РЕШЕНИЕ
№ 12420
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110162925 по описа за 2024 година
Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул. България 81, бл.3, вх. В, излага в исковата молба, че въз основа на депозирано от
него заявление пред Софийски районен съд е образувано ч. гр. д. № 43195/2024 г., по което е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника длъжник Ц. Т. П., с ЕГН
**********, адрес гр. София, ж.к. , бл., вх., ет, ап., която подала възражение, което обуславя
интереса от търсената искова защита. Твърди, че на 19.01.2021 г. между Стик Кредит АД и Ц.
П. е сключен договор за потребителски кредит № 667152, съгласно който на ответницата е
предоставен кредит в размер на 2000 лв. срещу задължението да го върне до 19.01.2023 г. на
24 вноски по 290.90 лв. Поддържа договорът да е сключен в изискуемата форма и
съдържание с ГПР 42.58%. Кредитополучателят на изпълнил задълженията си към момента
на изтичане на срока на договора. С договор за продажба и прехвърляне на вземания от
12.7.23 г. Стик Кредит АД прехвърлил на ищеца вземанията си срещу ответника по договора
за кредит /за главница, договорна лихва и лихва за забава/. Ищецът моли да се приеме за
установено, че ответницата дължи сумите: 1 795.13 лева главница, ведно със законна лихва
за период от 16.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 530.44 лева договорна лихва за
период от 19.01.2021 г. до 19.01.2023 г. и 682.70 лева мораторна лихва за период от
19.01.2023 г. до 28.06.2024 г. Претендира разноските по делото, както и направените в хода
на заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който оспорва
исковете. Първо твърди недопустимост на производството поради образувано по-рано по
подадена от нея искова молба гр.д.№ 61238/22 г. с предмет прогласяване нищожността на
договора за кредит. По същество оспорва наличието на валидно сключен договор. Не
1
оспорва подписването от разстояние на договора, но оспорва получаването на сумата и
доколкото договорът за заем е реален, твърди липса на сключен договор и неприложимост
на уговорките му. Твърди нищожност на договора, тъй като не отговаря на изискванията на
ЗПК, поради което дължима е само чистата стойност на кредита. Твърди и извършени
плащания, с които всички задължения са погасени. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 79,
вр. чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, които са предявени в срок и са
процесуално допустими.
За основателността на предявените искове ищецът следва да докаже пълно и главно, че с
ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /договор за кредит/, по което на ответника е предоставена в заем
посочената сума, а той се е задължил да я върне в посочения срок; че е придобил вземанията
въз основа на договор за цесия и уведомил длъжника за нея.
По делото се установи, че на 19.01.2021 г. между „Стик – Кредит“ АД и Ц. П. е сключен
договор за потребителски кредит № 667152 по реда на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, съгласно който й е предоставен кредит в размер на 2000 лв. срещу
задължението й да го върне до 19.01.2023 г. на 24 вноски по 290.90 лв. всяка. Неразделна
част от договора са Приложение № 2 относно условията на кредита и погасителния план, и
Общите условия на кредитора. Съгласно Приложение № 2, размерът на кредита е 2000 лв.,
при срок на кредита – 24 месеца, който да се върне на 24 вноски, по 290.90 лв. всяка, лихвен
процент на кредита – 36 %, ГПР – 42.58 %, общ размер на всички плащания 3074.71 лв., /в
случай че не е осигурена гаранция от заемополучателя и за него е възникнало задължение за
неустойка, общо дължимата сума възлиза на 6981.60 лв./ последна вноска с падеж 19.01.2023
г. Приложен е стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за кредита.
До този извод /че договор е сключен/, съдът достигна, съобразявайки заключението на
приетата по делото ССчЕ, което кредитира като обективно и компетентно и от което се
установява, че на 19.01.2021 г. в полза на ответницата е преведена сума в размер на 482.98
лв. /за което вещото лице е приложило извадка от платежно нареждане, издадено от „Стик-
Кредит“ АД/, а с останалата част /до размера от 2000 лв., съгласно постигнато съгласие
между ответницата и „Стик-Кредит“ АД/ в размер от 1 517.02 лв., са погасени задължения
на ответницата по предхождащ договор за заем, сключен между нея и „Стик-Кредит“ АД –
договор за кредит № 655971.
Според чл. 7 от договора за кредит, в случай, че страните са договорили обезпечение,
потребителят следва в срок от три дни да го предостави /поръчител или банкова гаранция/. В
стандартния европейски формуляр е предвидено предоставянето на едно от обезпеченията.
От заключението по ССчЕ се установява и че в счетоводството на „Стик-Кредит“ АД са
отчетени плащания в общ размер на 3 479.71 лв., с която сума за погасени част от
задълженията по процесния договор, както следва: 204.87 лв. главница, 544.28 лв. договорна
лихва, 2 174.06 лв. неустойки, 532.68 лв. такси, разходи, неустойки за просрочие, 23.82 лв.
2
наказателна лихва за просрочие. По счетоводни данни, дългът към 18.07.2024 г. /без сумата
за неустойка съгласно чл. 17 от договора/ е в размер на 3008.27 лв., от които 1 795.13 лв.
главница /която сума е формирана с оглед платеното задължение от 204.87 лв./, 530.44 лв.
договорна лихва /формирана с оглед плащането в размер на 544.28 лв./ и 682.70 лв. законна
лихва за забава за периода от 19.01.2023 г. до 28.06.2024 г. Доколкото в счетоводството на
„Стик-Кредит“ АД са отразени задължения за неустойки и съответно плащания по тях, то
следва, че ответницата не е изпълнила задължението си да предостави обезпечение по чл. 7
от договора, поради което е начислена предвидената в чл. 17 от договора неустойка, което е
погасявано до размер от 2 174.06 лв. Според заключението, размерът на ГПР без в същия да
е включена неустойка, е в размер на 42.66 %, а при включването – 380.04 %.
Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.07.2023 г., сключен
между „Стик Кредит“ АД /цедент /, и „АПС БЕТА България“ ЕООД, цесионер, от който се
установява, че цедентът прехвърля възмездно на цесионера свои парични вземания,
произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица,
индивидуализирани в Приложение № 1 към договора. Според извадка от Приложение 1,
предмет на цесията е и вземане срещу Ц. П. по договор 667152 от 19.01.2021 г. в размер на 1
795.13 лв. главница, 530.44 лв. договорна лихва, както и други суми, които не са предмет на
настоящото производство, тъй като са обозначени като такси и други задължения, а съгласно
заключението на ССчЕ, чрез договора за цесия, в полза на ищеца е прехвърлено и вземането
за лихва за забава в размер на 682.70 лв. за периода 19.01.2023 г. – 28.06.2024 г.
Сключеният между заемодателя и ответника договор за заем има характеристиките на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което в отношенията
между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ответницата има
качеството на потребител, и установените в тях императивни разпоредби следва да бъдат
съобразени от съда, дори и служебно.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като според ал. 4 не може
да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва. Предвид това е необходимо в
ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати потребителя, без да е
поставен в положение да преценява и изчислява каква е крайната сума, която дължи. В
процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 42.58%, т. е.
формално е изпълнено законовото изискване. Този размер обаче не отразява действителния
такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – задължението за
неустойка, което е поела да плаща ответницата заедно със задълженията за връщане на
3
главница и възнаградителна лихва. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
Съдът намира, че уговорената неустойка фактически представлява допълнително
възнаграждение, уговорено в полза на кредитора, наред с уговорената възнаградителна
лихва, което безспорно следва да бъде включено в годишния процент на разходите. Не е
налице изключението по чл. 19, ал.3, т.1 ЗПК, тъй като неустойката не обезпечава
изпълнение на задължението на потребителя по договора за потребителски кредит, което е
да върне заема. Заплащането на подобна неустойка, произтичаща от невъзможно за
изпълнение задължение от потребителя заедно с месечните вноски, представлява сигурна
печалба за кредитора, съответно разход, който оскъпява кредита.
Предвид изложеното съдът намира, че тази неустойка е част от общия разход по кредита за
потребителя, поради което подлежи на включване в ГПР. Невключването й в ГПР е в
нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, защото е нарушено
изискването в ГПР по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички
разходи, които той ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Отделно от това, при включване на неустойката в ГПР, то размерът на последния възлиза на
много повече от законоустановения и допустим размер от 50 % - на 380.04 %.
Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на
уредбата на ГПР по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да
ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето /чл. 22 ЗПК/.
В този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят
е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК. В
тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи
лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Макар и в
случая да не се претендира неустойка, то следва да се съобрази, че такава е била начислена и
платена от ответницата.
При горните изводи и съгласно чл. 23 ЗПК ответницата дължи само чистата стойност на
кредита, която е 2000 лв. Видно от изводите на вещото лице, тя е платила по-голяма сума,
като платената за погасяване на задължението за неустойка следва да бъде отнесена към
заема, защото след като клаузата е нищожна, тя не може да послужи като валидно
4
основание за получаване на суми.
При това положение предявените искове подлежат на отхвърляне в цялост.
Относно разноските:
При този изход на спора ищецът няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК и съгласно чл. 38, ал.2 ЗА, за оказаната безплатна правна
помощ, на Еднолично адвокатско дружество „М.“, БУЛСТАТ *********, чрез адвокат М. М.,
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 720.99 лв. с ДДС в исковото
производство и на 240 лв. с ДДС в заповедното /определено по аналогия с чл. 6, т. 5 от
НМРАВ, по арг. от § 1 от ДР към НМРАВ/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „България“ 81, бл.3, вх.В, искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 6. ЗПФУР, вр. чл. 79, вр. чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД,
против Ц. Т. П., ЕГН **********, адрес гр. София, ж.к. , бл., вх., ет., ап., за признаване за
установено, че дължи следните суми, произтичащи от договор за потребителски кредит №
667152/19.01.2021 г. сключен със „Стик-Кредит“ АД, вземанията по който са прехвърлени на
ищеца: 1 795.13 лв. главница, ведно със законна лихва за период от 16.07.2024 г. до
изплащане на вземането, 503.44 лв. договорна лихва за период от 19.01.2021 г. до 19.01.2023
г. и 682.70 лв. мораторна лихва за период от 19.01.2023 г. до 28.06.2024 г., за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 43195/2024 г.
на СРС.
ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „България“ 81, бл.3, вх.В, да заплати на Еднолично адвокатско дружество
„М.“, БУЛСТАТ *********, на основание чл. 38, ал.2 ЗА, сумата 720.99 лв. с ДДС
възнаграждение за исковото производство и сумата 240.00 лв. с ДДС възнаграждение за
заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5