№ 141
гр. Разград , 01.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на втори ноември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
Секретар:Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20203300500233 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 260000 от 13.08.2020 г. по гр.д № 720/2019 г. по описа на
РС – Исперих, съдът е постановил следното:
ОСЪЖДА на осн. чл.232, ал.2 от ЗЗД „Хемус-77” ЕООД село Хума,
община Самуил, област Разградска, ул.”Витоша” № 11 представлявано от
Азем Хълми Шекир ДА ЗАПЛАТИ на А. Х. С. , ЕГН – ********** от село
Стражец, област Разградска, ул.”Орел” бл.23 сумата от 2035.85/две хиляди
тридесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки/– наем за ползване през
стопанските 2014/ 2015г. и 2015/ 2016г. на собствените и 5/ 27 ид.части в
следните недвижими имоти : 1. Поземлен имот с начин на трайно ползване
Нива с площ от 22.004дка, четвърта категория, съставляващ имот №
013004 по плана за земеразделяне, находящ се в местността „АЛАНДЖИК“
в землището на село Хума; 2. Поземлен имот с начин на трайно ползване
Нива с площ от 37.000дка, пета категория, съставляващ имот № 039013 по
плана за земеразделяне, находящ се в местността „СЪРТ“ в землището на
село Хума; 3. Поземлен имот с начин на трайно ползване Нива с площ от
1
20.010дка, четвърта категория, съставляващ имот № 049004 по плана за
земеразделяне, находящ се в местността „ДОМУСЧУК“ в землището на
село Хума и 4. Поземлен имот с начин на трайно ползване Нива с площ от
36.707дка, четвърта категория, съставляващ имот № 021004 по плана за
земеразделяне, находящ се в местността „ЧОТОКЛУК“ в землището на
село Хума, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 17.09.2019г. до окончателното
изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ искът на А. Х. С. против Хемус-77”
ЕООД село Хума, община Самуил, област Разградска, представлявано от
Азем Хълми Шекир над тази сума до първоначално заявеният размер от
3664.52 /три хиляди шестстотин шестедесет и четири лева и петдесет и
две стотинки/ КАТО НЕОСНОВЕТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл.86 от ЗЗД „Хемус-77” ЕООД село Хума, община
Самуил, област Разградска, ул.”Витоша” № 11 представлявано от Азем
Хълми Шекир ДА ЗАПЛАТИ на А. Х. С. , ЕГН – ********** от село Стражец,
област Разградска, ул.”Орел” бл.23 сумата от 734.01/седемстотин
тридесет и четири лева и една стотинки/ – мораторна лихва за забавено
плащане за периода от 01.10.2015г. до 17.09.2019г. като ОТХВЪРЛЯ искът
на А. Х. С. против Хемус-77” ЕООД село Хума, община Самуил, област
Разградска, представлявано от Азем Хълми Шекир над тази сума до
първоначално заявеният размер от 1321.22/хиляда триста дведесет и един
лева и двадесет и две стотинки/ КАТО НЕОСНОВЕТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Хемус-77” ЕООД село Хума,
община Самуил, област Разградска, ул.”Витоша” № 11 представлявано от
Азем Хълми Шекир ДА ЗАПЛАТИ на А. Х. С. , ЕГН – ********** от село
Стражец, област Разградска, ул.”Орел” бл.23 за разноски по делото сумата
453.97/четиристотин петдесет и три лева и деветдесет и седем стотинки/.
Недоволен от решението, В ОСЪДИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ, останал
жалбоподателят "ХЕМУС-77" ЕООД, ЕИК *********, който чрез управителя
си А.Х.Ш., го обжалва в тази му част, като неправилно, незаконосъобразно и
постановено при съществени процесуални нарушения. Прави се искане за
неговата отмяна и постановяване на друго по същество на спора, с което
исковите претенции да бъдат отхвърлени. Излагат се подробни съображения.
2
Претендира разноски и пред двете инстанции.
Насрещната по жалбата страна - А. Х. С. , чрез пълномощника си
адвокат И.К. Иванов от АК - Разград, депозира отговор на жалбата. Намира
жалбата за неоснователна и моли решението да бъде потвърдено. Излага
подробни съображения. Акцентира, че видно от исковата молба и всички
последващи процесуални действия на ищеца, се касае за заведен иск по реда
на чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
въззивника не се явява представител.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззиваемата страна не се явява. Явява се пълномощникът й адвокат И.К.
Иванов от АК - Разград. Излага становище за неоснователност на въззивната
жалба. Счита, че решението следва да бъде изменено само относно
правната квалификацията на иска, като в останалата си част следва да
бъде потвърдено. Сочи, че първоинстанционния съд неправилно е
квалифицирал исковата му претенция по чл. 232, ал.2 ЗЗД. Претендира
разноски пред въззивната инстанция и представя договор за правна защита и
съдействие, и списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 във вр. с чл. 84, ал.2 ЗЗД, след
изменение по реда на чл. 214, ал.1 ГПК /л. 84 и л. 89 гръб РС/.
Ищцата А. Х. С. , ЕГН – ********** от село Стражец, област
Разградска, ул.”Орел” бл.23, твърди, че е собственик на идеални части от на
основание наследство от следните недвижими имоти:
1. Поземлен имот с начин на трайно ползване Нива с площ от
22.004дка, четвърта категория, съставляващ имот № 013004 по плана за
земеразделяне, находящ се в местността „АЛАНДЖИК“ в землището на
село Хума;
2. Поземлен имот с начин на трайно ползване Нива с площ от
3
37.000дка, пета категория, съставляващ имот № 039013 по плана за
земеразделяне, находящ се в местността „СЪРТ“ в землището на село
Хума;
3. Поземлен имот с начин на трайно ползване Нива с площ от
20.010дка, четвърта категория, съставляващ имот № 049004 по плана за
земеразделяне, находящ се в местността „ДОМУСЧУК“ в землището на
село Хума;
4. Поземлен имот с начин на трайно ползване Нива с площ от
36.707дка, четвърта категория, съставляващ имот № 021004 по плана за
земеразделяне, находящ се в местността „ЧОТУКЛУК“ в землището на
село Хума.
Друг съсобственик на горепосочените имоти – Мехмед Ахмед Садула,
който не притежава повече от половината от правото на собственост върху
имотите, сключил с ответника "ХЕМУС-77" ЕООД договор за наем на тези
имоти за стопанските години 2014/2015г. и 2015/2016г. Така имотите се
ползвали през тези стопански години от ответника без основание
противопоставимо на ищецата. След като научила за тези договори за наем,
ищцата връчила на ответника на 23.07.2019г., чрез нотариус, нотариална
покана с която го поканила в едноседмичен срок от получаването на поканата
да й заплати дължащите й се суми, за ползването на имотите без правно
основание. Плащане обаче не последвало.
Ето защо, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника, да й заплати обезщетение за лишаването им от ползване на
процесните недвижими имоти, начислено за стопанските години 2014/2015г.
и 2015/2016г. в общ размер на 3 664.52 лв., както и сумата 1 321.22 лв
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
01.10.2015г. до завеждането на молбата в съда – 17.09.2019г. Претендира
присъждане на направените по делото разноски. В открито съдебно заседание
пред РС пълномощникът й уточнява, че исковата претенция е относно 1/3
ид.ч. от имотите, тъй като завещанието е намалено по реда на чл. 30 ЗН едва
през 2018г.
Ответникът "ХЕМУС-77" ЕООД, не е депозирал отговор по чл. 131
ГПК. В открито съдебно заседание управителят на ответника е оспорил
4
исковите претенции. За стопанската 2014/2015г. посочил, че е изплатил
претендираната сума на ищцата, чрез неин роднина. Представил РКО за
заплатени на ищцата 576 лв. представляващи аванс за 2015-2016г. Сочи, че не
е знаел, че наследодателят - бащата на ищцата, е изготвил завещание в нейна
полза, а знаел че наследниците му били общо трите му деца - ищцата и двама
сина /братя на ищцата/.
С решение № 158 от 12.01.1995г. за възстановяване на собственост
върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на село
Хума, на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ, влезлият в сила план за земеразделяне и
протокол № 24 от 07.09.1992г. за определяне категориите на земеделските
земи по преписка № 869/27.01.1992г., издадено от поземлена комисия с.
Самуил, общ. Самуил, обл. Разград, е възстановено правото на собственост на
наследниците на С.М.И., съгласно плана за земеразделяне в землището на
село Хума, както следва /л.22-23 РС/:
1. Поземлен имот с начин на трайно ползване Нива с площ от
36.707дка, четвърта категория, съставляващ имот № 021004 по плана
за земеразделяне, находящ се в местността „ЧОТУКЛУК“ в
землището на село Хума;
2. Поземлен имот с начин на трайно ползване Нива с площ от
20.010дка, четвърта категория, съставляващ имот № 049004 по плана
за земеразделяне, находящ се в местността „ДОМУСЧУК“ в
землището на село Хума.
С решение № 158 от 12.01.1995г. за възстановяване на собственост
върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на село
Хума, на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ, влезлият в сила план за земеразделяне и
протокол № 24 от 07.09.1992г. за определяне категориите на земеделските
земи по преписка № 868/27.01.1992г., издадено от поземлена комисия с.
Самуил, общ. Самуил, обл. Разград, е възстановено правото на собственост на
наследниците на С.С.М., съгласно плана за земеразделяне в землището на
село Хума, както следва /л.24-25 РС/:
1. Поземлен имот с начин на трайно ползване Нива с площ от
22.003 дка, четвърта категория, съставляващ имот № 013004 по плана
за земеразделяне, находящ се в местността „АЛАНДЖИК“ в
5
землището на село Хума;
2. Поземлен имот с начин на трайно ползване Нива с площ от
36.999дка, пета категория, съставляващ имот № 039013 по плана за
земеразделяне, находящ се в местността „СЪРТ“ в землището на село
Хума.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № 109 от 12.07.2016г. на
Кметство с. Хума, е че С.С.М. е починала на 03.02.1964г., като оставила за
свои наследници съпруга си С.М.И. и децата си С.С.М., С.С.Б. и Х.С.М. /л. 15
РС/.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № 115 от 13.07.2016г. на
Кметство с. Хума, е че С.М.И. е починал на 16.03.1963г., като оставил за свои
наследници децата си С.С.М., С.С.Б. и Х.С.М. /л. 16 РС/.
Не се спори, че всеки един от тези трима наследници, са придобили по
наследство от своите родители по 1/3 ид.ч. от процесните 4 ниви.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № 034 от 13.07.2016г. на
Кметство с. Хума, е че Х.С.М. /собственик на 1/3 ид.ч. от процесните ниви/ е
починал на 19.04.2015г., като оставил за свои наследници по закон децата си
Сали Хасанов Салиев, Ибрахим Хасан Сали и А. Х. С. /ищцата/ /л. 17 РС/.
С универсално завещание Х.С.М. завещал цялото си имущество на
дъщеря си А. Х. С. /ищцата/ /л.18-21 РС/.
С нотариален акт за собственост върху недвижими имоти № 138, том
II, рег. № 1897, дело № 284 от 2016г. на Пламен Ангелов – Нотариус, с район
на действие РС – Исперих, вписан в регистъра на НК под № 688, ищцата е
призната за собственик на следните недвижими имоти /л. 7-8 РС/:
I. придобити по наследство от наследодателя С.С.М.:
- 1/3 идеална част от Поземлен имот с начин на трайно ползване
Нива с площ от 22.004 дка, четвърта категория, съставляващ имот №
013004 по плана за земеразделяне, находящ се в местността „АЛАНДЖИК“
в землището на село Хума;
- 1/3 идеална част от Поземлен имот с начин на трайно ползване
6
Нива с площ от 37.00 дка, пета категория, съставляващ имот № 039013 по
плана за земеразделяне, находящ се в местността „СЪРТ“ в землището на
село Хума.
II. придобити по наследство от наследодателя С.М.И.:
- 1/3 идеална част от Поземлен имот с начин на трайно ползване
Нива с площ от 20.010дка, четвърта категория, съставляващ имот №
049004 по плана за земеразделяне, находящ се в местността „ДОМУСЧУК“
в землището на село Хума.
- 1/3 идеална част от Поземлен имот с начин на трайно ползване
Нива с площ от 36.707дка, четвърта категория, съставляващ имот №
021004 по плана за земеразделяне, находящ се в местността „ЧОТУКЛУК“
в землището на село Хума.
С Решение № 180 от 08.06.2018г. по гр.д. № 619/2016г. по описа на
Районен съд - Исперих /л.9 -14 РС/, на осн. чл. 30 ЗН е НАМАЛЕН размера на
извършеното завещателно разпореждане от Х.С.М. в полза на А. Х. С. , до
размера на запазената част - 6/27 (или 2/9) идеални части от наследството.
Отменен е горецитирания нотариален акт в частта, с която А. Х. С. е призната
за собственик на процесните читири имота над притежаваните от нея 5/27
идеални части. Между страните няма спор, че като необжалвано решението е
влязло в сила.
Един от съсобствениците – М.А.С., на 18.06.2014г. сключил с
ответника 2 бр. договори за наем на земеделска земя, с които отдал под наем,
процесните четири ниви за срок от 01.10.2014г. до 01.10.2015г. /л. 26-27 РС/.
На 14.06.2015г. между същите лица били сключени нови 2 бр. договори за
наем за същите ниви, за срок от 01.10.2015г. до 01.10.2016г. /л. 74-75 РС/.
Няма спор, че наемодателят М.А.С. не е притежавал повече от
половината от отдадените под наем общи имоти.
Ответникът признава факта, че въз основа на горецитираните договори
за наем е ползвал процесните имоти за посочения в договорите период.
На 23.07.2019г. на ответника, чрез управителят му, е била връчена
7
нотариална покана под общ. рег. № 4371, том 1, акт № 69 от 04.09.2019г. по
регистрите на нотариус Пламен Ангелов. С нея ищцата поканила ответника, в
едноседмичен срок от получаването на поканата да й заплати суми за
ползването на процесните четири имота /л. 28-29 РС/.
По делото е разпитан водения от ищцата свидетел – М.А.С. / сключил
процесните договори за наем/ - л. 88 гръб РС. Свидетелят сочи, че е един от
съсобствениците на процесните имоти, като делът му е от 10 дка. Един път е
получил пари от ответника, но не помни колко е била сумата. Свидетелят не е
дал лично парите на ищцата, но отишъл при братовчедка на ищцата в с. Хума
на която ги е предал, като тази жена е следвало да ги занесе на ищцата в Р
Турция. След като се върнала братовчедката от Турция, свидетелят я попитал
дали е предала парите на ищцата, при което тя му казала „Да предадох ги и
благодари“. Не помни точно през коя година е било това – или 2014 или
2015г., но е било след смъртта на вуйчо му. Бащата на ищцата се казвал
Хасан и докато бил жив той вземал рентата и си заминавал за Турция. След
смъртта му свидетеля се занимавал с рентата само на своята част от земите.
Ответникът е представил Разходен касов ордер от 18.07. без посочване
на годината, че на А. Х. С. е платена сума в размер на 576.00лв. посочена като
аванс за 2015 – 2016., като е отразено, че сумата е получена от лице на име
Рейхан. Ответникът сочи, че Рейхан е син на ищцата /л. 83/. Пълномощникът
на ищцата сочи, че не оспорва авторството на документа, а оспорва
съдържанието му, тъй като не се сочи че е за рента/аренда, поради което не
става ясно и за какво е даден аванса /л. 88 гръб РС/.
По делото е изслушано заключение на съдебно счетоводна експертиза,
което съдът приема като пълно, ясно, обосновано и правилно /л. 78-81, 89
РС/. Посочено е, че стойността на средния пазарен наем за земеделски земи в
землището на с. Хума за стопанската 2014/2015г. е 56 лв. на декар, а за
стопанската 2015/2016г. – 39 лв. на декар. В счетоводството на ответника не е
било установено плащане за процесния период на ищцата.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивния съд се произнася
8
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество
частично основателна.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част: Решението е
частично неправилно.
Относно правната квалификация на иска за главницата.
Настоящия съдебен състав намира, че първоинстанстанцинния съд
неправилно е квалифицирал предявения иск, като иск с правна квалификация
по чл. 232, ал.2 ЗЗД, вместо правилната такава по 59, ал.1 ЗЗД.
Първоинстанционният съд е разгледал обаче всички факти и обстоятелства на
които се основава ищцата, за да иска присъждане на посочената парична сума
от ответника. Предметът на спора се определя от наведените от ищеца като
основание на иска факти и от търсената от ищеца защита, като съдът по
същество, с оглед установения в чл. 6 ГПК принцип на диспозитивното
начало в процеса, е длъжен да разреши материалноправния спор по същество,
като се произнесе по наведеното от ищеца с исковата молба основание и по
търсената от ищеца защита. В случаите, когато първоинстанционният съд
(както и всяка друга съдебна инстанция, която разглежда спора по същество)
е разгледал наведените от ищеца като основание на иска факти, но е
определил погрешно правната квалификация на иска, той не е разгледал
непредявен иск и не се е произнесъл недопустимо. Така и постановеното по
реда на чл. 290 ГПК Решение № 376 от 11.02.2019 г. на ВКС по т. д. №
3180/2017 г., II т. о., ТК и Решение № 3662 от 5.05.2016 г. на СГС по в. гр. д.
№ 14852/2015 г.
Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗС управлението и ползването на общата вещ се
извършва по правило по решение, взето от съсобствениците, които имат
повече от половината от общата вещ, на което съответства задължението на
9
малцинството да се съобрази с това решение и да не може да го променя
(извън хипотезата на чл. 32, ал. 2 ЗС). В тази връзка, съсобствениците, които
притежават повече от половината от общата вещ са властни да вземат
решение за отдаването й под наем и това решение ще обвърже всички
съсобственици. Имуществените отношения в подобна хипотеза се уреждат
между съсобствениците, а не между наемателя и неучаствалия в сделката
съсобственик (чл. 31, ал. 2 ЗС). Той, поради обвързаността си в
облигационното отношение, има право на ползите, но търпи и ограниченията
във връзка с изпълнението на договора (арг. чл. 30, ал. 3 ЗС). При положение,
че решението на мнозинството е вредно за вещта, съдът по искане на
недоволния съсобственик решава въпроса, като администрира по реда на чл.
32, ал. 2 ЗС, но това не значи, че до тогава няма да се осъществява управление
или изпълнението на взетото решение отпада с обратна сила, съответно
наемният договор с третото лице обвързва и малцинството от
съсобствениците. Освен това, съсобствениците, които притежават повече от
половината от общата вещ, макар и да могат да сключат наемен договор с
трето на съсобствеността лице, обвързващ всички съсобственици, не могат да
сключват договор за наем за повече от три години (арг. чл. 229 ЗЗД - в този
случай извършват действия по обикновено управление). Ако го сторят,
договорът ще е противопоставим след тригодишния срок на останалите
съсобственици, само в хипотезата на чл. 236, ал. 1 ЗЗД. Във всички случаи,
когато наемният договор, сключен с трето лице е противопоставим на
съсобствениците, те разполагат с възможност да търсят гражданските
плодове, събрани изключително от съсобствениците - наемодатели, по силата
на чл. 30, ал. 3 ЗС. По изключение, ако напр. договорът за наем е сключен по
начин, вреден за общата вещ или е явно неизгоден за съсобствениците,
притежаващи по-малко от половината от общата вещ, те могат да търсят
наред с припадащата им се част от наема, още и обезщетение по чл. 31, ал. 2
от ЗС, представляващо разликата между уговорена наемна цена и средната
пазарна цена, когато първата е по-ниска (виж мотивите към ТР 7/2012 г. на
ОСГК). Когато обаче сделката не обвързва съсобствениците по чл. 32 ЗС, те
могат да търсят обезщетение за това, че са лишени от възможността да
ползват своя дял от общия имот. Съгласно ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС,
лично ползване по см. на чл. 31, ал. 2 ЗС се осъществява от ползващия
съсобственик чрез непосредствени негови действия, чрез действия,
10
осъществени от чл. на неговото семейство или чрез трето лице, на което
безвъзмездното той е предоставил общата вещ. Щом сделката, въз основа
на която третото лице е допуснато да ползва вещта е възмездна,
отговорността не е по чл. 31, ал. 2 ЗС, а по чл. 30, ал. 3 ЗС, когато тя е
противопоставима на другите съсобственици или те са я приели, съответно
по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, когато сделката е непротивопоставима на
съсобственика и той не я приема. В последната хипотеза задължено е
лицето, което фактически ползва вещта; основанието му е
непротивопоставимо на съсобственика -ищец.
В настоящия казус наемодателят не притежава повече от
половината от собствеността върху недвижимите имоти, поради което не
може да ги отдава под наем на трето лице без съгласието и на другите
съсобственици сред които е и ищцата. Наемните договори с ответника са
валидни, но непротивопоставими на съсобственика - ищца. По
отношение на нея ползването на вещта от наемателя се явява без
основание, за което последният дължи обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД
определено съобразно средния пазарен наем. Така и постановеното по реда
на чл. 290 ГПК Решение № 179 от 23.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3104/2014
г., IV г. о., ГК и Определение № 597 от 25.11.2015 г. на ВКС по гр. д. №
4176/2015 г., I г. о., ГК.
Когато е предявена претенция за обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД с
твърдения, че ползвателят на имота се обогатява неоснователно, тъй като
лишава съ/собственика от гражданските плодове на имота /напр. от пазарния
наем/, обезщетението ще се дължи за времето, през което собственикът е
лишен от този доход. За да възникне правото на обезщетение за ползването на
чуждия недвижим имот е достатъчно да се установи, че за ползвателя не
съществува основание да държи имота. След като не е дал съгласие за
ползването на недвижимия имот, на съ/собственика се дължи обезщетение
по общото правило на чл. 59 ЗЗД от деня, когато вземането е станало
изискуемо, без да е необходима покана от кредитора. Така и постановеното
по реда на чл. 290 ГПК Решение № 394 от 27.11.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3034/2015 г., IV г. о., ГК.
Разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД предоставя възможност на носителя
11
правото да извлича облаги от вещта да претендира обезщетение за
обедняването си от лишаването без основание от възможността да ползва
този имот и да извлича облаги от същия. Това обезщетение се присъжда
поради наличие на неоснователно обогатяване на ползващото вещта лице за
сметка на правоимащия, който би могъл, ако вещта беше в негово държане, да
извлича ползи от нея, било лично било като я отдава под наем. При
хипотезата на чл. 59 от ЗЗД неоснователно обогатилия се за сметка на
другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера
на обедняването, тоест дължи се по-малката от двете суми между
обедняването и обогатяването. Връзката между обедняването и обогатяването
не е причинно-следствена. Обогатяването не е следствие на обедняването и
обратното. Те двете обаче, трябва да са последица от други общи за двете
факти, без да е нужно да произтичат едно от друго. Размера на обедняването и
обогатяването се решава с оглед на конкретната фактическа обстановка, като
всъщност това е пазарния наем на вещта, която би могла да се получи, ако
между страните или правоимащия и ІІІ-то лице съществуваше договор за
наем. Тази сума ползващият би дължал, а собственикът би получил и в този
смисъл е налице обогатяване на ползващия за сметка на обедняването на
правоимащия. Вземането на неоснователно обогатяване е изискуемо от
момента, в който е настъпило разместването на благата, и от този момент тече
погасителната давност. Забавата за плащане на същото, обаче, доколкото
не е скрепена със срок, настъпва след покана и то за вече възникнало
вземане. (В този смисъл Решение № 4/23.01.2009 г. по гр. д. № 5382/2007 г. на
ВКС, ІІ-ро Г. О.; т. 4 и т. 5 от Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на
ВС; ТР № 82/28.02.1975 г. по гр. д. № 74/1974 г. на ОСГК на ВС; Решение №
131/18.02.2009 г. по гр. д. № 6346/2007 г. на ВКС, ІV-то Г. О.).
В конкретния казус са налице следните предпоставки: 1)
притежаването от ищеца на правото на собственост върху процесните имоти;
2) обогатяването на ответника в резултат от осъщественото ползване на имота
за процесния период; 3) липса на правно основание за настъпилото
обогатяване; 4) обедняване на ищеца в следствие на лишаването му от
ползването на собствените му ид.ч. от имота за поцесния период; 5) връзка
между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, които да
произтичат от един или от няколко общи факта.
12
Относно правото на собственост на ищцата върху имотите.
В разглеждания казус се установява, че по силата на наследствено
правоприемство от родителите си С.С.М. и С.М.И., бащата на ищцата –
Х.С.М. е придобил правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от процесните 4
ниви. След като същият починал на 19.04.2015г., ищцата придобила тази 1/3
ид.ч. въз основа на горецитираното универсално завещание, на осн. чл. 1 и чл.
16, ал.1 ЗН. Това завещателно разпореждане е било намалено по реда на чл.
30 ЗН едва с Решение № 180 от 08.06.2018г. по гр.д. № 619/2016г. по описа на
районен съд – Исперих.
От момента на влизане в сила на решението по иска по чл. 30, ал. 1
ЗН облагодетелстваното от завещанието лице губи права над онази част, с
която завещанието е намалено, но възстановяването няма обратно
действие. Вж. Определение № 527 от 8.11.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3073/2017 г., IV г. о., ГК и Определение № 561 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 555/2011 г., I г. о., ГК, и цитираните в тях решения на ВКС.
Тъй като възстановяването с решението от 2018г. няма обратно
действие, то за стопанските години 2014/2015 и 2015/2016г. ищцата е
притежававала 1/3 ид.ч. от процесните 4 ниви.
По делото няма спор, че за стопанските години 2014/2015г. и
2015/2016г. ответникът е ползвал процесните имоти, въз основа на сключени
договори за наем, с наемодотел – съсобственик не притежаващ повече от
половината от отдадените под наем имоти.
Предвид наличните данни и изложените по-горе мотиви следва да се
приеме, че ищцата е била лишена неоснователно от възможността да ползва
за себе си вещтите, от които е притежавала 1/3 ид.ч. Съдебна практика,
постановена по реда на чл. 290 ГПК (решение № 55 от 28.02.2012 г. по гр. д.
№ 652/2011 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС) е възприела становището, че с иска по
чл. 59 ЗЗД, какъвто е настоящия случай, се цели обезщетение за
неоснователното обедняване на съ/собственика, което е за сметка на
неоснователното обогатяване на лицето, което използва вещта. Отговорността
на ответника да обезщети ищеца се изразява в спестен наем, който ползващия
би плащал за имота. Прието е, че стойността на обедняването на собственика
13
и стойността на обогатяването на ползувателя са една и съща сума. Тази сума
съставлява пазарния наем, който би се получил за процесния имот.
За да определи конкретната стойност на дължимото от ответника
обезщетение, съдът взе предвид заключението на ССЕ. Така за 1/3 ид.ч. от
процесните имоти за стопанската 2014/2015г. сума на средния пазарен наем е
в размер на 2 160.13 лв., а за стопанската 2015/2016г. е в размер на 1 504.39
лв. Или за тези две стопански години – общо 3 664.52 лв.
По въпроса дали ответникът е извършил плащания в полза на
ищцата.
Настоящия съдебен състав намира, че ответникът е доказал плащане на
сумата от 576 лв., представляващ аванс за стопанската 2015/2016г., за което е
представил РКО /л.83 РС/. Показанията на свидетеля Садулла са
неконкретизирани относно размера на сумите и момента на предаването им,
поради което съдът не приема че със същите може да се докаже плащане.
Напълно недоказано се явява и твърденито на ответинка, че е заплащал
процесните суми на нейния баща - наследодател, докато е бил жив, тъй като
за доказване на това твърдение ответинкът не ангажира никакви
доказателства.
Така от горепосочената дължима сума в размер на 3 664.52 лв. след
приспадане на сумата от 576 лв., се получава неизплатен остатък от 3 088.52
лв. С първоинстанционното решение искът е уважен до размера на 2 035.85
лв., като за разликата до предявения размер от 3 664.52 лв. искът е отхвърлен,
като неоснователен и недоказан. Тъй като в отхвърлителната част решението
не е обжалвано /обжалва го само ответника, но не го обжалва и ищеца /, то в
отхвърлителната част решението е влязло в сила /ответникът няма правен
интерес да обажалва решението в отхърлителната му част – вж.
Определение № 246 от 28.04.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 873/2015 г., I т. о.,
ТК и Определение № 159 от 1.03.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 99/2012 г., I т.
о., ТК/.
Ето защо, в осъдителната част относно главницата от 2 035.85 лв.
решението следва да бъде потвърдено, като се посочи правилната правна
квалификация на иска – чл. 59 ЗЗД.
14
По възражението на жалбоподателя - ответник, че претенцията за
заплащане на обезщетение по чл. 59, ал.1 ЗЗД е неоснователна, тъй като
ответникът не е знаел, за завещанието въз основа на което ищцата е
станала собственик на 1/3 ид.ч. от процесните имоти.
Възражението на ответника, че претенцията за заплащане на
обезщетение по чл. 59, ал.1 ЗЗД е неоснователна, тъй като ответникът не е
знаел, за завещанието въз основа на което ищцата е станала собственик на 1/3
ид.ч. от процесните имоти е ирелевантно за спора, доколкото е без значение
за фактическия състав на неоснователното обогатяване. Така и Решение № 68
от 6.01.2015 г. на СГС по в. гр. д. № 17192/2013 г. недопуснато до касационно
обжалване с Определение № 408 от 22.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
2030/2015 г., I г. о., ГК.
По възражението на жалбоподателя – ответник, че ищцата не е
притежавала документ за собственост на процесните имоти до края на
2016г., а се е снабдила с процесния нотариален акт едва през 2017г.
След като Х.С.М. - наследодател на ищцата, е починал на 19.04.2015г.,
ищцата в момента на смъртта му е придобила правото на собственост върху
притежаваните от него 1/3 ид.ч. от процесните имоти, въз основа на
универсално завещание, на осн. чл. 1 и чл. 16, ал.1 ЗН. Процесния нотариален
акт е констативен по своя характер и като такъв не поражда права, а само
установява такива към датата на издаването си.
Относно иска за мораторна лихва, от периода от 01.10.2015г. до
депозирането на исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. Следователно, задължението за заплащане на
мораторни лихви е дължимо от деня на забавата, която при липсата на
определен ден за изпълнение настъпва в зависимост от това дали длъжникът е
поканен да изпълни, според чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Без значение е дали срокът за
изпълнение на задължението е резултат на договаряне между страните или е
посочен в закона - ако задължението не е изпълнено в рамките на срока,
длъжникът изпада в забава, т. е. определеният срок и в двата случая има
15
значението на покана за изпълнение на задължението за обезщетение. В този
смисъл, при неизпълнение на парични задължения законът свързва забавата
на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора, а
изключението е предвидено изрично в закона - при задълженията от
непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава и без покана (чл.
84, ал. 3 ЗЗД). Следователно, забавата на длъжника настъпва с изискуемостта
на вземането (чл. 114, ал. 1 ЗЗД) само в изрично предвидените от закона
случаи, поради което неоснователно обогатилия се при общия фактически
състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД не изпада в забава със самото обогатяване на
едно лице за сметка на имуществото на друго лице.
Въпросът за началния момент на обезщетението за лихви върху
размера на обезщетението за ползването на недвижимия имот обаче следва да
се разреши по правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Като всяко друго парично
вземане, при неизпълнение на задължението да плати обезщетение в пари за
ползването на чуждия имот, неоснователно обогатилият се ползвател ще
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата (чл. 86,
ал. 1 ЗЗД). В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на
разместване на благата и не е обвързано със срок поради което съгласно чл.
69, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнението му веднага.
Следователно, вземането за обезщетение за мораторни лихви при общия
фактически състав на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД
възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на
определен срок настъпва след покана на кредитора. Когато кредиторът не
е поканил длъжника да изпълни своето задължение преди завеждане на
делото, исковата молба има значението на покана, след която длъжникът
изпада в забава. Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 394
от 27.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3034/2015 г., IV г. о., ГК.
Предвид изложените по-горе съображения следва да се приеме, че
вземането на ищцата за обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е изискуемо от деня
на разместване на благата и неизпълнението на задължението да се върне
имота ангажира отговорността на ответника за целия изминал период, през
който е ползвал без основание, но началният момент на вземането за
мораторни лихви върху това парично задължение е поставянето й в забава
след покана от ищцата. В настоящия случай поканата е връчена на ответника
16
на 23.07.2019г. /л. 28-29 РС/, като със същата ищцата е дала едноседмичен от
получаването на показаната за плащане на претендираното обезщетение.
Настоящият съдебен състав, въз основа на установените по-горе
обстоятелства, и на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД, приема, че ответникът изпада
в забава на 31.07.2019 г., относно изпълнението на задължението за
заплащане на обезщетение, след изтичането на 30.07.2019 г. на дадения от
ищцата едноседмичен срок за плащане с поканата, връчена на ответника на
23.07.2019г. Ето защо, считано от 31.07.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
ответникът дължи законна лихва за забава върху главницата. Така и
постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 88 от 6.07.2017 г. на ВКС
по т. д. № 3114/2015 г., I т. о., ТК и Решение № 227 от 12.02.2014 г. на ВКС по
т. д. № 769/2012 г., I т. о., ТК.
Поради гореизложеното ответникът не дължи мораторна лихва за
периода от 01.10.2015г. до 30.07.2019г. включително. Ответникът дължи
мораторна лихва само за периода от 31.07.2019 г. до предявяването на иска.
Изчислена съгласно чл. 162 ГПК, /при ползване на стандартизирани
програмни продукти за изчисление законна лихва – така и Решение № 88 от
9.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1487/2019 г., III г. о., ГК/ мораторната лихва от
31.07.2019 г. до завеждане на исковата молба възлиза на 42.04 лв. Ето защо, в
частта му за мораторната лихва, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено до този размер на мораторната лихва, и за периода периода от
31.07.2019 г. до предявяването на иска. За разликата над 42.04 лв. до
присъдения размер от 734.01 лв. и за периода от 01.10.2015г. до 30.07.2019г.
решението следва да бъде отменено и иска следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото /вж. Определение № 799 от 19.12.2014 г. на
ВКС по ч. т. д. № 2098/2014 г., II т. о., ТК/, първоинстанционното решение
следва да се потвърди, в частта му за разноските, до размера на сумата от
343.04 лв. и следва да се отмени разликата над 343.04 лв. до присъдените
разноски 453.97 лв., като за разликата искането за разноски следва да се
отхвърли като неоснователно и недоказано. Ответникът не е представил
доказателства за извършени разноски пред първата инстанция, поради и кото
17
за пред първата инстанция разноски не следва да му бъдат присъждани.
С оглед изхода на делото, пред настоящата инстанция право на
разноски имат и двете страни.
На основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал.1 ГПК
въззивника-ответник следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия-ищец
сумата от 262.56 лв., сторени разноски пред въззивната инстанция за
заплатено адвокатско възнаграждение, като за разликата до пълния
претендиран размер от 350 лв., искането за разноски следва да се отхвърли
като неоснователно и недоказано.
На основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал.3 ГПК
въззиваемия-ищец следва да бъде осъден да заплати на въззивника -ответник
сумата от 21.38 лв., сторени разноски за платена държавна такса за
въззивната жалба, като за разликата до пълния претендиран размер от 85.60
лв., искането за разноски следва да се отхвърли като неоснователно и
недоказано.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260000 от 13.08.2020 г. по гр.д № 720/2019 г. по
описа на РС – Исперих, в следните части:
в ЧАСТТА, с която е осъден "ХЕМУС-77" ЕООД, ЕИК *********
да заплати на А. Х. С. , ЕГН – ********** сумата над 42,04 лв. до 734,01
лв, както и за периода от 01.10.2015г. до 30.07.2019г. включително,
представляваща мораторна лихва за забавено плащане,
в ЧАСТТА, с която е осъден "ХЕМУС-77" ЕООД, ЕИК *********
да заплати на А. Х. С. , ЕГН – **********, разноски за сумата над 343,04
лв. до 453,97лв.
и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от А. Х. С. , ЕГН – ********** против
"ХЕМУС-77" ЕООД, ЕИК ********* за заплащане на мораторна лихва за
18
забавено плащане за сумата над 42,04 лв. до 734,01 лв, както и за периода от
01.10.2015г. до 30.07.2019г. включително, като неоснователен и недоказан,
както и ОТХВЪРЛЯ искането на А. Х. С. , ЕГН – ********** за присъждане
на разноски в първоинстанционното производство за сумата над 343,04 лв.
до 453,97лв., като неоснователно и недоказано.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260000 от 13.08.2020 г. по гр.д №
720/2019 г. по описа на РС – Исперих, в следните части:
в ЧАСТТА в която е осъден "ХЕМУС-77" ЕООД, ЕИК *********
да заплати на А. Х. С. , ЕГН – **********, сумата от 2 035,85 лв.,
представляваща главница, с правилна правна квалификация на
предявения иск чл. 59, ал.1 ЗЗД,
в ЧАСТТА в която е осъден "ХЕМУС-77" ЕООД, ЕИК *********
да заплати на А. Х. С. , ЕГН – **********, сумата от 42,04 лв.,
представляваща мораторна лихва за забавено плащане за периода от
31.07.2019г. до подаването на исковата молба – 17.09.2019г.
в ЧАСТТА в която е осъден "ХЕМУС-77" ЕООД, ЕИК *********
да заплати на А. Х. С. , ЕГН – **********, сумата от 343,04 лв.
представляваща разноски в първоинстанционото производство.
В останалата си част Решение № 260000 от 13.08.2020 г. по гр.д №
720/2019 г. по описа на РС – Исперих, е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „ХЕМУС-77" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: обл. Разград, община: Самуил, с. Хума, п.к. 7457, ул. Витоша №
11, с управител А.Х.Ш., ДА ЗАПЛАТИ на А. Х. С. , ЕГН – ********** от
село Стражец, област Разградска, ул.”Орел” № 23, направените за въззивната
инстанция по в.гр.д. № 233/2020 г. по описа на Окръжен съд – Разград
разноски в размер на 262,56 лева, представляваща платено възнаграждение за
адвокат, на основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал.1 ГПК, като
отхвърля искането за разноски за разликата до пълния претендиран размер от
350,00 лв., като неоснователно и недоказано.
ОСЪЖДА А. Х. С. , ЕГН – ********** от село Стражец, област
Разградска, ул.”Орел” № 23, ДА ЗАПЛАТИ на „ХЕМУС-77" ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: обл. Разград, община: Самуил,
19
с. Хума, п.к. 7457, ул. Витоша № 11, с управител А.Х.Ш., направените за
въззивната инстанция по в.гр.д. № 233/2020 г. по описа на Окръжен съд –
Разград разноски в размер на 21,38 лева, представляваща платена държавна
такса за въззивна жалба, на основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78,
ал.3 ГПК, като отхвърля искането за разноски за разликата до пълния
претендиран размер от 85.60 лв., като неоснователно и недоказано.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн. чл. 280,
ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20