№ 751
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стою Хр. Згуров
при участието на секретаря Павлинка П. Славова
като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело №
20231100902095 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените от ищеца „Т.Т.“ ЕООД с ЕИК
******* срещу ответника „В.С.“ ЕООД с ЕИК ******* обективно и
кумулативно съединени осъдителни искове с правни основания чл. 266 ЗЗД
във вр. с 286 ТЗ и чл. 294 ТЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, относно осъждането на
ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 58 741,66 лв.,
представляваща част от дължимо възнаграждение за извършени строително
монтажни работи изразяващи се в ОВК инсталация, ВиК инсталация, котелно
и газово стопанство на обект „Мандра в землището на с. К., общ. Гоце
Делчев“, УПИ V, кв. 6“, във връзка с което е издадена фактура
№**********/12.11.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 10.11.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендираните от ищеца права произтичат от твърденията, че между
ответника „В.С.“ ЕООД с ЕИК ******* (Изпълнител) и ЕТ „ЗП-И.Х.“ с ЕИК
******* (Възложител) е бил сключен Договор за изпълнение на строителни и
монтажни работи от 11.12.2015 г. с предмет „Изграждане на мандра в
землището на с. К., общ. Гоце Делчев“, УПИ V, кв. 6“. Във връзка с
изпълнението на този договор ответникът „В.С.“ ЕООД е сключило договор
за извършване на част от строително монтажните дейности по обекта c ищеца
„Т.Т.“ ЕООД c ЕИК *******, като ответникът му е превъзложил част от
работата. Възложената на ищеца от ответника работа е била свързана с
изграждането на ОВК инсталация, ВиК инсталация, котелно и газово
стопанство за обект „Мандра в землището на с. К., общ. Гоце Делчев“, УПИ
1
V, кв. 6“. Ищцовото дружество сочи, че е изпълнило добросъвестно всички
свои задължения, като е изградило възложеното изцяло, в срок и в пълно
съответствие с договореното, като с Акт за извършено СМР от 11.11.2020 г. за
обект мандра, с. К., възложителят на целия обект ЕТ „ЗП-И.Х.“ с ЕИК
******* е приел извършената работа от „Т.Т.“ ЕООД, като в този акт е
посочена и крайната стойност на извършената работа, а именно 73 741,66
лева.
Във връзка с изпълнението на сключения между „Т.Т.“ ЕООД и „В.С.“
ЕООД договор за извършване на СМР, ищцовото дружество е издало 2 (два)
броя фактури: **********/13.05.2020 г. за сумата от 15 000 лв. с ДДС и
**********/12.11.2020г. за сумата от 58 741,66 лв. с ДДС. Фактура
**********/13.05.2020 г. за сумата от 15 000 лв. с ДДС, касаеща аванс за
изграждане на ОВК инсталация на гореописания обект, е била своевременно
заплатена от ответника „В.С.“ ЕООД. След извършване на всички
строително-монтажни работи и приемане на работата с подписване на Акт за
извършено СМР от 11.11.2020г., ищцовото дружество е издало Фактура
**********/12.11.2020 г. за сумата от 58 741,66 лв. с ДДС за дължимия
остатък във връзка с извършената и приета работа. Тази фактура обаче до
настоящия момент не е заплатена от ответника. Поради това с покана с вх. №
45752 от 04.10.2023 г. на ЧСИ Р. М. с peг. № 790 на КЧСИ, „Т.Т.“ ЕООД е
поканило „В.С.“ ЕООД да заплати дължимите и непогасени задължения в
размер на 58 741,66 лв. с ДДС в срок от 10 (десет) дни от получаване на
поканата. Поканата е връчена на 26.10.2023 г., а срокът за доброволно
плащане е изтекъл на 06.11.2023 г.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв постъпи
от страна на ответника. С него предявените искове се оспорват като
неоснователни с възражението, че от представените доказателства не се
установява наличието на съществувала между ищцовото и ответното
дружество валидна облигационна връзка, породена от сключен устен договор
за изработка (възлагане на строително-монтажни работи). Твърди, че е
осъществило плащане на сумата от 15 000 лв. с платежното нареждане от
12.05.2020г. в полза на ищеца, но това плащане е било във връзка с проформа
фактура №**********/29.04.2020г., а не във връзка с Фактура
№**********/13.05.2020 г., както твърди ищецът. Освен това във Фактура
№**********/13.05.2020 г. е посочено, че с нея се начислява аванс само за
изграждане на ОВК инсталация за обект мандра с. Корица, а ищецът се
опитва да докаже с нея, че от страна на ответника му е било възложено и
извършването на В и К инсталация, котелно и газово стопанство. Сочи, че
тази фактура е била издадена въз връзка с възложени от „В.С.“ ЕООД на
„Т.Т.“ ЕООД, но все още неизпълнени дейности по изграждане на ОВК
инсталация на обект „Мандра, с. К.“, за което е извършено авансово плащане
в размер на 15 000 лв. с ДДС, но изпълнението не е надлежно предадено от
ищцовото и прието от страна на ответното дружество. Ответното дружество
възразява, че представеният от ищеца Акт за извършено СМР от 11.11.2020 г.
2
за обект мандра, с. К. не е ясно от кое лице е подписан срещу „възложител“,
както и, че той не е подписван от законния представител на ответника или от
упълномощено от него лице.
В представената в срок допълнителна искова молба ищцовото
дружество уточнява, че ответникът му е възложил извършването на част от
строителните работи във връзка с изграждане на мандра в землището на с. К.,
общ. Гоце Делчев и по-конкретно изграждането на ОВК инсталация, ВиК
инсталация, котелно и газово стопанство в обекта. Във връзка с извършването
на тази работа на ищеца е била заплатена авансово от ответното дружество
сума в размер на 15 000 лева. Сочи, че проформа фактура
№**********/29.04.2020 г., въз основа на която „В.С.“ ЕООД е наредило по
сметка на „Т.Т.“ ЕООД сумата от 15 000 лв. е била издадена преди
плащането, след това ищецът е издал и фактура **********/13.05.2020 г. за
платената сума. Сумата от 15 000 лв. е авансово заплатена сума за започване
на строително монтажните работи от „Т.Т.“ ЕООД, а цялата извършена от
ищеца работа е коректно описана в Акт за извършено СМР от 11.11.2020 г. за
обект мандра, с. К., след което е издадена и фактура №**********/12.11.2020
г. за дължимата сума от 58 741,66 лв. с ДДС, в която изрично е посочено, че е
приспаднат аванса, заплатен по фактура **********/13.05.2020 г. в размер на
15 00 лева.
Ищецът сочи, че не е вярно твърдението на ответника, че възложената
от него работа не е била изпълнена и приета, защото главният архитект на
Община Гоце Делчев е издал Удостоверение № 75/16.11.2020г. за въвеждане
в експлоатация на строеж мандра, находяща се в урегулиран поземлен имот
V-120,121,133, кв. 6 по плана на с. К., общ. Гоце Делчев, обл. Благоевград,
улица „*******“ № 44, a от Акт за извършено СМР от 11.11.2020 г. за обект
мандра, с. К., се установява, че извършената работа е приета от възложителя
ЕТ „ЗП-И.Х.“, който е възложител на целия обект- строеж за изграждане на
мандра в землището на с. К., общ. Гоце Делчев, УПИ V, кв. 6. Ищецът добавя,
че във връзка с извършван ежегоден одит на „В.С.“ ЕООД от ищеца „Т.Т.“
ЕООД e искано да потвърди, че по сметката му при „В.С.“ ЕООД има салдо в
размер на 58 741,66 лв. (тази сума се дължи по фактура №
**********/12.11.2020 г.), като задължения на ответното дружество към
ищцовото, а това също представлява доказателство за дължимостта на
претендираното вземане.
В допълнителния отговор на допълнителната искова молба, ответното
дружество отново заявява, че фактура **********/13.05.2020 г. е издадена
във връзка с възложено от „В.С.“ ЕООД на „Т.Т.“ ЕООД и предстоящо
изпълнение на дейности по изграждане на ОВК инсталация на обект „Мандра,
с. К.“, за което е извършено авансово плащане в размер на 15 000 лв. с ДДС,
но изпълнението не е било предадено от ищеца и прието от страна на
ответното дружество. С оглед на направеното в допълнителната искова молба
признание, че представеният Акт за извършени СМР не е подписан от
представител на „В.С.“ ЕООД, категорично отрича твърдението, че
3
въпросният документ обвързва ответника по какъвто и да е правно валиден
начин, относно факта на възлагане, изпълнение и приемане на процесните
СМР в посочения от ищеца вид, обем и стойност. Посоченото не се
опровергава по никакъв начин и от обстоятелството, че ищецът сам е отразил
приспадане на платената по фактура № 973 от 13.05.2020г. сума от стойността
на издадената от самия него фактура №1057 от 12.11.2020г. въз основа на акт
за приемане на извършени СМР, неподписан от т.нар. възложител на строежа.
Сочи, че основателността на доводите на ищеца, че именно съставеният Акт
за извършени СМР от 11.11.2020г. е послужил като основание за издаването
на фактура № 1057 от 12.11.2020г. се разколебава и от обстоятелството, че
общата сума, за която Актът за извършени CMP е съставен, възлиза на
стойност 61 451,38 лв. без ДДС или 73 741,66 лв. с ДДС, което не
кореспондира на стойността, за която е издадена процесната фактура, а
именно: 48 951,38 лв. без ДДС или 58 741,66 лв. с ДДС.
Счита, че доказателства в подкрепа на поддържаната от ищеца теза не
представляват и приложените към допълнителната искова молба и изпратени
по електронната поща на „В.С.“ ЕООД ежегодни искания на одитор за
потвърждение на салдо в размер на процесната сума, защото ответното
дружество не е потвърждавало наличието на претенднраното от „Т.Т.“ ЕООД
вземане. Признава обстоятелството, че „В.С.“ ЕООД е изпълнител на
строително-монтажните работи на цитирания обект с възложител ЕТ „ЗП -
И.Х.“ и че строежът е бил изпълнен и въведен в експлоатация, но сочи, че
изпълнението на процесните дейности не е извършено от ищеца, и не му е
превъзлагано от ответника, поради което Удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строеж „Мандра, находяща се в УПИ V - 120, 121, 133, кв. 6
по пана на с. К., общ. Гоце Делчев“ не представлява доказателство за
последното.
В съдебното заседание ищцовото дръжество се представлява от
пълномощника му адв.Чинова, която поддържа предявените искове, моли
съда да ги уважи и да присъди в полза на доверителя й разноските по делото.
Ответното дружество беше представлявано в съдебното заседание от
пълномощника му ю-т С., която оспорва предявените искове, моли съда да ги
отхвърли и да присъди в полза не представляваното от нея юридическо лице
разноските по делото. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното в
полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение.
Софийският градски съд, ТО, VI- 8 състав, след като взе предвид
доводите и възраженията на страните, събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, съобразно разпоредбите на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
С доклада по делото, съдът обяви за безспорни в отношенията между
4
страните и ненуждаещи се от доказване в процеса обстоятелствата, че „В.С.“
ЕООД е възложило на „Т.Т.“ ЕООД изграждането на ОВК инсталация на
обект „Мандра, с. К.“, за което ответното дружество е извършило в полза на
ищцовото авансово плащане в размер на 15 000 лв. с ДДС, както и че „В.С.“
ЕООД е изпълнител на строително-монтажните работи на обект „Мандра в
землището на с. К., общ. Гоце Делчев“, УПИ V, кв. 6“ по договор за
строителство с възложител ЕТ „ЗП - И.Х.“ и че строежът е бил изпълнен и
въведен в експлоатация.
Видно от Договор за изпълнение на СМР от 11.12.2015г. и Приложение
към него, между ответното дружество като изпълнител и ЕТ „ЗП-И.Х.“ като
възложител, е постигнато съгласие за изграждането на мандра в землището на
с.К., общ.Гоце Делчев, като предвиденото възнаграждение за изпълнението на
части В и К и ОВК е общо 78 637,98 лв. Съгласно Фактура
№**********/13.05.2020г. ищцовото дружество е начислило на ответното
сумата от 15 000 лв. с ДДС, представляваща аванс за изграждането на ОВК
инсталация за обект „мандра с.К.“, като последното е извършило плащане по
тази фактура по сметка на ищеца със сумата от 15 000 лв., което се
установява, от приетото, като доказателство по делото преводно нареждане от
12.05.2020г. От Акт за извършено СМР (л.20-23) се установява, че за всички
възложени и приети без възражения СМР претендираното от изпълнителя
възнаграждение е в размер на 73 741,66 лв., като той е подписан от лице,
действащо от името на възложителя.
От показанията на свидетеля Х. се установи, че той в качеството си на
едноличен търговец е възложил на ответното дружество изграждането на
процесната мандра. Той сочи, че е подписал приетия като писмено
доказателство по делото Акт за извършено СМР в качеството му на
възложител и като упълномощен представител на ответното дружество,
съобразно изразеното съгласие от управителя му В.В.. Сочи, че строежът на
мандрата е бил финансиран от ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, като той е заплатил
всичко дължимо на изпълнителя „В.С.“ ЕООД. Той заявява, че ищцовото
дружество като подизпълнител на обекта относно В и К, ОВК инсталация,
котелно и газово, е изпълнило изцяло тези дейности, по отношение на тях не е
имало възражения, както от негова страна, така и от страна на изпълнителя
„В.С.“ ЕООД. Без изградените от ищцовото дружество съоръжения мандрата
не би могла да функционира, да бъде въведена в експлоатация, а тя работи
вече три години и освен това е била обект на множество проверки от ДФ
„Земеделие“, които не са открили никакви нередности.
Съгласно приетото заключение на вещото лице по изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза, счетоводството и на двете дружества е
водено редовно в частта относно отчитане на процесните фактури. Фактурите
с № **********/13.05.2020 г. и №**********/11.12.2020 г. са осчетоводени
от страните. В счетоводството на ищеца - „Т.Т.“ ЕООД са начислени
вземания по дебита на сметка 411-162 „Клиенти“, аналитична сметка „В.С.“
ЕООД с общ размер 73 741,66 лева, от които 15 000,00 лева вземане по
5
фактура № **********/13.05.2020 г., начислено на 13.05.2020 г. По данни от
счетоводните регистри вземането е закрито на 31.05.2020 г. с постъпление по
сметката на ищеца с дата 12.05.2020 г. (л.19) в размер на 15 000,00 лева, с
вписано основание за счетоводния запис „ф-ра **********/13.05.2020 и
проф. 1106“, както и 58 741,66 лева вземане по фактура
№**********/12.11.2020г., начислено на 12.11.2020 г. Няма данни за
постъпили суми за погасяване на вземането на „Т.Т.“ ЕООД.
В счетоводството на ответника – „В.С.“ ЕООД са начислени задължения
по кредита на сметка 401-1824 „Доставчици“, аналитична сметка „Т.Т.“
ЕООД с общ размер 73 741,66 лева, от които: 15 000,00 лева задължение по
фактура № **********/13.05.2020 г., начислено на 01.09.2020 г. и 58 741,66
лева задължение по фактура №**********/12.11.2020 г., начислено на
01.12.2020 г. От предоставените от ТД на НАП – офис Благоевград дневници
с вх.№ 48413/ 24.04.2024 г. е видно, че процесните фактури са отразени в
дневниците на „ТОП ТЕМПО“ ЕООД, съответно: Фактура №
**********/13.05.2020 г. с данъчна основа 12 500,00 лева и начислен ДДС в
размер на 2 500,00 лева е включена в дневника за продажбите за месец май
2020 г., ред 3-ти, с вписано основание „аванс“, а Фактура
№**********/11.12.2020 г. с данъчна основа 48 951,38 лева и начислен ДДС в
размер на 9 790,28 лева е включена в дневника за продажбите за месец
ноември 2020 г., ред 10-ти, с вписано основание „услуга“. От предоставените
счетоводни записвания на „В.С.“ ЕООД може да се направи извод, че
процесните фактури са отразени в дневниците за покупки, съответно Фактура
№ **********/13.05.2020 г. е включена в дневника за покупките за месец
септември 2020 г., а фактура №**********/11.12.2020 г. е включена в
дневника за покупките за месец май 2021 г. Вещото лице сочи, че от
предоставените счетоводни записвания на „В.С.“ ЕООД и справки-
декларации може да се направи извод, че ответникът е ползвал данъчен
кредит с общ размер 12 290,28 лева, от които: по фактура №
**********/13.05.2020 г. е ползван данъчен кредит през месец септември
2020 г. в размер на 2 500,00 лева, а по фактура №**********/11.12.2020 г. е
ползван данъчен кредит през месец май 2021 г. в размер на 9 790,28 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
По отношение на договорите за СМР се прилагат правилата на договора
за изработка. Договорът за изработка е консенсуален, двустранен, възмезден
и неформален договор. Той се счита сключен с постигането на съгласие
между страните по него и създава задължения и за двете страни: за
изпълнителя – да изработи нещо на свой риск съобразно поръчката, а за
възложителя – да приеме изработеното и да го заплати. Договорът за
изработка е неформален, тъй като не е предвидена форма за неговата
6
действителност. Тези характеристики се извеждат от разпоредбата на чл. 258
ЗЗД, съгласно която с договора за изработка изпълнителят се задължава на
свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а
последната – да заплати възнаграждение.
Когато договорът за изработка е сключен между лица, които имат
качеството “търговци” по смисъла на чл. 1 ТЗ във връзка с упражняваната от
тях дейност (чл. 286 и чл. 287 ТЗ), сделката е търговска и съгласно чл. 288 ТЗ
спрямо нея намират приложение общите разпоредби на ТЗ относно
търговските сделки (част III, раздел I – раздел VI от ТЗ) и субсидиарно
общите разпоредби на ЗЗД за договорите и специалните разпоредби на ЗЗД,
уреждащи договора за изработка.
Към договора за изработка в строителството намират приложение и
ЗУТ и Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време
на строителството (обн. в ДВ бр. 72/2003 г.), приета на основание чл. 169
ЗУТ, с която е отменена предходната Наредба № 7/22.05.2001 г. за съставяне
на актове и протоколи по време на строителството (обн. ДВ бр.55/2001 г.).
В чл. 264, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че поръчващият е длъжен да приеме
извършената съгласно договора работа. Следователно приемането на
извършената работа е не само право, но и задължение на възложителя.
Приемане на извършената работа по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е налице
както когато възложителят е направил изрично изявление, че счита
изработеното за съобразено с договора, така и когато такова одобрение е
изразено с конклудентни действия.
В сключения между страните договор за изработка може да бъде
уговорена изрична писмена форма за предаване и/или приемане на работата
(например с приемо-предавателен протокол). При някои договори – например
договорите за изработка в строителството, съществува нормативно
установено изискване за приемане на работата с нарочни писмени актове,
които при съдебен спор съставляват форма за доказване на изпълнението,
съответно за приемане на работата. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба №
3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството
(обн. в ДВбр. 72/2003 г.), актовете и протоколите по тази наредба участниците
в строителството удостоверяват спазването на изискванията към строежите по
чл. 169, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ и имат доказателствена сила при установяване на
обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в
експлоатация (приемане) на строежите.
Дори и извършената работа да не е приета изрично (със съставянето на
писмен акт, подписан от възложителя), достатъчни са конклудентни действия
за това. Приемане с конклудентни действия е налице например с
подписването на издадена от изпълнителя фактура или с осчетоводяването на
такава, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и
ползването на данъчен кредит.
В процесния случай фактура №**********/11.12.2020 г. на стойност
7
58 741,66 лв. с ДДС е осчетоводена от ответника „В.С.“ ЕООД, включена е в
дневника за покупките в месец май на 2021 г., ползван е и данъчен кредит във
връзка с нея в размер на 9790,28 лева. Предвид това, съдът намира, че по
отношение на извършените СМР, за които е било начислено задължението по
тази фактура, работата е приета, и ответникът в качеството му на възложител
дължи заплащането на договореното възнаграждение, чиито неизплатен
понастоящем размер е 58 741,66 лв.
Освен изложеното по-горе, съдът намира, че в производството по
делото се установи, че между ищеца в качеството на изпълнител и ответното
дружество като възложител е бил сключен неформален договор за
строителство на „ОВК инсталация, ВиК инсталация, котелно и газово
стопанство“ на обект „Мандра в землището на с. К., общ. Гоце Делчев“, УПИ
V, кв. 6“, че ищецът е изпълнил задълженията си по него, че работата му е
била приета от възложителя, както чрез конклудентни действия, така и чрез
подписването на Акт за извършени СМР от 11.11.2020г. чрез упълномощен
представител, който е възложителят на целия обект, както и, че за
извършването на възложените дейности, ответникът е заплатил авансово
сумата от 15 000 лв., при което договореното и дължимо изцяло задължение
за извършените и приети СМР е в общ размер на 73 741,66 лв. с ДДС.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск относно сумата
от 58 741,66 лв., представляваща част от дължимо възнаграждение за
извършени строително монтажни работи изразяващи се в „ОВК инсталация,
ВиК инсталация, котелно и газово стопанство“ на обект „Мандра в землището
на с. К., общ. Гоце Делчев“, УПИ V, кв. 6“, във връзка с което е издадена
фактура №**********/12.11.2020 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 10.11.2023г. до окончателното изплащане на задължението е
основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен.
Предвид основателността на предявения иск, на основание чл.78,ал.1
ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него
разноски по делото за внесена държавна такса в размер на 2349,67 лв., за
заплатено възнаграждение на вещото лице в размер на 600 лв. Във връзка с
релевираното от страна на ответника възражение за прекомерност на
заплатеното в полза на поцесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в настоящото
производство, съдът намира, че то е основателно, защото правната и
фактическа сложност на спора не е висока и не обосновава дължимостта на
такова в размер по-висок от 5000 лв. с ДДС. Предвид изложеното
претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено като
прекомерно от 6480 лв. с ДДС на 5000 лв. с ДДС.
С решение на Съда на Европейския съюз на 25 януари 2024 г. по дело
С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд,
се прие, че: „Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
8
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена
да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително
когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение. Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да
договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази
разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване
на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна
уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение
установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики. Член 101, параграф 2 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.“. След като
предвиденото възнаграждение в Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения не обвързва съда, преценката следва да се извърши като се
вземе предвид вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената
работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този
смисъл е и актуалната практика, застъпена в определение по т.д. № 1908/2022
г. на ВКС, I Т.О. и определение по т.д. № 1990/2023 г. на ВКС, II Т.О.
Затова в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото
в общ размер на 7949,67 лв.
Ищецът претендира неоснователно и други разноски, а именно:3600 лв.
за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в
обезпечително производство, 792 лв. за заплатено възнаграждение за
проучване на документи и изготвяне на покана до ответника, 72 лв. за
заплатена такса на ЧСИ за връчване на покана и 210 лв. за заплатена такса на
в ЧСИ за образуване на изпълнително дело въз основа на издадена
обезпечителна заповед, за които не е налице основания да бъдат присъждани
в тежест на ответното дружество, и които не представляват разноски по
делото по смисъла на чл.78, ал.1 ГПК. Във връзка с предявения иск не е било
образувано отделно обезпечително производство по допускане на
9
обезпечение на бъдещ иск, за да се претендират отделно разноски във връзка
с обезпечително производство, като тези разходи не са направени във връзка с
настоящото производство, а представляват други допълнителни разходи,
направени в изпълнително производство, които ищецът е заплатил по
собствено желание, и с оглед постигане на по-големи гаранции за
евентуалното удовлетворяване на претенцията му. Възнаграждението за
проучване на документи и изготвяне на покана се дължи само от довереника,
но не и от насрещната страна в един бъдещ съдебен процес. Затова тези
претендирани от ищеца разходи не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „В.С.“ ЕООД с ЕИК ******* да заплати на „Т.Т.“ ЕООД с
ЕИК ******* сумата от 58 741,66 лв., представляваща част от дължимо
възнаграждение за извършени строително-монтажни работи изразяващи се в
ОВК инсталация, ВиК инсталация, котелно и газово стопанство на обект
„Мандра в землището на с. К., общ. Гоце Делчев“, УПИ V, кв. 6“, във връзка с
което е издадена фактура №**********/12.11.2020 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 10.11.2023г. до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА „В.С.“ ЕООД с ЕИК ******* да заплати на „Т.Т.“ ЕООД с
ЕИК ******* сумата от 7949,67 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Апелативен съд-София.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10