№ 513
гр. Сливен, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20222230100435 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл.
415 ГПК, за установяване съществуването на вземанията на взискателя по
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № CARD-17160198 от 16.07.2019 г., по силата на който
ищцовото дружество предоставило на ответницата кредитна карта Mastercard
с максимален кредитен лимит 3000 лв. Ответницата активирала картата на
16.07.2019 г. Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за
обслужване за използвания период, съгласно определения ГЛП. По силата на
чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, за кредитополучателя възникнало задължение да заплаща минимална
месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина,
съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Излагат се
твърдения, че ответницата преустановила плащанията на 01.02.2021 г. Поради
неплащане на две и повече вноски настъпила предсрочна изискуемост на
вземанията на ищеца, като на 07.07.2021 г. кредиторът изпратил до
1
ответницата покана за доброволно изпълнение с уведомление за предсрочната
изискуемост.
Предвид осъществено от ответницата плащане в хода на процеса на
сумата от 1209,21 лв., покриваща претендираните главница, възнаградителна
и мораторна лихва, ищецът моли да бъдат уважени претенциите му за
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до датата на постъпилото плащане, както и
за разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала писмен отговор чрез
назначения си особен представител - адвокат, с който излага становище за
допустимост на исковете, но неоснователност и недоказаност по същество.
Излага твърдения, че липсват доказателства за надлежното уведомяване на
ответницата за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по
договора. Предвид извършеното от ответницата доброволно плащане излага
становище, че същата не следва да дължи разноските по делото, тъй като в
случай, че е била надлежно уведомена за настъпилата предсрочна
изискуемост, същата би заплатила доброволно дължимите суми без да се
стигне до съдебно разглеждане на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт
писмена молба, с която поддържа предявените искове, моли да бъдат
уважени и претендира направените по делото разноски.
Ответницата, чрез назначения си особен представител - адвокат,
оспорва претенцията на ищеца за присъждане на разноските по делото по
съображения, че ответницата не е уведомена за настъпилата предсрочна
изискуемост на вземанията на ищеца и срокът й за доброволно изпълнение не
е започнал да тече, поради което същата не е дала повод за завеждане на
делото.
Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното към делото ч. гр. д. № 5027/2021 г. по описа на СлРС
се установява, че на 05.11.2021 г. ищецът е депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение против ответницата за процесните суми.
2
Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Заповедта е връчена на
ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в указания от съда
едномесечен срок заявителят е предявил настоящата искова молба за
установяване на вземанията си за главница, възнаградителна и мораторна
лихва.
По делото е представен Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-
17160198 от 16.07.2019 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД и Ш. ОСМ. ХР.. Съобразно чл. 1 от договора кредиторът отпуска на
кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 2500 лв., като в чл. 2 е
уговорено, че кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта
Мастъркард, чрез която се извършва идентификация на кредитополучателя и
се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия кредит чрез теглене в брой
от банкомати, плащания чрез терминални устройства и други услуги. В чл. 6
от договора е уговорено, че преди началото на ползването на кредитна карта
тя следва да се активира от кредитополучателя. В чл. 14 от договора е
установено задължение на кредитополучателя за заплащане на
възнаградителна лихва върху усвоения размер на кредитния лимит за времето
на ползването му, а в чл. 17 е уговорена дължимостта на лихва за забава.
Видно от Приложение към Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-
15553807 от 07.12.2017 г. (л. 8 - 9 от делото) кредитът е усвоен чрез покупка
на изплащане CREX-17160198 от 16.07.2019 г. Видно от документа, на
ответницата е предоставен кредит в размер на 2000,00 лв., представляващ
стойността на закупен от ответницата диван. В размера на кредита е включена
и сумата от 384,00 лв. - застрахователна премия по застраховка „Сигурност на
плащанията“.
В договора са посочени още следните условия на отпуснатия кредит -
ГПР 34,13 %, лихвен процент 29,72 %, общият размер на дължимата от
кредитополучателя сума - 3230,40 лв., срок на договора в месеци - 24 (броя
месечни плащания), с размер на месечното плащане 134,60 лв.
Представена е фактура от 16.07.2019 г., издадена от „Спринт 2007“
ЕООД - гр. Стара Загора за закупуване на 1 брой диван на стойност 2000,00
3
лв. с ДДС, в който като получател е посочена Ш.О..
По делото е приета като писмено доказателство и покана, адресирана до
ответницата (л. 48 от делото), с която ищецът я уведомява за настъпила
предсрочна изискуемост на вземанията си на 07.07.2021 г. По делото липсват
доказателства поканата да е връчена на ответницата.
На 30.03.2022 г. ответницата е представила по делото вносна бележка,
видно от която е заплатила на ищеца сумата от 1209,21 лв.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество
сумата от 1172,28 лв., представляваща главница - неизпълнено задължение
по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № CARD-17160198 от 16.07.2019 г. и сумата от
3,26 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.02.2021 г.
до 07.07.2021 г. и с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 33,67 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 05.07.2021 г. до 16.10.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 5027/2021 г. по
описа на СлРС.
Предявените установителни искове са процесуално допустими, но
разгледани по същество съдът ги намира за неоснователни и погасени чрез
плащане.
Ищецът не оспорва, че с направеното в хода на процеса плащане
ответницата е погасила претенциите му за главница в размер на 1172,28 лв.,
възнаградителна лихва за периода от 01.02.2021 г. до 07.07.2021 г. в размер на
3,26 лв. и обезщетение за забава за периода от 05.07.2021 г. до 16.10.2021 г. в
размер на 33,67 лв. Поддържа обаче претенцията си за законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 05.11.2021 г. до окончателното й изплащане.
Следва да се посочи, че процесният договор за револвиращ кредит има
4
характер на потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК, поради което, като
условие за неговата действителност намират приложение императивните
разпоредби на ЗПК. В настоящия случай, след изследване на съдържанието на
договора, съдът намира, че потребителския кредит е недействителен, поради
неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10, 11 и
12 ЗПК, тъй като в процесния договор кредиторът се е задоволил единствено
с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и
ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент
на разходите по кредита. Посочен е лихвен процент по заема, който е
фиксиран, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези
стойности се съотнасят към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е
величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на
методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин различен
от законовия, е недопустимо. Съставните му елементи обаче в случая остават
неизвестни и така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира,
завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите
разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в тарифата към
заема освен лихвения процент са предвидени и такси за администриране на
просрочени вноски, месечни такси за обслужване, такси за теглене на пари в
брой от банкомат, за справки за разполагаем лимит в банкомат. От така
изложеното не може да се направи еднозначен извод, че тези разходи са
включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени.
Съгласно задължителните изисквания, въведени с разпоредбата на чл.
11 ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
информация за условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването, като погасителният план следва да посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и, когато е
приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е
фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени
5
съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че
информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна
на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит.
От уговореното съдържание на договора - общият размер на
дължимата от кредитополучателя сума е 3230,40 лв., срокът на договора в
месеци - 24 (броя месечни плащания) с размер на месечното плащане 134,60
лв., следва изводът, че в договора фигурира информация за съответните
плащания и срокове за това. Съгласно цитираната правна норма на ЗПК, за да
бъде прието, че съответни уговорки в договора по своята правна същност
представляват погасителен план, следва освен да са ясни размерът на
съответните плащания и срокът за това, също така да е изложена и разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главница, лихва,
изчислена на базата на лихвения процент и, когато е приложимо,
допълнителните разходи. В настоящия случай, макар и да е представен в
табличен вид погасителен план към договора, то той съдържа информация
единствено относно датата на падежа на месечните вноски и техния общ
размер, но липсва разбиване по пера на задължението на кредитополучателя,
от което да е ясно в каква част то представлява главница, лихви, други
услуги, такси или застраховки по заема, съответно липсва информация,
показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението се погасява. Не
става ясно как се формира сумата от 134,60 лв., съставляваща размер на
месечната погасителна вноска. Задължението, произтичащо от ЗПК за
кредитора е да посочи разбивка не само на целия размер на предоставения
паричен заем, а и на всяка една отделна погасителна вноска.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор за кредит е
сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11 и т. 12 ЗПК,
тъй като няма изискуемото по закон съдържание, поради което и по аргумент
на чл. 22 ЗПК е налице пълна недействителност - нищожност на договора.
Съгласно правилото на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ето защо ответницата следва да върне само чистата стойност на
кредита, без лихви или други разходи по кредита, като се отчете направеното
6
от нея плащане. Ищецът признава, че ответницата е внасяла дължимите суми
по кредита до 01.02.2021 г., а с молба от 30.03.2022 г. ответницата е заплатила
и сумата от 1209,21 лв. От изложеното следва безспорният извод, че
ответницата е заплатила на ищеца сума, надвишаваща чистата стойност на
усвоения кредит, поради което и предявените искове следва да бъдат изцяло
отхвърлени като неоснователни и погасени чрез плащане.
С оглед отхвърлянето на главните установителни искове, съдът не
дължи произнасяне по евентуално съединените осъдителни такива, тъй като
същите са предявени при условие, че установителните искове бъдат
отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, което в
случая не е налице.
При този изход на спора, правото на разноски възниква в полза на
ответницата, но същата не претендира и не доказва извършването на такива.
За пълнота следва да се отбележи, че съдът споделя изцяло доводите на
особения представител на ответницата, че същата не е дала повод за
завеждане на делото и не следва да носи отговорността за разноски. По
делото липсват доказателства за връчване на ответницата на поканата, с която
ищецът я уведомява за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията
си, поради което може да се приеме, че тя е била уведомена за настъпилата
предсрочна изискуемост на датата, на която й е връчена исковата молба чрез
назначения й от съда особен представител - адвокат, а тази дата следва датата,
на която ответницата доброволно е заплатила претендираните от ищеца суми
и е представила доказателство за извършеното заплащане пред съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ С. А. Париж, рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., клон България, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сгр. 14 срещу Ш. ОСМ. ХР., ЕГН: **********, с адрес *********
искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК
за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество
7
сумата от 1172,28 лв. /хиляда сто и седемдесет и два лева и двадесет и осем
стотинки/, представляваща главница - неизпълнено задължение по Договор
за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № CARD-17160198 от 16.07.2019 г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 05.11.2021 г. до окончателното й изплащане и сумата
от 3,26 лв. /три лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 01.02.2021 г. до 07.07.2021 г., както и с
правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 33,67
лв. /тридесет и три лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща
обезщетение за забава за периода от 05.07.2021 г. до 16.10.2021 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение № 2369 от 08.11.2021 г. по ч. гр. д. №
5027/2021 г. по описа на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и ПОГАСЕНИ
ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8