МОТИВИ
към присъда №178
от 09.07.2019г.
по НОХД № 3517/2018г.
по описа на Варненския районен съд,
изготвени на 30.07.2019г.
Производството пред първоинстанционния
съд е образувано по внесен на 01.08.2018г., от Районна прокуратура-Варна, обвинителен
акт, с който e възведено обвинение срещу подсъдимия : В.К.С., роден на ***г***, обл.Варна,
българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен,
осъждан, ЕГН **********, за престъпление по чл.131а, пр.2 вр.чл.129,
ал.2 вр.ал.1 от НК за това, че на 03.09.2017г. в
с.Въглен, общ.Аксаково, обл.Варна в условията на
опасен рецидив, причинил средни телесни повреди на В.Д.И. ЕГН **********
изразяващи се в счупване на долна челюст обусловило трайно затруднение на
дъвченето за период около два месеца и счупване на два шийни
спинозни израстъка обусловило трайно затруднение на
движенията на врата за период повече от месец.
За разпоредително заседание, съдът
не призова наследниците на починалата пострадала В.Д.И., тъй като прецени, че
престъплението за което подсъдимият е предаден на съд не идентифицира преки
имуществени вреди, а само неимуществени такива. Съгласно трайно установената съдебна практика /р. №143 от 19.06.2016г.
по дело №443/2016г. на ВКС/, правото на едно лице да участва като
страна в наказателния процес е лично и зависи изцяло от волята на носителя му.
Необходима процесуална предпоставка за встъпване на едно лице в качеството на
частен обвинител /граждански ищец/ е негово лично изявление, че желае да встъпи
в процеса в това процесуално качество, като липсата на изрично
заявена от лицето пострадало от престъплението воля за участието му като частен
обвинител /граждански ищец/ съставлява абсолютна процесуална пречка
за конституирането на неговия наследник в това качество. Като прецени,
че пострадалата И. е починала още в хода на ДП, без да бъде разпитана и конституирана
в определено качество в наказателния процес, с оглед на личния характер на
претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди, съдът намери, че
наследниците на пострадалата от престъплението не са легитимирани самостоятелно
да я предявят и да участват в процеса като граждански ищци и части обвинители. Следва
да се отбележи, че Тълкувателно решение № 1/2016 г. от
21.06.2018 г. по Тълкувателно дело № 1/2016 г. Общото събрание на
Наказателната, Гражданската и Търговската колегии (ОСНГТК) на Върховния
касационен съд (ВКС) е неприложимо в случая, тъй като същото касае кръга
от лица, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена при непозволено увреждане смърт на техен близък. Настоящият случай не
е такъв, тъй като обвинението касае причинена телесна повреда, а не смърт. Ето
защо съдът не призова и не конституира наследниците на пострадалата В.И. в
настоящия процес.
Съдебното производство
протече по общия процесуален ред. В хода на съдебното следствие, участващият в
производството прокурор се възползва от правомощията си уредени в разпоредбата
на чл.287, ал.1 от НПК, като повдигна ново обвинение на подс.С..
Прокурорът мотивира своето искане с
установени в хода на съдебното следствие обстоятелства, налагащи съществено
изменение на обстоятелствената част на обвинението в частта относно начина на
причиняването на една от телесните повреди инкриминирани в ОА, а именно
счупването на долната челюст на пострадалата И.. Поради това и внесе изменение
в обстоятелствената част на обв. акт, като
повдигна обвинение на подсъдимия С. , за
това че на 03.09.2017г. в с.Въглен, общ.Аксаково, обл.Варна
в условията на опасен рецидив, причинил две средни телесни повреди на В. Д.И.,
изразяващи се в счупване на долна челюст обусловило трайно затруднение на
дъвченето за период около два месеца и счупване на два шийни
спинозни израстъка обусловило затруднение на
движението на врата за период от повече от месец при механизъм на причиняване
на телесната повреда - счупване на долна челюст, изразяващ се в нанасяне на два
удара от страна подсъдимия в областта на челюстта и в областта на дясната буза
на пострадалото лице В. И. с предмет -
пластмасова тръба с дължина около 74 см. и диаметър около 1,5 см. –
престъпление по чл. 131а, пр. 2 вр.чл. 129, ал. 2 вр.ал. 1 от НК.
Съдът като съобрази искането на прокурора
и задължителната съдебна практика на върховната съдебна инстанция, намери , че
са налице основанията на чл.287, ал.1 от НПК и допусна изменение в
обстоятелствената част на обвинението, като определи разглеждането на делото да
продължи съобразно новото фактическо обвинение повдигнато от страна на
прокурора. Съдът разясни възможността на страните да поискат отлагане на делото
за подготовка по новото обвинение, но същите изразиха становище, че желаят
делото да продължи.
Участващият в производството представител на ВРП,
в пренията си по съществото на делото поддържа обвинението срещу подс.С. за извършено
от него престъпление по чл. 131а, пр. 2 вр.чл. 129,
ал. 2 вр.ал. 1 от НК. Прави пространен анализ на
доказателствата по делото, като въз основа на този анализ намира, че в хода на съдебното следствие по
безсъмнен начин се е доказало, че подс.С. е
извършител на деянието - нанасяне на телесни повреди на пострадалата В. И.,
като едната от тях по своите медико-биологични характеристики съответства на
средна телесна повреда. Прокурорът счита, че деянието се отличава с
изключително висока степен на обществена опасност по своите обществено-опасни
последици настъпили за пострадалата и с изключително висока степен на
обществена опасност на самия деец. Ето защо, моли подс.
С. да бъде признат за виновен по възведеното му обвинение и да му бъде наложено
наказание над средния размер, към максимума предвидено в наказателно-правната
норма за това престъпление, което наказание да е лишаване от свобода и същото
съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗИНЗС да се изтърпи при строг режим в
условията на затвор. Пледира и МНО „Задържане под стража „ взета спрямо
подсъдимия да бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимия счита, че
нито едно от доказателствата по делото не би могло да подкрепи обвинението, че подс. е нанесъл удари с веществените доказателства
приложени в производството, а именно пвц тръба. Дори
и свид. Г., която имала някакъв вътрешен собствен
мотив да излага твърдения за инкриминирано деяние извършено от подс., не навеждала такива твърдения. Защитата счита, че подс. не е извършил деянията, за които са му повдигнати
обвинения като счита, че от СМЕ категорично се доказва, че по описания начин от
свид. Г. соченото нараняване счупване на два шийни спинозни израстъка не би
могло да се получи като увреда. Сочи, че свид. Г. е нямала необходимата видимост от прозореца, за да
установи това, което навежда като твърдение в ДП и в настоящото такова, че подс. е държал за варта пострадалото лице, а и дори и да има
такава възможност, счита, че по този механизъм не би могло да се получи
счупване на шийните прешленни
израстъци. По отношение на повдигнатото обвинение за счупване на долна челюст и
лентовидното нараняване, счита, че не се е доказало подс.
да е осъществил такива удари с тази тръба. Сочи, че мотив В. И. да бъде
преведена в такова състояние, че да има нужда от допълнителни грижи подобни на
тези на санитар, има този , който е получил впоследствие имота на В. И. след
нанесените травми, а именно основния свидетел в настоящото производство И.Г..
Тя имала достъп до имота на пострадалото лице, би могла да съдейства на
полицейските служители и би могла и да пренарежда евентуално под някаква форма
удобна за когото и да било доказтелствения материал.
Никой друг от лицата не бил в имота след като е бил заключен от зетя на В. И..
По отношение на изложеното от прокуратурата, че подс.
излагал защитна теза досежно нанесения шамар от Г. на
И., счита, че този факт се потвърждава
от показанията на нейната внучка дадени в с.з. на 13.11.2018г. Същата
навеждала твърдения, че намерила баба си в отчайващо състояние, с много мръсни
дрехи и пръшлясали. Счита, че такива могат да бъдат
дрехите на възрастната жена, ако същата е паднала в двора и съответно се е
изцапала по този начин. По отношение на показанията на свид.
Д.И. , депозирани в последното съдебно заседание, сочи, че той си припомнил
една истина, която до този момент не е намирал значението й да я сподели, а
именно, че основния свидетел в настоящото производство И.Г. е държала такава пвц тръба по време на конфликтната ситуация между нея и подс.. Предвид изложеното, моли съда да признае подс. за невиновен, тъй като не било събрано нито едно
доказателство, подкрепящо обвинителната теза, нито по отношение на счупената
челюст на пострадалото лице, нито по отношение на счупване на двата спинозни израстъка. Моли МНО на подс.
да бъде изменена в „Домашен арест“.
Подсъдимият В. С. взе лично участие в производството, като даде обяснения във
връзка с предявеното обвинение. След допуснатото изменение на обвинението
заявява, че не желая да дава повече обяснения. В последната си дума твърди, че няма
нищо общо с инцидента, за който е обвинен, сочи, че той не е извършител, а
извършителят е свидетелката И.Г..
След
преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият В.К.С. е роден на ***г***. Той живее в с.Въглен,общ.Аксаково, обл.Варна. Подсъдимият е
български гражданин, с незавършено начално образование /учил е до трети
клас/, като много трудно чете и не може да пише. Той е не е женен. Притежава ЕГН
**********.
Подсъдимият С. е многократно осъждан,
като е изтърпявал и наказания „лишаване от свобода“ в условията на затвор. Последното
наложено спрямо него наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 години,
подсъдимият изтърпял на 26.02.2015г., като бил условно предсрочно освободен от
остатъка от наложеното му наказание, с установен изпитателен срок в размер на 1
година, 5 месеца и 15 , с наложена в този срок пробационна
мярка. След излизането си от затвора подс.С. се
завърнал и заживял в дома на родителите си в с.Въглен, общ.Аксаково, обл.Варна.
Пострадалата В. Д.И., на 81г. / родена на ***г***.
Тя била вдовица. През 2010г. и 2012г. последователно починали двете й деца- син
и дъщеря.
Пострадалата И. живеела в недвижим имот с
площ от 600 кв..м., в който били изградени две жилищни сгради- къщи, с общ двор.
В общия двор се влизало през две порти разположени на две съседни улици в
селото. В едната от къщите живеела св. И.Г., заедно с децата си, а в другата
живеела пострадалата И.. Двете жени били в добри отношения, като нямали
конфликти и проблеми.
Пострадалата
В. И. живеела сама в дома си, състоящ се от две стаи, който били отделени от
двора чрез стълби с метален парапет. Тя обитавала една от стаите на къщата си,
разположена в лявата част на имота, срещу стълбите. В стаята се влизало през
врата отваряща се навътре и на дясно. Непосредствено до вратата бил разположен
прозорец с две крила, като на прозореца нямало поставени пердета.
Няколко години след смъртта на децата й, И. започнала да страда от деменция
със съдов произход. Въпреки това физическото и психическото състояние на И. й
позволявали да се обслужва сама. За нея полагал грижи основно св.Н.Х. - зет на И.,***,
в близост до нея. Той вземал пенсията на възрастната жена, пазарувал, носел й
храна и цигари. Често пострадалата посещавала й своята внучка- св.В.М.,***. Пострадалата
И. не консумирала алкохол, но обичала да пуши цигари и да пие кафе.
През лятото на 2017г. психическото
състояние на И. се влошило, като същата започнала често да си говори сама,
плачела, променяла настроението си, излизала през нощта от дома си, обикаляла
по цял ден из селото, обличала се неподходящо за атмосферните условия /с много
дрехи/. Промяната в състоянието й направило впечатление и на св.Г., която често
комуникирала с пострадалата, когато не била на работа.
Психическото състояние на пострадалата В. И.
било известно на живущите в с.Въглен, включително и на подсъдимия В.С..
На 03.09.2017г. св.И.Г. не била на работа и била в
дома си в с. Въглен, общ.Аксаково, обл.Варна. Около
10.00 ч. св.Г. направила кафе и поканила пострадалата И.. Около 15 минути двете пили кафе и пушили
цигари. След което св.Г. започнала да върши обичайните си задачи за деня, а
пострадалата И. останала в двора на имота, като започнала да плеви градинките.
Около
обяд същия ден св.Г. била в една от стаите на дома си, когато от двора чула
мъжки глас. Погледнала през прозореца и видяла в двора на имота подс.В.С.. Тя го
познавала добре, тъй като подс.С. бил далечен роднина
на бившия съпруга на св.Г.. От живущите в селото св. Г. знаела, че подс.С. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в
затвора за изнасилване, поради което и присъствието му в двора я притеснило.
Затова и тя веднага излязла навън.
Видяла, че пострадалата И. била наведена към градинката и плевяла трева, а подс.С. стоял до нея и й говорел нещо, но И. не му обръщала
внимание. Св.Г. попитала подс.С. какво прави в двора
й, на което той отговорил, че И. го извикала и той дошъл да я види. Докато
разговаряла с него, св.Г. усетила, че подс.С. мирише
на алкохол, поради което преценила, че е пиян. Предвид нещата които знаела за
миналото му, св.Г. му се скарала, че няма работа в двора й, и му казала да си
тръгва. Подс.С. напуснал двора на имота, като св.Г.
го видяла, че излиза от една от портите, ползвана от нея. След заминаването на
подсъдимия, тя продължила задълженията си, като започнала да чисти двора и
къщата си, поради което многократно влизала и излизала от къщата.
След като напуснал имота на Г. и И., подс.С. отишъл в селския магазин, който се намирал на няколко
метра от дома на двете жени. Там той консумирал алкохол- водка. В магазина подс.С. седял до около 14.00ч., като преди да тръгне от там
купил един хляб и разговарял около 5 минути със св.Н.Р. и неговата братовчедка,
които също отишли в магазина.
След като напуснал магазина, подс.С.
се върнал в имота на св.Г. и на пострадалата И.. Подсъдимият бил облечен със
светъл панталон и с. фланела. Той влязъл в двора на имота, без да бъде
забелязан от св.Г., като носел в себе си хляба, купен от магазина. Тъй като
знаел, че пострадалата В. И. е с влошено психическо състояние и живее сама,
решил да се възползва от това нейно състояние и да я нападне. Разчитал, че няма
да бъде разобличен, предвид състоянието
на пострадалата, тъй като тя няма да може да съобщи данни за нападателя си. В
изпълнение на намерението си, подс. се качил до
стаята на пострадалата В. И., която по това време била там. Влязъл в стаята,
затворил вратата и започнал да й нанася удари в областта на лицето с предмет -
пластмасова тръба с диаметър около 1,5 см., като по делото не е установено по
какъв начин подсъдимият се е снабдил с този тръба. Подсъдимият успял да нанесе на
пострадалата не повече от два удара с тръбата по лицето. Единият удар попаднал
в областта на челюстта на пострадалата и
от него се счупила долната челюст на И., а другият удар попаднал в областта на
дясната буза. От ударите на подсъдимия от устата и носа на И. потекла кръв,
като тя паднала на пода в стаята, разплакала се и започнала да вика. Виковете й
били чути от св.Г., която през това време била в дома си. Първоначално тя не
обърнала внимание имайки предвид поведението на И. да говори на висок глас, да
плаче. Тъй като крясъците продължавали, а освен това св.Г. чула и гласа на подс.С., тя веднага се насочила към шума. През това време
тъй като пострадалата продължавала да вика, че я бият и че я боли, както и да
плаче, подсъдимият се надвесил над нея, приклекнал и я хванал с ръце за шията,
като започнал да я стиска в областта на
шията. Тъй като пострадалата се опитвала да се изправи, подсъдимият я стискал
за шията, разтърсвал и блъскал главата и тялото й в пода, като едновременно с
това й викал и обиждал, че е „ненормална“ и че е „дърта курва“. Докато
извършвал тези действия ръцете и предната част на панталона на подсъдимия се
изцапали с кръв. През това време св. Г. стигнала до стаята на пострадалата и
погледнала през прозореца вътре в помещението. Тя видяла как подс.С. стиска И. за врата, как разтърсвал и блъскал
главата и тялото й в пода, докато тя се опитвала да се изправи. Чула и виковете
на пострадалата, че я бият и че я боли, както и обидните реплики които
подсъдимият изрекъл по неин адрес. Св.Г. блъснала вратата на стаята и успяла да
влезе вътре. Подс.С. се стреснал и преустановил
действията си, като се изправил и седнал на леглото. И. също успяла да стане и
да седне на леглото си. Тя казала на св.Г., че подс.С.
иска да я убие, както и че я е пребил с тръба, като показала пластмасовата
тръба, с която подсъдимият и нанасял удари. Св.Г. се обърнала към подсъдимия започнала
да разпитва какво става, а той неадекватно й обяснил, че бабата била луда,
изпратила го да купи хляб и цигари, като показал намиращите се в стаята хляб и
цигари. Докато се водил този разговор св.Г. видяла, че на пода, където лежала преди
това И. имало кръв, лицето на И. било подуто, а от устата и носа й течала кръв.
По ръцете на подс.С. също имало кръв, както и по
панталона, с който бил облечен в областта на слабините имало пръски кръв. Виждайки всичко това св.Г. се уплашила и на
бегом се прибрала в къщата си, за да потърси помощ като заключила входната
врата. Подсъдимият С. тръгнал след нея, като започнал да блъска по входната
врата на св.Г. и да я заплашва. Тъй като тя не му отворила, той излязъл от
двора. Св.Г. успяла да позвъни по
телефона на св.Н.Х., като му обяснила какво се е случило. След провеждане на
разговора тя погледнала през прозореца и видяла, че И. е отвън на двора, поради
което веднага излязла, за да я прибере в дома си. В момента, в който я
прибирала, подс. С. отново влязъл в имота, като
започнал да заплашва св.Г., че ако каже на някого какво се е случило ще й
запали къщата. За да го изгони от имота си св.Г. взела в ръка лопата с дървена
дръжка и започнала да вика на подсъдимия да се маха. Подсъдимият С. излязъл от
портата, но продължил да заплашва св.Г., че ще й запали къщата, както и да
внимава както за себе си така и за дъщерите. За да го накара да си тръгне, св.Г.
му обещала, че няма да каже на никого за случилото се. В същото това време по
улицата преминал св.Д.И., който бил употребил алкохол и отивал към намиращия се
в близост магазин. Той видял, че подс.С. и св.Г. се
разправят и попитал С. какво става. На така зададения въпрос подс.С. отвърнал на св.И.: „Нищо не става, тази баба е луда
и ще я наеба“. Св.И. нищо не отвърнал и продължил по
пътя си. Подс.С. също си тръгнал и отишъл в магазина.
Междувременно в дома на св.Г. отишъл св.Н.Х.,
който се осведомил от св.Г. какво се е случило, като видял, че пострадалата е
окървавена, посинена и ченето й било леко изместено. Възприел и че св.Г. е много
разстроена и изплашена. Двамата с Г. отвели пострадалата И. в дома й.
За случая бил уведомен и кмета на
с.Въглен- св.Г.Г. , който пристигнал в дома на пострадалата.
Той видял, че по пода в къщата на В. И. има кръв, от устата и носа й течала
кръв. Разбрал от св.Г. какво се е случило. След като се осведомил на къде е
тръгнал подсъдимият, св.Г. отишъл до намиращия се в близост магазин за
хранителни стоки. По същото време там отишъл и св.Н.Д., на когото св.Г. поръчал
да извика подсъдимия. Св.Н. Д. предал на подсъдимия, че кмета на селото го
търси и С. излязъл пред магазина. Там разговаряйки с подс.С.,
св.Г. видял, че същият е в нетрезво състояние, както и че ръцете му са изцапани
с кръв. Попитал го какво се е случило и защо има кръв по ръцете си. Подсъдимият
му казал, че по ръцете му нямало кръв, а боя.
За пострадалата И. обяснил, че тя му поръчала да й купи хляб, като
връщайки се при нея, тя била паднала по стълбите, заради това той й помогнал да
си влезе вкъщи. След като провел разговор с подсъдимия, св.Г. отново отишъл в
дома на пострадалата и повикал полиция и екип на спешна помощ.
Междувременно подс.С. се
върнал в магазина, където продължил да употребява алкохол. Св.Н.Д., който също
бил там видял, че подс.С. е пиян и му предложил да го
закара в дома му. Подсъдимият се съгласил. Понеже подс.
бил облечен със светъл панталон, на св.Д. му направило впечатление, че по
панталона на подс.С. има кръв. Затова и го попитал
къде се е изцапал. Подс. отговорил, че не помни къде
е падал. Докато пътували към дома подсъдимия, те преминали покрай имота на В. И..
Тогава св. Д. видял, че там има струпани
хора, но не обърнал внимание, а закарал подс.С. до
дома му. Когато го оставил пред тях, чул, че св.С.- майка на подсъдимия започнала
да му се кара, че е пиян.
В дома на пострадалата И. пристигнал и
полицейски екип от РУ Аксаково при ОД на МВР-Варна в състав Б.Й. и св.С.Х.. Те
видели, че устата на В. И. била окървавена, като кръв имало и по носа и лицето
й. От св.Г. се осведомили за случилото се, като от нея разбрали и че
пострадалата е споделила, че е била удряна от подс.С.
с тръба. На св.Ст.Х. му направило впечатление, че по пода на стаята, в която
била пострадалата имало пръски кръв.
На място пристигнал и медицински екип,
който отвел пострадалата в МБАЛ „Св.Анна“-Варна за оказване на медицинска помощ.
След отвеждане на пострадалата, полицейските органи отишли в дома на подсъдимия
С., където го установили. При проведената беседа относно случилото, той им
обяснил, че по поръчение на В. И. отишъл да купи хляб и салам. Впоследствие
подсъдимият С. бил задържан от служителите на реда и отведен в сградата на
Трето РУ-Варна, където спрямо него била оформена Заповед за задържане по ЗМВР
рег.№183/03.09.2017г. с час на задържане 15.50ч.
Още същия ден, около 15.50ч. пострадалата
И. постъпила в спешен център на МБАЛ „Св.Анна-Варна“, където била прегледана от
лекар, който снел анамнеза, че И. съобщава за болки в долна челюст. Около
16.15ч. /на 03.09.2017г./ й било извършено рентгенологично
изследване на череп и гръден кош, обективирало фрактура
на долна челюст. Поради това пострадалата била насочена към Клиниката по
лицево-челюстна хирургия при УМБАЛ „Св.Марина“-Варна, където била приета в
17,40 същия ден. При прегледа в Клиниката по лицево-челюстна хирургия било
установено, че лабораторните изследвания на пострадалата са в норма, като при
разчитане на рентгенографията се установило счупване на долната челюст на две
места-отляво кондилния израстък и отдясно на средната
линия. При направената компютърна томография се установили счупвания на спинозните израстъци на 2-ри и 3-ти шиен прешлен с
минимално разместване.
През деня на 04.09.2017г., около 14.00 й била извършена съдебно медицинска
консултация обективирана в съдебно-медицинска
експертиза на живо лице на съдебен
лекар- вещото лице Б. с установени увреждания от клиничния преглед : Изразен
оток с видима асиметрия отдясно и под средата на ръба на долната челюст с
размери около 10/4 см с виолетовосинкав цвят. Нагоре
към дясната буза личи лентовидно бледочервеникаво кръвонасядане с размери 4/1,5 см. Отдясно на шията на
нивото на гръкляна се установило синкаво кръвонасядане
на площ около 1,5 см в диаметър.
Извършен бил и гинекологичен преглед,
който констатирал полов орган на раждала жена с атрофия на влагалищните стени -
не се установили увреждания около външните полови органи. Било взето и
влагалищно съдържимо за търсене на сперматозоиди, но такива не били установени.
На 05.09.2017г. на пострадалата И. била
извършена операция, при която било извършено открито наместване на мандибулната фрактура, чрез метална телена фиксация. Относно шийните
наранявания и била предписана мека шийна яка.
Междувременно още в 17.50 ч. на 03.09.2017г.
с извършване на първото действие по разследването – разпит на свидетел,
проведен от разследващ полицай в РУ Аксаково –ОД на МВР-Варна било запознато
бързо производство срещу подсъдимия С. за причинена на В. И. средна телесна
повреда-счупване на долна челюст.
На 04.09.2017г., по реда на чл.161, ал.1
от НПК, след дадено разрешение от съдия при ВРС в дома на И. било извършено
действие по разследването претърсване и изземване. При това действие били
фиксирани, описани и иззети: мъжка черна кожена чанта, натривки от червеникави
петна подобни на кръв иззети от пода до леглото, пластмасова тръба сива на
цвят, намерена под леглото, иззети чрез изрязване три зацапвания с червеникаво
кафяв цвят от жълт юрган намерен върху леглото, 1бр.синьо бяла хавлия с
червеникави петна по нея, 1бр.долен бял чаршаф с червеникави и жълтеникави
зацапвания, пластмасова тръба намерена под диван на пода, три броя жълти
фасове, 1бр.шише от водка „Флирт".
В последствие бързото полицейско
производство било преобразувано в досъдебно производство.
В хода на разследването с протокол за
доброволно предаване от 04.09.2017г. подс.С. предал
на водещия разследването 1 бр. сива тениска с бели кантове и надпис „FOOTBALL
HANSELL" и 1 бр.сив шушляков панталон без надписи.
С протокол за доброволно предаване от
05.09.2017г. св.Д.С. предала по делото светлосиви дънки,
мъжки марка "Вго Brand",
1бр.мъжка тениска "Keya Europe"
с къс ръкав сива на цвят.
Докато била настанена в болничното заведение, пострадалата В. И.
била посещавана от своята внучка- св.В.М.. На последната И. разказала за
случилото се в дома й, като казала „ Той дойде с мен и с тръбата ме удряше, удряше, удряше“. Показала и
мястото на удара- челюстта. Молела св.М. да не си тръгва, тъй като се
страхувала, че „той ще дойде“.
На 07.09.2017г., след проведено оперативно
лечение, пострадалата В. И. била изписана от болничното заведение и била
настанена от близките си за отглеждане в дом за стари хора „Свети Г.“,
стопанисван от „ А 2017“ ЕООД, намиращ се в гр.Варна, м-т „Салтанат“ №582. В
същия дом като санитар работела и св.Г., която се грижела за И..
На
02.11.2017г. с нотариален акт за дарение №178, том 2, рег.№3488, дело №232 от 02.11.
2018г. на нотариус А.П. с рег.№537 в регистъра на НК/л.274-275 от СД/ и
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане №179, том 2, рег.№3489, дело
№233 от 02.11. 2018г. на нотариус А.П. с рег.№537 в регистъра на НК /л.276-277
от СД/ идеални части от имота, в който живеела пострадалата В. И. били
прехвърлени на св.И.Г. срещу задължението за издръжка и гледане на пострадалата
И..
След
настаняването в дома за стари хора, лекарските грижи за И. били поети от св.М.Ж..
На 22.01.2018г. В. И. починала в дома за стари хора, като св.Ж. констатирала
като причина за смъртта мулти инфаркт енцефалопатия.
Видно от назначената по делото и приета
от съда съдебно-медицинска експертиза
/СМЕ/ /л.86-89, том 1 от ДП/, изготвена от вещото лице д-р И.Б., на 03.09.2017г. пострадалата В. И. е получила следните
увреждания:
-Счупване на долната челюст на две места
отдясно до срединната линия и левия кондил, като била извършена оперативна намеса на 05.09.17
г.
-Счупване на два спинозни
израстъка (2-ри и 3-ти) в шийната област с минимално
разместване-за шийна яка (консулт с неврохирург).
- Оток и кръвонасядане
на лицето отдясно до средата на долната челюст с видима асиметрия на лицето.
- Кръвонасядане
на шията.
Описаните две счупвания на долната челюст
са резултат от удар с или върху твърд тъп предмети и добре отговарят да са
получени от един удар отпред в областта на челюстта, по който механизъм се
получават две счупвания-отпред вдясно на мястото на удара и на левия кондил. Кръвонасядането на шията
отдясно на гръкляна е възможно да се получи при хващане с ръце, а счупването на
два спинозни израстъка в шийната
област би могло да се получи по начина, описан от свидетелката И.Г.-силно
разтърсване на тялото, при което се получава механизъм, подобен на камшичест удар.
В заключението се сочи още, че е налице счупване на челюст. Счупването на долната
челюст на две места води до трайно
затруднение на дъвченето за период около два месеца при обичаен ход на
оздравителния процес.
Счупването на двата шийни
спинозни израстъка обуславя трайно затруднение на движенията на врата за период повече от месец.
Останалите увреждания са причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Не се установили увреждания в областта
на половите органи, както и наличие на сперматозоиди в оцветени натривки от
влагалищно съдържимо
В съдебно заседание вещото
лице Б. изцяло поддържа даденото заключение. Сочи, че лицето е постъпило по спешност вечерта на
03.09.2017г. и на другия ден е било лично
прегледано от нея. Посочва, че отделно е разгледала рентгенографиите
и компютърните томографии, история на заболяването. Пояснява, че счупването на
две места говори за един удар, тъй като такъв бил механизма на счупването-удар
отпред със счупване на кондила индиректно или удар в
областта на кондила отляво със счупване
непосредствено в дясно по срединната линия. Пояснява,
че отделно са счупени втори и трети шиловидни /спинозни/ израстъци, а не самите прешлени. Спинозните израстъци били тези, които стърчат при опипване.
Поддържа заключението, че при пострадалата И. е налице трайно затруднение на
дъвченето за период около 2 месеца при счупена долна челюст и трайно
затруднение на движенията на врата за повече от месец.
На въпроси на прокурора, вещото лице
пояснява, че и двете счупвания на челюстта говорят за един удар, като счита, че
травмата е едномоментна . Посочва, че това е
индиректно счупване, като пояснява възможните механизми- удар отпред, при който се чупи кондила или удар в дясно в края на челюстта и счупване или
точно по средата, или малко в страни. Изразява становище, че видимата асиметрия
от дясно би могла да определи, че ударът е от дясно непосредствено до средата в
областта на долна челюст, до среднинната линия на
брадичката, където е и едното счупване. Вещото лице Б. дава заключение, че
счупването на челюстта може да се получи и при удар с тръба, като сочи, че
по-вероятно е този удар да е непосредствено до средата на челюстта. Изразява
становище, че по принцип такова счупване може да се получи при много силен удар
с юмрук в зависимост от дебелината на челюстта, като пояснява, че челюстта се
чупи по-лесно при по-възрастни хора. Вещото лице е категорично, че счупването
на долната челюст не може да се дължи на падане по стълби.
На въпроси на съда, вещото лице пояснява,
че при прегледа на пострадалата е нямало охлузвания по лицето, които да говорят
за падане и удар в прилежаща повърхност. След предявяване на веществените доказателства по делото -1 брой
тръба с дължина около 84 см. и 1 бр. тръба с дължина около 74 см., вещото лице
сочи, че счупването на челюстта може да се получи при силен удар с тези
тръби.
На въпроси на прокурора д-р Б. сочи, че
описаното кръвонасядане: „нагоре към дясната буза
личи лентовидно бледо-червеникаво кръвонасядане с
размери 4 см. на 1,5 см.“ би могло да се
получи от удар с тръба.
На въпроси на съда относно механизма на
получаване на счупването на спинозните израстъци,
вещото лице сочи, че за да се получи това счупване е необходимо главата да се
отмята. Пояснява, че ако лицето лежи и друг човек го повдига за раменете може
да се получи счупването на спинозните израстъци по
този механизъм, като трябва да има камшично движение
на главата, разтърсване на главата напред-назад.
На въпроси на защитата, вещото лице сочи,
че при извършения преглед на 04.09.2017г.,
травмата е била прясна, като е категорична, че констатираните увреждания
отговорят да са получени предния ден. Според вещото лице лентовидното кръвонасядане, оток и счупването на долната челюст са
получени при едновременен удар, като лентовидното кръвонасядане
е останало от удар с тръба. Вещото лице е категорично, че лицевата травма не би
могла да настъпи при падане и удар в прилежаща повърхност, тъй като носът е
най-издадената част на лицето, а по него и по останалата част на лицето нямало
увреждания.
Видно от назначената по делото и приета
от съда съдебно-психиатрична експертиза
/СПЕ/ /л.78-82, т.1 от ДП/, изготвена от вещото лице А.П.А. и поддържана от
нея в с.з., при пострадалата В. И. се установява интелектуален дефицит; регистрират
се прояви на душевна болест в тесният смисъл на думата за минало време и такава
болест понастоящем. Осв. И. страда от Съдова деменция Дифузен психоорганичен
синдром -психично разстройство по смисъла на Международната класификация на
болестите -Десета ревизия, което представлява „продължително разстройство на
съзнанието" . При нея били налице данни за нарушения в психичните функции,
типични за деменция. Упадъкът на паметово-интелектуалните
функции, кореспондирал с маркираното занемаряване на външния вид и лична
хигиена, дезориентация (немотивирана смяна на афектите - смях,плач; саморазговаряне. Началото на дълбоките и тежки изменения в
психичните функции предхождало периода на извършеното с нея и болестните
отклонения персистирали и към момента на
освидетелстването. В заключението на експертизата се сочи, че осв.И. страда от съдова деменция
с вероятно съдов произход умерена към тежка степен. Умерената степен на деменция удовлетворява критериите за продължително
разстройство на здравето и нарушава психическата годност за участието й в
правни процедури. Установеният когнитивен дефицит нарушава психичните и годности да възприема правилно фактите настъпили на
03.09.2017г, които имат значение за досъдебното производство.
В съдебно заседание на въпроси на защитата вещото
лице А.П.А. поясни, че заболяването на пострадалата е с постепенно начало, като
е започнало след смъртта на близки. Най-напред се засягали елементарните
функции на мозъка – объркване във времето. Постепенно тези промени се
задълбочавали, което нарушавало възприятията на близки събития, като това се
дължало на упадъка на коровата психична функция,
където са натрупани познанията на хората за социално функциониране. Вещото лице
сочи, че по време на освидетелстването състоянието на дезорганизирано
поведение, на дезориентация са съществували.С напредването на заболяването се
нарушавали всички процеси, които помагали за социалното функциониране на
болния, той не можел да планира, не можел да взема решения, не можел да
съобрази елементарни неща.При деменцията се засягала
освен мозъчната кора и бялото мозъчно вещество, и затова процесите изцяло
разрушавали личностовото ядро. Вещото лице сочи, че принципно
тези хора биха могли да разпознаят хора, които са присъствали постоянно в
живота им, хора към които са изразявали емоция назад във времето, когато даден
спомен е емоционално наситен той запазвал следата в мозъка.
На
въпроси на защитата вещото лице сочи още, че дементните
процеси нарушават годността да се възприемат събитията, но не я изключват. Сочи, че болният може в
основни параметри да възприема събитията, но не и в детайли. Деменцията не изключвала възможността И. да работи, да
копае в градината, защото това били базови неща, които са от нейния живот и тя
ги правела автоматично, но не можела да планира.
На въпроси на съда вещото лице сочи, че
освидетелстваната е била много трудна за изследване, тъй като освен дементния процес, който се развивал бил насложен и процеса
на съдовото увреждане на базата на проведените оперативни интервенции, упойката
която е поставена, които допълнително довнасяли за това състояние на
обърканост. Самото травматично събитие също довеждало до това състояние. Вещото
лице сочи, че по-простите възприятия
можело да бъдат възпроизведени от освидетелстваната, като уточнява, че в
детайли не може да възпроизведе, но в основни параметри би могла да
възпроизведе възприятията си. Пояснява,
че твърдението на освидетелстваната че е ударена , че е ударена с тръба не би
могло да се изключи заради съдовата деменция, тъй
като на по-елементарно ниво И. би могла да възпроизведе възприятията си.
В хода на досъдебното производство е била
назначена и изготвена от вещото лице П.Т. дактилоскопна експертиза /ДЕ/ /л.97-98 , том 1 от ДП/.
Обект на изследване на тази експертиза е била пластмасова бутилка с надпис
върху етикета „FLIRT VODKA 37.5% vol 100ml" и
метална винтова капачка, иззети на 04.09.2017г. от дома на пострадалата. Видно
от заключението на експертизата, по горепосочената бутилка и капачка не са
проявени годни дактилоскопни следи. В с.з.
експертизата се поддържа от в.л.Т. и бе приета от съда.
В хода на ДП е била назначена и
изготвена от вещото лица Й.Й. съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства №
52/29.09.2017г. /СМЕВД/ /л.93, том 1 от ДП/. Видно от нейното
заключение обект на изследване са били : 1 /един/ бр. ПВЦ тръба с дължина около
84см и 1 /един/ бр. ПВЦ тръба с дължина около 74см , като по двете веществени
доказателства не са установени наличие на кръв и дактилоскопни
следи. Експертизата е поддържана в с.з. от вещото лице Й. и е приета от съда.
Видно от изготвената по делото от вещото лице Й.Й. и приета от съда съдебно-медицинска
експертиза на веществени доказателства № 7/25.01.2018г /СМЕВД/ /л.101-102, том
1 от ДП/ по представената за изследване 1бр.сива тениска с бели кантове и
надпис „FOOTBALL HANSELL" не е доказано
наличие на кръв. По представения за изследване: 1бр. сив шушляков панталон без надписи е доказано наличие на кръв на петна по седалищната част,
чийто произход не е установен. В съдебно заседание в.л.Й. поддържа
експертизата. Пояснява, че по кръв не може да се определи полова принадлежност,
само с ДНК експертиза може да се определи на кое лице принадлежи въпросната
кръв. В случая според вещото лице не е възможно да бъде установен произходът на
кръвта, тъй като количеството кръв е много малко, като счита, че дори и при ДНК
изследване няма да се докаже каква е кръвта.
В хода на ДП е била изготвена трета съдебно-медицинска експертиза на веществени
доказателства № 9/25.01.2018г /СМЕВД/ /л.105-106, том 1 от ДП/. Същата е
изготвена от вещото лице Й.Й. и е приета от съда.
Видно от нейното заключение по представеният за изследване обект - парче от жълт юрган от леглото, е доказано
наличие на
човешка кръв, чиято кръвногрупова принадлежност не е
установена вероятно поради липсата на подходящ материал за изследване - корички
суха кръв. В съдебно заседание, в.л.Й. поддържа експертизата, като сочи, че
установената кръв има човешки произход, но впоследствие не се установява
нейната кръвно групова принадлежност поради липсата на подходящ материал за
изследване, тъй като методиката за изследване изисква при определяне на кръвно
груповата принадлежност да има наличие на засъхнали корички от кръв, които при
изследването дават едната съставка на кръвта и съответно с последващ
извлек се определя кръвната група на човешката кръв. В случая липсата на такъв
материал води до неустановяване на кръвната група на съответната кръв и няма
как да бъде установена.
В хода на ДП е била изготвена четвърта съдебно-медицинска експертиза на веществени
доказателства № 10/25.01.2018г /СМЕВД/ /л.109-110, том 1 от ДП/ от вещото
лице Й.Й.. Видно от нейното заключение, поддържано от
вещото лице в с.з. и прието от съда по
представеният за изследване обект - натривки от засъхнала кафеникава течност,
иззети на 04.09.17 г. от балатума на пода до леглото е доказано наличие на
човешка кръв, чиято кръвногрупова принадлежност не е
установена, вероятно поради липсата на подходящ материал за изследване -
корички суха кръв.
Видно от изготвената в хода на ДП от
вещото лице Й.Й. и приета от съда съдебно-медицинска експертиза на веществени
доказателства № 8/25.01.2018г /СМЕВД/ /л.113-114, том 1 от ДП/ по
представените за изследване:светлосиви мъжки дънки,
марка „ BRO BRAND" с множества черни, червени и кафяви петна е доказано
наличие на кръв за червено-кафяви петна в областта на дясното коляно отпред. Не
е установен произхода на тази кръв. По представения за изследване обект: мъжка
тениска „ KEYA EUROPE" с къс ръкав, сива на цвят не се доказа наличие на кръв.
Експертизата се поддържа от вещото лице Й. в с.з., като последният пояснява, че
ако един обект е бил третиран /изпран / това се отразява върху изследването. Сочи,
че въздействието с перилни или други почистващи препарати върху петната от кръв
води до нереални резултати при изследването.
В хода на досъдебното производство е била
назначена и изготвена от вещите лица К.К.- психиатър
и Д.Д. – съдебен лекар съдебно- психиатрична експертиза и съдебно-медицинска експертиза на подс.С. /СМЕСПЕ//л.145-148,
том 1 от ДП/. В с.з. експертизата се
поддържа от в.л.К. и в.л. Д. и бе приета от съда. Видно от
нейното заключение подс. В.С. е психически
здрав, като към момента на заключението вещите лица правят извод, че при него е
налице вредна алкохолна употреба. Предвид изпитото количество алкохол от него в
момента на деянието, същият е бил в лека степен на алкохолно опиване степен на
опиването 0,9 на хиляда. Тази степен на алкохолно опиване му е позволявала да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Психическото му състояние в момента на освидетелстването също давало възможност
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
В съдебно заседание вещото лице К. сочи, че макар подс.
да е с нисък образователен ценз, той
имал запазена психическа годност да запаметява, възпроизвежда и възприема факти
и събития от действителността, които са се случили с него и да ги възпроизвежда
по начин, по който тай има желание и в удобен за него вид. При него не били
налични психопатологичните симптоми, които да са причина лицето да не може да
дава годни обяснения няма. Вещото лице Д. пояснява, че експертизата касателно употребеното количество алкохол, е изготвена на
базата на свидетелските показания и обясненията на подс.,
тъй като нямало обективни данни и не му била вземана кръвна проба, която да
бъде изследвана по газхроматографски метод. При
изготвяне на заключението били отчетени количество алкохол употребен от подс., неговите килограми и употребената през деня храна.
В хода на съдебното следствие бе
назначена комплексна съдебно медицинска
експертиза /КСМЕ/ /л.329-339 от СД/ , изготвена от вещите лице : д-р В.Д. и д-р Д.Г. - съдебни медици от МБАЛ
„Св. Марина” – Варна, д-р П.Т. от Клиника по неврохирургия в УМБАЛ „Св. Марина”
ЕАД, доц. д-р Г.П., д.м. от Катедра: Oрална
и лицево-челюстна хирургия при Медицински университет –гр.Варна.
Видно от заключението на тази
експертиза непосредствено след инцидента
на 03.09.2017г. В. И. е откарана от екип на ЦСМП в СО на МБАЛ "Света
Анна" гр. Варна, от където е насочена към Клиника по лицево-челюстна
хирургия на МБАЛ" Света Марина" и приета за лечение. Проведените
прегледи и изследвания в лечебните заведения показвали следните травматични увреждания,
обобщени в:
Лицева
травма - фрактура на долната челюст на две места- централно, леко в дясно,
и в областта на левия ъгъл и кондиларен израстък, разкъсно-контузна рана и подлигавичен
кръвоизлив в мястото на централното счупване, масивен оток и кръвонасядане по кожата на брадата (10/4 см), лентовидно кръвонасядане по дясната буза 4/1,5 см;
Шийна травма- кръвонасядане на шията в дясно(1,5 см), фрактури на дъгите
в областта на бодилестите израстъци на втори и трети шийни прешлени.
Според вещите лица посочените травматични
увреждания са получени по механизмите на действие на твърдите тъпи предмети,
чрез удари с или върху такива. Предвид образните изследвания и даденото
описание на външните наранявания възможните удари в областта на лицето са не
повече от два, като счупванията на долната челюст
могат да се получат едномоментно - директно в мястото
на механичното въздействие и индиректно по хода на травмиращата сила в мястото
на най- изразеното огъване на костта. Фрактурите на долната челюст обусловили
трайно затрудняване в дъвченето и говора за период от около два месеца.
Лечението е оперативно чрез метална телена фиксация.
Наличието на кръвонасядане в областта на шията в
дясно било категоричен белег за механично въздействие- удар или натиск с
предмет с ограничена травмираща повърхност, като е възможно това нараняване да
е следствие на притискане с пръст. Механизмът, по които са получени счупванията на посочените части от прешлените е вероятно
индиректен при рязко отвеждане или усукване на главата. Фрактурите на прешленните бодилести израстъци
на втори и трети шиен прешлен водели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Препоръчаното лечение на тези счупвания е имобилизация на шията посредством мека шийна
яка. При правилно протичане на оздравителния процес пълното възстановяване на
пострадалата след посочените травми е от порядъка на 2-3 месеца.
Според заключението на тази експертиза в
показанията на свидетелката Г. се съдържат данни за осъществен натиск в областта
на шията и блъскане, разтърсване на тялото на пострадалата. Според вещите лица
при тези механични въздействия могат да бъдат получени шийните
наранявания, но счупването на долната челюст е резултат от силен директен удар.
В експертизата е посочено още, че ударът
довел до счупването на челюстта би могъл да е осъществен с юмрук, като по
кожата от подобен удар се получава основно кръвонасядане.
Наличното издължено лентовидно кръвонасядане 4/1,5 см
в конкретния случай показва действие на предмет с издължена повърхност и ширина
около 1,5 см. При условие, че напречния диаметър на някое от посочените ВД-
тръби има приблизително такъв напречен размер, то би могло ударът в областта на
дясната буза да е получен от нея.
В конкретния случай според вещите лица наличните
увреждания са съсредоточени в областта на лицето и шията. Дадените морфологични описания на нараняванията по лицето не предполагали
да са получени при падане по стълби. Сочат, че обичайно при падане, травмите са
съпроводени с охлузвания на кожата в местата на ударите и/или в по-издадените
части от лицето, както и наранявания в други области от тялото. Другият
механизъм, на удари и притискане с или върху твърди повърхности без специфичен
релеф, включително с ръце и юмруци, не би могъл да се изключи.
В съдебно заседание и четирите вещи лица изцяло
поддържат даденото заключение.
На въпроси на прокурора относно шийната травма в.л. Т. пояснява, че при тази травма няма разместване,
а е налице т.нар. стабилна фрактура. Това било установено на база представените
по делото образни изследвания, скенер и рентгенови снимки. Установена била
фрактура, но нямало разместване на фрагментите. Това обуславяло временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
На въпросите на прокурора относно лицевата
травма, касателно механизма на причиняване на констатирания оток 10/4 см.
при пострадалата, вещото лице Д. сочи,
че отокът не е в пряка функция с размерите на предмета, с който е нанесен ударът.
Вещото лице Г. пояснява, че с течение на времето отока се развива и нараства, и
след това във възстановителния период намаля и изчезва.
На въпроси на прокурора
относно описаното лентовидно кръвонасядане по дясната
буза с размери 4/1,5 см. вещото лице Г. сочи, че е възможно то да се получи както от удар, така и от притискане
върху такава повърхност или с такава повърхност.
На въпроси на защитата относно лентовидно кръвонасядане по дясната буза доктор Д. пояснява, че може
да се получи и при притискане и при удар, като уточнява, че възрастта спомага, тъй
като кръвоносните съдове са с по-слаба резистентност,
като и при този вариант биха се получили същите синини, каквито са
констатирани. Доктор Г. сочи, че в случая е налице издължено кръвоносядане с конкретни размери и във връзка с това
вещите лица са отговорили, че би могло да е от действие на предмет с диаметър
около 1,5 см.
Вещите
лица Д. и Т. поясняват, че ако е било налице падане по стълбите трябва да има и
други увреждания предимно ожулване, а и счупвания на крайници, травмата ще е
съчетана, а други увреждания по тялото не са установени. В.л.Д. сочи, че на
снимката от фотоалбума приложен по делото добре се вижда, че стълбата е
стръмна, камениста и грапава, така че евентуално падане по стълби би
предизвикало доста по-широк обем увреждания с по- различен характер. Сочи, че за това приемат, че травмата по
лицето е от удар.
На
въпроси на защитата за продължителността на оздравителния процес, доктор П.
сочи, че при такива увреждания оздравителния процес продължава около месец и
половина, два.
На въпроси на защитата за механизмът на
получаване на шийната травма, вещото лице Т. посочва,
че за получаване на такова увреждане е необходимо усукване. Пояснява, че при
пострадалата е било налице единственото ограничаване на движението в шийна област и то може да бъде затруднено по отношение на
това дали има болка или няма при движение т.е. болезнено ограничение в
движението.
На въпроси на подс.С.,
дали ако пострадалата е ударена в лицето, в стаята следва да има кръв, вещото
лице д-р Т. сочи, че ако има рана на кожата, нарушена е целостта на кожата би
трябвало да има наличие на кръв. Вещото лице Г. пояснява, че при пострадалата
раната е на лигавицата т.е. от вътрешната страна и това кървене може да се
появи не точно на мястото на удара, а на друго място, а именно при
преместването и малко по-късно, защото кръвта се задържа в устната кухина.
Доктор Д. счита, че ако пострадалата гълта тази кръв няма да има следи. Ако
плюе тогава ще има кръв.
На въпроси на съда относно позицията на тялото
в момента на получаване на счупването на челюстта, вещите лица сочат, че предвид
морфологията не може да се твърди за позицията на тялото, като счупването може
да се получи при различни позиции на тялото.
На въпроси на съда относно броя на ударите в
лицето, вещите лица поддържат заключението си, че ударите са били не повече от
два. Вещото лице Г. сочи, че единият удар е счупил челюстта, а вторият е причинил
лентовидното кръвонасядане. Вещото лице Д. пояснява,
че челюстта е счупена на две места при един удар, като на едното място е
счупена директно, а на другото индиректно- чрез усукване и счупване.
На
въпроси на съда относно механизмът, по който са счупени шийните
прешлени в.л. д-р Т., сочи, че този механизъм е по-особен тъй като бодиловидни израстъци се намират на значителна дълбочина
под кожата и са обградени със здрава шийна
мускулатура, но тъй като те са счупени в основата си, там счупването обикновено
има такава характеристика, че трябва да се получи значително усукване в същата
област и тъй като мускулатурата, покриваща тези бодиловидни
израстъци е свързана със самите тях с много здрави сухожилия, в момента на
усукването сухожилията са здрави и може да се счупи бодиловидния
израстък в този момент на усукване на шийния сегмент
на гръбначния стълб. Сочи, че наличното счупване на бодиловидни
израстъци, което е в резултат на усукване и това счупване идва от самата
тракция на дърпането на тези сухожилия. Това би се получило при движение на
главата напред-назад или настрани, като трябва да има резки движения. В
практиката такова движение било описано като камшичен
удар. Вещото лице пояснява, че при легнало положение на лицето, за да се получи
такова счупване трябва да има отлепване на тялото и на главата от земята.
Вещите лица сочат, че зарастването на
самите счупени бодиловидни израстъци обикновено се
консолидира от 2 до 3 месеца, но не причинява съществено затруднение на
движението, именно поради било налице временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
На въпроси на съда за механизма на счупване
на челюстта , вещото лице Д. е категорично, че при силен удар с тръба може да
се получи такова счупване на челюстта. Той също сочи, че по вероятно е ударите
в лицето да са два. Относно лицевата травма, вещото лице Г. пояснява, че е
установено травматичен оток и лентовидно кръвонасядане
в областта на брадата и дясната буза, като лентовидното кръвонасядане
по дясната буза е почти свързано по локализация с отока под челюстта.Относно
възможността за получаване на лицевата травма, чрез притискане на главата в земята,
вещото лице Д. сочи, че ако има дървета, камъни и колчета лицевата травма
следва да бъде съпроводена с доста ожулвания.
Вещите лица изключват механизъм за счупване
на челюстта при легнало положение на пострадалата и блъскане на главата й в
земна повърхност.
Видно от приложените по делото НА за
дарение №178, том 2, рег.№3488, дело №232 от 02.11. 2018г. на нотариус А.П. с
рег.№537 в регистъра на НК/л.274-275 о СД/ и НА за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане
№179, том 2, рег.№3489, дело №233 от 02.11. 2018г. на нотариус А.П. с
рег.№537 в регистъра на НК /л.276-277 от СД/ идеални части от имота, в който
живеела пострадалата В. И. били прехвърлени на св.И.Г. срещу задължението за
издръжка и гледане на пострадалата И..
Видно от приложеното по делото
препис-извлечение от акт за смърт /л.118, том 1 от ДП/ В. Д.И. е починала на
22.01.2018г. От приложеното по делото удостоверение за наследници /л.123, том 1
от ДП/ е видно, че И. не е оставила за наследници възходящи и низходящи от
първа степен.
От приложените по делото справка от „А
2017“ ЕООД, трудов договор, длъжностна характеристика, молби, заповед, справки
за приети и отхвърлени уведомления по КТ /л.309-315 от СД/ св.И.Г. е работила
на длъжността „санитар“ в „А 2017“ ЕООД, на 2 часов работен ден в периода
02.10.2017г. до 30.11.2018г.
Видно от приложената по делото справка съдимост за подс.С.
/л.30-43 от СД/, същият е осъждан, както следва:
По
НОХД № 3304/2001г. с Присъда от 14.11.2002г на Районен съд Варна, в сила
от 17.12.2002г. за деяние извършено на 15/16.06.2002 г. в с. Въглен, обл. Варна, на осн. чл. 325, ал.1
и чл.55, ал.1, т.2, б. "В" от НК му е наложено наказание „Глоба“ в
размер на 350 лв.
По НОХД № 3400/2004г, с Присъда
25.04.2005г на Районен съд Варна, в сила от 11.05.2005г. за деяние извършено на
- 08.02.2003 г. в село Въглен, на основание чл. 152, ал. 1, т. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок 2 години и 4 месеца при „Общ“ режим.
Видно от бюлетина за съдимост това наказание е изтърпяно на 21.06.2005 г.
/сл.б. ВРП № Пр. 629/04 г. от 08.08.2005г./
По НОХД № 84/2010г. с Присъда от 12.05.2010г на Районен съд Исперих, в
сила от 24.09.2010г., потвърдена с Решение № 69/24.09.2010 г. на Окръжен съд
гр. Разград за три деяния извършени на 19.09.2009 г в с. Хърсово, област
Разградска в условията на съвкупност, а именно: по чл.170, ал.2, предл.1 вр. ал.1 от НК и две
деяния по чл.131а, предл.2 вр.
чл.129, ал.2 вр.. чл.29, ал.1, б."а" от НК
с пострадали две различни лица, му е наложено едно общо наказание
"Лишаване от свобода" за срок от седем години при „Строг“ режим.
С протоколно определение №
194/26.02.2015г, постановено по ЧНД № 231/2015г, по описа на ВОС, влязло в
законна сила на 06.03.2015г, съдът е освободил подс.С.,
условно предсрочно от изтърпяване на останалата част в размер на 1 година, 5
месеца и 15 дни, от определеното му общо наказание с присъда по НОХД № 84/2010
г. по описа на Районен съд - Исперих наказание „лишаване от свобода" за срок
от седем години. Със същото определение е установен изпитателен срок в размер
на една година, пет месеца и петнадесет дни. Постановени са пробационни
мерки по чл. 42а, ал.2, т.2 от НК по време на изпитателния срок, изразяващи се
в „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител" за срок от една година, пет месеца и петнадесет дни.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за безспорно
установена въз основа на гласните доказателства по делото-частично от
обясненията на подсъдимия С., включително приобщени чрез прочитането им по реда
на чл.279, ал.2, вр. ал.1 от НПК, от показанията на
св.И.Г., включително и тези депозирани при проведената очна ставка със св.Д.И.
и тези приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1 от НПК, в кредитираните от съда части; от
показанията на свидетелите Г.Г., С.Х. и Н.Д., включително
приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1
от НПК, в кредитираните от съда части; от показаният на свидетеля Д.И.,
включително и тези депозирани при очната ставка проведена със св.Г. и
приобщените от ДП чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1 от НПК, в кредитираните от съда части; от
показанията на свидетелите Н.Х. и В.М. в кредитираните от съда части; от
показанията на св.Н.Р. и Д.С., в кредитираните от съда части; от показанията на
св.М.Ж.; заключението по назначената СМЕ,
изготвена от д-р Б. /в кредитираните части/, от заключението на КСМЕ, от
заключението на СПЕ по отношение на пострадалата В. И., от заключението на
комплексната СМЕ и СПЕ по отношение на подс.С., от
заключението на дактилоскопната експертиза, от
заключенията на съдебно-медицинските експертизи на веществени доказателства/,от
показанията на вещите лица Б. / в кредитираните части/, Д., Г., П., Т., А., К.,
Д., Й. и Т., протокол за претърсване и изземване и фотоалбум към него,
протоколи за доброволно предаване, справка за съдимост, копия от НА, справки и
документи от „А 2017“ ЕООД, медицинска документация и останалите приложени по
делото писмени доказателства, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК и от
приобщените по делото веществените доказателства.
От събрания в хода на съдебното
следствие доказателствен материал съдът не кредитира обясненията на подсъдимия
в частта в която твърди, че в деня на инцидента пострадалата В. И. го е
помолила да й купи хляб. На първо място по делото бе безспорно установено, че
грижите по осигуряване на хранителни продукти за пострадалата са били поети от
нейните роднини- св.Н.Х. и св. В.М., така че е нямало причина подобна молба да
се отправя спрямо подсъдимия. На следващо място в противоречие с абсолютно
всички събрани гласни доказателства по делото са твърденията на подсъдимия, че
е имал интимна връзка със св.И.Г. и с нейната дъщеря. Тук следва да се посочи,
че прави впечатление, че в разпита му в качеството на обвиняем в хода на ДП,
извършен в присъствието на защитник и приобщен по делото чрез прочитането му,
към които обяснения подс.С. се придържа , същият
сочи, че св. Г. искала да му отмъсти, за това била звъннала в полицията, като
изтъква, че имал интимна връзка с нея и с дъщеря й, което ядосало Г. и тя
пратила хора в дома му. Въпреки тези свои твърдения подсъдимият сочи, че не си
спомня имената на жената с която имал връзка, макар, че твърди, че тя е
продължила до преди 5-6 м. Единствените данни които съобщава, че жената била
разведена, а мъжът й му бил братовчед.
По идентичен начин стои въпросът с твърденията му, че имал връзка с дъщерята на
Г., за която в ДП съобщава, че се казвал А., а в с.з. сочи, че се казва С.. В
хода на съдебното следствие не бе събрано нито едно гласно доказателство за
твърдението на подсъдимия, че е имал връзка с двете жени –св.Г. и една от
дъщерите й. Напротив от всички гласни доказателства- показанията на разпитаните
по делото свидетели, живущи в с.Въглен е видно точно обратното- че подс. е нямал никаква
връзка, нито с Г., нито с дъщеря й. В този смисъл са не само показанията
на св.Г., която категорично отрече този факт, като дори първоначално въпросът
предизвика смях у нея. В този смисъл са и показанията св.Г., кмет на селото,
който твърди, че никога не е виждал подс. с Г. или някоя от нейните дъщери. В идентичен
смисъл са показанията на св.Н.Д., като той допълва, че нито е виждал, нито е чувал
за такава връзка. Идентични са и показанията на св. Н.Х., като същият дори
определи като абсурд твърдението за налична връзка между подсъдимия и Г. или
нейните дъщери. Според показанията на св.Д.И. ако е била налична такава връзка
селото е щяло да „пламне“. Това твърдение на подсъдимия не се подкрепя дори от
показанията на св.Д.С. – негова майка. Същата в с..з. заяви, че не е чувала
синът й да има връзка с Г. или с дъщерите й. Посочи още, че роднини на св.Г.
ходили в дома им за да бият подсъдимия, като конкретизира, че това бил
племенникът на Г. – И., който се бил скарал с подс.С.
и поради това отишъл в дома им. Горните показания на св.С. категорично оборват
и твърденията на подсъдимия, че св.Г. е изпратила хора в дома на подсъдимия,
тъй като разбрала за връзката му с дъщеря й.
Съдът не кредитира и обясненията на
подсъдимия депозирани в с.з. и приобщени чрез прочитането им от ДП, че в
частта, в която сочи, че в деня на инцидента св.Г. е ударила пострадалата в
гръб, хванала я за врата и й натиснала главата в пръста, където имало боклуци,
дървета, колчета, както и че той наблюдавал действията на Г. от улицата, след
което влязъл в имота и й ударил шамар. В хода на съдебното следствие не бе
събрано нито едно доказателство било то гласно, писмено или веществено, което
да подкрепи това твърдение на подсъдимия. От друга страна обясненията на
подсъдимия в тази част не се подкрепят и от обективните находки установени при
медицинското освидетелстване на пострадалата, обективирано
в СМЕ на живо лице, изготвено от в.л.Б.. При посоченото освидетелстване по гърба
на пострадалата не са установени каквито и да било увреждания, които да
навеждат на нанесен удар в гърба, както твърди подсъдимия. Нещо повече, при
прегледа на пострадалата от съдебния
лекар са установени единствено изразен оток с видима асиметрия отдясно и под
средата на ръба на долната челюст с размери около 10/4 см с виолетовосинкав
цвят, лентовидно бледочервеникаво кръвонасядане
с размери 4/1,5 см. нагоре към дясната буза личи, синкаво кръвонасядане
на площ около 1,5 см в диаметър на шията на нивото на гръкляна. И петте вещи
лица по приетите СМЕ и КСМЕ са категорични, че при притискане на главата в
пръст, колчета, боклуци, падане по очи, както сочи подсъдимия ще има повече
ожулвания по лицето на пострадалата, ще бъде наранен носът, където обаче не са
констатирани обективни находки, ще има зацапвания от пръст по лицето, каквито не са установени нито при прегледа,
нито от показанията на разпитаните по делото свидетели, пристигнали на място
след инцидента, които съобщават единствено за наличие на кръв по лицето на
пострадалата.
От друга страна в тази част обясненията
на подс.С. са в противоречи дори със съобщеното в деня
на инцидента от самия него пред кмета на с.Въглен- св.Г.. Пред него подсъдимият
е посочил, че когато е отишъл в имота на пострадалата, тя била паднала по
стълбите и той й помогнал да се качи в стаята си. На св.Г. подс.
не е споменал , че е видял Г. да натиска главата на И.. Нещо повече на
пристигналите на място служители на реда, в частност св.Ст.Х., подсъдимият
отново не е посочил такива факти и обстоятелства, а единствено, че пострадалата
го помолила да й купи хляб и салам. От друга страна дори и това твърдение на
подсъдимия, че пострадалата е паднала по стълби бе категорично опровергано от
пет медици по приобщените СМЕ и
КСМЕ. Всички вещи лица са категорични,
че морфологията на установените по лицето на пострадалата наранявания не отговарят да са получени при
падане по стълби. В тази посока е и категоричното заключение на КСМЕ, посочващо
, че при падане по стълби ще е налице съчетана травма. В с.з. д-р Б. също сочи,
че нараняванията установени по пострадалата не предполагат да са получени при
падане по стълби, като пояснява, че в такъв случай би трябвало да има
наранявания по носа, каквито не са констатирани. Вещите лица Д. и Т. сочат, че
при падане по стълби , особено при стълбите констатирани в имота на
пострадалата /стръмни, каменисти, грапави, видно от приложения фотоалбум/
травмите трябвало да са съчетани , което предполагало увреждане и по други
части на тялото, където не били констатирани каквито и да било увреждания.
Твърдението на подсъдимия, че не е влизал
в стаята на пострадалата, а че бил оставил купения за нея хляб на табуретка на
терасата категорично се опровергават както от гласните доказателства-
показанията на св.Г., която го е заварила в стаята на И., показанията на св.Н.Х.,
който е категоричен, че е видял хляб в стаята на И. в деня на инцидента и е
разбрал при пристигане на полицаите, че подс. е
твърдял, че го е купил за И., така и от писмените такива- протокол за
претърсване и изземване, ведно с фотоалбум от извършеното действие претърсване
и изземване. От същите е видно на първо
място, че табуретка на терасата на имота няма и на второ място, че пакет хляб е
намерен вътре в стаята на пострадалата, на маса вдясно зад входната врата. Св.Г.
в своите показания пред съда, при предявяване на фотоалбума от това действие
потвърди, че на снимката № 3 от фотоалбума /лист 37 от ДП, сн.№
3 от горе на долу/ е заснет хлябът, който подс. е
показал, че е донесъл на пострадалата.
Поради това съдът не кредитира в тези им
части обясненията на подсъдимия, като ги възприе за житейски нелогични,
некореспондиращи с останалите кредитирани от съда гласни и писмени
доказателства и установените обективни находки, отразени в медицинските
документи, както и със заключенията на СМЕ, КСМЕ и показанията на вещите лица. Затова
в тази им част, обясненията на подсъдимият съдът възприе като защитна тези.
В останалата им част обясненията на
подсъдимия кореспондират с доказателствения материал
по делото и съдът ги кредитира.
Съдът напълно кредитира показанията на
св.И.Г. депозирани в хода на съдебното
следствие при проведените й разпити в с.з. на 11.10.2018г. и 28.05.2019г.,
показанията дадени в хода на проведеното следствено действие –очна ставка със
свидетеля Д.И., както и тези депозирани в ДП и приобщени чрез прочитането им по
реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1 от НПК. За да прецени
показанията на тази свидетелка, съдът отчете обстоятелството, че по делото не
бе събрано нито едно доказателство, било то гласно или писмено, което да хвърли
съмнение върху достоверността и безпристрастността на депозираните показания.
Нещо повече, в настоящия процес свидетелката И. е разпитвана общо четири пъти-
в ДП на 04.09.2017г. пред разследващ орган, които показания съдът приобщи чрез
прочитането им със съгласието на всички страни в процеса, в това число и със
съгласието на подсъдимия, пред настоящия съдебен състав – на 11.10.2018г., на
28.05.2019г. в проведен допълнителен разпит и при проведената очна ставка в
последното по делото заседание на 09.07.2019г. Във всички тези разпити,
показанията на св. Г. по отношение на основните факти от предмета на доказване
остават непроменени. Последователни и логични са показанията й при всичките и
разпити за обстоятелствата в какво състояние е била В.И. преди инцидента на
03.09.2017г, кога за първи път е видяла подсъдимия в имота си, каква е била
причината той да си тръгне, кога и при
какви обстоятелства е разбрала, че той се намира отново в имота /в стаята на
възрастната жена/, как, от къде и по какъв начин е възприела действията на подсъдимия
в стаята на И.. Последователни и логични са и показанията й и какво е казал
подсъдимия, когато го е заварила в стаята на И., в какво състояние е заварила
пострадалата, какво е споделила последната с нея относно причинените й
увреждания и лицето което й ги е причинило. Последователни са и показанията й
кога и при какви обстоятелства С. е напуснал имота, кого е срещнал пред дома й,
какъв разговор е проведен там и прочие. За прецизност следва да бъде
отбелязано, че единственото противоречие в показанията на тази свидетелка е
твърдението й в с.з., че не е чула думите на подсъдимия към пострадалата, докато
я е държал за врата. В тази връзка съдът кредитира показанията й от ДП, че е
чула подс.С. да нарича пострадалата „ненормална и
дърта курва“, към които св.Г. се придържа след прочитането им, като отчете че
това противоречие се дължи на изминалия период от повече от една година от
събитията до разпита й в с.з. на 11.10.2018г., както и на преживения от нея
стрес от събитията, които е възприела, за което свидетелстват останалите
разпитани по делото свидетели.
Съдът напълно кредитира показанията на св.И.Г.,
че докато е била в дома си е чула викове и писъците на пострадалата, както и
гласът на подсъдимия, че е отишла до къщата на И., както и че през прозореца е възприела действията на подсъдимия – а именно,
че подсъдимият е държал с ръце за врата пострадалата, че я е стиска в областта
на шията, че докато той я държал същата се опитвала да се изправи, че я е
разтърсвал и блъскал в пода. В тази част показанията на свидетелката напълно се
подкрепят от кредитираната част от показанията
на св.Г.Г., на св.Н.Х. и св.Ст.Х./ полицейски
служител пристигнал на място/, на които свидетелката е разказала случилото се.
Нещо повече в тази част показанията на свидетелката напълно кореспондират и с
обективните находки установени в областта на шията при медицинските прегледи на пострадалата
синкаво кръвонасядане на шията в дясно на нивото на
гръкляна на площ около 1,5 см в диаметър, фрактури на дъгите в областта на бодилестите израстъци на втори и трети шийни
прешлени. Показанията на св.Г. са в пълен унисон със
заключението на СМЕ, изготвена от в.л. Б., според което кръвонасядането
на шията отдясно на гръкляна е възможно да се получи при хващане с ръце, а
счупването на два спинозни израстъка в шийната област би могло да се получи по начина, описан от
свидетелката И.Г.-силно разтърсване на тялото, при което се получава механизъм,
подобен на камшичест удар. Според заключението на
КСМЕ изготвено от четири вещи лица, наличието на кръвонасядане
в областта на шията в дясно е категоричен белег за механично въздействие- удар
или натиск с предмет с ограничена травмираща повърхност, като е възможно това
нараняване да е следствие на притискане с пръст, както и че по начинът описан
от св.Г. могат да бъдат получени шийните наранявания
изразили се във
фрактури на дъгите в областта на бодилестите
израстъци на втори и трети шийни прешлени т.е. и
заключението на КСМЕ кореспондира с показанията на св.Г.. Ето защо съдът не
споделя виждането на защитата, че по описания от св.Г. начин не би могло да се
получи счупването на шийните спинозни
израстъци. Напротив пет вещи лица по назначените СМЕ и КСМЕ с участието на
неврохирург –д-р Т., са категорични, че именно по описания от св.Г. начин биха
могли да бъдат получени установените при пострадалата шийни
травми. Поради това и счита, че в тази част следва да се довери напълно на
показанията на св.Г..
Съдът напълно кредитира показанията на Г.,
че първоначално е възприела действията на подс. в
стаята на възрастната жена през прозореца, тъй като на него е нямало поставени
пердета. Фактът, че тя е имала обективна възможност да наблюдава случващото се от
там се потвърждава от показанията на св. Ст.Х. / в кредитираните от съда части/,
пристигнал на място, който е категоричен, че като се погледне от вън се е
виждало в стаята на пострадалата. Същият е пристигнал веднага след инцидента,
възприел е обстановката в стаята, като отделно от това съдът няма никакво
основание да се съмнява в неговите показания, тъй като не установи последният
да е имал каквито и да било взаимоотношения със св.Г.. Нещо повече липсата на
пердета на прозореца е видно дори и от приложения по делото фотоалбум от
извършеното действие претърсване и изземване. Отделно от това от депозираните в
хода на ДП показания от същия, приобщени чрез прочитането им със съгласието на
страните, към които показания Ст.Х. се придържа, същият сочи, че св.Г. е
споделила, че именно отвън, през прозореца е видяла действията на подсъдимия,
след което е влязла в стаята. Възраженията
на защитата, че свидетелката Г. нямала как да възприеме случващото се в стаята
на пострадалата през прозореца отвън не се споделя от съда. Каквито и физически
причини да бъдат отчетени, безспорно от показанията на св.Ст.Х., незаинтересован
по никакъв начин от изхода на делото е видно, че видимост в стаята отвън е
имало. Горното дори е видно с просто око и на приобщения по делото фотоалбум.
За видимостта през прозореца в деня на инцидента не е необходимо нито
провеждане на следствен експеримент, нито някакво друго процесуално действие,
тъй като показанията на свидетелите са еднопосочни.
Показанията
на Г. за състоянието, в което е заварила възрастната жена в стаята заедно с
подсъдимия- с кръв по лицето, с подутини по лицето напълно кореспондират с
показанията на св.Н.Х., с показанията на св.Г.Г. и С.Х.,
последният полицейски орган пристигнал на мястото на инцидента. Всички тези
свидетели са възприели наранявания и кръв по лицето и в стаята на пострадалата
непосредствено след инцидента. В тази част показанията й кореспондират и с
установените, фиксирани и иззетите при претърсването в имота натривки от
червеникави петна от пода в стаята, както и установените червеникаво-кафеникави
зацапвания по жълт юрган установен в стаята. Кореспондират и със заключенията
на СМЕВД с №9 и №10, двете от 25.01.2018г. изготвени от вещото лице Й.Й., които са категорични, че тези зацапвания са от човешка
кръв. Най-сетне в тази част показанията и кореспондират и с обективните находки
установени по лицето на пострадалата при извършения й съдебно-медицински
преглед, а именно: разкъсно-контузна рана и подлигавичен кръвоизлив в мястото на централното счупване,
масивен оток и кръвонасядане по кожата на брадата
(10/4 см).
Съдът кредитира с доверие и показанията на
св.Г. в частта, в която същата сочи, че пострадалата е споделила с нея
непосредствено след пристигане на Г. в стаята й , че подс.С.
я е удрял с тръба, като е посочила и намираща се в стаята тръба. Тук следва да
се посочи, че св.Н.Х. също сочи в показанията си, че след своето пристигане в
имота е възприел наличието на тръба в стаята на И.. Все в подкрепа на
показанията на св.Г. са и показанията на св.Ст.Х., който е категоричен, че при
пристигането на полицейските органи на място, св.Г. е разказала, че
пострадалата е заявила, че е бита от подсъдимия с тръба. Еднопосочни сведения В.
И. е дала след настаняването й в болницата и на св.В.М., като с последната е
споделила, че е удряна по челюстта с тръба, като е заявила: „Той дойде с мен и
с тръбата ме удряше, удряше, удряше“
и е показвала челюстта си. В подкрепа на показанията на Г. в тази част е и
заключението на СПЕ, изготвено от вещото лице А.А., според
което дементните процеси, които са протичали при В.И.
нарушават годността да се възприемат събитията, но не я изключват, като болният
би могъл да възпроизведе възприятията си на по-елементарно ниво. Най- сетне в
тази част показанията на Г. са в унисон и със заключенията на вещите лица по
назначените СМЕ / в кредитираните от съда части/ и КСМЕ. Както в.л.Б., така и
четирите вещи лица Д., Г., П. и Т. са категорични, че травмата по устата, в
частност счупената долна челюст е причинена от удар, като същата би могла да
бъде причинена при по-силен удар с тръба. В с.з. д-р Б. е категорична, че
лентовидното кръвонасядане по дясната буза на
пострадалата е причинено от удар с тръба. Заключението на КСМЕ също сочи, че ударът
в областта на дясната буза може да се получи от тръба с диаметър 1,5 см. И
най-накрая при извършеното претърсване и изземване от стаята на пострадалата са
били фиксирани, описани и иззети 2 бр. тръби, една от която е иззета от пода в
близост до леглото и до установените при претърсването натривки от червеникави
петна, за които СМЕВД е установила, че съдържат човешка кръв.
Съдът кредитира показанията на св.Ив.Г. и
по отношение на посоченото от нея, че при заварване на подс.
в стаята на И. ръцете и панталона на същия / в областта на слабините / са били
изцапани с кръв. В подкрепа на нейните твърдения са и показанията на св.Г.Г., който е категоричен, че когато е отишъл да говори с
подсъдимия в селския магазин, веднага след инцидента е възприел кръв по
външната част на дланите на ръцете му. В унисон с показанията на св.Г. са и
твърденията на св.Н.Д. , приобщени чрез прочитането им, към които Д. се
придържа, че когато е отишъл в магазина подсъдимият е бил там, като панталоните
му били изцапани с кръв.
В хода на съдебното следствие не бе
събрано нито едно доказателство за наличие на вражда, завист, ревност, интимна
или друга връзка между св.Г. и подс.С.. Напротив
всички тези твърдения на подсъдимия , бяха оборени от разпитаните по делото
свидетели, в това число и от показанията на св.Д.С., за което съдът изложи
по-горе мотиви. В хода на съдебното следствие не бяха събрани и никакви
доказателства за влошени отношения между св.Г. и пострадалата В.И.. Напротив,
дори наследници на починалата – св.Н.Х. и В.М. не съобщават за такива
отношения, още повече, че от доказателствата по делото бе установено, че Х. се
е грижел и посещава често И., а последната от своя страна често е посещавала
св.М..
Обстоятелството, че два месеца след
инцидента от 03.09.2017г. св.И.Г. е придобила идеални части от имота за
пострадалата срещу задължението за издръжка и гледане не е в състояние да
компрометира показанията й изначално и същите да бъдат отхвърлени априори, както иска защитата. Това е така, тъй като на
първо място в хода на ДП показанията й са били депозирани далеч преди прехвърляне
на имота. На следващо място, както в ДП, така и в хода на съдебното следствие показанията
са депозирани под страх от наказателна отговорност, на следващо място както бе
споменато по-горе нейните показания /в кредитираните от съда части/
кореспондират с останалите кредитирани от съда доказателства, така, че за съда
не възниква никакво съмнение, че свидетелката е заинтересована било пряко, било
косвено от изхода на делото. Нещо повече, видно от показанията на наследниците
на пострадалата – св.Н.Х. и св.В.М. до процесния
инцидент грижите за нея са били поети от св.Н.Х., а решението за прехвърляне на
имота срещу задължението за издръжка и гледане е възникнало след
инкриминираната дата, дори два месеца по-късно /имотът е прехвърлен на
02.11.2017г./ и след настаняването на пострадалата в дом за стари хора. Дори от
показанията на св.В.М. е видно, че предложението за рервърляне
на имота срещу поемането на грижите за пострадалата е направено именно от св.М.,
а не от св.Г.. Така че няма как да бъде възприето твърдението на защитата, че
св.Г. е била заинтересована от привеждане на пострадалата в състояние, нуждаещо
се от грижи на санитар. От друга страна от представените от защитата в
съдебното следствие ТД, длъжностна характеристика и удостоверение за приети и
отхвърлени уведомления по КТ, е видно, че св.Г. е започнала работа като санитар
в „А 2017“ ЕООД на 29.09.2017г. т.е. след деянието предмет на обвинението.
Горното е още един аргумент в подкрепа на виждането, че св.Г. е абсолютно
незаинтересована от изхода на делото.
Тук следва да бъде споменато, че автоматичното изключване на показания е
недопустимо, а тяхната достоверност следва да се цени и бе преценена по
настоящото дело с оглед съвкупния анализ на доказателствата по делото.
Съдът не кредитира показанията на св.Г.Г. *** депозирани в
с.з. касателно посоченото от него, че св.Г. му
казала, че е заварила подс.С. и пострадалата на
стълбите, както и че когато е отишъл в имота на пострадалата там били само тя и
св.Г.. В тази им част показанията му некореспондират с показанията му, дадени в
хода на ДП и прочетени в с.з. по реда на гл.281, ал.5 вр.ал.1
от НПК, към които Г. се придържа. Съдът не кредитира показанията на св.Г.
депозирани в с.з., че в деня на инцидента, когато е видял подсъдимия и говорил
с него пред магазина същият е бил обут с
къси панталони и че в последствие със същите дрехи бил отведен от полицейските
органи. На първо място в тази част от показанията си свидетелят Г. сочи в с.з.,
че не помни точно облеклото на подс.С.. на второ
място в тази част показанията му са в противоречие с останалите гласни
доказателства по делото- показанията на св.Г. и св. Н.Д.. На последно място в
тази част показанията му са в противоречие и с приобщените по делото ВД-
дрехите на подсъдимия, с които е бил облечен при задържането си- дълъг шушляков панталон. В
останалата им част съдът кредитира както показанията на св.Г., дадени в с.з.,
така и тези, дадени в хода на ДП и прочетени в с.з., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви, кореспондиращи както с показанията на
свидетелите Г., Н.Х., Ст.Х., така и със заключенията на СМЕ /в кредитираните от
съда части/, КСМЕ, СМЕВД.
Като достоверни, добросъвестни и логични съдът
оцени и показанията на служителя на реда С.Х. депозирани пред съда и приобщени
чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1
от НК. От показанията депозирани в с.з.
съдът не кредитира единствено частта, в която Х. сочи, че не е видял кръв по
пострадалата, тъй като в тази им част те са в противоречие с показанията му в
ДП, към които той се придържа . Този свидетел свидетелства за възприетото от
него състояние на пострадалата и за споделеното от св.Г. за случилото се.
Показанията на този свидетел напълно кореспондират и допълват показанията на
св.Н.Х., св.Г.Г., св. Ив.Г. и св.В.М.. Показанията на
св.Ст.Х. за споделеното от св.Г. и за вида на пострадалата напълно кореспондират с останалите гласни
доказателства по делото, кредитирани от съда, подкрепят напълно показанията на
св.Г., кореспондират и с приобщената СМЕ
/в кредитираните от съда части/ и с КСМЕ по отношение на пострадалата, СМЕВД, с
намерените в обстановката на местопроизшествието ВД. Съдът отчете, че този
свидетел като служители на реда, който ежедневно има сблъсък с подобен род
прояви е напълно логично и житейски правдоподобно да не помни в подробности
посетен сигнал през септември 2017г. към момента на с.з. в което е разпитан- а именно към 11.10.2018г. т.е повече
от една година по-късно.
Съдът не кредитира показанията на св.Н.Д.
депозирани в с.з. в частта, в която същият сочи, че деня на инцидента не е видял кръв по дрехите
на подс.С.. В тази част неговите показания не
кореспондират с показанията му от ДП, към които той се придържа след
прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1 от
НПК. В останалата им част съдът кредитира показанията на свидетеля Д. като
непредубедени и незаинтересовани по никакъв начин от изхода на делото и
най-вече като кореспондиращи с всички останали кредитирани от съда писмени и
гласни доказателства.
Съдът кредитира и депозираните в с.з. показания от
св.Н.Х.. От тези показания съдът не кредитира единствено частта в която същият
сочи, че на прозорците на обитаваната от пострадалата стая е имало пердета,
както и обстоятелството, че в деня на инцидента е заключил вратата на стаята и
е взел ключа, както и че на следващия ден е отключил същата врата и е осигурил
достъп на полицаите до стаята. На първо място в тази им част показанията му са
в противоречие с твърденията на св.Г., че на прозореца на стаята е нямало
перде, както и че обитаваната от И. стая не се е заключвала. На второ място
твърдението му, че е заключил стаята и че на следващия ден е отключил същата за
да бъдат извършени действията по разследването, категорично се опровергава от
фиксираното в протокола за претърсване и изземване, че лявата врата на
помещението, за което категорично е установено по делото, че е обитавано от
пострадалата, не се заключва. Последното кореспондира и с показанията на Г.,
която е категорична, че стаята в която е живяла пострадалата не се е
заключвала. Ето защо в тази част съдът
не кредитира показанията на св.Н.Х..
В останалата им част съдът
кредитира показанията на св.Н.Х. , тъй като същите са последователни, логични,
кореспондират с показанията на Г., Г., Ст.Х., В.М. и Ж.,
както и със заключенията на СМЕ /в кредитираните от съда части/, КСМЕ, СПЕ на И.,
СМЕВД, с намерените в обстановката на
местопроизшествието ВД, както и с останалите кредитирани от съда писмени
доказателства.
Интерес
представляват показанията на св.Д.И.. По делото същият е разпитван три пъти- в
ДП, чиито показания съдът приобщи чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1 от НПК, на 11.10.2018г. в хода на съдебното
следствие и на 09.07.2019г. при проведеното следствено действие очна ставка.
Тук следва да се посочи, че разпитът в ДП е проведен от полицейски орган от МВР
, но същият е проведен съобразно изискваният на НПК, а именно съобразно
предвидения ред в чл.194, ал.4 от НПК. Последният текст предвижда, че полицейските
органи в Министерството на вътрешните работи могат да извършват действията
по чл. 212, ал. 2, както и действия по разследването, възложени им от
прокурор, следовател или от разследващ полицай. Видно от материалите по делото
, а именно постановление за възлагане на действия по разследването , находящо се на л.25, т.1 от ДП, водещият разследването е
възложил на полицейски орган да установи и разпита лице с имена „Боби“ от
с.Въглен, както и обстоятелствата, за които същият е следвало да бъде разпитан.
Като такъв е бил установен св.Д.Й.И., който е разпитан в ДП. В разпита си в ДП св.Д.И. твърди, че в процесния ден е видял Г., която била в двора на имота си с
телефон в ръка, била видимо изплашена и споделила с И., че подс.
е влязъл в дома на бабата, с която Г. живеела в общ двор, че искал да я
изнасили и да й счупи зъбите. Твърди, че след като изслушал Г., отишъл в
магазина където бил подсъдимия, който пиел водка, но не говорил с него. Сочи,
че като се прибирал към дома си видял С. и Г. да се разправят пред дома на Г. ,
като тя била в двора си, а той на улицата, като не разбрал за какво се карат. В
разпита си пред съдебния състав на 11.10.2018г. /една година и един месец след процесния случай/, св.И. сочи, че е видял Г. и С. да се
разправят, но не разбрал и не чул за какво се разправят. Твърди, че не помни Г.
да му е казвала нещо, както и че не помни дали подсъдимият е бил в двора на
имота й, тъй като бил пиян. Категорично заявява, че не е видял В. И. в двора.
При прочитане на показанията му от ДП, св.И. сочи, че при разпита му в
полицията бил „почерпан“ и не можел да каже кое е
истина. При проведената очна ставка със св.Г. на 09.07.2019г. /една година и
десет месеца след процесния случай/ св.И.
първоначално твърди, че видял Г. и С. да се разправят , като двамата били в
двора на Г., а последната държала ПВЦ тръба в ръката си, с ръка посочва
диаметър на видяната от него тръба- 3 см.. Отново твърди, че не е разбрал за
какво се разправят подсъдимия и Г., сочи, че подсъдимия му казал нещо, но той
не разбрал тъй като бил пиян. На въпросите на съда защо едва година и десет
месеца след случая съобщава, че е видял тръба в ръката на св.Г., св.И. сочи, че
едва в съдебното заседание на 09.07.2019г. си спомнил за тази тръба. При отговора на този въпрос, св.И. навежда
погледа си надолу. По-нататък в очната ставка сочи, че не помнел какво е
държала св.Г. в ръка- дали тръба или лопата. Отрича да е чул подсъдимия да
казва нещо свързано с пострадалата В.И.. Процесуалното поведение на свидетеля
при двата проведени пред съдебния състав разпита, мотивира съда да приеме, че
св.Д.И. премълчава факти и обстоятелства от процесния
ден, а по отношение на други депозира изопачени показания. При всички тези
противоречия, прикрити под липса на спомен, съдът не намери опора да кредитира
показанията му, че в процесния ден е видял св.Г. с
тръба в ръка в двора на имота й заедно с подсъдимия. Няма как да се приеме за
логично, житейски правдоподобно и
достоверно, че при разпита само един ден след деянието и при разпита в с.з.
една година и един месец след деянието свидетелят не съобщава да е видял предмет-
тръба в ръката на Г., а една година и десет месеца по-късно твърди, че си е
„спомнил“ този факт. Нещо повече, след въпросите на съда на какво се дължи това
, свидетелят се отрече от показанията си , като посочи, че не помнел какъв
предмет е видял в ръката на Г., тъй като
бил в нетрезво състояние. Противопоставими на тези
негови твърдения са показанията на св.Г., която е категорична и
последователна , че е държала лопата в
ръката си, с която се е опитвала да изгони подсъдимия, че по това време той е
бил извън имота й, както и за съобщеното от него на св.И.. При очната ставка
св.И. посочи, че подсъдимия му казал нещо, но той не помнел какво, защото бил в
нетрезво състояние. Именно това мотивира съда да не кредитира показанията на И.
в тези части. Тук следва да се посочи, че съдът не намери опора да кредитира и
показанията на св.И. от ДП по отношение на твърдението му, че видял св.Г. с
телефон в ръка и тя му съобщила, че подс. е влязъл в
дома на пострадалата и искал да я изнасили и й счупил зъбите. На първо място
такива показания той не дава пред съдебния състав, като сочи, че бил пиян при
разпита му в полицията и не може да каже кое е вярно. На второ място дори
самата св.Г. не съобщава за воден подобен разговор по между им. Така че и в
тази част съдът не кредитира неговите показания. В останалите им части съдът
кредитира показанията на И., депозирани в ДП, приобщени чрез прочитането им и
тези дадени в с.з., като кореспондиращи с установената от съда фактическа
обстановка.
По отношение на показанията на св.Д.С.
съдът отчете подразбиращо се съмнение в тяхната безпристрастност, предвид
фактът, че свидетелката е майка на подсъдимия. Съдът не кредитира показанията й
в частта, в която сочи, че подс. след като бил
докаран от св.Н.Д. прескочил оградата, паднал и си ударил главата. На първо
място за прескачане на ограда св.Д. не
съобщава в показанията си. На следващо място свидетелката сочи, че малко след
като се е бил докаран от св.Д.
подсъдимият бил отведен от полицията със същите дрехи, с които се е
прибрал. Пристигналият на място полицай-св.Ст.Х. не сочи за констатирани
наранявания по тялото на подсъдимия, същият обаче е категоричен, че не е
забелязал кръв по дрехите на подсъдимия. От друга страна св.Н.Д. в показанията
му приобщени от ДП чрез прочитането им е категоричен, че докато го водел в дома
му, забелязал, че по панталона си подсъдимият има петна от кръв. Горното идва
да покаже, че подсъдимият се е преоблякъл след като се е прибрал в дома, което
дискредитира и показанията на неговата майка. Съдът намира, че в тези им части
показанията на св.С. са естествен
стремеж за оневиняване на подсъдимия. В останалата им част, като кореспондиращи
с установената фактическа обстановка, съдът се доверява на показанията на С..
Съдът кредитира напълно показанията на
свидетеля Н.Р. дадени в с.з, тъй като същите са последователни, логични и
непротиворечиви, кореспондиращи с останали кредитирани от съда писмени и гласни
доказателства.
От показанията на св.В.М.
съдът не кредитира единствено частта, в която сочи, че процесния
инцидент се е случил през месец октомври /03-04.10./ през 2017г. В тази част те
са в противоречие с всички останали гласни и писмени доказателства. Съдът
отчете, че от процесния инцидент до с.з. в което бе
разпитана свидетелката е изминала повече от една година, така че напълно
логично е свидетелката да не си спомня точната дата на събитието. Съдът напълно кредитира показанията на
свидетелката М. в останалата им част, тъй като същите са последователни,
логични, кореспондират с показанията на Г., Н.Х., М.Ж., както и със
заключенията на СМЕ /в кредитираните от съда части/, КСМЕ, СМЕ на
пострадалата, намерените в обстановката
на местопроизшествието ВД и с останалите гласни и писмени доказателства
кредитирани от съда.
Като безпристрастни, конкретни, логични съдът оцени
и показанията на св.М.Ж., поради това ги кредитира изцяло. Този свидетел като
лекар внесе яснота относно състоянието на пострадалата след инцидента и
причината за нейната смърт.
Съдът не кредитира назначената в досъдебното
производство СМЕ изготвена от вещото лице д-р И.Б. единствено в частта, в която
е посочено, че счупването на двата шийни спинозни израстъка обуславя трайно затруднение на движенията на врата за период повече от месец.
Тя е била възложена само на съдебен медик, който няма нужната компетентност в
областта на неврохирургията. По тази причина в.л.Б. се е запознала с
резултатите от разчетената компютърна томография. Ето защо съдът не кредитира
заключението на вещото лице в тази част. Всъщност горепосоченото заключението
на д-р Б., че претърпяното от пострадалата счупване двата шийни
спинозни израстъка обуславя трайно затруднение на движенията на врата за период повече от месец
се опровергава от четирима медици по назначената от съда КСМЕ /двама съдебни
лекари, специалист в областта на оралната хирургия и най-вече специалист
неврохирург/. Последните са категорични, че фрактурите на прешленните
бодилести израстъци на втори и трети шиен прешлен
водели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В с.з. вещите
лица сочат, че зарастването на самите счупени бодиловидни
израстъци обикновено се консолидира от 2 до 3 месеца, но не причинява
съществено затруднение на движението, именно поради това, според тях
увреждането е довело временно разстройство на здравето неопасно за живота. В
останалата част заключението на вещото лице Б. се кредитира изцяло като
компетентно и безпристрастно дадено, защитено в съда и кореспондиращо с
останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства. Съдът не кредитира показанията на
вещото лице Б. депозирани в с.з. при защита на изготвената от нея експертиза
единствено в частта, в която тя сочи, че „лентовидното кръвонасядане,
оток и счупването на долната челюст“ са получени при едновременен удар. В тази
част показанията й са в противоречие със заключението на назначената от съда
КСМЕ, изготвена от четири медици, които както в заключението си, така и в с.з.
при защита на експертизата са категорични, че ударите в областта на лицето са
не повече от два, като в с.з. поясняват, че единият удар е счупил челюстта, а
вторият е причинил лентовидното кръвонасядане. Ето
защо тази част съдът не кредитира
показанията на в.л.Б.. В останалата част същите кореспондират както с медицинската
документация, приобщена по делото, така и със заключението на КСМЕ и
показанията на вещите лица Д., Г., П. и Т..
Съдът се доверява изцяло на
заключението на назначената в хода на съдебното следствие и изготвена от вещите лица д-р В.Д. и д-р Д.Г.
- съдебни медици от МБАЛ „Св. Марина” – Варна, д-р П.Т.-неврохирург от Клиника
по неврохирургия в УМБАЛ „Св. Марина” ЕАД, доц. д-р Г.П., специалист орална
и лицево-челюстна хирургия при Медицински университет –гр.Варна КСМЕ като
компетентно и безпристрастно, мотивирано и защитено в с.з. Съдът не приема
възраженията на подс.С., че щом експертизата не
приема неговите обяснения, същата не следва да се приема и кредитира по делото.
Заключението на вещите лица по тази експертиза относно възможните механизми за
получаване на лицевите и шийните травми бе мотивирано
и убедително защитено в с.з. Макар същото да не кореспондира с обясненията на
подсъдимия, доколкото отхвърля лансираната от него версия за получаване на
травмите в лицевата част, то е в пълен унисон с установените обективни находки
по делото- травматичните наранявания установени в лицевата и шийната област при извършените прегледи в спешното
отделение на МБАЛ „Св.Анна“-Варна, при извършените прегледи и медицински
интервенции в Клиниката по лицево-челюстна хирургия при УМБАЛ „Св.Марина“-Варна,
при извършеното от съдебен лекар още на 04.09.2017г. съдебно медицинско
освидетелстване на живо лице. Заключението кореспондира и с гласните
доказателства и обективните находки, намерени в обстановката на произшествието,
фиксирани и фотографирани, описани и иззети при проведеното действие по
разследването –претърсване и изземване в имота на пострадалата, проведено на
04.09.2017г. Ето защо съдът няма никаква причина да се съмнява, че това
заключение и депозираните в с.з. пояснения по него от четирите вещи лица са
компетентни и безпристрастни.
Съдът приема заключението на комплексната СПЕСМЕ,
изготвена от вещите лица К. и Д. за компетентно дадено и безпристрастно.
Съдът кредитира напълно и заключението на
изготвената в хода на ДП и приета от съда СПЕ, изготвена от вещото лице А.А.. Заключението по тази експертиза напълно кореспондира с
гласните доказателства, с медицинските документи събрани и приобщени в хода на
ДП и с.з. Заключението бе мотивирано в с.з. от вещото лице, като съдът няма
причина да се съмнява в неговата компетентност и безпристрастност.
Съдът напълно кредитира и заключенията на
вещото лице Й.Й. по назначените и изготвени в хода на
ДП и приети от съда общо пет съдебно-медицински експертизи на веществени
доказателства. Същите съдът приема за компетентно и безпристрастно дадени,
защитени убедително в с.з.
Съдът прие с доверие и заключението по
назначената в ДП, изготвена и приета от съда дактилоскопна
експертиза, изготвена от вещото лице П.Т..
Съдът кредитира и всички приобщени по делото писмени
и веществени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви по между си,
събрани са по предвидения за това ред и кореспондиращи с приетата по делото за
установена фактическа обстановка.
При
така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на всички
доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК-поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прави следните правни изводи:
Подс. В.К.С. с
ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.131а, пр.2 вр.чл.129,
ал.2 вр.ал.1 от НК, тъй като на 03.09.2017г. в
с.Въглен, общ.Аксаково, обл.Варна в условията на
опасен рецидив е причинил средна телесна повреда на В. Д.И. ЕГН **********
/починала/, изразяваща се в счупване на долна челюст обусловило трайно
затруднение на дъвченето за период около два месеца.
По делото по несъмнен начин се доказва, че малко
след обяд на 03.09.2017 г., около 14.00ч., подсъдимият В.С. след консумация на
значително количество алкохол, нападнал
възрастната жена в дома й с предмет- пластмасова тръба с диаметър около 1,5
см., като й нанесъл не повече от два удари по лицето- в областта на устата
/челюстта/ и в областта на дясната буза, вследствие на което на И. и потекла
кръв от устата и носа, като долната й челюст се счупила на две места. Безспорно
бе установено, че впоследствие И. е паднала на пода в стаята, като подсъдимия я
хванал с ръце за шията, започнал да я
стиска в областта на шията, разтърсвал и блъскал главата и тялото й в пода,
като едновременно с това и викал и обиждал, че е „ненормална“ и че е „дърта
курва“. От тези механични негови въздействия се счупили двата шийни спинозни израстъка на 2-ри
и 3-ти шийни прешлени на пострадалата. В резултат на
тези му действия по лицето и шията на пострадалата били причинени травматични
увреждания. Още същия ден около 15.50ч. пострадалата И. постъпила в спешен
център на МБАЛ „Св.Анна-Варна“, където била прегледана от лекар, който снел
анамнеза, че И. съобщава за болки в долна челюст. Около 16.15ч. /на
03.09.2017г./, й било извършено рентгенологично изследване на череп и гръден кош, обективирало фрактура на долна челюст, видно от възпроизведеното
в с.з. образно изследване, съдържащо се на 1 бр. СД-Р диск с надпис „В. И.
03.09.2017г“. Поради това пострадалата била насочена към Клиниката по
лицево-челюстна хирургия при УМБАЛ „Св.Марина“-Варна, където била приета в
17,40 същия ден. При прегледа в Клиниката по лицево-челюстна хирургия било
установено, че лабораторните изследвания на пострадалата са в норма, като при
разчитане на ренгенографията се установило счупване
на долната челюст на две места-отляво кондилния израстък
и отдясно на средната линия. При направената компютърна томография се
установили счупвания на спинозните израстъци на 2 и
3-ти шиен прешлен с минимално разместване. Около 24ч. след деянието, през деня
на 04.09.2017г. /около 14.00ч/ й била извършена съдебно медицинска консултация обективирана в съдебно-медицинска експертиза на живо
лице на съдебен лекар- вещото лице Б. с
установени увреждания от клиничния преглед : Изразен оток с видима асиметрия
отдясно и под средата на ръба на долната челюст с размери около 10/4 см с виолетовосинкав цвят. Нагоре към дясната буза личи
лентовидно бледочервеникаво кръвонасядане
с размери 4/1,5 см. Отдясно на шията на нивото на гръкляна се установява
синкаво кръвонасядане на площ около 1,5 см в
диаметър. Като и петте вещи лица по назначената СМЕ и КСМЕ са категорични , че всички
описани по-горе травматични увреждания отговарят да са получени във времето на
инцидента.
Изводът на съда за авторството на деянието
се гради на базата на всички събрани доказателства, кредитирани и посочени по-горе.
Няма нито едно гласно доказателство, което да изключва присъствието на
подсъдимия в стаята на пострадалата на 03.09.2017г. В принципен план то се
оспорва единствено от самия него. Оспорва се присъствието му в стаята на пострадалата,
нанасянето на удари от страна на подсъдимия спрямо пострадалата И., като
последният твърди, че такива удари са нанесени от св.Ив.Г.. Съдът в мотивите си
по-горе посочи защо не кредитира обясненията на подсъдимия в тази посока, като
не намира за нужно да ги преповтаря отново.
По отношение на изразеното от защитата твърдение,
че нито едно от доказателствата по делото, дори и показанията на св.Г. не можело
да подкрепи обвинението, че подсъдимият е нанесъл удари с тръбата, приложена
като веществено доказателство по делото, съдът намира, че по делото фигурира
верига от преки и косвени доказателства, че именно подсъдимият е нанесъл удари
с пластмасова тръба с диаметър 1,5 см., намерена в обстановката на
произшествието. Вярно е, че св.Г. не е възприела ударите с тръба в областта на
лицето на пострадалата, но също така е вярно, че когато е заварила подсъдимият
в стаята на пострадалата, последната е била с окървавено и подуто лице, по пода
в стаята е имало кръв, каквато кръв свидетелката е възприела и по ръцете и панталоните на
подсъдимия. Описаното състояние на пострадалата се потвърждава и от
пристигналите непосредствено след инцидента свидетели –Н.Х., Г.Г., Ст.Х.. Нещо повече, именно пострадалата е съобщила на
св.Г., че подсъдимият я е удрял с тръба, като е показала една от пластмасовите
тръби, намерени и иззети в обстановката на местопроизшествието- тази открита,
фиксирана и иззета до леглото в стаята. Споделила е още, че подсъдимият е искал
да я убие, а докато отивала към имота на пострадалата, св.Г. е възприела и
виковете на И. „бие ме, бие ме“, както и виковете й, че я боли. По-горе в
мотивите си съдът посочи, защо се доверява на показанията на И.Г. в тази посока
и не намира за нужно да преповтаря мотивите си. Съдът намира, че именно
пластмасовата тръба, с диаметър около 1,5 см. намерена в обстановката на
произшествието, при извършеното претърсване и изземване на 04.09.2017г. е средството с което са
причинени лицевите травми на пострадалата И.. В тази посока са както
показанията на св.Г., която след предявяване на фотоалбума е категорична, че
именно тази тръба й е показала пострадалата, така и факта, че на пода
непосредствено до намерената тръба са намерени и иззети и червеникави
зацапвания, за които СМЕВД е категорична, че са човешка кръв. Вярно е , че при
претърсването е намерен и иззета и друга пластмасова тръба /след повдигане на
дивана/, но видно от извършения в с.з. оглед на същата, тя е с нарушени цялост,
като краищата й са деформирани, което неминуемо би се отразило на обективните
находки оставени по лицето на пострадалата. Ето защо съдът намира, че именно
посочената от св.Г. пластмасова тръба е средството на престъплението. Все в
подкрепа на обвинението, че подсъдимият е нанесъл на пострадалата удари с тръба
са и показанията на св.В.М., която е категорична, че след настаняването й в
болничното заведение баба й е споделила с нея, че „той „ я е удрял с тръба,
като е показвала челюстта си. В подкрепа на обвинението са и заключенията на
вещите лица по СМЕ и КСМЕ, които са категорични, че всички травми по
пострадалата, включително и лицевите отговарят да са получени във времето на
инцидента. Нещо повече и петте вещи лица са категорични, че както фрактурата на
челюстта, така и травматичното увреждане установено в областта на дясната буза
могат да се получат с удар в тези области с приложената по делото пластмасова
тръба с диаметър около 1,5 см.
Вярно е , че по делото бе безспорно
установено, от писмените и гласните доказателства по него, че след като
пострадалата е била отведена в болницата, стаята в която е настъпило събитието
е останала незаключена. Но обективните находки установени при извършеното
претърсване и изземване на 04.09.2017г., напълно подкрепят показанията на
свидетелите очевидци, които са възприели помещението, в което са настъпили
събитията, непосредствено след него – и това не е само св.Г., това са и св.Н.Х.,
Ст.Х. и Г.Г., за които съдът няма основание да се
съмнява в показанията им. Така, че няма как да бъде споделена тезата на
защитата, че св.И.Г. можела да „пренарежда доказателствения
материал“.
Що се касае за достоверността на споделеното
от пострадалата В. И. със св.Г. и със св.В.М. по отношение на нанесените удари
с тръба от подс., съдът намира, че заключението на
вещото лице А.А.
е категорично, че деменцията от която е страдала И.
не изключва възможността й да възприема и да възпроизвежда събитията , а само я
намалява. Нещо повече, според вещото лице тези нейни твърдения не могат да
бъдат изключени поради наличната деменция. Всъщност заключението на вещото лице, че
пострадалата е била в състояние да възпроизвежда събития на по-елементарно ниво
се подкрепя и от показанията на св.Н.Х., който се е грижел за нея, както и на
често контактуващата с нея нейна внучка –св.В.М.. Все в тази посока са и
показанията на св.М.Ж.- лекар на пострадалата след инцидента, по време на
настаняването й в дома за стари хора.
Съдът намира, че безспорно по делото бе
установено, че шийните травми на пострадалата също са
причинени от действията на подс.С.. В тази посока са
както показанията на очевидеца Г., възприела неговите действия, така и
подкрепящите тези нейни твърдения, показния на Н.Х., Ст.Х. и Г.Г., така и обективните находки установени при прегледите на
пострадалата синкаво кръвонасядане на площ около 1,5
см в диаметър в областта на шията и счупвания на спинозните
израстъци на 2 и 3-ти шиен прешлен, за което и петте вещи лица са категорични,
че може да се получат по посочения от св.Г. начин. Затова и съдът безспорно прие, че действията
на подсъдимия по стискане на шията на пострадалата, разтърсване и блъскане на
тялото и главата й в пода е причинила именно описаните по-горе травматични
увреждания в областта на врата.
Изводът за авторството на деянието не би
могъл да се разколебае по никакъв начин от показанията на св.В.М., че заварила
баба си в болницата с мръсни и прашни дрехи, каквото внушение прокарва
защитата, като според нея това сочело на паднала жена в двора. Всъщност
свидетелката М. сочи, че когато видяла баба си след инцидента, на другата
сутрин в болницата, последната била „овъргаляна“, „роклята
и беше някак си раздърпана“, „прашни и мръсни бяха дрехите й“, „дрехата й беше
мръсна , раздърпана и имаше кръв“ /от разпит на св.В.М. – протокол от с.з. от
13.11.2018г./. Тези показания на М. всъщност са в подкрепа на приетото от съда
на база на показанията на св.Г., че пострадалата е била съборена на земята в
стаята й, че подсъдимият е разтърсвал и блъскал тялото й в пода на стаята,
където видно от приложения фотоалбум стаята обитавана от пострадалата не е била
поддържана в добри хигиенни условия.
Съдът намери, че по делото не бе безспорно
установено с кои дрехи е бил облечен подсъдимия във времето на произшествието.
В своите показания, кредитирани от съда
св.Г. сочи, че когато го е заварила в стаята на И. е бил облечен със
светъл /бял/ панталон, по който е имало пръски кръв в
областта на слабините, тениската му също била с., като свидетелката не може да
уточни цвета. Свидетелят Н.Д., който също сочи, че панталона на С. е бил
изцапан с кръв, пък съобщава, че панталонът е бил светъл - мръсно бял, тип дънки, за блузата на подсъдимия не сочи нищо. В
действителност по делото с протокол за доброволно предаване от 05.09.2017г. св.С.-
майка на подсъдимия е предала изпрани светлосиви дънки,
мъжки марка "Вго Brand",
1бр.мъжка тениска "Keya Europe"
с къс ръкав сива на цвят. Същите са били обект на изследване от СМЕВД № 8/25.01.2018г /л.113-114, том 1 от ДП/, която
е установила, че светлосивите мъжки дънки, марка „ BRO BRAND" са с множества черни, червени
и кафяви петна, като е доказано наличие на кръв за червено-кафяви петна в
областта на дясното коляно отпред. Не е установен произходът на тази кръв. По
представения за изследване обект: мъжка тениска „ KEYA EUROPE" с къс
ръкав, сива на цвят не се доказа наличие на кръв. Вещото лице в с.з е пояснило,
че ако дрехите са били изпрани това се отразява на изследването. Макар при
предявяване на вещественото доказателство
светлосивите мъжки дънки, марка „ BRO
BRAND" и в с.з. да бе установено,
че същото е в много светъл цвят, съответстващ на даденото описание от св.Г. и
св.Н.Д., то предвид факта, че по това веществено доказателство не са установени
следи от кръв в областта на слабините, а само в областта на дясното коляно,
чиито произход не е установен, съдът не можа да възприеме тезата на
прокуратурата, че именно с тези дрехи е бил облечен подсъдимия при процесния инцидент, тъй като не може да гради своето
убеждение по този факт на предположения. Съдът намира, че не могат да се
кредитират и обясненията на подсъдимия, че е бил облечен в
деня на инцидента с дрехите предадени от него по ДП не само защото видно от
показанията на свидетелите панталонът му е бил в светъл цвят, а предадения от
него шушляков
панталон е в доста по-тъмен цвят /макар да е описан като сив в хода на ДП, то
при предявяването му в с.з. бе установено, че цветът му е сиво-зеленикав/. Нещо
повече в тази посока обясненията на подсъдимия са противоречиво- той твърди, че
бил облечен с „работни панталони, кафяви, дето са ги взели повторно от къщи“ /
видно от обяснения в с.з. от
11.10.2018г./, а тези предадени от св.С. в хода на ДП, за които същата
твърди, че са били изпрани са в светло сив цвят . В същото съдебно заседание /
на 11.10.2018г./ при изслушване на експертизата на вещото лице Й.Й. подсъдимият сочи:„ с кафявите дрехи бях сутринта и аз не
лъжа, това е установено при експертизите. Говоря за сивите. Бях със шушляков панталон при задържането“. Тези противоречиви обясненията на подсъдимия недвусмислено сочат,
че той се е преоблякъл след прибирането си в дома си и преди задържането му, както
посочи и по-горе съдът в мотивите си, но с кои дрехи е бил облечен по време на
извършване на деянието с категоричност не бе установено в хода на съдебното
следствие.
Безспорно по делото е установено, чрез
верига от преки и косвени доказателства, че на посочената в ОА дата и място, по
посочения в ОА начин и съобразно измененото фактическо обвинение подсъдимият е
нанесъл удари /не повече от два/ с предмет – пластмасова тръба с диаметър около
1,5 см. спрямо пострадалата В. И., в описаните по-горе анатомични области. Стискал
я за врата, разтърсвал и блъскал главата и тялото й. В
резултат на тези удари и действия на подсъдимия, съдът приема, че пострадалата
е получила следните травматични увреждания:
1/Лицева травма - фрактура на долната
челюст на две места- централно, леко в дясно, и в областта на левия ъгъл и кондиларен израстък, разкъсно-контузна
рана и подлигавичен кръвоизлив в мястото на
централното счупване, масивен оток и кръвонасядане по
кожата на брадата (10/4 см), лентовидно кръвонасядане
по дясната буза 4/1,5 см., описани в ОА.
2/ Шийна
травма-кръвонасядане на шията в дясно(1,5 см),
фрактури на дъгите в областта на бодилестите /спинозни/ израстъци на втори и трети шийни
прешлени, също описани в ОА.
Очевидно вземайки предвид заключението на
изготвената в хода на ДП СМЕ от д-р Б./ цитирана в ОА/, че счупването на долна
челюст на две места ще доведе до трайно затруднение на дъвченето за период от
около два месеца при обичаен ход на оздравителния процес, счупването на два шийни спинозни израстъка обуславя
трайно затруднение в движенията на врата за период повече от един месец, а в
своята съвкупност останалите описани в СМЕ травматични увреждания са определили
временно разстройство на здравето неопасно за живота, прокурорът се е съобразил
със задължителната практика на ВС по наказателни дела-Постановление № 3 от
27.IX.1979 г., Пленум на ВС.
Съобразно т.18 от цитираното постановление
когато с деянието се причиняват на едно лице две или повече различни по вид
телесни увреждания, е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира
с оглед на най-тежкия резултат. С оглед изготвената в ДП експертиза това е било
приетото от експертизата за счупване на долна челюст обусловило трайно
затруднение на дъвченето за период около два месеца и счупване на два шийни спинозни израстъка
обусловило трайно затруднение на движенията на врата за период повече от месец ,
като изпълващо медикобиологичните характеристики на две средни телесни повреди по смисъла
на чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК. Съдът намира, че
обвинението, с което С. е предаден на съд е неприцизно
повдигнато /за средни телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК/ и е в разрез със задължителната практика на
съдилищата, в частност с цитираното Постановление на ВС /т.18/.
Съгласно т.11 от цитираното Постановление
№ 3 от 27.IX.1979 г. на Пленум на ВС /т.11/ „Счупването на челюстта“ по смисъла
на чл. 129, ал.2 от НК е самостоятелна съставомерна последица от деянието, без да е необходимо да
се съпровожда с избиване на зъби. Под "счупване" трябва да се разбира
и пукването на челюстта, водещо до ограничаване на нейните функции, а именно
дъвченето или говоренето. Това увреждане може да бъде само временно. Съдебната
теория и практика са категорични, че челюстите вземат еднакво участие в
дъвченето и говоренето, затова законът изрично посочва, че счупването на
челюстта е средна телесна повреда , без да прави разграничение относно това
дали се касае за горна или долна челюст т.к. и двете вземат еднакво участие в
дъвченето и говоренето /виж „Телесни
повреди по Наказателния кодекс на Република България“ с автор проф. д-р С.Р./. Безспорно от
заключението на СМЕ /в кредитираната част/ и от КСМЕ е видно, че в резултат на
ударите на подсъдимия на пострадалата е счупена долната челюст на две места-
централно, леко в дясно, и в областта на левия ъгъл и кондиларен
израстък, което определя трайно
затрудняване във функцията на говора и на дъвченето за период от около 2 месеца.
Поради което съдът намира, че безспорно
в случая е налице средна телесна повреда по смисъла на горепосочения текст на
закона.
Бе посочено вече по-горе, че ВРС не кредитира
изготвената в хода на ДП СМЕ на В. И. по отношение на приетото от нея
заключение, че счупването на двата шийни спинозни израстъка обуславя трайно затруднение на движенията на врата за период повече от месец.
По отношение на счупените два шийни спинозни израстъка съдът се довери на заключението на
изготвената и приобщена в хода на съдебното следствие КСМЕ, което е категорично, че фрактурите на прешленните бодилести
израстъци на втори и трети шиен прешлен водят до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, тъй като установената фрактура е без разместване
на фрагментите и не води до съществено затруднение на движението на врата.
Според задължителната практика на
върховната съдебна инстанция и най-вече според цитираното Постановление № 3 от
27.IX.1979 г., Пленум на ВС /т.10/, за
да се квалифицира едно увреждане, като средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК с характеристиката „трайно
затрудняване движението крайниците, снагата или на врата“ е необходимо да е
налице такова увреждане, което засяга
двигателната способност и съгласуваното им свързване с основните функции на
крайниците на тялото. То може да се изрази в ограничаване движението на
завиване на тялото или някои части от него, за наклоняването, за обръщането или
завъртването му, както и за настъпването на състояние на неподвижност.
Съдебно-медицинската наука е категорична, че фрактурите на спинозните
израстъци без разместване на фрагментите следва да се приемат за временно
разстройство на здравето неопасно за живота/ виж „Телесни повреди по
Наказателния кодекс на Република България“
с автор проф. д-р С.Р./. В случая, КСМЕ кредитирана от съда приема с
категоричност че фрактурите на прешленните бодилести
израстъци на втори и трети шиен прешлен водят до временно разстройство на
здравето неопасно за живота , следователно не е налице средна телесна повреда
по смисъла на горепосочения текст касателно инкриминираното
в ОА счупване на два шийни спинозни
израстъка. Приемайки, че в случая
причиненото от подсъдимия телесно увреждане е довело до временно
разстройство на здравето неопасно за живота /лека телесна повреда/ съдът на
основание чл. 304 от НПК оправда подс.С. по
първоначално възведеното му обвинение за причиняване на В. И. на средна телесна повреда, изразяваща се в изразяваща се в счупване на два шийни спинозни израстъка
обусловило трайно затруднение на движенията на врата за период повече от месец.
От така събраните доказателства съдът
направи единствено възможния и категоричен правен изводи, че от обективна и
субективна страна подсъдимият е осъществил престъпление по чл.131а, пр.2 вр.чл.129, ал.2 вр.ал.1 от НК,
тъй като на 03.09.2017г. в с.Въглен, общ.Аксаково, обл.Варна
в условията на опасен рецидив, причинил средна телесна повреда на В. Д.И. ЕГН **********
/починала/, изразяваща се в счупване на долна челюст обусловило трайно
затруднение на дъвченето за период около два месеца.
Обект на това престъпление са обществени
отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността.
Субект на това
престъпление е пълнолетно, вменяемо, осъждано лице.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие
– нанасяне на удари с предмет - пластмасова тръба в лицето на пострадалата, в
резултат на което последната е получил травматични увреждания, посочени
по-горе, съставляващи средна телесна повреда.
Квалификацията по чл.131а от НК се определя от обстоятелството, че подс. С. е извършил деянието изразило се в причиняване на
следна телесна повреда при условията на опасен рецидив. От обективна страна
деянието е извършено при условията на опасен рецидив, тъй като при
предходна съдимост на С. са налице
условията на чл.29 ал.1 от НК
–подсъдимият е осъждан за умишлени
престъпления, като са му налагани
наказания над една година „лишаване от свобода“, които е изтърпял
ефективно и от изтърпяването му не са изтекли сроковете по чл.30 от НК.
Последното си наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 години по НОХД № 84/2010 г. по описа на Районен съд - Исперих той е изтърпял на 26.02.2015г., като с влязло в сила на 06.03.2015г. Определение
на ВОС по ЧНД №231/2015г. е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на
останалата част от горепосоченото наказание в размер на 1 година, 5 месеца и 15
дни и му е бил определен изпитателен срок в размер на 1 година, 5 месеца и 15
дни. Този изпитателен срок е изтекъл на 21.08.2016г. и съобразно разпоредбата
на чл.30, ал.2 от НК петгодишният срок
по чл.30, ал.1 от НК започва да тече от изтичане на изпитателния срок и към
датата на деянието 03.09.2017г. не е изтекъл. При квалифициране на деянието му
като опасен рецидив съдът намира, че следва да се вземе предвид единствено
осъждането на по НОХД № 84/2010 г. по описа на Районен съд - Исперих при което му е наложено лишаване от свобода в
размер на 7 години лишаване от свобода. Съгласно отразеното в справката за
съдимост и в бюлетина за съдимост наказанието наложено по НОХД № 3400/2004г. на
Районен съд Варна, за деяние по чл. 152, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 18, ал. 1 от НК, а именно „Лишаване от свобода“ за срок 2 години и 4 месеца
при „Общ“ режим е изтърпяно на 21.06.2005 г. /сл.б. ВРП № Пр. 629/04 г. от 08.08.2005г./. Следователно за това осъждане петгодишният срок
по чл.30 от НК е изтекъл на 21.06.2010г. и същото не се отразява на
квалификацията на настоящото деяние като опасен рецидив. Ето защо в случая са налице условията на
чл.29, ал.1 б. „а” от НК.
От
субективна страна подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен,
при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и искал
тяхното настъпване. Подсъдимият е осъзнавал, че нанасяйки удари по главата на
пострадалата- в лицето в областта на устата/челюстта/ и дясната буза и то с
тръба, неминуемо ще й причини телесно
увреждане, предвид напредналата й възраст.
Горепосочените действия и цялостно
поведение на подсъдимия говорят за категоричен пряк умисъл у него за
извършеното престъпно посегателство срещу телесната неприкосновеност на
пострадалата, представляващо средна телесна повреда извършена в условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.131а, пр.2 вр.чл.129, ал.2 вр.ал.1 от НК.
По изложените съображения, съдът призна
подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.131а,
пр.2 вр.чл.129, ал.2 вр.ал.1
от НК.
Като
причини и мотиви за извършените деяния съдът отчете ниската правна култура на
подсъдимия, трайно формираното у него незачитане на телесната неприкосновеност
на личността.
При определяне вида и размера на наложените
наказания съдът изходи от общите разпоредби на закона /чл.54 и чл.57 от НК/, принципите за определяне на
наказанието съгласно чл.36 от НК, както и от конкретно предвидените в специалната
разпоредба на закона по вид и размер наказание за конкретното престъпление.
Съдът взе предвид, че за престъплението по чл.131а,
пр.2 вр.чл.129, ал.2 вр.ал.1
от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода от пет до дванадесет
години.
По правило степента на обществена опасност на
това престъпление е висока. Засегнат е по-широк кръг обществени
отношения, които осигуряват телесната неприкосновеност на личността.
Личната обществена опасност на дееца, съдът
прецени с оглед съдимостта на подсъдимия, данните от извършеното комплексно психолого-психиатрично изследване и приложената справка за
регистрации на подсъдимия в централния полицейски регистър /л.59-60 , т. 1 от
ДП/. Приложената справка за съдимост на подс. С.,
сочи, че е осъждан общо три пъти за
извършване на престъпления от общ характер- по чл.325, ал.1 от НК-хулиганство и
по чл. 152, ал. 1, т. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК – опит за изнасилване , извършен в
с.Въглен, обл.Варна и за извършени в реална
съвкупност три престъпления – по чл.170, ал.2 от НК- незаконно проникване в
жилище, извършено нощем, както и за идентични престъпления като настоящото-
причинени средни телесни повреди на две лица, извършени в условията на опасен
рецидив, за които подс.С. е било наложено и изтърпяно
общо наказание в размер на 7 години лишаване от свобода . В този смисъл е явна
тенденцията за незачитане неприкосновеността на личността на гражданите и
нейното задълбочаване, като при деянието по чл.152 вр.
чл.18, ал.1 от НК е засегната и половата неприкосновеност на личността- жена от
с.Въглен, обл.Варна. Извършеното от подсъдимия не е
изолиран акт в неговото поведение. Справката с криминалистическите
регистрации, цитирана по-горе сочи множество регистрации за подсъдимия за
различни прояви. От друга страна престъпната деятелност на подсъдимия в конкретния
случай обхваща деяние което е еднородно с две от престъпленията, за които е бил
осъждан по НОХД № 84/2010 г. по
описа на Районен съд - Исперих , като деянията са против личността на различни
граждани. Престъплението предмет на настоящото дело е извършено в едно и също населено
място –с.Въглен, като това по две от престъпленията, за които е осъждан. Налице
е предварително планиране у подсъдимия, изчакване на удобен момент , в който пострадалата остава сама,
снабдяване с вещ/и , които да оправдаят пребиваването му в къщата й– под
претекст, че пострадалата го е помолила да купи хляб. Тази престъпна упоритост
на подс.С., категорично не би могла да се приеме за
изолиран акт, а характеризира същия като личност с утвърден упорит престъпен
стереотип на поведение. От изследователската част на изготвената по
делото комплексна СПЕСМЕ, в психиатричното обсъждане е видно, че подс.С. е емоционално-лабилен и лесно раздразнителен. За
тези характеристики на личността на подсъдимия съдът можа да придобие и непосредствена
представа във фазата на съдебния процес. Безспорно подобни характеристики и
понижения самоконтрол могат да доведат
до антисоциални постъпки в определени ситуации. С оглед на всичко изложено
по-горе, съставът намира, че личността на подс.С.
разкрива висока степен на обществена опасност.
При определяне на наказанията за
конкретното престъпление съдът не установи смекчаващи вината обстоятелства.
Като отегчаващи отговорността, съдът
съобрази следните обстоятелства:
Наличието на осъждания, невлияещи на
квалификацията предмет на обвинението / за престъпления по чл.325, ал.1 и по
чл.152, ал.1, т.2 вр. чл.18, ал.1 от НК/.
Планирането и създаването на подходящи
условия за осъществяване на престъпната цел, престъпната упоритост, с която е
преследвал целта си. В тази връзка следва да се посочи, че подсъдимият е бил
наясно със състоянието на пострадалата, че тя е с психически недостатъци, че
живее сама, съзнавал е напълно и възрастта й / 81 години / и е разчитал, че ще
остане неразобличен. По-рано същият ден е влязъл в имота и е потърсил контакт с пострадалата, като единствено
намесата на св.Г. го е принудила да си тръгне от имота. Впоследствие се е снабдил
с продукти , за да оправдае пребиваването си в дома й.
Следва да се отчете и че деянията му се
е откроило не само с физическо малтретиране, но и с унижаване на жертвата-
наричал я „ненормална и дърта курва“. Тук я мястото да се посочи, че посегателството
върху жертвата е извършено в дома й, посред бял ден, като подсъдимият е бил и в
нетрезво състояние, което разкрива и изключителна дързост на проявата му.
Като отегчаващи вината обстоятелства
съдът отчете и че подсъдимият е причинил на пострадалата наранявания извън съставомерните не покриващи характеристиките на средна
телесна повреда, а именно нараняванията в областта на шията, които също са
причинили значителен дискомфорт и болка у
пострадалата, като са затруднили движението на врата й.
Като отегчаващо вината обстоятелство съдът
отчете и фактът, че подс. е отправил множество закани
за саморазправа със св.Г. и с нейното семейство, с цел да я принуди да не
съобщи какво е видяла.
Съдът,
определяйки наказанието за
престъплението по чл.131а, пр.2 вр.чл.129, ал.2 вр.ал.1 от НК,
с оглед разпоредбите на НК прецени, че на подсъдимия следва да се наложи
наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК. Съдът счита, че целите на
наказанието съгласно чл.36 ал.1 от НК ще се постигнат ако на подсъдимия В.К.С. бъде определено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ ГОДИНИ. Наказанието е съобразено
със степента на обществена опасност на деянието и с личността на дееца, с установените
единствено отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което съдът намира, че наказание
именно в този размер /малко над средния/ би постигнало целите както на
специалната, така и на генералната превенция и би било съответно на извършеното
и на личността на извършителя. За да определи точно този размер на наказанието
като съответен на конкретно извършеното престъпление, съдът съобрази и, че подс.С. вече веднъж е изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“ и то в размер на 7г. за еднородни деяния. Въпреки това очевидно целите
на наказанието не са били постигнати с така изтърпяното наказание и подсъдимият
отново е посегнал на телесната неприкосновеност на друг човек. Конкретният
размер на санкцията съдът съобрази и с обществената нетърпимост към подобен род
прояви, предвид зачестилите в обществото ни случаи на нападения и малтретиране
на възрастни и самотни хора. Точно с това наказание според настоящия състав, ще
се удовлетворят на първо място целите на индивидуалната превенция на
наказателната отговорност. Наложеното наказание лишаване от свобода ще отнеме възможността на подс.
да върши други престъпления и ще го предупреди за сериозността и последиците на
санкцията. Не на последно място, наложеното наказание ще въздейства
предупредително и върху останалите членове на обществото, като ще ги провокира
от въздържане към подобно престъпно поведение.
С оглед специалната и генерална превенция и
предвид размера на наказанието, данните
за личността на подсъдимия, съдът намира, че същото следва да бъде изтърпяно
ефективно, като съобразно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС, определи
първоначален СТРОГ режим на изтърпяване му.
На основание чл.59, ал.1 от НК, съдът зачете
времето през което подсъдимият С. е бил
задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража” по настоящото дело.
Зачете и времето през което е бил задържан по реда на НПК и по реда на ЗМВР във връзка с настоящото
дело, считано от 03.09.2017 г.
С присъдата си съдът се произнесе по
веществените доказателства. В тази връзка отне в полза на Държавата
веществените доказателства: 2бр.пластмасови тръби, 1бр.парче от юрган, натривки
от засъхнала кафеникава течност, 1бр.шише от водка „Флирт, 1бр.парче иззето от
сив шушляков панталон, 1бр.парче иззето от светлосиви
дънки, мъжка черна кожена чанта, синьо-бяла хавлия с чарвеникави петна, долен бял чаршаф с червеникави и
жълтеникави зацапвания и 3 броя жълти фасове, като постанови след влизане на
присъдата в сила, същите да бъдат унищожени по предвидения за това ред.
По отношение на веществените
доказателства : 1бр.сива тениска с надпис "Football
Hansell, 1бр-сив шушляков
панталон без надписи, светлосиви дънки мъжки марка
"Вго Brand",
1бр.мъжка тениска "Keya Europe"
с къс ръкав сива на цвят постанови след влизане на присъдата да се върнат на
подсъдимия С..
По отношение на вещественото
доказателство 1 брой СД-Р диск с надпис „В. И. 03.09.2017г.“, съдържащ
резултати от рентгенологично изследване , съдът реши да остане към материалите по делото.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия С. да заплати сумата от 973.34 лева, явяваща се направените
по делото разноски в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Варна и сумата от 1 445.20 лева, явяваща се
направените по делото разноски в полза на РС - Варна.
Мотивиран от горното и по изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :