№ 299
гр. С., 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20255400500310 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С решение № 143/29.04.2025 г. по гр.дело № 171/2025 г. Смолянският
районен съд ОСЪЖДА ГД "ПБЗН"- МВР да заплати на Б. З. Б. сумата 3 007,77
лв., представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и
незаплатен нощен труд за периода 27.01.2022 г. - 27.01.2025 г, получени в
резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент
1,143; сумата от 514,86 лв., представляваща мораторна лихва за забава,
считано от 1-во число на месеца, следващ тримесечния период, за който се
дължи възнаграждението, до 26.01.2025 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска - 27.01.2025 г. до окончателното й
изплащане.
На следващо място, дирекцията е осъдена да заплати на Б. Б. разноски
по водене на делото в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение; а по
сметка на Смолянския районен съд -държавна такса върху уважените искове в
размер на 170,31 лв., както и разноски за експертиза в размер на 150 лв.
1
Срещу решението е подадена допустима въззивна жалба от ГД "ПБЗН"
при МВР-гр. С., чрез гл.юрк.С. С, с искане да бъде отменено, а исковете –
отхвърлени. Претендира и за разноските за двете инстанции.
В съдебно заседание за жалбоподателя ГД "ПБЗН" при МВР - С. редовно
призован, не се явява представител. От гл.юрк.С. С въззивната жалба се
поддържа чрез изпратено писмено становище.
Въззиваемият Б. З. Б. не е подал отговор на въззивната жалба..
В съдебно заседание въззиваемият Б. Б., редовно призован, не се явява.
За него пълномощникът адв.В. П. оспорва жалбата и моли за присъждане на
разноските за въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
Представя и писмена защита.
Съдът установява следното:
Решението е правилно.
Ищецът Б. Б. през исковия период 27.01.2022 г. – 27.01.2025 г.
работи по служебно правоотношение с ГД „ПБЗН“ към МВР на длъжност
„водач на специален автомобил І степен, той и пожарникар“ в РС „БПЗН“-П.
при РД „ПБЗН“-С.. Няма спор, че той е държавен служител по смисъла на
чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР – полицейски орган. През исковия период Б. Б. полага
труд на смени, всяка с продължителност от 12 часа, съгласно изготвени
месечни графици при сумирано отчитане на работното време. Така е положил
нощен труд от общо 1 607 часа, за които е платено възнаграждение, но без да
бъдат превърнати нощните часове труд в дневни по методиката на чл. 9, ал. 2
НСОРЗ. Съгласно неоспореното заключение на вещото лице, след
преобразуването им с коефициент 1,143 по същата методика, те възлизат на 1
837 часа, като за разликата не е начислено и заплатено възнаграждение, което
е в размер на 3 077,77 лв. Лихвата за забава върху същата главница за периода
01.04.2022 г. – 27.01.2025 г. възлиза на 514,86 лв.
Спорният по делото въпрос е дали за полаганите от ищеца
часове нощен труд възнаграждението следва да се образува след прилагане на
чл.9, ал.2 Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/ – чрез преизчисляване с коефициент 1,143, или тя не е приложима в
случая.
През исковия период действа новата редакция, в сила от 11.07.2020 г., на
2
чл.187 ЗМВР. Според действащите преди това изменение ал.1 и ал.4 на същия
член, нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица./ал.1/; работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период… При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /ал.3/; и ал.4:
за държавните служители в МВР, извън тези по ал. 2 и работещите на смени,
се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да
изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно
време.
В случая е важно да се изследва как е станало изменението на ЗМВР: На
10 и 11 юни 2020 г. е приет на второ четене в Народното събрание на
Република България Законът за изменение и допълнение на ЗМВР, като
законопроектът за това изменение на вносителя Министерски съвет на
Република България е от 18.09.2019 г. В първоначалния проект от 2019 г. на
вносителя Министерски съвет изобщо не са предвидени изменения или
допълнения на чл.187. Тези изменения са предложени от група народни
представители между първото и второто четене на закона, наред с други
изменения в закона, по Предложение вх.№ 054-04-10/16.01.2020 г. по
сигнатура на Народното събрание. В това предложение измененията относно
чл.187 ЗМВР са обосновани по следния начин: „Предложенията по § 39а-39г
са свързани с обстоятелството, че в действащите текстове на ЗМВР,
регламентиращи работното време на служителите със статут по ЗМВР, е
регламентирана само максималната продължителността на работното време
през деня и седмичната продължителност при 5-дневна работна седмица (чл.
187, ал. 1 от ЗМВР). Предвид спецификата на работа на служителите, в ЗМВР
са залегнали и специални правила по отношение на максималната
продължителност на работното време, при работа на смени (24 часа), при
начина на определяне на служителите, които работят на ненормирано работно
време и други. Това от своя страна обуславя изискването за регламентиране и
на нормалната продължителност на работното време през нощта за тези
служители. От една страна, това ще даде гаранции на служителите при
полагането на нощен труд, а от друга - ще наложи еднаквост при прилагането
3
на разпоредбите, регламентиращи полагането на нощен труд и ще допълни
празнотата в специалния закон.“ В становищата, дадени от отделни лица,
синдикални организации, министерства, не се откриват доводи, касаещи
именно тези изменения в чл.187. Законът за изменение и допълнение на ЗМВР
е обнародван в ДВ, брой 60 от 2020 г., като съответно и измененият и
допълнен чл.187 е в сила от 11.07.2020 г.
Съгласно новата редакция на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч. Ал.4 на същия
чл.187 предвижда, че, при сумирано изчисляване на работното време,
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Според
ал.10, редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
В случая следва да се разгледат тези наредби, но не само
действаща от 2022 г., а всички от 2014 г. насетне, тъй като измененията в тях
имат значение за решаване на спорния въпрос.
Съгласно чл.31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (наричана
по-нататък Наредбата от 2014 г.), обнародвана в ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г.,
отм./: „при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143.
Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период.“ Следва издаването на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., обн. в
ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., отменена на 11.07.2016 г.; и Наредба № 8121з776 от
29.07.2016 г., обн. в ДВ,бр. 60 от 02.08.2016 г. В нито една от тях не се съдържа
правило, което предвижда при отчитане на нощния труд да се прилага
увеличаващ коефициент, подобно на правилото по чл. 31, ал. 2 от Наредбата от
2014 г. Следва да се подчертае, че нито в специалния ЗМВР, нито в наредбите
4
след тази от 2014 г., е предвиден някакъв компенсаторен механизъм
/придобивка, привилегия/, която не е съществувала при действието на
наредбата от 2014 г. и която да е въведена именно с цел да компенсира
полагащите нощен труд полицаи и пожарникари за отпадането на
допълнителното възнаграждение за този труд, получавано чрез прилагане
методиката на посочения чл.31, ал.2 от наредбата от 2014 г.
В срока за обществено обсъждане на проекта за наредба след тази от
2014 г. са постъпили становища от три синдикални организации „Синдикална
федерация на служителите в МВР, „Синдикат на служителите в МВР“ и
„Национален синдикат на пожарникарите и спасителите „Огнеборец“. Трите
синдикални организации са предложили въвеждането на разпоредба, която да
регламентира приравняването на положените часове труд през нощта към
дневни. Директорите на дирекции „Правно нормативна дейност“ и
„Планиране и управление на бюджета“ в министерството са докладвали на
министъра на вътрешните работи съображенията, по които предложенията на
синдикалните организации не са включени в проекта на наредбата. Първият
аргумент е правен – защото коефициентът за преобразуване на нощните
часове в дневни представлява съотношението между нормалната
продължителност на нощния труд (7 часа) и нормалната продължителност на
дневния (8 часа), които в Кодекса на труда са различни. Съгласно чл. 187, ал. 1
и ал. 3 от ЗМВР, нормалната продължителност на труда през деня и през
нощта е еднаква – 8 часа, и затова съотношението помежду им е 1 и не налага
преобразуване. Вторият аргумент в доклада е икономически, като е
подчертано, че, ако се приеме предложението на синдикалните организации,
ще са необходими допълнителни финансови средства, които изчислени на база
положения нощен труд през месец юли 2016 г. възлизат на 18 324 000 лева на
година.
Наредбата от 2015 г. е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на
ВАС по адм.дело №5415/2016 г., в което е прието, че представените по делото
мотиви за приемането й не съдържат задължителните реквизити по чл. 28, ал.
2 от ЗНА, защото липсва анализ на целите, които се поставят с приемането на
нормативния акт, не е обосновано съдържанието на проекта за нормативен акт
и как ще се отрази върху обществото и заинтересованите лица неговото
прилагане, не са посочени очакваните резултати от прилагането на наредбата
и липсва анализ за съответствие на проекта на нормативен акт с правото на
5
Европейския съюз. Наредбата от 2016 г. също е отменена от ВАС, като
тричленният състав по адм.дело № 11077/2016 г. е приел, че липсва анализ за
съответствие на проекта на наредбата с правото на Европейския съюз и
доколко конкретният проект е синхронизиран с Европейската рамкова
директива за безопасността и здравето при работа (Директива 89/391 ЕИО) и
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември
2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време.
Окончателната и цялостна отмяна на оспорената Наредба от 2016 г. е
постановена с Решение от 10.12.2019 г. от 5-членен състав на Върховния
административен съд по адм.дело № 8601/2019 г.
В Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г., за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в МВР, в сила от 10.01.2020 г., не
съществува разпоредба, аналогична на чл.31, ал.2 от Наредбата от 2014 г.
Съгласно чл.22, ал.3 от Наредба № 8121з -1174 от 21.10.2020 г. /oбн. в
ДВ, бр. 93 от 30.10.2020 г./ за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР:
„При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент 1 съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР.“ Съгласно чл.21,
ал.3 от действала Наредба № 8121з-1353 от 15.12.2020 г. /oбн. в ДВ, бр. 107 от
18.12.2020 г./ за реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР: „При сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1
съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР. Съгласно чл.21, ал.3 от следваща Наредба №
8121з-922 от 22.07.2022 г. /oбн.в ДВ, бр. 60 от 29.07.2022 г./ за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.
142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР: „При сумирано изчисляване на работното
6
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл. 187,
ал. 4 от ЗМВР.“ Така в ЗМВР – чл.187, ал.1 и ал.4, според новата редакция, в
двете наредби от 2020 г. и в наредбата от 2022 г. вече се съдържа изричното
правило, че нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна
седмица, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8
часа за всеки 24-часов период и че, при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното работно време
към нормалната продължителност на работното време през нощта/ което е
единица/.
Преди постановяване на сега обжалваното първоинстанционно
решение, е постановено Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк.дело
№ 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, според което: „При отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните
работи не са приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ /в частност
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат
разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове.“ Съображенията на ВКС са следните:
„Съгласно чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА, за да се приложи правна уредба по
аналогия, са необходими определени предпоставки, които следва да бъдат
разгледани предвид отговора на поставения въпрос. Първата предпоставка е
празнота в закона. В случая ЗМВР не съдържа празнота относно
продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в
брой на часовете. Този извод се налага от анализа на чл. 187, ал. 1 ЗМВР.
Нормата е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на
работното време е 8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, „8 часа дневно“
означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в
която работният ден се разполага – през деня, в неговата „светла“ част и през
нощта – в неговата „тъмна“ част, в последната хипотеза от 22 часа до 6.00
часа. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва,
че разпоредбите на ЗМВР установяват по – голяма продължителност на
работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази
на работниците и служителите по трудово правоотношение. Различието –
установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на
7
работното време на нощния труд за служителите от МВР, се аргументира с
основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите
на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които
предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително
отчитането му и заплащането, да се извършват със съответните актове –
наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален
административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да
определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително
в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но
липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за
преобразуване на нощни часове в дневни. Не са налице и останалите две
предпоставки за прилагането на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. Случаите по ЗМВР и
по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на
частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване
на държавна власт, т. е., като вид правоотношения те са различни, а не сходни.
Прилагането на НСОРЗ към въпросните служебни правоотношения не би
обезпечило постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране на
отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се
прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта - „8
часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се
разполага – през деня или през нощта. При разработването и приемането на
ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на
служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като
неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на
МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми -
допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1
ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/,
обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1
ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187,
ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски
и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2
КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд / чл. 69 КСО/ и др.
Горното разрешение съответства и на правото на ЕС. По образуваното дело от
Съда на Европейския съюз № С262/20 по направено запитване от български
съд, е налице произнасяне по относими към настоящото тълкувателно дело
8
въпроси. С решението по това дело /т. 49, 51 и 55/ се приема, че Директива
2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между
нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност
на труда през деня. Посочва се, че следва да се следи за това, за полагащите
труд през нощта да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид
труд. Член 8 и чл. 12, б.“а“ от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че
не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния
сектор като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда през деня. Като извод съдът е приел, че
чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да
се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на
държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния
сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането
се основава на обективен и разумен критерий, т. е., е свързана с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел /т. 80/.“
Поради противоречивата съдебна практика и приетото в това
тълкувателно решение, както и с оглед решенията от 24.02.2022 г. на СЕС по
дело С-262/2020 и от 04.05.2023 г. по съединени дела С-529/21 – С-536/2021 и
С-732/2021 – С-738/2021, постановени по отправени съответно от РС-Луковит
и от РС-Кула преюдициални запитвания по аналогични спорове, Смолянският
окръжен съд също отправя преюдициално запитване по В.гр.дело № 193/2023
г. по следните въпроси: 1 . Разпоредбите на чл.12, б.“а“ и §8 от Директива
2003/88/ЕО, както и чл.20 и 31 от Хартата за основните права на Европейския
съюз, следва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна
уредба /в случая чл.187 от ЗМВР/ която, като не позволява по-кратката
продължителност на нощния труд спрямо дневния труд по общия ред, важащ
за работниците в частния сектор, да се прилага и за работниците в публичния
сектор като полицаите и пожарникарите, работещи на смени и полагащи
нощен труд /държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР/, довежда до
следната разлика в третирането, без тази разлика да е свързана с допустима от
законодателството цел, а именно: Една група работници в публичния сектор,
9
натоварени с особено важните задачи по охрана на обществения ред и защита
на населението /в случая полицаите и пожарникарите по чл.142, ал.1, т.1 от
ЗМВР, работещи на смени и полагащи нощен труд/, са поставени в по-
неблагоприятно положение: а. както спрямо друга група работници в същия
публичен сектор, натоварени със същите задачи по охрана на обществения ред
и защита на населението, които обаче не полагат нощен труд на смени /в
случая останалите държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР/, но се
ползват от същите придобивки /напр. допълнително възнаграждение за
прослужено време, по-дълъг платен годишен отпуск, по-ранно пенсиониране,
по-високи обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение и
други/, от които се ползват и полагащите нощен труд на смени полицаи и
пожарникари; б. така и спрямо работници от частния сектор, които работят на
смени и полагат нощен труд, без да ползват същите придобивки, но по
причина, че не са натоварени със същите особени важни задачи по охрана на
обществения ред и защита на населението, заради които задачи тези
придобивки са предоставени на една цяла група работници от публичния
сектор /всички държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР/ ? 2.
Разпоредбите на чл.12, б.“а“ и §8 от Директива 2003/88/ЕО, както и чл.20 и 31
от Хартата за основните права на Европейския съюз следва ли да се тълкуват в
смисъл, че не позволяват прилагане на задължителна национална съдебна
практика /каквато в случая е Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по
тълкувателно дело № 1/2020 г. на Върховния касационен съд на Република
България, Общо събрание на Гражданската колегия/, ако това прилагане би
довело до резултат, несъвместим с правото на Съюза, а именно: описаното в І-
ви въпрос неравенство в третирането, което неравенство не е основано на
обективен и разумен критерий, тоест не е свързано с допустима от закона цел
и не е съразмерно на тази цел ?
По това преюдициално запитване е образувано дело С-435/2023 на СЕС.
С определение от 29.07.2024 г. Съдът на Европейския съюз дава следните
отговори на така поставените от СмОС въпроси: 1. Член 12, буква а) от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември
2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време и
членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да
се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за
нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането
10
на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи
по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група
работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо
работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от
закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел. 2. Член 12,
буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на основните
права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на
задължителна национална съдебна практика, ако прилагането води до
резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и поспециално
до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен
критерий.
При тези отговори на СЕС и предвид негови предходни решения,
настоящият съдебен състав счита, че в случая за целия исков период трябва да
се използва методиката на чл.9, ал.2 НСОРЗ. Същевременно не следва да се
прилагат чл.187, ал.1, изр.2 и новата ал.4 ЗМВР след същото изменение от
2020 г.; чл.21 ал.3 от Наредба № 8121з-1353 от 15.12.2020 г. и от Наредба №
8121з-922 от 22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР;
нито Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на
ОСГК на ВКС.
Това е така, защото са несъвместими с правото на Съюза по причина, че
поставят в различно – по-неблагоприятно, положение полицаите и
пожарникарите – държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, работещи
на смени и полагащи нощен труд, както спрямо държавни служители по
същия чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, които не работят на смени и не полагат
нощен труд, така и спрямо полагащи нощен труд работници по КТ, без да се
открива тази разлика в положението да е обусловена от разумен и обективен
критерий, т.е., от допустима от закона цел. Това е така поради следното:
Настоящият ищец, както и всички ищци по аналогичните дела, са
държавни служители по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно:
„държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност
11
и защита на населението“. Също така тези ищци работят на 12-часови смени,
имало е и такива на 24-часови смени, поради което и съгласно чл.187, ал.3 от
ЗМВР работното им време се изчислява сумирано за тримесечен период. В
числото на държавните служители по същата точка 1 на ал.1 от чл.142 ЗМВР,
сред които попадат и описаните ищци, има голям брой служители, които обаче
не работят на смени и не полагат нощен труд. Това се установява от служебно
известната на съда и на страните справка от 11.07.2023 г. от МВР, според
която: средно за годините 2019, 2020, 2021 и 2022 г. за служителите по чл.142,
ал.1, т.1 ЗМВР: 65,20 % са работили на смени и са полагали нощен труд, а
34,80% от същите служители не са работили на смени и не са полагали нощен
труд. За последните /неработещите на смени и неполагащи нощен труд по т.1
на чл.142, ал.1 ЗМВР /при предходната редакцията на чл.187 е предвидено, че
се установява ненормиран работен ден, като са длъжни при необходимост да
изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно
време; работното им време се изчислява в работни дни–подневно. Според
настоящата редакция на същия член, ал.5, за държавните служители в МВР,
извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се установява подневно отчитане
на работното време. Съгласно чл.5, ал.1 от наредбата от 22.07.2022 г., за тях се
установява работно време от 8,30 до 17,30 ч. с един час обедна почивка.
В същото положение са например и служителите към ГД „Охрана“ към
Министъра на правосъдието; служителите в ГД „Изпълнение на наказанията“
и в териториалните и служби. Т.е., численият състав на служители, полагащи
нощен труд на смени, на които следва да се заплаща за същия труд чрез
прилагане методиката по чл.9, ал.2 НСОРЗ, е голям и изисква немалък
финансов ресурс.
Категорично се установява от горната справка и от анализа на
законовите разпоредби, че придобивките по чл.178, ал.1, т.1-6, чл.179, ал.1 и
ал.4, чл.181, ал.1, 2 и 3, чл.182, чл.183, ал.1 и ал.3, чл.184, ал.1, чл.185, ал.1,
чл.186, чл.186а, чл.187, ал.5, 6 и 7, чл.189, чл.190, чл.191, чл.233 и чл.234,
чл.238 от ЗМВР и чл.69 от КСО, се ползват от всички държавни служители по
точка 1 на чл.142, ал.1 от ЗМВР, а не само от тези от тях, които полагат нощен
труд, работейки на смени. В тази връзка следва специално да се изтъкне, че
посочените в ТР № 1/15.03.2023 г. придобивки: допълнително възнаграждение
за прослужено време /чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР/, по-голям основен платен
годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на
12
служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за
заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на
задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-благоприятни условия
за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при
условията на І категория труд / чл. 69 КСО/ и др., се ползват не само от
работещите на смени и полагащи нощен труд полицаи и пожарникари, а и от
всички останали държавни служители по т.1 на чл.142, ал.1 ЗМВР,
включително и от онези 34,80% служители по същата т.1, които не са
работили на смени и не са полагали нощен труд.
Също така, съгласно чл.142, ал.4 от ЗМВР, част от горните придобивки
се ползват и от държавните служители по т.2 на чл.142, ал.1 ЗМВР –
придобивките по чл.181, ал.3, чл.182, чл.185, ал.1, чл.186а, чл.190, ал.1 -
частично, както е уредено в ал.2, чл.191 и чл.233 ЗМВР, както и чл.184 ЗМВР,
а някои – от всички служители на МВР, включително работещите по трудово
правоотношение – напр. придобивките по чл.178, ал.1, т.4, 5 и 6, чл.181, ал.1 и
ал.3, чл.182, чл.184, чл.185, ал.1, чл.186а, чл.191, чл.233, чл.238.
В т.51 от Решението по дело С-262/20 е прието, че „...По-конкретно,
когато определят необходимото равнище на защита на здравето и
безопасността на работниците, които полагат нощен труд, държавите членки
трябва да следят да е гарантирано спазването на принципите на защитата на
безопасността и здравето на работниците. Поради това те трябва да следят в
полза на полагащите нощен труд работници да има други мерки за защита под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения
или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената
тежест на този вид труд, подчертана и в Директива 2003/88, а съответно и да
се съобрази естеството на нощния труд.“
Както се посочи по-горе, придобивките по чл.178, ал.1, т.1-6, чл.179,
ал.1 и ал.4, чл.181, ал.1, 2 и 3, чл.182, чл.183, ал.1 и ал.3, чл.184, ал.1, чл.185,
ал.1, чл.186, чл.186а, чл.197, ал.5,, 6 и 7, чл.189, чл.190, чл.191, чл.233 и
чл.234, ал.1 от ЗМВР и чл.69 от КСО, сред които и примерно изброените в ТР
№ 1/15.03.2023 г. на ВКС, се ползват от всички държавни служители по
чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, включително неработещите на смени и неполагащи
нощен труд, а някои се ползват и от останалите служители в МВР.
Тези придобивки очевидно са предоставени, за да направят възможно
13
осъществяването на залегналите в чл.2 ЗМВР дейности - защита на правата и
свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на
националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност
и защита на населението, като същевременно компенсират ограниченията,
например тези по чл.153 ЗМВР, които служителите в МВР следва търпят
заради особеното си положение, и завишените изисквания към тях.
Настоящият състав напълно споделя изразеното от Районен съд-Луковит
становище в искането му за преюдициално запитване, по дело № С-262/20 г.,
че: „Специалните и изключително значими функции на тези държавни
служители по принцип предвиждат завишени изисквания към тяхната
лоялност към държавата, на която служат. Именно поради това към
държавните служители, които упражняват държавна власт, се поставят
множество допълнителни завишени изисквания и задължения, включително
допустимата продължителност на смените – до 24 часа, особени задължения
при извънредни ситуации и много други. ... В противоречие с целите на
специалния статут на полицаите и пожарникарите, чиито професии винаги се
отличават със завишени рискове, е те да бъдат изключени от закрилата на
нощния труд, изразяваща се в ограничаване на неговата нормална
продължителност до 7 часа. По този начин биха се нарушили както
индивидуалните права на служителите, така и общественият интерес, поради
намаляване на ефективността на труда им нощем.“
Поради изложеното, описаните придобивки не могат да бъдат
определени като „компенсаторни механизми“, като „други мерки за защита“ в
смисъла, посочен в т.51 от решението на СЕС по същото дело С-262/20 – те не
са насочени специално към полагащите нощен труд на смени държавни
служители, нито пък се предоставят поради и съобразно продължителността
на труда им през нощта, „не са свързани пряко с естеството на нощния труд“.
Както вече се посочи, след отмяната на наредбата от 2014 г., която
позволява преобразуване на нощните часове в дневни с коефициент 1,143, не
са предвидени придобивки, които не са съществували дотогава и които
същевременно да са създадени именно с цел по друг начин да компенсират
полагащите нощен труд на смени полицаи и пожарникари. От друга страна,
лицата, работещи по трудово правоотношение в частния сектор не разполагат
с тези придобивки. Това обаче е по причина, че не са натоварени да
изпълняват дейности, които са от особена важност за обществото, каквито са
14
описаните чл.2 ЗМВР, а не защото придобивките по ЗМВР компенсират точно
нощния труд.
Тези работници по трудово правоотношение в частния сектор за
полагания от тях нощен труд при работа на смени получават възнаграждение,
което се образува по методиката по чл.8 и чл.9 от НСОРЗ, обяснено и в
Решение № 14 от 27.03.2012 г. на Върховния касационен съд по гражданско
дело № 405/2011 г., IV гражданско отделение: „Тези разпоредби се прилагат
едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е., при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд.“
В обобщение, полицаите и пожарникарите по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР,
работещи на смени и полагащи нощен труд, имат придобивки, ползвани и от
неработещите на смени и неполагащи нощен труд служители по същата точка
1, и дадени им не заради нощния труд, а заради особените им задачи по чл.2 от
ЗМВР - на защитници на правата и свободите на гражданите и обществения
ред и сигурност. Същевременно, полицаите и пожарникарите като настоящия
ищец, не могат да се възползват от методиката по чл.9, ал.2 НСОРЗ, от която
пък ползват работещите по КТ в частния сектор, на които не се полагат
придобивките по ЗМВР, но защото не са натоварени с особените функции и
ограничения по ЗМВР.
Всъщност към момента не се открива друг начин да се овъзмезди
адекватно тежестта именно на нощния труд, полаган от ищеца и другите като
него полицаи и пожарникари, работещи на смени и полагащи нощен труд,
освен прилагането на методиката по чл.9, ал.2 НСОРЗ, което обаче законът и
тълкувателното решение забраняват.
Прилагането на чл.9, ал.2 НСОРЗ би могло да бъде изпълнение на
предвиденото в член 12, буква а) от директивата задължение да се
предприемат необходимите мерки, така че работниците, които полагат нощен
труд, и работниците на смени, да се ползват с подходяща за естеството на
работата им защита. В т.73-80 от Решението по дело С-262/20 е постановено,
че: „ Що се отнася до обосноваността на евентуалната разлика в третирането,
следва да се припомни, че, съгласно постоянната съдебна практика, разликата
в третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен
15
критерий, тоест когато е свързана с допустима от закона цел на съответното
законодателство и е съразмерна на тази цел…. Т.74. В това отношение от
преюдициалното запитване следва, че спорната в главното производство липса
на механизъм в Наредби № 8121з-592 и № 8121з-776 за преобразуване на
нощните часове труд в дневни се обяснява със съображения от правен и
икономически порядък. Т.75 От една страна, съгласно член 187, алинеи 1 и 3
от Закона за МВР нормалната продължителност на труда през деня и през
нощта е еднаква и затова съотношението между нормалната продължителност
на труда през деня и тази през нощта е 1 и не налага преобразуване. Т.76
Освен ако не покажат друго проверките, които следва да направи запитващата
юрисдикция обаче, подобен аргумент видимо не отразява допустима от закона
цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в
третирането. Т.77 От друга страна, запазването на подобен механизъм за
преобразуване би изисквало значителни допълнителни финансови средства.
Т.78 Подобен аргумент обаче не може да се приеме. Всъщност правото на
Съюза наистина не е пречка за държавите членки да вземат предвид бюджетни
съображения, успоредно със съображения от политически, социален или
демографски порядък, и да въздействат върху естеството или обхвата на
мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по
себе си да представляват цел от общ интерес.“
Също така, в т.63 от решението по съединени дела С-529/21-С-536 и С-
732/21 – С-738/21, СЕС приема, че „ще трябва запитващата юрисдикция да
прецени, първо, дали съответните категории работници се намират в сходно
положение; второ, дали е налице разлика в третирането на тези две категории
работници и трето, дали тази разлика в третирането се основава на обективен
и разумен критерий, тоест, е свързана с допустима от закона цел на
съответното законодателство и е съразмерна на тази цел…“
От извършените по делото проверки се оформя у членовете на
настоящия съдебен състав следното убеждение: липсата на изрично правило
за по-малка продължителност на нощния спрямо дневния труд в предходната
редакция на чл.187 ЗМВР, както и промяната в чл.187, ал.1, изр.второ и ал.4
от ЗМВР от 11.07.2020 г. и в съответните наредби от 2020 г. и в сега
действащата наредба от 2022 г. всъщност са наложени, за да се спестят
значителни финансови средства. Това е така, защото по-големият процент от
служителите по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР работят на смени и полагат нощен труд
16
/средно 65,20 % от тях за годините 2019, 2020, 2021 и 2022 съгласно справката
от МВР/, а и в същото положение се намират не само полицаите и
пожарникарите, работещи на смени и полагащи нощен труд, а например и
работещите на смени и полагащи нощен труд държавни служители от ГД
„Охрана“ към Министъра на правосъдието /чл.10, ал.1, т.1 от Правилника за
устройството и дейността на ГД “Охрана“/ и държавните служители от ГД
„Изпълнение на наказанията“ и териториалните и структури /чл.19, ал.1, т.1 от
ЗИНЗС/.
В тази връзка следва се отчете и споменатият по-горе втори
аргумент/икономически/ на МВР за липса в наредбите от 2015 г. и 2016 г. на
правило като това по чл.31, ал.2 от наредбата от 2014 г. – че, ако се приеме
предложението на синдикалните организации за въвеждане на това правило и
в следващите наредби, ще са необходими допълнителни финансови средства,
които, изчислени на база положения нощен труд през месец юли 2016 г.,
възлизат на 18 324 000 лева на година.
Промяната в ЗМВР от 11.07.2020 г., направена между първото и второто
четене на закона, заедно с множество други промени, така, че не е бил веднага
видим ефектът от нея, е целяла и да преодолее практиката на онези съдилища
в страната, които приемат, че в ЗМВР е налице празнота, поради което при
решаването на споровете, идентични с настоящия, прилагат по аналогия
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ и уважават исковете. В тази връзка е и
краят на последното изречение от предложението на народните
представители, касаещо промяната в чл.187 ЗМВР – че това „ще наложи
еднаквост при прилагането на разпоредбите, регламентиращи полагането на
нощен труд, и ще допълни празнотата в специалния закон.“ Също така, може
да се заключи, че промяната е предприета именно в закона и поради това, че
той не може да бъде атакуван по далеч по-облекчения ред пред съдилищата по
реда на чл.185-196 от АПК за оспорване на подзаконови нормативни актове,
както могат и са били атакувани посочените по-горе наредби от 2015 и 2016 г.,
отменени от ВАС.
Подобни обстоятелства, обаче, съгласно решението по дело С-262/20 г.,
включително спестяване на финансови средства, не могат да бъдат аргумент
за различно третиране и видимо не отразяват допустима от закона цел, годна
да обоснове това различно третиране. В т. 79 от същото решение,
17
възпроизведено и в т.41 от определението на СЕС от 29.07.2024 г. по дело С-
435/2023, е указано, че националният съд следва да тълкува националното
право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на
съответната разпоредба от правото на Съюза, като вземе предвид цялото
вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи,
за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел.
Така, при положение, че не следва да се прилагат изречение
второ на ал. 1 и ал. 4 на чл. 187 от ЗМВР и чл. 21, ал. 1 от последната наредба
от 2020 г. и сега действащата от 2022 г, заради несъвместимостта им с правото
на Съюза, националният съд следва приложи чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, и
преизчисляването на възнаграждението за положения от ищеца труд през
нощта през целия исков период да стане с прилагане на коефициент 1,143.
Като е използвал тази методика, първоинстанционният съд е постановил
правилно решение.
Ако се прилага Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. на
ВКС, би се получил описаният по-горе резултат, който на практика поставя в
различно – по-неблагоприятно, положение полицаите и пожарникарите –
държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, работещи на смени и
полагащи нощен труд, както спрямо държавни служители по същия чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР, които не работят на смени и не полагат нощен труд, така и
спрямо полагащи нощен труд работници по КТ, без да се открива тази разлика
в положението да е обусловена от разумен и обективен критерий, т.е., от
допустима от закона цел.
В тълкувателното решение разликата в третирането е
оправдана именно със „съображение от правен порядък“ по смисъла, вложен в
т.74 и 75 от решението от 24.02.2022 г. по дело С-262/2022 – че „ воля на
законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време
през деня и нощта - „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в
която работният ден се разполага – през деня или през нощта…“ и че „ При
разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид
разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на
гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на
нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните
18
компенсаторни механизми…“ В т.76 от решението на СЕС от 24.02.2022 г.
обаче за подобно съображение от правен порядък е прието, че: „видимо не
отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното
производство разлика в третирането“, освен ако не покажат друго проверките,
които следва да направи запитващата юрисдикция.“
Направените досега проверки, според настоящия съдебен
състав, не показват друго. Именно спецификата на служебните
правоотношения и равенството на гражданите пред закона изглежда, че не са
адекватно съобразени от законодателя, след като полагането на нощен труд от
работещите на смени служители по чл.142, ал.1, т.1 на МВР всъщност не се
овъзмездява с горните компенсаторни механизми по описаните досега
причини.
Затова обжалваното решение следва да се потвърди; а на
осн.чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия направените от последния разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 500 лв. по представен
договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 ГПК.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 143/29.04.2025 г. по гр.дело № 171/2025
г. на Смолянския районен съд.
ОСЪЖДА ГД „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ и ЗАЩИТА на
НАСЕЛЕНИЕТО“ при МВР-С. да заплати на Б. З. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр.С., ул.В. № * вх. *, ет.*, ап.*, направените във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
/петстотин лева/.
Решението не подлежи на обжалване заради ограничението по
чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
19
2._______________________
20