Р Е Ш Е Н И Е
№ 5285
гр.Варна, 27.11.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVІ –
ти състав, в публично заседание проведено на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №18990 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените
искове намират своето правно основание в разпоредбите на 405, ал.1 от КЗ и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „П.И.“ ООД, ЕИК *,
представлявано от П. В. П., с адрес: ***0Б, чрез адв.
Б. ***, адрес ***, тел. за контакти *, претендира от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника „ДЗИ – О. з.„ ЕАД, ЕИК *, със
седалище,***, представлявано от К. Х. Ч. - ГЛАВЕН ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР, Б. А.
В., С. А. Г. Д., Е. Й. Б. да заплати на
ищеца, сумата от 4100 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди изразяващи се в:
Калник преден десен 2 степен боя, Предна врата дясна-подмяна, боя; Упл. лента предна дясна врата - подмяна; стъкло предна
дясна врата - подмяна; стъкло триъгълно предна дясна врата - подмяна, боя;
предна колона дясна - втора степен, боя; ср.колана дясна - подмяна, боя; праг
десен предна част подмяна, боя; панел стр.пр.десен - подмяна, боя; стр.товарна
врата дясна - подмяна,боя; лайсна пр. врата дясна подмяна; колона над врати -
подмяна; таван - 2степен, боя; таван кабина 2 степен, боя; основа пр.калник
десен-2 степен, боя; под купе пр.десен-3 степен, боя, ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба - 17.12.2018год. до
окончателното изплащане на сумата,както и да му заплати лихва за забава считано
от 02.11.2017 г. до 16.12.2018 г. в размер на 467.88 лв., изчислена върху
главницата от 4100 лв., както и да осъди дружеството да му заплати направените
по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар. Моли дължимата сума
да бъде преведена по следната банкова сметка: ***, титуляр „П.и." ООД.
Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск, навеждайки следните
фактически твърдения:
Управителят на „П.и." ООД е
сключил Договор за автомобилна застраховка „Каско+"
с „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, обективирана в
застрахователна полица №440116031060209 със срок на валидност от 02.11.2016 г. до 01.11.2017г. за товарен
автомобил „Пежо" модел „Боксер" с peг. № *.
Застрахователната сума е 5954 лв. Избраното застрахователно покритие е „Клауза
пълно каско" и допълнително договорено „доверен
сервиз". Застраховаката е сключена при условие
на еднократно плащане, като премията е била в размер на 460 лв. и същата е
заплатена в деня на сключването, а именно 31.10.2016 г.
На 10.10.2017г.
при движение по автомагистрала Хемус на 417 км преди София, около 1 км след отбивката за с. Слънчево посока гр. Варна, водачът на
товарен автомобил „Пежо Боксер" се е движел в лявата пътна лента, като е
извършвал маневра изпреварване на тежкотоварен автомобил, тип ТИР с прикачено
ремарке, когато се е намирал около средата на товарния автомобил - ТИР, същият
без да подаде светлинен сигнал е започнал да навлиза от дясната пътна лента в
лявата пътна лента в която се е намирал товарен автомобил Пежо. Водачът на
товарен автомобил „Пежо Боксер" е намалил скоростта и е подал звуков
сигнал, но другият водач не е преустановил маневрата. С цел да избегне удара с
товарен автомобил тип ТИР, водачът на товарен автомобил Пежо е намалил рязко
скоростта и едновременно с това е и предприел рязко навлизане в дясната пътна
лента, загубил е контрол над МПС-то и се е обърнал в крайпътната канавка. Във
връзка с настъпилото събитие са уведомени органите на МВР, които са посетили
мястото и са извършили оглед на МПС-то, като на водача е съставен акт бл.№
962761, като в същият е посочено, че причината за настъпване на ПТП е избягване
на сблъсък с тежкотоварен автомобил ТИР. Вследствие на настъпилото събитие са
увредени: Калник преден десен, Предна врата дясна, Упл.
лента предна дясна врата, стъкло предна дясна врата, стъкло триъгълно предна
дясна врата, предна колона дясна, ср.колана дясна, праг десен предна част,
панел стр.пр.десен, стр.товарна врата дясна, лайсна пр. врата дясна, колона над
врати, таван, таван кабина, основа пр.калник, под
купе пр.десен.
Във връзка с настъпилото събитие
и поради това, че има валидно сключена застраховка „Каско+"
по полица № 440116031060209 със срок на действие от 02.11.2016 г. до 01.11.2017
г. при, Д.з." ЕАД, ищецът е предоставил автомобила за оглед и при
ответника е образувана щета/претенция по „Каско+"
№44010311708699/10.10.2017 г. за изплащане на
застрахователно обезщетение, като увредени са посочени следните детайли: Калник
преден десен 2 степен боя, Предна врата дясна-подмяна, боя; Упл.
лента предна дясна врата - подмяна; стъкло предна дясна врата - подмяна; стъкло
триъгълно предна дясна врата - подмяна, боя; предна колона дясна - втора
степен, боя; ср.колана дясна - подмяна, боя; праг десен предна част подмяна,
боя; панел стр.пр.десен - подмяна, боя; стр.товарна врата дясна - подмяна,боя;
лайсна пр. врата дясна подмяна; колона над врати - подмяна; таван - 2степен,
боя; таван кабина 2 степен, боя; основа пр.калник десен - 2 степен, боя; под
купе пр.десен-3 степен, боя. При завеждането на претенцията са предоставени на
ответника всички необходими документи.
Процесният товарен автомобил е закупен нов
от представителството на марката за България. Дружеството е първи собственик.
Автомобила е в отлично техническо състояние с осъществявана постоянна
техническа поддръжка. Ищецът не желае автомобила да бъде бракуван и съответно е
предприел действия по отремонтиране на автомобила,
като стойността на ремонта е в размер на 4100 лв. /четири хиляди и сто лева/.
След извършения ремонт на товарния автомобил, застрахователят е уведомен и е
извършил оглед. Автомобилът е преминал
годишен технически преглед, което удостоверява, че същият е годен за движение
по републиканската пътна мрежа . След извършена справка с интернет сайтове за
продажба на автомобили се установява, че средната пазарна стойност на такъв
товарен автомобил към настоящия момент е над 5900 лв. /пет хиляди и деветстотин
лева/, следвайки икономическата логика при определяне на търсенето и
предлагането на вторичния пазар, на основание на които се формира средната
пазарна стойност, се установява, че към 10.2017 г. не е възможно стойността да
е по-ниска от стойността към настоящия момент. На това основание счита, че
поведението на застрахователя е недобросъвестно, като същият разполагайки със
служители със специални знания и умения е бил запознат със средната пазарна
стойност на товарен автомобил от процесния тип и
въпреки това се е опитал да принуди
ищецът да подпише нотариално заверена декларация на основание на която
застрахователят ще се съгласи автомобила да не се бракува и ще му изплати
сумата от 3148 лв. Сумата предложена от застрахователното дружество е явно
недостатъчна за възстановяване на претърпените от ищеца вреди.
На 01.11.2018 г. от името на ищеца е
изпратено електронно писмо до компанията с което са отново уведомени, че
сумата е недостатъчна, като им е даден едноседмичен срок да извършат плащането
в цялост. Съгласно чл. 108, ал.1 от Кодекса за застраховането на застрахователя
е вменено задължение да се произнесе по претенцията в срок от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106., като същият е длъжен в този
срок да извърши плащане или да откаже с мотивиран отказ. До настоящият момент
плащане не е извършено, а считано от 02.11.2017 г. застрахователят е изпаднал в
забава..
Процесната имуществена застраховка „Каско+" има обезщетителен
характер - в границите на покритите рискове и уговорената застрахователна сума.
Тя обезщетява всички вреди на застрахованото МПС.
Отказът на застрахователя да
възстанови вредите е в нарушение на чл.386, ал.2 от КЗ, където изрично е
посочено, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен
да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Застрахователят дължи заплащане
на застрахователно обезщетение в рамките на щетите по превозното средство,
причинени при настъпване на застрахователното събитие, към дата на настъпването
им, в случая стойността на ремонта и/или замяна на увредените части с нови,
както й труда във връзка с подмяната.
Отказът на застрахователното
дружество да възстанови в цялост настъпилите имуществени вреди на процесния лек автомобил, които са в причинно-следствена
връзка с реализираното застрахователно събитие, обосновава интерес от
предявяване на настоящия иск.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба. Счита предявените искови
претенции за допустими и неоснователни.
Не оспорва наличието на сключен
договор за Автомобилна застраховка „Каско+" по
полица № 440116031060209, между „ДЗИ-О. з." и„П.И." ООД за товарен
автомобил „Пежо" модел „Боксер" с per. №*
със срок на действие от 26.09.2016г. до 15.11.2017г.
Сочи, че основателността на
предявения осъдителен иск е поставена в зависимост от установяването на сочения
механизъм на настъпване на застрахователното събитие.
В константната си практика ВКС
(така напр. Решение №98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т.д. №750/2011 г. II т.о.)
приема, че „протоколът за ПТП не освобождава съда от задължение да изследва
механизма на произшествието и с други доказателствени
средства". Тълкуването на това решение налага извода, че механизмът на
настъпване на ПТП може да се доказва посредством всички законово допустими доказателствени средства. Във връзка с горното, оспорва
така описания в исковата молба механизъм на настъпване на процесните
вреди.
Твърди, че описаните щети не биха
могли да настъпят по начина описан от ищцовата
страна. Уврежданията по процесния товарен автомобил
не кореспондират с наведената от ищеца фактическа обстановка по настъпването на
застрахователното събитие. В исковата молба не са наведени безспорни
доказателства във връзка с така изложената фактическата обстановка, същата е
неизяснена и недоказана, което налага отхвърлянето на исковата претенция. Не са
посочени доказателства във връзка с твърдението на ищцовата
страна, че при реализирането на процесното ПТП,
тежкотоварен автомобил, тип ТИР с прикачено ремарке, е навлязъл в лентата на
движения на застрахования автомобил, което е довело до реализирането на същото.
Горните твърдения са и за пръв път доведени до знанието на ответника с исковата молба, като видно от Уведомление
за щета №44010311708699 по полица №440116031060209 по автомобилна застраховка „Каско+" и собственоръчно попълнената Декларация -
Приложение 1 по щета №44010311708699, водачът на процесното
МПС е декларирал, че при движение с несъобразена скорост е загубил контрол над
автомобила и е напуснал платното за движение вдясно и се е блъснал в крайпътно
дърво.
При неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед
интереса на застрахователя, било е предвидено в застрахователния договор и е
довело до възникване на застрахователното събитие, застрахователят може да
откаже плащане на обезщетение. Твърди, че застрахованият не е изпълнил своите
задължения да пази и ползва процесното МПС с грижата
на добър стопанин, да го поддържа в добро техническо състояние и да спазва
техническите и законовите правила за неговата експлоатация, в следствие на
което са се създали предпоставки за увеличаване на риска и е настъпило
застрахователното събитие. Още, застрахованият не е взел необходимите мерки за
предпазване на застрахованото МПС от вреди, което на собствено основание дава
право на ответника да откаже застрахователно обезщетение.
Видно от Акт за установяване на
административно нарушение №962761, процесният
автомобил е увреден при ПТП, настъпило в резултат на нарушаване правилата за
движение по пътищата от страна на ищеца. Водачът на процесното
МПС е нарушил чл. 20, ал.2 ЗДвП и виновно е причинил ПТП, като е самокатастрофирал. Твърди, че при избиране скоростта на
движението водачът на процесното МПС не се е
съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Водачът не е намалил
скоростта си и не е спрял, когато възникнала опасността за движението.
От всичко изложено следва извода,
че е налице допусната груба небрежност от страна на ищеца при управлението на
застрахования товарен автомобил към момента на възникване на ПТП
/застрахователното деяние/. В този случай, застрахователят не дължи обезщетение
на застрахования и претенцията му следва да бъде отхвърлена.
В условията на евентуалност, съгласно
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, за да бъде намалено обезщетението за вреди,
увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняване
на вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало
причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на
вредата. Като водач, управлявайки процесния
автомобил, ищецът е имал реална представа за противоправното
си поведение. Несъобразявайки се с пътните условия при движение с МПС, ищецът е
реализирал основната предпоставка за настъпване на процесното
ПТП, с което е допринесъл за степента на увреда на
товарния автомобил марка „Пежо" модел „Боксер" с peг.
№*. Така, водачът на процесния товарен автомобил не е
действал с дължимото поведение, за да избегне настъпването на описаното ПТП.
Ето защо обезщетението за
имуществени вреди следва да бъде намалено с 1/2, като счита, че приноса на
ищеца за настъпване на ПТП е съществен.
В случай, че в настоящото производство бъде
установена „тотална щета" на процесния товарен
автомобил по смисъла на чл.390 ал.2 от КЗ, моли съда да отхвърли претенцията на ищеца като неоснователна.
Съгласно чл.390, ал.2 от КЗ
„тотална щета" на моторно превозно средство е увреждане, при което
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност. Понятието „пълна загуба на МПС" съгласно ОУ на
застрахователя и понятието „тотална щета" съгласно КЗ се покриват напълно.
В настоящия случай не е
осъществен фактическият състав на разпоредбата на чл. 390, ал. 1 от КЗ, според
която преди изплащане на застрахователното обезщетение за определено като
„тотална щета" на моторно превозно средство, регистрирано в Република
България, на застрахователя следва да е представено от ползвателя на
застрахователната услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи
за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е
отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпила тотална щета.
Следва да се отбележи, че същото условие е застъпено и в чл. 12.3.1.1. на Раздел II от ОУ на застрахователя. Тук следва още
веднъж да бъде подчертано, че Общите условия към застрахователния договор
представляват неразделна част от него и като такива, на основание чл. 348, ал.
1 КЗ, са задължителни за страните. По делото не са представени доказателства за
прекратяване на регистрацията на процесното МПС,
поради настъпила тотална щета, поради което счита, че не са налице всички
законови предпоставки водещи до възникване на отговорност на ответника за
заплащане на застрахователно обезщетение при пълна загуба (тотална щета).
Застрахователят своевременно и в законоустановения
срок е уведомил ищеца, че е установил наличието на тотална щета на процесния товарен автомобил по смисъла на чл. 390 КЗ с
Писмо с Изх. № 92-14271/37.10.2017г. и е изпратил до „Пътна полиция" при
ОД на МВР гр. Варна Писмо с Изх. №92-14270/27.10.2017г., необходимо за
прекратяване на регистрацията на МПС-то. Ответникът е определил обезщетение в
размер на 4100,00 лв. след приспадане на запазените части от автомобила, като
изискал представянето на документ за дерегистрация и
удостоверение от обслужваща банка относно банкова сметка ***и упълномощено от
него лице за заплащане на застрахователно обезщетение. Такова обезщетение обаче
било отказано от застрахования. С цел удовлетворяването на желанието на
застрахования процесния автомобил да не бъде
бракуван, ответникът предложил изплащането на обезщетение в размер на 3148,00
лв. - определено на база вътрешната методика на застрахователя при частични
повреди. Такова обезщетение също било отказано. Твърди, че единствено недобросъвестното
поведение на ищеца във воденето на преговори с ответника е причина за липсата
на плащане по процесната „щета". Така предявения
иск се явява неоснователен.
Отделно от горното, при тотална
щета, застрахователят изплаща застрахователно обезщетение, но такова не повече
от действителната стойност на застрахованото МПС към датата на настъпване на
застрахователното събитие, намалена със стойностите на годните за използване
части.
При евентуално настъпване на
т.нар. пълна загуба на застрахованото МПС, от същото биха могли да останат
годни детайли, които да бъдат използвани от застрахования по един или друг
начин, реализирайки доход. В случай, че на застрахования се заплати пълния
размер на вредата, той реализирайки доход от частите които могат да бъдат
използвани, би се обогатил неоснователно, което е нежелателно правно положение
от законодателя. Предвид изложеното счита, че при евентуално квалифициране на увредата, като „тотална щета", от търсеното
застрахователно обезщетение следва да се приспадне и остатъчната стойност на
полезните части и материали на процесния автомобил.
Във всеки случай обаче, съгласно КЗ
обезщетението следва да се равнява на действителната стойност на вещта към
момента на застрахователното събитие, като не следва да се надвишава
уговорената застрахователна сума в застрахователния договор.
Видно от Автомобилна застраховка
„Каско+" по полица №440116031060209, за МПС
марка „Пежо" модел „Боксер" с per. №*
уговорената застрахователна сума е в размер на 5954,00 лв. /пет хиляди деветстотин
петдесет и четири лева/. Видно още от Регистрационен картон по Застрахователна
полица №440116031060209, до подаването на настоящия отговор във връзка с
предишна заведена претенция в срока на валидност на застрахователния договор на
застрахования е заплатена сумата в размер на 120,93 лв. с банков превод от
26.01.2017г. Тук следва да се отбележи, че с оглед на гореизложеното,
отговорността на ответника след приспадането на заплатената сума от 120,93 лв.
от застрахователната сума/лимита на отговорност в размер на 5954,00 лв., не следва
да надвишава 5833,07 лв.
Предвид горното, на осн. чл. 386 от КЗ във всеки случай не следва да бъде
присъждана сума, която би надвишавала уговорената застрахователна сума в
застрахователния договор.
По отношение на акцесорните
искове за лихва:
Оспорва изцяло акцесорните искове за присъждане на законната лихва,
считано от 02.11.2017 г. до 16.12.2018 г. и от датата на завеждане на исковата
молба до изплащането на главницата. На първо място, предвид неоснователността
на главният иск, неоснователни се явяват и акцесорните.
Отделно от това, съобразно разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ,
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил след изтичане
на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал.З от КЗ, какъвто е и настоящия случай, поради което ответникът не дължи
исканата лихва за забава.
Нещо повече, с разпоредбата на
чл.390, ал.З КЗ застрахователят е въвел допълнително изискване в случаите на
изплащане обезщетение при тотална щета на МПС, а именно представяне на
доказателства за прекратяване на регистрацията му, като условие за плащане.
Представянето му е в тежест на застрахования. Поради това, неоснователна е
претенцията на ищеца за заплащане на законна лихва върху обезщетението от
02.11.2017 г. до 16.12.2018г. и тъй като на ответника не е представен документ
за прекратяване на регистрацията на процесния товарен
автомобил (така Решение №44/2015г. на ВКС, Първо Т.О.). Предявеният иск намира
своето правно основание в разпоредбите на 405,ал.1 от КЗ.
В съдебно заседание страните
поддържат исковата молба и отговора на исковата молба. В хода по същество на
делото проц.представител на ищеца моли съда да
постанови решение,с което да уважи исковете и присъди на ищеца сторените по
делото разноски.В срок депозира писмени бележки. В хода по същество на делото проц.представител на ответника моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли исковете и му присъди разноски. В срок депозира
писмени бележки.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Няма спор между
страните , а и от приетата по делото полица №0312170316017476 се установява, че
от 31.10.2016год. страните в настоящото производството са
обвързани от договор за застраховка „Каско на МПС”,
сключена между ищеца,като собственик на товарен автомобил „Пежо" модел
„Боксер" с peг. № * и ответното дружество, като
застраховател със срок от 00.00ч. на 02.11.2016год. до 23.59 часа на 01.11.2017год. , т.е. с
валидност към датата на процесното застрахователно събитие - 10.10.2017год.
Приобщени към
доказателствата по делото са свидетелство
за регистрация на МПС/л.7/; акт за установяване на административно нарушение; опис
заключение по щета №44010311708699; писмо от застрахователя до ищеца с
предложение за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 3 148лв.;
уведомление за щета №44010311708699 по
полица №440116031060209 Каско+; регистрационен картон
по застрахователна полица №440116031060209; проформа
фактура/л.38/; Писмо по „Пътна полиция“ при ОД на МВР град Варна, с което
ответникът уведомява, че щета №44010311708699 за автомобил Пежо" модел
„Боксер" с peг. № * ще бъде ликвидирана като
тотална при условията на застраховка „Каско +“, като
на клиента ще се изплати обезщетение за тотална щета след представяне от страна
на клиента на удостоверение за прекратяване на регистрация на МПС от Отдел „Пътна полиция“ при ОДП;заявление от
ищеца до застрахователя, че не желае автомобилът да бъде бракуван, предвид
възможността да се възстанови и възстановяването към момента на подаване на
заявлението;калкулация по претенция №44010311708699; протокол за ПТП; фактура
за заплащане на пътна помощ/л.77/;
документи по претенция №44010311708699; Общи условия-Каско
на ДЗИ.
По делото са
ангажирани специални познания , чрез назначената от съда САВТ.Е. Заключението
на ВЛ съдът цени, като обективно и компетентно дадено.
От заключението
на ВЛ се установява следното: На 10.10.2017 г.
Участник I с товарен автомобил „Пежо Боксер" с per.
N: *, с водач М. Б.Г., се движи по АМ „Хемус" в посока от Запад към Изток
(от гр. София към гр. Варна) в лява лента за движение. На 417 км., което е на
около 1 км. след пътен възел за с. Слънчево предприема изпреварване на Участник
II с тежкотоварен автомобил влекач с полуремарке (тип
„ТИР"), движещ се в същата посока в дясната лента. По време на
изпреварването, Участник II навлиза от дясна в лява пътна лента, в която се е
намирал Участник I с товарен автомобил „Пежо Боксер" с per.
N: *. За да избегне удара, Участник I с товарен автомобил „Пежо Боксер" с per. N: * намалява скоростта, след което предприема рязко
навлизане в дясната пътна лента, като губи контрол над управлението на
автомобила, излиза от платното за движение в дясно по посока на първоначалното
си движение и се преобръща в крайпътната канавка, при което се удря в дърво.
Вследствие на произшествието настъпват материални щети по автомобила.
Експертизата
приема щетите по автомобила, установени при оглед от представител на
застрахователя и видими на предоставения снимков материал. Щетите по автомобила
са следните: Калник преден десен, Врата предна дясна, Упл.
лента врата предна дясна, Стъкло врата предна дясна, Стъкло триъгълно врата
предна дясна, Колона предна дясна, Колона средна дясна, Праг десен предна част,
Панел стр. пр. десен, Стр. товарна врата дясна, Лайсна врата предна дясна,
Колона над врати десни, Таван, Таван кабина, Основа
калник преден десен, Под купе пр. десен.
Общата стойност
по средни пазарни цени на необходимия труд за възстановяване на автомобила към
датата на настъпване на събитието, е в размер на 10 683.58 лв.
Претърпенята от дружеството
вреда е равна на стойността на процесния автомобил.
Уврежданията,
който са установени по автомобила при извършеният оглед от представител на
застрахователя са в предната част на автомобила в зоната на удара и са
вследствие на деформация и изместване на увредени детайли. Установените
увреждания е възможно да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП и са в
причинно - следствена връзка.
Товарен
автомобил „Пежо Боксер", с ДК№ В0177СТ: Няма данни от компетентните
органи, че към датата на събитието автомобила е бракуван, катастрофирал или в
друго негодно техническо състояние, на база на което експертизата счита, че
същият е бил в състояние, което позволява да се ползва по предназначение.
Автомобилът е бил с валидна регистрация, със автомобилна застраховка „Каско" с комбинирана застрахователна полица N:
440116031060209 към „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД с валидност от ОО.ООч на 02.11.2016 г. до 23.59 ч. на 01.11.2017 г.;
Средната пазарна стойност на аналогичен на товарен
автомобил Пежо Боксер", с ДК№ * към датата на застрахователното
събитие-10.10.2017год. е в размер на 6000лв.Средна пазарна стойност на товарен автомобил
„Пежо Боксер", с ДК№ * към датата на застрахователното събитие с
намаляване на офертната цена -10.10.2017год.
е 5 700лв.
Средна пазарна
цена на аналогичен на процесния автомобил с тежки
увреждания в целокупно състояние е 1200 лв.
Стойността,
която би била платена от оторизиран за продажба на употребявани резервни части
търговец за процесния автомобил е 756.00 лв.
Единствената резервна част от нужните за
подмяна резервни части, която се предлага като резервна част от алтернативен
производител е Стъкло подвижно предна дясна врата. Същото се предлага на цена в
размер на 48.30 лв.
Ако водачът на
товарен автомобил „Пежо Боксер", с ДК N: * не е предприел намаляване на
скоростта е възможно да допусне настъпването на произшествие между него и
престрояващия се от дясната лента тежко - товарен автомобил влекач с полуремарке, при което е възможно да настъпят по - тежки
увреждания. В Исковата молба се твърди, че водачът на товарен автомобил „Пежо
Боксер", с ДК N: * е бил в процес на изпреварване на движещият се в
дясната лента тежко - товарен автомобил, когато същият е предприел престрояване
в лявата лента. В Протокол за ПТП N: 1602877 е описано „... за да избегне
сблъсък с внезапно изпреварващ тир губи контрол В Акт N: 962761/10.10.2017 г. е описано „...за да избегне сблъсък с внезапно
изпреварващ тир губи контрол Следователно водачът на товарен автомобил „Пежо
Боксер", с ДК N: * не е имал възможност да предотврати настъпването на
произшествието.
В полза на ищеца
са ангажирани гласни доказателства, чрез показанията на св. М. Б. Г. От
показанията на свидетеля се установява следното: Спомня си за ПТП, което е
претърпял като шофьор на микробус Пежо Боксер. Това е в началото на октомври
2017г. Движи се по магистралата по посока Варна, когато в района на Игнатиево
при изпреварваща маневра от негова страна, един Тир изскача пред него на една кола разстояние и в стремежа си да
избегне челен удар от своя страна в
задната страна на Тира, той лавира между колите и избра най-добрия вариант,
който е да не удари никой, да удари само буса. Движи
се със скорост 90 – 95 км/ч. Много пъти е пътувал по този участък. Когато става
самата ситуация при положение, че няма много време да гледа уредите с колко е карал,
но някъде с около 60 км/ч. се удря. Рязко намалява скоростта, защото
разстоянието между него и Тира е прекалено малко да се отбие скоростта просто
ей така. Най-вероятно е имало някакъв спирачен път. Когато излиза от пътното
платно и влиза в канавката се удря в дърво от дясната страна, горе долу по
средата. Едно дърво ударя страничната му врата, а пънът, който е долу ударя степенката на предната дясната врата.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.405, ал.1
от КЗ, като предвидената в тази норма отговорност на застрахователя може да
бъде ангажирана при осъществяването на сложен фактически състав, който включва
следните елементи: наличие на валидно учредено застрахователно правоотношение
между страните; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в периода на
осигуреното застрахователно покритие; наличие на вреди, за които се претендира
застрахователно обезщетение, възникнали в резултат от застрахователното
събитие; изпълнение на задълженията, поети от ищеца в качеството му на
застрахован за заплащане на дължимата застрахователна премия; уведомяване на
застрахователя за настъпило застрахователно събитие и представяне на
необходимите документи за неговото установяване. При кумулативната даденост на
тези предпоставки, съгласно цитираната разпоредба в тежест на застрахователя
възниква задължение за заплащане на застрахователно обезщетение на
застрахования. Съгласно процесуалното правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК за
разпределение на доказателствената тежест, ищецът в настоящото производство, следва да докаже
при условията на пълно главно доказване елементите от визирания фактически
състав, за да установи основателността на исковата си претенция. Ответникът от
своя страна, носи тежестта за доказване на противопоставените възражения с
оглед оборване на заведения иск.
В разглеждания случай по делото не е налице спор между страните, че същите са валидно
обвързани по силата на договор за застраховка „Каско
на МПС”, съгласно застрахователна полица
№440116031060209 със срок на валидност
от 02.11.2016 г. до 01.11.2017г. за товарен автомобил „Пежо" модел
„Боксер" с peг. № * , т.е. с валидност към
датата на процесното
застрахователно събитие - 10.10.2017год. Това
обстоятелство се установява и от приетата по делото застрахователна полица.
Няма спор между страните , а и от приетия по делото
опис се установява, че твърдените увреждания са констатирани от
застрахователя по щета, образувана по процесната
застрахователна полица.
Безспорно установени от представените доказателства са
фактът на настъпване на застрахователно събитие при покрит от застрахователя
риск, както и естеството, вида и обема на подлежащите на обезщетяване вреди.
Възраженията на ответника , че настъпилото ПТП е
настъпило изцяло по вина на водача на процесния т.а.
при условията на груба небрежност се опровергават от ангажираните в хода на
производството по делото гласни доказателства и заключение на ВЛ по
САВТ.Е.Съвкупно ценени с акта за установяване на адм.нарушение
тези доказателства установяват, че водачът на процесния
автомобил не е имал възможност да предотврати настъпването на произшествието.
Липсват доказателства да е налице проявена от страна на водача на процесното МПС груба небрежност при осъщественото ПТП или
спазването на правилата за движение. Недопустимо е да се вменява на водач на
МПС да предвиди внезапното поведение на друг водач и това поведение да се вменява като груба небрежност.Подобно
предвиждане е извън пределите на дължимата грижа,доколкото се явява необичайно
явление и не предполага готовност за конкретна реакция. Това възражение на
ответника се явява и в противоречие с извънсъдебното му поведение по ликвидиране на щетата с оглед направеното
от негова страна предложение за заплащане на сумата от 3148лв. , с което
поведение фактически е признат процесния случай, като
покрит застрахователен риск.
Възражението за съпричиняване
също не се доказа в хода на производството по делото. Липсват доказателства, от
които да се изведе извод, че в следствие на предприетата маневра от страна на
водача на т.а. Пежо Боксер се е увеличил риска или вредите за застрахователя,
предвид, че не е ясно какви биха били последиците при настъпване на челния
сблъсък между двата товарни автомобили. В заключението по САВТ.Е се сочи, че
при настъпване на сблъсък между двата тежкотоварни автомобила са щели да
настъпят по – тежки увреждания. Предвид на това се извежда извод, че с
предприетата от водача маневра не само, че не са се увеличи по обхват и размер
вредите, но със същата водачът е допринесъл за настъпване на по-леки
увреждания.
Доказаните вреди на застрахованото МПС
са в причинно-следствена връзка със застрахователното събитие, представляващо
покрит риск по договора за застраховка и подлежат на обезщетяване.
Относно размера на обезщетението , съдът
намира, че следва да намерят приложения разпоредбите на чл.429,ал.1 от КЗ във вр. с чл.400,ал.1 и ал.2 от КЗ, т.е. в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент
на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увредения автомобил към датата на увреждането, като за такава се смята
стойността срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество,
т.е. обезщетението се дължи по пазарната стойност на увреденото имущество.
Същото не може да надвишава стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество чл. 386, ал. 1, чл. 388,
ал. 1 и 389, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото
в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други,
без прилагане на обезценка чл. 386, ал. 2 КЗ. В
горния смисъл са и Решение № 115/ 09.07.2009 год. по т. д. № 627/ 2008 год. на
ВКС, ІІ ТО, Решение № 79/ 02.07.2009 год. по т. д. № 156/ 2009 год. на ВКС, І
ТО, Решение № 152/ 02.02.2011 год. по т. д. № 51/
2010 год. на ВКС, І ТО.
При извършване на съпоставка между пазарната
стойност на автомобила, съгласно изготвената САТЕ, а именно – 5 700лв. и
стойността на разходите за ремонт – 10 683.58лв. се установява ,че стойността
на ремонта надвишава действителната стойност на процесния автомобил с
4
983.58лв. Това налага извод за наличие на тотална щета по см. на чл. 390, ал. 2 КЗ. В тази хипотеза
предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета на
МПС е представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията му - чл.
390, ал. 1 КЗ.
Дължимостта на застрахователното обезщетение
не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията към момент,
предхождащ съдебното решение. Изпълнението на визираното задължение от
застрахованото лице касае само въпроса за забавата на застрахователя и то при
извънсъдебно уреждане на отношенията между застрахователя и имащия право на
обезщетение. В този смисъл е и Решение № 44/ 02.06.2015 год., постановено по т.
д. № 775 по описа за 2014 год. на ВКС, І т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Когато правото да се получи застрахователно
обезщетение и размерът на последното се установяват по съдебен ред, разпоредбата
на чл. 390, ал. 1 КЗ, идентична по смисъл с тази на чл. 193, ал. 3 КЗ (отм.) не
може да намери приложение. Ирелевантно в случая е
дали собственикът на увредения автомобил ще избере възстановяване на вредите
чрез замяната на старата вещ с друга подобна, или би предпочел ремонт на
същата. Става въпрос на личен избор, който е недопустимо да бъде налаган от
застрахователя, а и няма отношение към отговорността му за вреди.
Застрахователят е ограничен единствено в обхвата на дължимото обезщетение до
реалните вреди по пазарна стойност на автомобила, съответно на ремонта му.
В случаи като настоящия, действителната вреда към
деня на настъпване на застрахователното събитие е по-малката от двете суми –
стойността на ремонта или стойността на тоталната щета. Съдебната практика
приема, че това разрешение произтича от икономическата обусловеност на
законовите разпоредби, тъй като вредите при тоталната щета са ограничени до
размер на стойността, за която може да се получи вещ от същото качество,
съответно до пазарната стойност на ремонта, ако превозното средство е било отремонтирано.
В случая се установява, че е налице тотална щета,
но доколкото стойността на ремонта надвишава пазарната стойност на автомобила,
ответникът дължи обезщетение в размер на пазарната цена за закупуването на
подобен такъв към датата на застрахователното събитие. Същата е изчислена от вещото
лице за сумата от 5 700 лева.
При определяне стойността на дължимото от
застрахователя обезщетение, следва да се вземе предвид и да се приспадне
паричната стойност, която собственикът би могъл да получи от продажбата на
претърпелия тотална щета автомобил за резервни части и за вторични
суровини. От заключението на вещото лице
се установи, че стойността на автомобила в този вид , възлиза на 1200лв. Същата
следва да се приспадне от пазарната стойност на пострадалото МПС – 5700 – 1200=
4500,00 лева. Т.е. ответното дружество
е задължено да репарира вреди на ищеца в
размер на действителната пазарна стойност от
4 500лв.Предвид на това заявеният иск в размер от 4 100лв. се
явява доказан по основание и размер и следва да се уважи.
Като законна последица от уважаване на иска следва
да се присъди законната лихва, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда- 17.12.2018год. до
окончателното изплащане на вземането.
По отношение на законната лихва в размер от 467.88лв.
за периода от 02.11.2017год.до 16.12.2018год., искът следва да се отхвърли. Към
претендирания за обезщетяване период от време,
ответникът не е изпаднал в забава , тъй като няма
прекратяване на регистрацията на бракуваното тотално повредено моторно
превозно средство , а съобразно константната съдебна практика, това е условие
за поставяне на застрахователя в забава. С оглед на това акцесорния иск за
лихва следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора подлежи на разглеждане
направеното искане от ищеца за присъждане на разноски в съответствие с
представения списък по чл. 80 ГПК, приетите по делото писмени доказателства и
степента на уважаване на исковете. От страна на процесуалния представител на
ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Предвид действителната правна и фактическа
сложност на делото, ангажираните в производството доказателства и при
съобразяване с минималния размер на възнаграждението, изчислено по реда на чл.
7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно сумата
549.75лв./при искова сума в общ размер на 4567.88лв./ съдът приема, че
възражението за прекомерност е основателно, тъй като претендираният
размер на адвокатското възнаграждение е 600 лева, а същевременно делото не се
характеризира със съществена правна и фактическа сложност. Поради това, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът редуцира същото до
размера от 550 лв.
Съобразно уважената част на иска ответникът дължи
на ищеца заплащане на разноски в размер на 792.30лв.
Предвид частичното отхвърляне на иска, ответникът
също има право на разноски, съобразно отхвърлената част от иска. В тази връзка,
по аргументите за намаляване адв.възнаграждение на
ищеца, съдът намалява и адв.възнаграждение за
ответника от 720лв. на 660лв. /същото е с ДДС/. Съобразно отхвърлената част от
иска на ответника следва да се присъдят разноски в общ размер от 85.53лв.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *, със
седалище,***, представлявано от К. Х. Ч. - ГЛАВЕН ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР, Б. А.
В., С. А. Г. Д., Е. Й. Б. да заплати на „П.И.“ ООД, ЕИК *,
представлявано от П. В. П., с адрес: ***0Б, чрез адв.
Б. ***, адрес ***, сумата от 4100лв.,
представляваща незаплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди по товарен автомобил „Пежо"
модел „Боксер" с peг. № *, собственост на ищеца,
а именно: Калник преден десен 2 степен боя, Предна врата дясна-подмяна, боя; Упл. лента предна дясна врата - подмяна; стъкло предна
дясна врата - подмяна; стъкло триъгълно предна дясна врата - подмяна, боя;
предна колона дясна - втора степен, боя; ср.колана дясна - подмяна, боя; праг
десен предна част подмяна, боя; панел стр.пр.десен - подмяна, боя; стр.товарна
врата дясна - подмяна,боя; лайсна пр. врата дясна подмяна; колона над врати -
подмяна; таван - 2степен, боя; таван кабина 2 степен, боя; основа пр.калник
десен-2 степен, боя; под купе пр.десен-3 степен, боя, настъпили в резултат на
ПТП от 10.10.2017г. при движение по автомагистрала
Хемус на 417 км преди София, около 1 км след отбивката
за с. Слънчево посока гр. Варна, дължимо във връзка със сключена застраховка „Каско+", обективирана в
застрахователна полица №440116031060209 със срок на валидност от 02.11.2016 г. до 01.11.2017г. за товарен
автомобил „Пежо" модел „Боксер" с peг. № *,ведно
със законната лихва върху присъдената
сума, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда 17.12.2018 г. до
окончателното изплащане на дължимото обезщетение, на основание чл. 405,ал.1 от КЗ.
ОТХВЪРЛЯ иска на „П.И.“ ООД, ЕИК *,
представлявано от Пламен В. Петров, с адрес: ***0Б, чрез адв.
Б. ***, адрес *** срещу „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *, със седалище,***,
представлявано от К. Х. Ч. - ГЛАВЕН ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР, Б. А. В., С. А. Г. Д.,
Е. Й. Б. , за осъждане на ответника да
заплати на ищеца, сумата 467.88лв. лихва
за забава върху сумата от 4100лв., за периода от 02.11.2017год.до
16.12.2018год., като неоснователен , на
основание чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О. з.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище,***,
представлявано от К. Х. Ч. - ГЛАВЕН ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР, Б. А. В., С. А. Г. Д.,
Е. Й. Б. да заплати на „П.И.“ ООД, ЕИК *,
представлявано от П. В. П., с адрес: ***0Б, чрез адв.
Б. ***, адрес ***.30лв.,
представляваща сторени по делото разноски, съобразно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „П.И.“ ООД, ЕИК *, представлявано от П. В.
П., с адрес: ***0Б, чрез адв. Б. ***, адрес *** да
заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *, със седалище,***,
представлявано от К. Х. Ч. - ГЛАВЕН ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР, Б. А. В., С. А. Г. Д.,
Е. Й. Б., сумата от 85.53лв., представляваща сторени по делото разноски, съобразно
отхвърлената част от иска, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/