Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9
СЪСТАВ,
в публично заседание на седми април
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при
секретаря Славка Димитрова, като изслуша докладваното от Председателя
т.д. № 1326 по описа за 2020 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД
СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 79, АЛ. 1 ЗЗД И ЧЛ. 86, АЛ. 1 ЗЗД.
Ищецът "М.Г." ООД, ЕИК********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от управителя си Р.Т.И., е депозирал на 20.07.2020 г. искова молба срещу "СТОЛИЧНА
ОБЩИНА".
В исковата молба се
поддържа, че между страните по делото е подписан Договор за извършване на
обществен превоз № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., по силата на който ищецът
извършва обществен превоз по основни градски автобусни линии №№ 12, 18, 20,
21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската
транспортна схема на Столична община срещу заплащане на възнаграждение от
ответника. Договорът е сключен за срок от 8 години. Съгласно чл. 5, ал. 1 от
договора Столична община се задължила да заплаща за извършения превоз
възнаграждение в размер на 3 лв. на километър без ДДС, като възнаграждението се
заплаща ежемесечно на две вноски, както следва: 30% авансово до 15 -то число на
текущия месец и останалата част - до 14 — то число на следващия месец въз
основа на действително извършения пробег.
Страните по договора
са уговорили и клауза за промяна на цената на извършвания превоз в зависимост
от промяната в цената на гориво-смазочните материали (ГСМ) след датата на
подписване на договора. Договорната клауза, която урежда тази промяна в цената
на превоза, е чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора, която гласи:
„Чл. 5, ал. 4: Цената
на километър маршрутен пробег, която е определена при сключването на този договор, се променя
когато:
„...1....
2. при промяна на цената на ГСМ с повече от 20 % съгласно
данните на Националния статистически институт спрямо цената към датата на
подписване на настоящия договор. При настъпване на това условие, страните по
настоящия договор се задължават да проведат добросъвестно преговори за
уточняване на промяна във възнаграждението на километър маршрутен пробег със
стойност до 5% спрямо стойността по чл.5, ал.1. При непостигане на съгласие при
преговорите, страните по договора се споразумяват, че възнаграждението на
километър маршрутен пробег се променя с 2.5%“.
Ищецът се позовава и
на клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 3 от договора, която според него е релевантна
по отношение на процедурата за провеждане на преговори и последиците от тях.
Съгласно тази клауза:
„3. При настъпване на което и да е от условията, описани в
предходните две точки, всяка от страните има право да направи на другата страна
мотивирано писмено предложение за преговори. Преговорите следва да започнат в
срок до 7 дни от датата на получаване
на мотивираното писмено предложение. Преговорите следва да завършат в срок до
30 дни от датата, на която са започнали. При непостигане на съгласие в
преговорите, обективирано в писмено споразумение, настъпват последиците,
посочени в т.1 и т. 2“.
Ищецът поддържа, че
описаните в чл. 1, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 на договора 60 броя новопроизведени
нископодови автобуси използват гориво природен газ (метан), който факт ищецът
счита за безспорен, поради което не представя доказателства за установяването
му. Заявява, че в случай на оспорване от страна на ответника, ще ангажира
съответните доказателства.
Според ищеца
посочените в чл. 5, ал. 4, т. 2 „гориво смазочни материали“ включват в себе си
два компонента - гориво и смазочни материали. Тъй като автобусите са
новопроизведени и към датата на подписване на договора не са имали никакъв
предишен пробег, то и необходимостта от извършване на разходи за смазочни
материали е била 0 лева. Освен това, като новопроизведени автобусите са в
гаранция и на това основание разходи за смазочни материали не са правени,
поради което те не участват при изчисляването на сумата, с която разходите за
ГСМ са нарастнали след подписване на договора.
Поради това според
ищеца клаузата за индексация на възнаграждението по чл. 5, ал. 4, т. 2 от
договора се изразява в случаите на промяна единствено на цената на горивото -
природният газ.
В исковата молба се
поддържа, че съгласно Закона за енергетиката цената на природния газ не се
определя от пазара, а от държавен орган - Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР). Също така, продавач на природен газ към крайните потребители
в България, съгласно Закона за енергетиката, е едно единствено монополно
предприятие - „Булгаргаз“ ЕАД. По тази причина КЕВР със свои решения определя
цената, по която „Булгаргаз“ ЕАД продава природен газ на крайни потребители.
Нормативно цената се определя за всяко тримесечие на съответната година с
решение на КЕВР, постановено в последните дни на предходното тримесечие.
Следователно, към 02.12.2016
г., когато е подписан процесният договор за обществен превоз, цената на природния газ е тази, определена
от КЕВР за четвъртото тримесечие на 2016 г. - 286.60
лв. за 1000 m3 без акциз и ДДС и е
определена в Решение № Ц-35/30.09.2016 г.
Тъй като, по силата
на договора, за прилагането на клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора е
необходимо да се вземе статистическа информация за цената не от КЕВР, а от
Националния статистически институт, ищецът се обърнал към него и поискал
съответните данни. С писмо изх. № УП- 7011/07.12.2017 г. на Националния
статистически институт ищецът бил уведомен, че в НСИ информация за цената на природния
газ не е налична. В писмото се посочва още, че цената на газа се определя с
решения на КЕВР за всяко тримесечие на съответната година и е посочена на
интернет страницата на КЕВР, от където може да се получи необходимата
информация.
С оглед на обстоятелството,
че в решенията на КЕВР цената на природния газ е определена в две мерни единици
(в лв. за 1000 лт3 и в лв/MWh - лева за
мегаватчаса) било поискано от „Булгаргаз“ ЕАД писмено разяснение коя цена
следва да се прилага.
С Писмо per. №
26-00-2406/1 от 19.12.2018 г. от „Булгаргаз“ ЕАД се съобщавало, че те са
продавали природния газ през последното тримесечие на 2016 г. единствено по
първата цена - тази от 286.60 лв. за 1000 лт3 без акциз и ДДС и
поради това всяка промяна в цената на газа следва да се съпоставя именно с тази
цена, а не с цената в лева за мегаватчас.
С оглед изложеното,
според ищеца уговорената в чл. 5, ал. 4, т. 2 на договора промяна във
възнаграждението му в зависимост от промяната с 20% на цената на горивото и
смазочните материали, следва да се определя не според данните на НСИ, тъй като
НСИ не разполага с такива данни, а според промяната в цената на природния газ,
определена от КЕВР в неговите решения, и то чрез прилагане на цената в лева за 1000
m3 без акциз и ДДС, а не цената в лева за мегаватчас.
Предвиденото в чл. 5,
ал.4, т. 2 на договора актуализиране на възнаграждението при
промяна на цената на горивото с повече от 20% спрямо цената към датата на
подписване на договора за пръв път настъпила през третото тримесечие на 2017 г.
(т.е. през периода 01.07.2017 г. до 30.09.2017 г.). При подписване на договора цената на природния газ, съгласно Решение № Ц- 35/30.09.2016 г.
на КЕВР, била 286.60 лв. за 1000 m3 без акциз и ДДС. С Решение № Ц-16/01.07.2017 г. на КЕВР цената на природния
газ се променила на 370.21 лв. за 1000 нм3 без акциз и ДДС, т.е.
нарастването на цената на газа спрямо месец декември 2016 г. е 29.17%.
За доказване на
факта, че приложимата цена, по която е купувано горивото за автобусите, е
цената на КЕВР за продажба на крайни клиенти от страна на „Булгаргаз“ ЕАД и то
е в лева за 1000 пм3, а не в лева за мегаватчас, е представено копие
от фактура № **********/10.08.2017 г. за закупен от ищеца природен газ от газостанцията
на „С.А.“ ЕАД, поделение „Малашевци“. От тази фактура се установява, че газът е
закупен на единична цена от 370.21 лв., съгласно фактура на „Булгаргаз“ ЕАД, а
точно тази цена 370.21 лв. е цената, определена по Решение № Ц-16/01.07.2017 г.
на КЕВР и действала в периода 01.07.2017 г. - 30.09.2017 г.
Ищецът поддържа, че в
изпълнение на клаузите на договора поканил писмено ответника да започнат
преговори за промяна на цената на извършвания превоз. Изпратени били няколко
писма с цел постигане на доброволно и в съответствие с текста на договора
споразумение с ответника за актуализиране на цената на превоза. Въпреки
положените усилия и
въпреки изричните писмени мотивирани предложения за преговори,
такива не се провели и
нямало постигнато никакво писмено споразумение, така както е предвидено
в чл.5, ал.4, т.З от договора. Поради това, съгласно последното изречение на
посочената т.З на чл.5, ал.4 според ищеца настъпват последиците, предвидени в
чл.5, ал.4, т.2 на договора, а именно - възнаграждението
за извършения прeвоз сe променя с 2.5% - възнаграждението от 3 лв. на километър пробег, без ДДС
нараства с 2.5% на 3.075 лв. без
ДДС, или то става 3.69 лв. с ДДС.
От приложените към
исковата молба фактури се установява, че ответникът заплатил аванс за превоза
през месец август 2017 г. в размер на 469 521,27 лв. (с ДДС) и окончателно
изравняване, съгласно клаузата на чл. 5, aл. 2 от договора в размер на 1 089 917.66 лв. с ДДС. Или общата
стойност на заплатеното възнаграждение от страна на ответника за извършения
превоз е в размер на 1 559 438 93 пв. с ДДС. Ищецът поддържа, че тази сума (1
559 438.93 лв с ДДС), на основание чп.5, ал.4, т.2 от договора следва да бъде
увеличена с 2.5%, или с 38 985.97 лв. с ДДС. До датата на подаване на
настоящата искова молба, независимо от многократно направените искания,
ответникът не е заплатил допълнителното възнаграждение, дължимо на основание
чп.5, ал.4, т.2 от договора, което е в размер на 38 985.97 лв. с ДДС.
Ищецът моли да бъде
постановено съдебно решение, с което да бъде осъден ответникът да му заплати сумата 38 985.97 лв. с ДДС, дължима на основание чл.5, ал.4,
т.2 от Договор за извършване на обществен превоз СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г. за
извършения превоз през месец август 2017 г., представляваща допълнително
възнаграждение в размер на 2.5% върху вече заплатеното от ответника възнаграждение в размер
на 1 559 438.93 лв. с ДДС за месец август 2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 38 985.97 лв. за времето от датата на
завеждане на исковата молба до датата на окончателното ппащане. Претендира се
заплащане на всички направени разноски по делото, включително и адвокатския
хонорар. Посочена е и банкова сметка, ***и - IBAN: ***, BIC: ***.
Ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА, адрес: гр. София, ул.
„********БУЛСТАТ ********, е подал в определения му
срок - на 19.08.2020 г. отговор на исковата молба, с който са оспорени
предявените искове по основание и размер.
Не се оспорва в ОИМ,
че между Столична община (СО) като възложител и „М.Г.“ ООД, ЕИК********, като
изпълнитеп е подписан Договор № СОА16- ДГ56-1196/02.12.2016 г. за осъществяване
на обществен превоз на пътници, съгласно транспортната схема на СО. Според
ответника обаче същият не е влязъл в сила, съобразно направените в него
уговорки.
По силата на договора
СО като възложител е възложила на „М.Г." ООД като изпълнитеп обществен
превоз на пътници по основни градски автобусни линии от общинската транспортна
схема, изброени в чл. 1, ал. 1 от договора. В чл. 5, ал. 1 е определена цена от
3,00 пв. без ДДС на километър маршрутен пробег съгпасно Приложение А. Договорът
съдържа многобройни и казуистични уговорките относно сроковете:
Срокът на договора се
брои от датата на въвеждане в експлоатация на първата линия (чл. 3
ал. 1), която е 26.07.2017 г. съгласно протокол № 1/25.07.2017 г. на приемателната
комисия по договора,
Договорът влиза в
сила от датата на представяне от оператора
(изпълнителя) на общината на оригинал на влязло в сила определение на АССГ за
прекратяване на адм. дело No 11168/2012 г. (чл. 3, ал. 2);
Срокът, в който
изпълнителят въвежда всички линии в експлоатация, се брои от датата на влизане в сила на договора (чл. 3, ал. 3);
Срокът за мониторинг
на цената на ГСМ се брои от датата на подписване на
договора (чл. 5, ал. 4, т. 2), която е 02.12.2016
г.
Във връзка с
изложеното ответникът счита, че страните са допуснали техническа грешка в чл.
5, ал. 4, т. 2, като се определили за начална дата, от която се следи за
промяна на цената на ГСМ, датата на подписване на договора. При анализ на
договора в неговата съвкупност е видно, че страните не придават значение на т.нар. „дата на подписване на договора“, която дата не е
датата на действителното подписване, тъй като страните не са положили подписите
едновременно, а е датата на завеждане на договора в деловодната система на
Столична община. Това е причината страните да определят в чл. 3, ал. 2 дата на влизане в сила на договора,
както и дата, от която да се брои срокът на договора в чл. 3, ал. 1.
В случай, че в
настоящото производство не се докаже датата на влизане в сила на процесния
договор съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2, то ответникът застъпва
становището, че същият не е влязъл в сила и към настоящия момент и не поражда
валидни договорни задължения за страните. Влизането в сила на процесния договор
е обвързано с отказ от претенции за обезщетение по ЗОДОВ на ищеца срещу
Столична община, което следва да бъде доказано пред възложителя по начин,
определен в договора.
На следващо място
ответникът поддържа, че при анализ на договора в неговата съвкупност се
установява, че страните са придали най-голямо значение на датата на влизане в
сила на договора, съгласно чл. 3, ал. 2, тъй като същата е предвидена като
начална дата, от която се бори срокът за въвеждане в експлоатация на
автобусните линии, нарушението на който, от своя страна, е основание за
разваляне на договора (чл. 3, ал. 3 и чл. 4). Прави се извод, че определената в
чл. 3, ал. 2 дата на влизане в сила на договора е релевантният отправен момент,
от който се броят различните срокове по договора, поради което следва да се
приеме, че в чл. 5, ал. 4, т. 2 страните, записвайки „от датата на подписване
на договора“, всъщност са желали да се разбира „от датата на влизане в сила на
договора“. Това се подкрепя и от правната логика, тъй като същата би била
нарушена, ако текат срокове от дата, предхождаща влизането в сила на договора,
което само по себе си се явява conditio sine qua non, за да текат срокове.
По изложените съображения ответникът моли да бъде обявен за
ненуждаещ се от доказване факта, че в чл. 5, ал. 4, т. 2 страните са желали да
се разбира „от датата на влизане в сила на договора“. В този случай
исковата претенция е неправилно изчислена, тъй като за базов период е взет м.
декември 2016 г., а не датата на влизане в сила на договора. При липса на
доказателства относно датата на влизане в сила, според ответника исковата
претенция следва да се отхвърли, тъй като е без валидно правно основание.
В чл. 5, ал. 4, т. 2 от
договора се съдържа хипотеза при непостигане на съгласие относно изменението на
цената на километър пробег същата ще бъде изменена с 2,5%. Необходимо условие
за влизане в действие на тази хипотеза е наличието на проведени преговори
относно това с колко да се промени определената по договора цена и непостигнато
съгласие.
В чл. 5, ал. 4, т. 3
от договора е предвидено като задължително условие за промяна на цената същото
да бъде инициирано от някоя от страните в писмена форма и мотивирано. Според
твърденията на ищеца той е поканил СО за започване на преговори за промяна на
цената на извършвания превоз, но няма постигнато писмено споразумение, така
както е предвидено в чл. 5, ал. 4, т. 3 от договора. В същото време, в своята
претенция ищецът не отчита обстоятелството, че договорът предвижда определен
времеви период и едва след изтичането му би могло да се търси претендираната
промяна. В случая претенцията на ищеца се отнася за период, в който същият дори
не е отправил искане за провеждане на преговори, поради което според ответника
само на това основание искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В случай, че бъде
прието, че са налице предпоставките за промяна в цената по процесния договор,
то ответникът моли да се вземе под внимание следното:
Договор №
СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г. между Столична община като възложител и ищеца
като изпълнител за осъществяване на обществен превоз на пътници, съгласно
транспортната схема на Столична община, е сключен за срок от 8 години, считано
от датата на въвеждане в експлоатация на първата автобусна линия, а именно -
26.07.2017 г. От тази дата изпълнителят започва дейност по изпълнение на
договора, за което му се следва определеното в същия възнаграждение.
Следователно най-ранната възможна дата, служеща за базов период за промяна на
цената, би била именно 26.07.2017 г., а не датата на завеждане на договора в
деловодната система на Столична община.
Ответникът обръща
внимание, че договорът за възлагане на обществен превоз се сключва след
провеждане на специален конкурс по Наредба № 2 от 15 март 2002 г. за условията
и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени
превози на пътници с автобуси и леки автомобили на Министерството на
транспорта, информационните технологии и съобщенията (ДВ бр. 32/2003 г.)
Условията за провеждане на конкурса носят най-характерните белези на
обществените поръчки. Най-важният критерий, по който се оценяват участниците, е
най-ниската предложена цена. При това положение няма никаква логика - нито
правна, нито житейска, да се проведе тежък конкурс, да се избере участника с
най-ниската цена и без да е започнало изпълнението на договора цената по него
да започне да се увеличава. Това напълно би подменило духа на проведения
конкурс и би дерогирало принципа на конкурентост между стопанските субекти и
принципа за целесъобразно разходване на публичните средства.
Също така ответникът
счита за лишено от всякаква правна и житейска логика и противоречащо на добрите
нрави искането за промяна на цената за период, в който изпълнението още не е
започнало - периода преди 26.07.2017 г., който период заляга в претенцията на
ищеца.
Относно претенцията
на ищеца, а именно месец август 2017 г., ответникът моли съдът да вземе под
внимание факта, че ищецът включва в периода, на който се позовава за изменение
цените на природния газ, и месеца, за който всъщност претендира увеличение на
цената. Счита това за неправилно, тъй като икономическата логика е изменението
на цените на горивата да намери израз в увеличение за следващ период.
Следователно, ако за базов период се вземе месец юли 2017 г., а за наблюдаван
м. август 2017 г., изменението на цената на горивата, в случай че отговаря на
предпоставките по чл. 5, ал. 4, т. 2, следва хипотетично да се отрази на цената
най-рано през м. септември 2017 г., а като се добави и времето, необходимо за
провеждане на преговори, така както страните са уговорили в чл. 5, ал. 4, т. 3,
то хипотетично промяната следва да се отрази в м. ноември 2017 г.
По тези съображения
ответникът счита, че няма основание за изменение на цената, съответно исковата
претенция за изменение цената по договора за м. август 2017 г. е неоснователна,
поради което моли да бъде отхвърлена.
Алтернативно, в
случай че съдът приеме за обосновано базовият период да бъде от датата на
сключване на договора - м. 12.2016 г., то се прави искане да бъде направена
преценка дали са осъществени хипотезите на чл. 5, ал. 4, т. 2, като се
съобразят и следните определящи обстоятелства:
Дали ищецът е
закупувал природния газ по цената за природен газ за клиенти, присъединени към
газопреносната мрежа, определена от КЕВР, или по друга цена, с оглед на това
каква динамика на цените да се изследва при преценка за достигане на праг от
20% изменение; '
Ако се закупува
природен газ по цена на КЕВР, преценката за изменението следва да се прави
според съответните решения на КЕВР, като се съобрази, че КЕВР определя цената
по два начина - за 1000 nm3 и MWh, така
че за да има съпоставимост, следва да се изхожда от тази от двете цени, по
която доставяният природен газ е фактуриран и заплащан от превозвача.
Ответникът оспорва
иска по размер и възразява срещу искането за заплащане на законна лихва върху
претендираната главница с ДДС. Счита, че е незаконно е да се начислява лихва за
забава върху данък добавена стойност;
Направено е искане за
отхвърляне изцяло на исковете на ищеца като неоснователни. Претендира се
присъждане в полза на Столична община на направените по делото разноски, в т.ч.
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Ищецът "М.Г." ООД, ЕИК********, представлявано от
пълномощника си адвокат Н.Н., се е възползвал от предоставената му възможност и
е подап на 06.11.2020 г. допълнителна искова молба, поддържа исковата претенция
и възразява по твърденията на ответната страна
Ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА в
определения срок не е представил отговор на допълнителната искова молба.
Съдът, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По
силата уговорки, обективирани в Договор за извършване на обществен превоз №
СОА16- ДГ56-1196/02.12.2016 г., ответникът Столична община, в качеството си
на Възложител е възложил, а „М.Г.” ООД като изпълнител, е приел да изпълнява
обществен превоз на пътници по основни градски автобусни линии № № 12, 18, 20,
21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската
транспортна схема на Столична община, съгласно приети експлоатационни планове и
с 60 броя новопроизведени автобуси, описани в Приложение Б към договора. Според
чл. 3 договорът се сключва за срок от 8 години, считано от датата на въвеждане
в експлоатация на първата линия. Договорът влиза в сила от датата на
представяне от Оператора на Общината на оригинал на влязло в сила Определение
на Административен съд - София за
прекратяване на производството по
адм. дело № 11168 от 2012 г., по описа на 38-ми състав, постановено въз основа
на изрично заявен отказ на ищеца „М.Г." ООД, ЕИК******** от предявените искове. (чл.3, ал.2). Изпълнителят е длъжен да започне изпълнение на
транспортната задача, като има право да въвежда линиите поетапно. Въвеждането в
експлоатация на всички линии трябва да бъде извършено в срок до 8 (осем) месеца
от датата на влизане в сила на договора. Ако в този срок Изпълнителят не въведе
в експлоатация всички линии, предмет на договора, Възложителят има право да
прекрати едностранно договора без предизвестие.(чл.3, ал.3) Точният график
(дата на встъпване в разписания) за започване на изпълнението на задълженията
от изпълнителя, се уточнява писмено между страните в срока по предходната
алинея, с протокол, Приложение В. (чл.3, ал.4). По смисъла на чл. 4 в
случай, че изпълнителят не започне изпълнението на договора в срока по чл. 3,
ал.3, възложителят има право да го прекрати едностранно и да усвои изцяло
гаранцията за добро изпълнение.
Съгласно чл. 5, ал.1 възложителят заплаща
на изпълнителя за извършения по предмета на договора обществен превоз цена в
размер на 3,00 (три) лв. на километър без ДДС на база действително изминатите
километри маршрутен пробег по разписание, съгласно Приложение А, въз основа на
отчетите за изпълнение във форма, съгласно Приложение Д „Методика за отчитане и
окачествяване на транспортната задача”, представляващо неразделна част от
настоящия договор. Според чл. 5, ал. 2 възложителят заплаща на изпълнителя за
текущия месец авансово суми в размер на 30% от дължимите за
определения пробег до 15-то число на текущия месец, а останалата част от
дължимото възнаграждение - до 14-то число на следващия месец. За тези суми изпълнителят
издава фактури, в рамките на разчетената в договора
сума за текущия месец. По смисъла на ал.3 от цитираната разпоредба в случай, че Възложителят одобри издадените
данъчни или счетоводни документи, съобразени със законовия ред за документиране
в 30-дневен срок от получаването им, Възложителят заплаща на Изпълнителя
дължимите суми. В случай на оспорване на издадените документи, Възложителят
заплаща безспорната част от сумата по тях. В този случай той е длъжен да
започне преговори с Изпълнителя с оглед разрешаването на спора относно
неизплатената сума, като оспорената част се заплаща в 30-дневен срок от разрешаването на
спора.
В
чл.5, ал.4 е предвидено, че цената на километър маршрутен пробег, която е
определена при сключване на договора, се променя, когато:
1.) от датата на подписване на
договора се е натрупала инфлация, респективно - дефлация, в размер на повече от
5%, съгласно данните на Националния статистически институт, спрямо месеца на
подписване на настоящия договор. При настъпване на това условие страните по
настоящия договор се задължават да проведат добросъвестно преговори за
уточняване с колко ще се промени възнаграждението на километър маршрутен
пробег. При непостигане на съгласие при преговорите, страните по договора се
споразумяват, че възнаграждението на километър маршрутен пробег се променя с
половината от стойността на натрупаната инфлация/дефлация за периода от датата
на подписване на договора до датата на започване на преговорите;
2.) при промяна на цената на ГСМ с
повече от 20% съгласно данните на Националния статистически институт спрямо
цената към датата на подписване на настоящия договор. При настъпване на това
условие страните по настоящия договор се задължават да проведат добросъвестно
преговори за уточняване на промяна във възнаграждението на километър маршрутен
пробег със стойност до 5% спрямо стойността по чл. 5, ал. 1. При непостигане на
съгласие при преговорите, страните по договора се споразумяват, че
възнаграждението на километър маршрутен пробег се променя с 2.5%.;
3.) При настъпване на което и да е от
условията, описани в предходните две точки всяка от страните има право да
направи на другата страна мотивирано писмено предложение за преговори.
Преговорите следва да започнат в срок до 7 дни от датата на получаване на
мотивираното писмено предложение. Преговорите следва да завършат в срок от 30
дни от датата, на която са започнали. При непостигане на съгласие в
преговорите, обективирано в писмено споразумение, настъпват последиците,
посочени в т.1 и т.2. В договора подробно са разписани правата и задълженията
на страните.
Съгласно писмо изх. № УП-
7011/07.12.2017 г. на Националния статистически институт, в НСИ информация за цената на природния газ
не е налична. В писмото се посочва още, че цената на газа се определя с решения
на КЕВР за всяко тримесечие на съответната година и е посочена на интернет
страницата на КЕВР, от където може да се получи необходимата информация.
Видно от
представеното по делото Решение № Ц- 35/30.09.2016 г. на КЕВР, цената на
природния газ е била 286.60 лв. за 1000 m3 без акциз и ДДС.
Съгласно Писмо per. № 26-00-2406/1 от
19.12.2018 г. на „Булгаргаз“ ЕАД дружеството е продавало природния газ
през последното тримесечие на 2016 г. единствено на цена от 286.60 лв. за 1000 нм3
без акциз и ДДС и поради това всяка промяна в цената на газа следва да се
съпоставя именно с тази цена, а не с цената в лева за мегаватчас.
С Решение № Ц-16/01.07.2017 г. на КЕВР, цената на природния газ е била промена на 370.21 лв. за 1000 m3 без акциз и
ДДС.
Приложено по делото е копие от фактура №
**********/10.08.2017 г. за закупен от ищеца природен газ от газостанцията на „С.А.“
ЕАД, поделение „Малашевци“, видно от която газът е закупен на единична цена от
370.21 лв.
За производството са приети
като доказателство Фактура № 159/16.08.2017 г. за изплатен аванс за превоза през месец
август 2017 г. и Фактура №
160/14.09.2017 г. за изплатен превоз през месец август.
С писмо от 28.09.2017 г. до ответната страна вх.№ на СО
8504/28.09.2017 г. ищецът е посочил, че съгласно сключения между страните
договор на 02.12.2016 г. между Столична община и "МГК Г."ООД е
подписан договор за обшествен извършва превоз с автобуси на природен газ. Цената
на природния газ се определя oт Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР). Към датата ма подписване на договора тази цена е 286.60 лв. за 1000 куб.м., без акциз и ДДС и е определена с Решение
№ 11-35/30.09.2016 г. на КЕВР. С последващо решение № Ц-16/01.07.2017 г. КЕВР е
определил цена от 370.21 лв. за 1000 куб.м..
без акциз и ДДС. която цена е приложима от 01.08.2017 г. Така определената и
сега действаща цена на природния газ е с 29.17% по-висока от цената,
действала към датата на подписване на договора и това е основание да предложи
провеждане на преговори за повишение и на цената на обществения превоз, който
осъществява. Предвид изложеното, и на основание чл.5. ал.4. ал. 2 и т.З от Договор № СОЛ 16- ДГ56-1196/02.12.2016 г., отправя
мотивирано писмено предложение за провеждането на преговори и актуализиране на
цената на превоза в съответствие с клаузите на подписания между страните
Договор.
Прието като доказателство е и т.нар. Второ предложение до СО от "М.Г."ООД
относно провеждане на преговори по реда на чл.5, ал.4, т.2 и т.З от Договор №
СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., в което ищецът твърди, че с негово Предложение,
заведено в деловодството на Столична община с вх.№ 8504/28.09.2017 г. е поискал
провеждането на преговори по реда на чл.5, ал.4, т.2 и т.З от Договор №
СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., тъй като цената на Гориво-смазочните материали,
и в частност - цената на природния газ, е повишена с повече от 29% спрямо
цената към датата на подписване на договора. Към това Предложение е представил
на ответника и копия от Решенията на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, която е органът, определящ цените на природния газ в България.
Посочено е, че с писмо от 17.10.2017 г., с per. индекс
СОА17-КЦ01-23361/28.09.2017 г., ответникът е отговорил, че очаква да му бъде
представена Справка от Национален статистически институт, в която да е
записано, че наистина има промяна в цената на природния газ с повече от 20%, за
да започнат преговорите. В тази връзка ищецът сочи, че според неговото
тълкуване на Договора, представянето на доказателства за
промяната на цената на ГСМ в съответствие с чл.5 от Договора следва да стане не
преди започване на преговорите, а тези доказателства следна да се представят на
участниците в преговорите. Т.е. условието за започване на преговори е самото
твърдение на някоя от страните, че са налице условията по чл.5 на Договора, а в
хода на преговорите следва да се докаже или отхвърли това твърдение. В този
смисъл, счита, че ответникът неправомерно отказва, почти три месеца,
започването и провеждането на преговори. Независимо от така изложеното, ищецът
заявява, че приложено представя копие от Писмо от НСИ, изх.№ УП-7011/07.12.2017
г., от което е видно, че НСИ не определя самостоятелно цените на природния газ
и уточнява, че тези цени следва да се вземат от Интернет страницата на ДКЕР. С
представянето на това писмо, ищецът е заявил, че счита, за изпълнено условието
на ответника за представяне на документ от НСИ. Предвид изложеното, и на
основание чл.5, ал.4, т.2 и т.З от Договор № СОА16- ДГ56-1196/02.12.2016 г.,
отново е отправено писмено предложение за провеждането на преговори и актуализиране
на цената на превоза с 5% (пет процента) в
съответствие с клаузите на подписания между Договор. Предоставен е срок до 05.01.2018 г. за определяне на представители, които да представляват
ответника в преговорите. Ответникът е поканен да изпрати определения от него
преговорен екип за провеждането на преговорите на 10.01.2018
г. от
10.00 ч. на конкретно
посочено от ищеца място. Заявено е също така, че в случай, че ответникът
не предложи друго място и време за водене на преговорите, а така също и ако не изпрати
свои представители за преговори на посочената от ищеца дата и място, същият ще
приеме, че преговорите започват безрезултатно и на основание чл.5, ал.4, т.З от
Договора, след изтичане на 30 дни от началната дата за преговори ще започне да
фактурира извършвания превоз по цена, определена съгласно текста на чл.5, ал.4,
т.2 от Договора - възнаграждението на километър пробег ще бъде увеличено във фактурите, считано от месец февруари 2018 г., с 5%;
В изпълнение на
съдебни указания, съгласно Определение № 262130 от 18.12.2020 г., с молба вх.№ 272106/01.02.2021г.
от страна на СО са представени заверени преписи
от следните документи: Заповед № РД-09-05-3320/06.08.2008 г. на
кмета на Столична община, с която е обявен конкурс за обществен превоз на
пътници от общинската транспортна схема на СО - три листа и заповед за
заместване № РД-15-7949/01.08.2008 г. на кмета на СО - един лист; Заповед № РД-09-3876/07.10.2008 г.,
с която е обявено класирането на кандидатите участвали в конкурса по Пакет 1 —
един лист и заповед за заместване № РД-15-9921/06.10.2008 г. на кмета на СО - един
лист; Ценово предложение в размер на 3,57 лв. без ДДС от МТК ГРУП ООД по Пакет
1 - 1 лист;
Приобщени към доказателствения материал по делото също така са: 1.Протокол № 1/25.07.2017 г. за приемане на автобуси и пускане
на линии в експлоатация 2.Протокол № 2/14.09.2017 г. за приемане на извършване
на
транспортна работа от
Г.
ООД като обем и качество през м. август 2017г. 3. Сведение за изпълнение на
показателите курсове и пробег за м. август; 4. Справка за разчетен и отчетен маршрчтен пробег за м. Август 2017г. 5. Неустойки и
санкции; 6. Фактура № *********/14.09.2017 г.; 7. Счетоводна справка; 8. Справка
за разплащане;9.Платежно нареждане от 16.08.2017 г.; 10. .Справка за
разплащане; 11. Платежно нареждане
от 14.09.2017 г.; 12. Справка за осчетоводяване; 13. Решение на СОС №
578/28.07.2016 г.
Видно от приетите по делото като писмени доказателства – съдебно Удостоверение изд. на 26.01.2021 г.
от Административен съд София-град, II отделение, 38 състав,
по административно дело № 11168/2012 г. и Протокол
от 05.10.2016 г. , производството по това дело е било образувано по искова
молба на „М.Г.“ ООД, с която са предявени два основни обективно съединени иска
срещу Столична община и срещу Министерството на транспорта, информационните
технологии и съобщенията за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 5 115
142 лева, причинени в периода от 01.11.2010 г. до 01.11.2012 г. от
незаконосъобразно бездействие на ответниците, изразяващо се в неизпълнение на
Заповед № РД-09-3876/07.10.2008 г. на кмета на Столична община, както и за
заплащане на законната лихва върху претендираната сума, считано от 01.11.2010
г. до окончателното изплащане на задължението. Поради отказ от иска с
протоколно определение от 05.10.2016 г., съдът е оставил без разглеждане
предявените искове от „М.Г.“ ООД и е прекратил производството по
административно дело № 11168/2012 г. Определението
е влязло в законна сила на 25.10.2016 г.
За изясняване на
спорните въпроси, по искане на страните, в производството е допусната,
изслушана и приета съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение като неоспорено, обективно и компетентно дадено се
възприема от съда.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Ищецът претендира от
ответника Столична община заплащане на
цена за обществен превоз на пътници по линии 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25,
26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 на обществения автобусен транспорт в гр.
София, формирана като разлика между първоначално уговорените цени и цената, в
зависимост от промяната в цената на гориво-смазочните материали (ГСМ) след
датата на подписване на договора, както и лихви за забава върху главницата.
Безспорно е между
страните, че между „М.Г.“ ООД - лицензирано дружество за изпълнение на дейност
по превоз на пътници на територията на Република България, и ответника Столична
община е сключен Договори СОА16-
ДГ56-1196/02.12.2016 г. Предмет на договор е изпълнение на обществен превоз
на пътници по основни градски автобусни линии № № 12, 18, 20, 21/22, 23,
24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна
схема на Столична община, съгласно приети експлоатационни планове и с 60 броя
новопроизведени автобуси, описани в Приложение Б към настоящия договор. Срокът
на договора е 8 години, считано от датата на въвеждане в експлоатация на
първата линия, при цена от 3 лв. на километър без ДДС, като възнаграждението се
заплаща ежемесечно на две вноски, както следва: 30% авансово до 15 -то число на
текущия месец и останалата част - до 14 — то число на следващия месец въз
основа на действително извършения пробег.
С оглед
правоизключващите възражения, въведени от ответната страна, спорни за
производството са въпросите за размера на претенцията, както и относно датата
на сключване на договора, моментът на влизане в сила на същия, респективно –
пораждането на валидни договорни задължения за страните.
По отношение датата
на влизане в сила на договора застъпената от ответника теза е, че с оглед
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от него, същият влиза в сила от датата на
представяне от оператора (изпълнителя) на общината на оригинал на влязло в сила определение на АССГ за прекратяване на адм.
дело No 11168/2012 г. В този смисъл, се твърди, че страните
не придават значение на т.нар. „дата на подписване на договора“, която дата не
била датата на действителното подписване, тъй като страните не са положили
подписите едновременно, а е датата на завеждане на договора в деловодната
система на Столична община. Според ответника, това е причината страните да
определят в чл. 3, ал. 2 дата на влизане
в сила на договора, както и дата, от която да се брои срокът на договора в чл.
3, ал. 1. Ето защо, в случай, че в настоящото производство не се докаже датата
на влизане в сила на процесния договор, съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2,
ответникът твърди, че същият не е влязъл в сила и към настоящия момент и не
поражда валидни договорни задължения за страните
Така
застъпеното становище не може да бъде споделено. Доказателственият материал по
делото, анализиран в неговата съвкупност и по–конкретно приложените Протокол №
1/25.07.2017 г. за приемане на автобуси и пускане на линии в експлоатация, Протокол
№ 2/14.09.2017 г. за приемане на извършване на транспортна работа от „М.Г.“ ООД като обем и качество
през м. август 2017 г.; Сведение за изпълнение на показателите курсове и пробег
за м. август; Справка за разчетен и отчетен маршрутен пробег за м. Август 2017 г.; Фактура №
*********/14.09.2017 г.; Счетоводна справка; Справка за разплащане; Платежно
нареждане от 16.08.2017 г.; Справка за разплащане; Платежно нареждане с дата 14.09.2017
г.; Справка за осчетоводяване, както и заключението на СЧЕ, обосновават извод в
посока наличие на влязъл в сила Договор за извършване на обществен превоз №
СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., както и съответното изпълнение на насрещни
договорни задължения.
Същевременно, от
данните по делото се установява, че между страните е бил налице висящ спор по
административно дело № 11168/2012 г. пред Административен съд София-град, II отделение,
38 състав. Видно от представените Удостоверение от 26.11.2021 г. и Протокол
05.10.2016 г. същият е приключил поради отказ от исковата претенция. Констатира
се съща така, че СО като надлежна страна в административното производство е
взела участие в процеса, в това число и при постановяване на акта за
прекратяване на същото. Протоколното
определение за прекратяване на административното производство е влязло в сила
на 25.10.2016 г. Тази дата очевидно
предхожда повече от месец датата на подписване на процесния договор № СОА16 -
ДГ56-1196/02.12.2016 г. Така посоченото, и доколкото ответникът е бил страна по
административното производство, а и с оглед активното му процесуално поведение
в същото, обосновават извод, че същият е бил известен и е разполагал със
съответните книжа за прекратяване на административното производство преди
подписване на процесния договор. Т.е основанието, чието сбъдване е поставено
като условие за влизане в сила на договора не е бъдещо, а е настъпило още преди
подписване на същия.
Ответникът поддържа също
така тезата, че при анализ на договора в неговата съвкупност се установявало,
че страните са придали най-голямо значение на датата на влизане в сила на
договора съгласно чл. 3, ал. 2, тъй като същата е предвидена като начална дата,
от която се бори срокът за въвеждане в експлоатация на автобусните линии,
нарушението на който, от своя страна, е основание за разваляне на договора (чл.
3, ал. 3 и чл. 4). Прави се извод, че определената в чл. 3, ал. 2 дата на
влизане в сила на договора е релевантният отправен момент, от който се броят
различните срокове по договора, поради което според СО следва да се приеме, че
в чл. 5, ал. 4, т. 2 страните, записвайки „от датата на подписване на
договора“, всъщност са желали да се разбира „от датата на влизане в сила на
договора“. Според ответника това се подкрепя и от правната логика, тъй като
същата би била нарушена, ако текат срокове от дата, предхождаща влизането в
сила на договора, което само по себе си се явява conditio sine qua non, за да
текат срокове.
Така застъпеното
становище не може да бъде възприето. Във връзка с действието на договора и с
оглед уговорките на страните същите са посочили различни условия относими към
конкретни действия, като срок на договора, влизане в сила на същия, начало за
пристъпване към изпълнение на задълженията от страна на изпълнителя, съответно
– последиците от неспазването му. Разпоредбата на чл. 5, раздел ІІІ обаче касае
цената и начина на нейното плащане. По
смисъла на ал.4 от цитираната разпоредба е налице уговорка, предвиждаща
възможност за промяна в цената на километър маршрутен пробег, определена при сключването
на процесния договор при ясно визирани условия. Видно от съдържанието им, конкретните
условия са с финансово – икономическо изражение, съпоставимо от, съответно към
датата на подписване на договора. Не се касае за начало на срокове, чието
течение е поставено в зависимост от настъпване на конкретно условие (в това
число - влизане в сила на договора), а за анализ на евентуални настъпили
промени в стопанските отношения от или към конкретно зададен период.
Противно на тезата на
ответника договорът не предвижда и определен времеви период, едва след изтичането
на който би могло да се търси промяна на уговорената от страните цена на
километър маршрутен пробег. Както бе посочено в изложеното по-горе, същата е
допустима при изменение на условия с финансово – икономическо изражение, относимо към или от датата на подписване на
договора. Конкретните хипотези, визиращи
промяната са посочени, изрично в текста на
т.1 и т.2 на чл. 5, ал.4 от Договора, като същите не съдържат в себе си
изискване, настъпването на това
обстоятелство да е преди или след определен времеви период.
С процесната
претенция не се иска промяна в договорената цена преди да е започнало
изпълнение по договора. Търсеното увеличение не е в противоречие и с целите на
ЗОП, като в тази връзка следва да се посочи и това, че със същото реално не се
надвиша стойността на офертата по ценова листа, предложена от ищеца при
спечеления от същия конкурс още през 2008 г. В действителност не е предмет на
изследване фактът относно сключването на процесния договор със 8 години
закъснение и то при цена по–ниска от заявената от спечелилия участника в
процедурата по ЗОП, поради което съставът се ограничава единствено да отрази
наличието му.
Не може да бъде
споделена и тезата на ответника, че изменението на цената на горивата, в случай
че отговаря на предпоставките по чл. 5, ал. 4, т. 2, следва хипотетично да се
отрази на цената най-рано през м. септември 2017 г., а като се добави и
времето, необходимо за провеждане на преговори, съгласно чл. 5, ал. 4, т. 3, то
промяната следва да се отрази в м. ноември 2017 г., като мотивите в тази посока
са следните:
Видно от текста на
чл.5, ал.4 цената на километър маршрутен пробег, която е определена при
сключване на договора, се променя, в хипотезата на т. 1., както и отделно на
самостоятелно основание - при промяна на
цената на ГСМ с повече от 20% спрямо цената към датата на подписване на
настоящия договор. (т.2, ал.4, чл.5). При настъпване на последното условие страните по процесния договор се задължават
да проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяна във възнаграждението
на километър маршрутен пробег със стойност до 5% спрямо стойността по чл. 5,
ал. 1. При непостигане на съгласие при преговорите, е уговорено, че
възнаграждението на километър маршрутен пробег се променя с 2.5%. Посочената
хипотеза ясно визира задължението на
всяка страна от водене на преговори при настъпване на конкретното условие.
Същата обаче не съдържа изискване за отправяне на мотивирано писмено
предложение за преговори, а от тук и за начало, определено спрямо датата на
получаване, съответно – край на същите. В този смисъл, очевидно различна по
съдържание е хипотезата на т.3, на чл.5, ал.4, която макар и да поставя условие
при промяна на цената на ГСМ с повече от 20% спрямо цената към датата на
подписване на настоящия договор, в крайна сметка визира право на едната да направи на другата страна мотивирано писмено
предложение за преговори.
Не се спори между
страните, че независимо от отправените от ответника писма-предложения, преговори не са били проведени. Не се твърди и
наличие на постигнато съгласие за уточняване на промяна във възнаграждението на
километър маршрутен пробег, със стойност до 5% спрямо стойността по чл. 5, ал.
1.
С оглед представеното
по делото Решение Ц-16/01.07.2017 г. на КЕВР, следва да се приеме
за установен фактът, че за процесния период
условието, свързано с промяна на цената на ГСМ с повече от 20% спрямо
цената към датата на подписване на настоящия договор се е сбъднало. Предвид
това и оглед обстоятелството, че според уговореното от страните липсата на
съгласие за уточняване на възнаграждението на километър маршрутен пробег не е
обуславящо за промяната на уговореното възнаграждение с 25%, то именно с тази
стойност - съдът приема, че цената на километър маршрутен пробег се променя и
то към момента на сбъдване на условието.
Както бе посочено,
съгласно уговореното от страните по смисъла на чл. 5, ал.4, т.2 – промяна в
цената на километър маршрутен пробег е допустима при изменение на цената на ГСМ
с повече от 20% спрямо цената към датата на подписване на настоящия договор. Тъй
като с оглед представеното по делото писмо изх. № УП- 7011/07.12.2017 г. на
НСИ, информация за цената на природния газ не е налична при института, а такава
може да бъде намерена на интернет страницата на КЕВР, като орган, постановяващ
решенията за определяне цената на природния газ за всяко тримесечие на
съответната година, съдът приема, че източник на данните за установяване на
настъпилата промяна по смисъла на чл. 5, ал.4, т.2 са именно представените по
делото Решение № Ц-35/30.09.2016 г. и Решение № Ц-16/01.07.2017
г.
Изискването за събиране на данни в тази посока от Националния статистически
институт очевидно е изначално невъзможно, като същото е в противоречие и
нормативната уредба, в частност - Закона за енергетиката, изрично по смисъла на
който цената на природния газ се определя не от пазара, а от държавен орган в
лицето на Комисията за енергийно и водно регулиране. Отново по смисъла на
цитирания закон, единствен продавач на природен газ към крайните потребители в
България е „Булгаргаз“ ЕАД. В тази връзка и с оглед обстоятелството, че
монополното предприятие продава природния газ към крайните си потребители по
цена, определена от КЕВР за съответното тримесечие в конкретна мерна единица и
по-точно в лева за 1000 m3 , а не в лв./MWh -
лева за мегаватчаса (видно от писмо per. № 26-00-2406/1 от
19.12.2018 г. от „Булгаргаз“ ЕАД), то логично обосновано е и всяка промяна в
цената на природния газ, съобразно решенията на КЕВР, да се съпоставя именно в
конкретно посочената мерна единица.
Предвид горното,
съобразно представеното Решение № Ц-35/30.09.2016 г. се установява, че към 02.12.2016 г. - датата на
процесният договор за обществен превоз, цената на природния газ, определена от
КЕВР за четвъртото тримесечие
на 2016
г. е 286.60 лв. за 1000 m3
без акциз и ДДС. Констатира се също така, че към 01.08.2017 г., съгласно Решение №
Ц-16/01.07.2017 г на Комисията за енергийно и водно регулиране, цената, по
която обществения доставчик продава природен газ на крайните снабдители на
природен газ и на клиенти, присъединени към газопреносна мрежа, вече е в размер
на 370,21 лв/1000 m3 (без акциз и ДДС).
Видно от допусната,
изслушана и приета по делото ССчЕ, чието заключение като неоспорено, обективно
и компетентно дадено се възприема от съда, процентът на нарастване на цената на
природен газ към 01.08.2017 г. спрямо цената на природния газ към 02.12.2016 г.
е 29,173 %, т.е условието, визирано в разпоредбата на чл. 5, ал.4, т.2
от процесния договор е настъпило. Същевременно експертизата е
установила също така, че към 26.07.2017г. и към м. август 2017г. цената, по която обществения доставчик продава природен газ
на крайните снабдители на природен raз и на клиенти, присъединени кьм
газопреносна мрежа е в размер
на 370,21 лв./1000 куб.м.(без акциз).
Установено е също така, че цената, на която „М.Г.“ ООД е закупувало доставката на газ oт
С.А. ЕАД, поделение „Малашевци“ през м. юли 2017г. - съгласно Фактура
№ **********/ 10.08.2017 г е 370,21 лв., както и че цената на която „М.Г.“ ООД е закупувало доставката на
raз от „С.А.“ ЕАД, поделение „Малашевци“ npeз
м. август 2017 г, съгласно фактура № ********** / 12.09.2017 г е
370,21 лв. Т.е – според
вещото лице разлика в цената между м. юли 2017 г. и м. авуст 2017 г. – няма. Видно
от заключението, съгласно Сведение за изпълнение на показателите - курсове и
пробег по линиите на гараж за изпълненото от „М.Г.“ ООД за периода от 01.08.2017 г. до 31.08.2017 г. в ОККБД при “ЦГМ"
ЕАД, е фактуриран общ пробег 433 177.481 км. Вещото лице е
констатирало, че съгласно подписана между страните в процеса Справка за
неустойки и санкции на „М.Г.“ ООД за м.август 2017 г. общият размер на
санкцията възлиза на 4 300,89 лв.
Установено е също така, че стойността на фактурираната транспорта услуга за м. август 2017 г. oт „М.Г.“ ООД на
основание Договор № СОА16 Д156-11У6/02.12.2016 г. между Столична община като
възложител и „М.Г.'' ООД възлиза
на 1 559 438.93лв. Видно от експертото заключение със стойността на Протокол № **********
/14.09.2017 r. oт „Центьр за градска мобилност" ЕАД зa неустойки и санкции
на „М.Г." ООД зa м.август 2017г. е
извършено прихващане в размер на 4 300,89лв. Общо
погасената от ответната страна сумата (в това число и с посоченото прихващане)
е в размер на 1 559 438.93 лв. Според данните на експертната оценка, стойността на извършената
транспортна услуга за м. август 2017 г от „М.Г. ООД на основание Договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г между
Столична община като възложител и „М.Г.” ООД в качеството на
изпълнител фактурирана при договорената цена в чл. 5, ал. 1 от договора (3,00 лв на километър. без ДДС) възлиза на 1 559 438.93лв. Размерът на
възнаграждението за м. август 2017 г. по изчислената увеличена цена на пробег в
размер на 3.69 лв. с ДДС на км. при общ пробег 433 177, 481 км. възлиза на 1
598 424.90 лв. или разликата между изчислената стойност по
цена 3.69 лв. км. пробег и фактически фактурираната стойност е в размер на 38
985.97лв. (същата съвпадаща с размера на исковата претенция) и за която
според експертното заключение,
плащане не е извършвано.
Предвид всичко изложено и при липса на доказателства, а и твърдения за
плащания от ответника във връзка с погасяване на задълженията му за индексирано
възнаграждение по чл. 5, ал.4 , т. 2 от процесния договор, съдът приема, че осъдителният
иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явява основателен.
При този изход на спора претенцията за
осъждане на ответника да заплати законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното
плащане, се явява основателна.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото, съгласно разпоредбата на чл.
78, ал.1 от ГПК, ищецът има право на сторените по делото разноски.
Искането в тази посока от ищеца е направено
своевременно като е представен и Списък по
реда на чл. 80 от ГПК. Претенцията е в общ
размер на 3 659,44 лв., от които: 1 700 лв. –
адвокатско възнаграждение; 1 559,44 лв. –държавна такса; 400 лв. - депозит вещо
лице.
Предвид
направеното възражение от ответната страна и след анализ на разпоредбата на чл.
7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения (в
редакцията й в ДВ, бр. 84 от 2016 г.), съдът не
се установи наличие на основание за намаляване на конкретната претенция,
предвид което възражението за прекомерност е неоснователно.
В тази връзка и с оглед обстоятелството, че от представените
доказателства, размерът на искането по чл.78, ал.1 от ГПК е доказан в пълния
заявен размер,настоящият състав приема, че същото следва да бъде уважена
изцяло.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА
ОБЩИНА,
БУЛСТАТ ********, адрес: гр. София, ул. „********, представлявана от Кмета Й.А.Ф.ДА ЗАПЛАТИ на "М.Г." ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя си Р.Т.И. на основание чл. 79
от ЗЗД СУМАТА 38
985.97 ЛВ. ( тридесет и осем хиляди деветстотин осемдесет и пет лева,
деветдесет и седем стотинки) с ДДС, дължима на
основание чл.5, ал.4, т.2 от Договор за извършване на обществен превоз СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г. по силата
на който „МКТ Г.“ ООД извършва обществен
превоз по основни градски автобусни линии №№ 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25,
26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на
Столична община срещу заплащане на възнаграждение от СО, за
извършения превоз през месец август 2017 г., представляваща допълнително
възнаграждение в размер на 2.5% върху вече заплатеното от ответника възнаграждение в размер
на 1 559 438.93 лв. с ДДС , ВЕДНО СЪС ЗАКОННАТА
ЛИХВА върху сумата 38 985.97 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба –
20.07.2020 г. до датата на окончателното ппащане, които суми да бъдат преведени
по изрично посочената от ищеца банкова сметка, ***: IBAN: ***, BIC: ***.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА
ОБЩИНА,
БУЛСТАТ ********, адрес: гр. София, ул. „********, представлявана от Кмета Й.А.Ф.ДА ЗАПЛАТИ на "М.Г." ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя си Р.Т.И. на основание чл.78
ал.1 ГПК разноски в размер общо на 3 659,44 лв. (три хиляди
шестстотин петдесет и девет лева и четирдесет и четири стотинки), която сума да бъде преведена
по изрично посочената от ицеща банкова сметка, ***: IBAN: ***, BIC: ***.;
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: