Р Е Ш
Е Н И Е
№ 747
гр. Бургас, 12.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 1524 по описа на РС – Бургас за
2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „В.-Х.“ ООД с ЕИК: ********* срещу
Наказателно постановление № 02-0002163 от 23.01.2019 г., издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на жалбоподателя на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ за извършено нарушение по чл.
62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на
3000 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като неправилно
и незаконосъобразно. Твърди се, че дружеството не е извършвало вмененото му
нарушение, доколкото лицето Т.Ж.М.е престирал труд в механа „К.с.“ по силата на
договор за предоставяне на персонал от 16.08.2018г., сключен между
жалбоподателя и дружеството „Т.Т.****“ ЕООД. В тази връзка, позовавайки се на
разпоредбите на чл. 107р и сл. КТ, жалбоподателят развива подробни доводи, защо
в конкретния случай той не е следвало да сключва трудов договор с Т.Ж.М.,
респективно ако са налице някакви законови пропуски, за тях следва да отговаря
„Т.Т.****“ ЕООД, а не „В.-Х.“ ООД. На последно място се оспорва размерът на
наложената санкция, като се излагат съображения, че наказанието следва да бъде
в минимален размер от 1500 лева.
Жалбоподателят, редовно уведомени, не се представляват.
Дирекция „Инспекция по труда” чрез процесуалния си
представител юрисконсулт И. - Н.моли наказателното постановление да бъде
потвърдено, като постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон.
Поддържа, че от събраните доказателства безспорно се установява извършеното
нарушение. Счита наложеният размер на наказанието за справедлив и правилно
определен.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На
17.10.2018г. около 22.00 часа св. А.Г. ***, съвместно със служители от
ОДМВР-Бургас, извършила проверка в гр. Бургас, П.п., обект: Механа „К.с.“. На място в обекта били
установени да полагат труд лица, между които и лицето Т.Ж.М., който работел
като сервитьор. На установените да полагат труд лица били предоставени за
попълване справки по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ. Лицето М. посочило, че работи в
Механа „К.с.“ по силата на сключен трудов договор, но не бил посочен
работодателят. В хода на проверката от разпечатан фискален бон свидетелката Г.
установила, че обектът се стопанисва от дружеството-жалбоподател. Проверяващите
връчили на работещ в обекта покана за явяване на представител на „В.-Х.“ ООД в
Дирекцията за предоставяне на документи във връзка с приложението на трудовото
законодателство. На 24.10.2018г. се явило упълномощено лице – Т.Д., като поради
непредставяне на всички документи, проверката била отложена за 06.11.2018г. На
посочената дата Т.Д. се явила и представила редица документи, сред които и
Договор за предоставяне на персонал и трудов договор на Т. М., сключен с „Т.Т.****“
ЕООД. С оглед предоставените документи св. Г.
изпратила призовки до „В.-Х.“ ООД и „Т.Т.****“
ЕООД за явяване на 20.11.2018г. в Дирекцията и предоставяне на редица документи
(уведомление по чл. 107г, ал. 1, т. 4 и т. 5 КТ, удостоверение за регистрация
на предприятията, които осигуряват временна работа и т.н.). И двете призовки
били получени от Т.Д. – веднъж като служител, назначен на трудов договор към „Т.Т.****“
ЕООД и веднъж в качеството й на пълномощник на „В.-Х.“ ООД. На 31.12.2018г. Д.
депозирала в Д„ИТ“ – Бургас писмено заявление, в което посочила, че не може да
връчи призовката на „Т.Т.****“ ЕООД, защото не познава управителя.
Свидетелката
Г. извършила проверка в Търговския регистър и установила, че управител на „Т.Т.****“ ЕООД е М.Н., който
е управител и на още над 70 дружества. Г. успяла да осъществи контакт с Н. и в
написано от него сведение същият заявил, че действително е управител на „Т.Т.****“
ЕООД, но не знае с какво се занимава дружеството. Заявил, че не е подписвал
трудовия договор с Т. М. и доколкото му е известно всички дела на фирмата се
водят от счетоводителката – Г.Р.. Св. Г. извършила проверка и в публичния
регистър на Агенцията по заетостта и установила, че нито „В.-Х.“ ООД, нито „Т.Т.****“
ЕООД са регистрирани като предприятия, които осигуряват временна работа. От
представени от името на дружеството-жалбоподател документи свидетелката Г.
констатирала, че лицето Т. М. полагащ труд като сервитьор в Механа „К.с.“ е бил
отразен в присъствените форми на „В.-Х.“ ООД, както и му е бил проведен
инструктаж отново от дружеството-жалбоподател.Също така е бил запознат и с правилника
му за вътрешен трудов ред. От извършена справка в НАП се установило, че няма
подадено уведомление за сключен трудов договор между „В.-Х.“ ООД и лицето Т. М..
При така
установените в административнонаказателното производство обстоятелства св. Г.
преценила, че към дата 17.10.2018г. работодател на лицето М. е
дружеството-жалбоподател, както и че между тях не е имало сключен трудов
договор в писмена форма.
За
установеното нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ свидетелката Г.
съставила срещу жалбоподателя на 31.12.2018 г. АУАН. Актът бил предявен за
запознаване и подпис на упълномощеното лице – Т.Д., но тя отказала да го
подпише и да получи препис от него, което било надлежно удостоверено с подпис
на един свидетел. Въпреки отказа на пълномощника да получи акта, св. Г. решила да
връчи препис от същия на управителя на „В.-Х.“ ООД. За тази цел св. Г.
изпратила процесния АУАН, наред с още няколко, за връчване по седалището на
дружеството. На 10.01.2019г. актовете били получени на седалището на
дружеството от Г.Р.. Впоследствие на 23.01.2019 г. било издадено и обжалваното
НП, което било връчено на управителя на дружеството-жалбоподател на 28.03.2019
г.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и устни
доказателствени средства. Доказателствата
по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетелката
Г. са обективни, логични, непротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните
писмени доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че съставяне на АУАН и при издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган (Заповед
№ 3-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по
труда”) в
срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП се съдържа пълно описание на
вмененото на дружеството-жалбоподател нарушение. Като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, съгласно която
разпоредба отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения и трудовият договор се
съставя в писмена форма. Тези факти са
подробно отразени в АУАН и НП, като е посочено, че дружеството-жалбоподател не
е уредило като трудови правоотношения, отношенията, които са възникнали между
него и лицето Т. М. за предоставяне на работна сила, като отношенията се
уреждат като трудови чрез сключване на трудов договор в писмена форма. Правната
квалификация на нарушението напълно кореспондира на наведените фактически
констатации.
В конкретния случай както се установи по-горе в изложението се касае за
извършено нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, съгласно която
разпоредба отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения и трудовият договор се
съставя в писмена форма.
По делото не е спорно между страните, че в деня и в часа на проверката 17.10.2018
г. в 22:00 часа, когато лицето Т. М. е било установено да полага труд като
сервитьор в Механа „К.с.“ между него и „В.-Х.“ ООД не е съществувал подписан
трудов договор, както и че дружеството-жалбоподател е стопанисвал проверения
обект. Спорен е въпросът дали за жалбоподателя е възникнало задължение да
сключи такъв договор след като твърди, че лицето М. е бил предоставен от друго
дружество за изпълнение на временна работа.
В действителност по делото е представено като доказателство Договор за
предоставяне на персонал от 16.08.2018 г., сключен между „В.-Х.“ ООД и „Т.Т.****“ ЕООД, както и
сключен на 29.06.2018 г. трудов договор между „Т.Т.****“ ЕООД и Т. М.. От
показанията на свидетелката Г. обаче се установява, че нито едно от тези две
дружества не е било регистрирано в Агенцията по заетостта като предприятие,
което да осигурява временна работа. Отделно от това в приложено в преписката
сведение управителят на „Т.Т.****“ ЕООД е изложил, че не е подписвал трудов
договор с лицето Т. М..
На следващо място в чл. 107у от КТ е посочено задължителното съдържание на договора между предприятието, което
осигурява временна работа и предприятието - ползвател, като в ал. 2, т. 1-10 са
посочени задължителните клаузи, които следва да съдържа този договор. Видно от представения по
делото Договор за предоставяне на персонал, същият не съдържа тези задължителни реквизити. От
въпросния договор въобще не става ясно наименованията на длъжностите и
характерът на работата, за изпълнение на която ще се изпращат работници или
служители - задължителен реквизит по т.1; дали
договорът касае процесния обект (механа К.с.) или не; продължителността
на времето, за което ще се изпращат работници или служители – задължителен
реквизит по т. 2; задълженията на работниците или служителите към
предприятието, което осигурява временна работа – задължителен реквизит по т.3;
задълженията на работниците или служителите към предприятието ползвател –
задължителен реквизит по т. 5; редът за ползване на отпуските – задължителен
реквизит по т. 4 и т.н. След като съдържанието на представения Договор за
предоставяне на персонал не отговаря на изискванията, предвидени в КТ, същият
не представлява годно правно основание за възникване на такова правоотношение
между „В.-Х.“ ООД и „Т.Т.****“ ЕООД.
От показанията на свидетелката Г. и от приложена справка по чл. 402 КТ
безспорно се установява, че в деня на проверката М. собственоръчно е попълнил,
че работи със сключен трудов договор в Механа „К.с.“ като сервитьор. Също така е посочил работно
време от 17:00 до 00:00 часа, както и получавано от него трудово
възнаграждение. Настоящият състав намира, че тези отбелязани обстоятелства са
елементи на трудово правоотношение, възникнало между жалбоподателя и М., което
е следвало да бъде уредено със сключен писмен трудов договор. Този извод се
потвърждава и от приложени писмени доказателства – присъствени форми на „В.-Х.“
ООД за месеците октомври и ноември 2018 г. и списък на запознати с вътрешния
трудов ред, в които е вписан Т. М., както и се е подписал. Ето защо правилно
АНО е приел, че „В.-Х.“ ООД в качеството си на работодател, след като не е
уредил възникналото между него и Т. М. трудово правоотношение съгласно
изискванията на трудовото законодателство, е осъществил състава на нарушението
по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
За извършеното нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал.
2 от КТ в чл. 414, ал. 3 от КТ се предвижда наказание имуществена санкция в
размер от 1500 лв. до 15 000 лв. На дружеството-жалбоподател е била наложена
имуществена санкция около предвидения минимум, а именно в размер на 3000 лв. Настоящият състав счита определеният размер на наложеното на жалбоподателя
наказание от 3000 лв. за справедлив предвид наличните по делото данни за
установени още 4 на брой лица да полагат труд на обекта без да имат сключени
трудови договори. С така наложеното наказание ще бъдат постигнати
целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя,
както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0002163 от
23.01.2019 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас,
с което на „В.-Х.“ ООД с ЕИК: ********* на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл.
414, ал. 3 КТ за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ
му е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС