Р Е Ш Е Н И Е - 23
Гр. Трън, 07.01.2022 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ТРЪНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ
С участието на секретаря Ренета Милтенова, като разгледа гражданско дело № 177/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правна квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, предявена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., с адрес на управление във Ф., гр. П., ***, представлявано от Л.Д. и Л.В. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от законен представител Д.Д., чрез пълномощника си юрисконсулт Н.М. срещу Н.А.Д., с ЕГН ********** ***.
На основание чл. 47, ал. 6 от ГПК и чл. 25 от ЗПП на ответника Н.Д. е назначен особен представител в лицето на адв. В.П. ***.
Дружеството-ищец твърди, че иска да бъде установено по отношение на ответника, че дължи на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., П. per. № *********, чрез БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., клон България по силата на сключен на 29.09.2015 г. договор за револвиращ потребителски кредит с номер PLUS-11461233. В исковата молба се посочва, че между Н.А.Д. с ЕГН: **********, и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С. 1766, *** ЕИК: *** е сключен Договор за револвиращ потребителски кредит с номер PLUS-11461233 с максимален кредитен лимит в размер 1000.00 лв. Същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Твърди се в исковата молба, че Н.А.Д. с ЕГН: ********** е преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.01.2017, когато е последното й плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 1360.09 лв. За събирането на посочените суми, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., клон България е предприела действия по съдебното събиране на вземанието си, като е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК към Районен съд - гр. С.. По частно гражданско дело № 12035/2018 г., 145 с-в е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 15.03.2018 г. за следните суми: сумата 1015,15 лв. /хиляда и петнадесет лева и петнадесет стотинки/, представляваща главница по Договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта CARD -12739472, ведно със законна лихва върху главницата 1015, 15 лв., считано от 21.02.2018 г. до изплащане на вземането; сумата 344, 94 лв. /триста четиридесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки/ - възнаградителна лихва за периода от 01.01.2017 г. до 10.11.2017 г.; сумата 26, 33 лв. /двадесет и шест лева и тридесет и три стотинки/ - мораторна лихва за периода от 10.11.2017 г. до 11.02.2018 г.(дата на завеждане на делото), както и сумите: 27, 73 лв. /двадесет и седем лева и седемдесет и три стотинки/ държавна такса и 50, 00 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение - разноски по делото. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК като съдът е указал на ищеца да предяви иск относно вземането си.
При така изложените фактически твърдения се отправя искане от ищеца към съда при условия на евентуално разглеждане на осъдителен иск да осъди ответника Н.Д. да заплати на дружеството – ищец „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., клон България сумите по исковата претенция ведно с направените разноски от ищеца в настоящото производство и съдебните разноски по заповедното производство. Към исковата молба са приложени документи, които моли да бъдат приети като доказателства по делото и се иска прилагането на ч.гр.д. №12035/2018г., 145 състав, по описа на РС - С..
Исковата молба с приложенията е връчена на процесуалният представител на ответника на 22.06.2021г.. В срока по чл. 131 ГПК от ответника, чрез назначеният му особен представител адв. В.П. от ПАК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва по основание и размер исковата претенция.
В отговора си ответникът, чрез процесуалния си представител адв. В.П. от ПАК твърди, че предявеният иск се явява неоснователен. Процесуалният представител в отговора си по чл. 131 от ГПК сочи, че ищецът прилага Договор към исковата молба за потребителски паричен кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11461233 от 29.09.2015 г., към който има Приложение, неподписано от кредитополучателя – Н.А.Д.. Следователно, според него, ответникът Н.Д. не се е запознала с условията по приложението на Договора. Същата не ги е и приела. Оспорва Договора по форма и съдържание, поради сочените от него липса на номер на договора, както и свободно място на втора страница, неизписано докрай, следователно, според него, има възможност за дописване на текст. Също така се позовава на изтекла погасителна давност на посочените суми в исковата претенция и прави възражение за погасяване по давност на посочените дължими суми в исковата претенция, на основание чл. 111 от ЗЗД. Предвид изложеното в отговора си, процесуалният представител на ответника смята предявеният иск за неоснователен и недоказан, поради което твърди, че следва да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание, проведено на 14.10.2021г. е докладвано становище на ищеца, в което е заявено, че поддържа предявения иск. Искането към съда е да го уважи и да присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание особеният представител на ответника оспорва иска. Моли съда да го отхвърли. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери следното:
Искът е предявен от надлежно процесуално легитимирана страна и при наличие на правен интерес. Съгласно разпореждане № 20213665/02.10.2020 по ч.гр.д. № 12035/2028г. по описа на СРС съдът е указал на заявителя по издадена заповед за изпълнение, че следва да предяви иск за установяване на вземането си по реда на чл.422 от ГПК. Последното обуславя наличието на правен интерес за ищеца от водене на предявеният установителен иск. Искът е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:
За уважаването на предявения иск, ищецът трябва да установи при условията на пълно главно доказване наличието на твърдения договор за потребителски кредит между него и ответника, изпълнението на своето задължение по него и вида и размера на задължението на ответника.
След извършена служебно справка в официалната интернет страница на Българска Народна банка, Регистър на финансовите институции по чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, се установи, че ищецът е регистрирана по чл. 3, ал. 2 от ЗКИ финансова институция.
От представения по делото договор за банков кредит е видно, че на 29.02.2016г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България и Н.А.Д. с ЕГН: ********** е Договор за револвиращ потребителски кредит с номер PLUS-11461233 с максимален кредитен лимит в размер 1000.00 лв. Същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта. На 28.03.2016г. ответникът е активирала предоставенита и кредитна карта № CARD -12739472 с максимален кредитен лимит от 1000 лева. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на кредита. Ответникът Н.Д. е преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.01.2017г. Баланса по кредитната карта към горепосочената дата бил минус 1360,09 лв. По кредитната карта в зависимост от усвоената / изтеглена сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Видно от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза към 01.01.2017г. кредитния лимит по револвиращ кредит по предоставена кредитна карта № CARD -12739472 е усвоен изцяло, след което не е револвиран (не са теглени и внасяни суми по кредитната карта). Към 21.02.2018г. (дата на предявяване на Заявление за изпълнение н парично задължение по чл.410 от ГПК задължението на ответника към ищцовото дружество за револвиращ кредит по предоставената кредитна карта № CARD -12739472 е в размер на 1 388,29 лева от които: главница 1 015,15 лева, договорна лихва- 344,94 лева и законна лихва – 28,20 лева. След като на 01.01.2017г. ответникът е усвоила главницата по кредитната карта в размер на 1015,15лв. е спряла плащанията и картата била блокирана. На 10.11.2017г. ищеца изпратил до ответника покана за доброволно изпълнение. След като установили, че няма по-нататъшни погасявания на задължението по кредита и тези пО кредитната карта на 21.02.2018г. ищеца подал заявление по чл.410 от ГПК пред СРС. За периода от 01.01.2017г. до 10.11.2017г. по усвоената главница в размер на 1015,15 лв. се дължи възнаградителна лихва в размер на 35% годишно, или 2,91 % месечно. Съгласно заключението на вещот лице размера на възнаградителната лихва е 344,94 лева. За периода от 01.01.2017г. до 10.11.2017г. се дължи законна лихва за забава върху главницата в размер на ОЛП, увеличен с 10 пункта или сумата от 28,20 лева. Общото задължение н ответника по делото към банковата институция на ищцовото дружество е 1 388,29 лева, както следва: главница от 1015,15 лева, договорната лихва за периода от 01.01.2017г. до 10.11.2017г. е в размер на 344,94 лева и законната лихва за забава за периода от 11.11.2017г. до 21.02.2018г. е 28,20 лева.
В случая Банката е изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор за банков кредит и закона. На кредитополучателя е отпусната парична сума за възмездно ползване. От страна на кредитора не са нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения между страните. Основно задължение на заемателя, съгласно чл. 430 от ТЗ е да върне заетата сума в уговорения срок. Съгласно Договора, неплащането на погасителни вноски по кредита представлява неизпълнение. Кредитополучателят не е заплатил месечни погасителни вноски, с оглед на което и на основание горепосочената договорна разпоредба, във връзка с чл. 432 от ТЗ, Банката е обявила всички суми по кредита за предсрочно изискуеми. Предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя с лично връчено писмо с изх.№ CARD-12739472 от 17.11.2017г. Предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката по Договора за кредит е осчетоводена на 10.11.2017 г. Предсрочната изискуемост е санкция за неизправност на длъжника, последиците й следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи при настьпване на срока (уговорения падеж)-главница, редовна (възнаградителна) лихва и лихва за забава. Банката е предприела действия за принудителното събиране на вземанията си. Подадено е заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК, въз основа на което е образувано гр. д. № 12035/2018 г. по описа на Районен съд - С..
Предвид изложеното съдът приема за доказано обстоятелството, че между ищеца и ответника е сключен описания по-горе договор за кредит, с посочените клаузи.
От приетите
доказателства по делото се установява, че ищецът е изпълнил задължението си по
договора за потребителски кредит, като на 01.01.2017г. сумата по кредитната
карта е усвоена от ответника. Съдът счита, че е налице твърдяната от ищеца
предсрочна изискуемост на кредита. Настъпване на такава е предвидено в
договора като предпоставка за това е
неплащане изцяло или частично на две
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората погасителна
вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целият му размер,
включително с всички определени в този договор надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски по събирането на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната
изискуемост.
По делото са ангажирани доказателства установяващи обявяването на кредита за предсрочно изискуем, поради което съдът счита, че е настъпила предсрочна изискуемост на цялата дължима по него сума. Затова и определената по размер неустойка при забава върху просрочените вноски се дължи като началният момент на дължимостта е 11.11.2017г. до 21.02.2018г. включително. Размерът на главницата и възнаградителната лихва са установени от представените писмени доказателства по делото. Въз основа на тях, съдът намира за доказани исковете за просрочена главница в размер на 1015,15 лв., просрочена договорна лихва в размер на 344,94 лева, мораторна лихва в размер на 28,20 лева върху всяка от тях от до изплащане на вземането. Съдът не намира за основателни възраженията на особения представител на ответника за недоказаност на исковата претенция за заплащане на суми по договор с правно основание чл.415 от ГПК като оспорва договора за потребителски кредит по форма и съдържание. От представените ксерокопия на договора е видно, че ответника е сключил договор за потребителски кредит на 29.09.2015г. с дружеството ищец, в който подробно са изписани условията на отпускане на паричен кредит, както и за ползване на кредитна карта. В него е посочен размера на кредита, начина на изплащане на кредита , съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Всички тези компоненти по договора съответстват и на описаното в петитума на исковата молба. Задължението на ответника за връщане на заетата сума е неделимо. Обстоятелството, че кредиторът се е съгласил то да бъде погасявано на равни вноски, дължими на предварително определени падежи, не прави задължението на длъжника такова за периодични платежи. В случая се касае за частично плащане на цялото задължение, а не за периодични платежи по смисъла на чл. 111, б. В от ЗЗД.
Поради това исковете за главница, възнаградителна лихва, неустойка при неизпълнение и законна лихва следва да бъдат уважени в размер на 1386,42 лв.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в заповедното производство –27,73лв. – държавна такса и 50 лв. – юристконсултско възнаграждение, както и тези направени в исковото производство – 122,27лв. – държавна такса, 100лв. юристконсултско възнаграждение, 150 лв. платен депозит за изготвяне на съдебно-икономическа експертиза и 300,00 лв. депозит за особен представител общо 750 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК по отношение на Н.А.Д.
ЕГН ********** ***, настоящ адрес:***, че дължи на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., с адрес на управление във Ф., гр. П., ***, представлявано от Л.Д.
и Л.В. чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ***, представлявано от законния представител Д.Д. сумата от 1386,42 лева, а именно: главница в размер на 1015,15 лева (хиляда и петнадесет лева и петнадесет стотинки); редовна
(възнаградителна) лихва в размер на 344,94 лева (триста четиридесет и четири лева и деветдесет и четири
стотинки), начислена за периода от 01.01.2017 г. до 10.11.2017г.
включително; мораторна лихва от 28,20 лв. (двадесет
и осем лева и двадесет стотинки) за периода от 11.11.2017 г. до 21.02.2018г.,
ведно с със законната лихва за забава, считано от постъпване на заявленето за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н.А.Д. ЕГН ********** ***, настоящ адрес:***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., с адрес на управление във Ф., гр. П., ***, представлявано от Л.Д. и Л.В. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от законния представител Д.Д. направените разноски в заповедното производство и исковото производство, представлаващи държавна такса, юристконсултско възнаграждение, платен депозит за изготвяне на съдебно-икономическа експертиза и депозит за особен представител общо в размер на 750,00 лева (седемстотин и петдесет ) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: