С решение № 40 от 28.08.2006 г., постановено по гр.д.№ 442/2006 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от Венцислав Тодоров Митков от гр.Кърджали против Орлин Соколов Чиев от с.Резбарци, общ.Кърджали иск с правно основание чл.254 от ГПК за признаване за установено по отношение на Орлин Соколов Чиев, че не дължи сумата в размер на 2 000 лева, представляваща остатък по договор за заем от 10.06.2000 г., целият в размер на 6 000 лева, като неоснователен и е осъдил Венцислав Тодоров Митков да заплати на Орлин Соколов Чиев направените по делото разноски в размер на 150 лева. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Венцислав Тодоров Митков, който го обжалва в срок. Счита, че решението е неправилно. Съдът не обсъдил подробно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства. Безспорен факт било, че по делото имало представени разписки за платени суми от негова страна, както и че подписа в представените писмени доказателства бил на ответника. Счита, че при това положение съдът е можел да приеме за доказани обстоятелствата, които е твърдял в исковата молба. Освен това неправилно съдът приел за доказано обстоятелството, че представените писмени доказателства не съдържат в съдържанието си необходимите реквизити сочещи, че същите могат да се ползват като доказателства по делото т.е. не съдържали трите имена и ЕГН-то на издателя. В тази насока счита, че разписките за получени суми въз основа на които основава твърденията си представлявали по своето съдържание частни документи и за тяхната действителност било достатъчно същите да са подписани от страната, която ги е издала, а така също в съдържанието си да съдържат изявление на страната, съгласно чл.144 от ГПК. Формалната доказателствена сила на приложените частни документи се отнасяла единствено относно факта на писменото изявление и тяхното авторство. Освен това истинността на приложените частни документи /разписки/ не била оспорена от ответната страна. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и да реши делото по същество. Въззиваемият Орлин Соколов Чиев, чрез своя процесуален представител, счита жалбата за неоснователна, поради което моли атакуваното решение да бъде оставено в сила. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното: Пред първата инстанция е бил предявен отрицателен установителен иск от Венцислав Тодоров Митков против Орлин Соколов Чиев, с правно основание чл.254 от ГПК, за недължимост на сумата от 2 000 лева по изп.дело № 267/2005 г. по описа на държавния съдебен изпълнител при Кърджалийския районен съд, присъдена въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл.237, б.”з” от ГПК. От приложеното към настоящото дело изпълнително дело № 267/2005 г. по описа на държавния съдебен изпълнител при Кърджалийския районен съд се установява, че същото е образувано със страни: взискател – Орлин Соколов Чиев /ответник по иска и въззиваем пред настоящата инстанция/ и длъжник – Венцислав Тодоров Митков /ищец по иска и въззивник пред настоящата инстанция/, въз основа на изпълнителен лист, видно от който Венцислав Тодоров Митков е осъден да заплати на Орлин Соколов Чиев сумата в размер на 2 000 лева, представляваща неизплатена сума по договор за заем от 10.06.2000 г., ведно със законната лихва, считано от 01.06.2005 г. От цитираното по – горе изпълнително дело № 267/2005 г. по описа държавния съдебен изпълнител при Кърджалийския районен съд се установява, че по същото е било предприето изпълнение спрямо длъжника Венцислав Тодоров Митков и е бил наложен запор както върху собствено на длъжника МПС, така и върху трудово възнаграждение, получавано от последния за обезпечаване вземането на взискателя по изпълнителното дело. С протокол от 08.09.2005 г. на държавния съдебен изпълнител при Кърджалийския районен съд, съставен по изпълнително дело № 267/2005 г. е обективирано постигнато между взискателя и длъжника споразумение за заплащане от длъжника Венцислав Митков в полза на взискателя Орлин Чиев 1 500 лева до края на 2005 г., с което отношенията им ще се считат за окончателно уредени. По изпълнителното дело е съставен и протокол от 04.10.2005 г., съгласно който взискателя и длъжника са се споразумели да се вдигне наложения запор върху МПС, а длъжникът от своя страна да изплати задължението си до края на 2005 г. По делото е представен договор за заем от 10.06.2000 г., видно от който въззиваемият Орлин Чиев, в качеството си на заемодател, е предал в заем на въззивника Венцислав Митков, в качеството му на заемател, равностойността в лева на сумата от 6 000 германски марки, която сума последния се е задължил да върне след изтичане на срока – 10.06.2001 г. Представено е и заверено копие от разписка от 27.03.2005 г., видно от която въззиваемият Чиев е декларирал, че от дължимата сума от 6 000 лева Венцислав Тодоров Митков му е върнал 4 000 лева, като остават дължими още 2 000 лева, които следва да му върне до 31.05.2005 г. Видно от заверено копие от разписка от 29.04.2001 г., подписана от страните по делото, въззивникът е върнал на въззиваемия 3 000 германски марки лихви, като е посочено, че остава да дължи главница от 6 000 лева. При така събраните доказателства предявения иск е неоснователен. По делото не са представени доказателства, установяващи, че въззивникът Митков не дължи сумата от 2 000 лева, за която е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 267/2005 г. по описа на държавния съдебен изпълнител при Кърджалийския районен съд. Напротив, представените по делото и обсъдени по – горе договор за заем от 10.06.2000 г. и разписка от 27.03.2005 г. се установява, че въззивникът се е задължил да върне на въззиваемия сума от 6 000 лева, както и че остава да дължи сумата от 2 000 лева. Не установява издължаване на сумата от 2 000 лева и цитираната по – горе разписка от 29.04.2001 г., съгласно която Венцислав Митков е върнал на Орлин Чиев сумата от 3 000 германски марки лихва, още повече, че в същата е посочено, че остава задължение в размер на 6 000 лева. Впрочем, твърденията на въззивника, че не дължи сумата от 2 000 лева по изпълнителното дело не само не се подкрепят от доказателствата по делото, но и се опровергават от цитираните по – горе протоколи от 08.09.2005 г. и 04.10.2005 г. на държавния съдебен изпълнител при Кърджалийския районен съд, подписани и от въззивника Митков, съгласно които последния се е споразумял с взискателя да изплати задължението си по изпълнителното дело до края на 2005 г. Ето защо като е приел, че предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.254 от ГПК е неоснователен и го е отхвърлил, районният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл.208, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 40 от 28.08.2006 г., постановено по гр.д. № 442/ 2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател : Членове : 1.
2. |