РЕШЕНИЕ
№ 289
гр. Пловдив, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20225300501602 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 1291 от 05.04.2019г., постановено по гр. д. № 11734 по описа за 2015г. на
Пловдивски районен съд, III бр. с., се прекратява, като дълбоко и непоправимо разстроен,
гражданския брак между Р. Г. Г., ЕГН ********** и Б. В. Г., ЕГН **********, сключен на
06.07.2012г. в П**, Франция, за което е съставен Акт за граждански брак № 613/27.08.2012г.
на Община Пловдив.Обявено е, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
имат и двамата съпрузи.С решението се предоставя упражняването на родителските права
спрямо роденото от брака малолетно дете Д. Б.. Г.., ЕГН **********, на майката Р. Г. Г..,
ЕГН **********, като се определя местоживеенето на детето при майката.Определя се
режим за осъществяване на лични отношения между детето Д. Б.. Г.., ЕГН ********** и
бащата Б. В. Г., ЕГН **********, както следва: 7 последователни дни с преспиване от
първата неделя на съответния месец в 10, 00 часа до 18.00 часа на съботата – последния от
тези седем дни; 15 дни през лятото, считано от 01 до 15 август всяка календарна година; за
рождения ден на бащата – 31.03 от 16, 00 ч. до 19, 00 ч. всяка година; за рождения ден на
детето – всяка година от 16, 00 ч. до 19, 00 ч.; за Коледните празници на всяка нечетна
година от 10, 00 ч. на 24.12 до 18, 00 ч. на 27.12 с преспиване; на Новогодишните празници
на всяка четна година от 10, 00 ч. на 31.12 до 18. 00 ч. на 02 януари; на Великденските
празници на всяка четна година от 10, 00 ч. на Велики петък до 18, 00 ч. в понеделник –
втория ден на Великден. С решението се осъжда бащата Б. В. Г., ЕГН ********** да
1
заплаща на детето си Д. Б. Г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител
Р. Г. Г., ЕГН **********, издръжка в размер на 250 лева месечно, начиная от 17.09.2015г. до
навършване на пълнолетие от детето или настъпване на други причини, водещи до промяна
или прекратяване на това задължение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата
над сумата от 250 лева до пълния предявен размер от 500 лева месечно.Допуска на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно
издръжката на детето.Постановява, че след прекратяването на брака съпругата Р. Г. Г., ЕГН
**********, ще носи предбрачното си фамилно име П..Осъжда Б. В. Г., ЕГН ********** да
заплати по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 30 лева, представляваща окончателна
ДТ за първоинстанционното производство.Осъжда Р. Г. Г., ЕГН ********** да заплати по
сметка на Районен съд Пловдив сумата от 30 лева, представляваща окончателна ДТ за
първоинстанционното производство.Осъжда Б. В. Г., ЕГН ********** да заплати по сметка
на Районен съд Пловдив сумата от 360 лева, представляваща ДТ относно определената
издръжка на детето.
Решението е обжалвано с въззивна жалба вх. № 19698/27.06.2019г. от Р. Г. Г., ЕГН
**** в частта относно вината за непоправимото и дълбоко разстройство на брака, режима на
лични отношения на бащата с детето и размера на определената издръжка, като неправилно
и незаконосъбразно в обжалваните части, постановено в противоречие с материалния закон
и събраните по делото доказателства.Относно режима на лични контакти на детето с бащата
се излагат оплаквания, че осъществяването на този режим през 7 последователни дни в
бъдеще ще е неудачно за детето, предвид целодневната форма на обучение в дните през
седмицата, което практически ще накърнява и пълноценния контакт с бащата, който следва
да го води на детска градина, а в бъдеще и на училище.Счита се, че приоритет следва да
бъде необходимостта от общуване и помощ на детето в училище и в личните му отношения
с другите деца.Моли се за частична отмяна на решението в обжалваните части и
постановяване на ново, с което да се обяви, че вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е на съпруга; да се определи режим на лични контакти на бащата с
детето, както следва: всяка първа и трета седмица на месеца от 17, 00 часа в ден петък до 17,
00 часа на следващия неделен ден, с преспиване, като взема детето от дома на майката и го
връща в нейния дом; два пъти по 10 дни през лятото на всяка календарна година от 09, 00
часа на първия ден до 17, 00 часа на последния ден, по време, което не съвпада с платения
годишен отпуск на майката, като бащата взима детето от дома на майката и го връща в
нейния дом; Коледните празници на всяка четна календарна година от 09, 00 часа на първия
ден от коледните празници до 17, 00 часа на последния ден от същите, като бащата взема
детето от дома на майката и го връща в нейния дом; новогодишните празници, започващи в
нечетна година от 09, 00 часа на първия ден до 17, 00 часа на последния ден от
новогодишните празници, като бащата взема детето от дома на майката и го връща в нейния
дом, както и по всяко друго време след предварителна уговорка с майката; да се осъди
бащата да заплаща месечна издръжка в размер на 500 лева, платими до 5-то число на месеца,
за който се отнася, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
2
окончателното изплащане на сумата, считано от 17.09.2015г.Претендират се направените по
делото разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение.
С писмения отговор на въззивната жалба се моли същата да се остави без уважение
като неоснователна по изложените от въззиваемия съображения.Поддържа се, че
продължителността на личните контакти, осъществявани през периода на висящност на
делото, има изключително благотворен ефект върху физическото, емоционално и
интелектуално развитие на детето.Моли се решението на районния съд в обжалваните части
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Против постановеното първоинстанционно решение е постъпила и въззивна жалба вх.
№ 26656/22.04.2019г. от Б. В. Г., ЕГН **********, в която се твърди, че същото е нищожно
в частта, с която се уреждат родителските права, поради неподведомственост на спора пред
българските съдилища, алтернативно решението се оспорва като неправилно, постановено в
противоречие с материалния закон в тази част.Правят се оплаквания, че майката
демонстративно пренебрегва правото на другия родител и не способства за създаване на
модел за семейство от равноправни партньори, свързани с общи задължения и права.Моли
се решението да бъде прогласено за нищожно в обжалваната част, алтернативно, да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се присъди упражняването на
родителските права на бащата, като бъде определен режим на лични контакти с майката,
какъвто бил определен до момента на бащата; да се постанови издръжката да се дължи от
влизане на решението в сила, както и да се разпредели между родителите съобразно
нормативната уредба.Алтернативно, в случай че се присъди упражняването на родителските
права на майката, се иска определянето на следния режим на лични контакти с бащата:
освен постановените в решението на първоинстанционния съд 7 последователни дни с
преспиване от първата неделя на съответния месец в 10, 00 часа до 18, 00 часа на съботата –
последния от тези седем дни: още два пъти по 15 дни с преспиване през летните месеци –
юни, юли и август, несъвпадащи с отпуската на майката или 30 последователни дни през
летните месеци юни, юли и август, несъвпадащи с отпуска на майката; за рождения ден на
бащата – 31.03 от 18, 00 часа на 30.03 – до 18, 00 часа на 01.04. с преспиване; за рождения
ден на детето – 13.04 от 18, 00 часа на 12.04 – до 18, 00 часа на 13.04 или от 18, 00 часа на
13.04 – до 18, 00 часа на 14, 04 с преспиване; за коледните празници на всяка нечетна година
от 10, 00 часа на 24.12 до 18, 00 часа на 27.12 с преспиване; за новогодишните празници на
всяка четна година от 10, 00 часа на 30.12 до 18, 00 часа на 02 януари; една допълнителна
седмица от 10, 00 часа на 15.12 до 18, 00 часа на 21.12 с преспиване; за Великденските
празници на всяка четна година от 10, 00 часа на Велики петък до 18, 00 часа в понеделник –
втория ден на Великден с преспиване.
С писмения отговор на въззиваемата по тази въззивна жалба се моли същата да бъде
оставена без уважение като неоснователна по подробно изложени съображения.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 от ГПК, изхождат от легитимирани
страни, останали недоволни от постановеното първоинстанционно решение в оспорваните
части, откъм съдържание са редовни, поради което се явяват допустими.
3
С решение № 61/13.06.2022г., постановено по гр. д. № 803/2021г. по описа на ВКС, IV
г. о., е отменено постановеното при предишно разглеждане на делото въззивно решение №
777 от 03.08.2020г. по въззивно гр. д. № 1424/2019г. на Пловдивски окръжен съд, поправено
с решение № 260178 от 05.10.2020г. по същото дело, в частта, с която с него е определен
разширен режим на лични отношения на детето с бащата и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд в тази част.С оглед на това предмет на
разглеждане в настоящето въззивно производство е единствено въпросът относно режима на
лични контакти на детето с бащата.
Настоящият състав на Пловдивския окръжен съд при определяне режима на лични
контакти на детето с бащата, съобрази следното:
С обжалваното решение районният съд след подробен и задълбочен анализ на
събраните доказателства в първоинстанционното производство, е направил извод, че бащата
изключително активно участва в живота на детето, като разстоянието не е пречка за него,
поради което връзката между бащата и детето не само е съхранена, а и се развива във
времето.Въз основа показанията на разпитаните свидетели районният съд е приел, че детето
е отлично обгрижвано от своя баща, който стриктно спазва определения му режим за сън и
бодърстване, начин на хранене, полага усилия за социализация и развитие на детето.То е на
ниска възраст, но от раждането му бащата неизменно е част от неговия живот, което само по
себе си говори, че един по-ограничен режим на лични отношения от действащия до сега,
само би препятствал силната връзка, която са създали помежду си.
Направените изводи от първоинстанционния съд се базират на точен и задълбочен
анализ на събраните в първоинстанционното производство доказателства, поради което
следва да се препрати към тях по реда на чл. 272 от ГПК, без да се налага извършването на
повторен анализ на доказателствения материал, като същевременно следва да бъдат
изследвани и новите обстоятелства, настъпили след постановяване на първоинстанционното
решение и събраните доказателства в тази насока.
Като писмени доказателства пред настоящата инстанция са представени:
удостоверение за преместване на дете от задължително предучилищно образование изх. №
РД-20-263/30.08.2022г. и удостоверение за завършено задължително предучилищно
образование от детето Д. Б.. Г..., ЕГН ********** през учебната 2021-22г., издадени от
Детска градина „***“, гр. П., с отразяване, че детето е придобило съвкупност от
компетентности – знания, умения и отношения, необходими за преминаване към училищно
образование.Приложена е и служебна бележка изх. № РД-20-265/30.08.2022г., издадена от
същото учебно заведение, в която е удостоверено, че детето е отсъствало по уважителни
причини през периодите: 04.04.2022г. - 08.04.2022г., 06.06.2022г. – 10.06.2022г.,
04.07.2022г. – 08.07.2022г. и от 01.08.2022г. – 15.08.2022г., а през периодите 07.03 –
11.03.2022г. и от 03.05-05.05.2022г. е вземано по обяд.
Видно е от приложените удостоверения № УР-08-1131/16.08.2022г. и № РД-25-
1/16.09.2022г., издадени от НУ „***“, гр. П., че Д. Б.. Г. ЕГН ********** е записана като
ученичка през учебната 2022/23г. в първи клас. Учебните занятия за първи клас се
4
провеждат всеки ден от понеделник до петък от 08, 00 ч. до 17, 15 ч. Издадена е лична
здравно-профилактична карта на 29.08.2022г., че детето е клинично здраво и психическото
му развитие е в норма.
В приложения по делото социален доклад изх. № ПР/Д-РВ/246-003/20.11.2019г.,
изготвен от Дирекция „СП“ Пловдив, се съдържат данни, че бащата пътува всеки месец до
България и спазва определения режим на лични контакти с дъщеря си.Изпраща
определената издръжка и поема разходите за Д., през седмицата, в която детето е при
него.По негово сведение в дните, когато той отглежда дъщеря си, Д. не посещава
целодневно детска градина, а само определени занимания.Бащата желае да му бъдат
предоставени родителските права и в бъдеще той да отглежда детето.Майката считала, че
определеният режим на лични контакти от съда между бащата и детето нарушава
определения дневен режим на Д..Между двамата родители има напрежение, водили са
многократно съдебни дела, както в България, така и във Франция, което влияе негативно на
психо-емоционалното състояние на детето.Изразено е становище, че в интерес на Д. е в
бъдеще родителите да си сътрудничат при отглеждането и възпитанието й.
При новото разглеждане на делото е изготвен социален доклад изх. № ПР/Д-РВ/404-
002/10.11.2022г. от Дирекция „СП“ Пловдив, в който е отразено, че по данни на майката,
когато Д. се връща от дома на баща си, тя си променя навиците – гледа много телевизия,
ляга късно и яде много сладки неща.Майката считала, че средата, в която се отглежда детето
при бащата, не е подходяща за него.Като причина за това посочвала, че бабата по бащина
линия на момичето и бащата полагат грижи за сина на брата на бащата, който бил с аутизъм
и не посещавал учебно заведение.Майката желаела режимът на лични контакти на бащата с
детето да бъде всяка първа и трета седмица от месеца, от събота сутринта до неделя
вечерта.Бащата от своя страна твърдял, че племенникът му не е агресивен и не счита, че
вреди на психо-емоционалното състояние на Д..Причината племенникът му да се отглежда
от бабата по бащина линия била, че майката е починала.Въззиваемият изявявал желание
режимът му на лични контакти с Д. да бъде 9 последователни дни – от първата събота на
месеца до следващата неделя.Уточнил, че Д. по цял ден била на училище и той нямал
възможност да прекарва пълноценно времето си с нея.Искал да има възможност да бъде с
дъщеря си два уикенда.При проведения разговор със социалните работници малолетната Д.
споделила, че когато е в дома на баща си, двамата се разхождат и гледат
телевизия.Споделила също, че К. понякога крещи, но тя „имала магията да го укротява“.
В социалния доклад се съдържат и данни, че майката и детето живеят в двустаен
апартамент в гр. П., собственост на майката, където жилищните и битови условия били
подходящи за отглеждане на детето.Едната стая била обзаведена за Д..Бащата също имал
собствено жилище в гр. П., където жилищните и битовите условия били подходящи за
отглеждане на детето.Имало стая, предназначена за Д., в която към момента на посещението
имало само едно легло.По данни на въззиваемия мебелите за стаята били поръчани и
предстояло монтирането им.
В проведеното съдебно заседание на 07.02.2023г. социалният работник В. Г.-В. беше
5
изслушана от съда, като същата посочи, че при проведеното социално проучване Д. била
спокойна, показала емоционална привързаност към баща си и баба си по бащина линия.Не
се забелязвали признаци на тревожност.
От показанията на свидетелката П. Б. /баба на детето Д. по бащина линия, разпитана на
03.12.2019г./ се установява, че то прекарва по една седмица всеки месец с баща си и с нея в
гр. П. в неговия дом и с тях се чувства добре.Бащата му обръщал необходимото внимание и
то било много привързано към него.През лятото ходили на море и на балкан.Често пътували
и до София, където живеели братът на въвзиваемия и племенникът му.Водили децата заедно
на цирк, на театър, на кино, посетили конна база, качвали се на Витоша, ходили на
екскурзии.Д. била много доволна от това.Прекарвали и време на детски площадки, а когато
било лошо времето, в къщи се занимавали с рисуване, оцветяване, конструиране.Имало
случаи обаче, когато Д. се натъжавала, тъй като майка й казвала, че трябва да се върне в
къщи и да спи при нея.Майката държала също да разговаря с детето по телефона, но тези
разговори много го натоварвали, защото майката повтаряла, че й липсва и плаче за нея, че я
чака.Бащата се осведомявал от учителите на детето кога има извънкласни дейности,
записвал я и я водел редовно на тези занимания.Записал я и на уроци по пиано и по френски
език, но не получил подкрепа от майката.
В същото съдебно заседание е разпитана като свидетел и М. М., майка на
жалбоподателката и баба на Д..Свидетелката е посочила, че трите живеят в нейния
апартамент в гр. П..По думите й обикновено детето приемало нормално отиването при баща
му.Имало само един случай, когато се натъжило и казало, че не иска да отиде.Когато се
връщала от престоя при него Д. често била по-мълчалива от обикновено и не обичала да я
разпитват как е прекарала там.Случвало се и да плаче през нощта.В следващите дни ставала
хиперактивна, споделяла и разказвала какво са правили, но когато на нея й се говорело за
това, заспивала много късно.Започнала да си гризе и ноктите.В детската градина се
чувствала добре, ходела и на модерни танци.На уроци по пиано и по френски език не знае да
я е водил баща й.
Във настоящето производство бяха изслушани родителите по реда на чл. 59, ал. 6 от СК
във връзка с обстоятелствата, настъпили след даване ход по същество при предходното
разглеждане на делото.
Жалбоподателката в съдебно заседание обяснява, че прилаганият към момента
временен режим на лични контакти се отразявал много добре на детето и то било много по-
спокойно от преди.Това било забелязано и от класния ръководител на Д..Тя спряла да си
гризе и ноктите, което правела от 3-годишна.Жалбоподателката обяснява също, че
родителските срещи на класа се провеждат онлайн.Тя имала парола и влизала от профила на
детето.Бащата имал достъп до групата на родителите, за което тя му изпратила съобщение да
се присъедини.Твърди, че прави опити да покаже доброжелателност.Същото намерение
проявила и във връзка с проведен очен преглед на детето, на който присъствал и бащата.
Въззиваемият пред съда обяснява, че майката не е дала съгласие детето да остане още
един ден при него на 6 май, както то пожелало.Твърди, че всеки път е рязал ноктите на
6
детето, когато е било при него, че винаги е водил детето на училище и когато е било в
предучилищна възраст, че никога не са закъснявали за час.Счита, че определеният към
момента режим на лични контакти е неподходящ за детето, тъй като то винаги е искало да
остава при него повече време и негодувало, че така не е честно.След срещата с психолога
детето било разстроено, разплакало се и му казало, че не се чувства добре, тъй като по съвет
на майка си поискало той да излезе от кабинета на психолога, за да отговори на въпроса при
кого иска да остане.Въззиваемият обяснява, че майката не е търсела съдействие от него дори
по време на грипната ваканция, когато детето ходело на занималня, защото нямало кой да го
гледа. Той от своя страна смята, че трябва да има относително равенство между родителите
по отношение на контактите с детето, за да няма отчуждение и да се ползва то от любовта на
двамата родители.Смята също, че определеният режим в понеделник и сряда по 2 часа е
недостатъчен, тъй като този времеви интервал съвпадал с натоварения трафик в гр. Пловдив
и не им оставало време за пълноценен контакт с детето.За прегледа при очния лекар
обяснява, че е съвпаднал с времето, когато той е трябвало да бъде с детето и затова е
присъствал.
В настоящето производство е прието и заключение на съдебно-психологична
експертиза, от което се установява, че към момента на изследването няма данни за
психопатологични увреждания в общите психични процеси, но са налице незрели защитни
механизми на поведение, характерна чувствителност, напрегнатост, прояви на повишена
тревожност, на временна раздразнителност, свързана с отговорите на въпроси за режим на
лични контакти с бащата.Д. е във възрастта, в която личностната структура се намира във
фаза на активно полагане на основите на изграждането й като личност.Касателно
отношението на детето към определения от съда режим на лични контакти е отбелязано, че
Д. се сблъсква с трудности при постоянната необходимост от адаптация към условията в
жилището на бащата, а срокът от седем последователни дни изисква адаптация и към
условията в жилището на майката, където Д. се отглежда постоянно.В емоционален план
детето, за което майката е значимият възрастен, чувства липсата й, в рамките на
срока.Свързано с новите условия – Д. вече е ученичка, на детето е необходимо да бъде
обезпечена устойчива, емоционално комфортна среда.Декларираното от детето желание е за
времето на обучение да живее през седмицата при майка си и да се среща с баща си.Това е
пряка декларация, а не вътрешно несъгласие.Детето аргументира логично желанието си с
достъпни на едно дете средства, което отхвърля до голяма степен възможността изказаното
желание да е формирано под внушение.Следва да се отбележи, че детето изпитва известни
задръжки да заяви мнението си, стремейки се да не засегне баща си.Възпитанието на детето
се гради върху уважението на възрастните, заимстването на модели на поведение от тях и на
потребността от получаване на одобрение.В този смисъл всяко дете се намира под
влиянието на родителите си и членовете на разширените им семейства.В конкретния случай
Д. споделила, че не би искала баща й да й се кара, което поставя под въпрос свободното
изразяване на мнение, ако с голяма степен на вероятност може да се предположи, че то не би
получило одобрението на възрастния, когото касае.Към момента на психологическото
7
изследване няма наблюдения за устойчиви негативни изменения в психо-емоционалното
развитие, но в случай, че условията, при които детето се чувства лишено от свобода да
изработва, заявява и отстоява собствено мнение, при детето ще се появи неувереност и страх
и те ще се засилят с времето, ако не нестъпят промени в обстоятелствата, които ги
предизвикват.Детето вече си задава въпроса, възможно ли е да съчетае досегашния режим с
нарасналите ежедневни учебни и извънкласни задължения.Скептицизма й я води до
изказаното желание през седмицата да е при майка си.Д. се нуждае и все повече ще се
нуждае от устойчива и емоционално комфортна среда.До сега практикуваният режим ще
доведе до трудности в изпълнението на учебните задължения, а при задълбочаването на
трудностите, съответно до стрес.Становището на вещото лице е, че никой режим на лични
отношения не би се отразил негативно на детето, ако той се използва за пълноценно
общуване, в интерес на самото дете, на родителя с него и съвпада с желанията, нуждите и
възможностите на самото дете.По силата на обстоятелствата Д. живее към момента в две
семейни среди.При майка си, която е основна за нея и при баща си, седмицата когато е при
него.Приема баща си за човека, определящ правилата в неговата семейна среда и съответно
се намира под негово влияние.Съобразява се с определените правила и се стреми да получи
одобрение за действията си.Отбелязва се наличието на скованост и задръжки в естествените
подтици в присъствието на бащата.В никакъв случай не следва да се предполага, че това е
свързано със страх от наказание.Д. има изградена емоционална връзка с баща си.Обича го,
уважава го и се стреми да получи неговото одобрение.В случаи на колизия, за кратко е
готова да пренебрегне желанията и интересите си.Прави нужното за да не го засегне, което
се отразява на свободата й да си изработва собствено мнение по някои въпроси или поне да
го изразява открито, когато предполага, че това изказване може да повлияе на
статуквото.Възрастта на детето му позволява самостоятелно да формира отношение към
баща си.Няма данни за злонамерени манипулации от страна на бащата с цел изграждане на
негативен образ на майката в съзнанието на детето.Не са налице обективни данни за
манипулации или изнудване и злоупотреба с власт и влияние от страна на който и да било
възрастен.Психо-емоционалното развитие на Д. е без каквито и да било отклонения.Детето е
емоционално адекватно и съответно при него присъства целият спектър от емоции.Няма
данни за негативни последствия от актуалния режим на лични отношения на бащата към
момента, но детето вече се сблъсква с трудности, които го принуждават да мисли за други,
по-предпочитани от него варианти.Следва да се има предвид и че с промяната на статута на
детето кръгът от ежедневните й учебни и извънкласни задължения нараства, както и тяхната
сложност, като едновременно с това намалява възможността от отклонение от тези
задължения.Изследванията не откриват негативни изменения в емоционалното състояние
или задръжка в нервно-психичното развитие на Д..Съответно, не се открива причинно-
следствена връзка за възможни негативни изменения и актуалният режим на лични
отношения.Психо-емоционалното и когнитивното и социо-комуникативното развитие на
детето му дават възможност да разбира и оценява казаното от възрастните съобразно
социалния си опит.Детето Д. е всестранно ориентирано в рамките на знанията и възрастта
си.Няма данни за абнормни фантазии и страхове.Резултатите от изследванията дават
8
основание да се твърди, че и двамата родители имат родителски капацитет и родителски
умения.Демонстрират емоционално положително отношение към детето, приемат го,
признават неговата индивидуалност, проявяват искрен интерес към детето си.Проявяват
заинтересованост и съпричастност.Осъществяват адекватен контрол.Осъзнават
разнообразните потребности на Д. и правят всичко възможно да ги удовлетворяват.Детето
има забележки за жилищно-битовите условия в дома на бащата, които следва да бъдат взети
предвид.Като дефицит вещото лице е отбелязало липсата на родителско сътрудничество и
ефективно общуване по въпросите, касаещи отглеждането и възпитанието на детето,
независимо от твърденията им, че и двамата полагат усилия в тази насока.Д. има изградена
и функционираща емоционална връзка и с двамата си родители.Обича ги и ги
уважава.Готова е да следва налаганите от тях правила и се стреми да заслужи тяхното
одобрение.Емоционалната връзка на детето с майката е силна и доверителна.Майката е
значимият за детето възрастен.
При така установеното по делото от фактическа страна, настоящият въззивен състав
намира следното:
При определяне режима на лични контакти на детето с неотглеждащия родител съдът
следва да се ръководи изключително от интереса на детето, да зачете чувствата му, възрастта
му, конкретното му развитие и зрелост, най-вече с оглед конкретното му психо-
емоционално състояние.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/03.07.2017г. по т. дело № 1/2016г. на ОСГК на
ВКС, разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от СК изключва възможността родителските права да
бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се
постигне споразумение по упражняването им.Вложеният в чл. 59, ал. 1 и 2 от СК смисъл е
родителите да бъдат мотивирани да съгласуват отношенията си във връзка с децата, без тази
съгласуваност да се поставя в зависимост от отношенията помежду им като бивши
съпрузи.При прекратяване на брака чрез развод законът дава приоритет на постигането на
съгласие между родителите по въпросите, свързани с отглеждането и възпитанието на
децата и в частност – по упражняването на родителските права, като проявление на
основополагащия принцип, изведен в чл. 18 от Конвенцията за правата на детето, за носене
от двамата родители на обща отговорност за отглеждането и развитието на детето, при
възлагане на висшите интереси на детето в тяхната основна грижа.Разяснено е още, че само
по изключение, при наличие на спор, се позволява намесата на съда с единствената цел да
бъде дадена защита на интересите на ненавършилите пълнолетие деца, засегнати от
родителския спор.Именно поради липсата на съгласие и с цел защита интересите на децата,
съдът следва да предпочете единия от родителите, на когото да възложи упражняването на
родителските права, изразяващи се в непосредствената, ежедневна отговорност за
отглеждането и възпитанието на децата.При всеки спор съдът е длъжен да положи
необходимите усилия и да насърчи бившите съпрузи да преодолеят несъгласията си във
връзка с упражняването на родителските права, включително чрез използване на медиация,
за да бъдат интересите на децата защитени пълноценно.Няма законова пречка
9
упражняването на родителските права при постигнато между родителите съгласие да бъде
разпределено помежду им чрез определяне от съда на мерки относно упражняването
им.Ежедневно осъществяваните права (чрез които се предоставят фактическите грижи на
детето, вкл. надзор, защита и контрол) е целесъобразно да се предоставят на родителя, при
когото е определено местоживеенето на детето.Упражняване на правата, чрез които се
защитават основно, дълготрайни интереси на детето (образование, лечение, управление на
имуществото и др., като това включва и представителство и попечителско съдействие),
може да се предостави съвместно на двамата родители.Във всеки случай е задължителна
преценката на съда на интересите на детето като водещ критерий за определяне на
конкретен режим на съвместно упражняване на родителските права.
В настоящия случай от данните по делото се установи, че и двамата родители
притежават родителски капацитет, обичат и обгрижват детето си, но между тях липсва
родителско сътрудничество и ефективно общуване по въпросите, касаещи отглеждането и
възпитанието му, което препятства и постигането на съгласие за съвместно упражняване на
родителските права. Бащата се проявява като отговорен родител, иска да прекарва повече
време с детето си и да участва активно в отглеждането и възпитанието му, което поведение
е в интерес на детето, тъй като чрез режима на упражняване на родителските права и на
лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под
грижата и с подкрепата на двамата си родители, доколкото право на всяко дете, а и негова
естествена потребност е, да общува с всеки от тях.Д. от своя страна е привързана към баща
си, не иска да го обиди или засегне, но вече е в училищна възраст, което предполага
съществена промяна в ежедневието й и необходимост да се справя с нови
предизвикателства, свързани с изграждане на навици за учене, успешно усвояване на
учебния материал и адаптиране към училищната среда.Както е посочило вещото лице в
заключението си, което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, Д. се
сблъсква с трудности при постоянната необходимост от адаптация към условията в
жилището на бащата, а срокът от седем последователни дни изисква адаптация и към
условията в жилището на майката, където Д. се отглежда постоянно.В емоционален план
детето, за което майката е значимият възрастен, чувства липсата й, в рамките на
срока.Свързано с новите условия – Д. вече е ученичка, необходимо е да й бъде обезпечена
устойчива, емоционално комфортна среда.Тези изводи се възприемат и от съда, тъй като
достигането на училищна възраст не само предполага необходимост за адаптиране на детето
към новите изисквания и училищната среда, но с израстването му то става все по-
самостоятелно и ще има нужда от повече лично време, вкл. за общуване със своите
връстници, с което трябва да се съобразяват и двамата родители.Поради това най-
целесъобразно в случая е постигането на баланс относно режима на лични контакти между
детето и бащата, при който двамата да имат възможност за пълноценни контакти в
свободното време на детето, като същевременно това да не нарушава делничния режим на
Д..Важно е да се отбележи също, че за правилното развитие на детето и успешното му
адаптиране към новите условия, свързани с училищната му възраст, са необходими общи
усилия и подкрепа от двамата родители, зачитане чувствата на детето, сътрудничество и
10
компромиси между тях, за да расте то спокойно и щастливо.
Предвид гореизложеното настоящият състав на съда намира, че в интерес на детето Д.,
е да има следния режим на лични отношения с баща си: всеки първи уикенд от месеца от 17,
00 часа в петък до 18, 00 часа в неделя с преспиване и всеки втори уикенд от месеца от 17,
00 часа в петък до 18, 00 часа в неделя, както и по три часа в дните понеделник и сряда през
първата седмица на месеца – от 17, 15 часа до 20, 15 часа, като бащата през тези дни ще
взема детето от училище и ще го връща в дома на майката /или два пъти по три часа през
някои от другите делнични дни от първата седмица на месеца – понеделник, вторник, сряда
и четвъртък, в зависимост от графика на детето и посещението на допълнителни занимания
след училище/.Под „всеки първи уикенд от месеца“ съдът има предвид първата събота и
неделя от съответния месец, а под „втори уикенд“ – следващата събота и неделя от месеца,
или първите два последователни уикенда от месеца.Когато първо число на съответния месец
се пада в неделя, за първи уикенд от месеца следва да се счита следващата събота и неделя
от този месец.Когато първо число от месеца се пада в събота, режимът за този месец следва
да започне в 17, 00 часа в предишния ден – петък.Личните контакти, които ще се
осъществяват в дните понеделник и сряда /или през други два от делничните дни/, се
отнасят за първата седмица от месеца, която е между двата последователни уикенда, през
които бащата ще има право на лични контакти с детето.
През останалите седмици от месеца майката се задължава да осигурява възможност за
комуникация на детето с бащата, по нейна преценка във време, в което детето не е
ангажирано с училищния процес, по един час в седмицата по телефон или чрез други
средства за телекомуникация.
Бащата ще има също възможност за лични контакти с детето на рождения си ден – 31
март от 16,00 ч. до 19, 00 ч. всяка година, както и на рождения ден на Д., в удобно за нея
време за 2 часа.
За коледните празници бащата ще има лични контакти с детето всяка нечетна година от
10, 00 часа на 24 декември до 18, 00 часа на 27 декември с преспиване, а за новогодишните
празници всяка четна година от 10, 00 часа на 31 декември до 18, 00 часа на 2 януари.
За Великденските празници бащата ще осъществява лични контакти с Д. всяка четна
година от 10, 00 часа на Велики петък до 18, 00 часа на втория ден на Великден.
Детето Д. ще има лични контакти с баща си и през първите 5 дни на пролетната
ваканция от 10, 00 часа на първия ваканционен ден до 18, 00 часа на петия ден, както и по 15
дни през м. юли и през м. август всяка календарна година, които периоди да не съвпадат с
отпуска на майката, като останалите дни от тези месеци детето ще прекарва с майка си. В
случай, че родителите не постигнат съгласие този режим ще се осъществява от 10, 00 часа на
1-ви юли до 18, 00 часа на 15 юли, съответно от 10, 00 часа на 1-ви август до 18, 00 часа на
15 август всяка година.Всяка календарна година детето ще прекарва и първата седмица от м.
септември с баща си, като тази седмица ще включва първите два последователни уикенда от
месеца – от 10, 00 часа в първата събота до 18, часа на следващата неделя и дните между тях
11
без прекъсване.
С оглед изхода на делото в тежест на въззиваемия следва да се възложат направените
разноски от жалбоподателката за касационното производство – 70 лв. ДТ за касационно
обжалване и 1900 лева, заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред ВКС.За настоящето производство в полза на жалбоподателката
следва да се присъдят 200 лева – заплатено възнаграждение за вещо лице и 1000 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1291 от 05.04.2019г., постановено по гр. д. № 11734 по описа за
2015г. на Пловдивски районен съд, III бр. с., в частта, с която се определя режим на
осъществяване на лични отношения между детето Д. Б.. Г., ЕГН ********** и бащата Б. В.
Г., ЕГН **********, както следва: 7 последователни дни с преспиване от първата неделя на
съответния месец в 10, 00 часа до 18, 00 часа на съботата – последния от тези седем дни; 15
дни през лятото, считано от 01 до 15 август всяка календарна година; за рождения ден на
бащата – 31.03 от 16, 00 ч. до 19, 00 ч. всяка година; за рождения ден на детето всяка година
от 16, 00 ч. до 19, 00 ч.; за Коледните празници на всяка нечетна година от 10, 00 ч. на 24.12
до 18, 00 ч. на 27.12 с преспиване; на Новогодишните празници на всяка четна година от 10,
00 ч. на 31.12 до 18, 00 ч. на 2 януари; за Великденските празници на всяка четна година от
10, 00 ч. на Велики петък до 18, 00 ч. в понеделник – втория ден на Великден, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични контакти между Б. В. Г., ЕГН ********** и
малолетната Д. Б. Г., ЕГН **********, а именно: Всеки първи уикенд от месеца от 17, 00
часа в петък до 18, 00 часа в неделя с преспиване и всеки втори уикенд от месеца от 17, 00
часа в петък до 18, 00 часа в неделя, както и по три часа в дните понеделник и сряда през
първата седмица на месеца – от 17, 15 часа до 20, 15 часа, като бащата през тези дни ще
взема детето от училище и ще го връща в дома на майката /или два пъти по три часа през
някои от другите делнични дни от първата седмица на месеца – понеделник, вторник, сряда
и четвъртък, в зависимост от графика на детето и посещението на допълнителни занимания
след училище/.Под „всеки първи уикенд от месеца“ съдът има предвид първата събота и
неделя от съответния месец, а под „втори уикенд“ – следващата събота и неделя от месеца,
или първите два последователни уикенда от месеца.Когато първо число на съответния месец
се пада в неделя, за първи уикенд от месеца следва да се счита следващата събота и неделя
от този месец.Когато първо число от месеца се пада в събота, режимът за този месец следва
да започне в 17, 00 часа в предишния ден – петък.Личните контакти, които ще се
осъществяват в дните понеделник и сряда /или през други два от делничните дни/, се
отнасят за първата седмица от месеца, която е между двата последователни уикенда, през
които бащата ще има право на лични контакти с детето.
12
През останалите седмици от месеца майката се задължава да осигурява възможност за
комуникация на детето с бащата, по нейна преценка във време, в което детето не е
ангажирано с училищния процес, по един час в седмицата по телефон или чрез други
средства за телекомуникация.
Бащата ще има също възможност за лични контакти с детето на рождения си ден – 31
март от 16,00 ч. до 19, 00 ч. всяка година, както и на рождения ден на Д., в удобно за нея
време за 2 часа.
За Коледните празници бащата ще има лични контакти с детето всяка нечетна година
от 10, 00 часа на 24 декември до 18, 00 часа на 27 декември с преспиване, а за
Новогодишните празници всяка четна година от 10, 00 часа на 31 декември до 18, 00 часа на
2 януари.
За Великденските празници бащата ще осъществява лични контакти с Д. всяка четна
година от 10, 00 часа на Велики петък до 18, 00 часа на втория ден на Великден.
Детето Д. ще има лични контакти с баща си и през първите 5 дни на пролетната
ваканция от 10, 00 часа на първия ваканционен ден до 18, 00 часа на петия ден, както и по 15
дни през м. юли и през м. август всяка календарна година, които периоди да не съвпадат с
отпуска на майката, като останалите дни от тези месеци детето ще прекарва с майка си.В
случай, че родителите не постигнат съгласие този режим ще се осъществява от 10, 00 часа на
1-ви юли до 18, 00 часа на 15 юли, съответно от 10, 00 часа на 1-ви август до 18, 00 часа на
15 август всяка година.
Всяка календарна година детето ще прекарва първата седмица от м. септември с баща
си, като тази седмица ще включва и първите два последователни уикенда от месеца – от 10,
00 часа в първата събота до 18, часа на следващата неделя и дните между тях без
прекъсване.
В останалите части решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Б. В. Г., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. П., ул. „Д. чрез адв. Н. М. от
САК да заплати на Р. Г. П., ЕГН ***, със съдебен адрес: гр. С., кв. „Х**“, ул. „** чрез адв. Р.
А. от САК, направените разноски за касационното производство – 70 лв. ДТ за касационно
обжалване и 1900 лева - заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред ВКС, както и направените в настоящето производство разноски - 200
лева – заплатено възнаграждение за вещо лице и 1000 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните -
при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14