№ 4406
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110128220 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.127 и сл. ГПК.
... е предявило срещу М. А. Х., ЕГН: **********, установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1
от Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 809,53 лева,
представляваща стойност на доставени ВиК услуги през периода от 29.04.2022 г. до
24.04.2023 г. в обект, находящ се в ..., клиентски № ..., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /15.11.2023 г./ до
окончателното й изплащане, както и за сумата от 5,54 лева, представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 08.07.2022 г. до 08.06.2023 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично
известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода и отвеждане на
отпадни води) в посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена, както
и обезщетение за забава върху нея за периода от датата на падежа, посочен във
фактурите. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете. Оспорва да е бил собственик на имота, съответно
и потребител на ВиК услуги в процесния период, както и че до имота са доставени
ВиК услуги на претендираните количества и стойност. Моли исковете да бъдат
отхвърлени.
1
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата
по делото намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за
водите в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги по
възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период
ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято
стойност възлиза поне на претендираните суми. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните
вземания.
Производството по делото е допустимо. По заявление на ищеца за процесните
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в предоставения от съда срок
заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си, по които е образувано
производството по настоящото дело.
Видно от приетата по делото и неоспорена от ответника справка от Агенция по
вписванията, по персоналната партида, водена на името на ответника, е вписан
договор за покупко – продажба с нотариален акт № ... г. по отношение на ..., находящ
се в ..., със страни, като продавач – А. Л. К., и като купувач – ответника М. А. Х., ЕГН:
**********. Видно от справката, след посоченото вписване, не са налице данни
ответникът да е прехвърлил собствеността върху придобития имот, напротив налице е
отбелязване от дата ... за подновяване на вписана законна ипотека върху имота.
Като титуляр на правото на собственост върху ..., находящ се в ..., на осн. чл. 2,
ал. 1, т. 2, предл. 2 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор ... /предложени от оператора и одобрени от
собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и от съответния
регулаторен орган - КЕВР, в съответствие с изискванията на чл. 8 от Наредба № 4/
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи/, има качеството на потребител на
ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение.
По делото е изслушано заключения на съдебно – техническа експертиза, прието
без възражения от страните, видно от което през процесния период от 29.04.2022 г. до
24.04.2023 г. отчитането на ползваните В и К услуги е направено по един самоотчет и
от проверител на оператора на всеки три месеца, след което са извършвани
изравнявания, съгласно чл. 35, ал. 2 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Вещото лице дава заключение, че обемът на доставените
до процесния имот В и К услуги е 275,802 куб. метра, съобразно показанията на
четири монтирани в имота водомера, като стойността на фактурираните В и К услуги
2
е в съответствие с тези количества по одобрените от КЕВР цени.
Видно от съдържанието на заключението, при посещенията на имота от
проверител на оператора, не са направени констатации за неизправност на
индивидуалните водомери, поради което, въпреки липсата на талон с информация кога
и от коя фирма са монтирани, съдът приема, че са отмервали правилно месечното
количество изразходвана питейна вода в имота. В случая няма данни по делото и
операторът да е дал предписания на потребителя за периодична проверка, съгласно
изискванията на чл. 21 от Общите му условия, което означава, че в процесния период
индивидуалните водомери в имота следва да са били в метрологична годност, т.е. и
годни средства за измерване. Съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, индивидуалните водомери са
собственост на потребителя и е негово задължение да ги поддържа в изправност, т.е.
неблагоприятните последици от неизпълнението му следва да са в негова тежест.
По делото е изслушано заключения на съдебно – счетоводна експертиза, прието
без възражения от страните, видно от което през процесния период от 29.04.2022 г. до
24.04.2023 г. формираните задължение за абонат с клиентски № ..., с титуляр М. А. Х.,
са в общ размер на 809,53 лева. Стойностите на начислените количества вода, отразени
в процесните фактури, са съобразени с утвърдените от КЕВР цени.
От изложеното, съдът формира извод, че през процесния период ищецът е
доставял В и К услуги в претендираните количества до посочения обект, чиято
стойност възлиза на претендираната сума.
Вещото лице счетоводната експертиза установява, че няма извършени
плащания на установените задължения в общ размер на 809,53 лева, следователно
предявеният иск за главницата до този размер, се явява изцяло основателен и следва да
бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответникът е да докаже погасяване на дълга на
падежа.
По делото се установи възникване на главно задължение. Ответникът изпада в
забава, съобразно установеното в Общите условия на ищеца, а именно след изтичане
на 30 – дневен срок за доброволно изпълнение след датата на фактуриране.
Съгласно заключението на съдебно – счетоводна експертиза, размерът на
обезщетението за забава върху вземането за непогасената главница е 47,19 лева.
Искът е предявен за сумата 5,54 лева, до която предвид диспозитивното начало
в процеса, следва да бъде уважен.
3
По разноските.
Предвид изхода на спора, право на разноски има само ищецът, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, в общ размер на 805,00 лева /за държавна такса – 75,00 лева, депозити
за вещи лица – 680,00 лева, и юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК, вр.
чл.37, ал.1 ЗПП, вр. чл.25, ал.1 НЗПП – 50,00 лева/.
Съдът следва да разпредели отговорността за разноски за заповедното
производство, съобразно установените вземания, като на ищеца се следват разноски в
общ размер на 75,00 лева.
Ищецът не е представил списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК , че М. А. Х.,
ЕГН: **********, с адрес: ..., ДЪЛЖИ на ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: ..., на правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от
Закона за водите сумата 809,53 лева, представляваща стойност на доставени месечни
В и К услуги през периода от 29.04.2022 г. до 24.04.2023 г. в обект – ..., находящ се в
..., по клиентски № ..., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК /15.11.2023 г./ до окончателното й изплащане, и на
правно основание чл. 86 ЗЗД сумата 5,54 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода от 08.07.2022 г. до 08.06.2023 г., върху просрочената главница, по предявени
искове от ... срещу М. А. Х., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК от 29.11.2023 г. по ч.гр.д. № 62668/ 23 г. по описа на СРС, 138 – ми състав.
ОСЪЖДА М. А. Х., ЕГН: **********, с адрес: ..., ДА ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
805,00 лева, представляваща сторени съдебно – деловодни разноски в исковото
производство, и сумата 75,00 лева, представляваща съдебно – деловодни разноски в
производството по ч.гр.д. № 62668/ 23 г. по описа на СРС, 138 – ми състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4