Решение по дело №196/2019 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 септември 2019 г.
Съдия: Виолета Александрова Александрова
Дело: 20193400500196
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

107

 

Силистра, 12.09.2019 година

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Силистренският окръжен съд, в открито заседание на десети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Василева

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. Виолета Александрова

                                                                                         2. Добринка Стоева

 

при секретаря Данаила Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Александрова в.гр.д. № 196 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Въззивно производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 196/22.05.2019 г., постановено по гр.д. № 1822/2018 г., Силистренският районен съд е отхвърлил иска на Б.Г.И. срещу Н.Б. за заплащане на сумата 2 000 лв., дължима по договор за заем от 05.07.2016 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до изплащането, като е осъдил първия да заплати на втория 500 лв. разноски по делото.

Производството е образувано по въззивна жалба на Б.Г.И. чрез процесуален представител с искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковата претенция, претендира разноски.

Ответникът по жалбата Н.Б. чрез процесуален представител счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, претендира разноски за въззивната инстанция.

Окръжният съд, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото и оплакванията в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна.

Иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че по устна молба на ответника му дал в заем 2 000 лв. на 05.07.2016 г., която не е върнал. Ответникът не е депозирал писмен отговор, но в хода на производството оспорва иска.

Районният съд е извършил поисканите законосъобразни процесуалния действия по изясняване на спора и е постановил правилно и законосъобразно решение. Същото съдържа подробни, обосновани и законосъобразни мотиви, които въззивният съд изцяло споделя, поради което и на основание допустимата препратка на чл.272 от ГПК счита, че обжалваното решение следва изцяло да се потвърди без преповтаряне на мотивите.

Следва да се добави, че в исковата молба е посочена цена на иска 1 320 лв. и не е допускано изменение на иска, но тъй като в твърденията, петитума и становището в хода на производството се претендират 2 000 лв., следва да се приеме,че това е техническа грешка.

Въпреки, че договорът за заем е неформален, следва да се докаже съгласието на двете страни за предаване и връщане на процесната сума като задължителен елемент от твърдяния устен договор за заем. Свидетелите дори не уточняват на кого ищецът е дал пари, колко и защо. При недоказан договор за заем евентуалното искане за неоснователно обогатяване не е направено.

Въззивната жалба не налага промяна в мотивите. Несъстоятелно е твърдението, че след предупреждение за наказателна отговорност, свидетелските показания са достатъчно доказателство, освен това те са непълни да докажат договаряне, както бе посочено по-горе. Оплакванията, че „съдът ни вменява във вина“ липса на активност при бездействие на другата страна, са също несъстоятелни – указано е пълно и главно доказване. Ищецът е можел по реда на чл.176 от ГПК да поиска лично явяване на ответника и отговор на поставени въпроси. Нотариалната покана само фиксира дата на искане за връщане на сумата, но не замества липсата на договор. Сигнализирането на прокуратурата е неотносимо за настоящия граждански спор.

На ответника следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция, но следва да се уважи възражението за прекомерност, защото във въззивната инстанция в защитната позиция няма правна сложност. Вместо поискания размер от 500 лв. следва да се присъдят 370 лв. съобразно минимума по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.

Водим от горните съображения, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 196/22.05.2019 г., постановено по гр.д. № 1822/2018 г. по описа на Силистренски районен съд.

ОСЪЖДА Б.Г.И. да заплати на Н.Б. сумата 370 (триста и седемдесет) лв., представляваща разноски за въззивната инстанция.

Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                       2.