РЕШЕНИЕ
№ 451
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000500593 по описа за 2024 година
э
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 35/14.08.2023г. постановено по т.д.№ 28/2022г.. по описа на ОС -
Кюстендил, ГО, е уважен частично иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като
ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, е осъден да заплати на К. В. М., сумата от 16 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП от
03.03.2021 г. реализирано по вина на Е. И. М., управлявал л.а. марка „Рено“ модел „лагуна“
ДК№ ********, застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“ ПТП, за което е признат за виновен със споразумение, обективирано в
Протокол №30/01.07.2021г. по НОХД № 724/2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 640 лева, представляваща разноски.
Със същото решение е отхвърлен иска в останалата му част за разликата над 16 000
лв. до претендираните 30 000 лв. и за периода от 03.03.2021г. да 25.03.2021г. като
неоснователен.
Присъдени са разноски, като ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, е осъден да
заплати на АД „Г. и партньори“, сумата от 1840 лева с включен ДДС, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство на К. В.
1
М..
По компенсация К. В. М., е осъден да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“
АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски по компенсация в размер на 128.38 лв.
Решението е постановено с участието на трето лице - помагач Е. И. М.. /починал в
хода на въззивното производство и заместен от неговите наследници по закон по реда на
чл.227 ГПК/
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и
от двете страни по делото.
Жалбоподателят-ищец К. В. М. оспорва решението в неговата отхвърлителна част
за разликата над 16 000лв. до 30 000лв. Изтъква факта, че съдът не е оценил в пълен обем
травматични увреждания: фрактури на четири леви ребра - 3,4,6 и 10-то. Мекотъканни
контузии/охлузване по кожата и натъртване на меки тъкани/на стените на гръдния кош и
корема в ляво. Мекотъканни контузии/натъртване на меки тъкани и охлузване/ в областите
на 5-ти пръст на дясна ръка и на ляво бедро, загуба на съзнание, последвали главоболие и
световъртеж. Получената инфекция на белия си дроб в следствие на инцидента. От приетата
по делото СМЕ безспорно е установено, че в следствие на претърпяна пътно-транспортна
злополука, има изкривяване на гръдния кош, което е резултат на фрактурата на 6-то ребро и
в този смисъл също е в резултат на получените при инцидента увреждания, т.е налице е
причинно-следствена връзка между него и процесното ПТП. Касае се за ограничена
единична лека деформация само на едно от ребрата на гръдния кош. Тази деформация обаче
не би се възстановила самостоятелно, би могла да бъде коригирана по оперативен път такава
интервенция, както всяка друга операция на гръден кош крие рискове. Отделно посочва, че
инцидентът се е отразил негативно и на психиката му, тъй като често си спомня за
преживяното. Ужасът от осъзнаване и виждане на ПТП са огромни, изпада в паника и силно
смущение. Вследствие на катастрофата станал потиснат, без настроение, не можел да спи
нормално, а когато заспивал, започвал да сънува кошмари. Изпитва тревожност, страх, да
шофира отново и да се вози в лек автомобил. Свидетелката Л. Б. твърди, че ищецът бил с
адски силни болки в гърдите. Всяко движение му коствало страшно силна болка. При смяна
на времето започват да го болят гърдите и отзад. Неговото възстановяване е отнело 6
месеца. От жизнен и енергичен, станал затворен и неразговорлив. От свидетеля С. се
установява и емоционалното състояние на потърпевшия, което според него е било плачевно.
Изпитвал болка с всяко едно вдишване и издишване. Затова моли за увеличение на размера
на обезщетението. Претендират разноски.
Жалбоподателят-ответник ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, оспорва
решението в неговата осъдителна част за разликата над 6 000 лв. до присъдените 16 000 лв.
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата. На 07.09.2023г. ответното
дружество превело по личната банкова сметка на Е. К. В., изрично упълномощена да получи
плащане от името и за сметка на ищеца по делото, сумата от 7537.76 лева. представляваща
част от претендираното и присъдено обезщетение за неимуществени вреди, а именно сумата
2
от 10 000 лв., както и сумата от 1573.76 лв. представляваща законна лихва за периода от
25.03.2021 г. до 07.09.2023г. Твърди, че СГС е надценил търпените от ищеца болки и
страдания и е подценил факта, че възстановителният и оздравителен процес е протекъл
сравнително бързо при подобен род травми. Видно от представените и приети по делото
доказателства - медицински документи, както и от приетото по делото заключение по СМЕ,
че претърпените травми не са с голям интензитет, бързо са отшумели. Присъденото
обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно по размер и несъответстващо на
практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните
критерии, запълващи със съдържание термина „справедлИ.ст" по смисъла на чл.52 ЗЗД, а от
друга страна, на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни
увреждания, респ. на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания. Не
са отчетени също и конкретната социално-икономическа обстановка в страната към
03.03.2021г. както и средната работна заплата за страната към този момент. Претендира
разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и
чл.52 ЗЗД.
Ищецът К. В. М. твърди, че на 03.03.2021г. около 16:50ч., в гр.Кюстендил претърпял ПТП,
управлявайки л.а.„Ауди А-5“, рег.№ ********, настъпило по вина на Е. И. М., управлявал л.а
„Рено Лагуна“, с рег.№ ********, движещ се по ул.“Проф. Асен Златаров“ посока към
ул.“Хаджи Димитър“ и на кръстовището с ул.“Ефрем Каранов“, при наличието на знак
„Стоп“, не спира, като реализира ПТП с движещият се по ул.“Ефрем Каранов“, посока от
ул.“Гоце Делчев“ към ул.“Бузлуджа“, управляван от пострадалия л.а. Вината му била
призната със споразумение, утвърдено с Протокол №35 от 01.07.2021г., постановено по
НОХД №2020152020724 по описа за 2021г. на РС - Кюстендил. Получил следните
травматични увреждания - фрактури на четири леви ребра - 3,4,6 и 10. Мекотъканни
контузии ( охлузване на кожата и натъртване на меки тъкани/ на стените на гръдния кош и
корема в ляво, мекотъканни контузии/ натъртване на меки тъкани и охлузване) в областта на
5- ти пръст на дясна ръка и ляво бедро. На лявата коремна кухина и ляво бедро, били
налични охлузвания, с придружаващи болки, които продължили няколко дни.
Продължителен период се оплаквал от задух, затруднено говорене, поради болка в гръдния
кош. Поради болките не можел да сяда, да лежи по гръб. Вследствие на удара гръдният му
кош бил изменен, обуславящо необходимост от оперативна намеса, по мнение на лекари,
рискова, без гаранция за положителен резултат. Увреждането на гръдния кош било източник
на болка, притискане, ограничени движения, което затруднява изпълнение на служебните
задължения, свързани с монтаж на вентилации и климатизации, дейност свързана с активни
физически действия, многократни протягания и навеждания в рамките на работния ден.
Освен посоченото изменение на гръдния кош, била получена деформация на гръбначния
3
стълб, установено при преглед в УМБАЛ „Н.И.Пирогов“ ЕАД малко след инцидента.
Претендира обезщетение възлизащо на 30 000 лв., ведно със законната лихва считано от
настъпването му 03.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: Живот И ЗДРАВЕ“ АД оспорва изцяло предявения иск като
неоснователен, тъй като на вече е изплатил доброволно сумата от 2 000 лв., която напълно
репарира вредите. Оспорва обема на претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и
причинната им връзка с процесното ПТП. Релевира евентуално възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който управлявал
автомобила си, без поставен предпазен колан, с превишена скорост. Счита претенцията за
обезщетение за прекомерна и несъобразена със закрепения в чл.52 ЗЗД критерий за
справедлИ.ст. Оспорва и началната дата на претендираните лихви за забава.
От фактическа страна се установява, че Е. И. М., е признат за виновен в това, че на
03.03.2021г. в гр.Кюстендил, на кръстовище, образувано от ул.“Ефрем Каранов“ и ул.“Асен
Златаров“, при управление на МПС – л.а. марка „Рено Лагуна“, рег.№ ********, е нарушил
правилата за движение по ЗДвП, а именно чл.5, ал.3 т.1 ЗДвП - управлявал пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда: чл.21,ал.1 ЗДвП - превишил
разрешената скорост за движение, чл.50, ал.1 ЗДвП - не пропуснал движещия се по път с
предимство по ул.“Ефрем Каранов“, с посока Шесто основно училище към ул.“Бузлуджа“
л.а.„Ауди А5“, рег.№ ********, и с това по непредпазлИ.ст е причинил телесна повреда на
повече от едно лице, а именно пет средни телесни повреди на три лица, както следва:
на К. В. М., трайно затрудняване движенията на снагата, вследствие фрактура на четири
леви ребра - трето, четвърто, шесто и десето; на Е. К. В. - трайно затрудняване движенията
на долен ляв крайник, вследствие фрактура на лява лопатка и трайно затрудняване
движенията на долен ляв крайник, вследствие фрактура на левия пищял( тибия) на лява
подбедрица, Е. М. М., средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето,
временно опасно за живота, вследствие вътречерепни кръвоизливи (субдурален хематом),
неналагащ оперативно лечение и постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота,
вследствие фрактура на носните кости с нарушена проходимост на носните ходове, водеща
до затрудняване на носното дишане, което не подлежи на самостоятелно възстановяване (
без оперативно лечение), като деянието е извършено от Е. М. - в пияно състояние, с
концетрация на алкохол в кръвта 5.79 на хиляда, установено с експертиза №100 от
12.03.2021г. на НТЛ при ОДМВР - Кюстендил, като деянието представлява особен тежък
случай - престъпление чл.343, ал.3 пр.1 пр.3 и б.“А“, пр.2 във вр.чл.342, ал.1 пр.3 НК.
Определено е наказание 16 месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален режим
на изтърпяване „строг“. На основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 НК, така определено
наказание е кумулирано с наказанията по влезли в сила присъди, по НОХД №137/2021г.,
121/2021г. и 1142/2019г.
Горното се установява от одобрено от съда споразумение, обективирано в протокол №
30/01.07.2021г. по НОХД №724/2021г. по описа на Кюстендилския районен съд, което е
задължително за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието по смисъла на
4
чл.300 ГПК, вкл. по отношение на вредите, които в случая са елемент от фактическия състав.
От заключението по допуснатата АТЕ /л.181/, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че при навлизане в
кръстовището л.а.М.а „Ауди" модел „А5" с ДКН ******** е с предимство пред движещия се
по ул. „Асен Златаров" л.а.М.а „Рено" модел „Лагуна" ДКН ********, който е на знак стоп и
трябва да осигури предимство на движещия се по ул.„Ефрем Каранов", но същият не
спира, отнема предимство и се удря в л.а.М.а „Ауди" модел „А5" ДК№ ********. Преди
кръстовището с ул.„Ефрем Каранов" се наблюдава пътен знак Б2- Спри. В района на ПТП на
пътните платна на ул.„ Асен Златаров" и ул.„Ефрем Каранов" не се наблюдава хоризонтална
пътна М.ировка. Лек автомобил М.а „Рено" модел „Лагуна" се е движел със скорост от 75.74
км/ч., а лек автомобил М.а „Ауди" модел „А5" със скорост от 40.29 км/ч. Експертът
пояснява, че тъй като водачът на л.а.М.а „Рено" модел „Лагуна" се е движил със скорост по-
висока от допустимата и отнема предимството на л.а.М.а „Ауди" модел „А5", което е и
причината за възникналото ПТП, то са налице само нарушения от водача на лек автомобил
М.а „Рено" модел „Лагуна".
От заключението по допуснатата СМЕ /л.148/, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че в резултат на процесното
ПТП са настъпили следните увреждания: Фрактури на четири леви ребра - 3,4,6 и 10-то.
За 3-то и 4-то около предна аксиларна линия, 6-то отпред в хрущялната част, 10-то отзад
между скапуларна и паравертебрална линия. Мекотъканни контузии /охлузване по кожата и
натъртване на меки тъкани/ на стените на гръдния кош и корема в ляво. Мекотъканни
контузии /натъртване на меки тъкани и охлузване/ в областите на външна повърхност на
ляво бедро и 5-ти пръст на дясна ръка. Експерта уточнява, че данните по делото не
доказват и не сочат за претърпяно мозъчно сътресение. Няма и доказателствени или по-
убедителни данни за контузионни или възпалителни промени в белите дробове. В
болничното заведение е провеждано консервативно лечение с обезболяващи и
нестероидни протИ.възпалителни, вливания, антикоагулант; както и покой /постелен
режим/. При най- благоприятно протичащ възстановителен процес горепосочените
травматични увреждания на гръдния кош /фрактури на ребра и натъртване на меки тъкани
около тях/ обичайно се възстановяват за срок около два месеца. В доста от случаите този
срок може да бъде и значително по-продължителен - до 4-6, възможно и повече месеца. В
конкретния случай експерта приема, че възстановителният период от гръдната травма до
работоспособност е бил около 4,5-5,5 месеца. Възстановителният период до пълна
възможност за самообслужване е бил до около 1,5-2,5месеца. По отношение останалите по-
леки увреждания /контузии на коремната стена в ляво, на ляво бедро и 5-ти пръст на дясна
ръка/ възстановяването е било пълно и за по-кратко време - от порядъка на около 10-15 дни.
Към момента ищецът е практически възстановен по отношение самообслужване и
работоспособност, с наличие на остатъчна лекостепенна и епизодична болкова
симптоматика, дължаща се най-вече на дразнене на интеркосталния нерв на 6-то ребро в
областта на фрактурата му- зарастнала с по-голямо калусообразуване и лека деформация на
5
реброто. Според вещото лице не е налице органична „деформация“ на гръбначния стьлб.
Пояснено е, че личащото на образното изследване лекостепенно странично изкривяване на
гръбнака в гръдно-поясния отдел с леко отвеждане на горните части на гръбнака наляво
/описано като “тенденция към тораколумбална сколиоза“/ към момента на изследването най-
вероятно се е дължало на принудителна поза на тялото в резултат на травмите на ребрата.
Няма данни за „изкривяване на гръдния кош“. Излага, че в случая се касае за лекостепенна
деформация /задебеляване и изпъкване навън в резултат на зарастване на фрактура/ само в
ограничен участък на едно ребро - в хрущялната част на 6-то ляво ребро. Сочи, че тази
деформация не води до „изкривяване“ на гръдния кош, но с най-голяма вероятност води до
някаква степен на компресия или опъване на съответния интеркостален нерв и обуславя
болкови усещания при някои движения на тялото /респ.гръдния кош/. Фрактурите на
останалите три ребра са напълно зараснали без деформации и без по-голямо
калусообразуване и по принцип от тях не би следвало да има някакви последици.
Пояснено е, че болката при фрактури на ребра и натъртване на меките тъкани на стената на
гръдния кош около тях е по-интензивна и продължителна, тъй като фрактурираните ребра не
могат да бъдат „обездвижени“, същите са подвижни в хода на дишането /съответно
краищата на фрагментите им при фрактурите се движат-„разместват“ при всяко дихателно
движение на гръдния кош/, това движение води обичайно до „по-значителна“, а в доста
случаи и до по-продължителна болка и по-бавно възстановяване.
Пояснено е, че при посочения механизъм на ПТП /първо начален удар в лява странична част
на автомобила с деформация на шофьорската врата и последващ удар на автомобила с
предната си част в ограда до пътя/, установените при пострадалия увреждания /предимно в
ляво и само една по-лека травма на 5-ти пръст на дясна ръка/ е възможно да се получат
както от удари с хлътнали навътре части от деформираната лява страна на автомобила, така
и от действие на предпазния колан-за гръдната травма; травмата на пръста на дясна ръка е
възможно да се получи от удар на ръката във волан, скоростен лост, табло и др. Според
експерта е по- вероятно пострадалият да е бил с поставен предпазен колан - в противен
случай при двата удара на автомобила свободното тяло на водача би извършило повече и в
различни посоки движения, при които с доста по-голяма вероятност биха се получили
травми в повече и различни области.
В о.с.з. вещото лице пояснява, получените болки вследствие срастването на 6-то ребро ще
продължат най-вероятно постоянно. При ищецът не се наблюдава изменение на структурата
на гръдния кош, ищецът би могъл да извършва трудова дейност след 5-6 месечен период на
възстановяване.Има лека деформация на 6-то ребро, която може да бъде коригирана по
оперативен път, но крие риск и не се налага. При определени движения тази деформация
въздейства върху междуребрения нерв и причинява болка.
В този смисъл правилен и законосъобразен е изводът на първа инстанция, че
пострадалият не е допринесъл за механизма на настъпване на ПТП, тъй като
скоростта му на движение от 40 км/ч. не се намира в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП. От друга страна същият е бил и с поставен предпазен
6
колан, поради което възражението за съпричиняване правилно е преценено като
недоказано пълно и главно.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства - разпит на св.Б. /тъща/ и св.С.
/приятел и колега/ в о.с.з. на 15.11.2022г., чийто показания съдът кредитира напълно като
обективно дадени и вътрешно непротИ.речиви при условията на чл.172 ГПК за първата.
От показанията на Б. се установява, че ищецът бил с адски силни болки в гърдите. Престоял
в болницата две седмици. Всяко движение му коствало страшно силна болка. След като го
изписали отишъл да си живее в къщата, заедно с жена си /дъщерята на св.Б./, която също
била пострадала при процесното ПТП. Свидетелката била неотлъчно два месеца с тях, за да
им помага. К. не можел да се обслужва, защото изпитвал много силни болки. Неговото
възстановяване продължило 6 месеца. До ден днешен имал оплаквания, особено при смяна
на времето, че го болят и гърдите, и отзад. В процеса на възстановяване имало усложнения.
К. ходил допълнително на лекар, вкл. и в София - на 3Д скенер. Силните болки продължили
до към 2-3 месеца. След това малко поутихнали, но и към момента не са напълно изчезнали.
Травмата се отразила и на психологическото му състояние. От жизнен и енергичен човек,
станал затворен, не разговарял. Не можел да спи.
Св. СтА. С. заявява, че видял К. в болницата три дни след инцидента, състоянието му било
плачевно - при всяко едно вдишване и издишване на лицето му била изписана болка. След
катастрофата месец и половина-два му помагал лично. След около два месеца го накарал да
отиде в Пирогов да му направят снимка, защото виждал, че гръдният му кош не е наред, бил
крив. Самите ребра били криви. Работа започнал след около 6 месеца след катастрофата.
Уточнява, че ако се налага да вдигне ръцете отначало изпитвал силни болки, после болката
намаляла, но пак го боли. Изпитвал болка при пренасяне, при вдигане на вентилатори.
Инцидентът му се отразил психически - престанал да се смее, шегува, станал докачлив.
Ищецът К. М. е предявил извънсъдебна застрахователна претенция пред ответника на
25.03.2021г. На 29.10.2021г. М. е получил като обезщетение във връзка с отправената
застрахователна претенция сума 2000 лв. На 07.09.2023г. ответното дружество превело по
личната банкова сметка на Е. К. В., изрично упълномощена да получи плащане от името и за
сметка на ищеца по делото, сумата от 7537.76 лева. представляваща част от претендираното
и присъдено обезщетение за неимуществени вреди т.е. още 6000 лв. и лихвите.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност”.
При условията на чл.300 ГПК е доказано, че ищецът е пострадал при пътен инцидент,
представляващ резултат от протИ.правно и виновно /по силата на чл.300 ГПК/ поведение на
водач, който е нарушил правилата за движение по пътищата. ПТП е възникнало само и
единствено по вина на водача на л.а.Рено, който е отнел предимството на л.а. Ауди при
7
навлизане в кръстовище в гр.Кюстендил, като се е движел с превишена скорост от 75 км/ч. в
пияно състояние, с концетрация на алкохол в кръвта 5.79 на хиляда.
На второ място, това протИ.правно и виновно поведение се намира в пряка причинна връзка
с претърпените от ищеца травматични увреждания, обусловили временно влошаване на
здравето, съпътствано с болки и страдания, главно от емоционален и битов характер в
резултат на преживения психически стрес от създалата се ситуация. Застрахователят не е
доказал пълно и главно релевираното от него възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, изразяващо се в непоставяне на колан, движение с несъобразена скорост и
непоставяне на колан, поради което съдът приема, че нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД е
неприложима.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на предпоставките на
чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а именно: вреди, виновно
протИ.правно деяние от страна на причинителя на вредата, причинна връзка между това
деяние и част от причинените вреди. При това положение ищецът има правото да получи
обезщетение за причинените му вреди - неимуществени и имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищецът претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от факта на обездвижване за период от около 6 месеца предвид наличието
на четири счупени ребра.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалият е бил на 38 години към
датата на ПТП през 2021г., че е получил четири фрактури на ребра вляво и множество леки
телесни повреди, а именно – Фрактури на четири леви ребра - 3,4,6 и 10-то. За 3-то и 4-то
около предна аксиларна линия, 6-то отпред в хрущялната част, 10-то отзад между скапуларна
и паравертебрална линия. Мекотъканни контузии /охлузване по кожата и натъртване на меки
тъкани/ на стените на гръдния кош и корема в ляво. Мекотъканни контузии /натъртване на
меки тъкани и охлузване/ в областите на външна повърхност на ляво бедро и 5-ти пръст на
дясна ръка. Според вещото лице няма данни за претърпяно мозъчно сътресение. Няма и
доказателствени или по-убедителни данни за контузионни или възпалителни промени в
белите дробове. В болничното заведение е провеждано консервативно лечение.
Възстановителният период от гръдната травма до работоспособност е бил около 4,5-5,5
месеца. Към момента ищецът е практически възстановен по отношение самообслужване и
работоспособност, с наличие на остатъчна лекостепенна и епизодична болкова
симптоматика, дължаща се най-вече на дразнене на интеркосталния нерв на 6-то ребро в
областта на фрактурата му- зарастнала с по-голямо калусообразуване и лека деформация на
реброто. Според вещото лице не е налице органична „деформация“ на гръбначния стьлб.
Пояснено е, че личащото на образното изследване лекостепенно странично изкривяване на
гръбнака в гръдно-поясния отдел с леко отвеждане на горните части на гръбнака наляво
/описано като “тенденция към тораколумбална сколиоза“/ към момента на изследването най-
вероятно се е дължало на принудителна поза на тялото в резултат на травмите на ребрата. В
този смисъл няма данни за „изкривяване на гръдния кош“ т.е. няма трайни негативни
8
последици. Налице е лекостепенна деформация /задебеляване и изпъкване навън в резултат
на зарастване на фрактура/ само в ограничен участък на едно ребро - в хрущялната част на
6-то ляво ребро, която не води до „изкривяване“ на гръдния кош, а до някаква степен на
компресия или опъване на съответния интеркостален нерв и обуславя болкови усещания при
някои движения на тялото /респ.гръдния кош/. Фрактурите на останалите три ребра са
напълно зараснали без деформации и без по-голямо калусообразуване и по принцип от тях
не би следвало да има някакви последици.
САС отчита факта, че лечението е проведено изцяло консервативно, без оперативни
интервенции /с оглед получените травми/, че болката при фрактури на ребра и натъртване
на меките тъкани на стената на гръдния кош около тях е по-интензивна и продължителна,
тъй като фрактурираните ребра не могат да бъдат „обездвижени“, същите са подвижни в
хода на дишането /съответно краищата на фрагментите им при фрактурите се
движат-„разместват“ при всяко дихателно движение на гръдния кош/, това движение води
обичайно до „по-значителна“, а в доста случаи и до по-продължителна болка и по-бавно
възстановяване. Няма данни за трайни негативни последици или усложнения. Съдът
отчита факта, че пострадалият е в активна трудоспособна възраст, че е работел като
монтажист на климатична и вентилационна техника, което предполага физически активни
действия и които функции очевидно вече няма да може да изпълнява т.е. начинът му на
живот е изцяло променен.
С оглед горното съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди, в присъдения
размер от общо 18 000 лв. / и след приспадане на доброволно платените 2000 лв./ за 2021г. е
неправилно определено и следва да бъде увеличено до 25 000 лв. След приспадане на вече
платените 2000 лв. остават дължими 23 000 лв., ведно със законните последици от датата на
поканата.
В този смисъл при несъвпадане изводите на първа и настоящата инстанции решението
следва да бъде отменено в отхвърлителната му част за разликата над 16 000 лв. до 23 000 лв.
и потвърдено в обжалваната му отхвърлителна част.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 24 000 лв., като жалбата е частично основателна до 7000
лв. Затова в полза на жалбоподателя-ищец се дължат разноски за въззивна инстанция,
а тези за първа следва да бъдат преизчислени. Жалбата на застрахователя е изцяло
неоснователна, затова в негова полза не се дължат разноски за въззивна инстанция.
Ищецът е освободен от задължението за заплащане на такси и разноски в производството на
основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК. Въпреки това последния е заплатил д.т. в размер на 1200 лв.
С оглед уважената част от исковата претенция, ответното дружество ще бъде осъдено да
заплати на ищеца разноски, възлизащи на сумата от 920 лв. вместо посочените 640 лв.
Ищецът е бил представляван от адвокат в хипотезата на чл.38 от ЗА. Затова адвокатът,
оказал безплатно правно съдействие, има право на адвокатско възнаграждение, определено
от съда по правилото на чл. 36, ал. 2 ЗА. С оглед присъденото обезщетение и при усл. на
9
чл.7, ал.2 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за първоинстанционното производство ответникът дължи възнаграждение в
размер на 2964 лв. вместо присъдените 1840 лева с включен ДДС в полза на АД „Г. и
партньори“, представлявано от управителя адв. Г. Г..
За въззивна инстанция се дължи адв.възнаграждение само върху сумата от 17 000 лв., тъй
като жалбата им е частично неоснователна, а до 6000 лв. решението е влязло в сила. Затова
се дължи адв.възнаграждение в размер на 2316 лв. с вкл.ДДС.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски пред първа инстанция по
компенсация съобразно отхвърлената част на иска /7000лв./. Същият е представил списък по
чл.80 ГПК на л.191 и съобразно приложените по делото платежни нареждания, се доказват
разноски в размер на общо 375 лв. Депозити за вещи лица. С оглед отхвърлената част по
компенсация, ищецът следва да заплати сумата от 87.50 лв. вместо посочените 128.33 лева,
припадаща се част от направените разноски.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 35/14.08.2023г. постановено по т.д.№ 28/2022г.. по описа на ОС -
Кюстендил, ГО, в обжалваната отхвърлителна част за разликата над 16 000 лв. до 23 000 лв.,
д.т. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров” № 1, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА К. В. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, с адрес на кантората: гр. София, ул. "Княз
Борис I” №85, ет. 1, офис 1, тел. 08********, чрез адв.Г., разликата над 16 000
лв./шестнадесет хиляди лева/ до сумата от 23 000 лв.,/двадесет и три хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП от
03.03.2021г. реализирано по вина на Е. И. М., управлявал л.а. марка „Рено“ модел „лагуна“
ДК№ ********, застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“ ПТП, за което е признат за виновен със споразумение, обективирано в
Протокол №30/01.07.2021г. по НОХД № 724/2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 920 лв./деветстотин и двадесет лева/ направени разноски пред първа инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище:гр.София,
ж.к.Дианабад, бул.„Г.М.Димитров“ №1, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА АД „Г. и партньори“,
БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул. „Княз Борис I“ №100, ет.3, ап.8, представлявано
от управителя адв. Г. И. Г., сумата от 2964 лв. /две хиляди деветстотин шестдесет и четири
лева/ с вкл.20% ДДС, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за правна защита
и процесуално представителство пред първа инстанция, както и сумата от 2316 лв. /две
10
хиляди триста и шестнадесет лева/ с вкл.ДДС за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА К. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *** ул. „***“ № *, с адрес на кантората: гр.
София, ул. "Княз Борис I” №85, ет. 1, офис 1, тел. 08********, чрез адв.Г., ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров” № 1, сумата от 87.50 лв./осемдесет и седем
лева и петдесет стотинки/ направени разноски пред първа инстанция, съразмерно на
отхвърлената част от иска
Решението е постановено с участието на трето лице - помагач Л. Е. М., констатуирана на
мястото на Е. И. М.. /починал в хода на въззивното производство и заместен по реда на
чл.227 ГПК /
В осъдителната част - до 6000 лв., решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11