от ищеца 2 бр.крави с млеконадой от 8 литра.
Съдът не кредитира
заключението по СЗооТЕ в частта в която е дадено заключение, че при
отглеждането на 4-те крави от ищеца, неговата ферма е работила на загуба, тъй
като този извод е основан на база
прогноза, за изхранването на 1 теле за 3 месечен период, което отглеждане като
разход възлиза на 315 лева. В случай
обаче на продажба на телето веднага след раждането му този разход не е правен, а
напротив - налице е приход от още 70 лева. Моля съда да не кредитира крайния
извод на ВЛ, че фермата е работила на загуба. По този начин крайния извод на
ВЛ, че е налице годишна загуба при липса на данни за конкретен брой отглеждани
телета до 3 месеца и без разхода за изхранване на теле и прихода от продажбата
му от всяка крава би се получил допълнителен приход от 385 лева, или вместо
загуба, при допълнителен приход от 385 лева, би се получил положителен финансов резултат от
160 /180 лева с оглед млеконадоя от крава.
Всъщност този извод се
потвърждава и от представената Справка от НАП подадената от ищеца, според която
е декларирал доход в размер на 2032,34лв. или по 169,36лв. месечно над
получавана пенсия.
От показанията на
свидетелите на страните –З.Г., И.З., Н.Я. и Н.Б., при съвпадение на същите, се
установява следното: От много години поне 10 ищеца И. П. е отглеждал крави в
местността „Бучимиша“. От тях добивал мляко и телета, които продавал, а по едно
теле колел всяка година за месо за семейството си това на сина си. Отглеждал
също и пчели, от които добивал мед и продавал и него. Преди няколко години
отношенията между ищеца и сина му Х. се влошили. Между тях често започнали да
възникват разправии, за които били сигнализирани и органите на полицията.
Според свидетелите Г. и З. разправите между баща и син били главно свързани с
имотни проблеми за обори и за животни и кой ще ги пасе, като и такива свързани
с това да е отправяно към ищеца обвинение да има връзка с жена от фермата си, а
и разправии свързани със дъщерята Е.П.. В резултат на тези разправии са се
развалили и отношенията между съпрузите И.и М.П.. От показанията на тези
четирима свидетели се установява също, че ищеца И.П. е пушил много, а според
св.Б. по 2-3 кутии цигари на ден. В резултат на обострените отношения със
съпругата и сина му ищеца, като и за да наглежда животните си, Ил.П. през
повечето време е стоял в битовата стая към обора в местността „Бучимиша“.
Независимо от това се прибирал всеки ден и в дома си, за да обядва, да донесе
млякото за продаване, да остави добития мед за продан. През м.април 2015г. на
ищца били унищожени пчелните кошери, за което той обвинявал сина си, че му е
отровил пчелите, но не се установило дали това обвинение е вярно или не. Ищеца
обвинявал сина си и че е отсякъл плодни дръвчета засадени от сестра му Е..
Специално от
показанията на св.Б. се установява, че ищеца е бил наел две жени, сестри на
свидетелката, които да пасат кравите му, като и тези на дъщеря му Е.. За това
им заплащал общо по около 350-400лв. на месец. Освен това ищеца доил както
собствените си крави така и тези на дъщеря си общо 25 на брой.
От показанията на
свидетелите безспорно се установява, че отношенията между ищеца И.П. и сина му Х.П.
са били влошени. Дали действително ответника се отнасял без нужното уважение и
зачитане към баща си, като ищеца твърди обаче е без значение в настоящото
производство, до колкото негов предмет е отмяна на дарение поради недаване на
издръжка на дарителя след поискването й – т.е. по чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД,
изрично посочен в искова молба. Поради което и този въпрос не следва да
изследва от съда.
Така или иначе се
установява от горните доказателства, че ищеца е оглеждал животни и е полагал
труд за това. Като отчете и факта, че е имал редица заболявания между които и
увреждане на гръбначния стълб и затруднено движение на четирите крайника, за
които е противопоказно полагане на тежък физически труд и това да е бил на 75 години към момента в който е
потърсил издръжка от сина си, следва да се счете, че дори и да гледал животните
по собствено желание, то го правил за да може да си осигури допълнителни доходи
към пенсията си, но вече не искал повече да работи. Поради това се нуждаел от
средства за да покрива нуждите си. А парите от пенсията му, което са само 254,87лв. определено не биха били достатъчни за да покрива
нуждите му от средства за лична издръжка, в случай че престане да работи и да
отглежда животни.
Преценката дали
дарителят е изпаднал в такава нужда, следва да бъде направена въз основа на
конкретното здравословно и материално състояние на последния, като се отчитат
всичките му доходи (от заплати, пенсия, получени суми от наеми и продажби,
реализирани печалби), както и реалната възможност дарителят да реализира
допълнителни доходи от наличното си имущество, съотнесени към размера на
конкретно необходимите разходи за покриване на нуждите от жилище, храна,
медицинско обслужване, лекарства и др. В доказателствената тежест на ищеца е да
установи по реда на пълно и главно доказване, че материалните му възможности не
позволяват да покрива нуждите си.
Определено само факта,
че ищеца получава пенсия от 254,87лв. , размерът на която е по-ниска от
определения от Държавата с постановления на Министерски съвет размер на линията
на бедност (който за 2015 г. е 286 лв., а за 2016 г. – 300 лв.), следва, че
получаваната пенсия не е в състояние да осигури задоволяване на обичайните му
нужди. Видно от представената рецептурна книжка на хронично болен за лекарства на
ищеца са изписани лекарства. При което са му били нужни и средства за
закупуването. Само от обстоятелството, че не се установява по делото размер на
необходимите средства за лекарства, не следва такива да не са били нужни и не
правен разход за закупуването им, но какъвто и да е той при получаваната от
ищеца пенсия от 254,87лв., недостатъчни
за покриване на базовите нужди, то и тези средства няма как да са достатъчни за
закупуване и на нужните лекарства, при липса на други възможности за
реализиране на доходи.
От друга страна безспорно
е между страните, че ищеца притежава собствено жилище, до колкото негов е
първия етаж от същата къща в която е подарения на ответника имот – втори етаж
от къща в гр.Велинград.
За да е основател искът
по чл.127, ал.1, б.“в“ от ЗЗД обаче е необходимо да се установи не само, че
дарителя поиска издръжка се нуждае от такава, но и надарения от който е
поискана издръжка да има възможност да предоставя такава.
В
разглеждания случай е спорно и дали ответникът е имал обективна възможност да
предостави исканата от ищеца издръжка.
Страните не спорят по
обстоятелството, че ответникът живее в едно домакинство с майка си, съпругата и дъщеря си, която е ученичка, както твърди
ответника.
От представената
Справка от НАП и Годишна данъчна декларация се установява, че ответника Х.П. е
регистриран като земеделски производител и за 2014г. е декларирал доход в
размер на 1404,07лв. или по 117лв. месечно.
Няма данни, а не се и твърди ответникът да реализира други доходи освен
такива свързани с регистрацията му като земеделски производител.
Осигуряването на
средства за издръжка, като задължение на ищеца обаче обхваща само съпругата му
и непълнолетната му дъщеря, тъй като пълнолетните, каквато е майката на ищеца, са
задължени сами да осигуряват средства за своята издръжка.
При което и
осигурявания от ищеца месечен доход за личната му издръжка и тази на
семейството му – съпруга и дъщеря е в размер на 117лв. Установи се също, че
ответникът и членовете на неговото семейство, също както ищеца са получавали държавни
субсидии за отглеждане на животните, в качеството им на земеделски
производители. Така получаваните субсииди обаче са с конкретно предназначение –
за отглеждане на животните и те не представляват доход от трудовата дейност.
При което и семейството
на ответника – той, съпругата му и непълнолетната му дъщеря, разполагат месечно
със средства за покриване на базовите си потребности общо в размер на 117лв.
или по около 39лв. на човек. Определено в случая доходите които ответникът има
са по-малко от тези, които ищеца реализира чрез получаваната от него пенсия от 254,87лв.
Ето защо настоящият състав приема, че ответникът получава доходи от трудова
дейност в размер на 117лв. месечно, поради което няма възможност да заплаща издръжка
на ищеца в искания размер от 250лв. месечно, както и в какъвто и да било друг
размер, тъй като даването на издръжка би го поставило в по-лошо положение от
това на ищеца –негов дарител, чийто доходи всъщност са и по-големи от тези на
ответника.
Съгласно задължителната
практика на Върховния касационен съд, обективирана в Тълкувателно решение № 1
от 21.10.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГК, при иск за отмяна на
дарение на основание чл. 227, ал. 1, б.
"в" ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не
предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако
поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя,
дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в
по-лошо положение от това на дарителя. Разглежданият случай е именно такъв, тъй
като от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът
разполага с по-малко средства от тези на ищеца, от които не би могъл да отдели и за издръжката на майка си. С
плащането на тази издръжка би поставил себе си и лицата, които е длъжен да
издържа по закон, в по-лошо положение от това на ищцата. Поради това настоящият
състав приема, че ответникът е нямал обективна възможност да предостави
поисканата издръжка.
По делото не се събраха
доказателства, като такива не са ангажирани от ищеца, а негова е
доказателствената тежест, за това ответникът да е узгонил баща си от къщата.
Единственото което се установи от показанията на свидетелите на страните е да
са влошени отношенията между тях от няколко години, но не и да са е бил
принуден ищеца от ответника да живее извън дома си. В този смисъл недоказано е
непризнателност на ответника към дарителя си от този вид, а и същия не е
основание за отмяна на извършено дарение.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна и по изложените съображения, съдът намира
иска на ищеца по чл.227, ал.1, б”в” от ЗЗД за отмяна на дарението направено с Нотариален
акт № 80 от 11.04.1979г., с който И.Х.П., заедно със съпругата си М.С.П., като
дарители, са дарили на ответника Х.И.П.– техен малолетен син, следния свой
собствен недвижим имот, представляващ СИО като строен през време на брака им, а
именно: Втори етаж от жилищна сграда, построена на около 85кв.м. в парцел VII
-1414 от кв.282 по плана на гр.Велинград, ведно със съответните ½ ид.части
от общите части на сградата, тъй като ответника не е давал на дарителя Хр.П.
издръжка от която се нуждае, за неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
С оглед изхода от спора
ищецът няма право на разноски, а направените от него такива остават за негова
сметка. А на осн. чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има право на разноски, претендирал
е такива и е представил доказателства за нправени разноски от общо 1167,24лв.,
съгласно списък по чл.80 ГПК, поради което и тази сума ще се присъди на
ответника, като се осъди ищеца да му я заплати.
С оглед горното , съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.Х.П.,
ЕГН ********** *** –починал в хода на делото и заместен от Е.И.Г. с ЕГН ********** ***, против Х.И.П., ЕГН **********
***, иск по чл.227, ал.1, б”в” от ЗЗД - за отмяна на дарението направено с НА №
80 от 11.04.1979г., том I, н.д.№ 185/1979г. , с който И.Х.П., заедно със
съпругата си М.С.П., като дарители, са дарили на ответника Х.И.П.– техен
малолетен син, следния свой собствен недвижим имот, представляващ СИО като
строен през време на брака им, а именно: Втори етаж от жилищна сграда,
построена на около 85кв.м. в парцел VII -1414 от кв.282 по плана на
гр.Велинград, ведно със съответните ½ ид.части от общите части на
сградата, тъй като ответника не е давал на дарителката издръжка от която се
нуждае, като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.И.Г. с ЕГН ********** ***, като ищец заместил починалия
в хода на делото ИЛИЯ Х.П., ЕГН ********** ***, да заплати на Х.И.П., ЕГН **********
***, СУМАТА от 1167,24лв. /хиляда сто
шестдесет и седем лева и 24ст./,
представляваща разноски, направени за производството.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишки ОС в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………..........…………