Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 03.01.2020 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският
районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на трети
януари през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като
разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 798 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен
иск за изменение на съдебно определена издръжка с правно основание чл. 150 СК,
вр. с чл. 143 СК.
В исковата молба се твърди, че по силата на решение № .г. по гр. д. № .г.
по описа на РС - Радомир бил изменен размерът на месечната издръжка, която
ответницата Д.В.В. се е задължила да заплаща на
ненавършилото си пълнолетие дете Г.В.В.
чрез нейния баща и законен представител В.Г.В., на сумата от 68,00 лева
месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпване на
обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до издължаването ù.
Впоследствие, с решение от 06.08.2015г. по гр. д. № .г. по описа на РС –
Радомир размерът на месечната издръжка, заплащана от майката, бил изменен на
95,00 лева, считано от 11.06.2015 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до издължаването ù.
Посочва, че от датата на последното изменение на издръжката изминали повече
от четири години, през което време нуждите на детето от средства за издръжка
нараснали. Определената издръжка в размер на 95,00 лева била крайно
недостатъчна, с оглед увеличените нужди на детето и необходимостта му от храна,
дрехи, лекарства и пр., поради което моли съда да постанови решение, с което да
бъде увеличен размерът на получаваната от детето месечна издръжка, като бъде
осъдена ответницата Д.В.В. да заплаща месечна
издръжка на малолетното дете си Г.В.В. чрез нейния
баща и законен представител В.Г.В., в размер на 160,00 лева (след допуснато
изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК), считано от датата на
предявяване на иска – 08.10.2019 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до издължаването ù.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В с. з. страните,
редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител.
От събраните по
делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а се
установява и от събраните по делото писмени доказателства, че ищецът В.В. и ответницата Д.В.
са родители на малолетното дете Г.В.В., с ЕГН: **********.
С решение № .г. по гр. д. № .г.
по описа на РС - Радомир е изменен размерът на месечната издръжка, която
ответницата се е задължила да изплаща на ненавършилото си пълнолетие дете, на
сумата от 68,00 лева месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба
до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до издължаването
ù.
Впоследствие, с решение от
06.08.2015г. по гр. д. № .г. по описа на РС – Радомир размерът на месечната
издръжка, заплащана от майката, бил изменен на 95,00 лева, считано от
11.06.2015 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
издължаването ù.
От приетия по делото социален
доклад и от заявеното от социален работник от отдел „Закрила на детето“ към ДСП
– Радомир при неговото изслушване в съдебно заседание, се установява, че е в
интерес на детето да се увеличи размерът на издръжката, която заплаща майката,
с цел осигуряване на нормални условия за живот и развитие и покриване на
ежемесечните потребности на детето, свързани с обучение и здравни нужди.
Приетото за установено от
фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск за
изменение на присъдена на ненавършило пълнолетие дете издръжка с правно
основание чл. 150 СК, вр. чл. 143 СК е допустим, а разгледан по същество е основателен.
Съгласно нормата на чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка може да бъде изменена. Искът се предпоставя от наличието
на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменение на присъдената
издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки
(т. 19 ППВС № 5/16.11.1970 г.).
По делата за
издръжка съдът следва да изясни първо действителните нужди на търсещия издръжка
и материалните възможности на дължащите такава и тогава да определи издръжката, която ответникът дължи.
Размерът на издръжката не е абсолютна величина
и подлежи на преценка във всеки конкретен случай.
До навършване на пълнолетие
правото на децата на издръжка от своите родители е безусловно. Пълният размер
на издръжката, нужна за детето, се разпределя между двамата родители, съобразно
техните възможности. Съобразяват се също грижите и издръжката в натура,
предоставяни непосредствено от родителя, упражняващ родителските права. На
преценка подлежат и потребностите на детето, като се съобразят обикновените
условия на живот на деца от същата възраст.
Настоящият
съдебен състав намира, че една от алтернативните предпоставки за уважаване на
предявената претенция е налице, тъй като от влизане в сила на съдебното решение, с което е определена
издръжка на детето в размер на 95,00 лева е изминал
период от повече от четири години, през който
детето Г. е пораснало още повече, респ. са се променили неговите потребности във всякакъв аспект. Това
обстоятелство обуславя и изменение на неговите ежедневни битови потребности, в
посока на тяхното повишаване, следователно необходими са повече финансови
средства не само за храна, но са нараснали и нуждите му от
облекло, обувки, медицински продукти и пр. Освен това детето е в период
на интензивно физическо и психическо израстване, при което
непрекъснатото увеличаване
на нуждите му, респ.
увеличаването на разходите за отглеждането и възпитанието
му се презумира. Освен това Г. е ученичка в шести клас и необходимостта от усвояване на
повече и разнородни знания и умения е нараснала, а оттам
е повишена и нуждата от
закупуване на допълнителни учебни
пособия.
Допълнителен фактор е и изменението на икономическата
обстановка в страната, доказателство
за което е и увеличението
на размера на минималната работна
заплата, която към датата на определяне на издръжката на малолетното дете е била в размер на .0,00 лева (ПМС № 139/04.06.2015 г.),
а към датата на приключване на устните състезания по делото е в размер
на 610,00 лева (ПМС № 350/19.12.2019 г.). Минималният размер на издръжката
на едно дете е равен на една четвърт от размера на минималната работна заплата – чл.
142, ал. 2 СК, т. е. към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело, размерът на минималната
издръжка възлиза на 152,50 лева.
При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка
може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
Следователно, налице
е една от алтернативно предвидените предпоставки за
уважаване на предявения иск, тъй като е налице трайно изменение на обстоятелствата
по смисъла на чл. 150 СК.
Двамата родители дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на
всеки от тях поотделно, като се отчетат съответно грижите на родителя, при
когото се отглежда детето. Между страните не е спорно, че родителските права се
упражняват от бащата В.Г.В..
В конкретния случай възможностите
на родителите не са големи, поради което размерът на дължимата издръжка следва
да бъде определен съобразно техните възможности. При определяне на размера на
издръжката съдът взе предвид нарасналите нужди на детето Г. и намира, че е
задължен да приведе размера на издръжката му в съответствие с възможностите на
родителите да дават такава. Не се установи в процеса ответницата да има алиментни задължения към други малолетни или непълнолетни
лица. Доходите ù
не са доказани в процеса, поради което съдът намира, че те са в порядъка на
установения размер на минимална работна заплата за страната към момента – 610,00
лева, доколкото приема, че същата е в работоспособна възраст. Освен това, ищецът
е този, който полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на малолетното
дете и в тази връзка той поема ежедневните разходи за консумативи (ел. енергия,
отопление, комуникации, ВиК услуги и др.).
Съобразявайки трайно нарасналите
потребности на детето Г. през изминалите повече от четири години, както и
разбира се възможностите на двамата родители да дават издръжка, съдът намира,
че е необходима сума в размер на 260,00 лева месечно. Преценявайки конкретните
потребности на детето, статистическите данни за страната и възможностите на
неговите родители, съдът намира, че майката следва да поеме по-голямата част, а
именно сума в размер на 160,00 лева, а бащата - останалата част в размер на 100,00
лева, поради което исковата претенция следва да се уважи
в пълния предявен
размер за сумата от 160,00 лева месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба – 08.10.2019 г. до настъпване
на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното ù изплащане.
На основание
чл. 242, ал. 1 ГПК съдът следва
да постанови предварително изпълнение на решението в частта му относно
издръжката.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът
има право да иска
присъждане на разноски, но доколкото по делото липсват доказателства за
направени такива, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на съдебната
власт съответната държавна такса върху присъденото изменение на издръжката,
която възлиза на сумата от 93,60 лева.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, определена с решение от 06.08.2015г. по гр. д. № .г. по описа на
РС – Радомир, която Д.В.В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б.д., кв. „М.”, бл. ., вх. „.“,
ет. ., ап. . е осъдена да заплаща на малолетната Г.В.В., с ЕГН: **********, чрез нейния баща и
законен представител В.Г.В., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, като я увеличава от 95,00 лева (деветдесет и пет лева) на 160,00 лева (сто и шестдесет
лева) месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.10.2019
г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на
правопроменящи или правопрекратяващи
обстоятелства.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Д.В.В., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Б.д., кв. „М.”, бл. ., вх. „.“, ет. ., ап.. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС
- Радомир в полза на бюджета на съдебната власт сума в размер на 93,60 лева (деветдесет
и три лева и шестдесет стотинки), представляваща държавна такса върху изменения
размер на издръжката.
Решението може да
бъде обжалвано от страните пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от 03.01.2020 г.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.