№ 179
гр. Сливен, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20242200500225 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е Решение № 207/14.03.2024 г., по гр. дело № 54/2023 г., на Районен съд Сливен,
с което са отхвърлени предявените от Д. И. С. с ЕГН-********** от **, А. П. Т. с ЕГН-
********** от ** и Й. П. Р. с ЕГН-********** от ** против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ** искове с правно основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответното дружество да заплати на всеки от ищците по
1/3 от сумата 1669,07 лева, като получена без основание, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане, като неоснователни.
Подадена е въззивна жалба от ищците, чрез представител по пълномощие, в която се твърди,
че решението е неправилно и незаконосъобразно поради допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Първоинстанционният съд
не е извършил комплексна преценка на събраните по делото доказателства, едностранчиво и
непрецизно е изтълкувал данните, съдържащи се в избирателно посочени от съда
доказателства, подкрепящи единствено тезата на ответното дружество. Игнорирани са
решаващи за изхода на правния спор факти и доказателства, установяващи действителното
фактическо положение. Изобщо не са взети предвид материално правни норми, относими
към конкретния казус. Решението било постановено при нарушение на императивната
разпоредба на чл. 236, ал. 2 от ГПК, тъй като на практика липсвали мотиви, в които да са
посочени исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата и
1
фактическите констатации, въз основа на които съдът е постановил своя съдебен акт.
Относно преценката на събраните по делото доказателства, съдът се е задоволил единствено
да посочи, че дава вяра на писмените доказателства, а също така е взел предвид и
показанията на разпитаните свидетели, относно пряко и непосредствено възприетите от тях
факти. От друга страна основен аргумент на съда, за да отхвърли иска е установеното
обстоятелство, че нито първоначалната ищца, нито синът й /ищецът А. Т./ са предприели
действия за промяна на титуляра на партидата при ответника след сделката през 2019 г.
Поради това според съда е без значение, че Р. Т.а към момента на проверката на
електромера не е била собственик на имота. В конкретния случай към датата на проверката
на процесния електромер, собственик на имота и ползвател на електрическа енергия не е
първоначалната ищца, а нейният син - А. Т.. Неуведомяването на ответника от страна на
праводателя и правоприемника имат за последица единствено получаването на
уведомленията и съобщенията изпратени от ответното дружество. В този смисъл това в
никакъв случай не би следвало да доведе до задължение за заплащане на сметка от страна на
ищцата в случай, че тя не е нито собственик, нито ползвател на ел. енергия в процесния
недвижим имот. По делото са събрани както писмени, така и гласни доказателства в
подкрепа на изложеното в ИМ, че първоначалната ищца е заплатила процесната сума без
правно основание, тъй като към датата на проверката тя не е била страна по договор за
доставяне или потребяване на ел. енергия с ответното дружество, тъй като не е собственик и
ползвател на горепосочения недвижим имот. Плащането на задължението безспорно се
установява от представената от ответното дружество фактура в електронен вариант от която
е видно, че първоначалната ищца е заплатила процесната сума на ответното дружество на
06.01.2023 г., което се установи и от показанията на разпитаната свидетелка И.Ж.. Въпреки
това, първоинстанционния съд не е анализирал и обсъдил тези доказателства, поради което е
стигнал и до необоснован и незаконосъобразен извод относно плащането на процесната
сума на ответното дружество. В обобщение се иска да се отмени решението и да се
постанови ново, с което да се уважи претенцията. Претендират се разноски. Евентуално се
прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
В законовия срок е подаден писмен отговор на жалбата, с който се оспорва нейната
основателност. Доказателствата по делото са тълкувани правилно, като са взети под
внимание всички важни обстоятелства и по този начин съдът е достигнал до едно правилно
решение, основано на изложените по делото факти. Решението е в съответствие с
материалния закон. Фактическите констатации на съда съответстват на обективната истина,
а правните изводи - на закона. На 01.05.2021 г. влизат в сила Общите условия на договорите
за достъп до електроразпределителната мрежа и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на "Електроразпределение Юг" ЕАД, одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 19.03.2021 г. на КЕВР, като за покойната ищца е възникнало задължение да
уведоми ЕР ЮГ за настъпилата промяна в собствеността съгласно чл. 9, т. 11 и т. 12, б. „б"
от същите. Съгласно цитираните разпоредби клиентът е длъжен да уведоми писмено ЕР ЮГ
в едномесечен срок за промяната в собствеността на процесния обект, като това е
задължение както на праводателя, така и на приобретателя на имота. Тоест както покойната
2
ищца Р. Т.а, така и приобретателят А. Т. (конституиран ищец) са били длъжни да уведомят
ЕР ЮГ ЕАД, че е настъпила промяна в собствеността на процесния имот, но въпреки това
не са го сторили. Съгласно чл. 9, т. 14 от ОУ на ЕР ЮГ, ако лицето, което е отразено като
Клиент в базата данни на ЕР Юг, е починало, правата, задълженията и отговорностите на
Клиент на ЕР Юг се поемат от негов наследник или упълномощено от наследници лице,
като разпоредбата не се прилага ако наследникът/наследниците са се отказали от наследство
и са го удостоверили пред ЕР ЮГ. В настоящия случай няма данни наследниците да са се
отказали от наследството, с оглед на което и по силата на цитираната разпоредба
задължението на ищцата в размер на 1 669,07 лв. се счита за задължение на наследниците.
По делото не бяха представени никакви писмени доказателства, че именно покойната ищца
Р. Т.а е заплатила спорната сума, като твърденията на въззивниците, че това се установява с
представената поделото фактура е меко казано странно. Във фактура №
**********/08.12.2022 г. не се съдържат никакви данни кой е заплатил процесната сума,
нито е посочена датата на извършено плащане, нито наредител, изобщо фактурата не
представлява платежен документ, като например фискален бон, разписка, платежно
нареждане, извлечение от банков превод и прочие. В съдебно заседание св. Ж. просто
повтаря твърденията на страна по делото - А. Т., което представлява изявление за факти
обстоятелства, които подлежат на доказване. Тези факти и обстоятелства вече са заявения в
исковата молба и простото им повтаряне от трето лице, което изобщо не е присъствало на
плащането, а му е казано от страна по делото, че плащането е извършено от Р. Т.а, не може
да се цени като безспорно. Нещо повече, св. Ж. живее на съпружески начала със страна по
делото - А. Т. и е пряко заинтересована от изхода на делото, поради което показанията й не
следва да се кредитират от съда. А в случая, както отбелязах по-горе, изобщо липсват
свидетелски показания, защото просто се повтарят думите на една от страните по спора - А.
Т.. Допълнително начисленото количество електрическа енергия в случая е в размер от 2
555 kWh, като стойността на това допълнително количество електрическа енергия,
изчислено по определената от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР)
прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи
на ЕР Юг за период от 56 дни (вж. чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ) е 1 669,07 лв. с ДДС. Началната дата
на корекцията - 29.08.2022 г. е датата, на която процесният електромер е проверен и
монтиран на клиента, а крайната дата на корекцията е датата на демонтаж на процесния
електромер - 24.10.2022 г. съгласно електронното досие на измервателната система на
клиента. В обобщение се иска да се потвърди решението. Прави възражение за
прекомерност на адвокатската възнаграждение на насрещната страна.
В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални искания.
В с.з. за въззивниците се явява представител по пълномощие, който поддържа жалбата.
За въззиваемото дружество не се явява представител.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
3
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Безспорно е, че на 20.08.2019г. с нотариален акт по дело №24/2019г. на нотариус Е.Х., Р. Т.а
и Й. Р. са дарили на А. Т. собствените си идеални части от недвижим имот с идентификатор
№67338.418.373, с адрес **, ведно със сградите в него. След сделката имота се ползвал за
жилищни нужди от ищеца А. Т. и съжителстващата с него свидетелка Ж., но партидата за
електроснабдяване продължила да се води на името на Р. Т.а и нито тя, нито сина й са
уведомили ответното дружество за промяната на собствеността. На 24.10.2022г. служители
на ответното дружество извършили проверка на електромера на имота и установили, че
отчита с грешка, поради което го демонтирали, поставили в торба и го изпратили за
експертиза. За имота монтирали нов измервателен уред. За извършените действия съставили
констативен протокол №664254/24.10.2022г.След извършена експертиза е съставен
констативен протокол от метрологична експертиза на средство за търговско измерване №
348/07.11 2022г. на БИМ, като е установена извършена неправомерна техническа
манипулация върху СТИ №*********. През месец януари 2023г. след преустановяване на
захранването с ел.енергия, поради неплащане на дължимата сума, е извършено плащане,
като не се установява по несъмнен начин кой е извършил плащането и за чия сметка.
За да отхвърли претенциите, районният съд е приел, че несъмнено се установило, че
електромера на имота е манипулиран и е налице непълно отчитане на потребената
електрическа енергия. Проверката е извършена при спазване на действащите правила и
начисляването допълнително на неотчетената ел. енергия е правилно и законосъобразно.
Нито първоначалната ищца, нито синът й /ищецът А. Т./ са предприели действия за промяна
на титуляра на партидата при ответника след сделката през 2019г. Поради това е без
значение, че Р. Т.а към момента на проверката на електромера не е била собственик на
имота. За неотчетената енергия е извършена законосъобразно нужната корекция и
допълнително е начислена сумата 1669,07 лева, която е заплатена на ответното дружество
при наличие на основание, а именно надлежно установено непълно отчитане на реално
потребената енергия, в резултат на манипулация на измервателния уред. Поради това в
случая не е налице плащане без основание.
4
Този извод на съда е правилен и законосъобразен.
В жалбата се поддържа, че неуведомяването на ответника от страна на праводателя и
правоприемника имат за последица единствено получаването на уведомленията и
съобщенията изпратени от ответното дружество. В този смисъл това в никакъв случай не би
следвало да доведе до задължение за заплащане на сметка от страна на ищцата в случай, че
тя не е нито собственик, нито ползвател на ел. енергия в процесния недвижим имот. По
делото са събрани както писмени, така и гласни доказателства в подкрепа на изложеното в
ИМ, че първоначалната ищца е заплатила процесната сума без правно основание, тъй като
към датата на проверката тя не е била страна по договор за доставяне или потребяване на ел.
енергия с ответното дружество, тъй като не е собственик и ползвател на горепосочения
недвижим имот.
Съгласно чл. 9, т. 11 и т. 12, б. „б" Общите условия на договорите за достъп до
електроразпределителната мрежа и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг" ЕАД клиентът е длъжен
да уведоми писмено ЕР ЮГ в едномесечен срок за промяната в собствеността на процесния
обект, като това е задължение както на праводателя, така и на приобретателя на имота.
Обосновано е възражението, че съгласно чл. 9, т. 14 от ОУ на ЕР ЮГ, ако лицето, което е
отразено като Клиент в базата данни на ЕР Юг, е починало, правата, задълженията и
отговорностите на Клиент на ЕР Юг се поемат от негов наследник или упълномощено от
наследници лице, като разпоредбата не се прилага ако наследникът/наследниците са се
отказали от наследство и са го удостоверили пред ЕР ЮГ. В настоящия случай няма данни
наследниците да са се отказали от наследството, с оглед на което и по силата на цитираната
разпоредба задължението в размер на 1 669,07 лв. се счита за задължение на наследниците.
Принципните постановки, въз основа на което е изградена съдебната практика по въпросите,
касаещи трите основи фактически състава на неоснователно обогатяване са развити в
Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на ВС. Когато - чрез
обстоятелствената част, петитума на исковата молба, отговора и направените във връзка с
тях уточнения от страните, съдът е определил правната квалификация на иска като такъв по
чл. 55, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, за връщане на сума, получена при начална липса на основание,
следва да бъде установено – предаването, съответно получаването на сумата и липсата - още
при самото получаване – на основание за преминаване на блага от имуществото на едно
лице в имуществото на друго. Когато ищецът е установил плащането, ответната страна е
тази, която следва да установи наличието на основание за получаване на сумата. В случая
обаче не е установено разместване на имуществени блага, за което не е установено
основание, поради което искът е неоснователен.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
5
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 207/14.03.2024 г., по гр. дело № 54/2023 г., на Районен съд
Сливен.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6