№ 126348
гр. София, 05.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Частно
гражданско дело № 20241110148339 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на .... за издаване на заповед за изпълнение
срещу Д. С. Д. за сумата 537,06 лева, представляваща задължение по договор
за потребителски кредит № ********** от 26.09.2018 г., ведно със законната
лихва от 27.06.2024 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в
размер на 63,64 лева за периода от 15.04.2019 г. до 31.07.2019 г., неплатено
възнаграждение за закупена пакет от допълнителни услуги в размер на 305,44
лева, такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на
30,00 лева, такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при
забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за
кредит в размер на 200,00 лева, мораторна лихва в размер 28,31 лева за
периода от 16.04.2019 г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до
31.07.2019 г. /датата на предсрочна изискуемост/, мораторна лихва в размер на
455,02 лева за периода от 31.07.2019 г. /датата на предсрочна изискуемост/ до
26.06.2024 г., както и разноски по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На
основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК при констатация за наличие на
неравноправна клауза или обоснована вероятност за наличие на такава клауза,
от която произтича претендираното вземане, както и на основание чл. 411, ал.
2, т. 2 ГПК при противоречие на искането с императивни материалноправни
норми, съдът е длъжен да откаже издаване на заповед за изпълнение за това
вземане. Ако съдът констатира, че тази клауза противоречи на закона, не
1
отговаря на изискването за добросъвестност или води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя,
следва да направи извод за нейната евентуална неравноправност.
По отношение на претенцията за възнаграждение за предоставен пакет
допълнителни услуги в размер на 305,44 лева, съдът счита, че същата е в
противоречие с разпоредби на ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК,
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но
същите следва да са в съответствие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 - 4 ЗПК,
забраняващи на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от
веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие, и предвиждащи
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да
бъде ясно и точно определено в договора. В конкретния случай, уговорения в
договора за кредит пакет допълнителни услуги, за който е предвидено
заплащане на претендираното възнаграждение, не представлява
„допълнителна услуга“ по см. на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, защото заплащането на
това възнаграждение е предварително, дължимо само за „възможността за
предоставянето“ на услугите, като е без значение дали някоя от тези услуги ще
бъде използвана по време на действие на сключения между страните договор,
съответно следва да се приеме, че е налице заобикаляне на императивните
разпоредби на чл. 10а, ал. 2 - 4 ЗПК.
Сходни са аргументите и по отношение на претендираните суми от 30,00
лева и 200,00 лева за такси за извънсъдебно събиране на вземането.
Уговорените допълнителни такси в общите условия към договора са свързани
изцяло със забавата на длъжника. Отговорността му за разноски, така както е
предвидена, по съществото си представлява неустойка за забава. Тя не
покрива реални разходи по събиране на вземането, като за направата на такива
не се сочи и в заявлението. Съдът намира, че тези разпоредби се явяват в
пряко противоречие с разпоредбата на чл. 33 ЗПК, съгласно в която е
посочено, че при забава на дължимите плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва. Изпадането на длъжника в
забава обуславя правото на кредитора да търси единствено мораторна лихва за
периода в размер на законната лихва, като всякакви други договорни клаузи,
уговарящи допълнителни задължения, независимо от тяхното наименование
2
като „такси“, „разходи“ „разноски“ и др., които по същността си имат за цел
обезщетяване на същата вреда за кредитора от настъпилата забава, са
нищожни съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК и като такива не пораждат действие.
С оглед на изложеното заявлението следва да бъде отхвърлено в тези му
части.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от .... за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. С. Д., по което е образувано ч.гр.д. №
48339/2024 г. по описа на СРС, В ЧАСТА, касаеща вземанията за сумата от
305,44 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена пакет от
допълнителни услуги, сумата от 30,00 лева, представляваща такси по Тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането и сумата от 200,00 лева,
представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при
забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за
кредит.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от
него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3