№ 295
гр. Силистра, 19.08.2019
Силистренският окръжен
съд, в закрито заседание на деветнадесети август две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Людмил Хърватев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Краева
2. Огнян Маладжиков
като
разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков в.ч.гр.д. № 217 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано първоначално по въззивна частна жалба с вх.№
2873/14.06.2019 г. на Дуловския районен съд, а впоследствие към него са
присъединени, на основание чл. 213 от ГПК, шест други дела по описа на ОС Силистра. Всички те са
образувани по инициатива на Н.С.Х. с ЕГН ********** срещу актове по ч.гр.д.№
725/2018 г. на Дуловския районен съд. Входящите деловодни номера, които са
поставени на всичките шест жалби и едно възражение в ДРС, са следните:
2269/10.05.2019; 2775/10.06.2019; 2776/10.06.2019; 2872/14.06.2019;
2873/14.06.2019; 3295/10.07.2019; 3523/24.07.2019 г.
1. По въззивна частна жалба с вх.№ 2873/14.06.2019 г. на ДРС
Производството касае чл. 414 вр. чл. 279 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Жалбата е срещу Разпореждане № 745 от 21.05.2019 г. по ч.гр.д. № 725/2018
г. на Районен съд Дулово, с което се прегражда по-нататъшното развитие на
делото в тази му част.
В нея се излага, че на 08.05.2019 г. е подадено възражение по чл. 414 от ГПК срещу Заповед № 397 от 03.12.2018 г. за незабавно изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, което съдът неправилно е преценил за просрочено с
един ден и това го е мотивирало да издаде обжалвания акт. Жалбоподателят
поддържа становището, че срокът по чл. 414, ал. 2 от ГПК започва да тече от
момента, в който на длъжника са връчени както заповедта за изпълнение, така и
документът, въз основа на който е издадена тя – по аргумент от чл. 418, ал. 5
от ГПК. Твърди, че на 21.04.2019 г., от който ден съдът брои двуседмичния срок,
му е връчена само покана за доброволно изпълнение (ПДИ), но без приложени към
нея документи – изпълнителен лист, заповед за изпълнение и документът по чл.
417, т. 2 от ГПК, въпреки че е отбелязано връчването на един документ с ПДИ.
Ето защо на 22.04.2019 г. подал молба до РС Дулово за снабдяване с пълно копие
на ч.гр.д.№ 725/2018 г., която е уважена с резолюция от 23.04.2019 г., и на
25.04.2019 г. е получил копие на делото. Счита, че законът не изчислява срока
по чл. 414, т. 2 от ГПК от момента, в който длъжникът сам се е снабдил с двата
документа по чл. 418, ал. 5 от ГПК, а от момента, в който ЧСИ му ги е връчил. И
тъй като това не се е случило, възражението по чл. 414 от ГПК не е просрочено.
Иска да се отмени разпореждането за връщане на възражението по чл. 414 от ГПК.
Постъпил е отговор на частната жалба от заявителя в заповедното
производство, с която моли същата да бъде оставена без уважение. Счита за
неоснователно оплакването на жалбоподателя, че не е получил никакви други документи
на 21.04.2019 г. освен ПДИ. Поддържа становище, че срокът по чл. 414, т. 2 от ГПК тече от връчването на заповедта за изпълнение и това е документът, който
трябва да се сведе до знанието на длъжника, за да се породи за него
възможността да подаде възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК.
2. По въззивна частна жалба с вх.№ 2872/14.06.2019 г. на ДРС
Производството касае чл. 420, ал. 2 от ГПК.
Жалбата е срещу Определение № 243 от 21.05.2019 г. по ч.гр.д. № 725/2018
г. на Районен съд Дулово, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото
в тази му част. В нея се сочат същите доводи и становище за началото на броене
на сроковете, каквито са по жалбата срещу връщането на възражението по чл. 414
от ГПК, тъй като молбата за спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 2 от ГПК е
подадена по пощата на същата дата – 08.05.2019 г. Иска се отмяна на
определението, разглеждане на молбата по същество от въззивния съд и
уважаването ѝ, като се спре незабавното изпълнение на Заповед №
397/03.12.2018 г., издадена по ч.гр.д.№ 725/2018 на ДРС.
Постъпил е отговор на частната жалба
от заявителя в заповедното производство, с която моли същата да бъде оставена
без уважение. Поддържа същото становище, каквото се съдържа в отговора му на
жалбата с вх.№ 2873, относно началото на срока за подаване на молба по чл. 420,
ал. 2 от ГПК, който е обвързан със срока за възражение по чл. 414 от ГПК.
3. По въззивна част жалба с вх.№
2269/10.05.2019 на ДРС
Производството касае чл. 419 от ГПК.
Жалбата е срещу разпореждането за
незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение № 397/03.12.2018 г., издадена по
ч.гр.д.№ 725/2018 на ДРС. Моли се за неговата отмяна. Изложени са оплаквания и
доводи касаещи липсата на материална и процесуална легитимация на кредитора и
заявител в заповедното производство. Не е настъпила твърдяната предсрочна
изискуемост. Приложеното извлечение за сделка № 450127 не отговаря на
изискванията на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции.
4. По въззивна частна
жалба с вх.№ 3295/10.07.2019 г. на ДРС
Производството касае чл. 419 вр. чл.
279 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Жалбата е срещу Разпореждане № 918 от 19.06.2019 г. по ч.гр.д. № 725/2018
г. на ДРС, с което е върната жалбата по чл. 419 от ГПК с вх.№ 2269. В нея се
излага, че разпореждането е получено на 03.07.2019 г., като е мотивирано с
липсата на внесена в срок държавна такса от 15 лв. С вх.№ 3165/02.07.2019 г. по
ч.гр.д. № 725/2018 г. на ДРС е представен документ за платената такса.
Жалбоподателят изтъква, че по същото първоинстанционно дело са внесени пет
държавни такси от 15 лв и 25 лв, в които не са посочени входящият номер на
съответната жалба като основание. Допуска, че има размяна на такси от по 15 лв
между отделните частни жалби. Моли въззивният съд да отмени Разпореждане №
918/19.06.2019 г. по ч.гр.д. № 725/2018 г. на РС Дулово и да разпореди
администриране на жалбата по чл. 419 от ГПК.
5. По въззивна частна жалба с вх.№ 3523/24.07.2019 г. на ДРС
Производството касае чл. 419 вр. чл. 64 вр. чл. 279 вр. чл. 274, ал. 1,
т. 1 от ГПК.
Жалбата е срещу Разпореждане № 1069/11.07.2019 г. по ч.гр.д. № 725/2018
г. на ДРС, с което е отказано възстановяване на срока за внасяне на държавна
такса от 15 лв за жалбата по чл. 419 от ГПК с вх.№ 2269. В нея се излага, че
разпореждането е мотивирано с изтичането на срока за внасяне на държавната
такса на 06.06.2019 г. и е с указание, че не се обжалва. По този начин актът се
явявал без мотиви, защото молбата по чл. 64 от ГПК е допустима именно поради
изтичане на срока за извършване на процесуалното действие и в нея това обстоятелство
не се отрича. Освен това молбата е разгледана в закрито заседание без да е
връчен препис за насрещната страна, с което е нарушен чл. 66, ал. 1 от ГПК.
Неправилно е указана необжалваемостта на съдебния акт, съгласно чл. 66, ал. 2
от ГПК. Жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането, тъй като е неправилно
с оглед процесуалния и материалния закон, без да посочва кой точно е визираният
материален закон.
6. По възражение с вх.№ 2775/10.06.2019 г. на ДРС
Производството касае възражение по чл. 423 от ГПК.
Длъжникът по заповедта за изпълнение се позовава на ненадлежното ѝ
връчване – чл. 423, ал.1, т. 1 от ГПК, със същите доводи и становище, каквито
се съдържат по жалби с вх.№ 2872 и 2873, а именно: неправилно определеното
начало на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Също така, предвид наличието на много
неработни дни след датата 25.04.2019 г., когато твърди да е получил от РС
Дулово копие на делото, след като му се е наложило да търси документите по чл.
418, ал. 5 от ГПК, са препятствали спазването на срока по чл. 414, ал.2 от ГПК,
което е особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 4
от ГПК. Моли да се приеме възражението му срещу заповедта за изпълнение с
последиците по ал. 3, изр. 3 и ал. 4 на чл. 423 от ГПК.
7. По въззивна частна жалба с вх.№ 2776/10.06.2019 г. на ДРС
Производството касае чл. 419 вр. чл. 423 от ГПК.
Жалбата е идентична по предмет, доводи и изложено становище на тази с
вх.№ 2269/10.05.2019 на ДРС. Единствената разлика е, че е във връзка с
подаденото възражение по чл. 423 от ГПК.
В отговора на заявителя по заповедното производство се съдържат доводи за
недопустимост и неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде върната или
оставена без разглеждане от въззивния съд и да потвърди обжалваното
разпореждане за незабавно изпълнение на Заповед № 397/03.12.2018 г. по ч.гр.д.№
725/19 на ДРС. Счита жалбата за просрочена, тъй като не е спазен нито
двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК, нито срокът по чл. 423 от ГПК.
Взема становище, че след като заповедта за изпълнение е връчена лично на
жалбоподателя, не е налице хипотезата на чл. 423 от ГПК за приемане на
възражението. Намира за неоснователно оплакването, че му липсва материалната и
процесуална легитимация на кредитор и заявител в заповедното производство.
Въззивният съд намира за установено от фактическа страна следното:
На 03.12.2018 г. Дуловският районен съд е издал Заповед № 397 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, ал. 2 от ГПК – извлечение от счетоводните книги на заявителя „Юробанк България“ АД (л.
37 от ч.гр.д.№ 725/18 на ДРС, по-нататък само д.725).
На 21.04.2019 г. ЧСИ Георги Георгиев с рег. № 767 е връчил на
жалбоподателя покана за доброволно изпълнение. В нея, освен другите неща, е
отбелязано, че е приложен препис от подлежащия на принудително изпълнение акт
(л.56 от д.725).
Към разписката за връчване на ПДИ с ръкописен текст е посочен номерът на
приложената заповед, а именно „№397/03.12.18
г. по ч.гр.д. 725/2018 –РС-Дулово“ (л. 57 от д.725).
Съобщението по чл. 418, ал. 5, изр. 2 от ГПК на съдебния изпълнител до РС
Дулово не съдържа информация, или твърдение, че е връчен и документът по чл.
417, т. 2 от ГПК (л.55 от д.725).
На 22.04.2019 г. по ч.гр.д.№ 725/2018 г. на РС Дулово е постъпила молба
от жалбоподателя за предоставяне на незаверено копие на делото (л. 41 от
д.725), която съдията по делото е уважил. На същата дата в 14,44 ч. Н.Х. е
платил на ПОС терминал към РС Дулово сумата от 4 лв. за 40 страници по 10
ст.(л. 42 от д.725). Документът за трансакцията е приложен към заявление от
същата дата (л. 43 от д.725). След подписа на молбата се съдържа изявление на
жалбоподателя: „Получих раб.фотокопия от
ч.д. 725/18 г. на 22.04.19 г.“.
На 08.05.2019 г. процесуалният представител на длъжника жалбоподател е
изпратила по пощата писмо до РС Дулово (л. 47 от д.725), съдържащо възражение
по чл. 414 от ГПК с вх.№ 2270/10.05.19, жалба по чл. 419 от ГПК – вх.№
2269/10.05.2019 и молба по чл. 420 от ГПК – вх.№ 2271/10.05.2019 г.
На самото възражение по чл. 414 от ГПК е посочена дата 08.05.2019 г. (л.
44 от д.725).
В Разпореждане № 745/21.05.2019 г. Дуловският районният съд е преценил,
че срокът за възражение по чл. 414 от ГПК е започнал да тече на 21.04.2019 г. и
е изтекъл на 07.05.2019 г., поради което същото е просрочено с един ден и
следва да бъде върнато на подателя му. С този си акт районният съд е преградил
по нататъшното развитие на производството. Разпореждането е връчено на
жалбоподателя на 10.06.2019 г., а жалбата му срещу него е подадена по пощата на
13.06.2019 г. Настоящото частно въззивно дело с деловоден номер 217/19 (за
цитиране само д.217) е образувано по тази жалба.
С диспозитива на Определение № 243 от 21.05.2019 г Дуловският РС е
оставил без уважение молбата по чл. 420 от ГПК, като неоснователна, намирайки в
мотивите, че същата е просрочена с един ден и следва да бъде оставена без
разглеждане. Определението е връчено на жалбоподателя на 10.06.2019 г., а
жалбата му срещу него е входирана под № 2872 от 14.06.2019 г. По нея е
образувано в.ч.гр.д.№ 218/19 на СсОС (д.218), което е прекратено на осн. чл.
213 от ГПК и присъединено към в.ч.гр.д.№ 217/19 на СсОС.
Жалбата по чл. 419 от ГПК с вх.№ 2269/10.05.19 е изпратена на СсОС с
писмо изх.№ 490-367/2.08.19 г. на ДРС и по нея е образувано в.ч.гр.д.№ 219/19
на СсОС (д.219), което е прекратено на осн. чл. 213 от ГПК и присъединено към
в.ч.гр.д.№ 217/19 на СсОС.
В кориците на присъединеното дело № 219/19 на СсОС се съдържа съобщение
на ДРС, връчено на жалбоподателя на 30.05.2019 г., с което е указано да внесе
по сметка на СсОС държавна такса в размер на 15 лв за разглеждане на жалбата му
по чл. 419 от ГПК (л. 12 от д.219).
С Разпореждане № 918 от 19.06.2019 г. Дуловският РС е върнал жалбата по
чл. 419 от ГПК с вх.№ 2269, намирайки че не е изпълнено указанието за внасяне
на държавната такса в срок. С този си акт районният съд е преградил
по-нататъшното развитие на производството. Разпореждането е връчено на
жалбоподателя на 01.07.2019 г. (л.17 от д.219), а не както твърди той на
03.07.19 г.
Държавната такса за разглеждане на жалба с вх.№ 2269 е внесена на
02.07.19 г. и документът за нея е депозиран в ДРС на същата дата (л.13-14 от
д.219).
Жалбата срещу разпореждането е изпратена по пощата на 08.07.19 г. Тя е с вх.№
3295/10.07.19 на ДРС. По нея е образувано в.ч.гр.д.№ 220/19 на СсОС (д.220),
прекратено и присъединено към в.ч.гр.д.№ 217/19 на СсОС.
Успоредно с горната жалба срещу разпореждането за връщане е подадена
молба до ДРС по чл. 64 и сл. от ГПК за възстановяване на срока, входирана под №
3296/10.07.19 г., по която е постановено Разпореждане № 1069 от 11.07.19 г. С
него Дуловският РС е отказал възстановяване на срока за внасяне на д.такса по
жалба с вх.№ 2269, мотивирайки се че указанието е следвало да бъде изпълнено до
06.06.19 г. включително (л. 11 от д.221). Разпореждането е съобщено на
жалбоподателя на 22.07.19 г.
Срещу него е подадена жалба с вх.№ 3523/24.07.19 г., по която е
образувано в.ч.гр.д.№ 221/19 г. на СсОС, което е прекратено и присъединено към
в.ч.гр.д.№ 217/19 на СсОС.
Междувременно, докато се е развивала процесуалната кореспонденция между
жалбоподателя и Дуловския районен съд, Силистренският окръжен съд не е останал
встрани от случващото се с ч.гр.д. № 725/2018 г. на ДРС.
На 20.05.2019 г. е изпратено писмо до СсОС, съдържащо: 1) възражение по
чл. 423 от ГПК, по което е образувано в.ч.гр.д.№ 145/19 на СсОС, прекратено и
изпратено на ДРС за администриране с Определение № 211/03.06.19 г., като е
указано да се връчи препис от възражението на насрещната страна; 2) жалба по
чл. 419 вр. чл.423 от ГПК, по което е образувано в.ч.гр.д.№ 144/19 на СсОС,
прекратено и изпратено на ДРС за администриране с Определение № 212/03.06.19
г.; и 3) молба по чл. 420 вр. чл. 423 от ГПК, по което е образувано в.ч.гр.д.№
146/19 на СсОС, прекратено и изпратено за произнасяне по компетентност на ДРС с
Определение № 210/03.06.19 г.
В Дуловския РС на възражението по чл. 423 от ГПК е даден вх.№
2775/10.06.19, а на жалбата по чл. 419 вр. чл. 423 от ГПК - вх.№ 2776/10.06.19 г. Молбата по чл. 420 вр.
чл. 423 от ГПК, чака приключването на настоящото производство.
След администрирането в районния съд по възражението по чл. 423 от ГПК е
образувано в.ч.гр.д.№ 218/19 на СсОС (д.218), което впоследствие е прекратено и
присъединено към в.ч.гр.д.№ 217/19 на СсОС.
По жалбата по чл. 419 вр. чл. 423 от ГПК е образувано в.ч.гр.д.№ 216/19
на СсОС (д.216), което впоследствие е прекратено и присъединено към в.ч.гр.д.№
217/19 на СсОС.
От така
възприетата фактическа обстановка Силистренският окръжен съд достига до
следните правни изводи:
1. По в.ч.ж. вх.№ 2873 с квалификация чл. 414 вр. чл. 279 вр. чл. 274,
ал. 1, т.1 от ГПК
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена срещу обжалваем акт, на
основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК; в едноседмичния срок за обжалване; от
легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяната на разпореждането;
представен е документ за внесена държавна такса; и жалбата е подадена чрез
представител, чието пълномощно се намира на л. 45 от д.725.
Разгледана по същество е неоснователна.
Въззивният съд намира, че на 21.04.2019 г. на жалбоподателя е връчена
както ПДИ, така и Заповед за изпълнение № 397/03.12.18 г. по ч.гр.д. 725/2018
на РС Дулово. Това изрично се установява от приложената разписка, в която
връчителят, като длъжностно лице с удостоверителни функции, е посочил какво
точно връчва: поканата с приложената заповед, цитирана с деловодния номер и
дата.
Съдът приема, че не е връчен документът по чл. 417, т. 2 от ГПК, въз
основа на който е издадена заповедта за изпълнение. Чл. 418, ал. 5 от ГПК
изрично вменява в задължение на ЧСИ да връчи и този документ, като съобщението
до съда по ал. 2 следва да съдържа отбелязване с връчването на всеки един от
документите. След като нито в разписката, нито в съпроводителното писмо до РС
Дулово има данни това да е сторено, въззивният съд приема, че съдебният
изпълнител не е изпълнил задължението си да връчи извлечението от счетоводните
книги на „Юробанк България“ АД, послужило за издаване на заповедта за
изпълнение.
Въпросът е дали това неизпълнено задължение е пречка да се счита, че има надлежно
връчване и започнал ли е да тече срокът по чл. 414, ал. 2 от ГПК от 21.04.2019
г.
Въззивният съд намира за неоснователно възражението в тази насока.
Разпоредбата на чл. 414 от ГПК е обща за заповедното производство. Тя не
поставя разлика между заповедите за изпълнение, издадени въз основа, или
не, на документ по чл. 417 от ГПК.
Изискването е само заповедта да е връчена. Оттогава започва да тече срокът. И
това е напълно разумно с оглед ал. 1 на чл. 414 от ГПК, която гласи, че
длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта изпълнение. Тоест, актът
срещу който се насочва възражението е заповедта за изпълнение, а не документът,
въз основа на който е издадена тя; което прави неприемлива обратната теза, че и
неговото връчване е необходимо условие, за да започне да тече двуседмичният
срок.
Действително с ДВ бр.86 от 2017 г. се въведе изискването за връчване на
копие от документа по чл. 417 от ГПК и този факт следва да бъде удостоверен
пред заповедния съд. Създава се привидното впечатление, че новелата изрично
поставя още едно изискване към чл. 414, ал. 2 от ГПК само по отношение на
заповедите за незабавно изпълнение. Това обаче не е така. Промяната на закона е
провокирана от стремежа да се предоставят по-големи гаранции за защита на
длъжниците, които ако имат документа по чл. 417 от ГПК, могат по-лесно да
преценят основателността на издадената заповед за изпълнение. Но ако съдебният
изпълнител не се съобрази със задължението си, това не може да рефлектира
върху надлежно връчената заповед за
изпълнение и започналият да тече срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК, като се приеме,
че липсва връчване на заповедта и срокът не е започнал да тече. Такова
тълкуване е непропорционално на преследваната законова цел, която е да се
улесни длъжникът в преценката му срещу основателността на започналото
принудително изпълнение, а не да се създаде обжалваемост на документа по чл.
417 от ГПК. Става въпрос именно за улеснение, тъй като длъжникът има
двуседмичен срок за възражение срещу заповедта за изпълнение, в който би могъл
да се снабди с препис на всеки един документ по делото както от съдебния
изпълнител, така и от заповедния съд. Това по необходимост е свързано с разходи
за такса по изготвяне на препис и затова неизпълнението да се връчи документът
по чл. 417 от ГПК може да повлече имуществената отговорност на съдебния
изпълнител по чл. 45 от ЗЗД, ако е частен, или на държавата по чл. 49 от ЗЗД,
ако е държавен – за възстановяване на тези разходи, както и разходите за
транспорт от мястото на връчване на заповедта за изпълнение до кантората на
съдебния изпълнител или до заповедния съд. Евентуално би могла да се ангажира и
дисциплинарната отговорност на съдебния изпълнител, като длъжникът сезира
съответно Камарата на ЧСИ, или Министъра на правосъдието. До този извод стига
настоящият съдебен състав на Силистренския окръжен съд, тълкувайки чл. 418, ал.
5 във връзка с чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника на 21.04.2019 г. и
правилно първоинстанционният съд е започнал да брои двуседмичния срок от тази
дата, въпреки че документът по чл. 417, т. 2 от ГПК не е бил връчен.
Без значение е на коя дата
жалбоподателят реално се е запознал с него. Все пак въззивният съд намира, че е
неоснователно твърдението му това да е станало на 25.04.2019 г., тъй като се
опровергава от изявлението под молбата за предоставяне на препис от делото.
Видно е, че това е станало на 22.04.2019 г. – на същата дата, на която
жалбоподателят е подал молбата до съда. Съмнение би могло да възникне,
доколкото резолюцията „Да“ на съдията от районния съд е нечетлива по отношение
на датата – дали е 22 или 23 април. Факт, който жалбоподателят удобно използва,
за да твърди, че е от 23.04.19 г. и два дни по-късно е получил делото.
Колебанието дали втората цифра е 2 или 3 е несъществено, ако самата резолюция
може да се датира по друг сигурен начин. За тази цел съдът се опира на обичая в
деловодната практика, според който деловодителите първо чакат разрешение на
съдията докладчик и тогава указват каква сума да се плати. Щом датата на
трансакцията от 4 лв. (за 40 страници по 0,10 лв) е 22.04.2019 г., няма как
резолюцията „Да“ да е след нея. Освен това таксата е платена на ПОС терминал в
съда лично от картата на жалбоподателя, което означава, че на тази дата той е
бил в РС Дулово и нелогично би било да не се запознае с цялото дело още тогава,
а да стори това чак на 25 април. Ето защо дори дата, на която със сигурност
жалбоподателят се е запознал с документа по чл. 417 от ГПК – 22.04.2019 г., да
се приеме за начало на срока, той пак би изтекъл на 07.05.2019 г.
Възражението по чл. 414 от ГПК е подадено по пощата на 08.05.2019 г. и
правилно първоинстанционният съд е преценил, че същото е просрочено с един ден,
поради което жалбата срещу разпореждането за връщане на възражението е
неоснователна и като такава, следва да се остави без уважение.
Определението на въззивния съд по делото в тази му част не подлежи на
обжалване, съгласно чл. 274, ал 4 от ГПК, в който смисъл е и Определение № 247
от 29.05.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1377/2018 г., I т. о., ТК.
2. По в.ч.ж. с вх.№ 2872/14.06.2019 г. на ДРС с квалификация по чл. 420,
ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена срещу обжалваем акт, на
основание чл. 420, ал. 3 от ГПК; в едноседмичния срок за обжалване; от
легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяната на определението;
представен е документ за внесена държавна такса; и жалбата е подадена чрез
представител, чието пълномощно се намира на л. 45 от д.725.
Разгледана по същество е неоснователна.
Чл. 420, ал. 2 от ГПК изисква молбата за спиране на изпълнението да бъде
подадена в срока за възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Тя е подадена на
08.05.2019 г. заедно с възражението, за което по-горе са изложени мотиви,
потвърждаващи изводите на ДРС, че е просрочено. По-същата причина просрочена се
явява и молбата по чл. 420 от ГПК – извод, който е намерил място в мотивите на
обжалваното Определение № 243/21.05.19 г. по ч.гр.д.№ 725/18 на ДРС.
Касае се обаче за съдебен акт, в който няма единство между мотиви и
диспозитив. Районният съд не е разгледал по същество налице ли са
предпоставките по чл. 420, ал. 1 или 2 от ГПК: представено ли е обезпечение по
чл. 180 и 181 от ЗЗД на кредитора или подкрепена ли е молбата за спиране на
изпълнението с писмени доказателства, за да я оставя без уважение като
неоснователна. Вместо това в мотивите е обсъдил недопустимостта на
производството и е преценил, че молбата по чл. 420 от ГПК следва да бъде
оставена без разглеждане, тъй като е просрочена с един ден.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице акт на първоинстанционния
съд, с който е дадено разрешение по съществото на производството. За да стигне
до този извод, въззивният съд не стъпва само върху израза „ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ“, макар че обичайно с него съдът се произнася по съществото на жалбите.
Това е така, защото грешката в изказа не може сама по себе си да повлече порок
на самия акт, който е единство между мотиви и диспозитив. И щом в мотивите се
обсъжда недопустимостта на молбата по чл. 420 от ГПК, а с диспозитива тя не се
уважава, ясно е, че става въпрос за оставянето ѝ без разглеждане. Впрочем
така е възприето определението и от жалбоподателя, затова в жалбата си моли
въззивният съд да го отмени и да разгледа по същество молбата по чл. 420 от ГПК. Същественото обаче е съдържащото се в края на диспозитива изявление, с
което молбата не е уважена. Същата е намерена за „НЕОСНОВАТЕЛНА“. Този извод е
по същество, и макар мястото му да не е в диспозитива, а в мотивите, след като
е там, формира единство с него и не може да бъде игнориран от въззивния съд.
Налице е противоречие на мотивите, които се съдържат преди диспозитива, с тези
– съдържащи се в самия него. И тъй като последните му кореспондират, те следва
да са меродавните, удостоверяващи обективираната воля на съда.
И заради това, вземайки предвид правомощието си по чл. 270, ал. 3, пр. 1
във вр. чл. 278, ал. 4 от ГПК, Силистренският окръжен съд намира, че следва да
обезсили и прекрати производството по молбата за спиране на изпълнението, тъй
като жалбата, с която е сезиран първоинстанционнят съд е недопустима поради
просрочие. С оглед на процесуална икономия не се налага връщане на
производството пред ДРС за поправяне на очевидната фактическа грешка, тъй като
с определението на СсОС за първи път се прегражда производството в тази му
част, и на основание чл. 274, ал. 2, изр.1, пр. 2 във вр. ал. 1, т. 1 от ГПК то
подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд, където жалбоподателят би
могъл да защити интересите си.
3. По в.ч.ж. с вх.№ 2269/10.05.2019 на ДРС с квалификация по чл. 419 от ГПК
Жалбата неправилно е изпратена на Силистренския окръжен съд. Видно от
Разпореждане № 918/19.06.2019 г. по ч.гр.д. № 725/18 Дуловският районен съд
първо я е върнал, тъй като не е изпълнено в срок указанието за внасяне на
дължимата държавна такса. Правният ефект на това връщане се приравнява на
липсата на жалба. Т.е. не е налице надлежно сезиране на въззивния съд, поради
което жалбата с вх.№ 2269/10.05.2019 г. при РС Дулово против Разпореждане за
незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение № 397/03.12.2018 г., издадена по
ч.гр.д. № 725/2018 г. на ДРС следва да бъде оставена без разглеждане, а
въззивното производство по нея да бъде прекратено като недопустимо.
Определението в тази част подлежи на обжалване пред Варненския апелативен
съд, на основание чл. 274, ал. 2, изр.1, пр. 2 във вр. ал. 1, т. 1 от ГПК, в
едноседмичен срок от съобщаването му.
4. По в.ч.ж. с вх.№ 3295/10.07.2019 г. на ДРС с квалификация по чл. 419
вр. чл. 279 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК
и
5. в.ч.ж. с вх.№ 3523/24.07.2019 г. на ДРС касаеща
производството по чл. 64 от ГПК
Първо следва да се разгледа жалбата срещу разпореждането, с което е
отказано да бъде възстановен срокът за внасяне на държавната такса, тъй като
въпросът е от значение за производството по обжалване на разпореждането за
връщане на жалбата по чл. 419 от ГПК.
Жалбата срещу Разпореждане № 1069/11.07.2019 г. по ч.гр.д. № 725/2018 г.
на ДРС, с което е отказано възстановяване на срока за внасяне на държавна такса
от 15 лв за жалбата по чл. 419 от ГПК с вх.№ 2269 е недопустима. Липсва правен
интерес у жалбоподателя да възстанови висящността на жалбата по чл. 419 от ГПК
с вх.№ 2269/10.05.2019 на ДРС, чрез въстановяване на срока за внасяне на
държавната такса по нея. Това е така, защото чл. 419, ал. 1 от ГПК поставя срок
за депозирането ѝ, който е двуседмичен от връчване на заповедта за
изпълнение. Същият като по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Както възражението по чл. 414
от ГПК, така и жалбата по чл. 419 от ГПК са подадени по пощата на 08.05.2019 г.
Стана ясно по-горе в т.1, че възражението е просрочено с един ден. Със същите
мотиви, които е ненужно да бъдат преповтаряни, се явява просрочена и жалбата по
чл. 419 от ГПК с вх.№ 2269/10.05.2019 г. на ДРС. Тоест, дори да се уважи
жалбата срещу разпореждането, с което е отказано да се възстанови срокът за
внасяне на държавната такса, това няма да доведе до разглеждане на жалбата по
чл. 419 от ГПК по същество. Ето защо липсва правен интерес у жалбоподателя да
обжалва Разпореждане № 1069, поради което жалбата му с вх.№ 3523 следва да бъде
оставена без разглеждане, а въззивното производство по нея да бъде прекратено
като недопустимо.
Определението в тази част подлежи
на обжалване пред Варненския апелативен съд, на основание чл. 274, ал. 2,
изр.1, пр. 2 във вр. ал. 1, т. 1 от ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването
му.
Жалбата срещу Разпореждане № 918/19.06.2019 г. по ч.гр.д. № 725/18 на ДРС
за връщане на жалбата по чл. 419 от ГПК е недопустима на същото основание –
липса на правен интерес. След като първоначално е оставена без движение, поради
невнасяне на държавната такса по нея, жалбата по чл. 419 от ГПК е върната. Не е
налице висящо производство по нея. Дори обаче да се отмени разпореждането за
връщане, производството по чл. 419 от ГПК, както стана ясно, ще е недопустимо,
заради просрочване с един ден на срока по чл. 419, ал. 2 от ГПК. Това неминуемо
лишава от правен интерес жалбоподателя да обжалва разпореждането за връщането
на жалбата с вх.№ 2269/10.05.2019 г. на ДРС, поради което жалбата с вх.№
3295/10.07.2019
г. на ДРС следва да бъде оставена без разглеждане, а въззивното
производство по нея да бъде прекратено като недопустимо.
Определението в тази част подлежи на обжалване пред Варненския апелативен
съд, на основание чл. 274, ал. 2, изр.1, пр. 2 във вр. ал. 1, т. 1 от ГПК, в
едноседмичен срок от съобщаването му.
6. По възражението с вх.№ 2775/10.06.2019 г. на ДРС с квалификация чл.
423 от ГПК
и
7. По в.ч.ж. с вх.№ 2776/10.06.2019 г. на ДРС с квалификация чл. 419 вр.
чл. 423 ГПК
Възражението по чл. 423 и жалбата по чл. 419 от ГПК във връзка с него са
подадени в срока по чл. 423, ал. 1 от ГПК. Длъжникът е узнал за заповедта за
изпълнение, както стана ясно, на 21.04.2019 г. Възражението и жалбата са
подадени на 20.05.219 г.
Неоснователно е възражението на заявителя, че жалбата по чл. 419 от ГПК е
просрочена, приемайки за дата на подаването ѝ 10.06.2019 г., когато в
Дуловския районен съд са ѝ поставили вх.№ 2776. Както бе посочено по-горе
във фактическите констатации на въззивния съд, първоначално възражението и
жалбата са подадени до Силистренския окръжен съд, след което са изпратени за
администриране до РС Дулово, където са им поставили входящите номера с дата от
10.06.2019 г.
Настоящият съдебен състав намира, че не е изпълнено указанието с
Определение № 211/03.06.19 г. по в.ч.гр.д.№ 145/19 г. на СсОС да се изпрати
препис от възражението на насрещната страна за отговор. В конкретния случай,
това не е съществено процесуално нарушение, тъй като отговорът, който е даден
на жалбата по чл. 419 вр. чл. 423 от ГПК съдържа относими по свята същност доводи
и срещу възражението, а именно: за неговото просрочие и липсата на визираните в
чл. 423 от ГПК предпоставки, тъй като заповедта за изпълнение е връчена лично
на жалбоподателя.
Силистренският окръжен съд намира, че възражението по чл. 423 от ГПК, макар
и подадено в срок; от легитимирано за това лице; чрез процесуален представител,
чието пълномощно се намира на л. 45 от ч.гр.д. 725/18 на ДРС; същото не следва
да бъде приемано по смисъла на чл. 423, ал. 3 от ГПК.
За приемане на възражение по чл. 423 от ГПК длъжникът следва да докаже,
че е бил лишен от възможността да оспори вземането, понеже е била налице поне
една от визираните в ал. 1 хипотези. Позоваването на т.1 от същата разпоредба,
че заповедта за изпълнение не е била връчена ненадлежно, е неоснователно. Както
съдът прие по-горе в мотивите си, които не е нужно да бъдат преповтаряни,
заповедта е била връчена надлежно на 21.04.2019 г., и то лично на длъжника, от
който момент е започнал да тече срокът по чл. 414, ал. 2 от ГПК. На
неоснователните доводи на длъжника срещу редовното връчване също е даден
отговор в т.1 по-горе.
Неоснователен е доводът му, че поради многото почивни дни след 25.04.2019
г., както и наложилото се търсене на документите по чл. 425, ал. 5 от ГПК, са
налице особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, за да
подаде възражението по чл. 414 от ГПК в срок. Въззивният съд счита за
необходимо отново да подчертае, че възражението по чл. 414 от ГПК се подава
срещу заповедта за изпълнение, която е била надлежно връчена, а не срещу
извлечението от счетоводните книги на кредитора, въз основа на която е
издадена. Няма пречка всяка страна по гражданско или изпълнително дело да се
снабдява с преписи от документите в тях, за да се информира за своето правно
положение. Това обаче няма връзка с процесуалните средства за защита срещу
обжалваемите актове, каквото е възражението по чл. 414 от ГПК и заповедта за
изпълнение. Процесуалният закон е предвидил връчването на обжалваемите актове,
именно за да могат адресатите им да ги обжалват. Необжалваемите актове, какъвто
е документът по чл. 417, ал. 2 от ГПК, послужил като основание за издаване на
заповедта за изпълнение, се връчва за сведение и информация на длъжника, но с
това той не се превръща в обжалваем акт. Затова и невръчването му може да
повлече само дисциплинарната и имуществената отговорност на съдебния
изпълнител, но не да се приравни редовно връчената заповед за изпълнение на
ненадлежно връчена по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК. Затова, както бе
споменато вече, кога точно длъжникът се е запознал с извлечението от
счетоводните сметки на кредитора е без значение. Въпреки това, неоснователно е
твърдението, че това е станало на 25.04.2019 г. – твърдение, което остана
недоказано, и опровергано от самото изявление на длъжника под молбата му за
получаване на препис от ч.гр.д.№ 725/18 на ДРС, което доказва, че е се е
запознал с него още на 22.04.2019 г. Дори и да се брои срокът от тогава, той
пак би изтекъл на 07.05.2019 г.
Колкото до възражението за множество неработни дни, именно защото
двуседмичният срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК (броен от 21.04.19 г.) се е падало
да изтече в неделя, а понеделник е било 6-ти май, то срокът за възражение е бил
7.05.2019 г.
Ето защо, въззивният съд счита, че не се доказа наличието на предпоставките
по чл. 423, ал. 1, т. 1 и 4 от ГПК, които бяха наведени в процеса, нито има
твърдения за останалите две – по т.2 и т.3 на същата разпоредба, поради което
възражението не следва да бъде приемано.
Определението в тази част не подлежи на обжалване.
От това, че въззивният съд не приема
възражението по чл. 423 от ГПК, недопустима се явява частната жалба по чл. 419
от ГПК във връзка с него – на осн. чл. 423, ал. 3, изр. 3 от ГПК, която е с вх.№
2776/10.06.2019 г. на ДРС; и като такава следва да бъде оставена без
разглеждане, а въззивното производство по нея да бъде прекратено като
недопустимо.
Определението в тази част подлежи на
обжалване пред Варненския апелативен съд, на основание чл. 274, ал. 2, изр.1,
пр. 2 във вр. ал. 1, т. 1 от ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването му.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
1) ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н.С.Х. с ЕГН ********** срещу
Разпореждане № 745 от 21.05.2019 г. по ч.гр.д. № 725/2018 г. на Районен съд Дулово,
с което е върнато възражение с вх. № 2270/10.05.2019 г. срещу Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК № 397/03.12.2018 г.
Определението в тази е
окончателно и не подлежи на обжалване.
2) ОБЕЗСИЛВА Определение № 243 от 21.05.2019 г. по ч.гр.д. № 725/2018 г.
на Дуловския районен съд и
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство по молбата на Н.С.Х. с ЕГН ********** за спиране на принудителното
изпълнение, на основание чл. 420, ал. 2 от ГПК, на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №
397/03.12.2018 г., издадена по ч.гр.д. № 725/2018 г. на Дуловския районен съд,
въз основа на която е образувано изп.д.№ 20197670400319 по описа на ЧСИ Георги Георгиев, с район на действие
Окръжен съд Силистра.
Определението в тази част подлежи на обжалване пред Варненския
апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
3) ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата с
вх.№ 2269/10.05.2019 г. при РС Дулово на Н.С.Х. с ЕГН ********** против
Разпореждане за незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 397/03.12.2018 г.,
издадена по ч.гр.д. № 725/2018 г. на Дуловския районен съд и ПРЕКРАТЯВА
въззивното производство по нея.
Определението в тази част подлежи на обжалване пред Варненския
апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
4) ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДА жалбата с вх.№
3295/10.07.2019 г. при РС Дулово на Н.С.Х. с ЕГН ********** против
Разпореждане № 918 от 19.06.2019 г. по ч.гр.д.№ 725/18 на Дуловския районен съд
и ПРЕКРАТЯВА въззивното производство по нея.
Определението в тази част
подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му.
5) ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата с вх.№ 3523/24.07.2019 г. при РС Дулово
на Н.С.Х.
с ЕГН ********** против Разпореждане № 1069/11.07.2019 г. по ч.гр.д. № 725/2018
г. на Дуловския районен съд и ПРЕКРАТЯВА въззивното производство по нея.
Определението в тази част
подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му.
6) НЕ ПРИЕМА възражение по чл. 423 от ГПК на Н.С.Х. с ЕГН **********, с
вх.№ 2775/10.06.2019 г. на РС Дулово, срещу Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 397 от 03.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 725/18 на
Дуловския районен съд.
Определението в тази част не
подлежи на обжалване.
7) ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна частна жалба с вх.№ 2776/10.06.2019 г.
при РС Дулово на Н.С.Х. с ЕГН ********** срещу разпореждането за незабавно
изпълнение във връзка с неприето възражение по чл. 423 от ГПК срещу Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
№ 397 от 03.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 725/18
на Дуловския районен съд и ПРЕКРАТЯВА въззивното производство по нея.
Определението в тази част
подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.