РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр. София, 20.5.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното от съдия Вълкова по ч.гр.д. № 3137 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на вр. чл. 438 ГПК, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7, вр чл. 436 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Д.З.“ АД срещу постановление на ЧСИ Р.М. по ИД №20207900400046, с което се твърди, че е отказано намаляване на разноските на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя и съответно намаляване на т. 26 ТТРЗЧСИ. Твърди прекомерност на приетото адвокатско възнаграждение с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и предприетите изпълнителни действия. Навежда доводи, че вземането, предмет на изпълнителното производство, е било гарантирано събираемо в кратък срок и, че погасяването е извършено на седмия ден след получаване на поканата за доброволно изпълнение, поради което, размерът на приетото по делото адвокатско възнаграждение следва да бъде намален до минимален размер от 200лв. за образуване на изпълнителното дело. Иска да бъде отменено обжалваното постановление и да бъдат намалени начислените разноски. Претендира разноски в настоящото производство.
Взискателят по изпълнителното дело – П.А.В., чрез процесуален представител - адвокат, депозира отговор, с който оспорва основателността на частната жалба.
ЧСИ Р.М. депозира пред съда мотиви, съгласно които жалбата е неоснователна.
Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело, намира следното:
От фактическа страна:
Изпълнителното производство е образувано по молба от 10.01.2020г. на П.А.В., чрез процесуален представител - адвокат с приложен изпълнителен лист за сумата от 84 000 лв. – главница и законна лихва, считано от 06.03.2017г. В молбата за образуване на изпълнителното дело е посочен конкретен изпълнителен способ – запор върху вземанията по банкови сметки на длъжника, включително - в „Уникредит Булбанк“ АД, направено е искане за приемане на разноски за адвокатски хонорар. Приложен е договор за правна защита и съдействие, съгласно който взискателят по делото и процесуалния му представил са договорили сумата от 2047,67 лв. – адвокатско възнаграждение за представителство по изпълнителното дело, която сума е платена в брой. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 13.01.2020, съгласно която размерът на главницата е в размер на 84 000лв., а на законната лихва за периода 06.03.2017г. – 24.01.2020г. - в размер на 24 593,32лв., начислени са обикновени такси в размер на 150лв. и пропорционална такса в размер на 6519,38лв., приети са разноски от 2047,67 лв. - адвокатски хонорар. На същата дата – 13.01.2020г. е наложен запор върху вземанията по банкови сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД. На 21.01.2020г. длъжникът по изпълнителното дело е подал молба пред ЧСИ за намаляване на претендирания по делото адвокатски хонорар и за съответно намаляване на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. С постановление от 21.01.2020г. ЧСИ е отказал да измени приетите по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Сметка № ********** от 27.01.2020г. на ЧСИ Р.М. размерът на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е изчислен върху материален интерес от 108 593,32лв. и е определен на 5332,27лв. На 28.01.2020г. вземането по изпълнителното дело е погасено от наложения запор по банкови сметки на длъжника по изпълнителното дело. Настоящата жалба е подадена чрез ЧСИ на 29.01.2020г.
При така констатираните факти и обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:
По допустимост на Жалбата:
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Същата е подадена в процесуално - преклузивния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирана страна (съгласно чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК - лице-длъжник по изпълнението, чрез процесуалния му представител) и срещу акт, подлежащ на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
По основателност на Жалбата:
Жалбата е частично основателна по следните съображения:
По разноските за адвокатско
възнаграждение:
Уважаването на искането за намаляването на възнаграждението на адвокат, платено във връзка с воденето на изпълнителното производство, предпоставя възнаграждението да е съобразено с фактическата и правна сложност на делото (арг. от чл. 78, ал.5 от ГПК), както и с правния интерес, за защита на който е ползвана правната помощ на адвокат (арг. от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата).
По Изпълнителното дело процесуалният представител на взискателя е
представил пред съда молба за образуване на изпълнително дело с посочени
изпълнителни способи – запор на банкови сметки и с приложени доказателства за
договорен и платен размер на приетото адвокатско възнаграждение. Въпреки, че
сумите в поканата са преведени от приложен изпълнителен способ – запор на вземания
по банкови сметки на длъжника, изпълнението е извършено в срока за доброволно изпълнение за длъжника, поради
което, съдът намира, че следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело и че не се дължат
разноски за адвокатско възнаграждение за защита и съдействие на страните по
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лв., а в т.2 – т.5 са посочени минималните размери на адвокатското възнаграждение за защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания като съгласно т. 2 размерът на възнаграждението е съобразно материалния интерес на вземането. Тълкуването на разпоредбата на чл. 10 от Наредбата води до извода, че размерът на адвокатския хонорар за образуване на изпълнително дело не е обусловен от стойността на вземането, предмет на изпълнение, а представлява твърд размер, определен на 200лв.
Ето защо, съдът приема, че жалбата е основателна в частта за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение и че следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер до 200 лв. за образуване на изпълнителното дело.
Относно пропорционалната такса по т. 26:
Разпоредбата на т. 26 от Тарифата ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се определя върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Под „парично вземане“ по смисъла на посочената норма следва да се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не следва да се дължи. Съгласно забележка 4 към т. 26 от Тарифата, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не се включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Поради това, и пропорционални такси върху претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не следва да се начисляват и събират (в т. см. Решение от 08.03.2018г. по ч.гр.д. № 666/2018г. на СГС, ГО, I-20 с-в, Решение от 05.06.2018г. по ч.гр.д. № 6778/2018г. на СГС, ГО, I брачен въззивен с-в).
Видно от Сметка № ********** от 27.01.2020г. на ЧСИ Р.М. размерът на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е изчислен върху материален интерес от 108 593,32лв. и е определен на 5332,27лв. Така определеният размер на пропорционалната такса е по-малък в сравнение с определения в поканата за доброволно изпълнение (6519,38лв.) и предвид, че е последващо определен (със Сметката от 27.01.2020г), съдът прави извод, че частният съдебен изпълнител е изменил постановлението си относно размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Сумата от 108 593,32лв. е сбор на сумите за главница по издадения изпълнителен в размер на 84 000лв. и законна лихва за периода 06.03.2017г. – 24.01.2020г. в размер на 24 593,32лв. Следователно, пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 5 332,27лв. е правилно определена и не следва да бъде намалявана, поради което, жалбата в тази част следва да бъде оставена без уважение.
По претенцията за разноски в
настоящото производство:
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което, с оглед изхода от спора, се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 21.01.2020г. на ЧСИ Р.М. по Изпълнително дело № 20207900400046, с което съдебният изпълнител е отказал да измени постановлението за разноски - адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя за сумата над 200 лв. и
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на процесуалния представител на взискателя по Изпълнително дело № 20207900400046 на ЧСИ Р.М. в размер на 200 лева, представляващи разноски за образуване на изпълнителното дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалбата в частта за намаляване на т. 26 по ТТРЗЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.