Определение по дело №105/2019 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 април 2019 г. (в сила от 19 април 2019 г.)
Съдия: Таня Димова Дамянова
Дело: 20197190700105
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 април 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

                                             11.04.2019г.                            Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският административен съд, в закритото съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесетата година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДАМЯНОВА

При секретаря

И в присъствието на прокурора

Като разгледа докладваното от съдията Таня Дамянова  административно дело № 105 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.60, ал.5 от АПК.

С разпореждане на началник на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е допуснато предварително изпълнение на принудителна административна мярка, наложена със Заповед № 112-ФК/28.03.2019г.

Срещу  заповедта е постъпила жалба от „Адресс“ ЕООД със седалище и адрес на управление в град Завет.  В постъпилата  жалба има изрично искане  за отмяна на разпореждането за допускане на предварително изпълнение. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно. Счита, че липсват важни държавни или обществени интереси, които да налагат допуснатото предварително изпълнение на  заповедта за прилагане на принудителната мярка.

Разградският административен съд, след преценка на доказателствата по административната преписка констатира следното:

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка   № 112-ФК/28.03.2019г. началникът на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е наложил по  отношение на „Адресс“ ЕООД принудителна административна мярка- "запечатване на  търговски обект- магазин  за дамска и мъжка конфекция", стопанисван от търговеца и забрана за достъп до него за срок от 10 дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. Налагането на мярката е  основано с извършено  административно нарушение на чл. 25, ал.1 във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на  продажби в търговски обекти чрез фискални устройства. В заповедта е посочено,  че при извършена на 26.03.2019г. проверка и контролна покупка на стойност 25 лева  не е издадена  фискална касова бележка. В представения протокол за извършена проверка липсват констатирани  други нарушения на фискалната дисциплина.  Касовата наличност съответства на  въведените във фискалното устройство суми.

 В заповедта е включено  и разпореждане, с което се допуска нейното предварително изпълнение. Като основания за  допускане на предварителното изпълнение на заповедта  са посочени защитата на особено важен държавен интерес- спазването на фискалната дисциплина, както и  обстоятелството, че от  закъснението при изпълнението на наложената ПАМ може  да последва значителна или трудно поправима вреда—отклонение от данъчното облагане на субекта. В заповедта е посочено, че цялостното поведение на субекта  води до обоснован извод за трайно неспазване на  установения правов ред и  отклонение от данъчно облагане.

Въз основа на изложеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:  Обжалването на разпореждането за предварително изпълнение на административен акт,  допуснато при постановяването на акта, е процесуално допустимо. Жалбата е депозирана от адресата на заповедта на 10.04.2019г.. Тя е връчена на  представител на  търговеца на 09.04.2019г.- предвиденият в чл.60, ал.5 от АПК тридневен срок е спазен.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна. С разпореждане по чл. 60, ал. 1 от АПК административният орган може да допусне предварително изпълнение на административния акт,  но само в предвидените в тази норма хипотези. В разпореждането, с което се допуска предварително изпълнение на акта, административният орган е длъжен да изложи мотивирани съображения за наличието на една или няколко от предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. В настоящата хипотеза административният орган се е позовал на  необходимостта от защита на  особено важен държавен интерес и  значителни или трудно поправими  вреди за бюджета, които биха могли да настъпят от  закъснялото  изпълнение на принудителната мярка.

Съобразно чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

 Съдът намира, че в конкретната хипотеза не са налице предпоставките на чл.60, ал.1 от АПК, визирани от административния орган и неговата преценка  в тази насока противоречи на закона и не е обоснована. Общото правило в административния процес е, че оспорването има суспензивен ефект и спира изпълнението на акта. Изключение от общия принцип е допускането на предварително изпълнение на акта със закон или с разпореждане на административен орган. Това изключение следва да се прилага само при строго установените предпоставки и когато това е необходимо. Интересите на фиска безспорно са важни държавни интереси.  Но целта на  чл. 60, ал. 1 от АПК е защитата на особено съществени интереси. Тази възможност следва да преследва законоустановената цел и да се прилага при спазване на принципите на чл.6 от АПК. Допуснатото  предварително изпълнение не  следва да засяга  права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта на акта. В случая предварителното изпълнение на заповедта за ПАМ няма да защити особено значим интерес- дали постановеното затваряне на обекта за срок от 10 дни ще се осъществи предварително или след  влизане в сила на заповедта, е без значение. В обекта има регистрирано фискално устройство и няма данни  че търговецът има и предходни нарушения на данъчното законодателство, за което има съставени и влезли в сила наказателни постановления.  От материалите по преписката се установява, че при проверката не е констатирано друго нарушение. Фактическата касова наличност съответства на отчета от паметта на фискалното устройство. Поради това съдът приема, че изводът на административния орган за трайно неспазване на  установения правов ред и  отклоняване от данъчно облагане, не е подкрепен от доказателства.

 Соченият от административният орган държавен интерес всъщност се защитава от чл.12 от ЗАНН. Генералната и специалната превенция относно спазването на финансовата дисциплина са цели на законоустановените административни наказания и не могат да служат като аргумент за допускане на предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна мярка.

В случая не е налице и другото обстоятелство- значителни или трудно поправими вреди от закъснението при изпълнение на акта. Запечатването на  магазина няма да обезпечи неощетяването на фиска, защото налагането на тази принудителна мярка  не цели събирането на данъчни задължения. Напротив, временното спиране на дейността на търговеца неминуемо ще доведе до намаление на неговите приходи, които да обезпечат плащането на публични задължения.

Ето защо настоящият състав намира, че предварително изпълнение на заповедта  не се налага, тъй като  не са налице предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК и поради това обжалваното разпореждане в тази насока следва да бъде отменено.

Мотивиран така, съдът

 

 

                                          ОПРЕДЕЛИ:

 

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка № 112-ФК/28.03.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП.

 Определението може да се обжалва с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

                                                                  СЪДИЯ: