Решение по дело №4173/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 3880
Дата: 19 декември 2019 г. (в сила от 5 януари 2021 г.)
Съдия: Петър Веселинов Боснешки
Дело: 20191720104173
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  2001                                                            19.12.2019г.                    Град П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                           ІX състав

На втори декември                                                                     Година 2019

В открито заседание в следния състав:

                                                  Районен съдия: Петър Боснешки

Секретар: Лили Добрева

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №04173 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството по делото е по реда на чл.124 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от С.Т.А., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №159, с която е предявен иск  с правно основание чл.124 ГПК, с който ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 8215,44лв., представляваща главница за потребена електрическа енергия за имот, находящ се в гр.П., ул.“***, по партида с клиентски №*** за периода предхождащ ***., която главница е прехвърлена като дължима по партида с клиентски №*** с титуляр ищеца С.Т.А., както и сумата от 5840,98лв., представляваща лихва за забава плащането на главницата, считано от датата на забава до 29.05.2019г., поради изтекла погасителна давност.

Исковата молба е изготвена върху писмо изх. №**********/27.06.2019г. на ответника, което е и единствената информация, дадена на ищеца. Ищецът твърди, че процесната главница е била начислена още приживе на наследодателката му Е.К.М.по партида с клиентски №*** за периода предхождащ ***., когато същата е починала. Ищецът твърди, че електрозахранването на процесния имот е прекратено още преди ***.

В законоустановения срок ответникът  “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”АД  е подал отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът твърди, че ищцата не е уведомила ответното дружество за смъртта на майка си, поради което и партидата за процесния имот се е водила на името на майка и до  29.05.2019г., когато е открита партида на ищцата. Основанието за прехвърляне задълженията по новооткритата партида е наследственото правоприемство от майка и, както и реално ползване на процесния имот. Ответникът твърди, че част от задълженията са натрупани след ***. С отговора ответникът е представил 26 броя фактури, издадени от ответника за потребена ел. енергия в процесния имот за периода 01.06.2008г..- 17.05.2012г. на обща стойност 6741,43лв. Всички фактури са издадени на името на наследодателя на ищеца Е.К.. Ответникът е представил и фактура №*********/14.09.2018г., издадена от  ответника,  с която е начислил на ищеца сумата от 1474,01лв. Ответникът твърди, че е начислил същата сума въз основа на констативен протокол №3024487/11.09.2018г., издаден по реда на чл.48, ал.1, т.1, б.“б“ПИККЕ.

В първото по делото заседание, проведено на заседание на ПРС от 07.10.2019г. ищецът е направил изменение на искове по реда на чл.214 ГПК, като е заявил че част от претендираната от ответника главницата в размер на 6741,43лв. е недължима поради изтекла погасителна давност, а останалата част от 1474,01лв. не се дължи поради липсата на правно основание за това. Съдът е допуснал това изменение, като е изложил съображения, че петитумът на иска  е запазен, но за част от сумата се твърди различно основание за недължимост от страна на ищеца.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените  искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по съществото на спора.

По основателността:

Ищецът “ЧЕЗ Електро България”АД е доставчик на електрическа енергия по смисъла на Закона за енергетиката, който осигурява снабдяването с електрическа енергия на потребителите, присъединени към електрическата мрежа. Ищцовото дружество извършва тази си дейност по снабдяване с електрическа енергия в качеството си на краен снабдител, съобразно чл. 98а от ЗЕ при публично известни общи условия.

Съгласно чл.4, ал.2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЧЕЗ Електро България”АД  потребител на ел. енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, който ползва ел. енергия за домакинството си.

В процесния случай не се спори, че процесният имот, находящ се в гр.П., ул.“***, е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, като наследодателката на ищеца Е.К.М.е имала открита партида с клиентски №***. Видно от удостоверение за наследници Е.М. е починала на ***., като е оставила за наследници четири деца, сред които и ищеца С.А..

Видно от писмо изх. №**********/27.06.2019г. на ответника на  29.05.2019г. за процесния имот е открита партида с клиентски №*** с титуляр ищеца С.Т.А.. Видно от същото писмо всички задължения, които до този момент са неплатени по партидата на Е.М., а именно главница в размер на 8215,44лв. и лихва за забава в размер на 5840,98лв., са прехвърлени по новооткритата партида. Основанието за прехвърляне на неплатените суми е наследствено правоприемство. Не се спори по делото, че същите задължения са осчетоводени по партидата на ищеца и към настоящия момент.

В настоящето производство са приети като доказателства 26 броя фактури, издадени от ответника за потребена ел. енергия в процесния имот за периода 01.06.2008г.- 17.05.2012г. на обща стойност 6741,43лв. Всичките фактури са издадени на името на Е.М..

Ответникът е представил и фактура №*********/14.09.2018г., издадена от  ответника,  с която е начислил на ищеца сумата от 1474,01лв. Ответникът твърди, че е начислил същата сума въз основа на констативен протокол №3024487/11.09.2018г., издаден по реда на чл.48, ал.1, т.1, б.“б“ПИККЕ.

Съдът намира за безспорно, че до ***. е съществувало валидно облигационно правоотношение между ответното дружество и Е.М., като след тази дата облигационното правоотношение е възникнало с наследниците на последната. Доколкото по делото не са събрани доказателства за нещо друго, то съдът намира, че ищецът е наследил 1/ 4 от правото на собственост върху процесния имот, поради което и следва отговаря само за 1/ 4 от задълженията на същия.

    Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.111 б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съгласно мотивите на същото решение вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111 б.”в” от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.

В настоящия случай от гореизложената фактическа обстановка е видно, че към датата на образуване на настоящето производство- 10.07.2019г., част от главницата за потребена електрическа енергия в размер на 6741,43лв. е погасена с изтичането на тригодишен давностен срок. От приетите като доказателства по делото 26 броя фактури, издадени от ответника за потребена ел. енергия в процесния имот за периода 01.06.2008г.- 17.05.2012г., е видно, че погасителната давност за същите е изтекла още към 17.05.2015г.

Видно от фактура №*********/14.09.2018г., издадена от  ответника,  ответникът е начислил на наследодателя на ищеца Е.К. сумата от 1474,01лв. след извършена проверка от 11.09.2018г. и на основание констативен протокол №3024487/11.09.2018г., издаден по реда на чл.48, ал.1, т.1, б.“б“ПИККЕ.

Отношенията между страните към 14.09.2018г., когато е извършена проверката, обективирана в процесния констативен протокол за проверка на неточно измерване на електрическа енергия се уреждат от ЗЕ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, включително и ПИКЕЕ /обн. в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г./. Проверката е осъществена след влизането в силата на приетите ПИКЕЕ и преди тяхната частична /с решение № 1 500/06.02.2017 г. на 5-членен състав на ВАС по адм.дело№ 2385/ 2016 г. на ПИКЕЕ, с изключение на нормите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 ПИКЕЕ/ и впоследствие пълна отмяна /с решение № 2315/21.02.2018 г. по адм.дело № 3879/2017 г. на ВАС, ІV отд. в сила от 23.11.2018 г., са отменени и последните четири разпоредби от ПИККЕ/, поради което и последните са приложим материален закон към отношенията между страните по повод извършените действия по установяване на неточно измерване и начисление на цена за електрическа енергия, тъй като отмяната на нормите на ПИКЕЕ няма обратно действие и се прилага за в бъдеще, т.е не касае процесния период.

Практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, синтезиран израз на която са решение № 115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г., решение № 203 от 15.01.2016 г. по т. д. 2605/14 г. I ТО на ВКС и решение № 111 от 17.07.2015 г. по т. д. 1650/14 г., I ТО на ВКС, приема, че по силата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /редакция след ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, за периода след влизане в сила на ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г./, приети въз основа на законова делегация, е предвидено законово основание крайният снабдител /доставчикът/ едностранно да коригира сметката на клиента /потребителя/ само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електрическа енергия. При установено, в резултат на извършена проверка, неправилно и неточно измерване или неизмерване, количеството енергия се определя съгласно процедура, определена в ОУ или в раздел ІХ от ПИКЕЕ.

Такава регламентация е налице и в обвързващите страните общи условия на “Чез Електро България” АД и на "Чез Разпределение България” АД. Според въззивния съд при съвкупен анализ на разпоредбите на чл. 17, ал. 1, ал. 2 и чл. 49, ал. 2 от ОУ на "Чез Електро България" АД и чл. 58 и чл. 55, ал. 2 от ОУ на "Чез Разпределение България" АД, следва извод, че са налице клаузи, предвиждащи ред за уведомяване на клиента съобразно изискванията на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ. Дори и да има празноти в ОУ, последните са попълнени/допълнени от ПИКЕЕ, в които безспорно е уредено при какви случаи и по какъв начин се извършва преизчисляването на количеството електрическа енергия, както и ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка. По въпроса дали е спазена процедурата за това, следва да се има предвид, че съгласно чл. 47, ал. 4 ПИКЕЕ при отсъствие на клиента или отказ от последния, констативният протокол се изпраща от оператора на съответната мрежа на клиента, с препоръчано писмо, с обратна разписка. Така посочените правила императивно задължават оператора на съответната мрежа, извършващ проверката, да доведе до знанието на абоната за същата, като едва тогава констатациите в протокола биха го обвързали, с оглед на което и би се осъществил фактическият състав на хипотезата на чл. 47 ПИКЕЕ. На абоната следва да бъде връчено и уведомително писмо за коригиране на сметката, съгласно чл. 17, ал. 1 и 2 от Общите условия на "Чез Електро България" АД. Това уведомяване не замества връчването на констативния протокол, тъй като това е отделна и различна процедура. Актът на изпращане на уведомлението е със самостоятелно значение и е необходим, за да е надлежно упражнено от доставчика законоустановеното му право да извърши едностранната корекция на сметка за минал период, но той трябва да е осъществен след изпълнение на всички други предвидени в ПИКЕЕ и ОУ процедури по връчването на констативния протокол.

В процесния случай процедурата не е спазена, тъй като на абоната не е връчван нито констативен протокол, нито уведомление за корекция на сметката.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника и главницата в частта от 1474,01лв. поради липсата на правно основание за това.

Доколкото съдът намира, че главните искове за главница са основателни, то като основателен следва да се уважи и акцесорният иск за лихва за забава.

            По разноските:

            На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените по делото разноски.

Ищецът претендира разноски в размер на 2087,00лв., от които сумата от 563,00лв. за държавна такса, сумата от 24,00лв. за прилагане на изпълнително дело и  сумата от 1500,00лв. за адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна съдът може да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден такъв в чл.36 ЗА.

В настоящия случай заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е в размер на 1500,00лв., като предвидения минимален размер по Наредба № 1/09.07.2004г. е в размер на 951,70лв.

Предвид фактическата и правна сложност на делото, протекло в три съдебни заседания, съдът намира, че следва да присъди на ищеца сумата от 1100,00лв. от направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Предвид гореизложеното и с оглед изхода на делото съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1687,00лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 563,00лв. за държавна такса, сумата от 24,00лв. за прилагане на изпълнително дело и  сумата от 1100,00лв. за адвокатско възнаграждение

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от С.Т.А., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №159, че ищецът не дължи на ответника сумата от 8215,44лв., представляваща главница за потребена електрическа енергия за имот, находящ се в гр.П., ул.“***, начислена по партида с клиентски №*** с титуляр ищеца С.Т.А., от които сумата от 6741,43лв. поради изтекла погасителна давност и сумата от 1474,01лв. поради липсата на правно основание за начисляването, както и сумата от 5840,98лв., представляваща лихва за забава плащането на главницата, считано от датата на забава до 29.05.2019г.

            ОСЪЖДА “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №159, да заплати на С.Т.А., с ЕГН:********** и адрес:г*** , сумата от 1687,00лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 563,00лв. за държавна такса, сумата от 24,00лв. за прилагане на изпълнително дело и  сумата от 1100,00лв. за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                        Районен съдия: