РЕШЕНИЕ
№ 931
гр. Пловдив, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300501332 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Община - гр. ****
против решение № 260014/04.01.2022г. по гр.д.№ 14587/2020г. на ПдРС, ХІІ гр.с.,
допълнено с решение № 260216/18.03.2022г. относно законните лихви до датата на
завеждане на делото, с което е осъдена да заплати на въззиваемата Й. И. А. сумата от 8000
лева- обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от 1200 лева- обезщетение за
имуществени вреди, настъпили в резултат от инцидент на 20.08.2020г., при който клон от
дърво се е счупил и е паднал върху въззиваемата. Във въззивната жалба се сочи, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. На първо място се сочи, че в деня
на инцидента е имало силен вятър, който е станал причина за счупването и падането на
клона, т.е. налице била непреодолима сила и едно случайно събитие, за което общината не
следва да носи отговорност. Сочи се също така, тъй като част от претърпените болки и
страдания на ищцата са в резултат от лекарски грешки, а общината отговаряла единствено за
преките последици от инцидента, то тя не дължи обезщетение за настъпилите в резултат на
лекарска небрежност увреждания. Оспорва се настъпването на имуществените вреди, за
които е присъдено обезщетение. Цитирана е съответна съдебна практика. Иска се цялостна
отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете или алтернативно намаление на
размера на обезщетението.
От въззиваемата Й. И. А. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се
поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно по отношение и на двата
иска за неимуществени и имуществени вреди.
От Община - гр. **** е обжалвано и решение № 260216/18.03.2022г., с което е
допълнено решение № 260014/04.01.2022г., като общината е осъдена да заплати на
въззиваемата законните лихви върху обезщетението от 8000 лева, считано от датата на
инцидента, станал причина за непозволеното увреждане, до датата на подаване на исковата
молба. В жалбата се сочи, че това решение е недопустимо, тъй като ищцата била поискала
1
да бъде постановено решение за поправка на очевидна фактическа грешка, а съдът се е
произнесъл с решение по чл.250 от ГПК, каквото не може служебно да постанови.
Тази въззивна жалба също е оспорена от въззиваемата като неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 14587/2020г. на ПдРС, ХІІ гр.с. е образувано по искова
молба от Й. И. А. против Община - гр. **** с която са предявени обективно съединени
искове с правно основание по чл.50, вр. чл.45 и по чл.86 от ЗЗД. В исковата молба се
твърди, че сутринта на 20.08.2020г., около 10,30 часа, в гр.****, в близост до бул.„*****“,
върху ищцата се стоварил голям отчупен клон от дърво, докато тя се движела пеш по
тротоара до булеварда. А. била повалена на земята, с клона върху себе си. Претърпяла много
силна болка в областта на лявата тазобедрена става, ударила главата си, при което получила
хематоми, болка в главата, дясното рамо и ключицата. Преминаващи граждани й помогнали
да се надигне и да застане в седнало положение. След известно време тя успяла да се
изправи на крака и да стигне до близка пейка. След още около 30 минути успяла да се
съвземе достатъчно, за да се прибере вкъщи. В същия ден обаче, болката и отока на левия
крак се засилили до степен, при която А. не могла да се придвижва сама. Това наложило да
потърси спешна помощ, след което била хоспитализирана в УМБАЛ „*****“- гр.****, Там
престояла и била лекувана през времето от 20.08.2020г. до 08.09.2020г. Първоначално
назначеното консервативно лечение с антибиотици и антикоагуланти не дало очаквания
положителен резултат. Хематомът на левия й крак се разраснал, започнали и некротични
процеси в крайника. Затова на 27.08.2020г. била извършена по необходимост и оперативна
хирургична интервенция на левия й крак. След изписването й оздравителният процес не
протекъл гладко. Наложило се оперативната рана на крака й да бъде отворена и
допълнително почистена. Това се случило на 21.09.2020г.. Конците от раната били
отстранени на 05.10.2020г.. През периода от 21.08.2020г. до 30.09.2020г. А. не могла сама да
обслужва ежедневните си хигиенни и други основни потребности, поради което се наложило
за нея да полага грижи синът й А. А.- вписан и практикуващ адвокат. Твърди се, че
пострадалата от инцидента е претърпяла силни болки, дискомфорт, стрес и притеснения по
време на болничния си престой, негативни емоции заради невъзможността сама да се грижи
за себе си, неудобство от необходимостта да посещава често лечебното заведение и от това,
че не може да излиза извън жилището си, постоянна напрегнатост, безпокойство, отчаяние и
страх за бъдещото си здравословно състояние, като последните отшумели в края на 2020г..
С подадения от Община - гр. **** отговор на исковата молба исковете са оспорени
като неоснователни. Отрича се наличието на състав на непозволено увреждане. Твърди се ,
че падането на клона е резултат от силен вятър. Заявено е и възражение за съпричиняване,
като се твърди, че пострадалата не е спазила правилата за движение, тъй като не се е
придвижвал нито по тротоара, нито по банкета. Иска за обезщетение за неимуществените
вреди се оспорва и с оглед размера на същия, като се твърди, че същият е прекомерно
завишен. Отрича се нуждата от болногледач или полагането на грижи за Й.А. от нейния син.
По първоинстанционното дело са разпитани свидетелите А. А. / син на въззиваемата/,
В. М. / без родство/, Г. Ч. / във фактическо съжителство с А. А./ и Д. Т. / без родство/.
Свидетелят А. сочи, че на 20.08.2020г., към 11- 12 часа майка му се обадила и първите й
думи били „Оживях“. После разказала, че докато била навън, духал силен вятър и на
улицата едно дърво паднало върху нея. Свидетелят я попитал, дали се е обадила в „Бърза
помощ“, а тя отговорила, че не желае да ходи в болница. Преди две години претърпяла
операция и затова не желаела да ходи в болница. Към 15,00 часа отново се обадила на сина
си и му казала, че не може да стане от леглото. Той веднага отишъл да я види. Имала голямо
синьо петно в горната част на левия крак, до таза. Разказала му, че вървяла по тротоара
срещу „*****“ в кв.“*****“, когато върху нея се стоварил голям клон. Тя паднала до
дървото и клонът я затиснал. При падането ударила главата си и едната си ръка. Двама-
трима човека й се притекли на помощ, вдигнали клона и й помогнали да седне на една
пейка. Тя поседяла там около половин част, след което успяла да стане и да се прибере у
2
дома си. Не можела да се надигне и затова се наложило да я закарат с линейка в
УМБАЛ“*****“. Там били проведени различни прегледи, при което се констатирало, че
Й.А. няма счупена кост, но кръвоизливът е много голям и поради това трябва да остане на
лечение. Медицинските служители казали, че ще я лекуват с антибиотици и с лекарства за
разреждане на кръвта, за да се разнесе хематома. Казали също така, че е рисковано да я
оперират поради напредналата й възраст. Майката на свидетеля останала на лечение около
десетина дни, през което време той се грижил за нея. Тя не можела да се изправи и затова
носела *****. Сутрин, преди визитация свидетелят ходел да го сменя. Сменял го също и
между 14 часа и 16 часа. След като лечението с антибиотици не дало резултат, от болницата
изписали Й.А. и я приели отново по друга клинична пътека, след което я оперирали. След
операцията свидетелят ежедневно ходел да се грижи за майка си, да почисти, да сготви и да
промие раната й. Раната представлява цепка с дължина около 10 см. и 5 сантиметров джоб.
На 21.09.2020г. тя му се обадила по обяд и се оплакала, че раната много й пари. Когато
отишъл да смени превръзката, свидетелят видял, че раната загнояла. Той веднага закарал
майка си в Окръжна болница, където след извършен преглед, лекарят казал, че така, както е
оставена отворена раната, никога няма да заздравее и поради това трябва да се зашие. След
като раната била зашита, тя заздравяла за около 2- 3 седмици. Постепенно майката на
свидетеля започнала да се възстановява, но преди това била много притеснена и отчаяна, че
ще се наложи да й ампутират крака, че ще остане инвалид и няма да може да се грижи за
себе си.
Свидетелят В. М. е присъствал на инцидента на 20.08.2020г.. Видял жената паднала
на земята и клона върху нея. Тя била в близост до барчето срещу „*****“. Свидетелят
решил, че трябва да й помогне. С други хора вдигнали клона и й помогнали да се надигне.
Свидетелят й купил вода. Той имал намерение да се обади на тел.112, но други присъстващи
казали, че лично ще се погрижат. Клонът бил голям около два метра. Бил изсъхнал и според
свидетеля е трябвало да бъде отрязан, за да не се счупи, както се и случило.
Свидетелката Ч. потвърждава казаното от свидетеля А.. Тя лично разговаряла с майка
му и от нея разбрала, че голям клон я ударил по крака и я съборил на земята. При падането
тя ударила главата си. В деня на инцидента, първоначално се надявала да й мине, но
следобед се оплакала, че кракът много я боли и вече не може да става. Синът й отишъл да я
види и сподели със свидетелката по телефона, че целият й крак е посинял. Вечерта
свидетелката се чула с Й.А. и тя споделила, че кракът много я боли и я е страх да не го
загуби. Около седем дни след постъпването й в болница, станало ясно, че медикаментозното
лечение не дава резултат и поради това се наложило да я оперират. През цялото време,
докато пострадалата била в болница, за нея като неин придружител се грижил синът. Ходел
сутрин и следобед да сменя *****а й. Помагал й за храненето. След операцията, раната била
оставена отворена. Представлявала прорез с дължина около 10 см.. Свидетелката помагала
на мъжа си при ежедневната смяна на превръзките и промиването на раната. На 21.09.2020г.
той й се обадил и казал, че майка му не се чувства добре. Оказало се, че в раната има гной.
Завели я в УМБАЛ“****“, където лекар промил раната й я зашил. Впоследствие тя все още
не можела да се движи и поради това трябвало синът й да продължи да се грижи за нея.
Подобрение настъпило към 10- 11 октомври.
Свидетелката Д. Т. работи в ОП“****“ на длъжност „*****“. От общината й
възложили да изготви справка за дървото, от което е паднал клон върху въззиваемата. Тази
справка е налице на л.79 по първоинстанционното дело / фитосанитарна оценка на
дървесната декоративна растителност в участъка на бул.“*****“ и ул.“*****“/. В
показанията си свидетелката потвърждава, че при огледа на дървото тя е констатирала
вътрешно загниване на един конкретен основен клон, който е паднал. При външен оглед
това загниване не можело да се установи.
За да е налице непозволено увреждане в хипотезата на чл.50 от ЗЗД, следва да се е
проявил някакъв скрит недостатък на вещта, без да е налице човешко въздействие спрямо
нея, включително и чрез неполагане на грижата на добрия стопанин за изрядното й
състояние. Съгласно т.2 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС, „Ако
3
вредите са резултат на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е
допринесъл самият той, тогава отговорността за този, който е възложил работата е по чл. 50
ЗЗД, с изключение на случаите на непреодолима сила, когато въобще не възниква
отговорност за непозволено увреждане. Възможни са и случаи, когато вредите настъпват в
резултат както от вещта, така и от виновното поведение на дадено лице. Тогава вече
отговорността на този, който е възложил работата и същевременно е собственик на
вредоносната вещ или тя се намира под негов надзор, се основава едновременно на чл. 49 и
50 ЗЗД“. Също така и в мотивите към Решение № 79/07.06.2019г. по гр.д.№ 3839/2018г. на
ВКС, ІІІ г.о. се сочи, че „Когато се ползва вещ с явен недостатък, който може да се отстрани
и от този недостатък произлязат вреди за трети лица, отговорността ще е по чл.45 ЗЗД за
този който е бил длъжен и е могъл да го отстрани, защото отговорността е за виновно
бездействие- неполагане на дължимата грижа. От друга страна, когато се ползва вещ със
скрит недостатък, от който произлизат вреди и ползващият вещта не знае за него или не
може да го отстрани, отговорността за вреди ще е по чл.50 ЗЗД. От показанията на първите
двама свидетели се установява, че на 20.08.2020г. е духал вятър, но не се установява той да е
бил с такава сила, че да се възприеме като основна причина за падането на клона. В
мотивите към Решение № 103 от 27.10.2020г. по гр. д. № 3859/2019г. на ВКС, III г. о., се
сочи, че „непреодолима сила като обстоятелство, освобождаващо от отговорност по чл. 50
от ЗЗД собственика на вещта за причинените от нея вреди е такова непредвидимо и
непредотвратимо събитие, което не може да бъде избегнато, или последиците от него не
могат да бъдат предотвратени, посредством общоприложимите към момента средства и
възможности на науката и техниката“. В тази връзка следва обаче да се има предвид също
така, че отговорността по чл.50 от ЗЗД е обективна, безвиновна и поради това въпросът дали
е налице бездействие от страна на общината по отношение поддържането на озеленяването
на територията й в състояние, което да не създава опасност за живота и здравето на
жителите и гостите й, е от значение за правната квалификация на иска, но не и за
основателността на исковата претенция с правно основание чл.50 от ЗЗД. В конкретния
случай се установява, че е налице скрит недостатък на вещта- собственост на общината,
който се е проявил, без да е налице човешко въздействие спрямо същата, включително и
чрез неупражнена достатъчна грижа. Непреодолима сила би била налице в случай, че клонът
е бил здрав, не е било налице вътрешно загниване и той се е счупил единствено по причина
на силните пориви на вятъра. Такова обстоятелство обаче не се установява. Напротив- от
самата община са ангажирани доказателства за това, че клонът е бил гнил. Дори и самият
факт, че липсват данни за паднали други клони, навежда на извода, че причината за
инцидента не е силен вятър. При това положение ще следва да се приеме, че е налице
непозволено увреждане именно в хипотезата на чл.50 от ЗЗД, като при това не са били
налице форсмажорни, изключващи отговорността на общината обстоятелства.
Относно претърпените от въззиваемата неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, освен свидетелските показания, следва да се преценя и на база на приетото по
първоинстанционното дело заключение по СМЕ, изготвено от вещо лице д- р М. Б..
Съгласно заключението, в резултат от инцидента на 20.08.2020г. на пострадалата Й.А. са
били причинени следните травми: хематом на меките тъкани в областта на дясно рамо и
ключица, хематом в областта на лява тазобедрена става и контузия на главата,
характеризиращи се като леки телесни повреди, без разстройство на здравето.
Възстановителният период от хематома в областта на лява тазобедрена става е продължил 1-
2 месеца, поради настъпило усложнение- възпаление. И към момента на изготвяне на
заключението пострадалата все още изживявала стреса от случилото си. Оплакала се от
намалени двигателни възможности. Преди инцидента тя преживяла рак на млечната жлеза и
имала сърдечни заболявания, които според вещото лице не са допринесли за уврежданията
от инцидента или за по- продължителното възстановяване. В заключението се сочи, че при
големи абцеси, какъвто се получил на мястото на хематома в областта на лява тазобедрена
става, следва да се постави дрен за определен период от време- раната се оставя отворена, за
да се промива редовно, при което пострадалата е следвало да лежи, не е можела да става и да
се обслужва сама. След зашиване на раната, в рамките на 10- 15 дни тя вече е могла да става
4
и да се грижи сама за себе си.
При съпоставка между показанията на свидетелите А. и Ч. и заключението на в.л.М.
Б. се налага изводът, че в резултат от инцидента на 20.08.2020г. въззиваемата Й. А. е
изживяла силен стрес и интензивни и продължителни болки- на първо място при удара на
клона в областта на таза й, при което е била съборена на земята, а впоследствие и в хода на
лечението й и възстановяването й. Посочените свидетели в определена степен са
заинтересовани от изхода на делото, но показанията им са непротиворечиви и
кореспондират, както със заключението по СМЕ, така и с всички обективни факти по
делото- обстоятелствата, при които е настъпил инцидента, отражението му спрямо
здравословното състояние на пострадалата и последиците от това. Особено мъчителни за
нея са били както престоят й в УМБАЛ“*****“, така и следващия близо един месец у дома
й, тъй като не е можела да става и да се обслужва сама. Изпитвала е все още силни болки.
Раната й е следвало да бъде промивана ежедневно. Изпитвала е терзания от това, че
ангажира сина си с ежедневни грижи за нея. По причина на това, че раната не е зараствала,
се опасявала да не би инфекцията да се разрасне и да се наложи да бъде ***** й. Тези
физически и психически болки и страдания се отличават със значителна тежест, като следва
да се отчете и това, че пострадалата е претърпяла и контузия на главата, както и хематом на
рамото. Ето защо, настоящият състав на ПОС намира, че присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение в размер от 8000 лева съответства по размер на
тежестта на неимуществените вреди. В тази връзка следва да се добави, че не се установява
да е допусната лекарска грешка при лечението на травмата в областта на таза. Въззиваемата
се е движила по тротоара и местоположението й по никакъв начин не е станало причина за
падането на клона върху нея. Не се установява също така забавянето от няколко часа в дена
на инцидента, да бъде потърсена лекарска помощ, да е допринесло за продължителното
лечение и възстановяване от тази травма. При това положение обжалваното решение ще
следва да бъде потвърдено изцяло в тази му част.
Съгласно т.4 от Постановление № 4 от 30.10.1975 г. по гр. д. № 5/1975 г. на Пленума
на ВС, „Ако здравословното състояние на пострадал при непозволено увреждане е налагало
неговото обслужване от друго лице, за заплатеното от пострадалия на това лице
причинителят на увреждането дължи обезщетение. Той дължи такова обезщетение на самия
пострадал и в случая, когато последният не е заплащал за обслужването, а е бил гледан от
свой близък, който поради тази причина не е получавал трудовото си възнаграждение.
Размерът на обезщетението в този случай се равнява на необходимото възнаграждение за
получените грижи“. По първоинстанционното дело е прието и заключение по ССЕ,
изготвено от вещо лице С. К., относно размера на възнаграждението за болногледач през
периода 21.08.2020г.- 30.09.2020г., при четиричасова ежедневна ангажираност. Съгласно
неоспореното от страните заключение на вещо лице К., дължимото възнаграждение е в
размер от 1200 лева, в какъвто размер е и присъденото с обжалваното решение обезщетение
за имуществени вреди. В показанията си свидетелите А. и Ч. подробно са описали
положените за въззиваемата грижи. От събраните доказателства категорично се установява,
че през горепосочения период въззиваемата Й.А. не е можела да става и да се движи.
Следователно несъмнено тя се е нуждаела от положените грижи. Те са положени от сина й с
помощта на жената, с която живее на съпружески начала. Без значение е какви професии
упражняват те и какви са доходите им от тях, тъй като съгласно цитираното по- горе
Постановление на ВС, обезщетението се дължи в размер на необходимото възнаграждение
за получените грижи, а не в размер на доходите, които е реализирало лицето, положило
грижите. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено и в частта относно
обезщетението за имуществени вреди.
По отношение на решение № 260014/04.01.2022г., с което общината е осъдена да
заплати на въззиваемата законните лихви върху обезщетението от 8000 лева, считано от
датата на инцидента, станал причина за непозволеното увреждане, до датата на подаване на
исковата молба, следва да се отбележи, че постановяването му е инициирано от
въззиваемата- ищца в първоинстанционното производство, и макар в молбата й / искане вх.
5
№ 260492/13.01.2022г. на л.246 по делото на ПдРС/ да е посочено, че се иска поправка на
очевидна фактическа грешка, то от изложените в обстоятелствената част твърдения става
ясно, че всъщност се сочи непълнота на произнасянето на съда. Записано е следното: „В
исковата молба / раздел V на страница шеста, точка 26/ е формулирано искане за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на
деликта- 20.08.2020г. Формулираната по този начин претенция не е изменяна в хода на
производството“. От по- нататъшното съдържание на искането става ясно, че липсва
произнасяне на съда по претенцията за присъждане на законните лихви за периода от датата
на деликта до датата на подаване на исковата молба. Без значение е, че това се отдава на
техническа грешка. Самото искане за поправка на ОФГ в решението предполага
допълването му, защото исканата поправка се изразява в добавяне на период, за който да се
дължат законни лихви върху обезщетението за неимуществени вреди. Съдът е компетентен
по своя преценка и съобразно с твърденията в отправеното му искане да определи неговата
правна квалификация. Ето защо, съдът намира така постановеното решение по чл.250 от
ГПК за допустимо. По същество това решение се явява правилно и законосъобразно, тъй
като съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, от която разпоредба се извежда и правилото, че деликвентът
дължи законните лихви върху обезщетението за причиненото непозволено увреждане от
датата на деликта.
Съобразно с решението по настоящето дело и на основание чл.78, ал.1 от ГПК и
чл.83, ал.2, вр. ал.1 от ЗА в полза на пълномощника на въззиваемата Й.А., адв.А.С.,
адв.възнаграждение при условията на предоставена безплатна правна помощ в минималния
размер от 790 лева по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260014/04.01.2022г. по гр.д.№ 14587/2020г. на
ПдРС, ХІІ гр.с., с което Община - гр. **** е осъдена да заплати на въззиваемата Й. И. А.
сумата от 8000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от 1200 лева-
обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от инцидент на 20.08.2020г., при
който клон от дърво се е счупил и е паднал върху въззиваемата, ведно със законните лихви
върху горепосочените суми в размер от 8000 лева и 1200 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба- 04.11.2020г., до окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА и постановеното по гр.д.№ 14587/2020г. на ПдРС, ХІІ гр.с.
допълнително решение № 260216/18.03.2022г., с което Община - гр. **** е осъдена да
заплати на Й. И. А. законните лихви върху обезщетението за неимуществени вреди в размер
от 8000 лева за периода от 20.02.2020г. до 03.11.2020г..
ОСЪЖДА Община - гр. ****, ЕИК: *****, с адрес на управление: ГР.*****, да
заплати на адвокат А.В. С., с личен номер на адвокат *****, с адрес на дейност гр.*****,
сумата от общо 790 лева- адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за процесуално
представителство във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване в частта относно обезщетението за неимуществени
вреди, включително и в частта относно законните лихви върху същото, пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните. В останалата му част решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7