№ 412
гр. Варна, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Елица Н. Желязкова
при участието на секретаря Елка Н. И.
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20253100500148 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Община
Варна против решение № 3531 от 10.10.2024 г., постановено по гр. д. № 12783
по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, тридесет и трети състав, в частта, с
която е осъдена Община Варна да заплати на В. И. Г. сумата от 15 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат
от счупване на долна част на лъчева кост на дясната ръка и мозъчно
сътресение, настъпили от падане върху неравна тротоарна настилка на ул.
„Драва Соболч“ в град Варна, датиращо от 01.08.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от 01.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, на
основание член 49, алинея 1 от ЗЗД.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, тъй като
определеният от съда размер не е справедлив, което понятие според
практиката на съдилищата не е абстрактно. Сочи се, че първоинстанционният
съд не е изложил мотиви защо счита, че точно този размер на обезщетението
репарира неимуществените вреди на ищцата. Иска се отмяна на така
обжалваната част на решението и постановяване на ново, като се редуцира
сумата от 15 000 лева до справедлив размер на обезщетението.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от насрещната страна, с който жалбата се оспорва. Излага се, че
първоинстанционният съд правилно е ценил събраните доказателства, въз
основа на които е определил размера на обезщетението, като се желае
потвърждаване в обжалваната му част.
1
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се излагат твърдения, че на на 01.18.2023 г. при
движение по тротоара на ул. „Драва Соболч“ ищцата се спънала в надигнати
тротоарни плочки и паднала на земята. След падането си изпитала силна
болка в областта на дясната ръка и главата. Очевидец на инцидента бил неин
приятел, с когото вървели заедно в момента на падането. На място пристигнал
екип на „Спешна помощ“, след което ищцата била откарана в болнично
заведение, където било установено, че в резултат от падането е налице
счупване на долна част на лакетна и лъчева кост. Била предписана репозиция,
гипсова имобилизация, медикаментозно лечение и покой. На 03.08.2023 г.
след проведен преглед при специалист била диагностицирана с „мозъчно
сътресение, без открита вътрешно– черепна травма“ и й назначили лечение с
медикаменти. На 08.08.2023 г. й предписали продължаване на гипсовата
имобилизация, на 08.09.2023 г. била насочена към рехабилитация, а на
11.09.2023 г. терапията била прецизирана – рехабилитация и физиотерапия с
лазер, ултразвук и електротерапия. В момента на злополуката, а и през
следващите месеци, ищцата изпитвала силни, нетърпими болки, обусловили
трудности от битов характер - невъзможност да се обслужва сама и
емоционален дисбаланс, изразяващ се в безсъние, депресия. Твърди се още, че
в резултат от падането ищцата реализирала разходи за медицински
интервенции и медикаменти. Сочи се, че настъпването на инцидента,
обусловил травматичното увреждане, е в резултат на бездействието на
служители на Община Варна, чието нормативно задължение е да поддържа
цялостна и изправността на тротоарната настилка.
Ответникът Община Варна в срока по член 131 от ГПК е депозирала
писмен отговор, в който излага съображения за неоснователност на иска и
иска неговото отхвърляне. Оспорва твърденията за наличие на надигната
тротоарна плочка с праг на посочените от ищцата дата и място, а също и
настъпване на инцидента /падане/ при описания в исковата молба механизъм,
в резултат на който са получени конкретните травматични увреждания.
Възразява, че дори и да е съществувала надигната плочка, същата не е
обусловила инцидента. Само по себе си наличието на надигната тротоарна
плочка с праг не обуславя опасност за пешеходците, като падане, респективно
травматично увреждане, като такова е възможно да настъпи и при изправна
настилка.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание
член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата
обстановка.
2
Предмет на производството пред въззивната инстанция е само
претенцията за неимуществени вреди /решението по искът за имуществени
вреди е влязло в сила като необжалвано/ и то досежно нейния размер.
Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва
да бъде определен при съблюдаване принципа на справедливостта - член 52 от
ЗЗД. Съобразно константната съдебна практика в понятието „неимуществени
вреди" се включват всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни емоционални изживявания на увреденото лице, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние. При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да
бъдат отчетени характерът и степента на увреждането, начинът на
осъществяването му, обстоятелствата, при които е извършено, възрастта на
увреденото лице, отраженията в психиката му и моралните страдания,
икономическата среда и други.
В настоящия случай от приетите по делото доказателства /писмени и
гласни/ се установява, че за период от 3-4 месеца ищцата е имала затруднение
в движенията на десния горен крайник, тоест не е можела да се обслужва по
обичайния за нея начин и това е довело до нарушение на нормалния й ритъм
на живот. Не се подлага на съмнение, а и се доказва от гласните доказателства,
че след травматично увреждане са налице болки, уплаха, чувство на страх и
безпокойство дали ще се възстанови нормално нарушената функция на ръката,
невъзможност за извършване на активни движения, включително такива за
елементарно обслужване – хигиенни, обличане и събличане, домакински.
Естеството на травмата е наложило чести медицински прегледи и интензивни
рехабилитационни процедури за около 2 месеца. Всичко това е обусловило
допълнителен дискомфорт и отрицателни емоции за ищцата. Оздравителният
процес при ищцата, която към момента на инцидента е била на 51 години, е
приключил в посочените рамки /3-4 месеца/ без усложнения, като функцията
на крайника е възстановена без дефицит спор заключението на вещото лице.
По делото не са събрани други доказателства, които да установяват
претърпени болки над обичайните такива, нито по-продължителен период на
възстановяване, както и да е налице наличие на дефицит в движението на
крайника след възстановителния процес, нито са събрани доказателства за
търпени свръхнеудобства, за социална изолация, необходимост от чужда
помощ и дискомфорт над обичайния такъв. Установените по вид, обем,
характер и продължителност физически и негативни преживявания, в своята
съвкупност, обуславят като справедлив според съда размер на обезщетението
за неимуществени вреди от 10 000 лева.
С оглед на изложеното и поради идентичните крайни изводи, до
които достигна въззивният съд, то първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено.
По разноските
На въззиваемата страна е оказана безплатна адвокатска помощ по реда на
член 38, алинея 2 от ЗА. Съобразявайки липсата на фактическа и правна
3
сложност на казуса, въззивната инстанция намира, че размера на адвокатското
възнаграждение следва да бъде определен под минималния, предвиден в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това се
налага и с оглед практиката на Съда на Европейския съюз /решение от
23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16/, което изрично сочи, че
следва да се провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането на
такава правна уредба /в частност Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/ действително отговаря на легитимни цели и
дали така приложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо,
за да се осигури изпълнението именно на тези легитимни цели. Легитимна цел
е страната да получи правна защита и съдействие в съдебния процес за защита
на правата й, а не упражняване на субективно право в противоречие с
неговото прадназначение и чрез използване на процесуални похвати да бъдат
генерирани разноски за сметка на насрещната страна, които многократно
надхвърлят вземането. Поради изложеното съставът на въззивния съд приема,
че размерът на адвокатското възнаграждение за настоящата инстанция следва
да бъде определен на 900 лева.
Съобразно изхода на спора и съобразявайки разпоредбите на член 78,
алинея 1 и алинея 3 от ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени разноски за
настоящата инстанция съразмерно уважената част от иска за неимуществени
вреди, а на ответника – съразмерно с отхвърлената.
При разглеждане на делото пред въззивната инстанция въззивникът е
представил доказателства за сторени разноски в размер на 425 лева. При това
положение на въззивника се дължат разноски в размер на 141,67 лева, а на
въззиваемата - 600 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3531 от 10.10.2024 г., постановено по гр. д.№
12783 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, тридесет и трети състав, в
частта, с която е осъдена Община Варна да заплати на В. И. Г. сумата за
разликата над 10 000 лева до 15 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат от счупване на долна част на
лъчева кост на дясната ръка и мозъчно сътресение, настъпили от падане върху
неравна тротоарна настилка на ул. „Драва Соболч“ в град Варна, датиращо от
01.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 01.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, на основание член 49, алинея 1 от
ЗЗД; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. И. Г. ЕГН ********** с адрес ****** срещу
Община Варна БУЛСТАТ 00009344, представлявана от кмета Б.К., с адрес в
град Варна - ****, за присъждане на горницата над 10 000 /десет хиляди/ лева
до сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат от счупване на долна част на
лъчева кост на дясната ръка и мозъчно сътресение, настъпили от падане върху
неравна тротоарна настилка на ул. „Драва Соболч“ в гр. Варна, датиращо от
4
01.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 01.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, на основание член 49, алинея 1 от
ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Варна БУЛСТАТ 00009344, представлявана от кмета
Б.К., да заплати на В. И. Г. ЕГН ********** с адрес ****** сумата от 600
/шестстотин/ лева, представляваща стойността на направените разноски по
делото пред въззивната инстанция, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
ОСЪЖДА В. И. Г. ЕГН ********** с адрес ****** да заплати на Община
Варна БУЛСТАТ 00009344, представлявана от кмета Б.К., сумата от 141,67
/сто четиридесет и един 0,67/ лева, представляваща стойността на
направените разноски по делото пред въззивната инстанция, на основание
член 78, алинея 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд –
Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5