Р Е
Ш Е Н
И Е № 300,
24.10.2018г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
ИСПЕРИХ
На двадесет и шести
септември през 2018 година,
в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Димитринка
КУПРИНДЖИЙСКА
Секретар: Анна
Василева,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 188 по описа за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.422 от ГПК.
Производството е образувано по
постъпила искова молба вх.№ 895/06.03.2018г.
на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД ЕИК-*********, адрес: гр.София,
бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощник Р.И.И. – юрисконсулт,
против М.Н.Ш., ЕГН-**********,***, като моли съда да постанови решение, с което
да приеме за установено съществуване на вземане в полза на ищеца срещу
ответника, възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски
кредит № ********** от 27.02.2014г.,
в общ размер на 1172.89/хиляда сто седемдесет и два лв. и
89ст./ лева, от които 828.20лв. главница и 344.69/триста четиридесет и
четири лв. и 69ст./ лева – неустойка, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.12.2017г.
до окончателното изплащане на задължението. Претендира и съдебни разноски.
Твърди, че с ответникът е сключен процесния договор за
кредит за сумата от 1000.00 лева, като дружеството е предоставило сумата по
кредита на длъжника, който от своя страна се задължил да го ползва и върне
съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 2639.88
лева на 36 месечни погасителни вноски на всяко 2-ро число от месеца. Длъжникът
не изпълнявал задълженията си, като бил направил само две пълни вноски,
последната от които на 15.04.2014г. Съгласно чл.12.3 от Общите условия към
договора, когато длъжникът просрочи една месечна вноска с повече от 30 дни,
настъпва предсрочно прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост. Ищецът прекратил договора на 19.08.2014г., като на същата дата е
изпратил уведомление за това до длъжника, с което го уведомява, че договора е
прекратен и е обявена неговата предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 12.4 от ОУ
при предсрочно прекратяване на договора се начислявала и неустойка върху
остатъчния размер на задължението в размер на 35%.
След прекратяване на договора длъжникът бил направил
доброволно още 22 погасителни вноски, но не бил изплатил цялата дължима сума.
Тъй като не последвало плащане по остатъка, ищцовото дружество предприело
постъпки и по реда на чл.410 от ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на
парично задължение за същото вземане по ч.гр.д.№ 1121/2017г. по описа на РС -
Исперих. Поради обстоятелството, че заповедта е връчена при условията на чл. 47
ал. 5 ГПК и по указание на съда, ищецът депозирал в срок настоящия иск за
установяване на вземането си.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител,
като изпраща молба за разглеждане на делото в негово отсъствие.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на
чл.131 от ГПК, ответникът, чрез особен представител адв.М.К. ***, депозира
такъв, като счита иска за допустим, а по неговата основателност заявява, че ще
вземе отношение след събиране на всички доказателства по делото. Няма
възражения срещу иска и обстоятелствата, на които се основава същия. Не
възразява да се приемат доказателствата, представени с исковата молба, заявява,
че ще се ползва от тях.
В съдебно заседание ответникът и особения представител
не се явяват.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 27.02.2014г.
ответникът М.Ш., в качеството му на Кредитополучател, сключва представения по делото
Договор
за потребителски кредит № ********** с „Профи кредит
България“
ЕООД. По силата на
сключения договор кредиторът предоставил на кредитополучателя сума в размер на 1000
лева. Ответникът се задължил да изплати кредита на 36 месечни погасителни
вноски в размер от по 73.33 лева всяка, с краен срок 02.03.2017г. /съгласно
съдържащ се в договора Погасителен план с определени падежни дати /, като
общата сума на плащанията възлиза на 2639.88лв. Съгласно чл. 12.3 от Общите условия към
Договора ако длъжникът просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни
дни, настъпва автоматично прекратяване на Договора и обявяване на неговата
предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща на клиента
уведомление, покана, предизвестие или други. Освен това, според чл.
12.4 от ОУ, при прекратяване на договора се начислява и неустойка,
размера на която се определя на базата на неизплатената част от задължението
към датата на прекратяване на договора
като процент, изрично посочен в ОУ (35%). В Общите условия към договора е предвидена и клауза за начисляване на
лихва за забава.
Тъй като длъжникът е платил само две погасителни вноски, като последната е
с дата 15.04.2014г., кредиторът е прекратил Договора едностранно на
19.08.2014г., като на същата дата е
изпратил и уведомително писмо на длъжника, с което го е уведомил, че договора е
прекратен и е обявена предсрочната му изискуемост. Начислена е и неустойка
върху остатъчното неизплатено задължение, което е било в размер на 984.82лв.,
като 35% от него е размерът на неустойката 344.69лв.
След прекратяване на договора длъжникът е направил доброволно още 22
погасителни вноски, с което е намалено задължението по кредита.
От заключението на вещото лице по
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че длъжникът е усвоил
изцяло предоставения му кредит и е заплатил по процесния договор общо 1 817.65лв.,
от които главница в размер на 417.19лв., договорна лихва в размер на 1 394.49лв.
и лихва за забава в размер на 5.97лв. Неизплатените и изискуеми задължения на длъжника
по договора възлизат към датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК на обща
стойност от 828.20лв., включително 582.81лв. главница и договорно възнаграждение
в размер на 245.39лв. Дължимата неустойка е в размер на 344.69лв., изчислена
върху остатъка от главницата към датата на прекратяване на договора –
19.08.2014г.
Вследствие на забавата от страна на
ответника и неиздължаване в срок на дължимите суми, ищцовото дружество
предприело постъпки и със заявление сезирало заповедно производство по ч.гр.д.№
1121/2017г. по описа на РС-гр.Исперих, по което и по реда на чл.410 от ГПК се
снабдява със Заповед от 29.12.2017г. за изпълнение на парично задължение. Поради
обстоятелството, че заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и по
указание на съда, ищецът депозирал в срок настоящия иск за установяване на
вземането си.
В производството по делото ищцовото дружество е
направило съдебни разноски в размер на 980.00 лева: дължима ДТ при подаване на
заявлението по ч.гр.д.1121/2017г. в размер на 25.00лв. и при завеждане на иска
– 75.00лв., 150.00лв. за възнаграждение на вещо лице, 320.00лв. за възнаграждение на особен представител, 110.00
лева – юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.1121/2017г. и 300.00лв. за юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният иск за
установяване на парично вземане е допустим и намира правното си основание в
разпоредбата на чл.422 от ГПК. Същият е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК
в спазване указанието на РС-гр.Исперих по ч.гр.д.№ 11218/2017г. по описа на
съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото производство. При условията на
чл.422, ал.1 от ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 28.12.2017г.
Разгледан по същество – искът е
основателен. Установените по делото фактически обстоятелства сочат на
възникнало между ответника и Профи Кредит България ЕООД договорно
правоотношение във връзка с предоставен от ищеца в полза на ответника паричен
кредит. В качеството си на Кредитополучател ответникът е усвоил изцяло
предоставения му кредит, но не изпълнил към датата на падежа договорните си
задължения по погасяването на този кредит по начина и в сроковете, уговорени
между страните, поради което и в условията на чл. 12.3 от Общите условия към процесния
договор е възникнало
правото на ищеца да прекрати едностранно договора и да начисли уговорената
неустойка, както е възникнала и предсрочна изискуемост на цялото
задължение. Тези обстоятелства се установяват по категоричен начин от писмените
доказателства и заключението на вещото лице по делото, които съдът възприема
изцяло като неоспорени от ответника.
При спазване правилата за
разпределяне на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, в тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил паричното си задължение към ищеца или че
са настъпили други правопогасяващи задължението му обстоятелства. Същият не е
сторил това, като не ангажира пред съда ползващи го и допустими според закона
доказателства, установяващи изпълнение на задължението му за плащане на
претендираното от него парично задължение /погасяване на получения от него
паричен кредит/.
Съобразено с установените по делото обстоятелства, задълженията по
процесния договор се явяват доказани до размера на претендираните 828.20лв.,
поради което искът следва да бъде уважен изцяло.
Като обусловен от изхода на главния иск, основателен и доказан се явява и
иска за неустойка в размер на 344.69лв. Страните са договорили изрична клауза
за заплащане на неустойка при неизплащане на дължимата главница и договорно
възнаграждение, длъжникът не е изпълнил задължението си и е просрочил вноските
с повече от 30дни, поради което правилно и съгласно цитираната разпоредба от ОУ
към договора кредиторът е начислил неустойката в размер, предвиден в договора.
Обезщетение в размер на законната лихва върху главницата, се следва за
периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК – 28.12.2017г., от който момент се счита предявен и
искът за установяване на вземането до окончателното му изплащане.
При горния изход на делото, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество направените от него разноски в
настоящото производство и по ч.гр.№11212017г. съобразно т.12 от ТР 4/2013 от
18.06.2014г. на ВКС. Ищецът е внесъл 320.00лв. за възнаграждение на особен
представител на ответника, но с протоколно определение от 26.09.2018г. съдът е
разпоредил на адв.М.К. да се изплати само половината от тази сума. Останалата
част в размер на 160.00лв. е разпоредено да се върне на ищеца. Поради това
претенцията на ищеца за заплащане на разноски следва да се уважи до размера на
820.00лв.
Воден от изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, по отношение на ответника М.Н.Ш.,
ЕГН-**********,***, че съществува вземане в полза на ищеца
“ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД ЕИК-*********, адрес: гр.София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В,
срещу ответника, възникнало на основание неизпълнение на Договор за
потребителски кредит № ********** от 27.02.2014г., в общ
размер на 1172.89/хиляда сто седемдесет и два лв. и 89ст./ лева, от които
828.20/осемстотин двадесет и осем лв. и 20ст./ - главница и 344.69/триста четиридесет и четири лв. и 69ст./ лева – неустойка,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 28.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М.Н.Ш., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД ЕИК-*********, адрес: гр.София, бул. „България” № 49, бл.
53Е, вх. В, сумата от 820.00 /осемстотин и двадесет/ лева –
направени разноски в настоящото производството и по ч.гр.д.№ 1121/2017г. по
описа на РС - Исперих.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
След влизане в сила на съдебното
нрешение, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 1121/2017г. на РС-гр.Исперих
с оглед на правните последици по чл.416 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: