№ 3624
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
П. Попова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20221100504553 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ответника П. Е. Н., чрез надлежно
упълномощения адв. А. И. Л. от САК, срещу решение № 20002458/11.01.2022г. по гр.
дело № 8095/2021 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 91 състав. Съдебното
решение се обжалва изцяло. В жалбата се твърди, че решението е неправилно.
Поддържа се, че съдебното решение на първата инстанция е постановено при
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Излагат се съображения. Направени са доказателствени искания. Иска се съдът да
постанови друго решение, с което да отхвърли изцяло исковата молба, а при условия
на евентуалност да постанови адекватен режим на лични отношения на бабата и
дядото.
В открито съдебно заседание, въззивницата лично и чрез пълномощника си
поддържа въззивната жалба, както и изразява съгласие за уреждане предмета на
въззивния спор с постигане на споразумение с другата страна. След възобновяване
производството по делото, отново поддържа въззивната жалба. В хода на устните
състезания пледира за уважаване на въззивната жалба, а режимът на виждане на бабата
и дядото да бъде редуциран до един път месечно. Претендира разноски.
Въззиваемата страна С. В. К. е представил отговор на въззивната жалба, с който
1
я оспорва, като неоснователна. Не сочи доказателства.
Въззиваемата страна Е. М. К. е подала отговор на въззивната жалба, с който
също я оспорва по основателност. Не сочи доказателства.
В открито съдебно заседание въззиваемите, лично и чрез представителя си по
пълномощие, изразяват съгласие за постигане на споразумение по предмета на спора.
В хода на устните състезания пледират да се отхвърли въззивната жалба. Представят
писмена защита, в която поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба.
Считат за недопустимо да се определя лично време на бабата и дядото във времето на
бащата. Претендират разноски.
Заинтересованата страна М. С. К., редовно призован, поддържа становище за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Софийският градски съд, в настоящия си състав, като прецени приетите
относими доказателства по делото и обсъди становищата и възраженията на страните,
приема за установено следното:
С обжалваното решение № 20002458/11.01.2022г., постановено по гр. д. №
8095/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 91 състав, на основание чл. 128, ал. 1 от СК е определил
режим на лични отношения на бабата Е. М. К. и дядото С. В. К. с малолетното дете Е.
М. К., с родители майка: П. Е.Ж. Н. и баща М. С. К., както следва: същите да имат
право да виждат и вземат детето при себе си на територията на Република България
всяка нечетна седмица от месеца от четвъртък 17,00 часа /или след приключване на
учебните или извънкласните занимания/ до петък в 18,00 часа с преспиване, както и 15
/петнадесет/ дни през лятото, и по 3 /три/ дни през официално определените от
Министерството на образованието и науката зимна и пролетна ваканции, които не
съвпадат с годишния отпуск на майката. Отхвърлил е претенциите на страните за
присъждане на разноски като неоснователни.
Видно от приетите от първоинстанционния съд удостоверения за раждане се
установява, че Е. М. К. и С. В. К. са родители на М. С. К., а детето Е. М. К. е родено на
****г. с родители майка: П. Е.Ж. Н. и баща М. С. К..
Пред първата инстанция не е представен социален доклад.
Във въззивното производство е приет социален доклад от ДСП- Младост,
изготвен на основание чл. 21, ал. 1, т. 15, вр. с чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет на 02.10.2023г. От
извършеното социално проучване е установено, че детето Е. М. К. се отглежда и живее
при майка си и посещава предучилищна група в 36 ДГ, а бащата М. С. К. в жилище под
наем в кв. Горубляне. В заключителната на доклада е отразено, че в интерес на детето е
да се осигури отглеждането му в условия, осигуряващи физически, психически и
емоционален комфорт.
Във въззивното производство е приет и социален доклад от ДСП- Слатина,
изготвен на основание чл. 21, ал. 1, т. 15, вр. с чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, в който след
проведеното социално проучване се сочи, че детето Е. М. К. живее с майка си в гр.
София, ж.к. ****, като поддържа контакт с баща си в определения режим на лични
отношения, а се вижда и с неговите родители, когато е при баща си. Срещите на детето
с Е. М. К. и С. В. К. се осъществяват в жилището на бабата и дядото, където е
осигурено всичко необходимо за детето. При социалното проучване се сочи, че Е. М.
К. работи като учител по български език и литература в частно училище „Веда“, а С.
К. е пенсионер. Детето посещава и допълнителни занимания по народни танци и
художествена гимнастика.
Във въззивното производство и с оглед дадените указания с Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г., по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, е
2
прието заключението на служебно допусната съдебно психологична експертиза на
вещото лице З. В. М.. От заключението се установява, че детето Е. К. има изградена
емоционална връзка с баба си и дядо си по бащина линия. Детето демонстрира добра
свързаност, внимание, изразено уважение и любезност. Отношението на детето към
бабата и дядото по бащина линия е характерно за връзка с близък човек, каквото е
отношението между баба, дядо и внуче. Не се наблюдават белези на отхвърляне или на
неприемане на бабата и дядото. Установява се също, че детето Е. е контактно,
ориентирано с подредено поведение, като няма налични фиксирани травматични
емоционални преживявания. От заключението се установява, че не се наблюдава
конфликт на лоялност по отношение на никой от родителите, а детето е със съхранена
връзка и сигурна привързаност с двамата родители. След раздялата на родителите
майката е тази, която полага основно грижи, но бащата участва често и извън
определения режим в грижата за детето. От направените изследвания е дадено
заключение, че и двамата родители са с добър родителски капацитет. При детето Е. К.
се наблюдава силно изградена връзка с двамата родители и с разширеното семейство,
бабата и дядото по бащина линия. Родителите са успели да не въвлекат детето в
родителския конфликт след раздялата. От историята на семейството се разбира, че роля
за това имат и изследваните баба и дядо – Е. К. и С. К.. Вещото лице предлага
родителите на бащата М. К. да имат отделен режим от този на бащата, като не се
нарушава времето за общуване на детето с неговата майка. В заключението си вещото
лице дава примерен режим на лични отношения на бабата и дядото – Е. К. и С. К. с
детето Е. К..
В съдебно заседание вещото лице конкретизира заключението си като излага,
че примерният режим на лични отношения с бабата и дядото може да бъде спазван до
навършване на 14 годишна възраст на детето, след което то само ще си регулира
отношенията и ще се договаря с баба си и дядо си кога да се виждат. Примерният
режим не изисква съдействие от страна на майката на детето, защото е в седмицата,
когато бащата има режим на лични отношения и един ден по-рано ще се предава
детето на бабата и дядото, като по този начин няма да се засегне майката. Уточнява, че
времето за контакт с бабата и дядото не е достатъчно, тъй като детето има много добра
връзка особено с дядо си и имат свои занимания, които детето очаква с нетърпение,
затова има нужда от повече време. Детето Е. е общувало с баба си и дядо си
достатъчно, за да изградят добри отношения, но времето не е достатъчно за
поддържането на тези добри отношения между детето и бабата и дядото. Вещото лице
конкретизира, че от всички възрастни, които участват в живота на детето, най-вече
бабата се занимава с него. Детето познава буквите, знае да чете, има предварителна
училищна подготовка (лист 144-145 от делото).
Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице, като обективно,
безпристрастно дадено и кореспондиращо със събраните доказателства и приложените
социални доклади.
Други относими към спора доказателства не са представени във въззивното
производство.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща
правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване
по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Дължимата за
въззивното производство държавна такса е внесена по сметка на СГС. По изложените
съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което
3
следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решението – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по
исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
Въззивната жалба е частично основателна.
Съгласно чл. 128, ал. 1 от СК, мерки за лични отношения с дядото и бабата се
определят, ако това е в интерес на детето. Интересът на детето изисква да бъдат
преценени всички обстоятелства, имащи отношение към възможността за правилното
му отглеждане и възпитание, за създаване на трудови навици и изграждането му като
съзнателна личност. Семейният кодекс не съдържа легално определение на понятието
„интерес на детето“, но от тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 от СК, вр. чл.
124, чл. 125 и др. от СК се налага извод, че интересът на детето се свежда до това то да
се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено,
интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за
съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го
подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява
адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси и
му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. Според т. 3 от ППВС №
1/12.11.1974 г., което е приложимо и при действащия СК, под „интереси на децата“ се
разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание -
формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и
изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Определянето на мерки за
лични отношения на въззиваемите с детето, съобразно чл. 128, ал. 1 от СК, е
обусловено от конкретната преценка за интереса на детето (в същия смисъл е и
съдебната практика на ВКС – напр. решение № 249 от 06.01.2020 г. по гр. д. №
351/2019 г. на ВКС, IV г. о., ГК; решение № 92 от 27.03.2019 г. по гр. д. № 4353/2018 г.
на ВКС, IV г. о., ГК и др.). Интересът на детето подлежи на преценка за всеки
конкретен случай, тъй като е интерес на отделната личност, която се променя с
времето. Съдът следва да съобрази интереса на детето Е., което е в ранна детска
възраст (навършени 6 години към датата на въззивното съдебно решение). Съгласно §
1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, преценката за най-добър интерес на детето
се основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и емоционални
потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността
или вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и
всички други обстоятелства, имащи отношение към детето. Мерките за лични
отношения на дядото и бабата с детето следва да се определят при съвкупната
преценка на посочените обстоятелства. Интересът на всяко дете е да расте в нормална
семейна среда, като контактува максимално с родителите си и регулярно с роднините
от майчина и бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа,
придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките,
включително от дядото и бабата от бащина страна не е в интерес на детето, освен
когато тя вреди на развитието и възпитанието му. Всеки от двамата въззиваеми е
4
мотивиран да полага грижи за отглеждане и възпитание на внучето си и то в негов най-
добър интерес. В съдебната практика (напр. решение № 140 от 10.07.2015 г. по гр. д. №
3356/2014 г. на ВКС, ІV г. о.) понятието „интерес на детето“ се определя като
осигурена възможност то да расте, да се отглежда и възпитава в сигурна и спокойна
среда, заобиколено от близки хора, по начин, който му осигурява нормално физическо,
умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за
съобразено с нуждите и наклонностите му възпитание, който го подготвя за живота
като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и
опазване на личните му и имуществени права и интереси. Прието е, че при определяне
на конкретен режим на лични отношения на дете с дядо и баба следва да се вземат
предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на
същото, отношението му към дядото и бабата, качествата да го отглеждат и
възпитават, влиянието, което могат да оказват за развитието на неговата личност. При
определяне на конкретен режим на лични отношения на детето Е. с въззиваемите
следва да се съобрази необходимостта детето да посещава съответното учебно
заведение (в случая детска градина № 36 „Пеперуда“), да се отчете обстоятелството, че
двамата му родител живеят разделени, работят, и че на всеки от тях е необходимо
време за ежедневни контакти с детето. Но също следва да се съобрази и създадената
неблагоприятна среда в отношенията между майката на детето и въззиваемите, след
разделянето на родителите на детето. Конкретният режим по чл. 128, ал. 1 от СК
следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка,
включително и на общуването с родителя, който не упражнява родителските права,
както и на емоционалните потребности на детето навършило шест години, живеещо
само с майка си. Едно от обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при
определяне на подходящ режим на лични отношения е и постоянното местоживеене на
детето, съответно на дядото и бабата по бащина линия. Когато постоянното
местоживеене на детето е различно от постоянното местоживеене на родителите на
бащата и това налага пътуване, личните им контакти могат да бъдат осъществявани в
почивните дни от седмицата и/или в друг период от годината (напр. летните месеци,
когато детето не е ангажирано с учебни занимания). Цитираната съдебна практика
напълно се споделя и от въззивния съдебен състав.
В настоящия случай съдът приема, че е в интерес на детето Е. М. К. е да
поддържа лични отношения със своите дядо и баба по бащина линия. Страните не
спорят, че въззиваемите притежават качества и финансови възможности да полагат
адекватни грижи за детето – по отношение на непосредственото му обгрижване и в
емоционален аспект, че имат необходимите жилищни условия. Дядото и бабата по
бащина линия са мотивирани да полагат всестранни грижи за отглеждането и
възпитанието на внучката си Е., което се установява от заявеното желание за уреждане
на спорните отношения със спогодба, както и от заключението на вещото лице.
Същевременно не се установи (не са въведени такива твърдения от страните) да липсва
емоционална привързаност към въззиваемите. Съдът приема, че е важно личните
отношения на детето с роднините по бащина линия, определени от първостепенния
съд, реално да се осъществяват. С оглед установената връзка на детето с дядото и
бабата по бащина линия, съдът намира за необходимо срещите да продължат да са
самостоятелни, без присъствието на майката.
Съдът дължи с решението си да съобрази правата и отговорностите на
родителите на детето, които имат задължение да му осигурят всички условия за
правилното изграждане като личност. Т.е. приоритет за детето е да общува максимално
с всеки от родителите си, а едва след това да има и време за контактите с въззиваемите.
Детето Е. М. К. навлиза в ученическа възраст и последното изисква от родителя, който
непосредствено упражнява родителските права, да отделя достатъчно време за
5
създаване на нови учебни умения и навици, както и достатъчно време за
утвърждаването им. Последното е основание за въззивния състав да приеме, че
предоставянето на дядото и бабата по 15 дни през лятото, както и по 3 дни през
официално определените от Министерството на образованието и науката зимна и
пролетна ваканции, които не съвпадат с годишния отпуск на майката, няма да са в
интерес на детето, тъй като предвид влошените отношения между родителите , това
ще намали времето за общуване с нейната майка. Въззивният състав приема, че
определените от първата инстанция 15 дни през лятото следва да бъдат намалени на 7
дни, а дните от другите ваканциите, които са със значително по-кратка
продължителност, да бъдат за общуване на родителите с детето. Този извод на съда не
се опровергава от установеното, което не е спорно между страните, че бабата по
бащина линия упражнява учителска професия в частно училище, тъй като по делото не
се установиха причини родителската отговорност на майката да бъде ограничена и
възложена на възходящите по бащина линия от по-горна степен. Трудовата или
личната ангажираност на въззиваемите Е. К. и С. К. не могат да са определящи за
постановяване режима на лични отношения, тъй като единствен приоритет за съда
при решаване на спора е интересът на детето. Настоящото решение не се ползва със
сила на пресъдено нещо и ако страните нямат спор помежду си, то те могат и без
съдебна намеса да разширяват режима на лични отношения на детето Е. с неговите
дядо и баба по бащина линия, вкл. и в празниците и през ученическите ваканции.
По изложените съображения съдът намира въззивната жалба за частично
основателна, поради което и първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частите, с които са предоставени на дядото и бабата повече от 7 дни през лятото, както
и по 3 дни през официално определените от Министерството на образованието и
науката зимна и пролетна ваканции, които не съвпадат с годишния отпуск на майката.
За пълнота следва да се отрази, че именно с оглед възрастта и интереса на
детето, както и установените влошени отношения между страните, съдът не възприема
примерния режим, предложен от вещото лице в заключението на съдебната
психологична експертиза. Допускането на по-разширен режим, при липса на въззивна
жалба от въззиваемите, би било и в нарушение разпоредбата на чл. 271, ал. 1, изр. 2 от
ГПК, тъй като с въззивното решение би се влошило положението на въззивницата.
Поради частичното съвпадане на приетите от двете инстанции правни изводи,
обжалваното решение следва да се потвърди в частта, с която е постановено
въззиваемите да имат право да виждат и вземат детето при себе си на територията на
Република България всяка нечетна седмица от месеца от четвъртък 17,00 часа (или
след приключване на учебните или извънкласните занимания) до петък в 18,00 часа с
преспиване, както и за 7 дни през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на
майката, тъй като в тази част то е правилно и законосъобразно. В останалата част
обжалваното решение следва да се отмени, като необосновано.
По разноските съдът приема следното:
Практиката на ВКС за присъждане на разноски в производство по спорна
съдебна администрация е противоречива и не е преодоляна по указания в закона ред –
с приемане на тълкувателно решение от общото събрание на ВКС (арг. от чл. 124, ал.
1, т. 2 от ЗСВ), поради което и не обвързва настоящия въззивен съдебен състав.
Производството по делото е по спорна съдебна администрация, приложима при спор
относно режим на лични отношения, предпоставен от невъзможност да се постигне
споразумение. Решението на съда е за защита по най-добрия начин интересите на
малолетното дете, ползва всички страни в процеса и те следва да понесат разноските,
които са направили, както в първоинстанционното, така и във въззивното
производство.
6
При постановяване решението от въззивната инстанция не е обявено решение
по образуваното Тълкувателно дело № 3/2023 г. по описа на ВКС, ОСГК, което да
обвързва въззивния съд със задължителни разяснения в различен от изложения смисъл.
По изложените съображения страните нямат право на разноски и съдът оставя
без уважение искането им, като неоснователно.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 20002458 от 11.01.2022г., постановено
по гр. дело № 8095/2021г., по описа на Софийски районен съд, III ГО, 91
състав, в частта, с която на основание чл. 128, ал. 1 от СК е определен режим
на лични отношения на бабата Е. М. К. и дядото С. В. К. с малолетното дете
Е. М. К., родено на ****г., с родители: майка П. Е. Н. и баща М. С. К., за
времето над 7 (седем) дни до 15 (петнадесет) дни през лятото и по 3 (три) дни
през официално определените от Министерството на образованието и науката
зимни и пролетни ваканции, които не съвпадат с годишния отпуск на майката.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 20002458 от 11.01.2022г.,
постановено по гр. дело № 8095/2021г., по описа на Софийски районен съд, III
ГО, 91 състав, в останалата част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. М. К., ЕГН **********, С.
В. К., ЕГН ********** и П. Е. Н., ЕГН **********, за присъждане на
разноски по въззивно гр. дело № 4553/2022г. по описа на Софийски градски
съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, като неоснователно.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България, в едномесечен срок от връчване
препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8