М О
Т И В И към
присъда № 92, постановена на 21.04.2017 год. по Н.О.Х.Д. № 942/2017 год. по
описа на Старозагорски районен съд
Повдигнато е обвинение против подсъдимия
Г.В.К., роден на *** ***, с постоянен адрес:***, българин,
български
гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, в момента в
Затвора град Варна, с ЕГН **********,
за това, че на 11.08.2016 год. в град Стара Загора, отнел чужди движими вещи- 1
брой чанта на стойност 4.00 лв., 1 брой зъбна протеза на стойност 96.00 лв., 1
брой секретен ключ на стойност 2.25 лв., 4 броя обикновени ключове на стойност
7.60 лв., 1 брой тефтерче на стойност 2.00 лв. и пари - сумата от 29.00 лв.,
всичко на обща стойност 140.85 лв. от владението на К.К.М.,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”
от НК – престъпление по чл.196,
ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр.с чл.29, ал.1, буква ”а” и буква ”б” от НК.
В пледоарията си прокурорът поддържа изцяло
повдигнатото против подсъдимия обвинение, като счита, че по време на съдебното
следствие са събрани доказателства, които изцяло подкрепят описаната фактическа
обстановка такава, каквато е изложена в обвинителния акт.
По отношение на наказанието предлага на
подсъдимия Г.В.К. да бъде определено наказание при условията на чл.58а от НК, към
минималния размер предвиден в закона, което наказание лишаване от свобода да
изтърпи в затворническо заведение от закрит тип при ”строг” режим.
Адв.П.Д. ***, назначен в качеството на
служебен защитник на подсъдимия Г.В.К. не оспорва обвинението срещу
подзащитният му, като пледира да му бъде наложено наказание към предвидения в
закона минимален размер с приложение на чл.58а от НК.
Подсъдимият Г.В.К. се признава за виновен, в
последната си дума изразява съжаление за извършеното и моли за определяне на
наказание в минималния предвиден в закона размер.
Съдът, като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност и
обсъди доводите и становищата на страните, намери за установена следната
фактическа и правна обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Безспорно е установено, че подсъдимия Г.В.К.
е роден на *** ***, с постоянен адрес:***, българин,
български
гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, в момента в
Затвора град Варна, с ЕГН **********.
Установи се по делото, че подсъдимият Г.В.К. е жител *** и понастоящем се намира в
Затвора- гр.Белене, където търпи наказание ”лишаване от свобода“. Същият е
осъждан многократно за кражби.
Влияние върху квалификацията на деянието му,
предмет на настоящото производство оказват следните осъждания:
По НОХД № 467/2007 год. по описа на РС
Свищов, НОХД № 290/2005 год. по описа на РС Омуртаг и НОХД № 521/2009 год. по
описа на РС Карнобат на подс.К. е определено общо наказание лишаване от свобода
в размер на 2 години и 6 месеца.
По НОХД № 145/2014 год. по описа на РС
Раднево, НОХД № 171/2014 год. по описа на РС Раднево, НОХД № 94/2014 год. по
описа на РС Гълъбово и НОХД № 325/2014 год. по описа на РС Нова Загора на подс.К.
е определено едно общо наказание ”лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6
месеца.
Видно от приложената по досъдебното
производство справка от ГД ”ИН” подс.К. е освободен по изтърпяване на
първото наказание на 08.01.2013 год.,
а на второто – на 12.06.2015 год.
Предвид тези осъждания, деянието на подс.К.,
предмет на настоящото производство е извършено в условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, тъй като е извършил
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК и към датата на
извършване на деянието не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанията
по предишните присъди съгласно чл.30 ал.1 от НК.
Видно от справката му за съдимост подсъдимият
се специализирал в извършването на кражби на чанти и портмонета от търговски
обекти, намиращи се на територията на цялата страна. През месец юни 2015 год.
той бил освободен от затвора.
Липсата на пари и стремежът му да се
облагодетелства по неправомерен начин, ведно с трайно оформените престъпни
навици, го мотивирали отново да започне да извършва престъпления.
На 11.08.2016 год. подс.К. *** Загора и около
обяд се намирал в района на Централния общински пазар. Там се насочил към маса №
12, разположена в източната незакрита част на пазара. На тази маса св.К.К.М.
продавала плодове и зеленчуци. Подс.К. й казал, че иска да купи 15 кг домати и няколко дини и
заради голямото количество, св. М. го пуснала да влезе зад масата и да си
избира сам стоката. В това време тя била с гръб към него. Подс.К. видял, че на
един от рафтовете на търговската маса е оставена черна чанта и я взел. След
това казал на св.М., че отива да докара автомобила си и се отдалечил в посока
към южния паркинг на пазара.
Няколко минути по-късно св.М. констатирала,
че чантата й я няма. В нея се намирали долна зъбна протеза, връзка с 5 броя
ключове, от които един секретен и останалите обикновени, тефтерче, както и
парична сума в размер на 29 лв.
В хода на разследването по образуваното
досъдебно производство св.М. разпознала безпогрешно подс. К., като лицето което
е откраднало чантата й.
Видно от изготвената съдебно-икономическа
експертиза, към датата на деянието пазарната стойност на отнетите от владението
на собственика вещи е както следва: 1 брой чанта -4.00 лв., 1 брой зъбна
протеза -96.00 лв., 1 брой секретен ключ -2.25 лв., 4 броя обикновени ключове-
7.60 лв., 1 брой тефтерче -2.00 лв. и пари- сумата от 29.00лв., всичко на обща
стойност 140.85 лв.
По описания начин подс.Г.В.К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.196, ал.1, т.1,
вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и ”б” от НК, като на 11.08.2016 год. в град
Стара Загора, отнел чужди движими вещи- 1 брой чанта на стойност 4.00 лв., 1
брой зъбна протеза на стойност 96.00 лв., 1 брой секретен ключ на стойност 2.25
лв., 4 броя обикновени ключове на стойност 7.60 лв., 1 брой тефтерче на
стойност 2.00 лв. и пари - сумата от 29.00 лв., всичко на обща стойност 140.85
лв. от владението на К.К.М.,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и
б.”б” от НК.
Описаната фактическа обстановка и обвинението
се доказват от събрания в хода на разследването доказателствен материал
–свидетелски показания, справка за съдимост, справка от ГД ”ИН”, справка от УИС
на прокуратурата за неприключени производства
и други писмени доказателства по описа на делото.
Изложената фактическа обстановка се
установява от самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК и
кореспондиращите с тях писмени и гласни доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство, включително и от обясненията на подсъдимия при
предявяването им.
За да приеме за установена изложената
фактическа обстановка и правна квалификация, съдът на основание чл.373, ал.3 от НПК взе предвид направените от подсъдимия Г.В.К. самопризнания при условията на
чл.371, т.2 от НПК, както и събраните в досъдебното производство доказателства,
които ги подкрепят, а именно показанията на свидетелите, протоколите и другите
материали, приложени към досъдебното производство, като в тази насока следва
изрично да се отбележи, че не се събраха доказателства, които да си
противоречат, поради което и не се налага същите да бъдат обсъждани поотделно.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
При така установените обстоятелства по делото
съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че с деянието си
подсъдимия Г.В.К. е осъществил от обективна и от субективна страна всички
признаци от състава на престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б.”а” и ”б” от НК.
За да признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение, съдът прие, че той е извършил престъпното си деяние
виновно под формата на пряк умисъл, понеже е съзнавал общественоопасния
характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е
искал настъпването им. На този извод, междувпрочем, навеждат и самопризнанията
на подсъдимия К. по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като същите обхващат всички
факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, както тези, които касаят
обективните признаци на престъплението, така и тези, които се отнасят до
неговата субективна страна.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера на
наказанията съдът взе предвид:
принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на
наказанието – генералната и специалната превенция, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото в закона наказание за
извършеното престъпление – лишаване
от свобода от две до десет години;
изразеното от подсъдимия критично отношение
към извършеното, зрялата му възраст и изразеното му съжаление по отношение към
извършеното, които съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства
(направените самопризнания не биха могли да бъдат отчетени като смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като обуславят провеждането на процедурата по
глава двадесет и седма от НПК и в този смисъл са взети предвид от законодателя
при определяне на наказанието при условията на чл.373, ал.2 във връзка с чл.58
от НК – намаляване на размера му с една трета; не би могло да бъде отчетено
като смекчаващо отговорността обстоятелство и тежкото материално положение на
подсъдимия според приложената към досъдебното производство декларация в тази
насока, тъй като това му положение няма никаква връзка с вида и характера на
извършеното от него деяние);
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима
към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК;
разпоредбата на чл.58а от НК, предвиждаща
намаляване на размера на определеното наказание с една трета.
Воден от гореизложеното, съдът определи на
подсъдимия Г.В.К. наказание при условията на чл.54 от НК при превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства, а именно ”лишаване от свобода” за
срок от две години и шест месеца, като на основание чл.58а от НК намали неговия
размер с една трета и му наложи наказание ”лишаване от свобода” за срок от една
година и осем месеца, като с оглед на съдебното минало на подсъдимия постанови
наказанието да бъде изтърпяно при първоначален ”строг” режим в затворническо
заведение от закрит тип на изтърпяване съобразно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
Съдът счете, че на основание чл.189 от НПК
осъди подсъдимия К. да заплати по бюджетната сметка на ОД на МВР Стара Загора
сумата в размер на 52,50 лева (петдесет и два лева и петдесет стотинки),
представляваща направените по делото разноски в хода на досъдебно производство
№ 1959-зм-768/2016 год., по описа на Първо РУ на МВР Стара Загора за изготвяне
на съдебно икономическа експертиза.
ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Като такива следва да се посочат ниско правно
съзнание и стремеж да се облагодетелства по неправомерен начин.
Водим от горните мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: