Решение по дело №1107/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 391
Дата: 26 юли 2021 г. (в сила от 4 септември 2021 г.)
Съдия: Явор Димов Влахов
Дело: 20214520201107
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 391
гр. Русе , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно наказателно
дело № 20214520201107 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Ц. П. АТ., от гр. Русе, до Русенския Районен съд
против наказателно постановление № 226-33/01.09.2020 г. на Директора на
ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение на чл.209а, ал.1/изм./ от Закона за
здравето /ЗЗ/ и на основание същата правна норма, на А. било наложено
наказание “Глоба” в размер на 300.00 лв.
Жалбоподателя моли съда да отмени наказателното постановление,
като необосновано и незаконосъобразно.
За административнонаказващият орган, редовно призовани, се явява
упълномощен юрисконсулт, който моли Съда да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателя, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява
упълномощен процесуален представител, който моли Съда да отмени
1
наказателното постановление, като излага аргументи за наличието
съществени нарушения на процесуалните правила.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 13.03.2020 г. в Р.България била обявена пандемичната обстановка по
повод разпространението на заразата от COVID–19, наложена със Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение и обявена с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., за преодоляване на
последиците. В тази връзка здравният министър, в рамките на правомощия по
му чл.63, ал.4 от ЗЗ въвел, с многобройни заповеди, сред които и Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г.,
временни противоепидемични мерки на територията на Р.България. С т.1 от
Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. била допълнена Заповед № РД-01-
124/13.03.2020 г., като била въведена т.9, задължаваща всички лица, когато се
намират в закрити или на открити обществени места да имат поставена
защитна маска за лице или друго средство, покриващо устата и носа. Според
т.2 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. мярката по т.9 била в сила от
12.04.2020 г. до 26.04.2020 г., включително. Със Заповед № РД-01-
236/24.04.2020 г. на министъра на здравеопазването Заповед № РД-01-
197/11.04.2020 г. била изменена, като в т.2 думите „26.04.2020г.
включително“ били заменени с „13.05.2020 г. включително“.
На 19.04.2020 г., около 23.00 ч., свид. С.В. и И.С. – полицейски
служители от Второ РУ при ОД МВР-Русе изпълнявали служебните си
задължения по охрана на обществения ред, като извършвали обход по ул.
“Студентска“ в гр. Русе. Когато достигнали до Русенски университет „Ангел
Кънчев“, полицейските служители видели трима младежи, стоящи до лек
автомобил и разговарящи. Полицейските служители констатирали, че и трите
лица били без поставени защитни маски за лице или друго средство,
покриващо устата и носа им. Приближили се до тях, представили се и
извършили проверка на самоличността им. Установили, че едно от лицата без
маска е жалб. Ц. П. АТ..
При така установеното, свид. С.В. преценил, че А. е извършил
нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, тъй като на 19.04.20 г. в
2
23.10 ч. нарушил противоепидемичните мерки въведени от Министъра на
здравеопазването със Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със
Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. като пребивава на обществено място без
поставена защитна маска или друго средство покриващо носа и устата, за
което му съставил АУАН.
След като се запознал с процесния АУАН,
административнонаказващият орган преценил, че са налице предпоставките
на чл.33, ал.2 от ЗАНН с оглед данните за наличие на престъпление по чл.355
от НК, поради което прекратил административнонаказателното производство
и изпратил материалите на РП Русе.
След като се запознал с материалите по преписката, с Постановление от
03.08.2020 г. наблюдаващият прокурор отказал да образува наказателното
производство, като приел, че деянието на А. представлява маловажен случай
по смисъла на чл.9, ал.2 от НК и изпратил материалите по преписката на
Директора на ОД МВР-Русе за преценка наличието на административно
нарушение по ЗЗ.
След получаване на постановлението и въз основа на акта за
установяване на административното нарушение, Директора на ОД на МВР
гр.Русе издал обжалваното наказателно постановление, с което за
допуснатото нарушение и на осн. чл.209а, ал.1 от ЗЗ на Ц.А. било наложено
наказание “Глоба” в размер на 300.00 лв.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съдът констатира, че при издаване на наказателното постановление, е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е
самостоятелна предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
Аргументите в тази насока са следните:
Както бе посочено и по-горе, обжалваното НП било издадено след
прекратяване на административнонаказателното производство на основание
3
чл.33, ал.2 от ЗАНН, с надлежна резолюция върху АУАН № 226-
ЗЗ/19.04.2020 г. При това положение съставеният от свид. В. акт изгубил
своето правно значение и последващо административнонаказателно
производство е могло да бъде образувано само на основание чл.36, ал.2 от
ЗАНН, за деяние, установено в хода на проверката на прокуратурата. От
посоченото в атакуваното наказателно постановление обаче става ясно, че
АНО се позовал не на постановлението на наблюдаващия прокурор, каквато
процесуална възможност му предоставя разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН,
а на АУАН № 226-ЗЗ/19.04.2020 г., сложил началото на
административнонаказателно производство, което към този момент вече било
прекратено по силата на чл.33, ал.2 от ЗАНН. По този начин съществено била
нарушена процедурата по ангажиране административнонаказателната
отговорност на жалб. Ц.А..
Поради това, само на това основание, като незаконосъобразно
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
В контекста на изложените доводи за налични процесуални основания
за отмяна на НП, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, Съдът не намира за необходимо да обсъжда същото от
материалноправна страна, изследвайки въпросите извършено ли е деяние,
съставомерно ли е то и неговото авторство, тъй като такъв анализ предпоставя
наличие на законосъобразен акт, а процесния не е такъв. Единствено за
пълнота, следва бъде отбелязано, че в конкретния случай, съществуват
безспорни правни аргументи и за неправилно приложение на материалния
закон от АНО. Основанията за този извод са следните:
Бе установено от събраните по делото доказателства, че на 19.04.2020
г., около 23.10 ч. жалб. А. е престоявал на открито обществено място – на
ул.“Студентска“, в близост до Русенски университет, без поставена защитна
маска или друго средство покриващо носа и устата, което от обективна
страна действително е нарушение на въведената на територията на Р.България
с т.9 на Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-
197/11.04.2020 г. временна противоепидемична мярка, задължаваща всички
лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места да имат
поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо устата и
носа.
4
В същото време, при изследване причините и последиците от
извършеното от жалб. А., както и тежестта на нарушението, неговата
обществена опасност, застрашени ли са права на гражданите, собствеността,
установения с Конституцията правов ред или други интереси, защитени от
правото, Съдът достига до извода, че с деянието си наказаното лице макар и
формално да е осъществило признаците на предвиденото административно
нарушение, то това деяние с оглед незначителността на вредни последици и
смекчаващите отговорността обстоятелства е с по-ниска степен на
обществена опасност и представлява маловажен случай по смисъла на чл.93,
т.9 от НК, респ. АНО е следвало да приложи разпоредбата на чл.28, б.”а” от
ЗАНН, като не наложи наказание, а предупреди нарушителя, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съдът счита, че в конкретния случай предпоставките да се приеме
случая за маловажен са налице:
На първо място, видно от събраните и неоспорени доказателства по
делото, в случая деянието на А. е осъществено на сравнително изолирано
място, в тъмната част на денонощието и в присъствието само на още две лица,
без данни за когото и да било тримата да са имали грипоподобни или други
симптоми на вирусно заболяване, при което очевидно опасност от заразяване
на други лица или на самия жалбоподател била минимална.
Освен това, фактът, че обсъжданата противоепидемична мярка била
отменена по-късно със Заповед № РД–01-247/01.05.2020 г. на Министър на
здравеопазването и не била въведена отново впоследствие, макар и при
влошаване на епидемиологичната обстановка в страната, налага извода за
преоценка от страна на компетентните органи на необходимостта от някои от
мерките.
На трето място, установява се от доказателствата по делото, че
жалбоподателя е съвсем млад човек, току що навършил пълнолетие, ученик в
12-и клас и нереализиращ доходи, на издръжка на родителите си, при което
макара и наложена в минимален размер, глобата от 300лв. освен, че е
непосилна за него, но е и непропорционална на обществената опасност на
деянието и дееца.
5
И на последно място, липсват доказателства по делото, от деянието на
А. да са настъпили други вредни последици извън съставомерните.
Поради изложеното дотук Съдът намира, че конкретният случай, с
оглед липсата на вредни последици и наличието само на смекчаващи
отговорността обстоятелства, е с незначителна обществена опасност,
респективно разкрива белезите на маловажно нарушение, а
административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния
закон, като не приложил разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, макар
предпоставките за това да били налице. В този смисъл е и задължителното за
прилагане Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005
г., на ВКС.
Предвид изложеното Съдът намира, че неправилно и в нарушение на
материалния закон е ангажирана отговорността на Ц.А. за извършено от него
нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, поради което, и като материално
незаконосъобразно, обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено.
По отношение на разноските:
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административно-процесуалния кодекс. Съобразно чл.143, ал.1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
По делото Ц.А. се представлявал от упълномощен процесуален
представител – адв. Д.М. от АК-Русе, на когото заплатил хонорар в размер на
300.00 лв., съобразно приложените по делото адвокатско пълномощно и
договор за правна защита и съдействие. В хода на съдебните прения, адв. М.
претендира присъждането в пълен размер на разноските за адвокатско
възнаграждение.
От страна на АНО е направено своевременно възражение за
6
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, съгласно чл.63, ал.4 от
ЗАНН.
Договореният между страните размер на адвокатското възнаграждение
не надвишава определения минимум /300.00 лв./ в нормата на чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, приложима по силата на чл.18, ал.2 от същата наредба.
Поради това Съдът не разполага с възможност да определи разноски за
адвокатско възнаграждение в по-нисък от този размер.
Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на
разноски от административен орган" е поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Административнонаказващ орган в настоящият случай е Директора на
ОД МВР-Русе, част от структурата на Областна Дирекция на МВР-Русе.
С оглед на изложеното, понастоящем Областна Дирекция на МВР-Русе
следва да бъде осъдена да заплати на жалб.Ц. П. АТ., от гр. Русе разноските
по делото - за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 300.00
лв.
Поради това и на основание чл. 63, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, вр. чл.143,
ал.1 АПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 226-ЗЗ/01.09.2020г. на
Директора на ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение на чл.209а, ал.1 /изм./
от Закона за здравето и на основание същата правна норма, на Ц. П. АТ., от
гр.Русе, ЕГН-********** било наложено наказание “Глоба” в размер на
300.00 лв.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР-Русе, да заплати на Ц. П. АТ.,
от гр.Русе, ЕГН-**********, направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 /триста/ лв.
7

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8