Решение по дело №2839/2018 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 319
Дата: 27 юни 2019 г. (в сила от 19 юли 2019 г.)
Съдия: Мария Атанасова Терзиева
Дело: 20185310102839
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                           27.06.2019 г.                                     гр. Асеновград

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание в следния състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА       

 

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гр.дело № 2839 по описа за 2018 г. и като обсъди:

            Съдът е сезиран с искова молба от  „Дженерали застраховане” АД, ЕИК: ********* против  Ш.Х.С., ЕГН: **********  с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 500, ал. 2 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

           Ищецът „Дженерали застраховане“ АД твърди, че на 29.12.2016 г. на главен път ІІ-86, км.52 в посока гр.Асеновград - град Смолян, е реализирано ПТП между л.а. марка „Форд Фокус“ с рег.№ РВ 9672 СК – управляван от Ш.Х.С. и л.а „Фолксваген Пасат“ с рег.№ СМ 0348 АР – управляван от А.Т.К.. Видно от съставения констативен протокол за ПТП, водачът Ш.С. е нарушил правила за движение по пътищата и виновно, при ПТП-то е нанесъл имуществени вреди на л.а.„Фолксваген Пасат. Като причина за настъпване на застахователното събитие е движение с несъобразена скорост, в резултат на което същия е навлезнал в лентата за насрещно движение и е ударил привално движещия се в нея л.а. „Форд Фокус. На виновния водач е съставен АУН, установено е още  че при ПТП-то Ш.С. е управлявал автомобила, без да притежава валидно свидетелство за управление на ПМС – не е бил правоспособен. Ищецът е сключил задължителна застраховка „ГО“ със собственика на увредения автомобил, с полица от 10.12.2016 г., валидна до 10.12.2017 г. А.К. е предявил претенции за обезщетение на претърпените имуществени вреди – в резултат на което застрахователя е образувал застрахователна преписка: щета № *********/2017 г., било е определено застрахователно обезщенение в размер на 2058.73 лева, което е изплатено по банков път на 10.02.2017 г. по сметка на увреденото лице. Ответника Ш.С. е бил поканен с писмо да заплати посочената сума на ищеца, получено от същия на 29.03.2017 г., което не е сторил. Ищецът е подал заявление в РС Асеновград по чл.410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 2178/2018 г., по което е издадена заповед за изпълнение  за събиране на парично задължение. Срещу нея не е подадено възражение от длъжника в предвидения по ГПК срок, същата е била връчена при условията на чл.47 ал.45 от ГПК. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че ответникът Ш.С. му дължи сумата 2 058.73 лева главница, ведно със законната лихва в/у главницата от датата на подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 289 лв. мораторна лихва, начислена за периода от 29.04.2017 г. до датата на подаване на ИМ. Ангажира доказателства, претендира направените по делото разноски, както и тези, извършени в заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника Ш.С., чрез назначениея му ОП в производството – адвокат М., с който оспорва предявените искове като неоснователен – за което излага подробни съображения.  Счита, че с констативения протокол не може да се установи категорично механизма на причиняване на описаното ПТП. Не се противопостовя за допускането на исканите от ищеца експертизи. Не ангажира доказателства.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложеното по делото ч.гр.дело № 2178/2018 г. се установява, че ищецът е подал заявление на 20.09.2018 г., което е уважено. Издадена е заповед за изпълнение № 1107/02.10.2018 г., с която е разпоредено ответникът да заплати претендираните с ИМ суми, ведно със законната лихва в/у главницата от 20.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 196.95 лв. разноски.

Настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок, поради което е допустим.

В протокола за ПТП от 29.12.2016 г., приет като доказателство по делото е отразено, че на 29.12.2016 г. около 13.30 часа, при движение по път ІІ-86 от град Асеновград - град Смолян, на 52 км., ответникът Ш.С. е управлявал, без правоспособност лек автомобил – „Форд Фокус“ с рег.№ РВ 9672 СК, собственост на Мартин Миланов И., ЕГН **********, вследствие на което, при движение с несъобразена скорост навлиза в остър ляв завои, при снеговалеж и мокра пътна настилка, навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска в движещият се по нея лек автомобил – „Фолксваген Пасат“ с рег.№ СМ 0348 АР – управляван от А.Т.К. /и собственост на същия/. Констатирани са видими щети по автомобила, от ПТП-то е пострадала Тошка Иванова Копсъзова – пътник в л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег.№ СМ 0348 АР, с фрактура на лява ръка /тежко ранена/. По случая е заведено ЗМ № 1224/29.12.2016 г. по описа на РУ Асеновград, а  на участник № 1 – Ш.С. е съставен АУАН № 914951/9.12.2016 г. Протоколът има материална доказателствена сила и по отношение механизма на настъпване на инцидента и причинно следствената връзка между него и щетите, тъй като така отразява неблагоприятни за страната обстоятелства, /въпреки че в тази част самият протокол е частен свидетелстващ документ/.

От приетата по делото, като доказателство застрахователна полица № BG/ 08/116003140020, със срок на действие от 10.12.2016 г. до 10.12.2017 г. се установява, че към датата на ПТП е налице действащо застрахователно правоотношение по сключена застраховка гражданска отговорност за управлявания от ответника автомобил, със застраховател ищцовото дружество. Уговорено е разсрочено плащане на застрахователната премия, като първата вноска е платена в срок. Застрахователят е образувал преписка за щета № *********, в която са   събрани доказателства за наличие на предпоставки за изплащане на обезщетение, както и е определен неговия размер.

Установява се и не се спори по делото, че л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег.№ СМ 0348 АР е собственост на А.Т.К..

Повредите по л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег.№ СМ 0348 АР,  са констатирани с опис – заключение по щета № *********/03.01.2017 г., както и с калкулация по щетата от застрахователя „Дженерали застраховане” АД, който са подробно изброени. Обща стойност на нови части и детайли и ремонтни дейности на стойност 1854.61 лв., одобрено е възстановяване на сумата 204.20 лв. платени от А.К. за пътна помощ и 15 лв. ликвидационни разноски – всичко на стойност 2073.73 лв. Съставен е и ликвидационен акт по щета № 496952/08.02.2017 г. от застрахователя с общ размер на обезщетението – 2058.73 лв.

На 10.02.2017 г., с нареждане за плащане, застрахователят е привел/заплатил по банков път на собственика на увредения автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ СМ 0348 АР  - А.К.,  сумата от 2058.73 лв. – обезщетение по щета № *********/17 г.

На 24.03.2017 г. на ответника е връчена от ищеца регресна покана за възстановяване на платената в полза на застрахованото лице сума. С поканата е даден на ищеца едномесечен срок за изпълнение, като липсват доказателства за погасяване на претендираната сума от ответника в указания срок.  В претендираната  сума от 2058.73 лв. /нанесени материали вреди/ е включена и сумата 204.20 лв. платени от А.К. за заплатена пътна помощ – репатриране на автомобила му /за което е представена фактура/.

Ответникът не твърди и не представя доказателства към датата на настъпване на ПТП-то да е притежавал правоспособност за управление на съответната категория МПС.

От приетата по делото СТЕ на вещото лице инж. С.М., което съдът кредитира като компетентно изготвено се установява, че механизмът на ПТП-то е следния: водачът Ш.С. е управлявал л.а. „Форд Фокус“ по платното за движение с посока Асеновград-Смолян, от изток на запад. По същото време водачът А.К.  е управлявал л.а. „Фолксваген пасат“ по платното за движение на същия път, в посока от запад на изток – срещу л.а. „Форд Фокус“. Когато  л.а. „Форд Фокус“ е достигнал до ляв завой на пътя, водачът е навлезъл в него със скорост над критичната и така автомобила е загубил странично устойчивост, поднесъл е и неконтролируемо е навлезъл в лявата лента на платното, където е настъпил неизбежен удар с л.а. „Фолксваген пасат“. Ударът е настъпил в предната дясна част на л.а. „Форд Фокус“  и предната лява част на  л.а. „Фолксваген пасат“. След удара автомобилите са се установили на платното за движение. Между механизма на ПТП и вредите по л.а. „Фолксваген пасат“ има пряка причинно-следствена връзка. Пазарната стойност на причинените вреди  по л.а. „Фолксваген пасат“ с рег.№ СМ 0348 АР към датата на ПТП-то е 2087 лева. Автомобилът не е бил в състояние да се движи на собствен ход, следвало е да бъде репатриран, като цената на репатрирането е 204.12 лева. Общата сума на щети по автомобила и репатриране е 2 291.12 лева.

От приетата по делото ССчЕ на вещото лице М.А., което съдът кредитира като компетентно изготвено се установява, че съгласно извлечение на разплащателна сметка в „УниКредит Булбанк“ АД на „Дженерали застраховане“ АД, на дата 10.02.2017 г. ищецът е наредил с преводно нареждане плащане на сумата от 2058.73 л***. от своята банкова сметка ***, както следва: 2058.73 лв. по банковата сметка на  „УниКредит Булбанк“ АД на А.Т.К., с основание обезщетение по щета № 21225850/17 ГО на МПС См.0348 АР „Фолсваген Пасат“. Посочената по горе банкова сметка в „УниКредит Булбанк“ АД, на титуляра А.Т.К. е заверена със сумата от 2058.73 лв. на дата 10.02.2017 г. Сумата 2058.73 лв. е осчетоводена по съответните счетоводни сметки на ищеца като изплатена, съгласно Закона за счетоводството и съответните счетоводни стандарти.

От показанията на свидетелят А.Т.К. – участник в ПТП /собственик на увредения автомобил/, които съдът кредитира се установява, че на 29.12.2016 г. е управлявал собствения си л.а „Фолксваген Пасат“ с рег.№ СМ 0348 АР  и пътувал от Смолян за Асеновград. Пътят бил заснежен, на прав участък срещу него на пътя е излезнал л.а. „Форд Фокус“  - движещ се с висока скорост, които поднесъл на завои. Свидетелят се опитал да избегне удара като спрял до мантинелата, но не успял и последвал удар между двата автомобила в лентата за движение на същия. Веднага се обадил на 112, на место са пристигнали служители от КАТ при РУ Асеновград, а съпругата му била отведена от произшествието с линейка, тъй като била със счупена ръка.  При застрахователя е образувана щета, изплатено е обезщетение, а в последствие автомобила на свидетеля бракуван.

С оглед на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че в резултат от противоправното поведение на ответника е реализирано ПТП,  че за управлявания от ответника автомобил е налице договор за застраховка „Гражданска отговорност“, застраховател по който е ищецът; че ищецът е заплатил обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в причинна връзка със събитието; че ответникът е управлявал застрахованото МПС без свидетелство за управление.

Съгласно чл. 500, ал. 2 КЗ Застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство. Застраховател по смисъла на тази разпоредба е застрахователното дружество, при което е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС, управлявано от лице, което не е притежавало свидетелство за управление. За разлика от общата норма, уреждаща правото на застрахователя изплатил застрахователно обезщетение на пострадалото лице да се суброгира в правата му срещу причинителя на вредите, регресното право по чл. 500, ал. 2 КЗ има специален характер. То възниква по силата на закона при наличие на определени условия и е предвидено само при един вид застраховане - застраховката срещу гражданска отговорност. В този случай регресното право е средство за наказание на виновния причинител и той понася реално своята гражданска отговорност, когато щетите са причинени от него, като водач на МПС, който не е притежавал свидетелство за управление. Основанието за плащане на застрахователното обезщетение на третото лице е законът, а не застрахователният договор.

От изложеното в протокола за ПТП и събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че  на 29.12.2016 г. около 13.30 часа, при движение по път ІІ-86 от град Асеновград - град Смолян, на 52 км., ответникът Ш.С. е управлявал, без правоспособност лек автомобил – „Форд Фокус“ с рег.№ РВ 9672 СК, собственост на Мартин Миланов И., ЕГН **********, вследствие на което, при движение с несъобразена скорост навлиза в остър ляв завои, при снеговалеж и мокра пътна настилка, навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска в движещият се по нея лек автомобил – „Фолксваген Пасат“ с рег.№ СМ 0348 АР – управляван от А.Т.К. /и собственост на същия/. Констатирани са щети по автомобила на А. Копсъзов, от ПТП-то е пострадала Тошка Капсъзова – пътник в л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег.№ СМ 0348 АР, с фрактура на лява ръка. По този начин ответникът е предизвикал ПТП, от което са настъпили материални щети по автомобила на А.К., от което ПТП е пострадала и Тошка Капсъзова с фаркутар а лява ръка. За настъпилото ПТП е съставен протокол, който както беше посочено по – горе се ползва с материална доказателствена сила, относно неизгодните за ответника факти, с оглед на обстоятелството, че е подписан от него без възражения. Налице е противоправно поведение, като на ответника е съставен АУАН и презумпцията за вина не е оборена.

Ответникът не твърди и не  установява, че към датата на произшествието е бил правоспособен водач, респ., че е управлявал моторното превозно средство със свидетелство за управление, като това е в неговата доказателствена тежест, тъй като е твърдение за положителен факт. Напротив, обратното следва от подписания протокол за ПТП. Правоспособността на водача се удостоверява с надлежно издадено свидетелство за управление, поради и което отбелязаното в протокола – „неправоспособен водач“, обосновава и липсата на такова свидетелство.  В този смисъл е и Определение № 594 от 28.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 954/2012 г., II т. о., ТК, в което е прието, че  в разпоредбата на  чл. 274, ал. 2 КЗ законодателят е уредил изрично правото на регрес на застрахователя срещу делинквента и една от хипотезите е когато водачът е управлявал превозното средство без свидетелство за управление. Законът има предвид, че правоспособността на водача се удостоверява с издадено по съответния ред от компетентните органи на МВР свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС и не е достатъчно само да е изкарал курс за водач и положил изпит, което е само едно от условията, за да му бъде издадено свидетелството за управление. С оглед отразеното в протокола, че ответникът е неправоспособен може да се направи извод, че същият не е представил пред полицейските органи документ, удостоверяващ тази правоспособност, а именно: свидетелство за управление. Не се излагат твърдения от страна на ответника, че е разполагал с такъв документ към датата на ПТП-то, нито се представя такъв.

С оглед изложеното съдът счита, че исковата претенция се явява основателна до размера на сумата от  2058.73 лв.- стойност  на заплатено застрахователно обезщетение, която не се оспорва изрично от ответника в законоустановения едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба.

Доколкото се уважава главница за лихвоносно вземане, то следва да се уважи и искането за присъждане на обезщетение за забава в размер на 289 лв. за периода от изтичане на срока на поканата – 29.04.2017 г. до 20.09.2018 г., както и искането за присъждане на законна лихва от датата на депозиране на исковата молба.

На основание чл.78,ал.1 от ГПК  ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата в общ размер от  1099.40 лева, направени в производството разноски, от които: 85.40 лв. внесена ДТ, 394 лв. възнаграждение на особен представителна ответника, 300 лв. хонорар за експертизи, 20 лв. хонорар свидетел и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГК – ВКС, съдът който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Ето защо в настоящото производство ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските, направени по ч.гр.д.№ 2178/18 г. на АРС, в размер на 196.95 лв., от които 46.95 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.

           По изложените съображения Асеновградския районен съд,

 

Р  Е  Ш  И :

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на Ш.Х.С.,  ЕГН **********, с адрес: ***, че същия  дължи на „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, представлявано от Данчо Христов Данчев и Жанета Малинова Джамбазка, следните суми:  2058.73 лева (две хиляди петдесет и осем лева и седемдесет и три стотинки) главница, представляваща изплатено обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил  марка л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег.№ СМ 0348 АР – собственост и управляван от А.Т.К., в резултат на настъпило ПТП на 29.12.2016 г. около 13.30 часа, при движение при движение по път ІІ-86 от град Асеновград - град Смолян, на 52 км., по вина на Ш.Х.С.,   при което Ш.Х.С. е управлявал без правоспособност лек автомобил „Форд Фокус“ с рег.№ РВ 9672 СК, собственост на Мартин Миланов И., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху  главницата от датата на подаване на исковата молба – 07.12.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 289 лева (двеста осемдесет и девет лева), представляващо мораторна лихва за забава за периода от 29.04.2017 г.  до 20.09.2018 г., за което е издадена заповед за изпълнение №  1107/02.10.2018 г. по ч.гр.дело № 2178/2018 г. по описа на РС Асеновград.

            ОСЪЖДА Ш.Х.С.,  ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, представлявано от Данчо Христов Данчев и Жанета Малинова Джамбазка, сумата 1099.40 лева (хиляда деветдесет и девет лева и четиридесет стотинки) направени разноски по производството и сумата 196.95 лева (сто деветдесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки) разноски по ч.гр.д.№ 2178/18 г.по описа на РС Асеновград.

Решението може да се обжалва  пред Пловдивския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните с препис.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: