Решение по дело №2182/2017 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 34
Дата: 10 януари 2018 г. (в сила от 7 март 2018 г.)
Съдия: Майа Иванова Попова
Дело: 20175220102182
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

        10.01.2018г.,гр. Пазарджик

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият районен съд ІX граждански състав на тринадесети декември двехиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЙА ПОПОВА

 

Секретар: Иванка Панчева

като разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело номер 2182 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявените искове са с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

 

    Делото е образувано по повод подадената искова молба от М.Г.Й., ЕГН: **********  със съгласието на С.И.М., ЕГН: ********** в качеството й на негов законен представител - майка, чрез адв.М.И. от САК -съдебен адрес: Български хелзински комитет, ул.“Връбница“ № 7, ет.4, 1504, София, против А.П.К. с ЕГН: ********** ***.

Твърди се в исковата молба, че ищецът М.Г.Й. претендирал осъждане на ответника А.П.К. за непозволено причинени неимуществени вреди на ищеца в резултат на извършени от ответника по отношение на ищеца престъпления по чл. 162, ал. 2, пр. 1 и чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 и 3 във връзка с чл. 130, ал. 2 от НК, в общ размер на 5 000 (пет хиляди) лева - 4 000 (четири хиляди) лева за вредите от престъплението по чл. 162, ал. 2, пр. 1 от НК и 1 000 (хиляда) лева за вредите от престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 и 3 във връзка с чл. 130, ал. 2 от НК.

Твърди се, че фактите били разделени в две категории и ответникът изрично бил признал фактите пред наказателния съд въз основа на обвинителния акт, в който били изложени. Въз основа на това негово признание на въпросните факти било сключено споразумението по наказателното дело.

 Твърди се, че на 31.05.2016 г. Районна прокуратура (РП) - Пазарджик внесла обвинителен акт срещу А.П.К. за това, че на 16.04.2016 г. в с. Овчеполци, общ. Пазарджик употребил спрямо ищеца насилие поради ромската му етническа принадлежност - престъпление по чл. 162, ал. 2 от НК, и по същото време и на същото място му нанесъл лека телесна повреда по хулигански и ксенофобски подбуди, изразяваща се в причиняване на болка - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 и пр. 3 във връзка с чл. 130, ал. НК.[1]

        Твърди се, че ответникът нанесъл удари на ищеца, които причинили на последният силна болка в областта на лицето и корема. Психологически почувствал силни унижение и страх.След извършеното над него насилие отишъл в дома на негова съседка - С.М., у която била и майка му. С майка му си тръгнали заедно от дома наМ.. По-късно ответникът отново го нападнал. Пред двора на къщата им той го задърпал, хващайки го за блузата. Майка му, му казала да го остави на мира, а той успял да се отскубне от него, и да влезе в къщата си. Повикал на помощ Стоян Й. (семеен партньор на сестра му), който се показал на вратата и попитал ответника, какво става. Ответникът му казал да се прибира и си отиде. Твърди се, че по-късно ответникът бил публикувал заснетия от него видеоклип с насилието над него в социалната мрежа „Фейсбук" и в платформата „Youtube" в Интернет, като по този начин бил направил съдържанието му достъпно за неограничен брой потребители на Интернет.

         Твърди се, че от заключението на изготвената по досъдебното производство съдебно­медицинска експертиза (СМЕ) се установило, че вследствие нанесения му от ответника побой получил оток в областта на дясната буза и болезненост в областта на корема, от които увреждания изпитвал болка. РП - Пазарджик квалифицирала физическото насилие на ответника срещу него като лека телесна повреда, изразяваща се в болка, извършена по хулигански и ксенофобски подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 и пр. 3 във връзка с чл. 130, ал. 2НК. РП - Пазарджик квалифицирала психологическото насилие, на което ответникът го подложил, изразяващо се в заповеднически тон, расистки обиди, заставяне да ляга и става от земята и закани, като престъпление по чл. 162, ал. 2, пр. 1 НК.

       Твърди се, че съгласно обвинението и двете деяния били извършени виновно, с пряк умисъл, в условията на реална съвкупност.

      Въз основа на внесения от РП - Пазарджик обвинителен акт PC - Пазарджик образувала НОХД № 1088/ 2016 г. по описа на ХХ с-в, PC - Пазарджик. В първото проведено по делото заседание на 11.07.2016 г. се постигнало и PC - Пазарджик одобрило споразумение между РП - Пазарджик, подсъдимия, неговия защитник, ищецът като частен обвинител и повереника му, съгласно което ответникът признал изцяло фактите, изложени в обвинителния акт и се признал за виновен по повдигнатите му обвинения. Ответникът бил осъден на 11 месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 162, ал. 2, пр. 1 НК и на 4 месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 и пр. 3 във връзка с чл. 130, ал. 2 НК, като изпълнението на определеното общо наказание от 11 месеца било отложено по чл. 66 НК за изпитателен срок от три години.

Твърди се, че в обвинителния акт не било отразено изцяло обхватът на насилието, видеозаписано от самия ответник. Обвинителният акт бил непълен по отношение на броя удари, които му нанесъл ответникът. Тези допълнителни насилия се установявали от видеозаписа, направен от ответника, който бил част от материалите по наказателното дело. Било посочено в обвинителния акт, след като го попитал: „Ако реша да те набия, какво правим, бе", ответникът го ударил в лицето. Това било удар № 1. Следвали обаче още удари, неотразени в обвинителния акт. Видно било от записа, направен от ответника, непосредствено след удар № 1 ответникът му бил нанесъл още три последователни удара с ръка в главата (удари № 2, 3 и 4). Докато му нанасял тези следващи удари, той ясно казал три пъти: „Не!" Удари № 2, 3 и 4, и неговите думи „Не" не са били отразени в обвинителния акт, но те били документирани със записа, направен от ответника.

Твърди се, че както било отразено в обвинителния акт, след като ответникът му заповядал да легне на земята, той го ритнал в лицето (удар № 5). След това последвал втори ритник в лицето му (удар № 6), който прокурорът неправилно бил отразил в обвинителния акт като опит за удар, докато той бил довършен удар (ритник). Този втори ритник в лицето му бил документиран на записа, направен от ответника, както и това, че след него си държал лицето от болка. Последният факт също не бил отразен в обвинителния акт.

       Твърди се, че след като го ритнал в корема, докато лежал на земята по негова заповед (удар № 7) - това било отразено в обвинителния акт, ответникът му заповядал да стане и, като се изправил, го ударил с ръка по главата (удар 8). Този удар не бил отразен в обвинителния акт, но бил установим от записа на ответника. След като след това отново го принудил да легне на земята, както било отразено в обвинителния акт, ответникът му нанесъл още два ритника в лицето (удари № 9 и 10), които обаче не били отразени в обвинителния акт. Те също били документирани със записа на ответника. След тези ритници ответникът за пореден път го нарекъл „циганин", а той го молел да спре и започнал да плаче - тези обстоятелства също не били отразени в обвинителния акт, но са документирани със записа на ответника.

         Твърди се още, че  след като изрекъл ответникът последната си реплика: „А, така, другия път пак кажи, че сме равни, путка майна такава", точно преди да преустанови видеозаписването, ответникът отново го ударил с ръка по главата (удар № 11). Този удар също не бил отразен от обвинението, но е документиран със записа на ответника.

Така действителният общ брой удари, които ответникът му нанесъл, бил 11 (единадесет) - 10 (десет) удара в главата и 1 (един) в тялото (корема). Неправилно в обвинителния акт били отразени само 3 удара и един опит за удар. Всички 11 удара били документирани със записа, направен от ответника, приложен по наказателното дело.

Твърди се, че направеният от ответника запис с насилията върху него придобило широка обществена видимост вследствие това, че ответникът го публикувал в социалната мрежа „Фейсбук", както и в платформата за споделяне на видеоклипове „Youtube". Видео- репортажи, включващи кадри от този запис, били вследствие тези публикации разпространени от всички основни телевизии в България, ведно със статии, описващи престъпленията на К. срещу него. Репортажите отразявали факта, че К. сам бил записал и публикувал записа във „Фейсбук". Фактът, че К. бил публикувал записа и в „Youtube", доказвал чрез електронен документ (файл), видно от Приложение № 5.

Твърди се, че от физическото насилие, което К. извършил над ищеца, последният претърпял физически страдания, изразяващи се в болки и оток в дясната част на лицето, и болки в корема, както и сърцебиене и болка в сърдечната област. Болките и отокът в дясната част на лицето му били отразени в изготвената по досъдебното производство експертиза. В продължение на около седмица след нападението (от 16.04.2016 г. до 23.04.2016 г.) изпитвал силна болка в корема. Поради това 19.04.2016 г. заедно с майка си - С.М., посетили личния си лекар, който му поставил диагноза: „контузия на коремната стена, МКБ S30.1" и му изписал терапия „Бусколизин" и „Спазмалгон".Приемал тези лекарства около седмица (от 19.04.2016 до 26.04.2016 г.).

          Твърди се, че вследствие извършеното спрямо него физическо и психологическо насилие получил сърцебиене и болка в сърдечната област, които също продължили около седмица след насилието (от 16.04.2016 до около 23.04.2016 г.). Сърцебиенето и сърдечната болка посочил пред вещото лице, което изготвило съдебномедицинската експертиза по досъдебното производство. Тези негови страдания били отразени в заключението му. На тях свидетел била майка му - С.М.. В следствие извършеното от ответника насилие над него значително време чувствал силен уплах и тревожност, сънят му бил разстроен. Страхувал се, че К. може отново да го нападне в селото, където живеели и двамата. Страдал от безсъние в продължение на около седмица след нападението. В периода 17.04.2016 г. - 24.04.2016 г. се събуждал нощем, тревожен и отивал да погледне през прозореца да не би ответникът да е около къщата им. На това ставала свидетелка неговата майка, с която спели в една стая. Заради силния страх и тревожността, които изпитвал след нападението, три пъти посетил врачка, за да му бае, съответно на 26.04.2016 г., 27.04.2016 г. и 28.04.2016 г. На 26.04.2016 г., първия път, го придружила неговата майка и С.М., която ги завела. Следващите два пъти - на 27 и 28.04.2016 г., го придружила майка му.

       Твърди се, че близо година по-късно, през февруари 2017 г., продължавал да изпитва силна тревожност. Например, на 12.02.2017 г. сънувал как ответникът дошъл в къщата му, за да си отмъсти заради това, че е осъден за насилието върху него. В съня му ответникът го пробол с нож в корема. Като видял насън кръвта, потекла от корема му вследствие намушкването, се събудил с вик. Целият треперел от страх и отишъл до прозореца, за да види дали ответникът не е около къщата му, на което свидетел стана моята майка.

       Ищецът твърди, че дълго време бил силно разстроен и потиснат поради това, че ответникът го унижил и оскърбил заради факта, че е ром. Това го накарало да се чувства малоценен и незначителен, безправен и силно уязвим. На тези негови изживявания била свидетелка майка му. Болезнените му психически преживявания се утежнили и удължили допълнително и поради публичното разпространение от страна на ответника на видеоклипа, на който били заснети насилията му над ищеца.

Извършените от ответника престъпления съставлявали деликти по смисъла на чл. 45 ЗЗД, по отношение на които деянията, тяхната противоправност и вината на ответника следвало да се приемат за доказани.

    Във връзка гореизложеното, моли съда да постанови  решение, с което на основание чл. 45 ЗЗД да осъди ответника, А.П.К., да му изплати обезщетение за причинените му от него неимуществени вреди, както следва: 1 000 (хиляда) лева за нанесената му телесна повреда и 4 000 (четири хиляди) лева за психологическото издевателство над него, основано на етническата му принадлежност, ведно със законните лихви за забава от датата на извършване на деликтите до окончателното изплащане на присъдените суми.

         Отправена е молба на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ищецът да бъде освободен от внасянето на такси и разноски по настоящето дело.

Приложени са писмени доказателства.

          Представени са писмени доказателства.

         Претендират се направените в исковото производство разноски.

         В едномесечният срок за отговор пълномощникът на  ответника адв.К.К. е депозирал писмен отговор, с който не оспорва допустимостта на гражданските искове, обосновани в исковата молба.

 Оспорва частично фактическото основание на предявените искове, както и размера на същите, за обезщетение на неимуществените вреди, които били завишени, поради което следвало да бъдат намалени до значително по - малък размер, съгласно принципите за справедливост, визирани в чл. 52 от ЗЗД.

Твърди също, че завишен бил размера на предявения иск за неимуществени вреди, в резултат на физическите болки, които бил търпял ищеца, индивидуализирани на 1 000.00 лв., в резултат на леката телесна повреда, която му е била причинена.

Заявява се, че дори и в по-голяма степен, се отнасяло и за прекомерния размер на неимуществените вреди, дължащи се на твърдените обстоятелства в исковата молба относно изживявания психологически стрес, които са индивидуализирани на 4 000.00 лв.

Претендират се сторените по делото разноски.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

По внесен в РС Пазарджик обвинителен акт е образувано НОХД № 1088/2016г. по описа на РС Пазарджик, което е приключило с одобрено от съда, постигнато между страните споразумение, съгласно което ответника К. се е признал за виновен в това,че на 16.04.2016 г. в с. Овчеполци, обл. Пазарджик е употребил насилие срещу М.Г.Й., ЕГН: ********** ***, поради неговата етническа принадлежност, поради което и на основание чл. 162 ал.2, предложение 1-во от НК, във връзка с чл. 55 ал.1 т.1 от НК, ответника К. се е съгласил да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на единадесет месеца. На основание чл. 66 ал. 1 от НК, изпълнението на определеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години.

Ответника се е признал за виновен и за това, че на 16.04.2016 г. в с. Овчеполци обл. Пазарджик е причинил лека телесна повреда по хулигански и ксенофобски подбуди на М.Г.Й., с ЕГН: ********** ***, изразяваща се в болка, поради което и на основание чл. 131 ал.1 т.12, предложение 1-во и предложение 3-то, във връзка с чл. 130 ал.2 от НК, във връзка с чл. 54 ал.1 от НК, ответника К. се е съгласил да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца.  На основание чл. 66 ал. 1 от НК, изпълнението на определеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години.

На основание чл. 23 ал. 1 от НК, ответника А.П.К. се е съгласил да му бъде определено едно общо най- тежко наказание в размер на единадесет месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.

От така постигнатото споразумение е видно, че на ответника е наложено наказание  лишаване от свобода за две извършени от него престъпления.

Съгласно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК одобреното от наказателният съд споразумение е задължително за настоящия състав на съда относно това дали е извършено това престъпление, неговата противоправност и виновността на ответника за него.

В производството по делото доказателствената тежест се носи от всяка от страните за доказване на твърдението в нейна полза факти и обстоятелства.

На основание чл. 204, ал.1 от ГПК съдът извърши оглед на движима вещ – компакт диск /лист 24 от делото/, при който се установи, че същият съдържа запис на видео клип. При възпроизвеждането му  се наблюдава разговор между ищеца и лице,  което заснема клипа. Лицето задава въпрос към ищеца – „Ние равни ли сме ?„. Ищецът отговоря – „Ако ти не искаше да ме биеш, значи и аз не искам да те бия и сме равни.“.  Лицето нанася удар с ръка в лицето на ищеца, нанася още три по-леки удари  с ръка  в главата на ищеца, нарежда му да легне на земята и  му нанася  удар с крак в лицето. През цялото време тези му действия са съпроводени с въпроси към ищеца – „Аз циганин ли съм путка майна?“.  Докато е на земята ищецът е  ритнат втори път в лицето, следва  ритник в корема. По нареждане на лицето, ищецът  се изправил.  Следва да  удар с ръка  в главата на ищеца. Отново по нареждане на лицето ищеца ляга  на земята, последват два ритника в лицето. По  нареждане на лицето ищеца  отново се изправя и е ударен още веднъж с ръка в главата.  През  цялото време ищецът моли лицето да не го удря и плаче.

Установява се също, че този видео клип е  излъчен от „Медиа БТВ“ по новините, предаването „Господари на ефира“, предаването „Тази сутрин“ по БТВ,  по  „Новините на Нова  телевизия МСАТ НВ  Нюз“.

 Интервю с ищеца е излъчено по „БТВ новините“. В предаването  „Тази сутрин“ по  БТВ  е  излъчено интервю с ищеца и с ответника.

 В предаването „Новини“ на Нова телевизия е излъчена новина за постановената присъда на ответника във връзка с нанесения от последният  побой на ищеца.

В платформа „Интернет“ е видна снимка на екран от сайта на    YouTube“, че записът с нанесеният побой е изгледан от 58 506 потребители.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка  С.М. /майка на ищеца/ се установява, че непосредствено след нанесеният на ищеца побой, последният се оплакал от болки в корема. Споделил  с майка си, че го е страх ответникът да не отиде у тях. През нощта ставал и  гледал прозорците на дома си, не можел да  спи, сънувал кошмари. След посещение при лекар му били изписани лекарства. Установява се също, че свидетелката завела сина си /ищеца Й./  три пъти  на врачка за това, че го било страх.

            Показанията на разпитаната свидетелка, съдът прецени с оглед всички останали данни по делото, вземайки предвид възможната й заинтересованост с оглед близката  й родствена връзка с ищеца, на когото е майка. След тази преценка, съдът намери, че следва да кредитира показанията на тази свидетелка за преживените от ищеца в следствие на извършеното по отношение на него престъпление на горепосочените негативни психически изживявания, болки и страдания, тъй като в тази им част показанията на свидетелката са непосредствени, последователни и логични, и не противоречат на останалите доказателства по делото, което оправдава напълно доверието, с което съдът се отнася към тяхната достоверност (чл. 172 ГПК).

На основание чл. 176 от ГПК, съдът изслуша в съдебно заседание ищеца Й., който заяви, че се почувствал „гадно и зле“, когато видял излъченото по телевизията и по интернет. Отношението към него го обидило и засрамило „почти пред целия свят“, „защото това ще стигне до всякъде - че ми нанася удари по корема лицето и че ме цова“.

За уважаване на предявените искове следва да бъде доказано наличието на елементите, включени във фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, а именно – деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, и вина. Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Воденото срещу ответника наказателно производство е приключило с одобрено от съда споразумение. Същото, съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК, има последиците на влязла в сила присъда. Предвид горното и на осн. чл. 300 от ГПК, съдът приема за доказани три от петте предпоставки за ангажиране на отговорност за непозволено увреждане, а именно, наличието на деяние, неговата противоправност и вина.

Ищецът ангажира отговорност на ответника за причинените му увреждания. След като е налице причинна връзка между поведението на ответника с настъпилия вредоносен резултат, последният отговаря за причинените вреди.

Установи се по делото от съдържащият се на компакт диск видеозапис, възпроизведен в съдебно заседание, че ответника е употребил физическо насилие по отношение на ищеца - удари с ръка и ритници в главата и корема, обиди, изразяващи се в многократното използване на обръщението „путка майна", демонстрация на физическо надмощие и доминиране Мирно, лягай долу. Ако реша да те утрепя, какво ще те правя, бе?". Отправена  забрана към ищеца -  да посещава занапред центъра на селото, в което живее. Унижение, чрез заставянето му да легне на земята - първоначално чрез удар, който го е повалил, а по-късно чрез заплахи, а също и чрез записването на насилническите действия и унизяващите обръщения и разпространението на записа сред неограничен кръг лица, чрез публикуването му в интернет пространството.

За извършването на тези деяния от страна на ответника свидетелстват, както приетите по делото като доказателства – видеозаписи и свидетелски показания, така и заключението на СМЕ, извършена в хода на ДП № 565/2016г. по описа на РУ Пазарджик, което е неразделна част от НОХД №1088/2016г. по описа на РС Пазарджик, приобщено по настоящото исково производство.

Съдебният лекар – д-р Пеев заключава, че при извършеният преглед на 16.04.2016г. се установява, че на М.Й. е нанесен травматичен оток по дясната част  на лицето, в областта на дясната буза и болезненост в областта на корема. Заявява, че горепосочените травматични увреждания са причинени  по механизма на действие на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени при удари с шамари по лицето и ритници по корема, към момента на инкриминираната дата. Липсата на травматични увреждания в областта на корема означава според експерта, че или нанесените удари са били с малка сила и не са оставили видими следи от насилие или са избледнели до момента на прегледа. В заключителната част на СМЕ, се дава становище, че описаните травматични увреждания са причинили на пострадалия Й. – болка, по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК.

Установените в настоящото исково производство - нанесен побой над ищеца, унизяващите обръщения към него, тяхното заснемане и разпространение чрез социалните мрежи сред неопределен кръг от лица, не бе оспорено и отречено от ищцовата страна.

Действията на ответника, доказани по делото и техните детайли, както и последиците от същите върху ищеца, споделени от последният пред състава на съда, навеждат на безспорният извод, че чрез демонстриране на физическо и психическо надмощие, всяващо страх, ответника е причинил душевни страдания и травми на ищеца. Извършените от страна на ответника действия на насилие, обиди и оскърбления, безспорно са причина за последващия страх, изпитван от ищеца./показанията на св. М./

При преценка на доказателствата по делото, съдът съобрази и възрастта на пострадалия - /17годишен/, с оглед на която същият е  относително беззащитен и психически лесно раним. В тази връзка съдът отчете и обстоятелството, че  извършеното посегателство върху личността на ищеца и евентуалното въздействие на същото по отношение на бъдещото му оформяне като характер, емоционалност и социална адаптивност,  биха могли да формират едно трайно негативно отношение към хора имащи различен от неговият етнос.

Справедливото обезщетяване на неимуществените вреди изисква съдът да определи точен паричен еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди на пострадалия. В тази насока, съдът съобрази следните установени по делото обстоятелства: вида и характера на констатираните телесни увреждания - лека телесна повреда, нанесена по хулигански и ксенофобски подбуди, начина на извършване на увреждането – умишленото му причиняване, болките и страданията, претърпени от ищеца.  Съобрази се и безспорно установената нанесена психическа травма на ищеца, която е последвана от страх, срам и чувство за малоценност.

Претърпените от ищеца морални страдания и физически болки, несъмнено представляват пряка и непосредствена последица от извършеното от ответника  неправомерно деяние. С оглед на това на ищеца, в качеството му на пострадал се дължи предвиденото в чл. 45 от ЗЗД обезщетение. Ето защо съдът намери, че предявеният иск за обезвреда по повод на извършеното по отношение на ищеца престъпление по чл. 131 ал.1 т.12, предложение 1-во и предложение 3-то, във връзка с чл. 130 ал.2 от НК се явява доказан, както по основание, така и по размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Именно поради факта, че гражданският съд е този който разглежда гражданските последици от деянието, то в правомощията и задължение на същият е да прецени до каква степен, съобразно доказателствата по делото на ищецът са причинени твърдените от него неимуществени вреди.

Предвид безспорно установените по делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният иск за обезвреда за извършено от ответника престъпление по чл. 162 ал.2, предложение 1-во от НК е основателен.

При определяне размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди от това престъпление, съдът отчете, че в резултат на същото ищецът е преживял чувства на безпомощност, страх, обида, срам и унижение. Вземайки впредвид всички тези доказани по делото обективни факти от значение в тази насока, съдът намери, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди за престъплението по чл. 162 ал.2, предложение 1-во от НК е сумата от 2400 лева, до който размер искът му по чл. 45 от ЗЗД следва да се уважи, като основателен, а в останалата му част, до претендирания с него по-голям размер от 4000 лева, следва да се отхвърли, като неоснователен, защото в тази му отхвърлена част, претендираното с него обезщетение надхвърля общественият критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, обусловен от установените по делото горепосочени обективни обстоятелства от значение.

Неоснователни и недоказани по делото са възраженията, наведени от ответника, чрез процесуалният му представител, че не е установено същият да е претърпял описаните в исковата молба и доразвити в писмените бележки болки и страдания.

При този изход на делото по иска за обезвреда, следва да бъде уважен и акцесорният иск по чл. 86, във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД за присъждане на законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на присъдените суми.

         С оглед размера на уважените от съда искове, сторените и претендирани от ищеца разноски, изчерпващи се с платения от него адвокатски хонорар от 600.00лева по договора за правна защита и съдействие от 08.12.2017г., за който са представени доказателства за реално изплащане /лист 65 и 66 /, следва да бъдат възложени в тежест на ответника, съразмерно с уважената част от исковете или сумата от 408.00 лева, а сторените от ответника разноски по делото възлизащи на сума от 580.00 за адвокатско възнаграждение, видно от договора за правна защита и съдействие от 07.11.2017г., за който също са представени доказателства за реално плащане  /лист 48 /, следва да бъдат възложени в тежест на ищеца съразмерно с отхвърлената част от исковете или сумата от 185.60 лева. /чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК/.

Ищецът е освободен от задължението да внася държавна такса и разноски за производството /чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК/. Поради това и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Пазарджик държавната такса в размер на 4% от присъдените обезщетения, а именно:136.00лв.    

Воден от горните мотиви, Пазарджишкият районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

  ОСЪЖДА А.П.К., ЕГН: ********** *** да заплати на М.Г.Й., ЕГН: **********  със съгласието на С.И.М., ЕГН: ********** в качеството й на негов законен представител - майка, чрез адв.М.И. от САК, сумата от 1000.00 лева за обезщетение на причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, от извършеното на 16.04.2016г. престъпление по чл. 131 ал.1 т.12, предложение 1-во и предложение 3-то, във връзка с чл. 130 ал.2 от НК в едно със законна лихва върху тази сума, считано от 16.04.2016г. до окончателното й изплащане.

  ОСЪЖДА А.П.К., ЕГН: ********** *** да заплати на М.Г.Й., ЕГН: **********  със съгласието на С.И.М., ЕГН: ********** в качеството й на негов законен представител - майка, чрез адв.М.И. от САК, сумата от 2400.00лв. лева за обезщетение на причинените му неимуществени вреди от претърпяно насилие, основано на етническата принадлежност от извършеното на 16.04.2016г. престъпление по чл. 162, ал.2, предл. 1-во от НК в едно със законна лихва върху тази сума, считано от 16.04.2016г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Г.Й., ЕГН: **********  със съгласието на С.И.М., ЕГН: ********** в качеството й на негов законен представител - майка, чрез адв.М.И. от САК иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени с извършено на 16.04.2016г. престъпление по чл. 162, ал.2, предл. 1-во от НК в останалата му част над 2 400.00лв. до пълния предявен размер от 4 000.00 лв., като неоснователен и недоказан.

         ОСЪЖДА А.П.К., ЕГН: ********** *** да заплати на М.Г.Й., ЕГН: **********  със съгласието на С.И.М., ЕГН: ********** в качеството й на негов законен представител - майка, чрез адв.М.И. от САК, сумата от 408.00 лева, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

         ОСЪЖДА М.Г.Й., ЕГН: **********  със съгласието на С.И.М., ЕГН: ********** в качеството й на негов законен представител - майка, чрез адв.М.И. от САК, да заплати на А.П.К., ЕГН: ********** ***, сумата от 185.60 лева, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА А.П.К., ЕГН: ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкият районен съд ДТ в размер на  136.00лв.

         РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

                           

                                                                  СЪДИЯ: