О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1824
30.06.2020
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия
Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 668 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е второ въззивно по реда на чл. 258 и
сл. във връзка с чл. 294, ал. 1 от ГПК – делба във фазата на извършването й,
висяща само по отношение на искане по сметките.
В срока по чл. 346 ГПК в съдебно заседание на 16.09.2016
г. съделителят Г. Железов е предявил срещу съделителката С.Г. претенция за
заплащането на подобрения, представляващи полезни разноски, направени в делбения
имот № 07005, в общ размер от 33 258, 60 лева, извършени в периода 2000 г.
– 2010 г., представляващи разходи за промяна на предназначението на имота,
засаждането и отглеждането на трайни насаждения – 24 дка череши и 4, 5 дка
ябълки.
В същото съдебно заседание съделителката с.Г. е оспорила
заявената претенция като недоказана и погасена по давност.
С Решение
№ 1932 от 27.11.2017 г. по гр. д. № 6121/2015 г. на Районен съд – Бургас
претенцията за сумата от 33 258, 60 лева, квалифицирана по чл. 60 и чл.
61, ал. 1 от ЗЗД, е отхвърлена по съображения, че тези разходи не са
необходими, а полезни такива, които не се дължат.
Срещу
тази част от решението съделителят Железов е депозирал въззивна жалба с
оплаквания, че претенцията е доказана по основание и размер, тъй като по делото
е установено, че в резултат от извършените от него подобрения стойността на
имота се е увеличила.
В тази
част първоинстанционното решение е потвърдено с Решение № ІІІ – 65 от
27.06.2018 г. по в. гр. д. № 346/2018 г. на Окръжен съд – Бургас. Въззивният
съд е намерил, че правното основание на претенцията за сумата от 33 258, 60 лв.
е по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, което предполага да е налице обогатяване, изразяващо се
в увеличаване стойността на имота. Намерил е за неоснователно наведеното
възражение за погасителна давност, тъй като изискуемостта на вземането настъпва
от поканата за плащане, която може да бъде и исковата молба. Приел е за
установено въз основа на извършената пред него съдебно-агротехническа
експертиза, че стойността на направените разходи за създаване на процесните насаждения
и за отглеждането им през младенческия период възлиза в размер на 34 380 лв. Претенцията
е счетена за неоснователна по съображения, че претендираната сума следва да се
присъди в полза на подобрителя само ако е по-малката сума спрямо увеличението
на стойността на имота, но по делото не са ангажирани доказателства за това каква
е увеличената стойност на имота.
В тази
част въззивното решение е допуснато до касационно обжалване и е отменено като
неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, изразяващо се в неизясняване на въпроса за увеличението на стойността
на имота в резултат на извършените в него подобрения. Прието е още, че част от
подобренията (до 2009 г.) са извършени приживе на наследодателя, поради което приложимата
материалноправна норма за уреждане на отношенията между страните по повод тези
подобрения е тази на чл. 12, ал. 2 ЗН. Счетен е за правилен изводът на
въззивния съд, че вземането на съделителя Железов за подобрения в съсобствения
имот не е погасено по давност, тъй като е съобразен със задължителните
указания, дадени в т. 4 от ППВС № 7/73 г. на ВС, според които давността за
упражняване на правото по чл. 12, ал. 2 ЗН започва да тече от предявяване на
иска за делба.
В изпълнение на дадените от касационната инстанция
указания настоящата въззивна инстанция е назначила съдебно-агротехническа
експертиза, която да даде заключение за увеличената стойност на имота, като
отговори на въпроса каква би била цената на имота без подобренията и каква е тя
към момента на разглеждане на делото. Освен това на страните е предоставена
възможност да вземат становище и да представят доказателства за изясняване на
обстоятелството дали за извършените до 2009 г. подобрения сънаследникът Железов
е бил възнаграден от наследодателя.
По повод нововъведените
от страните твърдения следва да бъде изготвен проектодоклад, както следва:
С писмено становище от 26.05.2020 г. въззивникът Г. Железов
излага твърдения, че в делбения имот № 07005 – нива с площ 28.595 дка, находяща
се в землището на с. Карагеоргиево, общ Айтос, той е засадил овощни дръвчета на
три етапа: през 2002 г. – 6.095 дка череши, през 2008 г. – 9.00 дка череши и
4.5 дка ябълки, през 2010 г. – 9.00 дка череши, като разходите за създаване на
тези насаждения и отглеждането им в младенческия период възлизат на 34 380 лв.
Заявява, че за извършените подобрения приживе на наследодателя (до 2009 г.), не
е бил възнаграден по никакъв начин – с пари,
имот или по друг начин. Моли да бъдат допуснати двама свидетели при
режим на довеждане за установяване на посочените факти.
С
писмено становище от 27.05.2020 г. въззиваемата С.Г. излага твърдения, че
приживе на наследодателя Тодор Георгиев Железов, починал на 05.02.2009 г.,
наследникът Г. Железов е засадил в имот № 070005 – нива с площ 28.595 дка, през
2002 г. – 6.095 дка череши, през 2008 г. – 9.000 дка череши, а останалите 9.000
дка череши са засадени през 2010 г. съгласно заключението на съдебно-агротехническа
експертиза по в. гр.
д. № 346/2018 г на БОС, поради което към датата на откриване на наследството на
05.02.2009 г. имот № 070005 е представлявал овощна градина от 15.095 дка и нива
от 13.500 дка. Поддържа се, че наличието
на увеличение в наследственото имущество и пресмятането на това увеличение се
изчислява към момента на откриване на наследството на 05.02.2009 г., от който момент
възниква правото на наследника да търси увеличението от останалите наследници, ако
не е бил възнаграден по друг начин. Поддържа се, че искът по чл. 12, ал. 2 ЗН
се е погасил по давност на 05.02.2014 г. преди завеждане на иска за делба на
22.08.2014 г., вкл. и преди предявяване на претенцията в ОСЗ на 16.09.2016 г.
Излагат се доводи, че претенцията е неоснователна и поради това, че съделителят
Г. Железов е бил възнаграден от наследодателя, който му е предоставил своите
земеделски земи, находящи се в землището на с. Карагеоргиево: имот
№ 064017 – лозе с площ 14.435
дка, имот № 061007 – лозе от 14.435 дка, имот № 022001 – трайни насаждения
(череши) от 23.999 дка и имот № 070005 – нива от 28.595 дка. В тази насока се
твърди, че Г. Железов е обработвал и е придобил чистия доход (печалба) от имоти
№ 064017, № 061007, № 022001 за времето от 2001 г. до 2008 г. вкл., както и от
имот № 070005 в част на нива от 22.500 дка (от 28.595 дка нива са извадени 6.095 дка засадени череши през 2002 г.) за
времето от 2001 г. до 2008 г. вкл., с който доход е бил възнаграден от баща си.
По повод изложените твърдения моли да бъде допълнена задачата на назначената
съдебно-агротехническа експертиза.
С писмено становище от 17.06.2020
г. въззивникът Железов поддържа, че и към настоящия момент извършените подобрения
водят до повишаване на стойността на имота, защото насажденията са добре
поддържани и имат дълъг период на
плододаване, от който се възползват съделителите. Оспорва възражението
за погасяване на иска по чл. 12, ал. 2 ЗН по давност с позоваване на
Постановление № 7 от 1973г. на Пленума на ВС. Оспорва твърденията, че е бил
възнаграден от наследодателя с доводи, че е заплащал рента за ползването на
земеделските земи. Противопоставя се на искането за допълване на задачата на
вещото лице.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция въззиваемата Г. поддържа, че въззивникът Железов и
наследодателят са се намирали в облигационни отношения по обработка на
процесната земеделска земя, което изключва приложимостта на чл. 12, ал. 2 ЗН.
Посочва се, че Г. Железов е бил възнаграден от наследодателя чрез използването
на имотите и получаването на чистия доход от тях, включително и процесния имот.
В допълнение се отбелязва, че въззивникът не е заплащал за ползването на
земеделските земи на наследодателя, като по този начин е спестил суми за наем
или за рента. Във връзка с това моли съда да постави допълнителна задача на
вещото лице по допуснатата агротехническа експертиза, като посочи какво е било
средното рентно или нетно плащане земеделските имоти, описани в становището от
27.05.2020 г., за периода от 2001 г. до 2008 година. Навеждат се и твърдения,
че наследодателят Тодор Ж. заедно със своята съпруга Иринка Железова е
прехвърлил на въззивника чрез дарение ½ идеална част от дворно място в
село Съдиево, като по този начин въззивникът е бил възнаграден с имот от
наследодателя. Прави се уточнение досежно допълнителните въпроси към
експертизата.
С молба от 24.06.2020 г.
въззиваемата моли съда на основание чл. 176 ГПК да задължи въззивника Железов
да се яви лично в съдебно заседание и да отговори на въпроса: Признава ли, че е
заплащал на баща си Тодор Железов до смъртта му рента (наем) за имот № 070005
за времето през което е обработвал земята от 2002 г.?.
С писмено становище от 25.06.2020
г. въззивникът Железов оспорват твърденията, че е бил възнаграден от наследодателя.
Твърди, че е заплащал ежегодна рента на баща си за ползването на процесните
земеделски земи, за което са събрани доказателства по делото. Посочва, че
рентните плащания в село Карагеоргиево са били в размер на 6 лева/декар, а
сумите, които Железов е давал на наследодателя са десетократно повече. Поддържа
се, че въззивникът е продължил да заплаща рентата и след като наследодателят е изпаднал
в безизвестност, като на 22.06.2010 год. Иринка Железова е получила 1/3 от
рентата на Тодор Железов за 2010 година. Излагат се твърдения, че имотът, който
е дарен на въззивника (1/2 ид. част от дворно място в село Съдиево) е наследствен
имот на майката на Железов – Иринка Железова, който тя е придобила след съдебна
делба между наследниците на Атанас Чанев Атанасов (нейния баща), като след
приключване на производството се е сдобила с Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот по наследство и съдебна делба - констативен № 45, том V,
дело №1462/1977 година, на Айтоски районен съдия. Поддържа се, че единствената
причина наследодателят Тодор Железов да участва при дарението на имота е че,
съдебната делба е извършена по време на брака и за уравнение на дяловете на
другите съделители е заплатена парична сума. Посочва се, че подялбата на този
имот в Съдиево, собственост на майката на страните, към настоящия момент е
предмет на друго производство пред Районен съд – Айтос, като в отговора на исковата
молба по това дело съделителката С.Г. е заявила, че е съществувала уговорка
между родителите да прехвърлят на децата си по равно имота в село Съдиево, но
поради нейното отсъствие на се е осъществила само сделката с Г. Железов. Към
становището са приложени писмени доказателства, както следва: заверен препис от
разписка; нотариален акт за собственост върху недвижим имот по наследство и
съдебна делба - констативен № 45, том V, дело №1462/1977 година; удостоверение
за наследници на Атанас Чанев Атанасов; удостоверение за наследници на Иринка
Атанасов Железова; копие от протокол от 10.07.2015 год. по гр. д. №6121/2015 г.
на БРС; заверен препис от отговор на искова молба по гр. дело № 728/2019 г. на
РС-Айтос.
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН (за периода до
откриване на наследството на 05.02.2009 г.) и чл. 61, ал. 2 ЗЗД (за периода
след откриване на наследството на 05.02.2009 г.).
На ищеца Г. Железов следва да се
укаже в едноседмичен срок от получаване на съобщението с препис за насрещната
страна да посочи каква е цената на всеки един от двата обективно съединени
иска.
По иска с правно основание чл.
12, ал. 2 ЗН ищецът носи доказателствената тежест да установи, че е спомогнал
да се увеличи наследството, а ответницата следва да установи при условията на
пълно и главно доказване, че ищецът е бил възнаграден за това. Ищецът от своя
страна има възможност да проведе насрещно доказване досежно обстоятелството, че
е бил възнаграден. Ответницата следва да докаже възражението си за настъпила
погасителна давност.
По иска с правно основание чл.
61, ал. 2 ЗЗД ищецът носи доказателствената тежест да установи, че е извършил
полезни разноски в съсобствения имот, които са довели до увеличение на
стойността му. Ответницата следва да докаже възражението си за настъпила погасителна
давност.
Доказателственото искане на ищеца
за допускане на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на
положителните факти, посочени в становището му от 26.05.2020
г., следва да бъде оставено без уважение, тъй като не са необходими гласни
доказателства за изясняване на посочените обстоятелства, за които вече са
събрани доказателства (включително и гласни) по делото.
Доказателственото
искане на ответницата за задължаване на ищеца да се яви лично в съдебно
заседание и да отговори на въпроса, поставен в молбата от 24.06.2020 г., следва да бъде оставено
без уважение, тъй като по делото вече са събрани доказателства в тази насока, а
освен това обясненията на страната се ползват с доказателствена сила само
досежно заявените неизгодните обстоятелства, а на този етап от делото ищецът се
позовава на обстоятелството, че е заплащал рента на наследодателя.
Следва да бъдат приети
приложените към становището на ищеца от 25.06.2020 г. писмени доказателства, с
изключение на протокола от 10.07.2015 г. по гр. д. № 6121/2015 г. на БРС, който
е наличен по делото.
С оглед направените от
въззиваемата в съдебно заседание уточнения, както и на основание чл. 162 ГПК, следва
да бъдат поставени допълнителни задачи на вещото лице по допуснатата
съдебно-агротехническа експертиза, както следва:
1. Каква е цената на делбения имот №
070005 с и без подобренията към момента на откриване на наследството на
05.02.2009 г.?
2. Каква е
цената на делбения имот № 070005 с и без извършените след 05.02.2009 г. подобрения: а) към момента
на разглеждане на делото; б) към момента на извършване на подобренията?
3. Какъв е чистият доход (печалба)
от делбените имоти № 064017 – лозе, № 061007 – лозе, № 022001 – трайни
насаждения, № 070005 – нива и овощна градина от череши, по години за периода от
2001 г. до 2008 г.?
4. Какво е било средното рентно
плащане за делбените имоти № 064017 – лозе, № 061007 – лозе, № 022001 – трайни
насаждения, № 070005 – нива и овощна градина от череши, по години за периода от
2001 г. до 2008 г.?
На въззиваемата следва да се
укаже в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на
Окръжен съд – Бургас допълнителен депозит за вещото лице в размер на 250 лева.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА на
страните ПРОЕКТОДОКЛАД по делото
съобразно мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА на
ищеца-въззивник в едноседмичен срок от получаване на съобщението с препис за
насрещната страна да посочи каква е цената на всеки един от двата обективно
съединени иска.
УКАЗВА на страните, че по иска с правно
основание чл. 12, ал. 2 ЗН ищецът носи доказателствената тежест да установи, че
е спомогнал да се увеличи наследството, а ответницата следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че ищецът е бил възнаграден за това.
Ищецът от своя страна има възможност да проведе насрещно доказване относно обстоятелството,
че е бил възнаграден.
УКАЗВА на страните, че по иска с правно
основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД ищецът носи доказателствената тежест да установи,
че е извършил полезни разноски в съсобствения имот, които са довели до
увеличаване на стойността му.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца-въззивник за допускане на двама
свидетели при режим на довеждане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответницата-въззиваема за
задължаване на ищеца-въззивник да се яви лично в съдебно заседание и да
отговори на въпроса, поставен в молбата от 24.06.2020 г.
ПРИЕМА писмените
доказателства, приложени към становището на въззивника от 25.06.2020 г. , с
изключение на протокола от 10.07.2015 г. по гр. д. № 6121/2015 г. на БРС.
ПОСТАВЯ
допълнителни задачи на вещото лице по допуснатата съдебно-агротехническа
експертиза съобразно мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА на
въззиваемата в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по
сметка на Окръжен съд – Бургас допълнителен депозит за вещото лице в размер на
250 лева.
Определението е окончателно.
Препис от определението да се
връчи на страните и на вещото лице.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.