№ 1112
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валерия Р. Диева
при участието на секретаря Д. Пл. И.
като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело №
20221100900503 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Проджект Мениджмънт
Адвайзори” ЕООД, „АРКА – Л.Т.Д“ ООД, „Д.о.Ф“ ЕООД, „Сиела Норма“ АД и „Инфинити
травел“ АД срещу Министерство на икономиката и индустрията. Производството срещу
Министерството на иновациите и растежа е прекратено с влязло в сила определение на съда,
постановено в закрито съдебно заседание на 16.09.2022 г.
Ищците твърдят, че са съдружници в гражданско дружество ДЗЗД „България ЕКСПО
20220“. Посочват, че в това си качество сключили на 13.12.2019 г. след проведена процедура
по Закона за обществените поръчки с Министерство на икономиката, чийто правоприемник
е ответникът, договор за изработка, по силата на който се задължили да извършат срещу
получаване на възнаграждение цялостната организация по подготовка, изготвяне на
концепция и осъществяване участието на Република България в Световното универсално
изложение ЕКСПО 2020 Дубай, Обединените арабски емирства. Конкретните дейности,
които изпълнителите се задължили да извършат, били описани в съдържанието на договора,
както и в одобрения от Организатора на изложението Финален дизайн, който
представлявал неразделна част от сключения договор. В договора страните били уговорили
срок за изпълнение на възложената работа, който съгласно подписаното допълнително
споразумение към него е до 31.07.2022 г.
Съгласно чл. 9 от договора ответникът поел насрещно задължение да заплати на
изпълнителите възнаграждение в размер на 5 600 000 лв. без ДДС или 6 720 000 лв. с ДДС,
платимо както следва:
1
1/ сума в размер на 1 010 000 лв. без ДДС е платима авансово в срок до 20 работни дни
от сключване на договора;
2/ сума в размер на 2 700 000 лв. без ДДС е платима авансово в срок до 31.05.2021 г.;
3/ сума в размер на 700 000 лв. без ДДС е платима авансово в срок до 31.01.2022 г.;
4/ останалата сума, представляваща окончателно плащане, е в размер на 21.25% от
стойността на договора, който размер представлява разликата между стойността на договора
и приспаднатото авансово плащане през 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. и е дължима в срок
до 20 работни дни от представяне на документите по чл. 11, ал. 1 от договора за
възстановяване на павилиона в първоначално състояние и изготвяне на приемо-
предавателен протокол.
Ищците твърдят, че са изпълнили точно дейностите, които са им възложени със
сключения договор, сред които са и следните: - в павилиона са поставени два хартиени
макета на първия български самолет, както и на други артефакти, свързани с развитието на
мобилността на българските земи; - в павилиона е предвидена специална част с иновативна
детска площадка; - до входа и изхода на павилиона са изобразени старобългарският език и
съвременният български език; - в павилиона е обособен ХЪБ „България: център на
свързаност, двигател на бъдещето“, в който са разположени зони за прожекции, в които са
излъчвани документални филми и информационни клипове; - осигурени са 3D макети на
българското културно богатство, осигурен е ежедневен и постоянен 3D мапинг с
изображения на история, природа и високи технологии; - изработено е специално мобилно
приложение за посетителите; - налице е инсталация от мултиекран, инсталирани са 10 броя
прожектори, изградена е обособена част за българските традиции от три вертикални
монитора, 3 броя стерео микрофони, които показват български народни песни и традиции,
изградена е инсталация с четири вертикални интерактивни екрана със столове пред тях;
обособена е зона за презентации и конференции; - осигурено е специално пространство за
витрини с експонати; - разположена е голяма конферентна зала и ВИП зала, които са
обзаведени луксозно, предвидени са места за хора в неравностойно положение; - осигурени
са служители за техническо и организационно обслужване в павилиона, лице, отговорно за
организацията на работата, служител за ежедневно почистване и персонал за обслужване на
инфодеска; - в павилиона са осигурявани вода, напитки и храна; - осигурени са рекламно-
информационни материали, реализирана е реклама и популяризиране на българския
павилион; сключена е застраховка за българските съкровища в павилиона и е осигурена
тяхната охрана.
Ищците посочват, че възложителят не е направил възражение по изпълнението на
работата преди началото на изложението, а едва в края на предпоследния месец от неговото
провеждане, което е несвоевременно и считат, че това поведение показва, че той е приел
работата без възражения. С оглед на това твърдят, че за него е възникнало задължение да им
заплати възнаграждение за извършената работа, което е уговорено да се плаща авансово.
Заявяват, че ответникът е заплатил първите две суми от авансово дължимото
възнаграждение, но е отказал да заплати третата сума, която е в размер на 700 000 лв. без
2
ДДС, респ. 840 000 лв. с ДДС. Това задължение не е изпълнено на падежа, нито е погасено
впоследствие чрез плащане или чрез извършено от ответника прихващане с негово вземане
към ищците за заплащане на неустойка за неизпълнение на договора, защото такова вземане
не е възникнало поради нищожност на включената в съдържанието на договора неустоечна
клауза като протИ.речаща на добрите нрави, както и поради точното изпълнение на
договора от ищците. Посочват, че ответникът не е отправял до тях изявление, че извършва
прихващане между задължението му за заплащане на възнаграждение и вземането му към
ищците за неустойка. Ответникът е изпаднал в забава по отношение на изпълнението на
задължението за заплащане на авансово дължимото възнаграждение и дължи да заплати на
ищците обезщетение за забава в размер на законната лихва, което за периода от
01.02.2022 г. до 15.03.2022 г. е в размер на 8 361.78 лв.
Наред с това ищците твърдят, че в изпълнение на сключения с ответника договор била
открита банкова сметка с IBAN No. **** в Emirates NBD Bank, по която са постъпвали
всички парични средства, получавани от извършваната от тях чрез щандовете на павилиона
търговска дейност. В исковата молба е посочено, че тези средства към момента са в размер
на 156 600 лв. (300 000 AED), а впоследствие в открито съдебно заседание от 14.12.2022 г.
ищците са уточнили, че по иска за заплащане на средствата по специалната банкова сметка,
открита в Дубай, претендират сумата от 120 500 лв. (241 000 дирхама). Поддържат, че тези
парични средства са собственост на ищците на основание уговорката в чл. 9, ал. 6 от
сключения между страните договор, в която е предвидено, че търговската дейност в рамките
на българския павилион се осъществява от изпълнителите за тяхна сметка и печалба.
Именно съгласно цитираната разпоредба за ответника е възникнало задължение да им
предаде набраните по тази банкова сметка парични средства, което той и до настоящия
момент не бил сторил. Евентуално, в допълнителната искова молба излагат, че, ако съдът
приеме, че в договора за обществена поръчка няма изрично предвидено задължение на
възложителя за откриване на банкова сметка и същият не дължи изплащане в полза на
изпълнителя на сумите по тази сметка, то се твърди, че между страните по делото е сключен
неформален договор за мандат (косвено представителство), по силата на който възложителят
е открил на името на павилиона, но за сметка на възложителя, банкова сметка, по която да
постъпват сумите от реализираната от изпълнителя търговска дейност и с исковата молба по
настоящото дело отправят претенция за изпълнение на отчетната сделка по реда на чл. 284,
изр. 2 ЗЗД.
Поради изложеното с исковата молба с вх. на СГС № 15457/16.03.2022 г., по което е
образувано т.д. № 503/2022 г., ищците молят ответникът да бъде осъден да им заплати при
условията на активна солидарност следните суми:
- сумата от 28 000 лв., представляваща част от общото вземане в размер на 840 000 лв.
– неплатено възнаграждение за извършени работи по цялостната организация по
подготовка, изготвяне на концепция и осъществяване участието на Република България в
Световното универсално изложение ЕКСПО 2020 Дубай, Обединените арабски емирства,
дължимо авансово по сключен между страните договор № 121 от 13.12.2019 г.;
3
- сумата от 1 000 лв., представляваща част от общото вземане в размер на 8 361.78 лв. –
обезщетение за забавено плащане на дължимото възнаграждение в размер на законната
лихва, начислено за периода от 01.02.2022 г. до 15.03.2022 г., както и
- сумата от 1 000 лв., представляваща част от общото вземане на натрупаните парични
средства в размер на 156 600 лв. по специалната банкова сметка в NBD Emirates Bank с
номер ****, с титуляр Павилиона на Република България на Експо 2020, получени от
търговската дейност, осъществявана от ищците в рамките на българския павилион на
изложението ЕКСПО 2020 Дубай, които трябва да им бъдат предадени от ответника на
основание чл. 9, ал. 6 от сключения между страните договор № 121 от 13.12.2019 г.
Ищците претендират посочените суми при условията на активна солидарност, която
произтичала от клаузите на процесния Договор № 121/13.12.2019 г. за възлагане на
обществена поръчка и по-конкретно – от Раздел III „Цени, ред и срок за плащане“. От
съдържанието на договора между възложителя и изпълнителите било ясно, че щом е
уговорено изплащането на общо възнаграждение по обща банкова сметка, т.е. възложителят
дължи обща престация, то и в настоящото производство сумите се дължали при условията
на активна солидарна отговорност. При условия на евентуалност, се претендира заплащане
на всяка от сумите според участието на всяко от дружеството в ДЗЗД-то, а именно: - за
„ПРОДЖЕКТ МЕНИДЖМЪНТ АДВАЙЗОРИ“ ЕООД, ЕИК ********* – 50%; - за „АРКА-
Л.Т.Д“ ООД, ЕИК ********* – 25 %; - за „Д.о.Ф“ ЕООД, ЕИК ********* – 10%; - за
„СИЕЛА НОРМА“ АД, ЕИК ********* – 7.5%; - за „ИНФИНИТИ ТРАВЕЛ“ АД, ЕИК
********* – 7.5%.
С определение № 3579 от 09.11.2022 г. съдът е приел, че следва да съединил т.д. №
503/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI – 17 състав и т.д. № 1967/ 2022 г. по описа на СГС, ТО,
VI – 17 състав за общото им разглеждане в едно производство, което следва да бъде това по
т.д. № 503/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI – 17 състав, което е по-рано образуваното дело.
Търговско дело № 1967/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI – 17 състав е било образувано на
28.10.2022 г. (искова молба с вх. на СГС № 70719/27.10.2022 г.), по което предмет е било
отново реално изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение по договора за
изработка № 121 от 13.12.2019 г., по силата на който е възложено извършването срещу
получаване на възнаграждение на цялостната организация по подготовка, изготвяне на
концепция и осъществяване участието на Република България в Световното универсално
изложение ЕКСПО 2020 в Дубай, Обединените арабски емирства, като разликата е била
единствено в това, че по двете дела са претендирани две различни части от дължимото
възнаграждение за извършената работа по този договор. Предмет на търговско дело №
1967/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI – 17 състав, е била сумата от 30 000 лв. (тридесет
хиляди) – частичен иск от общо вземане за главница в размер на 1 428 000 лв. (един милион
четиристотин двадесет и осем хиляди лева) с ДДС; както и сумата от 8 726.67 лв. (осем
хиляди седемстотин двадесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки) – обезщетение за
забава за периода от 28.09.2022 г. до 19.10.2022 г.
След направените уточнения на предявената искова молба, както и след допуснатото от
4
съда с определение № 2542/28.07.2023 г. увеличение на исковете по реда на чл. 214 ГПК
по молба, депозирана в открито съдебно заседание, проведено на 21.06.2023 г. /л. 2158 – л.
2160, том 7 от делото на СГС/, и уточнение в молба с вх. на СГС № 69746/25.07.2023 г. /л.
2293 – л. 2295, том 7 от делото на СГС/, предмет на предявените искове са сумите, както
следва:
- иск за заплащане на сумата от 840 000 лв. с ДДС (700 000 лв. без ДДС),
представляваща трети транш на дължимо авансово плащане, платимо в срок до 31.01.2022 г.,
което вземане е било предявено като частично с исковата молба, по която е образувано т.д.
№ 503/2022 г. по описа на СГС, VI-17 с-в, който иск е с правна квалификация чл. 266 ЗЗД;
- иск за заплащане на сумата от 8 361.78 лв. за периода от 01.02.2022 г. до 15.03.2022 г.
– обезщетение за забава върху главницата от 700 000 лв. без ДДС с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД;
- иск за заплащане на сумата от 120 500 лв., представляваща левова равностойност на
241 000 дирхама, представляващи средства, натрупани по специалната банкова сметка в
NBD Emirates Bank с номер ****, с титуляр Павилиона на Република България на Експо
2020, с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
- иск за заплащане на сумата от 1 428 000 лв. с ДДС, представляваща окончателно
плащане в размер на 21.25% от цената по договора, който размер представлява разликата
между цената /стойността/ на договора и приспаднатото авансово плащане, платимо в срок
до 20 работни дни от представянето на документите, посочени в чл. 11, ал. 1 от същия, което
вземане е било частично претендирано с исковата молба от 27.10.2022 г. (вх. № 70719) пред
СГС, по която първоначално е образувано т.д. 1967/2022, по описа на СГС, ТО, VI-17 състав,
присъединено впоследствие към т.д № 503/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав;
- иск за заплащане на сумата 8 726.67 лв. за периода от 28.09.2022 г. до 19.10.2022 г. –
обезщетение за забава върху главницата от 1 428 000 лв. с ДДС с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
С молба, депозирана в открито съдебно заседание, проведено на 16.04.2025 г., ищците
са намалили по реда на чл. 214 ГПК размера на предявените от тях искове и съдът с
протоколно определение от 16.04.2025 г. е допуснал изменението, като предмет на
предявените искове след това изменение са сумите, както следва:
- искът за сумата от 1 428 000 лв. с ДДС – окончателно плащане в размер,
представляващ разликата между стойността на договора и приспаднатото авансово плащане,
платимо в срок до 20 работни дни от представянето на документите, посочени в чл. 11, ал. 1
от същия, което вземане е било частично претендирано с исковата молба от 27.10.2022 г. (вх.
№ 70719) пред СГС, по която първоначално е образувано т.д. № 1967/2022 г. по описа на
СГС, ТО, VI-17 състав, присъединено впоследствие към т.д № 503/2022 г. по описа на СГС,
ТО, VI-17 състав, е намален до размера от 1 406 740 лв.
- искът за заплащане на сумата от 120 500 лв., представляващи средства, натрупани по
специалната банкова сметка в NBD Emirates Bank с номер ****, с титуляр Павилиона на
5
Република България на Експо 2020, дължима на основание чл. 9, ал. 6 от сключения между
страните договор с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е намален до размера
от 101 707.33 лв.
Така, след направените уточнения и изменения на предявените искове, предмет
на разглеждане в настоящото т.д. № 503/2022 г. на СГС, VI-17 състав, са исковете за
заплащане на сумите, както следва:
1/ иск за заплащане на сумата от 840 000 лв. с ДДС (700 000 лв. без ДДС),
представляваща трети транш на дължимо авансово плащане, платимо в срок до 31.01.2022 г.,
по чл. 10, т. 1.3 от сключения между страните договор № 121 от 13.12.2019 г., което вземане е
било предявено като частично с исковата молба, по която е образувано т.д. № 503/2022 г. по
описа на СГС, ТО, VI-17 състав, който иск е с правна квалификация чл. 266 ЗЗД;
2/ иск за заплащане на сумата от 8 361.78 лв. – обезщетение за забава за периода от
01.02.2022 г. до 15.03.2022 г. върху главницата от 700 000 лв. /без ДДС/ с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД, което вземане е било предявено като частично с исковата
молба, по която е образувано т.д. № 503/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав, който иск
е с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
3/ иск за заплащане на сумата от 101 707.33 лв., представляващи средства, натрупани
по специалната банкова сметка в NBD Emirates Bank, с титуляр Павилиона на Република
България на Експо 2020 с номер ****, дължима на основание чл. 9, ал. 6 от сключения
договор, което вземане е било предявено като частично с исковата молба, по която е
образувано т.д. № 503/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав, който иск е с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД;
4/ иск за сумата от 1 406 740 лв. с ДДС – окончателно плащане по чл. 10, т. 2 от
сключения между страните договор № 121 от 13.12.2019 г., в размер, представляващ
разликата между стойността на договора и приспаднатото авансово плащане, платимо в срок
до 20 работни дни от представянето на документите, посочени в чл. 11, ал. 1 от същия, което
вземане е било предявено като частично с исковата молба вх. № 70719 от 27.10.2022 г. пред
СГС, по която първоначално е образувано т.д. № 1967/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI-17
състав, присъединено впоследствие към т.д № 503/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI-17
състав;
5/ иск за заплащане на сумата 8 726.67 лв. – обезщетение за забава за периода от
28.09.2022 г. до 19.10.2022 г. върху главницата за вземането по окончателното плащане по т.
10, т. 2 от договора, което вземане е било предявено с исковата молба вх. № 70719 от
27.10.2022 г. пред СГС, по която първоначално е образувано т.д. 1967/2022, по описа на СГС,
ТО, VI-17 състав, присъединено впоследствие към т.д № 503/2022 г. по описа на СГС, ТО,
VI-17 състав, който иск е с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претендира се и законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
исковата молба в съда /16.03.2022 г., респ. 27.10.2022 г. по отношение на иска за заплащане
на окончателното плащане по договора/, както и сторените по делото разноски.
6
Ответникът по исковете – Министерство на икономиката и индустрията, ги оспорва
като неоснователни. Посочва, че действията по откриване на банкова сметка във връзка с
търговската дейност на изпълнителите в рамките на българския павилион на изложението
ЕКСПО 2020 Дубай, както и начинът на разплащане и опериране със средствата по нея не са
предмет на договаряне между страните със сключения на 13.12.2019 г. договор за изработка,
поради което за него не е възникнало договорно задължение да заплати на ищците
получените по тази сметка парични средства.
Твърди, че ищците не са изпълнили дейностите, които им е възложено да извършват с
процесния договор, съгласно Финалния дизайн, одобрен от Организатора на изложението в
Дубай, който представлява неразделна част от сключения между страните договор. Посочва,
че той не е приел извършената работа без възражения, а напротив, в хода на извършени от
служители на Министерство на икономиката проверки е констатирано неточно изпълнение
на редица дейности, което е налице още към 01.10.2021 г., когато изложението в Дубай е
открито. Неизпълнените дейности са следните: 1/ не са инсталирани 23 броя външни камери,
покриващи територията на вътрешността на павилиона; 2/ изградената в павилиона
рецепция е на едно нИ.; 3/ в павилиона не е направено добро идентификационно отразяване
на България; 4/ в пространството при влизане в павилиона не са поставени два хартиени
макета на първия български самолет, конструиран от световноизвестния инженер А.Й., нито
пък други артефакти, свързани с развитието на мобилността по българските земи от най-
древни времена до днес; 5/ липсва изградена част за децата с иновативна площадка, която
превръща енергията от детската игра в светлина; 6/ на стената до входа на българския
павилион не е изобразен старобългарският език, а на стената до изхода не е представен
съвременният български език, като вместо това е проектирана Глаголицата на пода срещу
входа на павилиона; 7/ не е изпълнен Хъб „България: център на свързаност, двигател на
бъдещето“, съдържащ две специални зони за прожекция, запознаване на гостите с историята
на важни места и обекти като Мадарския конник, Перперикон и Панагюрското златно
съкровище, както и за богатството на българските минерални извори и балнео курорти,
изграждане на третото нИ. на виртуалното представяне на България през личностите –
хората, които създават иновации в мобилността на световно нИ., представяне на няколкото
иновативни коли, изобретени от български младежи, на новаторско колело на двама
ученици, което се задвижва от слънчева светлина чрез монтирани соларни панели в задната
му част, запознаване на гостите с българските постижения в Космоса, представяне на
иновативната българска антена за приемане на данни от нано спътници; 8/ не са поставени
3D макети на българското културно богатство; 9/ не е създадено специално мобилно
приложение, с което посетителите да могат да изследват детайли от природните картини; 10/
не е изграден ежедневен и постоянно променящ се 3D мапинг; 11/ не е направено пътуване в
историята на България, чрез което посетителите на павилиона да стъпват дигитално върху
огъня, хванати от виртуалната ръка на нестинарка, да попаднат в костюма на кукери и да
бъдат зрители на традиционните конни надбягвания за Тодоровден; 12/ не е създадена
възможност за гостите да посетят виртуално горските пътеки; 13/ не е представено чрез 3D
мапинг развитието на цифровите технологии в България; 14/ във вътрешното пространство
7
на партерния етаж на българския павилион не е изградена тематична експозиция на тема
„Свързвайки умовете създаваме бъдещето“, с подтема „Мобилност“; 15/ няма изградени
видео инсталации „Традиции и изкуство“ и „Наука и постижения“; 16/ зоната за презентации
и конференции в експозиционната площ не е обособена в конкавата, непосредствено след
входа; 17/ не е предвидено специално отделено пространство за витрини с експонати, сред
които триизмерни варианти на античните кораби, намерени от археолозите от
международния „Морски археологически проект Черно море“ в Черно море, българските
билки; 18/ помещенията, изградени на първия етаж, не отговарят като начин на обособяване
на уговореното с договора; 19/ не са осигурявани пълно и постоянно кафе и безалкохолни
напитки на гостите на павилиона; 20/ не са заплатени изцяло дължимите такси и мита за
копията на Панагюрското и Варненското съкровища; 21/ не са реализирани точно
доставките, транспортирането, вноса, обмитяването, съхранението, продажбата и отчитането
на стоки за търговската дейност в павилиона; 22/ не е осигурено сътрудничество със
спонсори и партньори; 23/ не е изпълнено задължението за осигуряване на рекламно-
информационни материали; 24/ не са осигурени храна, напитки и стоки на посетителите по
време на организирани събития; 25/ не е реализирана реклама във всички уговорени
социални медии – Фейсбук, Туитър и Инстаграм.
С оглед описаното неизпълнение за ответника било възникнало вземане срещу ищците
за получаване на неустойка, уговорена в чл. 33, ал. 2 от договора, която е в размер на 100 %
от цената с ДДС на основната дейност/поддейност, за които към 01.10.2021 г. е констатирано
неизпълнение. След направените уточнения в молба с вх. на СГС № 23345 от 13.03.2023 г. и
в открито съдебно заседание, проведено на 05.04.2023 г., ответникът заявява, че поддържа
единствено съдебно възражение за прихващане, не поддържа да е релевирал извънсъдебно
такова.
В молба, депозирана в открито съдебно заседание, проведено на 16.04.2025 г.,
ответникът е уточнил размера на предявеното от него в процеса възражение за прихващане,
като е посочил, че същото е в размер на общо 5 712 000 лв. – неустойка, дължима на
основание чл. 33, ал. 2, респ. чл. 32 от договора за допуснато от ищците неизпълнение на
техни задължения във връзка с възложената им работа, формирано, както следва:
1/ ответникът твърди, че е налице частично изпълнение по дейността „Строително-
монтажни/довършителни работи и дейности по вътрешно изграждане, оборудване,
обзавеждане, инсталиране на експонати и др. (включително за осигуряване на персонал за
извършване на дейностите)“, което е изпълнено частично към 01.10.2021 г. Ето защо, на
основание чл. 33, ал. 2 от договора претендира неустойка в размер на 100% от цената на
основната дейност с ДДС. Съгласно ценовото предложение стойността на тази дейност
възлиза на 2 908 000 лв. без ДДС или 3 489 600.00 лв. с ДДС. Така, дължимата неустойка
възлиза на и се претендира в размер от 3 489 600.00 лв.
В условие на евентуалност, като се съобрази реализираната забава при изпълнените на
дейността „Строително-монтажни/довършителни работи и дейности по вътрешно
изграждане, оборудване, обзавеждане, инсталиране на експонати и др. (включително за
8
осигуряване на персонал за извършване на дейностите)“, считано от 01.10.2021 г., то тогава
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 32 от договора, а именно – при
просрочване изпълнението на задълженията по този Договор, неизправната Страна дължи
на изправната неустойка в размер на 0,3 % от Цената за съответната дейност/поддейност за
всеки ден забава, но не повече от 20 % от цената на съответната дейност/поддейност с ДДС.
Съгласно ценовото предложение стойността на тази дейност е 2 908 000.00 лв. без ДДС или
3 489 600.00 лв. с ДДС. Така, максимално допустимата неустойка по договора за тази
дейност е в размер на 697 920.00 лв.
В условие на евентуалност, като се съобрази представената от вещото лице
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза от 31.03.2025 г., остойностяваща дейността
„Строително - монтажни/довършителни работи и дейности по вътрешно изграждане,
оборудване, обзавеждане, инсталиране на експонати и др. (включително за осигуряване на
персонал за извършване на дейностите)“, изготвена въз основа на приетата съдебно-
техническа експертиза на проведеното заседание на 15.11.2023 г., както и получения
резултат от изчислението във Вариант 10, изготвен към 01.10.2021 г., то изчислената
стойност на неизпълнените дейности е в размер на 92 463.00 лв. без ДДС, като към същата
следва да бъде добавена стойността за неизпълнение на Позиция 8 „Със специално мобилно
приложение посетителите ще могат да изследват детайли от природните картини -
височината на планините, дълбочината на реките, растенията и жИ.тните в морското дъно“
в размер на 60 000 лв. без ДДС и изчислената стойност за търговската дейност, посочена в
позиция 23, в размер на 15 000 лв. без ДДС и позиция 31 в размер на 20 000 лв. без ДДС.
Така, общата стойност на неизпълнените дейности във Вариант 10 се твърди да възлиза
на сумата в размер на 187 463 лв. без ДДС или 224 955.60 лв. с ДДС, поради което по
аргумент a fortiori от клаузата на чл. 33, ал. 2 от Договора, в случай че изпълнителят не
изпълни или преустанови изпълнението на дадена дейност/поддейност, същият дължи
неустойка в размер на 100 % от цената на основната дейност с ДДС. Съгласно ценовото
предложение стойността на тази дейност е 2 908 000.00 лв. без ДДС или 3 489 600.00 лв. с
ДДС. Така, дължимата неустойка възлиза на и се претендира в размер от 3 489 600.00 лв.
По отношение на останалите дейности по договора, за които ответникът твърди, че
липсват представени документи за изпълнение съгласно чл. 30, алинеи от 1 до 4 вкл.,
ответникът намира, че се дължи неустойка, както следва:
2/ за дейността по организиране на Национален ден на България, вкл. осигуряване
на самолетни билети, настаняване, трансфери и др. разходи на участниците, доколкото е
налице неизпълнение на тази дейност, то съгласно ценовото предложение тази дейност е на
стойност 105 000.00 лв. без ДДС или 126 000.00 лв. с ДДС. Предвид изложеното, дължимата
неустойка съгласно чл. 33, ал. 2 от договора възлиза на 126 000.00 лв.;
3/ за дейността по изготвяне на ежедневна програма в павилиона за целия период на
изложението (обща стойност на всички събития и дейности), вкл. осигуряване на самолетни
билети, настаняване, трансфери и др. разходи на участниците – сочи се, че е налице
частично изпълнение на тази дейност. Съгласно ценовото предложение тази дейност е на
9
стойност 265 000.00 лв. без ДДС или 318 000.00 лв. с ДДС. Предвид изложеното, дължимата
неустойка съгласно чл. 33, ал.2 от договора възлиза на 318 000.00 лв.;
4/ по отношение на съпътстващите събития за целия период на изложението (обща
стойност на всички събития и дейности), вкл. осигуряване на самолетни билети,
настаняване, трансфери и др. разходи на участниците – твърди се, че е налице частично
изпълнение на тази дейност. Съгласно ценовото предложение тази дейност е на стойност
320 000.00 лв. без ДДС или 384 000.00 лв. с ДДДС. Предвид изложеното, неустойката
съгласно чл. 33, ал.2 от договора се претендира в размер от 384 000.00 лв.;
5/ за дейността по осигуряване рекламата и осигуряването на рекламно
информационни материали и храни и напитки, и /или стоки/сувенири, които да бъдат
разпространявани безплатно (ако и където е приложимо) – твърди се, че е налице
неизпълнение на тази дейност, поради липсата на доказателства за изпълнението .
Съгласно ценовото предложение тази дейност е част от общата стойност по т.3.4., в която се
включва и стойността за осигуряване на квалифициран персонал за павилиона за целия
период на изложението, вкл. самолетни билети; настаняване; трансфери; отличително
облекло и др. разходи, която е в общ размер 1 102 000.00 лв. без ДДС или 1 322 400 лв. с
ДДС. Предвид клаузата на чл. 33, ал. 2 от договора дължимата неустойка възлиза на
1 322 400 лв.;
6/ за дейността по демонтаж/премахване на оборудването, обзавеждането, изложените
експонати и артикули и връщане на павилиона в първоначалното му състояние,
включително почистване на павилиона от отпадъци и други замърсители, след приключване
на изложението – твърди се, че е налице забавено изпълнение на тази дейност. Съгласно
договора и допълнителното споразумение към него, срокът за изпълнение на всички услуги
по договора е 31.07.2022 г., като в този срок е включена и тази дейност. Периодът на
закъснение на изпълнение на тази дейност е 298 дни, т.е. от 31.07.2022 г. до 26.05.2023 г.,
съгласно представен документ от Организатора от 26.05.2023 г. Съгласно ценовото
предложение тази дейност възлиза на стойност 300 000.00 лв. без ДДС или 360 000.00 лв. с
ДДС. Съгласно чл. 32 от договора размерът на неустойката за забава за този период възлиза
на 72 000.00 лв. (20% от 360 000.00 лв.).
Предвид изложеното, ответникът моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира сторените по делото разноски,
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По материалната легитимация на ищците:
Съгласно практиката на ВКС (Решение № 131/21.03.2014 г. по т.д. № 1121/2011 г. на
ВКС, І т.о.; Решение № 241 от 09.03.2017 г. по т. д. № 2799/2015 г. на ВКС, І т.о. и др.),
страна по сделките с трети лица не е гражданското дружество, а отделният съдружник, респ.
съдружници, тъй като гражданското дружество по ЗЗД не е юридическо лице, а е форма на
10
обединяването на две или повече лица за постигане на обща стопанска цел, при него правата
и задълженията се придобиват от съдружниците, които действат в рамките на гражданското
съучастие. Ако съдружникът е действал от името на всички съдружници в гражданското
дружество, в качеството му на управител или като пълномощник, всички съдружници са
кредитори и могат да упражняват правата по сключените от тяхно име и за тяхна сметка
сделки. Независимо, че придобитите права са общи на съдружниците, във вътрешните
отношения техните дялове са еднакви или съразмерни на дяловете им в дружеството (чл.
359, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД). В този случай отношенията между страните могат да се уредят, като
всеки от кредиторите може да иска от длъжника изпълнение само за съответната част от
задължението, може да бъде извършено упълномощаване на един или повече от кредиторите
да действа от името на всички, а другата възможност е т.нар. „активна солидарност“.
Във връзка с твърденията на ищците, че процесните суми им се дължат при условията
на активна солидарност следва да се посочи следното. За да отговори на въпроса как
възложителят дължи да изпълни задължението за заплащане на възнаграждение на всички
изпълнители, които са страни по договора за изработка, съдът съобразява, че по въпроса как
следва да се изпълни едно парично задължение, възникнало от договор, когато то е поето от
длъжника спрямо повече от едно лица, които са съдружници в гражданско дружество по
ЗЗД, е постановено решение на ВКС по чл. 290 ГПК – Решение от 09.01.2023 г. по т.д. №
1738/2021 г. по описа на ВКС, II т.о. В него е прието, че активна солидарност на страната на
кредиторите на едно задължение може да възникне само ако е уговорена, в съответствие с
предвидената в чл. 9 ЗЗД договорна свобода, поради което установяването наличието на
активна солидарност изисква установяване на съдържанието на постигнатите с договора
уговорки. С оглед на това е счетено, че когато участниците в гражданско дружество са
сключили един договор за изработка в качеството на изпълнители, уговорка за активна
солидарност между тях по отношение изпълнението на задължението на възложителя да
заплати възнаграждение за извършената работа ще е налице тогава, когато възложителят се
задължава спрямо изпълнителите да заплати това възнаграждение общо и липсва
разграничаване на задълженията по договора спрямо отделните изпълнители, които също са
поели задълженията по сделката общо.
При тълкуване на волята на страните, изразена в клаузите от съдържанието на договора
за изработка от 13.12.2019 г., се установява, че всички права и задължения, които възникват
за участниците в ДЗЗД „България ЕКСПО 2020“, които имат качеството на изпълнители по
сделката, са поети общо от тях, като липсва разграничаване на правата и задълженията по
договора по отделни правни субекти, които изобщо не са конкретизирани в нито една
договорна клауза. Това се отнася конкретно и за правото на съдружниците в гражданското
дружество да получат от възложителя възнаграждение за извършване на възложените им
дейности – съгласно чл. 9 от договора изпълнителят е поел едно общо задължение за
заплащане на възнаграждение, като в чл. 12 е посочена и една обща банкова сметка, по която
задължението за заплащане на възнаграждение следва да се изпълни на изпълнителите на
работата. Ето защо и при съобразяване на приетото в практиката на ВКС съдът приема, че в
11
процесния договор за изработка е постигната уговорка за възникване на активна
солидарност между кредиторите „Проджект Мениджмънт Адвайзори” ЕООД, „АРКА –
Л.Т.Д“ ООД, „Д.о.Ф“ ЕООД, „Сиела Норма“ АД и „Инфинити травел“ АД по отношение на
вземането им към ответника за получаване на възнаграждение за извършената работа.
Вземането на изброените юридически лица за получаване на обезщетение в размер на
законната лихва за забавено плащане на възнаграждението за извършена работа произтича
не пряко от договора, а от закона, но доколкото то е акцесорно спрямо задължението за
заплащане на възнаграждение и е поставено в зависимост от последното, съдът счита, че по
отношение и на него трябва да се приеме, че на страната на кредиторите, които са
съдружниците в гражданското дружество, е възникнала активна солидарност съобразно
уговорката, постигната в договора.
При установена активна солидарност, всеки от кредиторите – съдружници в ДЗЗД-то –
може да претендира заплащане на цялата сума. Доколкото искът е предявен от всички
участници в ДЗЗД-то – кредитори – при условията на активна солидарност, то при
установяване съществуването на вземането, длъжникът следва да бъде осъден да заплати на
всички петима кредитора.
По иска за заплащане на сумата от 840 000 лв. с ДДС, представляваща трети транш на
дължимо авансово плащане, платимо в срок до 31.01.2022 г., по чл. 10, т. 1.3 от сключения
между страните договор № 121 от 13.12.2019 г. и допълнително споразумение към него №
121-2019-1 от 20.07.2020 г., както и по иска за заплащане на окончателно възнаграждение по
чл. 10, т. 2 от същия договор:
По така предявените искове в тежест на ищците е да докажат: 1) сключване на договор
за изработка с ответника с предмет цялостната организация по подготовка, изготвяне на
концепция и осъществяване участието на Република България в Световното универсално
изложение ЕКСПО 2020 Дубай, Обединените арабски емирства; 2) пълно и точно
изпълнение на възложените дейности, чиято стойност се претендира; 3) приемане на
работата от ответника като възложител съобразно уговорките в договора, респ. необоснован
отказ от страна на ответника да приеме работата и 4) размера на дължимото възнаграждение
за изпълнената и приета работа и настъпването на падежа за изплащането му.
Първата предпоставка за уважаване на иска безспорно е налице. По делото не е
спорно, а това се установява и от приетите писмени доказателства, че с Решение № РД-16-
1064/05.06.2019 г. на министъра на икономиката е открита и проведена процедура по реда на
чл. 18, ал. 1, т. 1 от Закона за обществените поръчки с предмет: „Осигуряване на цялостна
организация по подготовка, изготвяне на концепция и осъществяване на участието на
Република България в Световното универсално изложение ЕКСПО 2020 Дубай,
Обединените арабски емирства“, за избор на изпълнител, който да отговаря за
проектирането, изграждането, експлоатацията и поддръжката на българския павилион и
всички свързани събития и дейности, относно участието на България в ЕКСПО 2020 Дубай.
На основание Решение № РД- 16- 1407/20.08.20 19г. на министъра на икономиката за
определяне на изпълнител е сключен Договор № 121/13.12.2019 г. с ДЗЗД „БЪЛГАРИЯ
12
ЕКСПО 2020“, с участници в обединението – дружествата „Проджект Мениджмънт
Адвайзори” ЕООД, „АРКА – Л.Т.Д“ ООД, „Д.о.Ф“ ЕООД, „Сиела Норма“ АД и „Инфинити
травел“ АД.
Няма спор освен това, че след предложение на организаторите на ЕКСПО 2020 Дубай,
заради пандемията от COVID-19 и проведено официално гласуване на страните-членки на
Международното бюро по изложенията, периодът на Световното изложение от 20.10.2020 г.
до 10.04.2021 г. е отложен с една календарна година, като новият период е от 01 октомври
2021 г. до 31 март 2022 г. В съответствие с това между страните е сключено Допълнително
споразумение № 121-2019/20.07.2020 г. /л. 168 – л. 169, том 1 от делото/, с което сроковете
по договора са изменени, като крайният срок на договора е изменен на 01.10.2022 г., а
срокът за изпълнение на услугите е изменен на 31.07.2022 г.
В чл. 1, ал. 2 от процесния договор са описани услугите, които изпълнителят следва да
извърши, които включват реализиране на основни дейности и поддейности, а именно:
1. Концепция, включваща:
1.1. Тематично заявление (Theme Statement) и предложение за интегриране във
фасадата на павилиона на идентификационни обозначения (вкл. лого)/изображения/графики
(където е приложимо);
1.2. Предварителен дизайн (Concept Design);
1.3. Изготвяне на Финален дизайн (Final Design);
2. Изработване на идентификационни обозначения, включително лого.
3. Строително-монтажни/довършителни работи и дейности по вътрешно
изграждане, оборудване, обзавеждане, инсталиране на експонати и други:
3.1. Изготвяне на необходимите документи за получаване на съответните
разрешителни, издавани от Бюро ЕКСПО 2020 Дубай („Организатора“);
3.2. Получаване на необходимите одобрения от Организатора;
3.3. Осигуряване, транспортиране на материали, конструкции, оборудване, експонати и
др., както и застрахователните и други такси;
3.4. Строително-монтажни работи по вътрешното изграждане;
3.5. Инсталиране на експонати, оборудване и др.
4. Организиране и осъществяване на българското участие по време на
изложението:
4.1. Цялостно осигуряване, логистика и материално-техническа поддръжка на
павилиона;
4.2. Осигуряване на квалифициран персонал, с цел обезпечаване цялостното
организиране и осъществяване на българското участие, включително по т. 3., осигуряване на
самолетни билети, настаняване, трансфери, отличително облекло и други разходи;
4.3. Осигуряване на вода и безалкохолни напитки, чай, кафе еспресо, сметана, захар,
13
мед, дребни сладки и соленки за гостите на павилиона и други лица по преценка на
Изпълнителя, като предвиди необходимото количество представителни съдове, прибори,
сервизи и други необходими аксесоари, като не се допуска използването на пластмасови и
картонени такива;
4.4. Организиране на Национален ден на България;
4.5. Организиране на ежедневна програма на павилиона, свързана с подтема
Мобилност и темата на българския павилион;
4.6. Организиране на съпътстващи събития през целия период на изложението;
4.7. Осигуряване на самолетни билети, настаняване, трансфери и други разходи за
участниците в Националния ден на България, ежедневната програма и съпътстващите
събития;
4.8. Цялостно обезпечаване и поемане на разходи за всички видове мита, такси,
данъци, застраховки (съгласно Обшия и Специалните регламенти, Ръководството за
застраховки (Insurance Guide) и Ръководството по логистика и митнически въпроси (Logistics
and Customs Guide) – Приложения № 5-18, 23 и 24 към документацията на обществената
поръчка).
5. Осъществяване на всички дейности по осигуряването на търговската дейност,
в това число реализиране на доставки, транспортиране, внос, обмитяване, съхранение,
продажби, отчитане и др.
6. Осъществяване на сътрудничество със спонсори и партньори (когато е
приложимо):
6.1. Осъществяване на сътрудничество със спонсори и партньори, без комерсиална цел,
за осъществяването на българското участие;
6.2. Оказване на съдействие за получаване на пропуски за достъп до изложението на
възможни спонсори и партньори и други лица, при необходимост.
7. Осигуряване на рекламно-информационни материали и продукти:
7.1. Осигуряване на рекламно-информационни материали, тяхното транспортиране
(ако е приложимо) и разпространението им сред посетителите на павилиона за целия период
на изложението;
7.2. Осигуряване и разпространяване (безплатно) на храни и напитки, и/или
стоки/сувенири сред посетителите, по време па организираните съпътстващи събития
(включително дегустации на храни и напитки) и/или като част от представянето на
експонатите.
8. Реализиране на реклама и популяризиране на участието на България и
българския павилион в ЕКСПО 2020 Дубай преди и по време на изложението минимум
чрез използване каналите на социални медии (най-малко Facebook, Tweeter и
Instagram).
9. Демонтаж/премахване на оборудване, обзавеждане, изложбени експонати и
14
артикули и връщане на павилиона в първоначалното му състояние, включително
почистване на павилиона от отпадъци и други замърсители.
В чл. 2 от договора е посочено, че изпълнителят се задължава да предоставя Услугите в
съответствие с Техническата спецификация, Техническото предложение на изпълнителя и
ценовото предложение на изпълнителя, съставляващи Приложение № 1, № 2 и № 3 към
Договора, неразделна част от него.
В чл. 6 от договора е посочено, че конкретните срокове за изпълнение на отделните
дейности се определят в график, изготвен от изпълнителя и одобрен от възложителя в
съответствие с Техническата спецификация – Приложение № 4 („График/а/ът“). В чл, 6, ал. 3
са предвидени сроковете за изготвяне на Предварителен дизайн и Окончателен дизайн (Final
Design), като след одобрение на Финалния дизайн от Организатора, същият става
неразделна част от договора.
В Раздел III „Цена, ред и срокове за плащане“ страните са уговорили по какъв начин се
заплаща възнаграждението на изпълнителя, като сроковете са изменени с Допълнителното
споразумение. Уговорено е общо възнаграждение 5 600 000.00 (пет милиона и шестстотин
хиляди) лева без ДДС и 6 720 000.00 (шест милиона седемстотин и двадесет хиляди) лева с
ДДС (наричана по-нататък „Цената“ или „Стойността на договора“), съгласно Ценовото
предложение на изпълнителя, съставляващо Приложение № 3, платимо, както следва:
1. авансово плащане в размер на: 78,75 % от Цената, както следва:
1.1. 1 010 000.00 лв. (един милион и десет хиляди лева) без ДДС, платими през 2019 г.
в срок до 20 работни дни, считано от датата на подписването на договора;
1.2. 2 700 000.00 лв. (два милиона и седемстотин хиляди лева) без ДДС, платими до
31.05.2021 г.;
1.3. 700 000.00 лв. (седемстотин хиляди лева) без ДДС, платими до 31.01.2022 г.
2. окончателно плащане през 2022 г. в размер на 21,25 % от Цената – в срок до 20
работни дни от представяне на документите по чл. 11, ал. 1, в размер, представляващ
разликата между стойността на договора и приспаднатото авансово плащане през 2019 г.,
2020 г., 2021 г. и 2022 г.
Няма спор по делото, че ответникът е извършил плащане на първите две суми в размер
на общо 3 710 000 лв. без ДДС, но не и на третата сума от 700 000 лв. без ДДС (840 000 лв. с
ДДС), която е следвало да бъде заплатено в срок до 31.01.2022 г. и за което е издадена
Проформа фактура № 4 от 17.01.2022 г. Мотивите за неплащане от страна на
Министерството са свързани с констатирано неизпълнение на задълженията на изпълнителя
съобразно изискванията, заложени в Техническата спецификация и Техническото
предложение – така, писмо изх. № 92099086/03.02.2022 г. – л. 130 – 135, том 1 oт делото.
Съгласно Техническата спецификация, приложена към договора /л. 41-52, том 1 oт
делото/ и съставляваща Приложение № 1 към него, изпълнението на обществената поръчка
следва да бъде съобразено с Конвенцията за международните изложения, подписана в
Париж на 22 ноември 1928 г. и нейните изменения (Приложение №1), Споразумението
15
между Бюрото за международни изложения (BIE) и ОАЕ (SEE Споразумението) –
Приложение № 2, Решение № 943 от 21 декември 2018 г. на Министерския съвет за участие
на Република България в Световното универсално изложение ЕКСПО 2020 в Дубай
(Приложение № 3), Договора за участие на Република България в ЕКСПО 2020 Дубай
(Приложение № 4), Общите регламенти (Приложение № 5), Специалните регламенти
(Приложения № 6-18), съответните закони, разпоредби и правила на ОАЕ, местните правила
и разпоредби на Дубай, Насоките и всякакви допълнителни инструкции или директиви,
издадени от Организатора, в това число Ръководството за участници (Participant Guide) и
Ръководството за наети павилиони (Rented Pavilions Guide) – Приложения № 19-24.
Посочено е още, че в хода на изпълнение на обществената поръчка изпълнителят следва да
съобрази изпълнението на поръчката с изискванията на Възложителя съгласно договора,
който ще бъде сключен между Възложителя и избрания изпълнител, Техническата
спецификация и изискванията на Организатора на изложението на място.
Обхватът на поръчката включва подробно описание на видовете дейности, както
следва:
- Дейност 1: Изработване на концепция на българския павилион. Предвидено е
изрично, че участникът в Обществената поръчка трябва да изготви и предаде на
Възложителя концепция за българското представяне, включваща Тематично заявление
(Theme Statement) и Предварителен дизайн (Concept Design) на павилион на два етажа с
обща площ от 817 кв. м., нает за участието на България в ЕКСПО 2020 Дубай. Концепцията
на българското представяне трябва да отговаря на подтема „Мобилност“ като част от
основната тема на ЕКСПО 2020 Дубай „Свързвайки умовете, създаваме бъдещето“,
съобразено с изискванията на Организатора.
Финалният дизайн (Final Design) на павилиона се изготвя от изпълнителя след
сключване на договора и след получаване на одобрение от Организатора на Предварителния
дизайн (Concept Design). Т.нар. Финален дизайн (Final Design) се изготвя и предоставя от
изпълнителя след сключването на договора с Възложителя - в срок до 15 (петнадесет)
работни дни след одобряване от Организатора на Предварителния дизайн (Concept Design),
изпълнителят изготвя Финален дизайн (Final Design), който съгласува с Възложителя и
изпраща до Организатора чрез Портала на участниците за получаване на окончателно
одобрение. Финалният дизайн (Final Design) следва да бъде изготвен на български и
английски език. При несъответствие между текстовете на български и английски език,
превес ще има този на английски език. След одобрение на Финалния дизайн (Final Design) от
Организатора, същият става неразделна част от договора.
Финалният дизайн (Final Design) се основава на информацията на одобрения от
Организатора Предварителен дизайн (Concept Design), като предоставя финалните детайли
по цялостните интериорни решения за павилиона, вътрешно архитектурни, структурни и
други аспекти, вътрешното оформление, оборудване и инсталиране на експонатите в
павилиона, в съответствие с изискванията на Организатора, посочени в Ръководството за
наети павилиони (Rented Pavilions Guide) – Приложение № 20.
16
- Дейност 2: Изготвяне на предложение, изработване на идентификационни
обозначения, включително лого и интегрирането им във вътрешното оформление на
павилиона и рекламно-информационните материали. Участникът в Обществената поръчка
следва да изготви предложение за идентификационни обозначения (в това число лого),
стилистично съобразени с основната тема, родтемата, темата на българския павилион и
спецификата на изложението, както и предложения за тяхното интегриране във вътрешното
оформление на павилиона и рекламно-информационните материали. Същите трябва да
обезпечат безспорната идентификация на националната принадлежност и темата на
българския павилион.
- Дейност 3: Строително-монтажни/довършителни работи и дейности по вътрешно
изграждане, оборудване, обзавеждане, инсталиране на експонати и други. изпълнителят
следва да подготви необходимите документи за получаване на съответните разрешителни,
издавани от Организатора, съгласно Ръководството за наети павилиони (Rented Pavilions
Guide) - Приложение № 20. След получаването им, Изпълнителят трябва да извърши всички
строително-монтажни/довършителни работи и дейности по вътрешно изграждане,
оборудване, обзавеждане, инсталиране на експонати и други за представяме на българския
павилион в завършен вид, съгласно одобрената Концепция и изискванията на Организатора,
в съответствие с Общите и Специални регламенти и Ръководството за наети павилиони
(Rented Pavilions Guide) – Приложения № 5-18 и 20.
- Дейност 4: Организиране и осъществяване на българското участие по време на
изложението.
Тук се включва поддейността по 4.1. – цялостно осигуряване, логистика и материално-
техническа поддръжка на павилиона, включително предложения за персонал за
информационното и организационното обслужване, логистика и материално-техническа
поддръжка на павилиона; цялостно обслужване на търговската дейност по време на
изложението и продуктите, които ще бъдат предлагани; при решение за сътрудничество със
спонсори и партньори, способи за сътрудничество със спонсори и партньори, без
комерсиална цел, за осъществяването на българското участие; рекламни материали
(дигитални и хартиени), както и обосновка за избора; храни и напитки, и/или
стоки/сувенири, които да бъдат разпространявани безплатно сред посетители по време на
организираните съпътстващи събития (включително дегустации на храни и напитки) и/или
като част от представянето на експонатите, както и обосновка за избора; реклама и
популяризиране на участието на България и българския павилион в ЕКСПО 2020 Дубай
минимум чрез използване каналите на социални медии (най-малко Facebook, Tweeter/Twitter
и lnstagram).
Избраният изпълнител следва да организира и осъществи българското участие по
време на изложението, като за целта осигури необходимия персонал и осъществи цялостна
логистика и материално-техническа поддръжка на павилиона в съответствие с Общите и
Специални регламенти, Ръководството за наети павилиони (Rented Pavilions Guide) –
Приложения № 5-18 и 20, и други при издаване от Организатора впоследствие (като напр.
17
Ръководство за протокол и събития – Protocol and Events Guide).
Изпълнителят осигурява самолетни билети, настаняване, трансфери, отличително
облекло и други разходи, необходими за персонала му, който ще извършва дейностите.
Изпълнителят следва да осигури вода и безалкохолни напитки, чай, кафе еспресо,
сметана, захар, мед, дребни сладки и соленки за гостите на павилиона и други лица по
негова преценка, като предвиди необходимото количество представителни съдове, прибори,
сервизи и други необходими аксесоари, като не се допуска използването на пластмасови и
картонени такива.
Изпълнителят следва да осигури цялостно обезпечаване и да поеме разходите за
всички видове мита, такси, данъци, застраховки (съгласно Общите и Специалните
регламенти, Ръководството за застраховки (Insurance Guide) и Ръководството по логистика и
митнически въпроси (Logistics and Customs Guide) – Приложения № 5-18, 23 и 24.
Тук се включва и поддейността по т. 4.2. – провеждане на Национален ден на България.
Предвидено е, че участникът в обществената поръчка следва да предложи разписана
програма на Националния ден на България, която да включва икономическа и културна част
с конкретни предложения за мероприятия, представящи по най-добър начин традициите и
съвременното развитие на България, като се използват иновативни и интерактивни подходи
за рекламното представяне на България като високотехнологична, културна и туристическа
дестинация. Като част от програмата на Националния ден на България може да се предвидят
културни/икономически/спортни мероприятия като представяния/изпълнения на български
артисти, спортисти, музикални и танцови изпълнения и други. Изпълнителят следва да
организира Националния ден на България, като датата на провеждането му ще бъде
уточнена между възложителя и Организатора, след което изпълнителят ще бъде уведомен за
конкретната дата.
Тук се включва и поддейността по т. 4.3. – ежедневна програма на павилиона, свързана
с подтема Мобилност и темата на българския павилион. Участникът в обществената
поръчка следва да предложи ежедневна програма за събития (минимум едно
събитие/представяне/презентиране минимум два пъти на ден), които да се провеждат в
павилиона, за целия период на изложението, свързани с подтема Мобилност и темата на
българския павилион.
Включват се и съпътстващи събития по т. 4.4. – участникът в обществената поръчка
следва да предложи списък на съпътстващи събития (минимум 10 събития за целия период
на изложението, от които най-малко по едно на месец) от разнообразен характер,
включително делови и културни събития, както и събития с образователен характер,
дегустации на храни и напитки и др., всяко от които с продължителност от 45 минути до 3
часа, като се използват иновативни и интерактивни за рекламното представяне на България
като високотехнологична, културна и туристическа дестинация.
- Дейност 5: Осъществяване на търговска дейност – в рамките на Предварителния
дизайн (Concept Design) в павилиона (Партерен етаж) следва да бъде обособена малка зона
18
за търговска дейност (щанд/щандове за сувенири, книги, пощенски картички, марки, дребни
пакетирани храни и напитки и др.). Участникът следва да направи предложение за цялостно
обслужване на търговската дейност по време на изложението и продуктите, които ще бъдат
предлагани. Предлаганите продукти следва да бъдат културно значими и уникални,
представящи по подходящ начин България.
- Дейност 6: Осъществяване на сътрудничество със спонсори и партньори (когато е
приложимо, по избор от участника) – участникът в обществената поръчка може да предложи
способи за сътрудничество със спонсори и партньори, без комерсиална цел, за
осъществяването на българското участие (в рамките на Предложението за цялостно
осигуряване, логистика и материално-техническа поддръжка на павилиона), като обемът на
дейностите, осъществявани от спонсорите и партньорите следва да надгражда минималните
дейности, посочени в Техническата спецификация.
- Дейност 7: Предложение и осигуряване на рекламно-информационни материали и
продукти – участникът следва да направи предложение за рекламни дигитални материали,
които да се разпространяват безплатно, като представи обосновка за избора си (в рамките на
Предложението за цялостно осигуряване, логистика и материално-техническа поддръжка на
павилиона). Рекламно-информационните материали следва да бъдат съобразени с
подтемата, в рамките на която участва България – „Мобилност“, както и с предложената
тема на българския павилион, включващи и предложените идентификационни обозначения
(вкл. лого). Участникът следва да предложи и тематични рекламно-информационни
материали на хартиен носител, които да бъдат разпространявани сред посетителите на
павилиона. Изпълнителят следва да осигури рекламно-информационните материали,
тяхното транспортиране (ако е приложимо) и разпространението им сред посетителите на
павилиона за целия период на изложението.
Следва да бъдат осигурени и Продукти за разпространяване – храни и напитки, и/или
стоки/сувенири, които да бъдат разпространявани безплатно сред посетители по време на
организираните съпътстващи събития (включително дегустации на храни и напитки) и/или
като част от представянето на експонатите, като представи обосновка за избора си. Същите
трябва да бъдат с национален български произход и вкус. Продуктите могат да бъдат
осигурени и чрез сътрудничеството със спонсори и партньори.
- Дейност 8: Реклама на българския павилион на ЕКСПО 2020 Дубай – с цел
привличане на максимален брой посетители, участникът следва да направи предложение за
реклама и популяризиране на участието на България и българския павилион в ЕКСПО 2020
Дубай минимум чрез използване каналите на социални медии – най-малко Facebook, Tweeter
и Instagram (в рамките на Предложението за цялостно осигуряване, логистика и материално-
техническа поддръжка на павилиона). В съответствие с направеното предложение,
изпълнителят следва да реализира рекламата и популяризирането на участието на България
и българския павилион в ЕКСПО 2020 Дубай преди и по време на изложението.
- Дейност 9: Връщане на павилиона към първоначалното му състояние – изпълнителят
следва да демонтира/премахне оборудването, обзавеждането, изложените експонати и
19
артикули и върне павилиона в първоначалното му състояние, включително почистване на
павилиона от отпадъци и други замърсители, след приключване на изложението, съгласно
Специален регламент № 2 и Ръководството за наети павилион (Rented Pavilions Guide) –
Приложения № 7 и 20.
По делото е представено и Ценовото предложение от изпълнителя, представляващо
Приложение № 3 към договора /л. 158 – л. 159, том 1 от делото/, от което се установява каква
е стойността на всяка от дейностите/поддейностите, а именно:
- дейността по изработване на концепция на българския павилион – 600 000.00 лв. без
ДДС;
- дейността по извършване на строително-монтажни/довършителни работи и дейности
по вътрешно изграждане, оборудване, обзавеждане, инсталиране на експонати и други
(включително за осигуряване на персонал за извършване на дейностите) – 2 908 000.00 лв.
без ДДС;
- дейността по реализиране на българското участие по време на изложението,
включваща следните поддейности:
-- Национален ден на България, включително осигуряване на самолетни билети,
настаняване, трансфери и други разходи за участниците в Националния ден на България –
105 000.00 лв. без ДДС;
-- ежедневна програма в павилиона за целия период на изложението (обща стойност на
всички събития и дейности), включително осигуряване на самолетни билети, настаняване,
трансфери и други разходи за участниците в ежедневната програма на павилиона –
265 000.00 лв. без ДДС;
-- съпътстващи събития за целия период на изложението (обща стойност на всички
съпътстващи събития и дейности), включително осигуряване на самолетни билети,
настаняване, трансфери и други разходи за участниците в съпътстващите събития –
320 000.00 лв. без ДДС;
-- осигуряване на квалифициран персонал за павилиона за целия период на
изложението, включително самолетни билети; настаняване; трансфери; отличително облекло
и други разходи; както и за осъществяването на търговската дейност, рекламата и
осигуряването на рекламно-информационни материали и храни и напитки, и/или
стоки/сувенири, които да бъдат разпространявани безплатно (ако и където е приложимо) –
1 102 000.00 лв. без ДДС;
- дейността по демонтаж/премахване на оборудването, обзавеждането, изложените
експонати и артикули и връщане на павилиона в първоначалното му състояние,
включително почистване на павилиона от отпадъци и други замърсители, след приключване
на изложението – 300 000.00 лв. без ДДС.
Обща стойност за изпълнение на поръчката е посочена в размер на 5 600 000.00 лв. без
ДДС или 6 720 000.00 лв. с ДДС.
Представен и приет като писмено доказателство е и Окончателният проект – общ пакет
20
или иначе казано т.нар. Финален дизайн – л. 1596, том 6 от делото, станал неразделна част от
договора.
Спорно е наличието на втората предпоставка за уважаване на иска, а именно –
установява ли се пълно и точно изпълнение на възложените дейности от страна на ищците.
За отговор на този въпрос по делото са приети множество писмени доказателства,
допуснати са няколко съдебно-технически експертизи – 1/ комплексна съдебно-техническа
експертиза с вх. на СГС № 35206/07.06.2022 г. – л. 1125-1148, том 4 от делото; 2/ съдебно-
техническа експертиза, изготвена от вещото лице И. Р. Д., с вх. на СГС № 26904/21.03.2023
г. – л. 2052-2068, том 6 от делото; 3/ комплексна съдебно-техническа експертиза, изготвена
от вещите лица В. В. Г. и В. И. Ш., с вх. на СГС № 29839/29.03.2023 г. – л. 2094-2099, том 7
от делото; 4/ комплексна съдебно-техническа експертиза с вх. на СГС № 55881/12.06.2023 г.
– л. 2104-2117, том 7 от делото; 5/ комплексна съдебно-техническа експертиза с вх. на СГС
№ 102079/06.11.2023 г. – л. 2311-2339, том 7 от делото; няколко съдебно-счетоводни и
оценителни експертизи – 1/ съдебно-счетоводна експертиза с вх. на СГС №
83581/06.12.2022 г. – л. 2046-2051, том 6 от делото; 2/ допълнително заключение на съдебно-
счетоводна експертиза с вх. на СГС № 56839/14.06.2023 г. – л. 2136-2140, том 7 от делото; 3/
заключение на съдебно-оценителна експертиза с вх. на СГС № 58278/22.05.2024 г. – л. 2389
– 2405, том 7 от делото; 4/ заключение с допълнение с вх. на СГС № 101843/25.09.2024 г. –
л. 2568-2576, том 8 от делото, 5/ заключение с допълнение и корекция на съдебно-
оценителна експертиза с вх. на СГС № 107375/01.10.2024 г. – л. 2610-2622, том 8 от делото,
6/ допълнително заключение на съдебно-оценителна експертиза с вх. на СГС №
39699/31.03.2025 г. – л. 2624-2660, том 8 от делото, както и са изслушани показанията на
свидетелите Г.С.Р., Р.И.Д. и С.И.С..
От заключението по приетата комплексна съдебно-техническа експертиза с вх. на СГС
№ 35206/07.06.2022 г. /л. 1125 – л. 1148, том 4 от делото/, изготвена от вещите лица Д. И. А.,
А. И. Б. и В. В. Г., и приложените документи по делото – издадените разрешение за
строителство на 14.07.2021 г. и разрешение за въвеждане в експлоатация от 22.09.2021 г. се
установява, че изпълнителят е изготвил необходимите документи за получаване на
съответните разрешителни, които се издават от Организатора, съгласно Ръководството за
наети павилиони (Rented Pavilions Guide). От огледа на вещите лица на място е установено,
че са изпълнени предвидените в окончателния дизайн строително-монтажни работи и са
инсталирани охранителни, озвучителни и видеосистеми, необходими за функционирането на
павилиона. Павилионът е изпълнен с довършителни работи съгласно одобрения окончателен
дизайн и е обзаведен. Спазени са общите и специфични регламенти и Ръководството за
наети павилиони. При съпоставка на позициите в договора, техническата спецификация и
графичните материали на окончателния дизайн (Final design), и изискванията на
организаторите на световното изложение в Дубай, Обединени арабски емирства, касаещи
строително- монтажни/довършителни работи и дейности по вътрешно изграждане,
оборудване, обзавеждане, инсталиране на експонати и други е констатирано следното:
1/ на партерния етаж:
21
- са изпълнени всички изисквания по отношение на функционалното разпределение и
обособените зони; изпълнени са довършителните работи; материали за настилки и стени;
интерактивни екрани и охранителни камери;
- броят на проекторите е 9 /преброени са като устройства/;
- не е изпълнен подиум при сцената с площ 20 кв.м. и размери 5 м/4 м и височина 0,4 м,
поради изискване на Организатора за вида на подовите повърхности, с оглед на достъпност
на хора в неравностойно положение;
- променена е зоната за игра предвид инсталирането на интерактивно столче зад
рецепцията;
- констатирано е повече от предвиденото оборудване, а именно: 8 витрини (посочени
три броя във визуализациите), място за представяне на интерактивно съдържание с
възможност за седене – четири стола; един брой пиано в зоната за представяне и концерти;
2/ на първия етаж:
- всички предвидени помещения са изградени посредством посочените материали и в
съответствие с предвидените за тях размери във Финалния дизайн. Единственото
несъответствие по отношение на материалите е това, че в Техническото предложение няма
заложени стъклени преградни стени, каквито са посочени във Финалния дизайн;
- кухнята, складовите помещения, санитарното помещение, съблекалнята и ВИП офиса
отговарят както по функционално предназначение, обзавеждане и изпълнени материали,
така и като размери на Финалния дизайн и изискванията на Организатора;
- съобразявайки наличното подвижно обзавеждане в помещенията, пространството,
предвидено във Финалния дизайн за рецепция и зона за изчакване, е с променено
функционално предназначение – рецепция и конферентна зала. В момента на огледа
пространството разполага с 29 места за седене – 25 стола и две двойки тапицирани канапета
с подръчници, телевизор, ниски маси и мебел за съхранение. Мебелите за седене са
разположени на разстояние един от друг, съобразно изискванията, свързани с Ковид
мерките. При така предложената аранжировка на местата за седене има възможност за
осигуряване на достъп на хора в неравностойно положение. При отпадане на мерките има
възможност за допълнително аранжиране на още места за седене. Не е налична рецепция
(инфодеск), съдържаща ниска и висока част, разположена отдясно на входа на
конферентната зала, както е посочено във Финалния дизайн;
- ВИП конферентната зала с площ 30.97 кв.м. отговаря като размери на Финалния
дизайн и като брой места на изискванията на Организатора (ВИП зала с възможност за
минимум 8 работни места). Междувременно, от графичния материал по одобрения Финален
дизайн (ID-005), се забелязва, че са предвидени 4 места, което не отговаря на изискванията
на Организатора. От направения оглед се вижда, че наличните места в тази зала са 10, което
отговаря на изискванията на Организатора, поради което се приемат за изпълнени.
Предвиденият мебел за съхранение е наличен, а за да се осигурят нужните работни места,
двойното канапе, креслото, ниската маса и бюрото със стол са заменени с конферентна маса
22
с 10 стола;
- конферентната зала, с площ 56 кв.м. и предвидени по чертеж 24 места и конферентна
маса, е със сменено функционално предназначение. По време на огледа, в това обособено
помещение на място са установени 5 броя високи маси, шахматно разположени, с
предназначение за кафе-паузи и дегустации към предвидените конференции и събития. Тази
промяна във функционалното предназначение не отговаря на Финалния дизайн, но отговаря
на изискванията, поставени в точки т.4.3 и т.7.2 по договора и т.3.4.4. от Техническата
спецификация;
- предвиденият във Финалния дизайн офис за персонала, мениджъра и счетоводителя,
по проект с три работни места, обособени с бюра и столове, и допълнителни столове и
канапета, е обзаведен с едно бюро и стол. Останалите работни места са решени чрез три
комфортни двойни канапета с подръчници, с по две помощни маси от всяка страна (общо 6
броя) и три ниски маси пред всяко канапе. Добавен е телевизор, два мебела за съхранение и
две осветителни тела към групата с тапицираните мебели.
Вещите лица са констатирали следните разминавания по отношение на Техническото
предложение:
- разминаване в броя на техническите средства: „Видео мапинг: Невидима за
посетителите, системата от четиринадесет проектора. 600 метра кабели и четири сървърни
машини, ще координира анимацията и промяната на изображенията.”; „Видео прожекции:
Видео инсталация ще покрива подовите плоскости и стените на павилиона с движещи се
изображения, които ще са синхронизирани и „мапнати“ (наложени) върху повърхностите,
структурата включва десет броя прожектори, позиционирани така, че да не натоварват
визията на павилиона, които са свързани със сървърен компютър.
При отговора на втория въпрос вещите лица са посочили, че видно от отговорите на т.
1, има разминавания между описаните видове и количества дейности по договора и
техническата спецификация, и одобрените проекти. Разминаванията между описаните
дейности в отделните документи се дължат на това, че одобрените проекти доизясняват
предвижданията по техническата спецификация, която е част от договора и се съобразяват с
изискванията на Организатора.
Вещите лица са разяснили и какви са причините за съответното неточно изпълнение на
част от заложените дейности, а именно:
- не е изпълнен подиум при сцената с площ 20 кв.м. и размери 5 м/4 м и височина 0,4
м., най-вероятно поради изискване на Организатора за вида на подовите повърхности, с
оглед на достъпност на хора в неравностойно положение;
- променена е зоната за игра, предвид инсталирането на интерактивно столче зад
рецепцията – столчето е стационарно и ще пречи на сцената;
- променено е мястото на голямата конферентна зала, предвид КОВИД мерките и
изискването за разстояние между местата за сядане;
- в отговора на писмото от 03.02.2022 г. от Министерство на икономиката е цитирано
23
писмо от 29.09.2021 г. на Организатора, съгласно което правилата на Организатора не
допускат следните инсталации и прожекции: два хартиени макета на първия български
самолет, тъй като съгласно писмо от 29.09.2021 г. на организаторите никакви обекти не
могат да бъдат позиционирани на височина над 3,2 м спрямо пода; обемна ходова линия,
посредством 3D прожекция – становище от 29.09.2021 г. на консултанта, включен в списъка,
одобрен от Организатора, проектираните лазерни визуални линии повреждат системата за
сигурност;
- не е налична рецепция (инфо-деск), съдържаща ниска и висока част, разположена
отдясно на входа на конферентната зала на първи етаж, както е посочено във Финалния
дизайн.
По отношение на становището на Министерството на икономиката, изразено в писмо
от 03.02.2022 г. /л. 130- л. 135, том 1 от делото/, в което са посочени в осем броя позиции -
неизпълнени части по договора, вещите лица по експертизата са извършили проверка по
позиции 1 и 2, тъй като по позиции 3, 4, 5 и 6 не са имали компетентност да дадат отговор.
Вещите лица са отговорили детайлно по отношение на позиция 1 /изложбената част/ и
позиция 2 /помещенията на първия етаж/, като съдът кредитира изводите им, които са
направени на база непосредствен оглед (на 25.05.2022 г.) и впечатления, като същите не са
констатирали несъответствия с Техническото предложение и със заложените параметри в
Окончателния дизайн по тези позиции.
Предвид посоченото съдът намира, че не може да се приеме наличие на неизпълнение
от страна на изпълнителя по договора за изработка – констатираните разминавания,
свързани с поставяне на място на столове без подлакътници, липсата на стена за катерене и
липсата на рецепция (инфо-деск), съдържаща ниска и висока част, разположена отдясно на
входа на конферентната зала на първи етаж, както е посочено във Финалния дизайн, са
несъществени, от една страна, а от друга – са съобразени с изискванията на Организатора,
както е заложено, че следва да бъде съгласно самия договор и приложенията към него. По
отношение изграждането на рецепция „инфо-деск“ следва да се допълни, че не е налице
неизпълнение от страна на ищците, тъй като съгласно Техническото предложение и
Спецификация такава рецепция е следвало да има вдясно от входа на залата, с ниска и
висока част, достъпна за хора в неравностойно положение, в съответствие с изискванията на
Организатора, а съгласно Финалния дизайн на партерен етаж са приети основните ходови
линии на движение и са обособени зони, които ще служат за презентации, рецепции,
представяне и игра, изложение и търговска дейност. В зона рецепция на входа е заложен
инфо-деск със стол, а на изхода е предвидено едно бюро със стол. Към датата на огледа
25.05.2022 г. вещите лица са констатирали вдясно от входа на залата и вляво от изхода, че се
намират съответно рецепции (инфодеск), оборудвани с бюро и стол, всяка една от тях. Ето
защо, тази поддейност следва да се приеме за изпълнена.
Що се отнася до техническата част по изпълнение на договора и по-конкретно –
относно наличието на проектори (вместо прожектори), наличие на видео мапинг, видео
прожекции и 3D мапинг, за изясняване на това дали е налице изпълнение в тази част, по
24
делото е допуснато и изслушано заключение на комплексна съдебно-техническа експертиза
с вх. на СГС № 29839/29.03.2023 г. на л. 2094 – л. 2099, том 7 от делото, с участието на вещо
лице със специалност „визуални изкуства“. Вещите лица са отговорили, че „проектор” и
„прожектор” са вариации на произношението в българския език на думата projector (англ.)
Смисълът па понятието е за техническо устройство, което получава видео сигнал и
проектира съответното изображение посредством оптика и електроника. Посочено е, че по
отношение на проекторите е налице отклонение при изпълнение па договора, тъй като са
монтирани само девет проектора от десет или четиринадесет проектора, заложени в
предложението за изпълнение на поръчката (Приложение № 2 към договора).
По отношение на това дали има разлика в понятията и устройствата „видео мапинг” и
„видео прожекции”, специалистите са разяснили, че има ясна разлика между техниките
видео мапинг и видео прожекция, която се изразява в собствен подход в подготовката на
видео файловете, в решението за компютърна конфигурация и видео проектори, както и в
системата за контрол, възпроизвеждащ и настройка между видео образ и проектируемо
пространство. И двете техники „видео мапинг” и „видео прожекции” са необходими
допълнителни хардуерни и софтуерни решения, като и в двете категории – хардуер и
софтуер – изпълнителят е осигурил необходимите компоненти. Тъй като белите стени са в
дъгообразна форма, това задължава изпълнителя да направи адаптация на видео сигнала,
което той е направил чрез споменатите хардуерни и софтуерни решения за 3D мапинг.
Вещите лица са стигнали до извод, че формално погледнато, т.е. от техническа гледна точка,
заданието е било изпълнено по поръчката по отношение па техническото обезпечаване на
система за видео проекция, която може да се приеме за 3D мапинг. Съдът кредитира
заключението на вещите лица като изготвено от специалисти със знания в специална област,
с които съдът не разполага.
За отговор на въпроса дали ищците са изпълнили дейността по реализиране на реклама
и популяризиране на участието на България и българския павилион в ЕКСПО 2020 Дубай
преди и по време на изложението минимум чрез използване каналите на социални медии
(най-малко Facebook, Twitter и Instagram) по делото е допуснато и изслушано заключение на
СТЕ с вх. на СГС № 26904/21.03.2023 г., изготвено от вещото лице И. Р. Д. /л. 2052 – л. 2068,
том 6 от делото/, от изводите на което може да се заключи, че по време на изложението в
Дубай са били налице активни профили в социалните мрежи, които са спомогнали за
популяризиране на българския павилион в ЕКСПО 2020 Дубай – били са активни профили в
социалните мрежи Faceboоk, Instagram, Twitter, Youtube, Linkedin, като е имало както
двуезични профили, така и такива само на български език, като във всяка от посочените
мрежи има значително количество публикации и качени снимки.
По делото е допуснато и изслушано заключение на комплексна СТЕ с вх. на СГС №
55881/12.06.2023 г. /л. 2104 – л. 2134, том 7 от делото/, като вещите лица по тази експертиза
са работили по искане на ответника единствено по материалите, които са уточнени в
открито съдебно заседание от 14.12.2022 г. – на л. 1303, том 5 от делото (т.нар. чек-листове и
доклади на командированите от ответника служители). Ето защо и предвид ограничения
25
обхват на предмета на тази експертиза същата следва да се цени внимателно, като се
анализира съвкупно с останалия събран доказателствен материал по делото.
Вещите лица са констатирали следните отклонения:
- не са открити един брой прожектор, хладилник /но по-късно е доставена и монтирана
хладилна витрина/ и миялна машина към мокро помещение;
- не е налична рецепция (инфодеск), съдържаща ниска и висока част, разположена
отдясно на входа на конферентната зала на първия етаж (констатирани са два такива на
партера, но не и на първия етаж);
- не е налично бюро в работния офис;
- частично изпълнение по отношение на конферентната зала;
- не са документирани триизмерни материали на антични кораби;
- неизпълнение по отношение на двете видео инсталации „Традиции и изкуство“ и
„Наука и постижения“.
Констатирано е частично изпълнение по отношение на изложбената част и
интерактивната връзка с посетителите.
Експертите са посочили, че в предоставените видеоматериали се съдържа богата
текстова информация за визуализираните в тях обекти, но нито един от представените
видеоклипове не представлява интерактивно видео.
Относно QR код-а, чрез който да се активира специално мобилно приложение по време
на изложението в Дубай, е направена констатация, че на място е имало QR код на една от
стените, но същият не е бил активен. Именно поради това в тази част следва да се приеме, че
има частично неизпълнение на възложената дейност. Наред с това констатирано е
неизпълнение и в частта досежно инсталацията за български традиции – инсталацията е
изградена от три вертикални монитора с височина 170 см, над които има три стерео
микрофона – тип „душ”, като не е било заложено да има слушалки, а реално са сложени
безжични слушалки; има монитори, но няма 3 броя микрофони тип „душ“.
От разясненията, дадени от вещите лица в открито съдебно заседание от 21.06.2023 г.,
може да се направи извод, че е имало промяна при изпълнението на някои от дейностите във
връзка с оборудването и обзавеждането в хода на изложението в Дубай – напр. впоследствие
е монтирана хладилна витрина, а по отношение на задача 3.2. и 3.3. вещото лице Г. е
пояснило, че отговорът на въпроса за това дали е налице „максимално ангажиране на
посетителите“ и „емоционална стойност на преживяването“ предполага субективен отговор,
който вещото лице не е успяло да даде. Наред с това вещите лица са разяснили, че
изпълнението на дейностите в частта строително-монтажни/довършителни работи и
дейности по вътрешно изграждане, оборудване, обзавеждане, инсталиране на експонати и
други позволява интерпретации, тъй като, както в Техническото приложение, така и във
Финалния дизайн няма ясни конструктивни описания и чертежи – във финалния дизайн има
единствено три чертежа на общия вид на инфо-деска, на витрината и местата за седене, но
същите са толкова общи, че не показват на практика никаква конструкция, която да следва да
26
бъде спазена.
Изслушано е и заключение на комплексна СТЕ с вх. на СГС № 102079/06.11.2023 г.,
изготвено от същите вещи лица Д. А., А. Б. и В. Г., л. 2311 – л. 2339, том 7 от делото, като
специалистите са изготвили сравнителна таблица на заложените строително-
монтажни/довършителни работи и дейности по вътрешно изграждане, оборудване,
обзавеждане, инсталиране на експонати и други, като в КОЛОНА № 1 експертите са
посочили дейностите съгласно техническия проект (техническа спецификация и
предложение); в КОЛОНА № 2 – дейности съгласно заданието по финалния дизайн; в
КОЛОНА № 3 – дейности, които са изпълнени към дата 01.10.2021 г. по доклади на
командированите служители на ответника; в КОЛОНА № 4 – дейности, които са изпълнени
три месеца след откриване на изложението (към 17.12.2021 г.); в КОЛОНА № 5 – изпълнение
на дейностите към датата на извършения от вещите лица оглед на място на 25.05.2022 г. и в
КОЛОНА № 6 са отразени констатациите на вещите лица за изцяло или частично
неизпълнените работи съгласно заданията при съобразяване с всички известни
допълнителни изисквания и изменения в хода на изпълнението.
Съдът възприема изводите на вещите лица по експертизата от 06.11.2023 г., като при
преценка за това кои дейности/поддейности са изпълнени съобразява, че някои от
дейностите са изпълнени, макар и към по-късна дата, а не към датата на откриване на
изложението, доколкото времевият период за изпълнението не следва да се фиксира към тази
дата предвид уговорките на страните и тематичните инсталации, които са били поставяни по
различно време в павилиона. Освен това релевантни са именно изводите на вещите лица,
направени в колона № 6 от сравнителната таблица към заключението, тъй като при нея
експертите са съобразили не само изискванията за дейностите, заложени по Техническото
предложение, неразделна част от договора от 13.12.2019 г., но и изискванията по Финалния
дизайн от 28.09.2020 г. и съответно на Организатора.
Експертите са констатирали изпълнение на всички заложени дейности и поддейности с
изключение на следните: 1/ по отношение на изискването да е налице специално мобилно
приложение, посредством което посетителите да могат да изследват детайли от природните
картини – височината на планините, дълбочината на реките, растенията и жИ.тните в
морското дъно не се установява по безспорен и категоричен начин да е бил активен QR-
кодът, поради което в тази част съдът приема, че е налице частично неизпълнение; 2/ в
частта относно изискването за видео прожекции в павилиона е констатирано, че на място са
налични само девет вместо предвидените десет броя прожектори, поради което съдът
намира, че в тази част има частично неизпълнение на възложената дейност; 3/ в частта
относно „обособената част за български традиции“ е следвало инсталацията да е изградена
от три вертикални монитора с височина 170 см, над които да има три стерео микрофона-тип
„душ“, като съдържанието ще представя синхронизиран мултиекран, показващ български
народни песни, танци и традиции, заснети с най-високо качество на картината и звука, а
трите монитора ще показват човешки фигури в цял ръст, а вещите лица са констатирали, че е
налице неизпълнение в частта относно изискването за „три стерео микрофона – тип душ“,
27
налице са безжични слушалки. Ето защо, съдът достига до извод, че и в тази част е налице
неизпълнение от страна на ищците; 4/ в частта относно оборудването и обзавеждането
единственото несъответствие и неизпълнение, което се констатира се отнася до липсата на
една миялна машина, поради което и в тази част следва да се приеме, че е налице
неизпълнение. Що се отнася до останалото оборудване и обзавеждане се констатира, че в
одобрените проекти са представени чертежи на общия вид на три мебела – витрина, мебел за
сядане и информационна бюро, които чертежи обаче са много общи и по-скоро
ориентировъчни досежно вида и размерите на мебелите и не дават конкретна информация за
конструкцията на мебелите. Относно столове без подлакътници, липсата на стена за
катерене и липсата на рецепция (инфо-деск), съдът изложи по-горе мотиви защо в тази част
не се констатира неизпълнение.
Въз основа на констатациите на вещите лица по заключението, преценено поотделно и
съвкупно с останалия събран материал по делото, съдът намира, че се установява от страна
на ищците изпълнение на останалите заложени по договора дейности и поддейности.
С цел да бъдат остойностени отделните дейности, които са изпълнени, съответно тези,
които не са изпълнени, съобразно констатациите на вещите лица по изготвените по делото
съдебно-технически експертизи, по делото са изслушани и приети няколко заключения на
съдебно-оценителна експертиза, като остойностяването е направено към три дати, а именно:
01.10.2021 г. /датата на откриване на изложението в Дубай/, 25.05.2022 г. /датата на огледа
на вещите лица по настоящото дело/ и 31.07.2022 г. /датата, посочена в договора като краен
срок за изпълнение на работата/ съобразно цените, по които страните са постигнали
съгласие, които съгласно техните твърдения са отразени в Ценово предложение,
представляващо неразделна част от договора. Доколкото вещото лице Р. С. изрично е
уточнило няколко пъти, че от всички изготвени от него заключения поддържа две от
депозираните от него заключения – заключение с вх. на СГС № 58278 от 22.05.2024 г. /л.
2389 – 2405, том 7 от делото/, изслушано и прието в открито съдебно заседание,
проведено на 29.05.2024 г., и заключение с вх. на СГС № 39699 от 31.03.2025 г.
/л. 2624 – л. 2660, том 8 от делото/, изслушано и прието в открито съдебно заседание,
проведено на 16.04.2025 г., именно тези заключения са базата, на която съдът ще стъпи, за
да направи извод за това каква е стойността на изпълнените, респ. неизпълнените дейности
по договора от страна на ищците.
Във връзка с възражението на ответника за неизпълнени, респ. за изпълнени със
забава дейности по договора, съдът приема следното:
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира, че ищците са изпълнили надлежно дейността по изработване на концепция на
българския павилион – първата дейност по ценовото предложение, на стойност 600 000 лв.
без ДДС, респ. 720 000 лв. с ДДС.
По отношение на втората дейност по извършване на строително-
монтажни/довършителни работи и дейности по вътрешно изграждане, оборудване,
обзавеждане, инсталиране на експонати и други, включително за осигуряване на персонал за
28
извършване на дейностите /на стойност според ценовото предложение по т. 2 – 2 908 000 лв.
без ДДС, респ. 3 489 600 лв. с ДДС/ – чл. 1, ал. 2, т. 3 от договора, следва да се вземе
стойността по вариант 2 (идентичен като размер с вариант 3) от 21 260 лв. като стойност
на неизпълнените дейности, изчислена от вещото лице Р. С. по допълнителното заключение
с вх. на СГС № 39699/31.03.2025 г. към дата 25.05.2022 г. и дата 31.07.2022 г., при
съобразяване на промените, наложили се на място поради изисквания на Организатора,
КОВИД-мерките и съобразно Финалния дизайн, представляващ неразделна част от договора
– заключение на съдебно-оценителна експертиза на л. 2624 и сл., том 8 от делото. Съдът
намира, че следва да се вземе предвид именно тази сума при остойностяване на
неизпълнените дейности, а не сумата от 59 380 лв. към дата 01.10.2021 г., тъй като безспорно
се установява, че макар към датата на откриване на изложението да не са били налице част
от предвиденото оборудване и обзавеждане (хладилник, монитори и седящи места за двете
видео инсталации: „Традиции и изкуство“, „Наука и постижения“), в хода на изложението
същите са били инсталирани, поради което и в крайна сметка за тази част следва да се
приеме, че е налице изпълнение. Неизпълнените дейности са остойностени от вещото лице
С. при съобразяване изводите на вещите лица по комплексната СТЕ, поради което съдът
възприема именно това остойностяване по вариант 2, което е сторено от експерта, а не
констатациите на служителите на ответника по чек-листите, които са остойностени от
вещото лице С. във вариант 4, 5 и 6, нито пък вариантите от 7 до 12, които са изготвени от
вещото лице въз основа на предоставени от ищците фактури и оферти за конкретни позиции,
заложена алтернативна печалба от 12% и предложена стойност по КСС за дейностите, за
които няма данни.
Видно от приложение № 2 към експертизата (вариант 2), което се намира на
депозираната флашка към заключението с вх. на СГС № 39699/31.03.2025 г. сумата от 21 260
лв. като стойност на неизпълнените дейности е формирана, както следва:
- по позиция 8 по Приложение към тройна СТЕ с вх. на СГС № 102079/06.11.2023 г. – 5
% неизпълнение на дейността по предоставяне на активен QR код, който е свързан с
мобилното приложение – 3 000 лв.;
- неизпълнение по позиция 15 по Приложение към тройна СТЕ с вх. на СГС №
102079/06.11.2023 г., изразяващо се в монтиране на девет вместо десет броя прожектори на
тавана – 16 400 лв.;
- 10% неизпълнение по позиция 16 по Приложение към тройна СТЕ с вх. на СГС №
102079/06.11.2023 г., касаеща обособена част за български традиции: Инсталацията е
изградена от три вертикални монитора с височина 170 см, над които има три стерео
микрофона – тип „душ” – 360 лв. – не е било заложено да има слушалки, а реално са
сложени безжични слушалки; има монитори, няма 3 броя микрофони тип „душ“;
- позиция 28 по Приложение към тройна СТЕ с вх. на СГС № 102079/06.11.2023 г.,
касаеща стойността на една немонтирана миялна машина – 1 500 лв.;
По отношение на третата дейност от ценовото предложение на посочена обща
стойност от 1 792 000 лв. без ДДС, респ. 2 150 400 лв. с ДДС (105 000 лв. без ДДС+265 000
29
лв. без ДДС+320 000 лв. без ДДС+1 102 000 лв. без ДДС), респ. дейността по чл. 1, ал. 2, т. 4
– реализиране на българското участие по време на изложението, включваща поддейности по
чл. 1, ал. 2, т. 3.4.1 – т. 4.8, съдът намира следното:
- относно поддейността по т. 3.1 /респ. чл. 1, ал. 2, 4.4. от договора/ – организиране на
Национален ден на България /на стойност 105 000 лв. без ДДС, респ. 126 000 лв. с ДДС/ –
установява се, че такъв е организиран, съставена е програма, поканени са спортисти
/художествени гимнастички/ и изпълнители, осигурен е бил концерт на гайди, много
посетители по време на Деня на България. Обстоятелството, че въпреки че датата е била
съгласувана с Министерството, оттам не е бил изпратен представител, не може да бъде
вменено във вина на изпълнителя. Провеждането на Деня на България е било предвидено за
09.02.2022 г., а това, че не е имало участие на правителствената делегация не заличава този
факт.
- относно поддейността по т. 3.2 /респ. чл. 1, ал. 2, 3.4.5. от договора/ – организиране на
ежедневна програма на павилиона, свързана с подтема Мобилност и темата на българския
павилион /на стойност 265 000 лв. без ДДС, респ. 318 000 лв. с ДДС/ и т. 3.3 /респ. чл. 1, ал.
2, 3.4.4. от договора/ – съпътстващи събития за целия период на изложението /на стойност
320 000 лв. без ДДС/ – представен е График в съответствие с изискването на т. 3.4.5 от
техническата спецификация по отношение на ежедневната програма (минимум едно
събитие/представяне/презентиране минимум два пъти на ден) и съпътстващите събития – л
2163 и сл., том 7 от делото, с преводи на документите – л. 2239 и сл., том 7 от делото. По
отношение на съпътстващите събития /т. 3.4.4/, те следва да са минимум 10 събития за целия
период на изложението, от които най-малко по едно на месец, от разнообразен характер,
включително делови и културни събития, както и събития с образователен характер,
дегустации на храни и напитки и др., всяко от които с продължителност от 45 минути до 3
часа, като се използват иновативни и интерактивни за рекламното представяне на България
като високотехнологична, културна и туристическа дестинация.
Налице е изпълнение и на тази подтема. Съдът намира, че липсата на интерес в някое
от организираните събития и по-слабата посещаемост на същите не е от естество да доведе
до извод, че е налице неизпълнение от страна на ищците, тъй като в уговорките на договора
не са заложени определени резултати, които да се постигнат, а са маркирани видовете
дейност, които да бъдат изпълнени от страна на изпълнителя, което се установява, че е
сторено.
- относно поддейността по т. 3.4 – тук се включват дейностите по чл. 1, ал. 2, т. 4 до т. 8
от договора /на стойност 1 102 000 лв. без ДДС, респ. 1 322 400 лв. с ДДС/ – осигуряване на
квалифициран персонал за павилиона за целия период на изложението, вкл. самолетни
билети, настаняване, трансфери, отличително облекло и други разходи; както и за
осъществяване на търговската дейност, рекламата и осигуряването на рекламно-
информационни материали, храни и напитки и/или стоки/сувенири, които да бъдат
разпространявани безплатно (ако и където е приложимо) – приема се пълно изпълнение на
тези дейности и поддейности.
30
По отношение на поддейността по чл. 1, ал. 2, т. 4.3. от договора /т. 3.4 от ценовото
предложение/ по осигуряване на вода, безалкохолни напитки, чай, кафе еспресо, сметана,
захар, мед, дребни сладки и соленки за гостите на павилиона и на други лица по преценка на
изпълнителя, като предвиди необходимото количество представителни съдове, прибори,
сервизи и други необходими аксесоари, като не се допуска използването на пластмасови и
картонени такива, съдът намира следното. На л. 763, том 3 от делото, както и на л. 813, том
3 от делото в т.нар. чек-листове на командированите служители на ответника е отбелязано,
че са осигурени вода, кафе и чай, а също и в някои от дните – безалкохолни напитки.
Отбелязано е, че е налице малък брой посуда. От показанията на свидетеля Р.а се установява,
че е имало предвиден кетъринг за организираните събития. Изводите на вещите лица също
са в насока, че тази поддейност следва да се счита изпълнена. Що се отнася до показанията
на свидетеля Стойнев, който посочва, че на място са били предлагани само вода и кафе, като
само един единствен път е била предоставена вафлена чаша, в останалите случаи –
картонени, следва да се посочи, че в тази част показанията му не кореспондират с останалия
събран по делото доказателствен материал – по делото не се съдържат никъде данни за
използване на пластмасови или картонени изделия, поради което съдът приема, че не е
налице неизпълнение на поддейността по чл. 1, ал. 2, т. 4.3. от договора.
- по отношение на поддейността по чл. 1, ал. 2, т. 5 от договора – осъществяване на
всички дейности по осигуряването на търговската дейност, в това число реализиране на
доставки, транспортиране, внос, обмитяване, съхранение, продажби, отчитане и др., съдът
не констатира наличие на частично неизпълнение по отношение на тази дейност.
Тук от страна на ответника се твърди освен това и наличие на забава, тъй като
търговската дейност била стартирала едва на 16.10.2021 г. Действително в чек-листите на
командированите в периода 05.12-17.12.2021 г. служители на МИ е отбелязано, че
търговската зона е стартирала работа на 16.10.2021 г. – л.814, том 3 от делото.
Същевременно следва да се отбележи, че дейността по чл. 1, ал. 2, т. 5 от договора включва в
себе си всички действия по осигуряване на търговската дейност – не само фактическото
предлагане на стоките на павилиона, но и дейността по доставка, внос, обмитяване и т.н.
Тези дейности се установява, че са стартирали срочно и навременно, поради което съдът
достига до извод, че в тази част не може да се приеме, че е налице виновна забава. Освен
това съдът възприема изцяло и констатацията на вещото лице Р. С. при изготвяне на
заключението му по съдебно-оценителната експертиза, че липсата на артикули на щанда на
павилиона към 01.10.2021 г. не би рефлектирало и не имало стойностно изражение по
отношение на договора и цената по него, тъй като ефектът от зареждане на щанда със стоки
със забава рефлектира изцяло върху изпълнителя, а именно – по-късно ще започнат
продажбите и приходите по време на изложението за изпълнителя.
Що се отнася до последната дейност № 4 от ценовото предложение на стойност
300 000 лв. без ДДС /360 000 лв. с ДДС/, респ. дейността по чл. 1, ал. 2, т. 9 –
демонтаж/премахване на оборудването, обзавеждането, изложбените експонати и артикули
и връщане на павилиона в първоначалното му състояние, включително почистване на
31
павилиона от отпадъци и други замърсители, след приключване на изложението, съдът
намира, че тази дейност е изцяло изпълнена.
Ответникът твърди, че е налице забава от страна на ищците, която е продължила 298
дни – за периода от 31.07.2022 г. до 26.05.2023 г. съгласно представен документ от
организатора. Както се посочи по-горе във връзка с осъществяваната търговска дейност, и
тук тази дейност по чл. 1, ал. 2, т. 9 от договора включва в себе си комплекс от действия –
целия процес по демонтаж/премахване на наличното оборудване, обзавеждане, експонати и
артикули, както и почистване и връщане на павилиона в първоначалното му състояние. Тези
дейности се установява, че са стартирали своевременно, поради което съдът достига до
извод, че в тази част не може да се приеме, че е налице виновна забава на изпълнителите.
Наред с това следва да се посочи, че забавянето във връзка с издаване на т.нар. Final
Clearance Certificate oт страна на организаторите на изложението не може да се вмени във
вина на изпълнителя, а е свързана с административна част, зависима от поведението на
ответника, а именно – последният е длъжен да окаже нужното съдействие за издаването на
този документ, тъй като съгласно изискванията на организаторите искането за издаването му
следва да изхожда именно от Главния комисар на павилиона или негов упълномощен
представител /така, представеното на хартиен носител електронно писмо от З.А., на
длъжност мениджър – международни участници в Световното изложение, от дата 28.09.2022
г., адресирано до Д. Д. – представител на ответника.
Съгласно чл. 26, т. 2 от договора изпълнителят има право да иска и получава от
възложителя необходимото съдействие за изпълнението задълженията по договора, както и
всички необходими документи, информация и данни, пряко свързани или необходими за
изпълнение на договора. На това право кореспондира и задължението на възложителя по чл.
29, т. 5 да оказва съдействие на изпълнителя във връзка с изпълнението на договора.
Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗЗД една от формите на забава на кредитора е неоказване от него на
необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си.
При забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД, насрещната страна се освобождава от
последиците на допуснатото от тях неизпълнение.
Отделно от това окончателното приключване на посочената дейност е отложено във
времето именно поради възникване на настоящия спор между страните и допуснатата
експертиза в производството по чл. 207 ГПК.
Ето защо, съдът достига до извод, че за изпълнената от ищците работа следва да им се
заплати възнаграждение. Безспорно дължимо е авансовото възнаграждение в размер на
840 000 лв. с ДДС съгласно чл. 10, т. 1.3., което е следвало да бъде заплатено в срок до
31.01.2022 г.
Що се отнася до претендираното окончателно плащане по чл. 10, т. 2 от договора,
същото се определя в размер, представляващ разликата между стойността на договора и
приспаднатото авансово плащане. Така изчислено, същото възлиза на сума в размер на
1 428 000 лв. с ДДС /6 720 000 лв. – 5 292 000 лв./.
Когато възложената работа е извършена с недостатъци, за възложителя се поражда
32
потестативното право да избере една от алтернативно предвидените в чл. 265, ал.1 ЗЗД
възможности, като отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са обусловени
от характера на недостатъците и отражението им върху годността на изработеното. В чл.
265, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил
от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска
поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане, заплащане на
разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението. По
отношение на формата, в която следва да се упражнят правата на възложителя по чл. 265, ал.
1 ЗЗД не съществува ограничение. Следователно това може да стане както чрез възражение
за прихващане със спорни вземания в хода на висящ исков процес по предявен иск по чл.
266, ал. 1 ЗЗД, така и при възражение за неточно изпълнение, предявено в производството
по иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Установяването на такова некачествено
изпълнение по необходимост предпоставя и намаляване на дължимото възнаграждение,
съответно на изпълнението, на основание чл. 265, ал. 1 ЗЗД и без изрично упражнено от
ответника право по този ред – в този смисъл е константната практика на ВКС – Решение №
23 от 04.08.2014 г., по т. д. № 1938/2013 г. на ВКС, І т.о.; Решение № 186 от 30.10.2013 г.,
по т. д. № 820/2012 г. на ВКС, ІІ т.о. и др. Този извод е мотивиран със спазването на общия
принцип за недопускане неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата,
който изисква изпълнителят да получи възнаграждение само за точно изпълненото от него,
а не и за изпълненото с недостатъци, което налага възнаграждението, което му се следва, да
бъде намалено в съответствие с реално изпълненото така, както е предвидено в чл. 265, ал.
1, предл. 3 ЗЗД. Същото разрешение е дадено и в Решение № 9 от 05.06.2017 г.,
постановено по т.д. № 2690/2015 г. по описа на ВКС, ІI т.о. В него е прието, че когато в
производството по иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД се установи некачествено
изпълнение на работата, това по необходимост винаги предпоставя и намаляване на
основание чл. 265, ал. 1 ЗЗД на дължимото на изпълнителя възнаграждение, съответно на
изпълнението, дори и без изрично упражнено от ответника право по този ред.
По делото се установи неточно изпълнение на част от задълженията на изпълнителя,
поради което съдът намира, че за възложителя се е породило правото да иска съответно
намаляване размера на възнаграждението. Стойността на тази неточно определена част е
дадена от вещото лице Р. С. и възлиза на сумата от 21 260 лв. Така, дължимото на ищците
възнаграждение по чл. 10, т. 2. в размер на 1 428 000 лв. следва да бъде намалено със
сумата от 21 260 лв. Ето защо, съобразно предприетото намаляване размера на иска,
същият следва да се уважи в пълен размер от 1 406 740 лв. /1 428 000 лв. - 21 260 лв. =
1 406 740 лв./.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава досежно плащане на авансовата
сума по чл. 10, т. 1.3. следва да се установи единствено настъпване на уговорения между
страните срок, а именно – 31.01.2022 г. Страните не са постигнали съгласие за настъпване на
други предпоставки, за да настъпи падежът на задължението на ответника. Следва да се
33
посочи, че дори възложителят действително да е констатирал някакво неточно във времево
или качествено отношение неизпълнение от страна на ищците, това не води до отпадане на
задължението му да заплати уговореното възнаграждение, а единствено поражда правото му
да упражни някоя от възможностите по чл. 265 ЗЗД (поправяне на работата в даден от него
подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправката, или
съответно намаление на възнаграждението).
Съгласно чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД вземането на изпълнителя за възнаграждение по
договора за изработка е изискуемо от приемане на работата от възложителя. В разпоредбата
на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че поръчващият е длъжен да приеме извършената
съгласно договора работа. Приемането на работата обхваща, както едно фактическо
действие – реалното получаване на фактическата власт върху изработеното, така и правно
действие – одобрение на изработеното, т. е. признание, че то действително съответства на
възложеното с договора. Приемане на извършената работа по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е
налице, както когато възложителят е направил изрично изявление, че счита изработеното за
съобразено с договора, така и когато такова одобрение е изразено с конклудентни действия.
От друга страна, доколкото Министерството не е осчетоводило фактурите и е отказало
да подпише приемо-предавателни протоколи, то следва да се приеме, че е налице отказ от
приемане на работата. По отношение на надлежно изпълнената работа обаче и задълженията
по договора от страна на ищците, то отказът на ответника да приеме работата, която
отговаря на изпълнението, се явява необоснован. Следователно за ищеца е налице
основание да претендира заплащането на дължимото по договора възнаграждение.
По отношение на момента на изпадане в забава, следва да се съобрази разпоредбата на
чл. 11, ал. 3 от договора, която предвижда, че възложителят се задължава да извършва всяко
дължимо плащане в срок до 20 работни дни след получаване на фактура на изпълнителя при
спазване на условията по ал. 1 /относно окончателното плащане/ и ал. 2 /относно авансовото
плащане/.
В случая фактура № **********/17.01.2022 г. за сумата от 700 000 лв. е издадена на
17.01.2022 г. и е получена от Министерството на 21.01.2022 г. – л. 126, том 1 от делото.
Срокът за плащане следователно е започнал да тече именно от 21.01.2022 г., като изтича на
18.02.2022 г., поради което и считано от 19.02.2022 г. ответникът е изпаднал в забава. За
периода от 19.02.2022 г. до 15.03.2022 г. размерът на дължимото обезщетение за забава
възлиза на сумата 4 861.50 лв., изчислен с помощта на онлайн лихвен калкулатор на НАП.
Ето защо, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен за разликата
до пълния предявен размер от 8361.78 лв. и за периода от 01.02.2022 г. до 18.02.2022 г. вкл.
Що се отнася до условията, при които Министерството следва да заплати
окончателното плащане, те са изчерпателно посочени в чл. 10, т. 2 – а именно в срок до 20
работни дни от представяне на документите по чл. 11, ал. 1 от договора, като и тук следва да
се съобрази клаузата на чл. 11, ал. 3 от договора. Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора
окончателното плащане се извършва въз основа на следните документи:
1/ документ от Организатора, че дейността по освобождаване и възстановяване на
34
павилиона до първоначалното му състояние, включително почистване на павилиона от
отпадъци и други замърсители е извършена, както и че няма никакви претенции към
изпълнителя, представен от изпълнителя на възложителя;
2/ окончателен приемо-предавателен протокол за приемане на Услугите, подписан oт
възложителя и изпълнителя след получаване на документа по т. 1, при съответно спазване на
разпоредбите на Раздел VI (Предаване и приемане па изпълнението) от договора и
3/ оригинална фактура/и за дължимата част от Цената, издадена от изпълнителя и
представена на възложителя.
По делото няма спор, че Световното изложение в Дубай официално е приключило и е
било закрито на 31.03.2022 г.
Няма спор, че във връзка с демонтажа на павилиона от страна на Организатора Бюро
Експо Дубай е издаден документ на 26.05.2023 г. – Final Clearance Certificate –
Удостоверение за предаване /л. 2154, том 7 от делото/.
Към исковата молба с вх. № 70719/27.10.2022 г. е представено заявление с вх. № 92-00-
793 от 19.07.2022 г., с което ищците са поканили ответника да подпише окончателен приемо-
предавателен протокол за приемане на услугите съобразно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 2
от договора. Наред с това на ответника е изпратен и финален доклад (отчет) във връзка с
извършените дейности съгласно договора, а също така е издадена и Фактура за окончателно
плащане в размер на 1 428 000 лв. с ДДС.
По искане на Министерството и на основание чл. 31, ал. 1, т. 2 от договора е поискано
преработка и допълване на подаденото заявление с вх. № 92-00-793 от 19.07.2022 г., като
ищците са представили ново преработено заявление по електронен път с вх. № 92-00-
9916/25.08.2022 г. и вх. № 92-00-921/26.08.2022 г.
Няма съмнение, че за да се издаде Удостоверението за предаване (Final Clearance
Certificate), искането за издаване на този документ следва да изхожда именно от Главния
комисар на Павилиона или негов упълномощен представител. Това се потвърждава от
представеното на хартиен носител електронно писмо от З.А., на длъжност мениджър –
международни участници в Световното изложение, от дата 28.09.2022 г., адресирано до Д. Д.
(представител на ответника) – в него е посочено, че във връзка с последната фаза по
закриване на изложението, участниците следва да изпратят официално писмо, с което
заявяват издаването на Удостоверение за предаване (Final Clearance Certificate), чрез портала
на ЕКСПО 2020. В писмото е посочено, че по отношение на павилиона на РБългария, са
налице всички изисквания за издаване на този сертификат, но следва да бъде подадено
заявление от оторизирано лице, представляващо международния участник.
Доколкото въпреки проведената електронна кореспонденция между страните от страна
на Министерството е отказано нужното съдействие за снабдяване с този последен документ,
то и късното издаване на Удостоверението не може да се вмени във вина на изпълнителите.
По същия начин и необоснованият отказ на възложителя да подпише окончателния приемо-
предавателен протокол не може да постави изпълнителя като изправна страна в
35
невъзможност да получи уговореното плащане. При наличие на точно изпълнение от страна
на изпълнител по договор за изработка, дори съставянето и подписването на приемо-
предавателен протокол да е поставено като условие за заплащане на възнаграждението, ако
възложителят необосновано отказва да приеме работата, респ. да подпише такъв протокол,
не е налице основание за освобождаване на възложителя да заплати уговореното
възнаграждение. Съответно, ако представянето и подписването на тези документи е
поставено като условие за изпадане на ответника в забава, следва да се приеме, че е налице
хипотезата на чл. 25, ал. 1, изр. второ ЗЗД, а именно, че условията са се сбъднали, тъй като
длъжникът - възложителят, който има интерес от несбъдването им, недобросъвестно е
попречил те да настъпят.
Предвид изложеното следва да се приеме, че с изпращане на преработеното заявление
и отчет до Министерството на 26.08.2022 г. и изтичане на 20 работни дни оттогава,
последният е изпаднал в забава. Двадесетте работни дни изтичат на 27.09.2022 г., поради
което считано от 28.09.2022 г. ответникът е в забава и дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва. За периода от 28.09.2022 г. до 19.10.2022 г. лихвата върху установената
като дължима сума в размер на 1 406 740 лв. възлиза на 8 597.43 лв. /изчислена с помощта
на онлайн лихвен калкулатор на НАП/. За разликата до пълния предявен размер от 8 726.67
лв. искът като неоснователен следва да се отхвърли.
По иска за сумата 101 707.33 лв., представляващи средства, натрупани по специалната
банкова сметка в NBD Emirates Bank с номер ****, с титуляр Павилиона на Република
България на Експо 2020:
От уговорките, постигнати от страните по договора, няма никакво съмнение, че една от
основните дейности, възложени на изпълнителя, е да осъществява всички действия по
осигуряване на търговската дейност на павилиона, в това число реализиране на доставки,
транспортиране, внос, обмитяване, съхранение, продажби, отчитане и др. Съгласно чл. 9, ал.
6 от процесния договор търговската дейност в рамките на българския павилион на ЕКСПО
2020 г. Дубай се осъществява от изпълнителя за негова сметка и печалба. Това е записано и
като задължение на изпълнителя изрично в клаузата на чл. 27, т. 33 от договора. Именно с
тази цел и в изпълнение договореностите между страните е била открита и банковата сметка
No. ****, с титуляр Република България – Павилион Експо 2020 Дубай, IBAN No. ****, в
Emirates NBD Bank, по която са постъпвали единствено средства от реализираните чрез
щандовете на павилиона продажби на предлаганите стоки и продукти, както и такси и
гаранции, заплатени от ДЗЗД „България Експо 2020“. Това се установява и от представената
по делото справка-извлечение от банкова сметка – л. 1984, том 6 от делото. Няма спор, че
към датата на приключване на устните състезания размерът на натрупаните средства по
банковата сметка възлиза на сумата от 101 707.33 лв.
Съдът намира, че именно от сключения между страните договор произтича правото на
ищците да претендират средствата, получени от търговската дейност на павилиона – тези
средства се следват на изпълнителя по договора, като същият е оправомощен да извърши
всички действия по реализиране на търговската дейност, включително при необходимост –
36
сключване на договори с трети лица, като например договори за консигнация. Ето защо
всички средства от търговската дейност се следват на изпълнителя въз основа на чл. 9, ал. 6
от договора, поради което, доколкото не се оспорва, че тези суми са налични по сметка на
Министерството, искът се явява основателен. Извън предмета на настоящото производство
остава въпросът за това каква част от тези средства всъщност представлява печалба,
дължима на изпълнителя, и следват ли се и какви суми на трети лица, тъй като това са все
обстоятелства, касаещи уреждане на взаимоотношенията с третите лица.
Няма спор, че посочените парични средства, постъпили по банковата сметка във връзка
с търговската дейност се дължат на изпълнителя. Както се посочи, поначало ирелевантни за
делото са отношенията между ДЗЗД-то и третите фирми-производители, респ. между
Министерството и тези трети лица, предоставили по силата на сключени договори за
консигнация или по друг начин техни стоки и продукти, които да се предлагат за продажба
на Световното изложение в Дубай. От значение е обстоятелството, че по посочената банкова
сметка са постъпвали единствено средства с произход – извършената търговска дейност чрез
щандовете на павилиона, както и заплатените от изпълнителя такси и гаранции. Няма
никакво съмнение, че въпреки че титуляр на сметката не е ДЗЗД-то, именно последното има
право да получи натрупаните по тази банкова сметка парични средства. В тази връзка
отношенията между страните безспорно се характеризират и с елементи на договор за
поръчка, по който ответникът като довереник се е задължил да извърши за сметка на ищеца
– доверител съответните правни действия във връзка с откриване и обслужване банковата
сметка на Българския павилион. При това Министерството е действало единствено като
представител на ДДЗД-то, от името на, за сметка и в интерес на изпълнителя по договора от
13.12.2019 г. Дали това е сторено с оглед по-добри финансови условия за ДДЗД-то, по
административни причини или с цел осъществяване на контрол от страна на
Министерството над извършваната от изпълнителя търговска дейност, съответно
постъпващите по банкова сметка средства, е също ирелевантно за настоящото производство.
Няма спор, че ищците са предоставили на ответника посочените парични средства, които са
постъпвали в банковата сметка, чийто титуляр е Павилионът, а от своя страна за ответника е
възникнало задължението да ги върне. Като не е сторил това, ответникът е изпаднал в
неизпълнение на сключения между страните договор. При това положение съдът приема, че
ответникът не е изпълнил задължението си да даде на доверителя си сметка и да му
предаде/върне всичко, което е получил във връзка с изпълнената дейност по договора.
Страните не спорят, че размерът на вземането на ищците срещу ответника възлиза на сумата
101 707.33 лв., поради което и предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
Като законна последица от уважаване на исковете следва да се присъди и законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. В случая следва
да се съобрази извършеното в съдебно заседание, проведено на 21.06.2023 г., увеличение на
размерите им. С увеличаване на исковата претенция вземането се заявява за защита в по-
голям от пърноначалния размер, който до този момент не е бил предмет на делото. Именно
37
от този момент настъпват и правоувеличаващите материалноправни последици от
предявяване на увеличената част от вземането, а именно правото на лихви поради забава.
При увеличаване в хода на процеса на частично предявен иск, моментът от който следва да
се присъди законната лихва върху увеличения размер е от датата на подаване на молбата
по чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК за увеличаването на иска (в случая молбата е депозирана
в проведеното съдебно заседание на 21.06.2023 г.). В този смисъл е Решение № 60141 от
25.11.2021 г., постановено по т. д. № 2022/2020 г. на ВКС, І т. о.
По възраженията за прихващане:
Уважаването на предявените искове представлява сбъдване на условието, под което е
предявено възражението за прихващане на ответника, по което съдът дължи произнасяне.
Съдът намира, на първо място, че няма процесуална пречка ответникът в хода на
процеса да уточни и измени размера на вземането, предмет на прието за съвместно
разглеждане в производството възражение за прихващане. Наред с това и предвид
разпоредбата на чл. 371, предл. 1 ГПК, приложима при разглеждане на търговски спор,
какъвто е настоящият спор, която гласи, че възражението за прихващане може да се направи
до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, когато за доказването му не се
налага събирането на нови доказателства, няма процесуална пречка в процеса да бъде
прието за съвместно разглеждане в процеса релевираното от ответника в последното
съдебно заседание възражение за прихващане с вземане, представляващо неустойка за
забава на основание чл. 32 от договора. Най-рано се преклудира възможността за въвеждане
на възражение за прихващане със спорно вземане – срокът за отговор на исковата молба /чл.
131 ГПК, чл. 133 ГПК, т. 4 ТР № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС/. Това е така и по общия ред, и по
глава XXXII ГПК. Когато обаче, макар и неликвидно, за доказване на насрещното вземане не
се налага събирането на нови доказателства, срокът се „продължава” от чл. 371, предл. 1
ГПК до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Това важи само за
търговските спорове, но не и за производствата по общите правила на ГПК. В случая към
момента на въвеждане на възражението в процеса са формулирани, а и допуснати
доказателствените искания на страните, а други не са се налагали с оглед новата защитна
дейност на ответника, поради което съдът приема, че възражението е направено в срок.
За да се приеме, че вземането на ответника, представляващо дължима неустойка по чл.
33, ал. 2 от договора от 13.12.2019 г. за неточно изпълнение, е възникнало, следва да бъде
установено по делото сключването на договора, наличието на уговорена в него валидна
уговорка за дължимост на неустойка при неточно изпълнение, както и че е налице
неизпълнение на съответните уговорени дейности/поддейности.
Съгласно постоянната практика на ВКС задължението за неустойка се поражда от
факта на неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и
обезщетява. Кредиторът може да иска заплащане на неустойка само в случаите и при
условията, за които е договорена – Решение от 30.04.2008 г. по т. д. № 59/2008 г. на ВКС,
ТК, I о., Решение № 597 от 06.06.2005 г. по т. д. № 914/2004 г. на ВКС, ТК, II о., Решение №
464/01.04.2003 г. по т. д. № 2717/2002 г. на ВКС, V г. о. Следователно неустойката се дължи
38
само за неизпълнение на задълженията, за които е договорена.
Неизпълнението на договорите представлява неосъществяване на дължимото
поведение или дължимия резултат от някоя от страните, като най-общо казано то бива два
вида: пълно и неточно. При пълното неизпълнение длъжникът не е осъществил нищо от
договореното или е изпълнил, но толкова лошо или толкова късно спрямо договореното, че е
безполезно за кредитора и на практика се приравнява на пълно неизпълнение. Неточното
изпълнение е такова, при което длъжникът е осъществил някакви действия по изпълнение на
договора, но те не са достатъчни или водят до отклонения спрямо договореното. Неточното
изпълнение от своя страна бива три вида в зависимост от конкретния вид неизпълнение:
забавено изпълнение /откъм време/, частично изпълнение /откъм количество/ и лошо
изпълнение /откъм качество/.
Съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната
обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и
всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на
договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от договора при констатирано лошо или друго неточно или
частично изпълнение на отделна дейност/поддейност или при отклонение от изискванията
на възложителя, посочени в Техническата спецификация, възложителят има право да поиска
от изпълнителя да изпълни изцяло и качествено съответната дейност/поддейност, без да
дължи допълнително възнаграждение за това. В случай че и повторното изпълнение на
услугата е некачествено, възложителят има право да задържи гаранцията за изпълнение и да
прекрати договора. Съгласно ал. 2 в случай че изпълнителят не изпълни или преустанови
изпълнението на дадена дейност/поддейност, същият дължи неустойка в размер на 100% от
цената на основната дейност с ДДС.
Видно от текста на клаузата на чл. 33, ал. 2 от договора, същата е уговорено да се
дължи в хипотеза на неизпълнение на някоя от дейностите/поддейностите по чл. 1, ал. 2 от
договора. От начина на формулиране на уговорката е видно, че същата ще се дължи само
при пълно неизпълнение на някоя от уговорените дейности/поддейности, а не при частично
такова. Предвидената неустойка не касае неизпълнението на задължението на изпълнителя
на отделен елемент от отделната поддейност. Този извод следва и от това, че неустойката е
предвидена като дължаща се не като % от сумата за отделен етап от изпълнението на
работите, а като 100 % от стойността на цялата основна дейност по договора.
При всички положения дори да се приеме, че неустойката по чл. 33, ал. 2 от договора е
предвидена дори за частично неизпълнение на всяка от отделните поддейности, включени в
съответната дейност, то следва да се приеме, че по този начин уговорена, тази клауза е
нищожна като протИ.речаща на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Съгласно чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не протИ.речи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Добрите
нрави са неписани етични правила, приети в обществото, които целят да създадат
равнопоставеност, добросъвестно упражняване на правата и взаимно зачитане на правата на
39
гражданите. Те са граница, въведена от законодателя при зачитане на договорната свобода
съгласно разясненията в тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк. дело
1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В същото са определени критерии за преценка съответствието
на уговорена неустойка с добрите нрави: какъв е видът на неизпълнението, има ли други
обезпечения за този вид предвидено неизпълнение, съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваното неизпълнение на задължението за вреди. Съгласно
цитираното тълкувателно решение преценката за това дали при сключване на договора
страните са нарушили добрите нрави, се прави към момента на сключване на договора. В
съдебната практика на ВКС (Решение № 181/26.02.2015 г. по т. д. № 4386/2013 г. на ВКС, ІІ
т.о.; Решение № 99/08.07.2010 г. по т. д. № 984/2009 г. на ВКС, І т.о.) е разяснено, че
преценка за нищожност, на основание чл. 26, ал. 1, педл. 3 ЗЗД се извършва към момента на
сключване на клаузата за неустойка, като тази преценка се прави за всеки конкретен случай в
зависимост от специфичните за случая факти и обстоятелства, при съобразяване посочените
в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. критерии.
В Решение № 776/05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., на ВКС, ІV г.о. , е посочено, че
неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Договорната клауза за неустойка е нищожна, като нарушаваща принципа на справедлИ.ст и
създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането , ще е
налице неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще излезе
извън обезпечителните или обезщетителните си функции, които са й придадени от страните.
Преценката за накърняването на пределите на нравствената допустимост в тази хипотеза
бил следвало да се основава на вида на неизпълнението, за обезщетяването на което е
уговорена неустойката, на начина на определянето й, на базата на изчисляването –
Решение № 74 от 21.06.2011 г. по гр. д. № 541/2010 г. на ВКС, IV г. о.
В случая е видно, че с клаузата на чл. 33, ал. 2 от договора страните са уговорили, че
при неизпълнение или преустановяване на изпълнението на дадена дейност/поддейност
изпълнителят ще дължи неустойка в размер на 100% от цената на основната дейност с ДДС.
Основната дейност по т. 1 е оценена на 720 000 лв. с ДДС, по т. 2 – на 3 489 600 лв. с ДДС,
по т. 3 – на 2 150 400 лв. с ДДС, по т. 4 – на 360 000 лв. с ДДС. Настоящият съдебен състав
намира, че така уговорената неустойка следва да се приеме за нищожна, тъй като
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, при което не съответства на принципа на
справедлИ.ст в търговските отношения и се явява в протИ.речие с добрите нрави по смисъла
на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Обезщетението е договорено в размер, който надхвърля основните
функции на неустойката, и накърнява принципа за справедлИ.ст, доколкото е определен в
размер на 100 % върху неизпълнената основна дейност, като по този начин на практика
уговорената неустойка се равнява като стойност на размера на престацията. Такава клауза
изцяло протИ.речи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като
драстично нарушава принципа на справедлИ.ст, създава условия за неоснователно
40
обогатяване и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които
законодателят определя за неустойката. До този извод се стига и при отчитане
съотношението между размера на неустойката и евентуалните вреди, които би търпял
кредиторът, които с оглед вида неизпълнение няма как да възлизат на 100% от цената на
съответната дейност. Освен това този извод се подкрепя и от начина, по който е уговорена
неустойката – тя е уговорена в твърд размер – 100% от цената на дейността, т.е. размерът на
същата към момента на договарянето е поставена в зависимост не от степента на
неизпълнение на договора, а обратно – от фиксираната стойност, която отговаря като
стойност на 100% изпълнение. Ето защо, налага се изводът, че така уговорената неустойка
нарушава обезщетителната функция, а оттук и принципа на справедлИ.стта и
добросъвестността, тъй като несъмнено води до несправедлИ. обогатяване на кредитора,
което законът не допуска.
Ответникът основава възражението си за прихващане и на клаузата на чл. 32 от
Договора, която гласи, че при просрочване изпълнението на задълженията по Договора,
неизправната страна дължи на изправната страна неустойка в размер на 0.3% от цената за
съответната дейност/поддейност за всеки ден забава, но не повече от 20% от цената на
съответната дейност/поддейност с ДДС.
Ответникът твърди наличие на забава при изпълнение на дейността „Строително-
монтажни/довършителни работи и дейности по вътрешно изграждане, оборудване,
обзавеждане, инсталиране на експонати и др. (включително за осигуряване на персонал за
извършване на дейностите)“, за което претендира неустойка за забава в максималния размер
– 697 200 лв., както и при изпълнение на дейността „демонтаж/премахване на оборудването,
обзавеждането, изложените експонати и артикули и връщане на павилиона в
първоначалното му състояние, включително почистване на павилиона от отпадъци и други
замърсители, след приключване на изложението“, за което претендира неустойка за забава
отново в максималния размер от 72 000 лв.
Съдът обаче не установи забава в изпълнение на тези дейности от страна на ищците, а
при липса на такава, няма как да възникне право в полза на възложителя да претендира
неустойка за забава на основание чл. 32 от договора.
В допълнение относно клаузата по чл. 32 следва да се посочи и следното:
Съдът намира, че клаузата на чл. 32 от договора следва да се тълкува съобразно чл. 20
ЗЗД като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и да се издири
общата действителна воля на страните. В чл. 33, ал. 1 от договора са предвидени
последиците за лошо, неточно или частично изпълнение на дейност/поддейност или
отклонение от изискванията, посочени в техническата спецификация. Възложителят има
право да поиска изпълнителят да изпълни изцяло и качествено съответната дейност, а при
повторно неизпълнение да задържи гаранцията и да прекрати договора. Действително в чл.
33, ал. 1 се урежда възможност за прекратяване на договорното правоотношение при лошо
или частично изпълнение, а в чл. 32 от договора е предвидена неустойка за забава до датата
на прекратяване на договорното правоотношение. На първо място обаче следва да се
41
тълкува каква е действителната воля на страните при посочването, че „при просрочване
изпълнението на задълженията по този Договор“ се дължи неустойка в размер на 0,3% от
Цената за съответната дейност/поддейност за всеки ден забава, но не повече от 20%. Съдът
намира, че това забавено изпълнение следва да е относимо към започването в срок
съобразно уговорения график на цяла дейност/поддейност, а не на съответните елементи от
поддейността. В чл. 1, ал. 2 от договора подробно са описани всички основни дейности и
поддейности, които следва да бъдат извършени. Всяка дейност/поддейност съдържа
множество на брой действия, които съвкупно изграждат дейността. Така напр. дейност
„Строително-монтажни/довършителни работи и дейности по вътрешно изграждане,
оборудване, обзавеждане, инсталиране на експонати и др.“ включва всички необходими
дейности по изграждане на павилиона – външно и вътрешно изграждане, вкл. обзавеждане и
инсталирани на експонати и осигуряване на персонал. Цялата тази дейност по договора е на
стойност 2 908 000 лв. Ето защо, ако в основната си част тази дейност е реализирана,
павилионът е изграден, обзаведен, осигурен е персонал, то не може да се приеме, че има
забава по смисъла на чл. 32 от договора. Доколкото павилионът е функционирал, като е
осигурено участието на Република България на Световното изложение, то не може да се
приеме, че има забава относно този вид дейност/поддейност. Дори и да е налице
неизпълнение по част от оборудването и/или експонатите, то непоставянето в срок на
един/два елемента от оборудването, които представляват незначителна част от цялостното
изпълнение на дейността, не може да се приеме, че това обуславя присъждането на
неустойка в размер на 0,3 % на ден от сумата в размер на 2 908 000 лв. Подобна неустойка с
оглед действителната воля на страните би се дължала при цялостна забава на дейността. При
изпълнена некачествено или частично дейност или поддейност, което обаче не е довело до
цялостна забава при изпълнението на дейности/поддейности от договора, то възложителят
може да се възползва единствено от правата на чл. 33, ал. 1 от договора. Ако се възприеме
противното тълкуване, т. е. че всяка една забава при реализирането на дейността, напр.
липсата на монтиран в срок електроуред, или липсата на осигурен в срок интериорен мебел,
то подобна неустойка несъмнено би протИ.речала на добрите нрави. Неустойка в размер на
9 000 лв. на ден би могла да надвишава вредите за възложителя при начисляването само за
един или за няколко дни, отделно при съвкупната преценка на посочените по-горе критерии
подобна неустойка би могла да достигне до сума в размер на 697 200 лв., като при
прекратяване на договорното правоотношение би се дължала и гаранция, а и уговорката е
предвидена към дата на сключване на договора съвместно с неустойката по чл. 33, ал. 2 от
договора.
С оглед изложеното, възраженията за прихващане се явяват неоснователни.
Неоснователността на възражението за прихващане изключва задължението на съда да се
произнесе по него в диспозитива на решението – т. 2 от Тълкувателно решение № 2/2020
от 18.03.2022 год. по тълк. д. № 2/2020 год. на ОСГТК на ВКС.
По разноските:
И двете страни са направили искане за присъждане на разноски и са представили
42
списъци по чл. 80 ГПК, като предвид изхода на спора такива се дължат и на двете страни
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
Ищците претендират сумата от 1220 лв. – разноски за заплатени такси при депозиране
на исковата молба, доказателства за направата на които се съдържат по делото. Ето защо, по
съразмерност на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да им се присъди сумата от 1 218.13 лв.
Ищецът „СИЕЛА НОРМА“ АД претендира разноски за държавна такса, депозити за
вещи лица и адвокатско възнаграждение в общ размер на 216 413.74 лв., както и за превод
на документи в размер на 2550 лв. с ДДС. Разноските за заплатени такси и депозити, както и
за адвокатско възнаграждение, доказателства за направата на които се съдържат по делото,
му се следват, но не и разноските за сумата от 2550 лв. за превод на документи – първо, тъй
като доказателствата за направата на тези разноски не са представени до приключване на
устните състезания по делото, второ, тъй като от представеното извлечение от сметка към
молба от 24.04.2025 г. не може да се направи категоричен извод за това кой и какви разноски
е заплатил и дали действително същите касаят превод на документи по настоящото дело, а
не някакви други документи, тъй като описаната в основанието Фактура 4812/14.11.2023 г.
не е представена по делото.
Така, по съразмерност на ищеца „СИЕЛА НОРМА“ АД следва да се присъди сумата от
216 081.69 лв. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът претендира разноски в общ размер на 71 981.62 лв., от които депозити за
вещи лица в размер на 8 205.80 лв., доказателства за направата на които се съдържат по
делото. Претендира и сторените разноски за адвокатско възнаграждение, което от
представените платежни нареждания се установява, че възлиза на сумата от 60 733.83 лв. (а
не 63 773.82 лв., както е посочено в представения списък на разноските). В настоящото
производство ответникът е бил представляван едновременнно, както от юрисконсулт, така и
от адвокат, за което няма процесуална пречка – в такъв случай за страната се поражда
правото да избере дали да претендира присъждането на заплатеното от нея адвокатско
възнаграждение или юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.78, ал. 8 ГПК. Доколкото
в списъка по чл. 80 ГПК страната е посочила като разход заплатеното адвокатско
възнаграждение, а не юрисконсултското възнаграждение, съдът намира, че ответникът
претендира именно него и то следва да му бъде заплатено съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
Така, общо сторените от ответника разноски възлизат на 68 939.63 лв., като на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК по съразмерност следва да му се присъди сумата от 105.78 лв.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Министерството на икономиката и индустрията, БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Славянска“ № 8, да заплати при
43
условията на активна солидарност на „Проджект Мениджмънт Адвайзори“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Васил Левски“ № 39, ет.
5, ап. 10, „АРКА-Л.Т.Д.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Женева“ № 10, „Д.о.Ф“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Шести септември“ № 1, ет. 2, „СИЕЛА НОРМА“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Владимир Вазов“ № 9 и
„ИНФИНИТИ ТРАВЕЛ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Петър Парчевич“ № 27, ет. 6, като участници в ДЗЗД „БЪЛГАРИЯ ЕКСПО
2020“, БУЛСТАТ *********, по искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 ЗЗД следните суми:
- сумата от 840 000 лв. с ДДС, представляваща трети транш на дължимо авансово
плащане на основание чл. 10, т. 1.3 от сключения между страните договор № 121 от
13.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 28 000 лв. за периода от
предявяване на исковата молба – 16.03.2022 г., до 20.06.2023 г. и върху увеличения размер от
812 000 лв., считано от 21.06.2023 г. до погасяването;
- сумата от 4 861.50 лв. – обезщетение за забава за периода от 19.02.2022 г. до
15.03.2022 г. върху главницата от 700 000 лв. без ДДС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над уважения размер от 4 861.50 лв.до пълния предявен размер от 8 361.78 лв. и за периода
от 01.02.2022 г. до 18.02.2022 г. вкл.;
- сумата от 101 707.33 лв., представляващи средства, натрупани по специалната
банкова сметка в NBD Emirates Bank, с титуляр Павилиона на Република България на Експо
2020 с номер ****, дължима на основание сключения между страните договор № 121 от
13.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1 000 лв. за периода от
предявяване на исковата молба – 16.03.2022 г., до 20.06.2023 г. и върху увеличения размер от
100 707.33 лв., считано от 21.06.2023 г. до погасяването;
- сумата от 1 406 740 лв. с ДДС – окончателно плащане по чл. 10, т. 2 от сключения
между страните договор № 121 от 13.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 30 000 лв. за периода от предявяване на исковата молба – 27.10.2022 г. до 20.06.2023 г. и
върху увеличения размер от 1 376 740.00 лв., считано от 21.06.2023 г. до погасяването;
- сумата от 8 597.43 лв. – обезщетение за забава за периода от 28.09.2022 г. до
19.10.2022 г. върху главницата за вземането по окончателното плащане по т. 10, т. 2 от
договора, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 8 597.43 лв. до пълния
предявен размер от 8 726.67 лв.
ОСЪЖДА Министерството на икономиката и индустрията, БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Славянска“ № 8, да заплати на
„Проджект Мениджмънт Адвайзори“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Васил Левски“ № 39, ет. 5, ап. 10, „АРКА-Л.Т.Д.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Женева“ № 10, „Д.о.Ф“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Шести
44
септември“ № 1, ет. 2, „СИЕЛА НОРМА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Владимир Вазов“ № 9 и „ИНФИНИТИ ТРАВЕЛ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Петър Парчевич“ № 27, ет.
6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 218.13 лв., представляваща сторени разноски
по делото за заплатени първоначално държавни такси по съразмерност.
ОСЪЖДА Министерството на икономиката и индустрията, БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Славянска“ № 8, да заплати на
„СИЕЛА НОРМА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
бул. „Владимир Вазов“ № 9 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 216 081.69 лв.,
представляваща сторени разноски по делото за държавни такси, депозити за вещи лица и
адвокатско възнаграждение по съразмерност.
ОСЪЖДА „Проджект Мениджмънт Адвайзори“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Васил Левски“ № 39, ет. 5, ап. 10,
„АРКА-Л.Т.Д.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Женева“ № 10, „Д.о.Ф“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Шести септември“ № 1, ет. 2, „СИЕЛА НОРМА“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Владимир Вазов“ № 9 и „ИНФИНИТИ
ТРАВЕЛ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Петър
Парчевич“ № 27, ет. 6, да заплатят на Министерството на икономиката и индустрията,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Славянска“ № 8,
сумата от 105.78 лв. – разноски по делото по съразмерност на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
45