№ 911
гр. Шумен, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Х.а
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20223630100370 по описа за 2022 година
Предявени са субективно и обективно съединени положителни
установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.9 и сл. от
ЗПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД и осъдителни искове по
чл.240, ал.2, вр. с чл.9 и сл. от ЗПК.
В молбата си до съда, ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
ЕИК: ***, със седалище: ***, излага, че по ч.гр.д.№3116/2021 г. на ШРС по
реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответниците К. А. Г., ЕГН: **********, с адрес: *** и Д. И.
Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, за сума в общ размер на 3 809, 83 лева, от
която 2382, 48 лв. - главница по Договор за потребителски кредит
№30040668415 от 15.11.2019 г., сключен между страните; 822, 55 лв. -
договорно възнаграждение за периода от 25.09.2020 г. до 05.10.2021 г.; 536,37
лв. - лихва за забава дължима за периода от 26.03.2020 г. /датата на изпадане в
забава/ до 05.10.2021 г. /датата на предсрочна изискуемост/; 68, 43 лв. -
законна лихва за периода от 05.10.2021 г. /датата на предсрочна изискуемост/
до 25.11.2021 г. Съдът бил отхвърли заявлението на ищеца в частта, в която
последният е претендирал сума в размер на 648, 77 лв. - възнаграждение за
закупена услуга „Фаст“ и 977, 84 лв. - възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“. Съдът е връчил на ищеца разпореждане, с което му е указал, че
следва да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта, поради
което и ищецът предявява настоящите искове. Ищецът излага, че на
15.11.2019 г. между дружеството, като кредитор и ответниците, като
солидарни длъжници е сключен Договор за потребителски кредит
№30040668415, по силата на който на последните е предоставен кредит в
размер на 3 000.00 лева, с насрещното задължението на ответниците да
върнат така получената сума, ведно с договорената възнаградителна лихва,
1
уговорена при сключване на договора на сума от 1 444, 42 лева. Срокът на
договора бил 24 месеца. Ищецът заявява, че ответникът дължал и
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 900.00 лева и
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 1 350.00 лева, които
задължения също били разсрочени, като общият размер на месечната вноска
се равнявал на сума от 278, 94 лева, с падежна дата на същата двадесет и пето
число на месеца. Тези услуги били закупени по желание на длъжника.
Ищецът бил изпълнил задължението си по договора да предостави на
длъжника К. Г. парична сума от 3 000.00 лева. На 27.04.2020 г. между
страните бил подписан Анекс №1 към договора за кредит, с който същите се
договорили да се отложи плащането на една вноска по договора /вноска №5/,
като същата следва да бъде заплатена в края на погасителния план. Така
погасителните вноски станали 25 броя. На 03.07.2020 г. отново между
страните бил подписан Анекс №2 към договора за кредит, с който същите се
договорили да бъде намален размера на погасителна вноска №7 и №8, като
същите следвало да бъдат заплатени в края на погасителния план. Така
погасителните вноски станали 27 броя. Длъжниците спрели да изпълняват
поетите с договора задължения, като към датата на подаване на заявлението,
респ. към датата на подаване на настоящата искова молба били погасили осем
пълни вноски и една непълна, като последното плащане било извършено на
30.10.2020 г. Съгласно договора кредиторът се възползвал от правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, за което длъжниците били уведомени.
Предвид забавата за плащане на сумите по договора, ответниците дължали и
обезщетение за забава.
Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на
което да се признае за установено, че ответниците, в условията на
солидарност, дължат на ищеца сумата 3 809, 83 лева, от която 2382, 48 лв. -
главница по Договор за потребителски кредит №30040668415 от 15.11.2019 г.,
сключен между страните; 822, 55 лв. - договорно възнаграждение за периода
от 25.09.2020 г. до 05.10.2021 г.; 536,37 лв. - лихва за забава дължима за
периода от 26.03.2020 г. /датата на изпадане в забава/ до 05.10.2021 г. /датата
на предсрочна изискуемост/; 68, 43 лв. - законна лихва за периода от
05.10.2021 г. /датата на предсрочна изискуемост/ до 25.11.2021 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане. За посочените
суми е издадена Заповед № 1164 от 30.11.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 3116/2021 г. по описа на
Районен съд Шумен.
Ищецът предявява и субективно съединени осъдителни искове, с искане
да се осъдят ответниците, солидарно, да платят на ищеца следните суми по
Договор за потребителски кредит №30040668415 от 15.11.2019 г., сключен
между страните: 648, 77 лв. - възнаграждение за закупена услуга „Фаст“; 977,
84 лв. - възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно със законна лихва
от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Претендира и разноски.
В хода на делото поддържа претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
2
ГПК, ответниците, действащи чрез процесуалния им представител депозират
писмен отговор, в който заявяват, че считат предявените искове за
допустими, но основателен само за главницата и частично основателен за
законната лихва. Излагат аргументи за неоснователност на останалите
предявени искове, позовавайки се на нищожност на клаузи от договора за
кредит.
В хода на делото поддържат възраженията си.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д.№3116/2021 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от
ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на
ищеца срещу ответниците, като е разпоредено длъжниците, в условията на
солидарност, да заплатят следните суми: 2 382, 48 лв. - главница по Договор
за потребителски кредит №30040668415 от 15.11.2019 г., сключен между
страните; 822, 55 лв. - договорно възнаграждение за периода от 25.09.2020 г.
до 05.10.2021 г.; 536,37 лв. - лихва за забава дължима за периода от 26.03.2020
г. /датата на изпадане в забава/ до 05.10.2021 г. /датата на предсрочна
изискуемост/; 68, 43 лв. - законна лихва за периода от 05.10.2021 г. /датата на
предсрочна изискуемост/ до 25.11.2021 г., като е присъдена и законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението, както и извършените по делото
разноски. С Разпореждане №3056/30.11.2021 г., съдът е отхвърлил
заявлението на ищеца за издаване на заповед за изпълнение за следните суми:
648, 77 лв. - възнаграждение за закупена услуга „Фаст“; 977, 84 лв. -
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ и 20.00 лева- непогасени такси
по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, дължими до 09.08.2020 г.
Заповедта е получена от длъжниците, като в законоустановения едномесечен
срок същите подават възражение по чл.414 от ГПК.
Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени
доказателства, че между ищцовото дружество, от една страна и ответниците
/солидарни длъжници/, от друга, е сключен Договор за потребителски кредит
Профи кредит стандарт №30040668415 от 15.11.2019 г., по силата но който на
ответниците е предоставен паричен кредит в размер на 3 000.00 лева, с
насрещното задължение за последните да върнат сумата по начин и срок,
предвидени в договора, ведно с възнаградителна лихва, в размер на 41%
/годишен лихвен процент/ и 0, 11% /лихвен процент на ден/. Със същия
договор е уговорено и заплащане на допълнително възнаграждение на
кредитора за избран и закупен от ответника пакет от допълнителни услуги в
общ размер на 2 250.00 лева /900.00 лева- за услуга „Фаст“ и 1 350.00 лева- за
услуга „Флекси“/. Ответникът К. А. Г. е вписан в договора като клиент, а
другият ответник Д. И. Х. е вписан като солидарен длъжник. Срокът на
договора е 24 месеца, като е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ 48,
03 %. Общата дължима сума по кредита, включваща и възнаграждението за
закупен пакет от допълнителни услуги, се равнява на 6 694, 42 лева, а общият
размер на вноската е 278, 94 лева. На 27.04.2020 г. между страните е подписан
Анекс №1 към договора за кредит, по силата на който страните са се
договорили, че отлагат изплащането на вноска №5 от погасителния план, като
3
същата следвало да се заплати в края на договора. На 03.07.2020 г. между
страните е сключен Анекс №2 към договора за кредит, по силата на който
страните са се договорили, че намаляват размера на вноски №7 и 8 от
погасителния план на сума от 85, 94 лева, като длъжниците следвало да
изплащат задълженията си по договора по нов погасителен план, като
остатъкът от намалените вноски следвало да бъдат заплатени в края на
погасителния план. Няма спор, че длъжниците са спрели плащанията по
договора. Ищецът е изпратил писма до ответниците, с които ги уведомило, че
считано от 05.10.2021 г. размерът на задълженията по договора за кредит е
предсрочно изискуем, като общата дължима сума към датата на писмото е
5 890, 69 лева, която сума включва лихви за забава и такси. Получаването на
писмата е отказано от адресатите. Няма спор, а се установява и от
заключението по извършената ССЕ, че по договора са извършвани плащания,
като общият размер на платената сума е 1 903, 40, като последното плащане е
извършено на 30.10.2020 г. лева, от които кредиторът е погасил сума от 1 848,
65 лева по кредита /617, 52 лева- главница, 607, 74 лева-договорни лихви и
623, 39 лева- за допълнителните пакети/, 24, 75 лева- лихви за забава и 30.00
лева- такси.
Безспорно, предвид договорната обвързаност между страните, основно
задължение на ответниците е да върнат предоставената в кредит парична
сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, при условията и в
сроковете, предвидени в договора. Както е посочено по- горе размерът на
възнаграждението на кредитора е 41% /годишен лихвен процент/ и 0, 11%
/лихвен процент на ден/, т.е. съдът приема, че е уговорен фиксиран размер на
възнаградителната лихва. Ето защо счита за неоснователни възраженията на
ответниците, че клаузата за договорна лихва е нищожна, тъй като в договора
не са посочени условията за прилагането на лихвения процент, както и
промяната на същия. На следващо място, съдът счита за неоснователни и
възраженията за нищожност на същата клауза, поради противоречие с
добрите нрави, предвид прекомерност на договорната лихва. Съгласно
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. В случая ГПР е 48, 03%, т.е. в
по-нисък от законоустановения размер. Цитираната от ответниците съдебна
практика касае казуси, развили се преди промяната на ЗПК, определяща
максимално допустимия размер на ГПР, включващ и размера на
възнаградителната лихва.
По отношение на претенцията за заплащане на възнаграждение за
закупен от длъжника пакет от допълнителни услуги, имащо характер на
главно вземане, предявена като осъдителен иск, за да се произнесе съобрази
следното:
Видно от текста на договора, се установи, че за кредитора е предвидено
възнаграждение в общ размер на 2 250.00 лева за избран и закупен от
длъжника пакет от допълнителни услуги /900.00 лева- за услуга „Фаст“ и
1 350.00 лева- за услуга „Флекси“/. Прави впечатление фактът, че сборът от
тези възнаграждения, макар и наименувани поотделно, е в размер, близък до
предоставената в заем парична сума и в размер, по –висок от уговорената
4
възнаградителна лихва. От общите условия по договора става ясно, че
услугата „Фаст“ дава право на потребителя да получи приоритетно
разглеждане на искането му за отпускане на потребителски кредит, като
липсва уточнение какъв е срокът за тези, които не са закупили тази услуга.
Допълнителната услуга „Флекси“, според общите условия, дава право на
потребителя да променя погасителния си план при изпълнение на описани в
договора изисквания, които подлежат на допълнителна преценка от
кредитора. На следващо място, прави впечатление и фактът, че
възнаграждението е дължимо, като изплащането му е включено в
погасителния план и представлява част от погасителните вноски, независимо
от обстоятелството дали ще се предостави някаква услуга или не.
Действително законът предвижда свобода на договаряне съдържанието на
договора /чл.9 от ЗЗД/, но автономията на волята означава предвидена от
законодателя възможност на страните свободно да определят съдържанието
на договора, като се съобразяват с повелителните разпоредби на закона и
добрите нрави. Съдът счита тези клаузи от договора за нищожни, поради
противоречие със закона, накърняване добрите нрави – чл. 26, ал. 1,
предложение първо и трето от ЗЗД и заобикалящи разпоредбите на закона за
потребителския кредит, /чл. 21, ал. 1 от ЗПК/. В текста на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК е посочено, че кредиторът не може да иска заплащането на такси и
комисионни за действия, които са свързани с усвояване и управление на
кредита. Допълнителните услуги, които са посочени в договора представляват
действия по усвояване и управление на кредита. Според чл. 10а, ал. 4 от ЗПК
видът, размера и действието, за което се събират такси и/ или комисионни,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора. Тази правна норма,
приведена към клаузите на договора означава, че в договора трябва ясно и
точно да е посочено възнаграждението за всяка една допълнителна услуга.
Възнаграждението за услугите е посочено общо в договора за двата вида
услуги. Клаузите, уреждащи двете допълнителни услуги, са нищожни и на
основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, поради противоречието им с
добрите нрави. Добрите нрави, както бе посочено и по-горе, са критерии за
норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това че
значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се
съобразяват с тях. Те са морални норми, на които законът придава правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е нищожност на
съответната сделка или клауза, тоест последните не пораждат предвидените с
тях правни последици. Противоречащи на добрите нрави са уговорки, с които
се цели постигане на неприсъщ резултат на конкретния вид сделка, при който
едната страна се обогатява неоснователно за сметка на другата, използвайки
икономически по-силната си позиция и подготвеност за участие в
гражданския и търговския оборот. Такива по-конкретни уговорки са
договаряне на необосновано високи цени, използване на недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, уговорки,
целящи недобросъвестна конкуренция, както и уговорки, при които се
използва монополно положение на едната страна, за да се наложи на другата
страна неизгодно условие. В процесния случай заявителят е икономически
по-силната и по-подготвена за участие в съответния тип сделки страна,
доколкото извършва същите по занятие. Общият размер на възнаграждението
за пакет от допълнителни услуги, уговореното в полза на заемодателя и в
5
тежест на финансово по-слабата страна, е необосновано висок и несъразмерен
с услугите, които е предвидено да бъдат предоставени. Същият възлиза на
2 250.00 лева, при условие, че предоставеният заем е 3 000.00 лева. Срещу
това възнаграждение длъжникът е получил не реална, а потенциална
възможност за ползване на съответни услуги, доколкото в общите условия
към договора за потребителски кредит е предвидено, че допълнителните
услуги могат да бъдат ползвани при желание от негова страна, но и при други
допълнителни условия и след като кредиторът даде съгласието си за това, а не
единствено по волята на кредитополучателя. С оглед на тези съображения
настоящият състав намира, че уговорката, с която длъжникът е поел
задължение да заплати в полза на ищеца възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и
трето от ЗЗД. Налице е и нищожност по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Съгласно тази норма неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. По отношение на процесния договор,
като такъв за потребителски кредит, сключен при условията на ЗПК, са
приложими нормите на ЗЗП и по-специално чл. 143- чл. 148 ЗЗП – чл. 24
ЗПК. В чл. 143 ЗЗП е посочено общо правило, въз основа на което да бъде
преценено дали дадена клауза от потребителски договор е неравноправна,
като е предвидено, че такава е клауза в договор, сключен с потребител, която
е в негова вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Освен това са изброени и отделни хипотези, при
които е налице неравноправност на клаузи в потребителски договори, като
изброяването е неизчерпателно. Според чл. 145, ал. 1 ЗЗП неравноправната
клауза в договор с потребител се преценява като се вземат предвид видът на
стоката или услугата – предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с
неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали
клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.
Неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално -
чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Според чл. 146, ал. 2 ЗЗП не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите
на договор при общи условия. В настоящия случай в договора за кредит е
препратено към изискванията, описани в общите условия относно ползването
на услугите по пакета от допълнителни услуги. Поради това съдът приема, че
клаузите, регламентиращи възникването на задължението за заплащане на
възнаграждение и условията за това, са били предварително едностранно
изготвени от кредитора и не са индивидуално договорени. В договора е
предвидено, че това задължение става изискуемо при подписването му, което
означава, че длъжникът следва да заплати сумата, независимо от
обстоятелствата дали ще ползва услугите по пакета от допълнителни услуги
или не, както и независимо от обстоятелството колко услуги ще ползва. Тази
уговорка е във вреда на потребителя и води до облагодетелстване на
кредитора, който може да не предостави каквато и да е услуга срещу
получаването на сумата. Следва да бъде добавено също, че предвидените в
общите условия начин и изисквания за ползването на допълнителните услуги
по отлагане на вноски, намаляване на вноски и промяна на падежа на вноски,
не дават възможност за ползването им единствено по волята на
6
кредитополучателя, а предоставят право на кредитора да направи преценка за
това, доколкото в крайна сметка е уговорено, че ползването им следва да
стане след сключване на анекс, тоест след като кредиторът одобри
отправеното искане за ползване на услуги. С оглед на тези съображения съдът
намира, че обсъжданите клаузи, регламентиращи задължението за заплащане
на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, са във вреда на
потребителя и водят до значително неравновесие между неговите права и
задължения и тези на ищеца. Поради това се явяват неравноправни по
смисъла на общото правило на чл. 143 ЗЗП и съответно нищожни на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Поради изложеното заключава, че осъдителните искове за заплащане на
възнаграждение за допълнителни услуги са изцяло неоснователни и
недоказани и следва да се отхвърлят.
По отношение на установителните искове, предвид установеността на
възникване и съществуване на главното задължение и изискуемостта на
същото, /за последното съобрази надлежното получаване на уведомлението на
кредитора за предсрочна изискуемост на вземането и безспорният факт между
страните, че същата е настъпила на 05.10.2021 г./, съдът счита, че ответникът
дължи връщане на предоставената в заем парична сума, ведно с уговорената
възнаградителна лихва, изчислена до датата, на която е настъпила
предсрочната изискуемост /арг. от ТР №3 от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС/,
като се съобразят извършените до датата на приключване на устните
състезания плащания по договора. Предвид установената забава при плащане
на задълженията по договора, ответниците дължат и съответното
обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата. Както е
посочено по- горе, не се спори между страните, а се установява и от приетото
по делото заключение по извършената ССЕ, по отношение на което съдът
няма основания да се съмнява в правилността и обективността му, че
плащанията по договора се равняват общо на сума от 1 903, 40 лева. Ето защо
и съобразно уговорения погасителен план, съдът заключава, че са погасени
задължения за главница, възнаградителна лихва и лихва за забава общо в
размер на горепосочената сума. Според заключението по ССЕ, размерът на
главното задължение по договора за кредит се равнява на сума от 2 004, 10
лева, размерът на договорната лихва, изчислена към датата на обявяване на
предсрочната изискуемост е 344, 28 лева, а общият размер на обезщетението
за забава е 87, 16 лева /53, 41 лева- законна лихва за забава при плащане на
погасителните вноски до 05.10.2021 г. и 33, 75 лева- законна лихва върху
главницата след датата на предсрочната изискуемост до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение/. В тези си части
установителните са основателни и доказани и следва да се уважат, като за
остатъка, до пълния предявен размер следва да се отхвърлят.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски, включително и разноските, извършени в
заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете, в общ
размер на 194, 85 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответниците следва се присъдят
извършените от тях разноски съразмерно отхвърлената част от исковете, в
размер на 220, 80 лева.
7
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. А. Г., ЕГН: **********, с
адрес: *** и Д. И. Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДЪЛЖАТ, в условията
на солидарност, на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище: ***, следните суми: 2 004, 10 лева /две хиляди и четири лева и
десет стотинки/, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит №30040668415 от 15.11.2019 г., сключен между страните; 344, 28 лева
/триста четиридесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/- договорно
възнаграждение за периода от 25.09.2020 г. до 05.10.2021 г.; 87, 16 лева
/осемдесет и седем лева и шестнадесет стотинки/- обезщетение на забава
/53, 41 лева- законна лихва за забава при плащане на погасителните вноски от
26.03.2020 г. до 05.10.2021 г. и 33, 75 лева- законна лихва върху главницата
след датата на предсрочната изискуемост- 05.10.2021 г. до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 25.11.2021 г. до окончателното изплащане на
главницата, присъдени по ч.гр.д. №3116/2021 г. по описа на ШРС, като
отхвърля исковете в останалата им част, до пълния предявен размер.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
ЕИК: ***, със седалище: ***, срещу К. А. Г., ЕГН: **********, с адрес: *** и
Д. И. Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, осъдителни искове за осъждане на
ответниците, солидарно, да платят на ищеца следните суми по Договор за
потребителски кредит №30040668415 от 15.11.2019 г., сключен между
страните: 648, 77 лв. /шестстотин четиридесет и осем лева и седемдесет и
седем стотинки/- възнаграждение за закупена услуга „Фаст“; 977, 84 лв.
/деветстотин седемдесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки/-
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, като неоснователни.
ОСЪЖДА К. А. Г., ЕГН: **********, с адрес: *** и Д. И. Х., ЕГН:
**********, с адрес: ***, солидарно, ДА ЗАПЛАТЯТ НА „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, сума в
общ размер на 194, 85 лева /сто деветдесет и четири лева и осемдесет и пет
стотинки/, представляваща направените по делото, включително и в
заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: ***, да заплати на К. А. Г., ЕГН:
**********, с адрес: *** и Д. И. Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от
220, 80 лева /двеста и двадесет лева и осемдесет стотинки/ ,
представляваща извършените от тях разноски съразмерно отхвърлената част
от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8
9