№ 14841
гр. София , 07.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ в закрито заседание на седми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:В.ТР.Ж.О.
като разгледа докладваното от В.ТР.Ж.О. Частно гражданско дело №
20211110136469 по описа за 2021 година
Производство по чл. 411, ал.2 вр. чл.417 ГПК.
Делото е образувано по подадено от „Ново Финанс“ ООД Заявление за издаване
Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК против Н. ИВ. Д. за вземания по
Договор за заем № 530-СФ-28.08.2019г., както следва - сумата от 8 500 лв., представляваща
главница, 3 519 лв. – договорна лихва за периода 29.08.2019г.-16.10.2020г., 4 547.50 лв.
наказателна лихва за периода 29.09.2019г.-16.10.2020г., 5 100 лв. договорна неустойка по чл.
2.7 от договора и 585.56 лв. законна лихва за периода16.10.2020г.-20.06.2021г. и за вземания
по Договор за заем № 525-СФ-27.08.2019г., както следва – сумата от 1 500 лв. главница, 621
лв. договорна лихва за периода29.08.2019г.-16.10.2020г., 802.50 лв. наказателна лихва за
периода 29.09.2019г.-16.10.2020г., 900 лв. неустойка по чл. 2.7 от договора и 103.33 лв.
законна лихва за периода 16.10.2020г.-20.06.2021г.
Като документ, на който се основават вземанията по смисъла на чл. 417 ГПК
заявителят е посочил Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека вх. Рег. № 56199,
акт № 127, т. ХХХ, дело № 42821 на Агенцията по вписвания, където са обективирани
текстовете на двата договора за заем. Едновременно с това са представени и договорите за
заем, обективирани в два отделни писмени документа - Договор за заем № 530-СФ-
28.08.2019г. и Договор за заем № 525-СФ-27.08.2019г., които не се твърди и не се
установява да са с нотариална заверка на подписите.
Съдът, като разгледа подаденото заявление и приложените към него документи,
намира следното:
От представените от заявителя документи единствено нотариалният акт за договорна
ипотека отговаря на изискването за форма по чл. 417, т. 3 ГПК, но от същия не се
установява възникването и съществуването на изискуеми задължения за заплащане на
претендираните парични суми. Документите по смисъла на чл. 417 ГПК, от които
произтичат вземанията на заявителя са договорите за заем, сключени в писмена форма, но
без нотариална заверка на подписите на страните. С нотариалния акт за договорна ипотека
не са сключени сделките за заем, а единствено договорна ипотека и това, че в него е
преписано съдържанието на отделните писмени договори за заем не придава на нотариалния
акт значението на документ, в който се съдържа задължение за заплащане на парични суми
по договор за заем, доколкото последният е сключен отделно.
На следващо място: Заявителят твърди да е настъпила предсрочна изискуемост на
вземанията му по договорите за заем. Видно от приложените уведомителни писма и
разписки за получаването им изявлението на заемодателя, че прекратява договора и
1
претендира настъпване предсрочна изискуемост на задълженията, е достигнало до знанието
на длъжника. Така ангажираните писмени доказателства, обаче, не установяват наличието
на неизпълнение от страна на длъжника. По аргумент от т. 4а на Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК не са налице основанията за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 и 3 ГПК за вземания, основани на
упражнено право на разваляне на договора.
На трето място: Налице са основания да се приеме, че договорите за заем са
недействителни на основание чл. 22 ЗПК, като неотговарящи на изискванията на чл. 11, ал.1
и ал.2 ЗПК – не е посочен общия размер на кредита – чл. 11, т.7, общата сума, дължима от
потребителя – чл. 11, т.10, информацията по чл. 11, т.12 и т.20. освен това и представените
Общи условия не са подписани от страните по договора на всяка страница, което също е
основание за недействителност на договора за заем.
На последно място: Клаузите, от които заявителят твърди да произтичат задължения
на длъжника за наказателна лихва и договорна неустойка са нищожни – както поради
неравноправност, така и поради противоречие с императивни правни норми и добрите
нрави, поради което и същите не биха могли да бъдат източник на тези вземания и да
обосноват дължимостта им, дори и да се приеме, че са обективирани в документ по чл. 417,
т. 3 ГПК.
Отделно от това, настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си
задължение по чл.411, ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на
Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи,
когато са налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира,
че от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна
неравноправност на клаузи по договора . Първо, в конкретния случай договорните
отношения между страните се отнасят към договор по смисъла на Закон за кредитите на
недвижимите имоти на потребители (ЗКНИП). Съгласно чл.24, т.9 и т.11 ЗКНИП –
договорът за кредит следва да съдържа информация за ГПР по кредита, заедно с подробна
информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя, така
и обща сума, дължима от потребителя по кредита. Съгласно чл.29, ал.2 ЗКНИП – ГПК се
изчислява по формула съгласно приложение № 1, като съгласно ал.3 – разходите свързани с
погасяването и усвояването се включват в общите разходи. Съгласно чл.38 ЗКНИП – когато
не са спазени изискванията на чл.24, ал.1, т.9 и 11 договорът за кредит е нищожен, в който
случай съгласно чл.39 ЗКНИП – потребителят дължи връщане на сума, равняваща се на
общия размер на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. На следващо
място, съгласно чл.27, ал.2 ЗКНИП кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия свързани с усвояване и управление на кредита. В конкретните
договори – съдът приема, че същите са нищожни на основание чл.38 ЗКНИП вр. чл.24, ал.1,
т.9 и 11 вр. чл.29, ал.2 и ал.3 ЗКНИП , защото ГПР не е изчислен по формулата по чл.29,
ал.2 ЗКНИП, а е посочено, че е равен на размера на фиксираната договорна лихва, макар в
договорите изрично да са включени „гаранционни вноски“, които на самостоятелно
основание (чл.27, ал.2 ЗКНИП) са недействителни. Отделно от това, претендираните
компенсаторни неустойки и неустойки за забава (по всеки договор в общ размер се
доближават до размера на главниците) са нищожни поради противоречие с добрите нрави,
защото излизат извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат
ипотечен заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер, без
обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по
договора, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост,
като съдът приема, че целта на регламентираните неустойки излизат извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Изложеното е основание за отхвърляне на заявлението.
2
Мотивиран от горното, Съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Ново Финанс“ ООД Заявление
за издаване Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК против Н. ИВ. Д. за
вземания по Договор за заем № 530-СФ-28.08.2019г., както следва - сумата от 8 500 лв.,
представляваща главница, 3 519 лв. – договорна лихва за периода 29.08.2019г.-16.10.2020г.,
4 547.50 лв. наказателна лихва за периода 29.09.2019г.-16.10.2020г., 5 100 лв. договорна
неустойка по чл. 2.7 от договора и 585.56 лв. законна лихва за периода16.10.2020г.-
20.06.2021г. и за вземания по Договор за заем № 525-СФ-27.08.2019г., както следва – сумата
от 1 500 лв. главница, 621 лв. договорна лихва за периода29.08.2019г.-16.10.2020г., 802.50
лв. наказателна лихва за периода 29.09.2019г.-16.10.2020г., 900 лв. неустойка по чл. 2.7 от
договора и 103.33 лв. законна лихва за периода 16.10.2020г.-20.06.2021г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
След влизане в сила на настоящото, делото да се докладва за указания до заявителя за
предявяване на осъдителен иск.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3