№ 732
гр. Варна, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20253100500902 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 317 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба вх. № 25229/19.03.2025г.,
депозирана от „СЕВЪН ДЕЙС РЕКРУТИНГ“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ж.к. Здравец, бл. 205, вх. В, ет. 4,
ап. 11, представлявано от управителя Т.М., против Решение с рег. №
594/23.02.2025 г., постановено по гр. д. № 20243110112650 по описа на
Районен съд- Варна, с което е уважен предявения от ищеца С. К. В. с ЕГН
********** с настоящ адрес: ********************, действаща чрез адв. Т.
П., съдебен адрес: *****************, иск с правно основание чл. 233, ал.1,
изр.1 от ЗЗД за предаване държането на ********************.
В подадената въззивна жалба се поддържа, че постановеното решение е
неправилно. Сочи се, че е направен погрешен извод от съда за основателност
на иска, възприемайки, че не е заплатен дължимия наем за м. септември 2024
г., в резултат на което е възникнало правото на ищеца да развали договора за
наем, а за наемателя- задължението да върне наетата вещ. Посочва се във
въззивната жалба, че по делото е било безспорно установено, че между
страните са възникнали наемни правоотношения, както и задължението за
наемателя да заплаща данък по чл. 55 от ЗДДФЛ, включен в наемната цена.
Установено било по делото и че през периода на действие на договорите,
считано от 08.07.2020 г. до 02.08.2023 г., търговското дружество е заплащало
цялата наемна цена, заедно с данък, поради което е надплатена сумата в
размер на 4 516 лева. Така въззивникът оспорва извода на съда за ненадлежно
направено възражение за прихващане с посочената сума, тъй като намира, че
ищецът по делото не е оспорил заплащането на сумата. Наред с това, се
1
оспорват мотивите на съда за заплащане на сумите, въз основа на направени
устни договорки и конклудентни действия, с които наемните договори са били
изменени. Счита, че търговското дружество не е било част от такива
договорки, като съответно намира, че същите следва да се считат за правно
ирелевантни, доколкото чл. 26 от наемните договори регламентира, че всички
изменения и допълнение към договорите са валидни само, ако са извършени в
писмена форма.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба, с
който въззиваемата страна С. В., чрез пълномощника си адв. Т. П., оспорва
основателността на подадената въззивна жалба. Представя по делото приемо-
предавателен протокол от 28.03.2025 г., с който търговското дружество-
въззивник доброволно освобождава наетия недвижим имот, предмет на
делото. С оглед на изложеното, поддържа, че не е налице основание за
продължаване на производството.„
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените
оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, съдържа необходимите приложения. поради което е допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК
са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното
в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост.
Гр.д. № 12650/2024г. по описа на ВРС е образувано по реда на чл. 310 и
сл. въз основа на предявен от С. К. В. ЕГН ********** срещу „Севън дейс
рекрутинг“ ЕООД ЕИК204548544 иск с право основание чл.233, ал.1, изр.1 от
ЗЗД да бъде осъден ответникът да предаде държането на следния недвижим
имот ******************.
По делото не е било спорно, че ищцата и ответното дружество са били
страни по договори за наем от 12.06.2020 г. и 28.06.2023 г., по които ищецът е
наемодател по първия договор за тристаен апартамент с
а***********************, а по втория и за паркомясто/***** в същата
сграда, а ответникът наемател, както и че в периода 08.07.2020 г. - 02.08.2023 г.
ответникът е заплатил суми за данък, дължим от наемодателя директно в
държавния бюджет, както и че ответникът ползва процесният имот към
момента на подаване на исковата молба – м.10. 2024г.
Установява се, че процесният наемен договор е срочен, като страните са
договорили действието му до 03.08.2025г., при месечна наемна цена, платима
от първо по пето число на текущия месец.
2
Не е било спорно, че наемодателят е отправил на 18.09.2024 г. писмена
покана до ответника – наемател за заплащане на дължимия наем за месец
септември 2024г., като е направено и изявление, че при неплащане писмото
следва да се счита, като предизвествие за разваляне на договора на основание
чл. 23в) от същия. Не е спорно и че не е последвало плащане от ответника.
Пред исковия съд ответникът е мотивирал недължимост на наемната
цена поради направено с писмо извънсъдебно прихващане на задълженията си
за наем към ищцата за месец септември, октомври и ноември на 2024г. със
сумата от 4516 лв., представляваща недължимо получена от нея сума по
предходносключения между страните договор за наем от 12.06.2020 г. под
формата на надвнесени от ответника наемни вноски за периода 08.07.2020 г. –
02.08.2023 г. Видно от представените доказателства – имейл от 18.09.2024г. до
ел. поща на ответника, ищцата се е противопоставила относно извършването
на компенсацията.
Съобразен с правната норма на чл. 103, ал.1 от ЗЗД, е извода на исковия
съд, че се касае за материалноправно възражение за прихващане, при което
погасяването на задължението има обратно действие, което за да ползва
ответника следва да е настъпило преди развалянето на договора за наем. При
този вид прихващане насрещните задължения трябва да са ликвидни и
изискуеми, което означава да са безспорно установени по основание и размер,
като само в този случай може да настъпи извънсъдебната компенсация. В
случая се установява, че ищцата изрично с имейл от 18.09.2024 г. е оспорила
дължимостта на сумите, с които ответното дружество е поискало прихващане
на задълженията си за наем с писмото от 12.09.2024 г., включително
процесното за месец септември, поради което вземането на ответника не е
безспорно установено. Респективно не са налице предпоставките на чл.103,
ал.1 от ЗЗД, поради което прихващане не може да настъпи с дължимата
наемна вноска за септември 2024 г.
Следователно налице е надлежно прекратяване на договора за наем като
за ответника е възникнало задължението да върне наетия имот като го
опразни и предаде на наемодателя.
Пред въззивния съд са представени годни да установят факта на
предаване на процесния имот от ответника на ищеца в момент след
постановяване на решението на исковия съд (23.02.2025г.), а именно – приемо-
предавателен протокол от 28.03.2025г., поради което следва да се приеме, че е
налице изпълнение на задължението за предаване фактическата власт върху
имота след прекратяване на договора.
Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК при постановяване на
решението си съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
Установяване опразването на наетия имот след прекратяване на
договора за наем води до неоснователност на предявения иск по чл.310, т.2 от
ГПК вр. чл.233, ал.1 ЗЗД, поради изпълнение в хода на процеса, поради което
искът следва да бъде отхвърлен. Обжалваното решение следва да бъде
отменено в осъдителната част за предаване на имота.
Относно разноските:
Съобразно изложените по-горе съображения, причина за отмяна на
решението и постановяване на ново с отхвърляне на иска, е изпълнението на
задължението на ответника да предаде имота, предмет на договора за наем, в
3
хода на процеса.
Това налага извод, че с поведението си той е дал повод за завеждане на
делото, тъй като не е изпълнил задължението си да опразни наетия имот след
разваляне на договора и преди предявяване на исковата молба.
Отхвърлянето на иска поради изпълнение след образуване на делото не
освобождава ответника от задължението му за заплащане на разноски по
делото (в същия смисъл определение №691/29.12.2016 по дело №2250/2016 на
ВКС, ТК, II т.о., определение № 200/20.05.2016 г., по ч.гр.д. №1960/2016 г.на
III г.о. на ВКС, определение №688 от 02.10.2014г. по ч.т.д. №2337/2014г.
на I т.о. на ВКС).
Предвид изложеното, в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени
направените от него разноски за договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева, съгласно представен договор за правна
защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение с рег. № 594/23.02.2025г., постановено по гр. д. №
20243110112650 по описа на Районен съд- Варна, В ЧАСТТА, в която е уважен
предявения от ищеца С. К. В. с ЕГН ********** с настоящ адрес
********************, срещу „СЕВЪН ДЕЙС РЕКРУТИНГ“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ж.к. Здравец, бл.
205, вх. В, ет. 4, ап. 11, представлявано от управителя Т.М., иск с правно
основание чл. 233, ал.1, изр.1 от ЗЗД за предаване държането на
********************, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. К. В. с ЕГН ********** с настоящ адрес
********************, срещу „СЕВЪН ДЕЙС РЕКРУТИНГ“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ж.к. Здравец, бл.
205, вх. В, ет. 4, ап. 11, представлявано от управителя Т.М., иск с правно
основание чл. 233, ал.1, изр.1 от ЗЗД за предаване държането на
********************, поради изпълнение в хода на процеса.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА „СЕВЪН ДЕЙС РЕКРУТИНГ“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ж.к. Здравец, бл. 205, вх. В, ет. 4,
ап. 11, представлявано от управителя Т.М., да заплати на С. К. В. с ЕГН
********** с настоящ адрес ********************, сторените разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4