по нохд № 237/2008 год. на ХОС.
Обвинението срещу
подсъдимия Т.Д.Ш. е по чл.199 ал.1 т.4 във вр.с чл.198 ал.1
във вр. с чл.18 ал.1 във вр. с
чл.29 ал.1 б"а" и "б" от НК - за това,че на 14.02.2008
год.в гр. Димитровград,при
условията на опасен рецидив,направил опит да отнеме
чужди движими вещи-пари в размер на 500 лева от владението на А.Д.Я.,
ЕГН ********** ***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване и деянието останало недовършено по независещи от волята му причини.
Подсъдимият
даде обяснения по предявеното му
обвинение,като
частично пресъздаде приетите
фактически
положения в обвинителния акт,но отричайки да е имал
намерение да отнеме предмета на
престъплението ,за който твърди,че не бил налице ,чрез употребеното от него насилие-нанасянето на удари върху пострадалия,което не отрича да е извършил.Обяснява
поведението си с настъпила между тях
пиянска свада,без точен спомен относно те за това,предвид състоянието в
което се намирал,поради употребата на
алкохол, съчетано с приемане на изписани му психотропни лекарства,които поемал,поел и този ден "лексотан"и"ривотрил",с оглед здравословните проблеми,които имал,като тяхната употреба била несъвместима с
употребата на алкохол и съчетанието
им водело до липса на спомен за извършени действия ,както се получило в случая по негова грешка и незачитане на нужните условия.
Съдът като взе
предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от обективна и субективна
страна следното:
Подсъдимият Ш. е
роден на *** ***,където е и
постоянното му местоживеене.Израснал в нездраво семейство ,от малцинствен
произход, в криминогенна среда при недостатъчен
родителски контрол.Това се отразило зле на
социалното и образователното му
развитието и още през младежката си възраст проявил афинитет към незачитане на
установените обществени порядки, следствие на което в периода 1977 - 1992 год.е осъждан с 6 влезли в
сила осъдителни присъди за престъпления от общ характер на лишаване от свобода ,със
значителен размер на наказанието,включително и при ефективно изтърпяване и за
деяния извършени
при условията на опасен рецидив.
Независимо от това
след изтърпяване на наложените му по тези присъди наказания - лишаване от
свобода, подсъдимият непреустановил негативното си
поведение,поради което за извършени в реална съвкупност престъпления ,същият е
осъден отново
с влезли в сила присъди както следва: По НОХД № 101/2000 год. на РС —
Харманли за извършено на 15/16.05.2000 год.престъпление по чл.131а във вр. с чл.129 ал.2 от НК, с наложено наказание - лишаване от
свобода за срок от 1 година и 6 месеца при ефективно изтърпяване,като присъдата е влязла в сила на 25.11.2002
год., По НОХД № 494/2002 год. на ОС-Хасково
за извършено на 10.07.2001
год.престъпление по чл.199 ал.1 т.4 от НК,с наложено наказание -
лишаване от свобода за срок от 3 години при ефективно изтърпяване и задължително заселване за срок от 10 месеца,като присъдата
е влязла в сила на 28.04.2004 год., По НОХД № 561/2002 год. на ОС-Хасково за извършено на 7.05.2002
год.престъпление по чл. 170 ал.2 пр.
1 от НК,с наложено наказание - лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца при ефективно
изтърпяване,като присъдата е влязла в
сила на 24.06.2003 год. и По НОХД № 49/2002 год. на ОС-Хасково за извършено на 7/8.06.2000 год. престъпление по чл.199 алЛт.З и 4 от НК,с
наложено наказание - лишаване от свобода за срок от 2 години при ефективно изтърпяване,като присъдата е влязла в сила на 3.12.2003 год.Наказанията по тези
присъди са кумулирани с определение 122 от 23.07.2004 год.по нохд № 497/2000 год.на ОС-Хасково,влязло в сила на
9.08.2004 год.като на подсъдимия е наложено
най-тежкото от определените за изтърпяване наказания -З години лишаване
от свобода при "строг" режим и задължително заселване за срок от 10 месеца.
Следва друга група
съвкупност от наложени му наказания с влезли в сила присъди ,а именно : По НОХД
№ 1/2006 год. на РС -Харманли за извършени на 15.11.2005 год. престъпления по
чл.155 ал.З и чл.216 ал.1 от НК, с наложено общо наказание - лишаване от свобода
за срок от 1 година при ефективно изтърпяване и глоба в
размер на 500 лв. ,като присъда е влязла в
сила на 07.07.2006 год. и По НОХД № 120/2005 год. по описа на РС - Харманли за
извършено на 18.08.2005 год.престъпление по чл.196 ал.1 от НК,с наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2
години при ефективно изтърпяване,като
присъдата е влязла в сила на 27.04.2006 год. С определение № 341/12.12.2006 год.по нчд №
141/2006 год.влязло в сила на 27.12.2006 год. Районен съд - Харманли на
основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК по тези две присъди е определил на подсъдимия едно общо наказание, а именно
най-тежкото от тях -"лишаване от
свобода" за срок от 2 години при „строг" режим и глоба в размер на 500 лева./справка за съдимост
л.40 ДП,характеристична справка -л.45 ДП/.
След изтърпяване на
така наложените му наказания подсъдимият
отново се установил да живее в гр.Харманли.
Пострадалият свдетел
А.Я. на 76 години е с постоянно
местоживеене ***.Същият от много години
се занимавал с търговия на очила,която дейност упражнявал на неделния Димитровградски пазар,по която
причина,а и по повод на възникнала
близост с жена,живуща ***,която материално
подпомагал, ежеседмично пътувал до там. Именно във връзка с пребиваването на
пострадалия на пазара,където бил известен с прозвището
"поета",включително и за подсъдимия,който често посещавал пазарището ,последният бегло познавал свидетеля,респективно знаел за дейността,с която
той се занимава.
На 14.02.2008 год. - дата свързана с
традиционния за българите
празник"Трифон Зарезан" св. Я. около 18 часа тръгнал с влак от ф. Свиленград за гр.
Димитровград, като носел и велосипеда
си за да се придвижва с него из града .От своя страна на спирка
гр.Харманли подсъдимият също се качил във влака,пътувайки за Димитровград.Там двамата се срещнали и по пътя
подсъдимият Ш. по повод празника почерпил свидетеля Я. ,който не отказал почерпката и други намиращи се в близост
пътници с носената от него ракия,като
компанията си пийнала привично и обичайно
за конкретния случай.
След като пристигнали
в ф. Димитровфад около 20 часа подсъдимият помогнал
на свидетеля да свали велосипеда си от влака и вместо да се разделят независимо,че
не ги свързвала една и съща посока,двамата влезнали в близко до ж.п. гарата
кафене.Там Я. от своя страна почерпил Ш. с бира,питие което той сам си
избрал,а за себе си поръчал кафе.След
известен престой в заведението и след плащане на сметка*** Я. с дребни пари, които държал в
горната си дреха, без да демонстира наличие на повече средства,с
които разполагал,а именно 500 лева, предназначени за приятелката му и за
бизнеса,който развивал и които съхранявал в джобовете на долния си панталон,гьй като поради студа бил облечен с два , двамата отново си
тръгнали заедно.По пътя се разделили.Я. с велосипеда се отправил към дома на
приятелката си Калина да й гостува ,като пътя му минавал през намиращия в близост на 100 м.
западно от ж.п. гарата парк"Есперанто".Когато вече бил навлезнал в парка подсъдимият го настигнал и го попитал
дали не може
да отиде с него,тъй като нямало къде да пренощува,но Я. му отказал,като
обосновал отказа си с липсата на място при приятелката му.Тогава Ш. му
поискал малко пари,с които да заплати нощувка в хотел,но свидетелят отново му
отказал,като заявил,че няма пари и си тръгнал с велосипеда.Тогава подсъдимият ,който
бил наясно,че
Я. не може да не разполага с пари,предвид упражняваната от него дейност и необходимостта
от оборотни средства за това
решил,че сам и без волята на свидетеля може да му вземе парите,по който начин да си осигури нужните му парични средства.За целта го настигнал, блъснал го и св. Я.
паднал с колелото в храстите, след
което започнал да го притиска и му нанася юмручни удари предимно в областта на лицето ,при което Я. започнал да вика за помощ , подсъдимият
същевременно го питал"Къде са
парите" и го приканвал „Давай парите",като се опитвал да ги
намери в дрехите му.
Чумът от падането на колелото в храстите и
боричкането във вид на пръщени,както
и призивите за помощ били чути от св.П.
***,който по това време около 9.45
часа се прибирал у дома си и се намирал на разстояние около 100 м.от местопроизшествието срещу парка от южната страна на гарата,при което той своевременно
тръгнал към мястото от където идвали
виковете .Приближавайки се към него св.П.
чул и репликите "Къде са парите","Давай парите".Тогава свидетелят се затичал и при вече налична видимост,
възприел на близката до храстите пътка-място достатъчно осветено от така наречените икономични паркови лампи,паднал на
земята човек и друг надведен над него ,който му
нанасял удари по главата и лицето,като забелязал,че
последният е непознат за него мъж на около 40-45
години с характерна плешивост. П. извикал "Стой
полиция"и нападателят веднага побягнал
в посока бившето кафе"Мария".Свидетелят го подгонил и
минавайки покрай бития мимоходом забелязал,че лицето му е обляно в кръв ,а
наоколо били разпилени опаковки от
лекарства.Продължил преследването,но нападателя
успял да избяга.Тогава П. се върнал при пострадалия.Констатирал,че той е възрастен човек със сериозни наранявания
и тогава чул стенанията му "парите ми,парите ми",след което се обадил
в РУ-Димитровград да уведоми за инцидента и необходимостта
да се изпрати бърза помощ ,а той самият отново тръгнал в преследване на извършителя.Получил и подкрепление и не след
дълго по радиостанцията на колегите си разбрал,че пострадалият е намерен от дежурния патрул в чийто състав участвувал и св.Д.,
паднал на място различно и отдалечено на около по-малко от километър от мястото на инцидента.Когато
отишъл там се уверил,че това е бития човек от парка ,а именно св.Я. и в
разговор с него научил подробности за случая - относно предхождащото пътуване,събитията около него,развилите се
отношения между пострадал и нападател и признанието на жертвата,че
парите са в наличност,не са отнети,както и
за мястото на съхранението им -джобовете
на долния панталон,където пострадалия ги търсел и ги намерил.
Малко след това
пристигнала линейка и лекарски екип оказал първа помощ на пострадалия ,след което същият бил отведен в
полицейското управление за изясняване на обстоятелствата по нападението,където
за горните обстоятелства Я. съобщил и на работещите
по случая въпросната вечер дежурни полицаи -свидетелите Б. и Д. ,пред
които упоменал и сумата, която носел в себе си - 500 лева. и която независимо
от нападението не била намерена и отнета,а останала в него.След проведените
разговори св.Я.,който бил видимо наранен по
лицето и в не добро състояние,бил
откаран за наблюдение в болница,където прекарал остатъка от нощта.
В по-късен момент същият по негово желание
бил освидетелствуван от съдебния лекар в гр.Хасково,като му било издадено
съдебномедицинско удостоверение № 61/ от 19.02.2008 год.,с надлежно
констатирани в него причинени му увреждания ,послужило впоследствие за изготвяне на необходимата за разследването съдебномедицинска експертиза, относно характера
на
уврежданията,имащи значение за
квалификацията на деянието,механизма и начина на тяхното причиняване,свързани с правилното изясняване на делото от
фактическа страна,респективно претърпените
болки и страдания от страна на пострадалия,предвид възможността да се
конституира,като граждански ищец в процеса.
Междувременно още в
ранните часове на 15.02.2008 год.при проведените оперативно-издирвателни
мероприятия пдсъдимият бил намерен в игрална зала,близка до района на
инцидента,заловен
и откаран в поделенията на МВР,предвид изясняване на случая и предстоящото
разследване.
Сутринта на този ден
- 15.02.2008 год. бил извършен и оглед на местопроизшествието, обективиран
в протокол от 15.02.2008 год.,придружен със
снимков материал/л. 11-16 ДПДот където е видна
конкретната обстановката на място и останалите следи след случая-разпиляни лекарства - 1 бр. опаковка с две таблетки
"Невралгии" и 1 бр.шишенце с 6 таблетки "Ефералган",приложени като веществени доказателства по делото,за които подсъдимия при
предявяването им не отрича да са негови и безспорно установяват,че
същият е бил на мястото,което впрочем не се оспорва от него.
В подкрепа на това,че
нападателелят е именно подсъдимият, е и направеното в хода
на разследването разпознаване на лице с протокол от 17.03.2008 год./л.20-21.
ДП/,при което процесуално-следствено действие св.Я. категорично е разпознал,като извършител на нападението
подсъдимия Ш. -обстоятелство, което не се отрече и и
от самия него.
Видно от заключението
на вещото лице д-р.Е.,дадено на досъдебното производство/
л.23 ДП/,поддържано и доразвито по време на съдебната фаза,следствие на
нанесения побой при нападението върху пострадалия Я., същият е получил
следните увреждания:
разкъсно — контузна рана и кръвонасядане на носа; хематоми
на долните клепачи на двете очи; охлузване, травматичен оток и кръвонасядане на лявата скула,с механизъм на причиняване на действие на твърддъп предмет,които могат да се получат при побой с юмруци - в случая с не по-малко от
два удара с умерена към средна сила и по
начина и обстоятелствата описани от пострадалия,като
вещото лице определя цялостен оздравителен период от 20 дни ,ако не са налице усложнения за каквито
липсват данни по делто.
От всичко това следва,че на пострадалия е
причинено разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо
се в болки и страдания, което от правна страна се характериза,като
лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК и изключва квалифициращите
състави на престъплението, по което е повдигнато
обвинието срещу подсъдимия.
Съгласно
заключението на съдебно - психиатричната
експертиза
дадено на досъдебната фаза/ л.25 ДП/ ,поддържано и
доразвито по време на
съдебното дирене подсъдимият Ш. не е
фамилно обременен с психични заболявания и
не се води на учет в
ОДПЗС - Хасково. Страда от
дисоциално личностово разстройство,което по своята същност не е психично
заболяване,а се изразява в тежки нарушения в структурата на характера и
поведението на индивида и се характеризира с грубо безразлричие
към социалните изисквания и норми,безразличие към чуждото страдание,с липса на разкаяние и чувсто на
вина,нерядко съчетано с извършване на агресивни
актове, съпроводени с насилие,но това му състояние не пречи да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи и при него в конкретния случай не се налага лечение в психиатрично
заведение.Същото му дава възможност да участвува в наказателния процес,респективно да понесе наказателна отговорност за извършеното.
В устния доклад по
време на съдебното следствие,вещото лице психиатър изключи възможността
подсъдимият да е действувал при пълна амнезия, по
отношение на обстоятелството какво е провокирало агресивното му поведение и намерението,с което той е действувал,каквато е заетата от него позиция ,обяснявайки
състоянието си с употребените психотропни
лекарства съчетано с поетото количество
алкохол.
Този извод вещото
лице обоснова,а той следва и от наличнитне по делото доказателства,че подсъимия има ясен,детайлно, хронологично и вярно подреден
спомен за случилото се преди и след физическия акт довел до нанесените върху
пострадалия леки телесни повреди,като
изключва избирателно само спомена относно намерението си за конкретното
посегателство ,без обаче да забрави да спомене
,че Я. не е разполагал с пари,които да отнеме,което не може да бъде
оценено по друг начин освен,като защитен механизъм и негова защитна теза към която се придържа,явно за да омаловажи
конкретната степен на вина и понесе
по-лека наказателна отговорност с преминаване'към по-лека престъпна
квалификация.
Вещото лице е
категорично и в извода си,че състоянието на подсъдимия към момента на инкриминираното
деяние по-скоро би могло да се характеризира,като обикновено алкохолно опиване ,което впрочем не изключва
неговата вменяемост.
Горнита фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на обяснинията на подсъдимия и сведетеля Я. в частност и изцяло на показанията на
свидетелите П.,Б. и Д.,които освен че в своята логична последователност и
взаимна допълняемост в отделните детайли,във връзка с
времевото възприятие, относно главните факти на доказване по делото - механизъм на извършеното,авторството
на деянието и предмета на престъплението, дават възможност за проследяване на случая в
цялост,но и кореспондират и с
писмените доказателства ,приобщени към доказателствения
материал на основание чл.283 от НПК,както и с заключенията на съдебно-медицинската и съдебно-психиатричната
експертизи,дадени на следствието, потвърдени и дразвити
по преме на съдебното дирене.
Известните
разминавания в показанията на свидетеля Я. относно механизма на извършване на
деянието и равностойността на предмета на престъплението по повдигнатото
обвинение,съдът прие,че се дължат на отдалечеността във времето ,напредналата му
възраст и конкретното
засягане на интересите му, съчетано с липсата на правен опит и знания,каквито
не пожела да ползува по време на съдебното дирене.Явно пострадалият свидетел,предвид
предявеният от него граждански иск за овъзмездяване
на претърпените неимуществени вреди,следствие на престъплението ,оценени на сумата 5
000 лв. в стремежа
си да подкрепи размера на претенцията си, независимо че същият е неотносим пряко към предмета на престъплението,приет от обвинителната власт
на сумата 500 лв. по повдигнатото срещу подсъдимия обвинение ,изнесе пред съда,че
наличните у него средства били в размер на 5000 лв.Съдът не прие за достоверни
показанията на свидетеля в тази им част,кредитирайки показанията на свидетелите Б. и Д.,работещите по
случая полицаи,които категорично заявиха,че веднага след инцидента в проведен
с пострадалия разговор той им съобщил,че носените от него средства са били 500
лева.и същите
били налицедъй като подсъдимият не ги
открил,респективно не ги отнел.За последното обстоятелство показателни са и показанията
на св.П. ,който пряко възприел думите
на Я.,че парите са в наличност,както
и действията по търсенето им и мястото където се съхранявали в джобовете на долния панталон на свидетеля,с който той
бил облечен.На последно място съдът кредитира показанията на свидетеля П. и относно механизма на извършеното — осъщественото нападение върху падналия на земята Я.
от подсъдимия чрез нанасяне на удари в
областта на главата и лицето,призивите
за помощ от пострадалия и репликите на подсъдимия "Къде са парите"/'Давай
парите".Впрочем в случая няма основание да не се даде вяра на показанията на свидетелите - полицейски служители,тъй като по категоричен начин се
установи по делото,че те не познават подсъдимия независимо от правното му
положение.Т.е. у тях липсва каквато и да било мотивация да прибегнат към действия уличаващи
го в извършване на престъпление.
Ето защо съдът прие за защитна позиция
твърдението на подсъдимия,че безцелно и безмотивно е
предприел нападението върху пострадалия
,без да има намерение да му отнеме парите пряко неговата воля,тъй като тя се опроверга изцяло от обсъдените
по-горе доказателства.
При така приетите
фактически положения съдът намира,че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.199 ал.1 т.4 във вр.с
чл.198 ал.1 във вр. с чл.18 ал.1 във вр.
с чл.29 ал.1 б"а" и "б" от НК ,а именно : на 14.02.2008 год.в гр.
Димитровград,при условията на опасен рецидив,направил опит да отнеме чужди движими вещи-пари в размер на 500 лева от владението на А.Д.Я., ЕГН **********
***, с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила
и деянието останало недовършено по независещи от волята му причини.
Обективната страна на
престъплението се доказа по безспорен и несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства,първо
защото конкретното авторство на деянието е извън всякакво съмнение,второ защото за да отнеме предмета на престъплението от пострадалия,подсъдимият
безспорно действувайки без неговото съгласие е
упражнил върху него сила-физическа принуда,изразяваща
се в бутане,събаряне на земята и нанасяне на юмручни удари,насочени към преодоляване на реална или възможна съпротива от пострадалото лице,предвид сломяването
й,като престъплението е останало
недовършено по независещи от дееца
причини. Принудата е осъществена от
подсъдимия върху пострадалия с цел отнемане на парите му.Извършени са всички действия
за отнемането
им от местата където обикновено се държат. Същите са търсени по дрехите на
пострадалия,но не са намерени и отнети от подсъдимия,поради своевременната
намеса на св.П.,който се притекъл на помощ и поради което в случая не са
преминали във фактическата власт на дееца.В който смисъл впрочем е константната
съдебна практика.И на последно място с инкриминираното деяние подсъдимия е
осъществил горепосоченото престъпление при условията на опасен рецидив ,предвид
осъжданията му описани по-горе в съобразителната част на те,проследени в
хронология на влизане на присъдите в сила,респективно времеизвършване
на престъпленията
и наложените по вид , размер и условия на изтърпяване наказания ,тъй като са налице
условията на чл.29 б"а" и "б" от НК и не са налице условията
на чл.ЗО ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при
пряк умисъл
- подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието и е желаел настъпването
на общественоопасните му последици,като е действувал с ясното намерение
да присвои противозаконно чуждата движима вещ.
По така приетата
квалификация съдът призна подсъдимия за виновен и му наложи съответно
наказание,като го оправда по
предявеното му обвинение за употребата на заплашване при извършване на деяниетодъй като за наличието
на този квалифициращ белег от
фактическия състав на престъплението , липсват
доказателства по делото.
Подсъдимият е роден в
гр.Харманли в нездраво семейство,по която причина и поради липса на родителски контрол,израснал в
криминогенна среда.Безработен.Многократно осъждан. Неженен.С недобри личностни характеристични
данни
Причини за извършване
на престъплението -занижени морални-волеви задръжки,незачитане правото на собственост и лична непрекосновенност,желание за престъпно облагодетелствуване.
Като прецени
степента на обществената опасност на деянието ,фактическата обстановка по
извършването му и данните за личността на подсъдимия при индивидуализацията на
наказанието му,съдът счете,че в конкретния случай същуствува
законова възможност
да намери приложение разпоредбата на чл.58 б"а" от НК,
имайки предвид че престъплението е
завършило във фазата на опита, съобразявайки и обстоятелствата по чл.18 ал.2 от НК.В
случая степента
на осъществяване на намерението не е достатъчно изразена -липсват каквито и да
било настъпили материални щети,а причините поради които престъплението е останало
недовършено не се дължат само на външна намеса,а и на не до там настоятелните и
адекватни действия
на дееца.Ето защо при определяне на наказанието на подсъдимия съдът
приложи това изключение от общото правило на чл.55 ал.1 от НК ,макар че не са налице
изключителни или многобройни смегчаващи вината обстоятелства и
на основание чл.58 б.а" във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК
наложи на подсъдимия наказание под предвидения в санкционната
част на правната норма минимум ,която предвижда наказание - лишаване от свобода от
5 до 15 години.
Впрочем смегчаващите вината обстоятелства за подсъдимия в случая са
оскъдни,но все пак са налице.Касае се до човек на средна възраст,със
затруднено социално и материално положение и с влошено здравословно
състояние. По делото са установени обаче и редица отегчаващи вината
обстоятелства,а именно - богатото съдебно минало на подсъдимия, извън осъжданията му
квалифициращи престьплението,като опасен рецидив
при липса на превантивен ефект от нложените му до сега наказания
и отрицателните му характеристични данни .
Изхождайки от рания по-горе подход за
преминаване под минимума на размера
предвиден в закона относно наказанието - лишаване от свобода и съвкупната преценка на
изложените
смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът прие,че на
подсъдимият ще следва да бъде наложено наказание — лишаване от свобода за срок
от 4 години при първоначален " строг" режим на изтърпяване,като му
зачете предварителното задържане , считано от 18.02.2008 год.до влизане на присъдата
в сила. Тук института на условното осъждане не може да намери приложение,с оглед размера на
наложеното наказание и правното положение на подсъдимия.
Предвид имотното
състояние на подсъдимия и липсата на каквото и да било недвижимо имущество, съдът
прецени,че в случая не следва да се наложи предвиденото в чл.199 ал.1 от НК
наказание — конфискация
Така наложеното
наказание по вид, размер и условия на изтърпяване напълно отговаря на извършеното и
на обществената
опасност на дееца и изцяло ще
осъществи личната и генералната превенция на закона.
По предявения
граждански иск
По делото против
подсъдимия бе предявен и приет за съвместно разглеждане с наказателния процес
граждански иск за претърпени неимуществени вреди,следствие на престъплението от пострадалия А.Д.Я. за
сумата в размер на 5 000 лв.,ведно със съответните лихви,считано от момента на
увреждането.
След като
подсъдимият Ш. бе призната за виновен в извършване на престъпление по чл.199
ал.1 т.4 от НК ,упражнявайки физическа принуда по отношение на собственика на парите
- предмет на
престъплението А.Д.Я. и в резултат на което му е причинил подробно описаните по-горе физически увреждания
въз основа на чл.ЗОО от ГПК ще следва да
бъде ангажирана и неговата гражданска
отговорност,намерила правен израз в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД.Налице е негово противоправно
поведение,следствие на което е
настъпил вредоносен резултат - леки телесни повреди,изразяваща се в болки и страдания за пряко увредения в резултат
на престъплението Я.,като тези две предпоставки са в пряка причинна връзка една с друга.Следствие на това безспорно за пострадалия са настъпили неимуществени вреди,които
следват не само от причиненоте уврежданя,а и от негативните му преживявания по време на извършване на деянието.Ето защо съдът
намира,че предявеният граждански иск е
доказан по своето основание и е предявен
от активно легитимирано лице за това.
Като прецени
характера , естеството и броя на уврежданията,необходимият за тях цялостен
оздравителен период - 20 дниа,интензитета на
въздействието,респективно преживяното по време на деянието и във връзка с нормите на
справедливостта - чл.52 от ЗЗД,съдът прие,че за овъзмездяване
на претърпените болки и страдания
на гражданския ищец ще следва да се присъди сумата от 1600 лв.- неимуществени вреди,ведно с законовата лихва,считано от датата
на увреждането - 14.02.2008 год. До този размер иска се явява
доказан и съдът го уважи,а в
останалата част до пълния му предявен размер от 5 000 лв.го отхвърли.
Веществените доказателства
по делто - сгъваем нож с черна на цвят пласмасова дръжка,метален бокс с гравюра на животно,200 мл.шишенце от
"Мастика",скатула с 2 бр.хапчета"Невралгин" и пласмасово шишенце с 5
бр.хапчета "Ефералган",като вещи без стойност , съдът
постанови да се унищожат.
На основание чл.189 ал.З от НК съдът
осъди подсъдимият Т.Д.Ш. да заплати в полза на държавата по сметка***у уважената
част на гражданския иск в размер на 64 лв. и напревените
по делото разноски в размер на 165 лв.
По горните
съображения съдът постанови присъдата си.
Председател: