Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 113
гр. Сливен, 22. 06. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
единадесети юни, две
хиляди и двадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 4 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от П.И.С. с адрес: ***, подадена
против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане
по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата
за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2017 г. с Изх. №
02-200-6500/4559 от 24.10.2019 г., издадено от Заместник изпълнителен директор
на Държавен фонд “Земеделие” – София, с което оспорващият е уведомен за
оторизирана субсидия в размер на 0 лева.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният акт е
незаконосъобразен. Излага съображения, че: оспореният акт не е мотивиран; не е
ясно коя е конкретната причина за неплащане на поисканата субсидия по мярката;
за заявените за подпомагане площи са налични документи, удостоверяващи
извършвано от оспорващия сертифицирано биологично земеделско производство и
липса на констатирани в стопанството му несъответствия от органа за контрол. Моли
оспореният акт да бъде отменен.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не
се явява и не се представлява. В представена писмена молба поддържа жалбата.
Административният орган – Заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд “Земеделие” /ДФЗ/ - София, редовно призован, не се
явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален
представител, който оспорва жалбата като неоснователна и излага съображения за
законосъобразност на оспорения акт. Посочва, че административният орган, след
като е извършил проверка на представените от външни институции данни, е
установил, че е налице неспазване на съответните регламенти, което е
квалифицирано като неспазване на изискванията за управление. Претендира
присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско
възнаграждение и депозит за вещо лице.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Оспорващият П.И.С. е регистриран с Уникален
регистрационен номер /УРН/ ****** в Интегрираната система за администриране и
контрол /ИСАК/.
На 21.12.2012 г. между оспорващия и „Кю Сертификейшън“ АД е сключен
Договор за контрол и сертификация съгласно Регламент (ЕО) 834/2007.
Кампания 2017 г. е последна година от поетия от
оспорващия ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ /АЕП/ от
Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 - 2013 г. За кампания
2017 г. оспорващият е подал Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен
номер /УИН/: ********, като по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 - 2013 г. –
направление „Биологично растениевъдство“, е декларирал площ 28,24 ха, от които
с код АП01– 12,22 ха, и с код АП03 – 16,02 ха. Към заявлението са приложени
Таблица на използваните парцели 2017 г., съдържаща данни за идентификация на
парцелите; карти на съответните блокове на земеделското стопанство /БЗС/;
приложение за кандидатстване; декларации; Сертификат за съответствие, издаден
от „Кю Сертификейшън“ АД на
о. П.И.С., с дата на издаване – 18.03.2017 г., валиден до 17.03.2018 г., сертификационна схема Регламент ЕО 834/2007.
На 10.10.2017 г. е изготвен
формуляр MD 183 Инспекторски доклад, подписан от инспектора при контролиращото
лице и от о. П.С., в който са посочени: о.за б. з.– П.С.; нормативи – 834/2007
889/2008, и се съдържа заключение, че в резултат от проведената годишна проверка,
не са установени несъответствия с приложимите регламенти.
С Писмо Изх. № 142274 от 04.09.2018 г. на „Кю Сертификейшън“ АД, оспорващият
е уведомен, че в неговото стопанство не са констатирани несъответствия.
На 24.10.2019 г. е издаден оспореният в настоящото
производство административен акт – Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР
2007 - 2013 г. за кампания 2017 г. с Изх. № 02-200-6500/4559 от 24.10.2019 г. С
процесния акт оспорващият П.И.С. е уведомен за
оторизирана субсидия по мярката, направление „Биологично растениевъдство“, в
размер на 0 лева. В акта е посочено, че ДФЗ – РА отказва финансово подпомагане
поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в шест броя
таблично описани декларирани парцели, за които в колона 7 от таблицата на
страница втора са посочени площи с неспазени базови и други изисквания. В
пояснителен текст относно колона 7 са изброени различни хипотези на неспазени
базови или други изисквания: констатирано разминаване на предоставената на
фонда информация от съответното контролиращо лице за даден земеделски парцел и
заявеното от земеделския стопанин за същия парцел; неспазване изискването на
чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане
на мярка 214 АЕП от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11 от 06.04.2009
г./; площи, заявени за подпомагане по дейност за преминаване към биологично
земеделие /периода на преход/, след изтичане на минималните периоди на преход
към биологично производство, съгласно чл. 36, чл. 37 и чл. 38 от Регламент на
Комисията /ЕО/ № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на
Регламент /ЕО/ № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и
етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство,
етикетирането и контрола; недопускане увеличение на площите. В същия
пояснителен текст е извършено позоваване на: т. V „Намаления при неспазване на
базови изисквания за дейностите по мярка 214 от ПРСР 2007- 2013“ и т. IV
„Изчисляване и налагане на намаленията“ от Методиката за намаляване и отказване
на годишните агроекологични плащания, утвърдена на основание чл. 16 от Наредба
№ 11 от 06.04.2009 г., със Заповед № РД 09-235 от 12.03.2018 г. на Министъра на
земеделието, храните и горите; § 14, ал. 2 от ПЗР на Наредба № 11 от 06.04.2009
г. В таблица на страница 4 от оспорения акт се съдържат следните данни: Относно
площи с код АП01: Заявена площ за участие
с код АП01– 12,17 ха /колони 1 и 2/; Оторизирана площ за изчисление на субсидия
– 12,17 ха /колона 7/; Установена площ след проверка за базови изисквания –
12,06 ха /колона 8/; Санкционирана площ за неспазени базови изисквания – 0,11 ха
/колона 9/; Санкционирана площ за неспазени изисквания за управление – 0 ха
/колона 11/; Санкция за неспазване на базови изисквания – 25,82 лева /колона
13/; Санкция за неспазени изисквания за управление – 2 830,43 лева /колона
14/; Общо санкции – 2 856,25 лева /колона 21/; Относно площи с код АП03: Заявена
площ за участие с код АП03 – 16 ха /колони 1 и 2/; Оторизирана площ за
изчисление на субсидия – 16 ха /колона 7/; Установена площ след проверка за
базови изисквания – 15,93 ха /колона 8/; Санкционирана площ за неспазени базови
изисквания – 0,07 ха /колона 9/; Санкционирана площ за неспазени изисквания за
управление – 0 ха /колона 11/; Санкция за неспазване на базови изисквания – 83,92
лева /колона 13/; Санкция за неспазени изисквания за управление – 19 098,57
лева /колона 14/; Общо санкции– 19 182,49 лева /колона 21/. В пояснителен
текст относно колона 8 е посочено, че в тази колона се вписва площта, допустима
за подпомагане след изключване на площта с неспазени базови изисквания и други
изисквания, различни от тези, които засягат декларирания размер на площта. В
пояснителен текст относно колона 9 е отразено, че в тази колона се вписва
площта, недопустима за подпомагане, поради неспазени базови изисквания, за
което се налагат намаления съгласно т. V от Методиката за намаляване и
отказване на годишните агроекологични плащания. В пояснителен текст относно
колона 11 е посочено, че в тази колона се вписва площта, недопустима за
подпомагане, поради неспазени изисквания по управление. В пояснителен текст
относно колона 13 е посочено, че в тази колона е отразена санкция за неспазени
базови изисквания, съгласно т. V от Методиката за намаляване и отказване на годишните
агроекологични плащания. В пояснителен текст относно колона 14 е посочено, че в
тази колона е отразена санкция за неспазени изисквания за управление на
заявената от кандидата агроекологична дейност, които са били установени чрез
извършени административни проверки, проверки въз
основа на предоставена информация на ДФЗ – РА от външни институции, съгласно
чл. 68 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., както и чрез проверки на място от
Технически инспекторат към Разплащателната агенция, за които неспазени
изисквания за управление се налагат намаления, съгласно т. VI от Методиката за
намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания. Неразделна част от
оспорения акт са и: Таблица – Оторизирани суми /в лева/ и Таблица – Извършени
плащания /в лева/, видно от които по Направление Биологично растениевъдство
исканата сума е 22 038,74 лева, оторизираната сума е 0 лева, изплатената
сума е 0 лева.
Оспореният акт е издаден от Заместник изпълнителния
директор на ДФЗ– София, П. С..
С Решение по т. 6.2. от Протокол № 114 от 15.06.2017
г. на Управителния съвет /УС/ на ДФЗ - София, П. Д. С.е избрана за заместник
изпълнителен директор на ДФЗ.
Със Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. на
Изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на основание чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и
ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 11, ал.
2 от Устройствения правилник на ДФЗ и Решение на УС на ДФЗ по т. 6.2. от
Протокол № 114 от 15.06.2017 г., на П. Д. С.– заместник изпълнителен директор
на ДФЗ, са делегирани правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма
по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали
заявления по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /т. 1 от
Заповедта/.
По делото е представена Методика за намаляване и
отказване на годишните агроекологични плащания по мярка 214 АЕП от ПРСР за
периода 2007– 2013 г., утвърдена със Заповед № РД 09-243 от 17.03.2017 г.,
изменена със Заповед № РД 09-235 от 12.03.2018 г., и двете издадени от
Министъра на земеделието, храните и горите. Заповедта е издадена на основание
чл. 16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. В заповедта е разпоредено Методиката да
се прилага за заявления, подадени през кампания 2017 г.
В Методиката – т. IV „Изчисляване и налагане на
намаленията“, са отразени различни начини на изчисляване и налагане на
намаленията. В т. V от Методиката е посочено, че: при неспазване на базови
изисквания на конкретен парцел, намалението се прилага към установената площ на
парцела, като когато е констатирано неспазване на поне едно базово изискване,
установената площ на парцела се счита за неизбираема за подпомагане и се
изключва от общата избираема площ. В т. VI от Методиката относно процесното
направление „Биологично растениевъдство“ са посочени процентите, с които се
намалява финансовата помощ за неизпълнение на изисквания по управление.
В хода на съдебното дирене е назначена, изслушана и
приета, неоспорена от страните, съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице и. П.Ж.З. със специалност „геодезия, картография и фотограметрия“,
който дава заключение, че: за кампания 2017 г. оспорващият С. е подал заявление
за плащане по мярка 214 АЕП от ПРСР за периода 2007 – 2013 г. с код на дейности
АП01 „Биологично растениевъдство – постоянно затревени площи (ливади и пасища)
и АП03„Биологично растениевъдство– трайни насаждения, лозя и маслодайна роза“,
като са заявени парцели с обща площ 28,24 ха; на заявените парцели са извършени
от административния орган административни проверки, при които не са открити
нарушения; в системата за въвеждане на данни от външни източници контролиращото
лице е въвело данни, че не са спазени изискванията на Регламенти /ЕО/ № 834/2007
г. и № 889/2008 г.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспореният акт е съобщен на
оспорващия на 11.11.2019 г. Жалбата срещу акта е
подадена чрез изпращане по пощата на 21.11.2019 г. Следователно е подадена в
предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок. Жалбата е подадена от
надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален
административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореният акт е издаден от Заместник изпълнителен
директор на ДФЗ при наличие на компетентност. В разпоредбата на чл. 20а, ал. 1
и ал. 2 от ЗПЗП е предвидено, че Изпълнителният директор на ДФЗ е и
изпълнителен директор на Разплащателната агенция /РА/ и като такъв организира,
ръководи нейната дейност и я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП,
Изпълнителният директор може да делегира със заповед на
заместник-изпълнителните директори правомощията си, произтичащи от правото на
Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива,
делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения,
произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване
и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори
по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане. В разглеждания
случай Изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и чл.
11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, със Заповед № 03-РД/2891 от
23.07.2019 г. е делегирал на своя заместник изпълнителен директор правомощието
за издаване и подписване на всички уведомителни писма по схемите и мерките за
директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до
кандидатите за финансово подпомагане. Следователно административният акт е
издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия.
Оспореният акт е издаден в писмена форма, но
изложените в него мотиви не изразяват ясно волята на административния орган,
което обуславя неговата незаконосъобразност – основание за отмяна по чл. 146,
т. 2 от АПК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният
акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от
което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е
мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от
фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да
са разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение
и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им
възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на
издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите
могат да се съдържат, както в самия акт, така и в друг документ, към който
актът препраща и който се намира в административната преписка.
В разглеждания случай в оспорения акт е налице
неяснота относно изискванията за подпомагане, за които е прието, че не са
спазени от кандидата. На страница трета от акта, в пояснителен текст относно
колона 7 към таблицата на страница втора, са изброени различни хипотези на
неспазени базови или други изисквания, без да е конкретизирано кои от
изброените изисквания не са спазени от кандидата. В таблицата на страница
четвърта от акта е посочено, че е налице санкционирана площ за неспазени базови
изисквания и че няма санкционирана площ за неспазени изисквания за управление.
Макар и да не е посочена санкционирана площ за неспазени изисквания за
управление, в същата таблица е отразена не само санкция за неспазване на базови
изисквания, но и санкция за неспазени изисквания за управление, като в
пояснителния текст относно санкцията за неспазени изисквания за управление са
изброени различни видове проверки, чрез извършването на които са установени
неспазени изисквания. Отново липсва конкретизация кои от изброените проверки са
относими към конкретния кандидат. С оглед на изложеното, основателно се налага
извод, че в уведомителното писмо няма ясни мотиви относно материалноправните
основания за отказ от финансово подпомагане на конкретния кандидат. Не е
изложено въз основа на какви обстоятелства органът приема, че са налице
неспазени изисквания. Не са посочени и конкретните изисквания, които не са
спазени от кандидата. Евентуалните фактически основания не могат да се извлекат
и от цитираната в акта Методика. Извършеното позоваване на точки от Методиката,
не може да преодолее липсата на фактически основания. Дори и при внимателен
прочит на цитираните части от Методиката, не може да се направи категоричен
извод за конкретните изисквания, които кандидатът не е спазил и заради които му
е отказано финансово подпомагане. Липсата на яснота в мотивите не се променя и
от цитирането на Наредба № 11 от 06.04.2009 г. В тази Наредба са регламентирани
различни изисквания спрямо кандидатите за подпомагане по мярката, посочени са
подпомаганите дейности, изброени са условия, при които плащанията се отказват
или намаляват. Но административният орган е следвало да конкретизира кои
условия за допустимост за участие по мярката не са спазени от кандидата.
Посочването на конкретните фактическите обстоятелства, обуславящи издаването на
административния акт, е абсолютно условие за законосъобразност на същия.
Неизпълнението на това законово вменено задължение води до немотивираност на
оспорения акт и е самостоятелно основание за
отмяна на същия, с оглед разпоредбата на чл. 146, т. 2
от АПК.
Волята на административния орган следва да бъде ясно
изразена в административния акт или в други документи, съдържащи се в
преписката, към които актът препраща. Волята на административния орган не
следва да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на
административния акт.
В хода на съдебното производство, от административния
орган чрез процесуалния му представител е заявена теза, че отказът от
подпомагане се дължи на информация, въведена от контролиращото лице, че не са
спазени изискванията на Регламенти /ЕО/. В този смисъл е и извършената от
вещото лице справка в Системата за въвеждане на данни от външни институции. Във
връзка със заявената теза и за пълнота, съдът намира за необходимо да изложи
следното:
В чл. 68, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. е
предвидено, че ДФЗ- РА, създава и поддържа електронна система, в която
контролиращите лица въвеждат данни за извършените през текущата година
проверки. Тези данни се въвеждат в Системата за въвеждане на данни от външни
институции (СВДВИ) /чл. 68, ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г./. При
установяване на допуснати технически грешки от страна на външните институции,
отстраняването им се извършва чрез попълване от външната институция, допуснала
грешката, на "Заявление за редакция на въведени данни в СВДВИ" по
образец /чл. 68, ал. 5, т. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г./. Съгласно чл.
68, ал. 6 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., ДФЗ може да поиска от външните
институции всички необходими документи, свързани с въведените резултати от
извършени през текущата година проверки на земеделски стопани.
По делото е установено, че на оспорващия е извършена
годишна проверка от контролиращото лице, която е завършила с двустранно
подписан инспекторски доклад от 10.10.2017 г. със
заключение, че не са установени несъответствия с приложимите регламенти 834/2007,
889/2008. Изготвянето на този инспекторски доклад е съобразно процедура по
контрол и надзор, която е била регламентирана в относимата за процесния период
Наредба № 1 от 07.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично
производство на растения, животни и аквакултури,
растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху
производството и етикетирането, издадена от Министъра на земеделието и храните,
обн., ДВ, бр. 16 от 19.02.2013 г., в сила от
19.02.2013 г., отм., бр. 75 от 11.09.2018 г., в сила от 12.11.2018 г.
В съответствие със заключението на горепосочения инспекторски
доклад е и писмото от 04.09.2018 г., с което контролиращото лице е уведомило
оспорващия, че в неговото стопанство не са констатирани несъответствия.
С оглед на изложеното, се налага извод, че данните,
въведени от контролиращото лице в СВДВИ, че не са спазени изискванията на
Регламенти /ЕО/ № 834/2007 г. и № 889/2008 г. /според извършената от вещото
лице справка в СВДВИ/, се различават
съществено от констатацията на това контролиращо лице при извършената от него
годишна проверка на земеделския стопанин, обективирана
в инспекторския доклад, а именно, че в земеделското стопанство не са констатирани
несъответствия с приложимите Регламенти /ЕО/ № 834/2007 г. и № 889/2008 г.
Коректността на данните в електронната система,
създадена и поддържана от ДФЗ - РА, или липсата на такава коректност не може да
се вмени във вина на земеделския стопанин. В разглеждания случай земеделският
стопанин е бил информиран от
контролиращото лице, че в неговото стопанство не са констатирани несъответствия.
Обстоятелството, че в електронната система са въведени данни, различни от действително
установените при проверките, при условие, че от земеделския стопанин не зависи
въвеждането на тези данни, не би следвало да води до негативни последици за
този стопанин.
По изложените съображения, подадената жалба от П.И.С.
следва да бъде уважена, като оспореното уведомително писмо бъде отменено и в
съответствие с нормата на чл. 173, ал. 2 от АПК, следва преписката да се
изпрати на административния орган за ново произнасяне, тъй като не е от
компетентността на съда да се произнесе по заявлението на оспорващия.
С оглед изхода на спора, претенцията на
административния орган за присъждане на направените по делото разноски е
неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на П.И.С., Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007- 2013 г. за
кампания 2017 г. с Изх. № 02-200-6500/4559 от 24.10.2019 г., издадено от
Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” – София.
ИЗПРАЩА преписката на Заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд “Земеделие” – София, за ново произнасяне по подаденото от П.И.С.
с УРН: ****** Заявление за подпомагане с УИН: ******** по мярка 214
„Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007 -
2013 г. – направление „Биологично растениевъдство“, за кампания 2017 г., в
14-дневен срок от влизане на решението в сила, при спазване на указанията по
прилагането на закона, дадени в настоящото решение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: