АНД №
563/2019 г.
МОТИВИ:
Производството е образувано въз основа на внесено
постановление на прокурор от РП- Пазарджик с предложение обв. Д.Г. ***, да бъде освободена
от наказателна отговорност за това, че на от средата на месец юли 2017г. до 15.09.2017г. в гр.Пазарджик, в
качеството на управител на „П.Г.“ ЕООД, ЕНК ***- гр.Пазарджик, без надлежно
разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пазарджик, изискващо се по
чл.ЗОЗ ал.З от Кодекса на труда /чл. 303, ал.З от КТ „Лицата от 16 до 18 години
се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен
случай “/, е приела на работа като „барман“ в стопанисван от нея обект -
заведение за бърза закуска „***“ гр. Пазарджик,
ненавършилия 18- годишна възраст Г.И.Н.с ЕГН ********** от гр. Пазарджик- престъпление по чл.192а ал.1 от НК,
като й бъде наложено административно наказание „глоба” на основание чл.78а ал.1 НК.
В съдебно заседание обвиняемата редовно призована, не се явява. Явява се
договорно упълномощения от нея защитник, който не оспорва констатациите на РП-
Пазарджик изложени в постановлението и предлага подсъдимата да бъде освободена
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в
минимален размер.
Представителят
на Районна прокуратура- гр. Пазарджик поддържа
становище за доказаност на обвинението и изразява позиция размерът на глобата
да бъде определен, като се съобразят наличните многобройни смекчаващи вината на
обвиняемата обстоятелства, предлагайки минимален такъв.
Районният съд като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
През 2017г. обв. Д.Г. била управител на
дружество „П.Г.“ ЕООД гр. Пазарджик, с ЕИК ***. последното стопанисвало
търговски обект- заведение за бърза закуска „***“, находящо се на ул. „***“ №4
в централната част на гр. Пазарджик. Св. Г.Н.често посещавал заведението. В
същото работил като барман негов приятел- св. И.Г.. При посещенията си св. Н.се
запознал с обв. Г..
През месец юли 2017 г. св. Н., който по
това време бил на 17 години, решил да започне работа в заведение „***“. Той
провел разговор с обв. Г. и я уведомил за желанието си да работи в заведението.
Обвиняемата заявила на Н., че ще го приеме да работи като „барман“ в посоченото
заведение. Тя му обяснила, че за целта следва да набави необходимите документи,
а именно свидетелство за съдимост, здравна книжка и съгласие от родителите му.
От средата на месец юли 2017 г., след
постигнатата договорка помежду им, обв. Г. приела на работа св. Н.в заведение
за бърза закуска „***“ на длъжността „барман“.
Съгласно договореното, той работил на шест часов работен ден, обикновено от
11,00 часа до 17,00 часа, срещу трудово възнаграждение в размер на 20,00 лева
дневно. Св. Н.започнал да полага труд и да изпълнява трудови функции и
задължения. Обв. Г. обаче не сключила трудов договор с него. Тя не поискала и предварително
разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, за да наеме на
работа ненавършилия 18 годишна възраст св. Г.Н.. В този смисъл и Д „ИТ“- Пазарджик
не издала изискващото се по чл.303 ал.3 от Кодекса на труда“ надлежно
разрешение за приемане на работа на св. Н..
На 15.09.2017 г. св. Н.бил в заведение
за бърза закуска „***“ и осъществявал трудовите си задължения като барман. В
обекта пристигнали св. Г.М.и св. С.Г.- ст. инспектори в Дирекция „Инспекция по
труда“- Пазарджик. Двете свидетелки извършили проверка, относно спазване
разпоредбите на КТ и други нормативни актове, касаещи трудовото
законодателство. По време на проверката свидетелките М.и Г. установили, че в
заведението работят лица без трудови договори, като едно от тях било св. Н..
Установили, че същият е непълнолетен, на 17 години. Проверяващите предоставили
на св. Н.да попълни декларация, в която той записал длъжността която заемал,
работното време и дневното трудово възнаграждение, което получавал за положения
труд, както и обстоятелството, че нямал сключен трудов договор с работодателя.
След справка в информационната система на ИА „ГИТ“ свидетелките М.и Г. установили,
че за непълнолетния Г.Н.не е било поискано разрешение по чл.303 ал.3 от КТ за
наемането му на работа и не бил регистриран трудов договор с него. Обв. Г.
потвърдила пред проверяващите, че св. Н.няма сключен трудов договор и че няма
разрешение по чл.303 ал.23 от КТ.
След извършената проверка от
служителите на Д „ИТ“- Пазарджик, св.Н.преустановил трудовите си функции в
заведение за бърза закуска „***“. За констатираните нарушения на „П.Г.“ ЕООД бил съставен
АУАН № 13-000881/03.11.2017г., който обв. Г. подписала без възражения.
От Дирекция „ИТ“- Пазарджик в РП-
Пазарджик бил изпратен сигнал относно констатираните нарушения, касаещи
непълнолетния Н.. По случая била извършена проверка, резултатите от която
станали повод за образуване на настоящето наказателно производство.
В хода на разследването по ДП е била
изискана и приложена справка от Дирекция „Инспекция по труда“ –Пазарджик, от
която се установява, че от обв. Г. в качеството й на управител на „П.Г.“ ЕООД
не е постъпвало искане за издаване на разрешение по чл.303 ал.3 от КТ за
приемане на работа на непълнолетното лице Г.Н..
От приложената по ДП справка за
съдимост се установява, че обв. Г. е неосъждана.
Така описаната фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите Г.М., С.Г., И.Г., Г.Н.и Марио Бояджиев, които съдът цени при условията на чл.378 ал.2 от НПК, а също и от
писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по
реда на чл.283 от НПК.
При така възприетата фактическа
обстановка и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът приема за безспорно установено, че обв. Д.Г. е осъществила от обективна и
субективна страна признаците на престъпния състав на чл.192а ал.1 от НК, като от
средата на месец юли 2017г. до 15.09.2017г. в гр. Пазарджик, в качеството на
управител на „П.Г.“ ЕООД – гр.Пазарджик, ЕИК ***, без надлежно разрешение от
Дирекция „Инспекция на труда“ – гр.Пазарджик, изискващо се по чл.303 ал.3 от
Кодекса на труда, е приела на работа като „барман“ в стопанисван от нея обект –
заведение за бърза закуска „***” гр.Пазарджик, ненавършилия 18-годишна възраст Г.И.Н.от
гр.Пазарджик.
Авторството на деянието се доказа по
един несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина
на извършване на деянието.
Престъплението е осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 от НК, тъй като обвиняемата е съзнавала обстоятелствата, свързани с
непълнолетието на св. Г.Н., както и че не е поискала необходимото разрешение от
ДИТ Пазарджик.
Причините за
извършване на инкриминираното деяние съдът намира в липсата на правосъзнание и
пренебрежително отношение към установените общозадължителни правни норми.
При определяне размера на наказанието,
което следва да бъде наложено на обвиняемата съдът се ръководи от изискванията
на чл.36 от НК- относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54
от НК- относно индивидуализацията на същото.
Обвиняемата е личност с ниска степен на обществена опасност. Не е осъждана,
а характеристичните данни за нея са добри, не е криминално проявена и няма
противообществени прояви.
Съдът
прецени и обществената опасност на конкретното деяние като висока, тъй като се
касае за нерегламентирано използване труда на непълнолетно лице, при което са
нарушени обществените отношения свързани с гарантиране правата на този кръг
работници и служители, при спазване на изисквания и процедура на трудовото законодателство,
които в случая са напълно игнорирани.
Разпоредбата
на чл.192а ал.1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца и
глоба от хиляда до 3000 лева. Видно от събраните по делото доказателства обв. Г.
е пълнолетна, не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК и и от престъплението не са причинени
имуществени вреди, които да са съставомерни и подлежащи на възстановяване. Не
са налице отрицателните предпоставки на чл.78а ал.7 от НК.
При тези
данни съдът счете, че са че са налице условията за приложение на чл.78а от НК
за освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност и налагане на същата
на административно наказание глоба.
Като смекчаващи отговорността на обв. Г. обстоятелства съдът съобрази
добрите характеристични данни, тежкото и семейно и материално положение и
имотно състояние. Чистото съдебно минало не се
отчете като смекчаващо обстоятелство, т.к. то е материалноправна предпоставка
за приложението на диференцираната процедура по Глава ХХVІІІ от НПК. Отегчаващи
обстоятелства не се отчетоха.
Предвид горното, съобразявайки разпоредбите на чл.27 от ЗАНН, като отчете
тежестта на нарушението и подбудите за неговото извършване и като отчете
наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, според
относителната им тежест, семейното положение, материално и имотно състояние на
извършителя, съдът на основание чл.78а ал.1 от НК счете, че на обв. Г., след
като бъде освободена от наказателна отговорност, следва да бъде наложено
административно наказание глоба в минималния размер от 1 000 (хиляда) лева,
което е съответно на извършеното и с което ще се постигнат целите на
наказанието.
По
изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: