Решение по дело №1168/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1265
Дата: 16 юли 2021 г. (в сила от 16 юли 2021 г.)
Съдия: Радостин Георгиев Петров
Дело: 20213100501168
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1265
гр. Варна , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова

Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20213100501168 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 267925/02.02.2021г. на ВРС,
подадена от Б. К. Р., чрез пълномощника му адв. С.З., срещу решение № 260118/18.01.2021
г. по гр. дело № 6028/2019г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени искове с правно
основание по чл.265, ал.1, пр.3 от ЗЗД, във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, предявени от Б. К.
Р., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ж.к. „****“ бл.28, вх.6, ет.2, ап.123 срещу "ХОРОС
ГК" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, представлявано от управител О.П.Д., да
се постанови намаляване на възнаграждението на ответника със сумата от 3000 лева (три
хиляди лева), която сума е необходима за поправка на изработеното с недостатъци, и която
сума се явява част от договореното и заплатено от ищеца възнаграждение по Договор №18
от 02.04.2018г. за доставка, монтаж на оборудване – цялостно обзавеждане на жилището на
ищеца, находящо се в гр.Варна, като се осъди ответника да заплати тази сума в полза на
ищеца по делото, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 18.04.2019г. до окончателното й заплащане, както и да се осъди ответника за
заплати в полза на ищеца сумата от 1530 лева (хиляда петстотин и тридесет лева),
представляваща неустойка на основание чл.92 от ЗЗД, поради забавяне на доставката и
монтажа с повече от шест месеца.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и
1
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуални норми.
Неправилно ВРС е приел исковите претенции като главна и акцесорна и се е произнесъл в
този смисъл. Неправилно са коментирани събраните по делото доказателства, вкл. СТЕ и
гласните доказателства. Превратно са тълкувани договорените условия по договора за
изработка. Въззивникът сочи, че обжалваното решение не е мотивирано, не са обсъдени
забавените срокове на изработка, както и неточното изпълнение. По делото не е представено
пълномощно от свидетеля на ответника за сключване на договора. Излага, че компютърното
изчертаване на договорените параметри и материали е извършено след уговорената дата на
изработка. Сочи, че релевантни за спора са изпълнените ръчно чертежи. Излага, че не се
касае до преработка, а замяна на негодни компоненти. Твърди, че не е необходимо да
доказва, че той е направил изявление за разваляне на договора, а се счита, че такова
изявление е направено със заявяване на претенция досежно последиците от развалянето.
Излага, че неправилно е отхвърлена претенцията за неустойка, въпреки констатираното от
ВРС забавяне в изпълнението. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което исковете да бъдат уважени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна "ХОРОС ГК" ЕООД, ЕИК
*********, чрез адв. Д.Ф., в писмен отговор оспорва жалбата и от своя страна излага
коментар на изложените в нея оплаквания. Счита, че постановеното първоинстанционно
решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода на производството
доказателства и при правилно приложение на материалните и процесуални правни норми.
По същество счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради което отправя
искане за потвърждаването му.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът се
представлява от адв. С.З. от ВАК, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена, ведно с
присъждане на направените по делото разноски.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемото
дружество не се представлява. Преди съдебно заседание е постъпила молба от адв. Д.Ф., с
която моли жалбата да бъде отхвърлена.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на Б. К. Р. за
осъждане на ответника "ХОРОС ГК" ЕООД да му заплати следните суми: сумата от 1530
лева, представляваща неустойка по договор №18/02.04.2018г. поради забавяне на доставката
и монтажа на обзавеждането на жилището на ищеца с повече от шест месеца, сумата от 3000
лева, необходима за поправка на изработеното с недостатъци по договор №18/02.04.2018г. за
доставка, монтаж на оборудване – цялостно обзавеждане на жилището на ищеца, находящо
се в гр.Варна, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба
– 18.04.2019г. до окончателното й заплащане.
2
В исковата молба се твърди, че претенцията на ищеца произтича от сключен с
ответника Договор №18/02.04.2018г., за доставка, монтаж на оборудване – цялостно
обзавеждане на жилището му в гр.Варна. Съгласно чл.1 от раздел II от договора, ищецът
следвало да заплати сумата на три вноски, както следва: 30% - 5000 лева, авансово при
сключване на договора; 65% - 9500 лева от един до три дни преди доставка и 5% - 800 лева
след монтаж. Сочи се, че на 03.04.2018г. е превел на изпълнителя 5000 лева, представляваща
30% авансово плащане. Съгласно чл.1 от раздел IV от договора, срока за доставка е бил
определен и дописан от изпълнителя на ръка в договора за 10-20 май 2018г. След 20 май
2018г., въпреки липсата на доставка и монтаж, както е уговорено в договора, на 04.06.2018г.
от ищцовата банкова сметка е преведена по банковата сметка на изпълнителя сумата от 9500
лева, представляваща 65% от уговорената по договора сума. На 11.06.2018г., също е нямало
нито доставка, нито монтаж. Ищецът сочи, че претендираната сума представлява
необходимата такава за поправка на изработеното с недостатъци и в отклонение на
поръчката. Твърди, че за описаните недостатъци претендира сумата, която е необходима за
поправка на изработеното с недостатъци и в отклонение на поръчката съгласно договора,
като конкретизира претенцията си досежно мебелите в „Детска стая момиче“, „Детска стая
момче“, „Спалня родители" и „Дневна-хол“.
С писмен отговор ответникът "ХОРОС ГК" ЕООД излага становище за
недопустимост на исковете, евентуално неоснователност. Не се оспорва сключеният договор
№ 18/02.04.2018г. за изработка и последвалите преговори по него с пълномощник на
дружеството Д.К., но се оспорва твърдяното неточно изпълнение. Излага, че забавянето в
доставката и монтажа на мебелите се дължи на изпълнение на допълнителни претенции на
съпругата на възложителя, несвързани с договореното, като например част от изработеното
и за двете детски стаи е било преработено без заплащане, тъй като й се сторило грозно или
като поръчан размер (за един от шкафовете), или като поръчани елементи за украса (от чам).
Частите на мебелите с елементи от чам, чиито плоскости не могат да се използват при
преработката съобразно претенциите на г-жа Р.а, чийто съпруг не присъствал на доставката
и монтажа на мебелите поради служебни ангажименти извън страната, и понастоящем се
съхраняват в склада на дружеството.
Сочи се, че технологичният процес в дружеството при изработка на мебели, които не
са изложени в магазина за продажба, включва посещение на адрес, уточняване за
местоположение, особености на равнините, в които ще се разположат, работен чертеж
/схема/, изчертаван пред клиента на ръка, уточняване на размерите с клиента, на
материалите за изработка с клиента, оценяването на всеки модул поотделно с клиента.
Работният чертеж винаги се съставя в присъствието на клиента и може да съдържа различни
варианти на материали с посочени цени. Приложението към договора за изработка съдържа
избраното от клиента като материали, цени, обков и др. под., като неизбраните ценови
варианти по работният чертеж могат да се зачеркват и отпадат. Така е направено и в случая
и това е в съответствие с практиката при индивидуални поръчки в мебелното производство.
3
След това се сключва и договорът за изработка. Като допълнителна поръчка с допълнително
заплащане, което в случая не е изисквано, работните схеми /съставените на ръка пред
клиента/ се изчертават допълнително с помощта на технически средства.
Ответникът счита, че е изработил мебелите точно, съобразно възложеното по
договор, приложения - описания към него за използвани, избрани от възложителя материали
и размери, въз основа на чертежи с конкретен изглед, размери, допълнителни технически
подробности относно материали за изработка и оборудване и посочена единична цена както
на всяка една мебел, така и общо, по стаи, оформили окончателната цена на договора, с
което е изпълнил добросъвестно ангажиментите си по него.
Излага, че всички дефекти на доставеното обзавеждане били явни. Съобразно
посоченото в Раздел III, т. 5 от договора, ако възложеното е изпълнено в договорените
срокове, количество и качество, възложителят е дължен да приеме поръчката. Самият факт,
че обзавеждането се намира в дома на ищеца сочи, че той е приел поръчката такава, каквато
е била - в срок, предвид претенциите на съпругата му, количество и качество. Претенцията
за неустойка се сочи, че е неоснователна, тъй като забавянето в изработването на мебелите
не се е дължало на причини в изпълнителя, а в допълнително предявени изисквания и
претенции от страна на изпълнителя, които са били удовлетворявани, за сметка на
изпълнителя, дори без да е искано допълнително заплащане.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
В първоинстанционното решение правната квалификация правилно е посочена
текстово – заплащане на разходите, необходими за поправката на изработеното с
недостатъци, поради което неточното изписване на основанието на иска – чл.265, ал.1, пр.3
от ЗЗД, вместо чл.265, ал.1, пр.2 от ЗЗД не се отразява на допустимостта на съдебния акт.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на
императивна правна норма.
Между страните не е налице спор, че между тях е сключен Договор №18/02.04.2018г.,
4
за доставка и монтаж на оборудване – цялостно обзавеждане на жилището на ищеца в
гр.Варна. Съгласно чл.1 от раздел II от договора, ищецът е следвало да заплати на ответника
сумата на три вноски, както следва: 30% авансово при сключване на договора; 65% от един
до три дни преди доставка и 5% след монтаж. Не е налице спор, че на 03.04.2018г. ищецът е
превел на изпълнителя 5000 лева, представляваща 30% авансово плащане. Съгласно чл.1 от
раздел IV от договора, срока за доставка е бил определен и дописан от изпълнителя на ръка
в договора за 10-20 май 2018г. Не е налице спор, че към този момент не е извършена
доставка и монтаж на оборудването. Безспорно е и обстоятелството, че на 04.06.2018г. от
ищцовата банкова сметка е преведена по банковата сметка на изпълнителя сумата от 9500
лева, представляваща 65% от уговорената по договора сума.
Въззивният съд споделя извода на ВРС, че доставката на оборудването е започнало
на 18.06.2018г. и окончателно доставката и монтажа са завършени на 02.11.2018г. Това
обстоятелство се потвърждава и от показанията на свид. Г.Г.-Р.а, ценени с оглед
разпоредбата на чл.172 от ГПК. Освен това, нито се твърди от ответника, нито е представил
доказателства да е съставил приемо-предавател протокол, т.е. че е поканил поръчващия да
приеме работата. Исковата молба е подадена на 18.04.2019г., т.е. в шестмесечния срок по
чл.265, ал.3 от ЗЗД.
Спорно между страните е дали поръчващият е приел извършената работа. От
показанията на свидетелите К. Р. (баща на ищеца) и Г.Г. – Р.а (съпруга на ищеца) се
установява, че не е налице приемане на изработените мебели. При монтажа на мебелите са
направени възраженията в устна форма от членове на семейството на ищеца, присъствали
на монтажа. В ЗЗД не е предвидена форма за извършване на приемането, нито форма, в
която да се направят възраженията, т.е. те могат да се направят и устно. Доводите на
ответното дружество, че възраженията е следвало да бъдат направени писмено са
необосновани. Действително, в раздел III, т.11 от договора е предвидено, че ако
възложителят има възражения по доставката и монтажа на поръчката, същият трябва да
изпрати писмено изложение на своите претенции. Тази уговорка не следва да се тълкува
самостоятелно, а във връзка с т.10 от раздел III, предвиждаща задължение за изпълнителя да
състави, а за възложителя да подпише приемо-предавателен протокол при доставката на
стоките, който е неразделна част от договора. От събраните по делото доказателства, вкл.
показанията на разпитаните по искане на ответника свидетели Д.К. и Жеко Пеев, не се
установява да е бил съставен приемо-предавателен протокол и да е бил предявен на ищеца.
Ето защо, въззивният съд споделя извода на ВРС, че след като изпълнителят не е съставил
приемо-предавателния протокол, договорено като негово задължение, по този начин е
лишил възложителя от възможност да предяви пред него претенциите си в писмен вид за
констатираните недостатъци в изпълнението. Поради това възраженията за недостатъци в
изпълнението, констатирани и заявени още при монтажа на поръчаното, са направени устно.
В случая, при доказано отправяне на възражения от ищцовата страна за недостатъци в
изпълнението, констатирани и заявени още при монтажа на поръчаното, работата не се
счита за приета, съгласно чл.264, ал.3 от ЗЗД.
5
От неоспореното от страните заключение на вещото лице Д.М. по съдебно-
техническата експертиза, прието от ВРС в съдебно заседание на 18.12.2020г., се установява,
че изработените от ответното дружество мебели са с недостатъци и в отклонение на
поръчката, като водачите не са на фирма Blum, налице е частично несъответствие между
чертежите към договора и изработеното, част от рафтовете са изработени от ПДЧ, а не от
МДФ. Според вещото лице общата стойност за поправка на процесните мебели е 2712 лева,
както следва: детска стая момиче – 644.50 лева, детска стая момче – 547 лева, спалня
родители – 670.50 лева, дневна – 850 лева. Съдът дава вяра на заключението на вещото лице,
т.к. същото е обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните.
Действително, в договора, приложенията и схемите (начертани на ръка) към него не
се съдържа пълно описание на материалите, които следва да се използват, от какъв материал
следва да е гърбът на мебелите. Въззивният съд намира, че непълнотите в договора не
следва да се тълкуват в ущърб на поръчващия, а следва да са за сметка на изпълнителя.
Последният е търговец и по занятие изработва мебели, поради което би следвало да има
необходимите знания и опит и да изготви такъв договор, в който са налице всички
спецификации на мебелите – външен вид, материал на видимите повърхности, материал –
гръб, рафтове, водачи на чекмеджета и т.н. Поръчващият няма специални знания и не е
длъжен да знае разликата между различните видове плоскости, водачи и т.н. Изпълнителят,
като търговец изработващ мебели по занятие на собствен риск, би следвало да защити
собствения си интерес като предложи на поръчващия договор, в който подробно да са
описани спецификациите на мебелите. Това не е сторено.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че общата стойност за поправка на
процесните мебели възлиза на 2712 лева. Ето защо, в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от 2712 лева, необходима за поправка на изработеното с недостатъци. За горницата
над присъдените 2712 лева до претендираните 3000 лева искът е неоснователен и следва да
се отхвърли. Обжалваното решение на районния съд се цени като частично неправилно,
поради което и следва да бъде частично отменено. Решението следва да бъде потвърдено в
частта, в която искът е отхвърлен за горницата над присъдените 2712 лева до
претендираните 3000 лева.
Необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че искът по чл.92 от ЗЗД е
акцесорен, както и че следва да бъде отхвърлен предвид отхвърлянето на иска за заплащане
на разходите, необходими за поправката на изработеното с недостатъци. Искът по чл.92 от
ЗЗД не е обусловен от произнасянето по иска по чл.265, ал.1, пр.2 ЗЗД. Неустойката се
претендира поради забавяне на доставката и монтажа. Виновен за забавата е изпълнителя,
който не е изработил мебелите в срок. Съгласно раздел IV, т.5 от договора, в случай, че
договореният срок не е спазен, изпълнителят заплаща неустойка в размер на 0.3 % от
платената сума за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от стойността на поръчката. В
случая забавата е няколко месеца, поради което се дължи неустойка в максималния
6
предвиден размер 10% от стойността на поръчката, т.е. 1530 лева.
Поради това решението на ВРС следва да бъде отменено в частта относно иска по
чл.92 от ЗЗД, като в полза на ищеца се присъди изцяло претендираната неустойка в размер
1530 лева.
В съответствие с този резултат решението следва да бъде изцяло ревизирано и по
отношение на присъдените разноски. Видно от представения списък по чл.80 ГПК за
първоинстанционното производство ищецът е претендирал репарирането на разноски в общ
размер на 1672 лева, като съразмерно с уважената част от исковете, сумата подлежаща на
присъждане за първа инстанция възлиза на 1565.70 лева, съобразно представения списък и
доказателства. За въззивното производство ищецът – въззивник претендира разноски в
размер на сумата от 1090.60 лева, като съразмерно с уважената част от жалбата, следва да му
се присъди сумата от 1021.26 лева. Или общият размер на сторените разноски за
производство по делото, в т.ч. първоинстанционно и въззивно, които ответникът следва да
бъде осъден да репарира на ищеца, е 2586.96 лева.
В полза на ответника следва да се присъдят направените разноски (1590 лева),
съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на 101.09 лева. Въззиваемата страна
не е представила доказателства за направени разноски във въззивното производство.
Въз основа на изложените мотиви, съдебният състав на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260118/18.01.2021 г. по гр. дело № 6028/2019г. по описа на
ВРС, в частта, в която е отхвърлен иска на Б. К. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ж.к.
„****“ бл.28, вх.6, ет.2, ап.123 срещу "ХОРОС ГК" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна, представлявано от управител О.П.Д., за заплащане на сумата от 2712 лева,
необходима за поправка на изработеното с недостатъци, която сума се явява част от
договореното и заплатено от ищеца възнаграждение по Договор №18 от 02.04.2018г. за
доставка, монтаж на оборудване – цялостно обзавеждане на жилището на ищеца, находящо
се в гр.Варна, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба
– 18.04.2019г. до окончателното й заплащане, както и иска да се осъди ответника за заплати
в полза на ищеца сумата от 1530 лева, представляваща неустойка за забавяне на доставката
и монтажа с повече от шест месеца и изцяло в частта относно разноските, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "ХОРОС ГК" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна,
представлявано от управител О.П.Д., да заплати на Б. К. Р., ЕГН **********, с адрес:
гр.Варна, ж.к. „****“ бл.28, вх.6, ет.2, ап.123 сумата от 2712 лева (две хиляди седемстотин и
дванадесет лева), необходима за поправка на изработеното с недостатъци по Договор №18
7
от 02.04.2018г. за доставка и монтаж на оборудване – цялостно обзавеждане на жилището
на ищеца, находящо се в гр.Варна, на основание чл.265, ал.1, пр.2 от ЗЗД, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 18.04.2019г. до
окончателното й заплащане, сумата от 1530 лева (хиляда петстотин и тридесет лева),
представляваща неустойка по раздел IV, т.5 Договор от №18 от 02.04.2018г., на основание
чл.92 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260118/18.01.2021 г. по гр. дело № 6028/2019г. по
описа на ВРС в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА "ХОРОС ГК" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна,
представлявано от управител О.П.Д., да заплати на Б. К. Р., ЕГН **********, с адрес:
гр.Варна, ж.к. „****“ бл.28, вх.6, ет.2, ап.123 сумата от 2586.96 лева (две хиляди петстотин
осемдесет и шест лева и 96 стотинки), представляваща общия размер на сторените разноски
за производство по делото (в т.ч. първоинстанционно и въззивно), на основание чл.78, ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА Б. К. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ж.к. „****“ бл.28, вх.6, ет.2,
ап.123 да заплати на "ХОРОС ГК" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна,
представлявано от управител О.П.Д., сумата от 101.09 лева (сто и един лева и 9 стотинки),
представляваща направени пред ВРС разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8