МОТИВИ КЪМ
РЕШЕНИЕ ПО АНД N2557/2017 год, по описа на втори наказателен състав при Русенски районен съд
Производството
е почл.375 и сл. от НПК.
Русенска районна прокуратура е
обвинила М.Д.Д., ЕГН: **********,***, за престъпление по чл.343, ал.1, буква „б", пр.2 от НК вр.
чл.342, ал.1, пр.З от НК и внесла ПРЕДЛОЖЕНИЕ
за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание при условията на чл.78а НК.
Обв.Д. дава обяснения. Счита, че няма вина за извършеното деяние. Процесуалният
му защитник пледира за оправдателно решение.
Представителят на Русенска районна прокуратура поддържа обвинението.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Обв. М.Д.Д. е роден на *** ***, български гражданин,
живее в гр.Русе, с основно образование, женен, пенсионер, не осъждан, ЕГН: **********.
Правоспособен
водач на моторно превозно средство, категории - „В”, „С”, „DЕ”, „D”, „А”, „АМ”,
„ТКТ”, „ВЕ", „СЕ”. Като такъв е наказван по административен ред за
нарушение на правилата за движение.
На
08.03.2017г., около 16,30ч. обв.Д. се движил с управлявания от него колесен
трактор, марка „Фиат 55-46", с рег. № Р 03250, по път RSE 1130, в посока от с.Николово към гр.Русе. Платното
за движение било с две ленти, по една за всяка посока, разделени с прекъсната
осева линия. Скоросттта му била около
20км./ч. Тракторът бил оборудван с навесна машина за смилане на клони – шредер,
монтирана в задната му част. Зад него, в дясната лента за движение, се движил
л.а."Мицубиши Каризма", управляван от св. Д.Ф. Д.. Зад св.Д. се
движил л.а."Пежо 307", рег.№Р 1627 ВН, управляван от св. В. Н. Й., в който на
задната седалка пътувала и св. Е. Т. Т.. На предната седалка, до водача, било петмесечното бебе
на св. В. Н. Й.. В района на км.3, св.Й. предприела изпреварване
на л.а."Мицубиши Каризма", управляван от св. Д. и трактора,
управляван от обв.Д., като пресякла прекъснатата осева линия и навлязла в
насрещната лента за движение. Изпреварила л.а."Мицубиши Каризма", и когато приближила колесния трактор, обв.Д. загубил
контрол върху управлението на трактора, навлязъл в насрещната
лента, без да пропусне движещия се по нея л.а."Пежо
307", управляван от св.Й.. Застанал напречно на пътя и попречил
на л.а."Пежо 307" да го изпревари, в резултат на което последвал удар между предната
дясна част на л.а."Пежо 307" и задната лява гума на трактора. Съприкосновението между двете превозни
средства станало в левия край на лявата лента за движение. В резултат на удара
тракторът се завъртял със задната си част обратно на часовниковата стрелка и
спрял успоредно на платното на движение върху банкета, с предна част сочеща към
с.Николово. Водачът на л.а. ."Мицубиши Каризма" – св.Д Д. веднага
спрял. Насочил се първо към л.а."Пежо 307" , тъй като чул детски
плач, а впоследствие и към трактора. Видял обв.Д. да лежи на волана в
безсъзнание, с рана на главата. Помогнал му да дойде в съзнание като го залял с
вода, след което се обадил на тел.112 и съобщил за станалото произшествие.
Дошъл екип на „ЦСМП"-Русе и откарал св. В. Н. Й. в „МБАЛ"АД, гр.Русе,
за преглед. Впоследствие дошъл и патрулен автомобил. Разследващ полицай
извършил оглед на местопроизшествие.
Било
образувано досъдебно производство. В хода на последното била назначена
съдебномедицинска експертиза, чието заключение сочи, че пострадалата - св. В.Н.Й.,
в резултат на пътнотранспортното произшествие, има причинена средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в счупване на трета и четвърта
предкиткови кости на лява ръка, наложило метална остеосинтеза и счупване на
близката фаланга на втори пръст на лява ръка, наложило метална остеосинтеза,
довело до трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник, за срок
повече от тридесет дни.
В хода на разследване била назначена и автотехническа експертиза и две допълнителни. В тях, експертът
съобразил събраните гласни доказателства, съпоставил ги с обективните находки,
закрепени в протокола за оглед, в резултат на което приел, че основната
техническа причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие е загубата
на контрол върху управлението на ППС, в резултат на устойчивост на трактора /липсвала допълнителна
тежест в предната му част за баланс на монтираната отзад навесна машина –
шредер/, довела до внезапно завиване на ляво и заставане напречно на пътното
платно, като така препречил пътя на л.а."Пежо 307", управляван
от св.Й.
В хода на съдебното производство, по искане на защитника на
обв.Д. са допуснати и разпитани в качеството на свидетели Б. А. и Г. Д..
Горната
фактическа обстановка съдът изведе съобразявайки събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства:
По делото се
откроиха две версии. Първата се изгражда от обясненията на обв.Д., който
твърди, че управлявал трактора в права посока, нямал за цел да предприема
някаква маневра, усетил удар в задната част на превозното средство, в резултат
на което изгубил съзнание и тракторът станал неконтролируем. В подкрепа на неговите обяснения са тези,
дадени от св.Д.Й., негов колега /разпитан на 07.11.2017год./, управлявал
служебен л.а. „Опел”, придружаващ трактора, който твърди, че се включил „…в
движението по главния път”, след като изчакал преминаването на л.а."Пежо
307", управляван от св.Й..
Същият твърди, че видял последният „да блъска отзад, в лявата страна шредера на
трактора”, „колата се врязала под самия шредер, завъртяла трактора вляво”,
„била заклещена под шредера”, „влачила се с трактора”. Свидетелят твърди, че
нямало други автомобили по пътя в момента на произшествието /т.е. единствен
очевидец е той/ и се обадил на собственика на трактора – св. Б.А./управител
на „Брани 90” ООД /, който
пристигнал на местопроизшествието след 10 минути. Последният заявява, че не е
видял кога е станал удара…, чул само трясък от него”, Признава, че бил още на черния
път, перпендикулярен на главния, изчаквайки включване в него. Оправдателни
доказателства се съдържат и в показанията на св.Г. Д. който сочи св.В. Й. за
отговорна за станалото ПТП – „Видях колата да се блъска отзад в шредера”.
Втората версия се изгражда от показанията на св.Д.Д..
Последният управлявал л.а. "Мицубиши Каризма" по пътя с.Николово –
гр.Русе и е очевидец на момента, в който колесен трактор, марка „Фиат
55-46", управляван от обв.Д., се включил в движението, излизайки от черния
път. Свидетелят е очевидец и на момента, в който л.а. ."Пежо 307", управляван
от св.Й. навлязъл в лявата лента, изпреварила го и предприела изпреварване на
движещия се пред нея колесен трактор, марка „Фиат 55-46". Свидетелят е
очевидец и на механизма на възникналото пътнотранспортно произшествие, което
описва в детайли: „…трактора …изведнъж се надигна с предната част. Цялата
предница и предните колелета изведнъж подсксочиха нагоре, вдигнаха се във
въздуха, като съоръжението отзад опря в земята. Тогава видях, как трактористът
се набра на волана, за да се поизправи. При набирането завъртя самия волан на
ляво. В следващия момент предницата падна обратно на земята, като задните
колелета на тракторая продължиха де се движат. В резултат на завъртения волан и
движението на задните колелета, тракторът се насочи рязкжо на ляво, все едно
прави пълен ляв…..последва удар, като пежото удари трактора в задното ляво
колело…..В момента на удара тракторът беше перпендикулярно на платното за
движение….След удара тръкторът се завъртя….и спря успоредно на платното за движение върху банкета, с предната част
посока с.Николово. Задницата на автомобила подскочии мисля, че остана на место,
с предна част към Русе”. Към тази група следва да бъдат отнесени и показанията
на пострадалата - св.В. Й., която изнася идентични с горепосочените в
показанията на св.Д. Дамитров факти, досежно механизма на произшествието, а
именно, че видяла докато карала след трактора, как той „се завърта с предната
част на ляво и застава перпендикулярно на пътното платно”, при което настъпил
удар между предната част на нейния автомобил и задното ляво колело на трактора”
. Към нея следва да бъдат съотнесени и показанията на св.Е. Т., пътувала в
автомобила на пострадалата. Същата потвърждава обстоятелството, че „..тракторът
се обърнал перпендикулярно на пътя, с лява страна към нас, посредата между
двете ленти……Последва удар, като ми се стори, че ударихме трактора челно, с
нашата предна част, всредната част на трактора, малко към задната гума……Не
помня дали тракторът е имал някакво съоръжение отзад и дали е било вдигнато или
свалено. Категорична съм, че нашият автомобил не е застигал трактора и не го е
удрял в задната част и това да доведе до завъртане на трактора… ”.
Съдът дава
вяра на посочените гласни доказателства от втората версия, тъй като те си
кореспондират в основните факти, изграждащи механизма на станалото
пътнотранспортно произшествие. Единственото противоречие съдът открива в
обстоятелството, че св.Й. не сочи св.Д. Д. като очевидец на произшествието,
обстоятелство което намира обяснение в това, че последната, както заявяват
останалите свидетели „била в шок”, състояние което нарушава възприятията на
лицето. Това противоречие се преодолява донякъде от показанията на св.Тодорова,
която заявява, че видяла „автомобил, който се задава от с.Николово” и „…чула
някой да говори по телефона и да обяснява за произшествието”. В показанията си
св.Д. Д. твърди, че той е лицето, което сигнализирало по тел.112 за настъпилото
пътнотранспортно произшествие. Тези негови твърдения по категоричен начин се
потвърждават от писмото на ДНС 112 МВР, в което се сочи, че на 08.03.2017год. в
16.,49ч е получено обаждане от посочения свидетел, а малко покъсно и от св.Й.. Това писмено доказателство, разгледано в
съвкупност с гласните доказателства навежда на извода, че св.Д. Д. е очевидец на пътнотранспортното
произшествие и той е лицето, което първо сигнализирало за него. Именно това
писмо станало причина посочения свидетел
да бъде установен от разследващите органи и разпитан след получаването му на
16.06.2017год.
Посочените
гласни доказателства, изграждащи втората версия, съдът кредитира с доверие и
заради това, че те кореспондират със заключението на автотехническа експертиза. Първата е направена при
непълнота на гласните доказателства, преди установяване самоличносдтта на
очевидеца св.Д. Д., поради което
заключението се явява необосновано. При първата допълнителна автотехническа
експертиза експертът съобразил показанията на св.Д. Д., съпоставил ги с
обективните находки, закрепени в протокола за оглед - месторазположение на следа от протриване на
задна гума на трактора, определил мястото на удара и заключил, че „основната
техническа причина за настъпването на пътнотранспортното произшествие е
внезапното завиване на ляво на трактор
„Фиат 55-46", с рег. № Р 03250, с водач обв.Д. и заставането му напречно
на пътното платно.” Допълнил, че имал техническа възможност да предотврати ПТП
чрез поставяне на допълнителна тежест в предната част на трактора за баланс на
монтираната навесна машина – шредер. Експертът заключил, че произшествието било
непредотвратимо за водача на лек автомобил марка „Пежо 307", с рег. № Р
1627 ВН, тъй като в момента на възникване на опасността, той бил в опасната
зона за спиране. При втората допълнителна експертиза експертът преценил
показанията на св.Д. Й., съпоставил ги с останалите гласни доказателства и
обективните находки в протокола за оглед и заключил, че същите противоречат на
механизма на ПТ. Съгласно последния ударът бил безспорно в областта на задното
ляво колело на трактора, за което има снимков материал и следата от протриване
в лявата лента за движение обосновават извода, че за наличие на централен удар
на лекия автомобил в перпендикулярно разположения трактор.
Показанията на свидетелите, изграждащи оправдателната
първа версия, съдът не кредитира с доверие, по няколко причини: Първо същите
противоречат помежду си и на заключението на експерта и обективните находки,
закрепени в протокола за оглед. В тази връзка съдът отбелязва, че в последния
липсва следа от удар на лекия автомобил в шредера, монтиран зад трактора, както
твърдят свидетелите и обв.Д., който удар станал „причина” за загубата на
управление от последния върху превозното средство. Не без значение е и
обстоятелството, че всички разпитани на досъдебното производство и в съдебно
заседание свидетели, заставащи в подкрепа на обв.Д., са в близки отношения с
него и в този смисъл заинтересовани от изхода на делото. И не на последно място
съдът отбелязва, че колесен трактор,
марка „Фиат 55-46", с рег. № Р 03250, собственост на св.Б. К., не бил
преминал годишен технически прегледп и бил без сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” / съгласно писмо от ОД „Земеделие” – Русе, л.42/,
обстоятелства които имат за последица финансови проблеми за св.К., избягването
на които биха били частично решени с друго лице, отговорно за ПТП, а не обв.Д..
Досежно предявеното обвинение
за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП - „При извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея...". съдът намира, че посочената норма от ЗДП е обща и би
намерила приложение единствено и само ако липсва специална такава, която да
регламентират конкретни задължения на водачите на МПС, в частност на обв.Д., който
от една страна да е нарушил, а от друга това нарушение да е довело до
причиненото пътно транспортно произшествие. И тъй прокурорът обвинил дееца
едновременно за нарушение на чл.25 ал.2 и чл.42,ал.З от ЗДвП -"Водачът на изпреварваното
пътно превозно средство е длъжен да не увеличава скоростта и да не пречи на
изпреварването по какъвто и да е друг начин.", като навлизайки в съседна
пътна лента попречил на изпреварващия го лек автомобил марка „Пежо 307", с
рег. № Р 1627 ВН, управляван от В. Н. Й., то обв.Д. следва да бъде ОПРАВДАН да е
нарушила чл.25 ал.2 от ЗДвП,
като обща правна норма, която се изключва от специалната - чл.42,ал.З от ЗДП.
Поради
изложеното съдът намира, че всички доказателства разгледани отделно и в тяхната
съвкупност, налагат единствения и категоричен извод:
От обективна и субективна страна обвиняемият осъществил
състава на престъплението по чл.343, ал.1, буква „б", пр.2 от НК вр. чл.342,
ал.1, пр.З от НК, от НК, тъй като на на 08.03.2017г. на път
гр.Русе-с.Николово, обл.Русе /RSE 1130 /, в района на км. З, при
управление на МПС - колесен трактор марка „Фиат 55-46", с рег. № Р 03250,
нарушил правилата за движение по пътищата,
чл.20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват",
като не контролирал непрекъснато управлявания от него колесен трактор марка
„Фиат 55-46" с рег. № Р 03250,
чл.42,ал.З от ЗДвП -"Водачът на
изпреварваното пътно превозно средство е длъжен да не увеличава скоростта и да
не пречи на изпреварването по какъвто и да е друг начин.", като навлизайки
в съседна пътна лента попречил на изпреварващия го лек автомобил марка „Пежо
307", с рег. № Р 1627 ВН, управляван от В. Н. Й., ЕГН:********** от
гр.Русе
и по непредпазливост причинил
на В. Н. Й., ЕГН:********** от гр.Русе, средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на трета и четвърта предкиткови кости на лява ръка, наложило метална остеосинтеза
и счупване на близката фаланга на втори пръст на лява ръка, наложило метална
остеосинтеза, довело до трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник,
за срок повече от тридесет дни
От
обективна страна елементите на престъплението са налице – обвиняемият нарушил посочените
горе правилата за движение при управление на МПС, като допуснал причиняването на средна телесна
повреда, каквата е трайното затрудняване на движенията на ляв горен крайник за
срок повече от тридесет дни. Така получената от Вергиния Неделчева Йосифова средна
телесна повреда се намира в пряка причинно-следствена връзка с допуснатите от
обв.Д. нарушения на правилата за движение по пътищата, при осъщественото от него
управление на моторно превозно средство.
От субективна страна действал непредпазливо – той не е искал и предвиждал
настъпването на общественоопасните последици - причиняването на телесната повреда
на което и да е било лице, но в качеството си на водач на МПС, бил длъжен, а в
конкретната ситуация - и е могъл да предвиди настъпването на тези последици,
които биха били избегнати при стриктно спазване от негова страна на правилата
за движение по пътищата, посочени по- горе.
Предвид изложеното, съдът признава обв. М.Д.Д.,
за ВИНОВЕН в извършване на престъплението по чл.343, ал.1, буква „б",
пр.2 от НК вр. чл.342, ал.1, пр.З от НК и му налага наказание при индивидуализацията, на
което съобрази: налице са законовите предпоставки по чл.78а НК за освобождаване
от наказателна отговорност:
1. Към момента
на извършване на деянието обвиняемият бил пълнолетен.
2. За
извършеното от него непредпазливо престъпление законът предвижда наказание
"ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА", за срок до пет години - лишаване от свобода за
срок до 3 години или друго - по-леко по вид наказание - пробация, както и
наказание лишаване от право да управлява МПС, по чл. 343г от НК.
3. Към момента
на извършване на престъплението обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ
характер.
4. Към момента
на извършване на престъплението не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на Раздел IV на Глава VIII от Н К.
5. От
престъплението не са причинени имуществени вреди, които да подлежат на
възстановяване
и предвид на
императивното задължение, вменено на съда с чл.78а НК, той е длъжен да стори
това. Предвид предходното съдът налага на
обв.Д. административно наказание “ГЛОБА”, в размер на 1500лв, при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства в размер над минимума, отчитайки декларираното имуществено
състояние, като е съобразил при определянето му следните смекчаващи отговорността обстоятелства: полагането на обществено
полезен труд; преклонна възраст; отегчаващи отговорността обстоятелства: други
нарушения на ЗДвП. Предвид факта, че обв.Д. е допуснал четири нарушение по ЗДвП, съдът намира, че следва да
му се наложи наказание лишаване от право
да управлява МПС към средата – ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл.59 ал.3 НК следва да се ПРИСПАДНЕ времето, през което за същото деяние обвиняемия бил лишен по административен ред от
възможността на управлява МПС.
Така определеното наказание би постигнало целите, предвидени в чл.12 ЗАНН,
ще мотивира обв.Д. в бъдеще да съобразява поведението си с установените в
държавата правила за движение по пътищата.
Обвиняемият
дължи направените по делото разноски – 713,48лв. по сметка на ОДМВР – Русе.
Причини за извършване на престъплението: незачитане на установените в
страната правила за движение по пътищата.
Така мотивиран и на основание чл.378
ал.4 НПК, съдът постанови
своето решение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:………………………..