Р Е Ш Е Н И Е № 293
гр. Видин, 06.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд,
гражданска колегия, 3- ти състав в
публично заседание на втори май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: М. Стоянова
при
секретаря П. Йорданова като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр.дело № 825 по описа
за 2017 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба от „ АР ЕНД АЙ АДВЕРТАЙЗИНГ”ЕООД - София против „ВИНТАЖ 2007“ЕООД – с.
Неговановци, обл. Видин, с която е предявен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 във вр. с
чл. 266 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Претенциите на ищеца произтичат
от възникнали облигационни отношения с ответника през 2016г. по силата на
договор за изработка на дизайн на предни
и задни етикети за бутилки вино и печата на последните, както и снабдяване с
необходимите за печата щанци и клишета.
Посочва се, че ищцовото дружество като изпълнител е изпълнило поетото по договора задължение,
като е издало и предало на ответника фактура № **********/15.07.2016г. за сума
в общ размер от 3 228.00 лева с ДДС и фактура № **********/15.08.2016г. за
сума в общ размер на 2 748.00 лева с ДДС. Тези фактури са издадени въз
основа на поръчки от ответника в периода юни – август 2016г. Посочва се също,
че параметрите на поръчките са уговаряни между страните чрез кореспонденция по
имейли, като ответникът е одобрил дизайна на етикетите и е потвърдил пускането
им за печат на 06.07.2016г. с имейл, изпратен от управителя на дружеството. На
12.07.2016г. ответникът е бил уведомен с имейл от служител на ищцовото
дружество, че процедурата по печатането е започнала. Поддържа се, че след получаване на двата
имейла ответното дружество по никакъв начин не е възразило срещу започнатото
изпълнение на поръчката, а напротив – с имейл от 12.07.2016г. е дало нова поръчка за друга
услуга по дизайн и изработка на брошура. На 15.07.2016г. на ответника по имейл
е изпратена фактура № **********/15.07.2016г. за сума в общ размер от
3 228.00 лева с ДДС за щанците и плаките за отпечатването на етикетите,
които съобразно уговорките между страните и с оглед характера на поръчката се
изготвят преди пристъпването към печат, поради което се заплащат при стартиране
на поръчката.
След отпечатването на етикетите
на 15.08.2016г. същите са изпратени по куриер на адреса на управление на
ответника, като заедно с тях е изпратена
и фактура № **********/15.08.2016г. за сума в общ размер на
2 748.00 лева с ДДС за отпечатване на етикетите. Етикетите са получени от
ответника на 16.08.2016г.
Поддържа се също, че след
получаване на поръчаните етикети, ответникът не е извършил плащане по нито една
от фактурите. Същият обещал да плати на 15.09.2016г., с което ищцовото
дружество се съгласило. След изтичане на този срок обаче ответникът е спрял да
отговаря на телефонните обаждания на ищеца и поради това на 21.09.2016г. до
него е изпратен имейл с искане за плащане на 4 бр. фактури, измежду които са и
процесните две фактури. След получаване на този имейл ответникът е заплатил две
фактури, но не и процесните. Поради
това, по реда на заповедното производство ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за дължимите суми. В законния срок обаче,
длъжникът е подал възражение против заповедта за изпълнение.
Иска се от съда да постанови
решение, с което съда да признае за установено по отношение на ответника
съществуването на вземането на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 162/2017г. по описа на РС – Видин,
представляващо 5976.00 лева – главница по фактури за извършени услуги във
връзка с дизайн и печат на етикети за бутилки вино – изготвяне на щанци,
клишета и плаки, необходими за отпечатването на етикетите и корекции по файлове
за печат, ведно със законната лихва. Претендират се разноски по делото.
Ответникът в срока за отговор е
оспорил иска като недопустим, тъй като не е посочена бройката на етикетите,
които са доставени, единичната цена, както и общата цена. Не са
индивидуализирани и другите доставки. По
същество е оспорил иска като неоснователен, като е навел възражения за лошо
изпълнение на изработката на етикетите, а именно: същите не отговарят на предложените цветове по
пантон, цвят на хартията, топлия печат, надписите са размазани и дават чувство
за евтин етикет „ евтино вино“. Посочил е също, че ответникът не бил давал
одобрение и няма потвърждение – нито устно, нито писмено. След получаване на
доставките и установяване на несъответствията ищецът веднага бил уведомен по
телефона, а по – късно и по имейл.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства, назначени и изслушани са съдебно-счетоводна и
съдебно-технически експертизи.
С оглед данните по делото, съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
От приложеното гр.д. № 162/2017г.
по описа на РС – Видин, е видно, че на 24.01.2017г. със Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, съдът е разпоредил ДЛЪЖНИКЪТ „ВИНТАЖ 2007“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с.
Неговановци, общ. Ново село, обл. Видин, представлявано от Петко И. Мичев ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТОРА „АР ЕНД АЙ АДВЕРТАЙЗИНГ”ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Изгрев, ж.к. Изток, ул. Доктор Л. Русев № 22, ет. 8, ап. 11,
представлявано от Радослава Стефанова Илчева - управител, чрез пълномощника
адв. М. Валентинова В. със съдебен адрес:*** Стамболийски № 84, ет. 10, офис
54-55 сумата в общ размер от 5976.00
лева, от които сумата от 3228.00 лева с ДДС, дължими по фактура
№ **********/15.07.2016г. и сумата от
2 748.00 лева с ДДС, дължими по фактура № **********/15.08.2016г. и законната лихва върху главниците,
считано от подаване на заявлението в съда – 20.01.2017г. до плащане на
вземането, както и разноски в размер
на 119.52 лева за платена държавна
такса и 526.99 лева - адвокатско възнаграждение.
Посочено е, че вземането
произтича от неизпълнение на
просрочените задължения по посочените фактури за извършени по поръчка на
длъжника във връзка с изработка на дизайн на предни и задни етикети и печат. В
законния месечен срок длъжникът е подал възражение против заповедта за
изпълнение.
От събраните по делото
доказателства – кореспонденции по имейл, се установява, че страните са били в търговски
отношения, като ответникът е възложил на ищеца да изработи предни и задни етикети за вино по
предварително одобрен дизайн от ответника, да ги отпечата, както да снабди с
необходимите щанци и плаки за печата на етикетите. Ищецът като изпълнител е
приел да извърши поръчката така както е уговорена между страните.
От представената кореспонденция,
е видно, че страните чрез техни представители са постигнали съгласие относно дизайна и параметрите на етикетите.
На 15.07.2016г. служител на ищеца е уведомил, ответника, че
изпраща фактурата за 100% плащане на щанците и клишетата, като е посочил, че
тази сума се заплаща при стартиране на поръчката, а останалата сума при
предаване на продукцията / л.37/. На 06.07.2016г.
ответникът е заявил, че одобрява дизайна и е дал съгласие да се пусне за печат
/ л. 31/.
От кореспонденцията, се установява, че ищецът
е уведомил ответника, че в един от кашоните с етикетите са поставени фактура и
приемо-предавателен протокол, като е помолил единия от тези екземпляри да бъде
върнат оформен.
На 21.09.2016г. служител на ищеца
е уведомил ответника, че е изтекъл едномесечния договорен срок за заплащане на
процесните фактури.
С писмо от 08.12.2016г.
ответникът е отговорил, че по отношение на процесните фактури ищецът е направил
оферта, която не е потвърдена от ответника нито устно, нито писмено и етикетите са напечатани без одобрение на
възложителя, и без предварителна работна мостра. Посочил е също, че получените етикети не отговарят
на предложените цветове по пантон, цвят
на хартията, топлия печат, част от надписите са размазани и дават чувство на
евтин етикет с евтино вино. Пуснатата в мрежата
пробна серия е върната поради посочените по – горе причини. В тази
връзка ответникът е поискал да се определи час и ден за среща с ищеца.
Разпитаните свидетели Соня
Георгиева Стоянова и М. Крилова И. – служители при ответника установяват
обстоятелства във връзка с договора за изработка.
Свидетелката Стоянова, служител в
ищцовото дружество на длъжност „графичен дизайнер“, установява, че тя е водила
комуникацията с управителя на ответното дружество или служителката И. по имейл
или лични срещи. Тази свидетелка посочва, че през 2016г. са имали две поръчки
от ответника във връзка с отпечатване на етикети за вино, като двете поръчки са
били различни с различен дизайн на етикетите, като етикетите са се различавали
по размер и по начин на изработка. Първата поръчка е била направена на
дигитална машина и размера на етикетите е бил по - голям. Втората поръчка е
била на офсетова машина, която е по - голяма и има по - добри качества, а
размера на етикета е бил намален по желание на клиента „Винтаж“.
Свидетелката посочва също, че по отношение на
първите етикети, поръчката е била потвърдена от ответника и е била изпълнена от
ищеца, етикетите са били предадени на ответника в офиса на ищеца. Не е имало
никакви възражения, фактурата е била приета и платена още на същия ден.
Свидетелката посочва, че по
отношение на втората поръчка, след като ответното дружество е потвърдило
проекта, ищцовото дружество е задвижило поръчката за изработка и след като
поръчката е станала готова, били поканени
да дойдат отново в офиса, защото такава
е практиката на ищеца да предава лично материалите, но от ответното
дружество отговорили, че са извън София, намират се в с. Неговановци, и пожелали етикетите да им
се изпратят по куриер. Ищецът ги изпратил
по куриер според уговорката, че ако има някакви корекции от тяхна страна, да се
обадят. Според свидетелката, никой не се е обадил, нито писмено, нито чрез
някакъв друг способ. След около седмица ищецът потърсил ответника, за да
разбере дали всичко е наред с пратката, последният е потвърдил, че пратката е
получена, но въпреки това, ищецът не е получил екземпляр от приемо-
предавателен протокол, нито е получил плащане по издадената фактура.
Свидетелката посочва, че при разговор с ответника, същият посочил, че причините
за това са финансови затруднения. Срокът за плащане от страна на ищеца е бил
продължен с още един месец. Ответникът е спрял да си вдига телефона, нито е отговарял
по имейл, но през м. декември 2016г. ищецът е успял да се свърже по телефона и
тогава им е било обяснено, че не са
направили плащанията, защото не са доволни от изработката на етикетите. След
това ищецът е получил писмен отговор по имейл, че ответникът не е доволен поради некачествен печат, размазване и промяна
в цветовете от тези, които са били уточнени.
Свидетелката посочва също, че етикетите са на руло. При изработката им от техен
подизпълнител не са изпращали представител, който да проверява дали етикетите
са с отклонения, защото от тиража
имат запазени мостри. Свидетелката твърди, че след отпечатване на етикетите са
развили около метър- два от всяка ролка
и са ги сравнили с мострите, но
не са установили никакви отклонения.
Свидетелката
И. – бивш служител при ответника установява, че през 2016г. са имали поръчка на
етикети при ищеца, както и поръчки за визитки
и листовки, които също са били
сбъркани. Свидетелката посочва, че първата поръчка по –големи етикети са били
поръчани за изложението и са заплатени.
След това ищецът обещал, че ще направят
по - хубави етикети със сребро и релеф. Според свидетелката дизайнът е бил
одобрен, като кореспонденцията се е
водила със свидетелката Соня Стоянова по имейл и по телефона. Ищецът е изпратил имейл с подробна фактура и от ответното дружество са установили, че
сумата е много голяма. Тогава свидетелката
И. се е обадила по телефона на свидетелката
Стоянова и й казала, че не иска да се печатат етикетите, защото са много скъпи, но въпреки това са
получили етикети от курирерска фирма „Еконт”. Според тази свидетелка,
ответникът веднага е уведомил ищеца, че етикетите не са изпълнени правилно. В
кашоните е имало етикети, които са били
бледи, хартията не е била същата, която са избрали, както и цвета не е бил същия. Свидетелката
посочва също, че служителката Соня Стоянова
й казала, че ще говорят с печатницата да
изпълнят поръчката както трябва, но след това се обадили сумата по
фактурата да се плати. Според свидетелката И. несъответствието е установено,
както когато са отворили кашона, така и
когато е започнало лепенето на етикетите, те се размазвали, но машината не можела
да бъде спряна, защото била с програматор.
Съдът
дава вяра на свидетелските показания, доколкото същите не противоречат на
останалите по делото доказателства.
Вещото лице по назначената и
приета по делото ССчЕ е дало заключение, че процесните фактури са осчетоводени
при ищеца, а при ответника е осчетоводена фактура № 944/15.07.2016г. като е
включена в дневника за покупки и СД по ДДС за м. 07.2016г., а фактура №
953/15.08.2016г. не е осчетоводена в счетоводството на ответника и не е
отразена в дневниците за покупки и СД по ДДС.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице като компетентно и обективно изготвено.
Вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза след преглед на материалите по делото,
запознаване с файловете при ищеца и запознаване с етикетите при ответника, и
след представяне на нагледен материал в съдебно заседание, е посочило в
заключението си, че на етап
идеен проект мострата е одобрена и от
двете страни, съгласно файловете. Изпълнението
в печатницата на процесните етикети обаче не е съгласно мострата. Част
от етикетите са с недобро покритие и не са лъскави, с частични петна са. Според вещото лице, това се дължи на технологията при офсетов
печат. Вещото лице е посочило също, че етикетите са на ролки в кашони, както и
че нито ищеца, нито ответника имат
сертификат на етикета, което означава, че при наличие на несъответстващ етикет,
това означава, че цялата партида / ролка/ е несъответстваща, защото партидата
се идентифицира с ролката.
В
допълнителното заключение от 12.02.2018г. , вещото лице след преглед на
залепените върху бутилки вино етикети и след преглед на ролките с етикети,
които се намират при ответника, е дало заключение, че като дизайн етикетите
отговарят на електронните писма на ищеца от 04.07.2016г. и 14.07.2016г., но за
много от етикетите, намиращи се в ролките има несъответствия. По цвят на печата
– основен 489И и 559И, част от етикетите са по-бледи, с не така наситен цвят,
който е одобрен и с неясно изразено преге, недостатъчна наситеност на топлия
цвят сребро, частична или пълна липса на лак, които да създават фон,
изпъкналост и блясък на надписа, с цел визия и стил на етикета. Процеса на
лепене на етикетите е автоматизиран и персонала не може да влияе. В с.з. вещото лице посочва, че повече от 20% от етикетите не съответстват
на изпълнението.
Съдът
дава вяра на заключенията на вещото лице като обективни и компетентно
изготвени.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Предявеният
иск с правно основание чл.422 от ГПК има за предмет установяване на вземане на
ищеца, за което е била издадена заповед изпълнение. Съгласно общото правило на
чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи основанието, от което
произтича вземането му. В тежест на ответника е да установи фактите, на които
основава своите възражения срещу вземането.
Съгласно
разпоредбата на чл.258 от Закона за задълженията и договорите, с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна,
а последната - да заплати
възнаграждение. Съобразно правната характеристика на договора за изработка,
същият е неформален, консенсуален, двустранен и възмезден.
Не се
спори между страните по делото, че същите са поддържали търговски
взаимоотношения, което се установява и от представените по делото кореспонденции
по имейл и фактури. Не е спорно, че ответното дружество е възложило на
ищеца изработването на
предни и задни етикети за вино по предварително одобрен дизайн от
ответника, отпечатването им, както и снабдяването с необходимите щанци и плаки
за печата на етикетите. Ищецът като изпълнител е приел да извърши поръчката
така, както е уговорена между страните.
Установяването на изпълнената и
приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства. Едно от
основните задължения на поръчващия /възложителя/ е да приеме извършената
съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и
да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за
такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или се появят по-късно.
В
конкретния случай, безспорно се установи, както от представената кореспонденция, така
и от свидетелските показания и заключенията по назначената СТЕ, че страните
чрез техни представители са постигнали съгласие относно дизайна и параметрите на етикетите, които ще бъдат
изработени. В тази връзка, съдът не споделя твърденията на ответника, че не е
одобрявал по никакъв начин и не е давал съгласие за печатането на етикетите. За
тази част от поръчката / щанца за етикети – предни и задни, плаки – 3 вида лица
по 3 цвята и 3 вида гръб по 2 цвята, клишета за топъл печат и частичен лак/,
ищцовото дружество е издало фактура №
**********/15.07.2016г. на стойност 3228.00 лева с ДДС, която както се установи
от приетата по делото ССчЕ, е осчетоводена от ответника като е включена в
дневника за покупки и СД по ДДС за м. 07.2016г. и ответникът е ползвал данъчен
кредит. Съгласно постановената от ВКС практика по чл. 290 ГПК - решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д.№
593/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение №
23 от 07.02.2011 г. по т.д.№ 588/2010 г. на
ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 211 от 30.01.2012 г. по т.д.№ 1120/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 252 от 01.01.2013 г.
по т.д.№ 1067/2011 г. на ВКС, ІІ ТО,
решение № 71 от 08.09.2014 г. по т.д.№ 1598/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 228/07.01.2015 г. по т.д.№ 3597/2013
г. на ВКС, І ТО, осчетоводяването на фактурата от ответното дружество,
включването й в дневника за покупки по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея, представлява недвусмислено извънсъдебно
признание на длъжника за съществуване на отразеното в съдържанието й задължение. Поради това, съдът приема
исковата претенция за сумата от 3228.00 лева с ДДС за основателна. Още повече,
че ответникът, видно от електронно писмо от 08.12.2016г. е ползвал проекта на
ищеца при печатане на други етикети.
В частта на печата на етикетите е
издадена фактура №
**********/15.08.2016г. на обща стойност 2748.00 лева с ДДС / за печат на
предни етикети 3 вида по 5000бр. , печат на задни етикети 3 вида по 2000 бр.,
извършавне на експресни корекции на файлове за печат към външна печатница/,
която както се установи от ССчЕ, е осчетоводена при ищеца, но не е осчетоводена
при ответника и не е включена в дневника за покупки.
Спорът е налице ли е качествено
изпълнение на поръчката в частта на отпечатването на етикетите.
От заключенията на вещото лице по
приетите по делото СТЕ безспорно се установи, че при отпечатването на
процесните етикети са констатирани несъответствия в изпълнението, изразяващи се
в по-блед цвят, а не така наситен
цвят, който е одобрен, с неясно изразено
преге, недостатъчна наситеност на топлия цвят сребро, частична или пълна липса
на лак, които да създават фон, изпъкналост и блясък на надписа. Установи се, че
етикетите са отпечатани на ролки, с оглед вида на машината за лепене на етикети
при ответника, като е безспорно, че процеса на лепене е автоматизиран и
човешкия фактор не може да влияе при залепването на етикетите върху бутилките
вино, т.е. няма как при залепването несъответстващите етикети да бъдат отделяни от съответстващите. Поради
това, настоящият съдебен състав приема, че
от страна на ищцовото дружество е налице некачествено изпълнение в
частта на печат на поръчаните от ответника етикети по предварително одобрения
дизайн. Несъответствието при отпечатаните етикети, съгласно СТЕ е
повече от 20% и настоящият състав
приема, че същите са негодни за употреба според предназначението им, тъй
като при установената автоматизирана
технология на залепването, това означава, че повече от 20% от продукцията на
ответното дружество също ще е с отклонения. Още повече, че вещото лице по
приетата по делото основна СТЕ е
посочило, че нито ищеца, нито
ответника имат сертификат на етикета, което означава, че при наличие на
несъответстващ етикет, цялата партида / ролка/ е несъответстваща, защото
партидата се идентифицира с ролката.
Съдът
приема, че ответникът своевременно е уведомил ищеца за недостатъците по
електронен път с писмо от 08.12.2016г., тъй като същите са от такова естество,
че не биха могли да се открият при обикновен преглед. Касае се за ролки с
етикети, чиито отклонения от поръчката биха могли да се установят при започнал
процес на залепване. От
посоченото по-горе писмо, се установява, че ответникът е изразил и готовност за
среща с ищеца във връзка с констатираните недостатъци, съгласно чл. 265, ал. 1
от ЗЗД. По делото не се събраха доказателства, ищецът да е проявил готовност за
такава в отговор на писмото на ответника. Поради това, съдът приема, че
исковата претенция в частта на фактура № **********/15.08.2016г. на обща стойност 2748.00 лева с
ДДС / за печат на предни етикети 3 вида по 5000бр., печат на задни етикети 3
вида по 2000 бр., извършавне на експресни корекции на файлове за печат към
външна печатница/, като неоснователна, ще следва да се отхвърли.
По разноските.
С оглед изхода на делото, ищецът
има право на разноски съобразно уважената част от иска. На ищеца ще следва да се
присъдят разноски в заповедното производство за платена държавна такса в размер
на 64.56 лева и за адвокатско
възнаграждение в размер на 284.66 лева.
В исковото производство ищецът е
представил списък на разноските в общ размер от 2166.30 лева. Ответникът е
направил възражение за прекомерност на разноските на ищеца. Съдът намира
възражението за частично основателно по отношение на претендираните разноски за
разходи за явяване на процесуален представител на ищеца по делото в размер на
890.39 лева, както и за разходи за куриерска услуга за обратно доставяне на
екземпляр от искова молба в размер на 5.13 лева. Съдът счита, че ищецът
неоснователно претендира тези разходи от ответника, тъй като същите стоят на неговата воля дали да ги стори или не. Ответникът ще следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото производство съобразно
уважената част от иска в общ размер от 686.43 лева.
Ответникът също има право на
разноски съобразно отхвърлената част от иска. От представения договор за правна
защита и съдействие на л. 56 от делото, се установява, че ответникът е договорил адвокатско възнаграждение в
размер на 400.00 лева, но липсва отбелязване това възнаграждение да е платено.
Поради това, на ответното дружество ще следва да се присъдят разноски за вещо
лице в размер на 35.41 лева съобразно отхвърлената част от иска.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „ВИНТАЖ 2007“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с.
Неговановци, общ. Ново село, обл. Видин, представлявано от Петко И. Мичев съществуването на вземането на „АР ЕНД АЙ
АДВЕРТАЙЗИНГ”ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ж.к. Изток, ул. Доктор
Л. Русев № 22, ет. 8, ап. 11, представлявано от Радослава Стефанова Илчева - управител
за сумата от 3228.00 лева с ДДС по фактура
№ **********/15.07.2016г., ведно със законната лихва, считано от 20.01.2017г.
до окончателното плащане по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 162/2017г. по описа на РС – Видин, като претенцията над тази сума до
претендираната такава в размер на 2748.00 лева с ДДС по фактура № **********/15.08.2016г. – ОТХВЪРЛЯ като неоснователна.
ОСЪЖДА „ВИНТАЖ 2007“ ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: с. Неговановци, общ. Ново село,
обл. Видин, представлявано от Петко И. Мичев да заплати на „АР ЕНД АЙ
АДВЕРТАЙЗИНГ”ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ж.к. Изток, ул. Доктор
Л. Русев № 22, ет. 8, ап. 11, представлявано от Радослава Стефанова Илчева -
управител разноски в заповедното производство в общ размер от 349.22 лева и
разноски в исковото производство в общ размер от 686.43 лева.
ОСЪЖДА „АР ЕНД АЙ АДВЕРТАЙЗИНГ”ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ж.к.
Изток, ул. Доктор Л. Русев № 22, ет. 8, ап. 11, представлявано от Радослава
Стефанова Илчева - управител да заплати на „ВИНТАЖ 2007“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: с. Неговановци, общ. Ново село, обл. Видин, представлявано от
Петко И. Мичев разноски в исковото производство в размер на 35.41 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Видин в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: