Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 19.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
***, V гр.състав, в публично съдебно заседание на 19.01.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при
участието на секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия
Видолова гр.д.№ 2496 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен иск с
правно основание чл. 439 от ГПК.
Постъпила е искова молба от Р.А.Й. ***, против ***, ***със
седалище ***, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
следните вземания: главница в размер на ***, законна лихва върху главницата от ***до
окончателното и изплащане, ***- лихва за забава за периода от ***и съдебни
разноски - ***, присъдени със ***за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д.№ ***на ***. Заявява изтекла
погасителна давност за вземането както преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, така и в съдебно заседание сочи последващи
изпълнителни действия по изп.д. *** и твърди изтекла давност след издаване на
ЗИ.
Ответникът ***, ***, преобразуван от първоначалния кредитор ***, ***,
оспорва иска като недопустим, респективно неоснователен, заявява, че чл. 439 от ГПК дава възможност на длъжника да оспори вземането, позовавайки се на факти,
настъпили след влизане в сила на заповедта и фактите преди този момент са
преклудирани чрез влизането й в сила. Счита, че искът е неоснователен т.к.
давностния срок многократно е бил прекъсван с негови действия. Моли съда да
отхвърли иска, претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните в хода
на производството писмени доказателства, и обсъди доводите на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ***, на ******, е
подал в качеството на кредитор заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК против ищеца в настоящето производство Р.А.Й., и по
делото е издадена Заповед за изпълнение ***за процесните суми, въведени в
исковата молба по настоящето дело. Заповедта е връчена на ищцата на ***и
съгласно редакцията на чл. 414 ал. 2 от ГПК към този момент, същата е влязла в
сила на ***доколкото длъжникът не е възразил в двуседмичен срок. На ***е
издаден изпълнителен лист, получен от кредитора на ***С молба от ***кредиторът
е подал молба за образуване на изпълнително дело при ***, по която е образувано
изп.дело ***. С молбата, ответникът, в качеството му на взискател е поискал
проверка на имуществото на длъжника и налагането на възбрана, на запор на
трудово възнаграждение, на запор при наличие на банкови сметки, възложил е на
ЧСИ действията по чл. 18 от ЗЧСИ. На ***е
изпратено запорно съобщение до ***върху всички сметки на длъжника в тази банка,
като сметката е блокирана, видно от отговора на ***на ***На ***ЧСИ е изпратил
запорно съобщение до работодателя на длъжника ***за запор на трудовото
възнаграждение на длъжника/на което е отговорено на ***както и на същата дата е
изпратил уведомление за наложен запор до ***, на МПС с рег. ***, който е
потвърден на ***ПДИ до длъжника е връчена на ***На ***взискателят е подал молба
по изпълнителното дело с искане за извършване на изброени изпълнителни
действия.
На ***длъжникът е подал в СРС
настоящия иск за установяване недължимост на вземането поради погасяването му
по давност.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достига до следните правни изводи: Предявеният в настоящото производство
отрицателен установителен иск може да бъде разглеждан единствено на посоченото
в него основание – чл. 439 от ГПК – изтекла погасителна давност след приключване
на съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълнителното
основание. В случая такова производство, в което да е налице съдебно дирене не
е провеждано, поради липсата на възражение от страна на длъжника по издадената Заповед
за изпълнение, и тази заповед е влязла в сила. Същата има характер на влязло в
сила решение и възможността да бъде разгледан въпроса за изтичане на давностен
срок за вземането преди подаване на заявлението за издаването на ЗИ, е
преклудирана. От датата на влизането в
сила на Заповедта за изпълнение - ***е започнала да тече погасителна
давност, която съгласно чл. 117 ал. 2 от ЗЗД е петгодишна, различна е от
давността по чл. 111 от ЗЗД /кратката тригодишна погасителна давност/,
доколкото съдебната практика приравнява последиците на влязлата в сила ЗИ на
последиците на влязло в сила съдебно решение. Тази погасителна давност не е
изтекла към датата на подаване на исковата молба - ***като от този
момент давността е спряла да тече на осн. чл. 115 ал. 1 б. ж от ЗЗД.
Междувременно обаче давността е била прекъсвана със започване на изпълнителния
процес по изп.д. № *** - на ***по което в молбата за образуване на
изпълнително производство е налице искане за извършване на конкретни
изпълнителни действия - налагане на възбрана, запор на трудово възнаграждение,
запор при наличие на банкови сметки, възлагане на ЧСИ на действията по чл. 18 от ЗЧСИ. Следващо прекъсване е имало на ***– предприемането на действието
запор на банкова сметка. *** – налагане на запор на трудово възнаграждение и
запор на движима вещ, а впоследствие и на ***- с молбата на взискателя
до ЧСИ, с която е поискано отново извършване на конкретни изпълнителни действия
– запори, опис на движими вещи, възбрана на наследено имущество. Към настоящия
момент изпълнителното производство е висящо и не е перемирано. Преценката на
съда относно прекъсване на давността е обвързана от задължителното тълкуване,
дадено в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, касаещо именно приложението
на института на давността в изпълнителния процес. Прието е с него, че давността
се прекъсва при образуването на изп. дело, когато е поискано приложение на
определен изпълнителен способ /както е в случая/, на основание чл. 116, б.
"в" ЗЗД, и многократно - с предприемане на всеки отделен изпълнителен
способ, независимо дали изпълнителното действие е предприето по молба на
взискателя или служебно по инициатива на съдебния изпълнител /когато, както в
случая, е налице възлагане по чл. 18 ЗЧСИ/. Следователно, давността се прекъсва
не с факта на самото образуване и съществуване на изпълнителното производство,
а с извършените по него принудителни действия и отправянето на искания за
такива. Като действия по изпълнението, водещи до прекъсване на давността са
изброени неизчерпателно - запор, възбрана, присъединяване на кредитор,
възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и
оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, като
нямат характер на такива - образуване на изп. дело, изпращане и връчване на
ПДИ, проучване имуществото на длъжника, изготвяне на справки, набавяне с
документи, извършване на разпределение, назначаване на експертизи и др. Наред с
това, в рамките на изпълнителното производство давността не спира да тече, тъй
като изпълнителното дело е било образувано при действието на постановеното
преди неговото образуване ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Още веднъж следва да се посочи, че давностния срок,
при който вземанията могат да се погасят в случая, е 5 годишен за всички
вземания по издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, независимо дали
той е за главница или за лихви, т.к. съгл. чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, ако вземането
е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Следва да се отчете, че в случая се касае за вземания по влязла в сила Заповед
за изпълнение, която новия ГПК /в сила от 01.03.2008г./, приравнява на влязло в
сила съдебно решение и не допуска пререшаване на спора по исков път.
Многобройна е съдебната практика, която, базирайки се на отменения ГПК, сочи,
че правните последици на акт по чл. 242 от ГПК (отм.) не се приравняват на
съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата
давност по чл. 117 ал. 1 ЗЗД съвпада с
давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, и
разпоредбата на чл. 117 ал. 2 ЗЗД не
намира приложение. При това положение се приема, че вземанията за лихви се
погасяват с краткия погасителен срок по чл. 111 б. в от ЗЗД. В случая обаче,
съдът намира, че тази практика е неприложима, т.к. не се касае за издаден по
стария ред изпълнителен лист, а за изпълнителен лист по акт, приравнен от сега
действащия ГПК на съдебно решение, и че за всички вземания по този изпълнителен
лист давността е петгодишна по правилото на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД.
С оглед на всичко дотук изложено, съдът намира, че
предявеният отрицателен установителен иск за погасяване на задължения по
давност се явява изцяло неоснователен, и като такъв следва да се отхвърли.
Периодът от влизане в сила на заповедта до подаване на настоящата искова молба
е по-кратък от 5 години, и дори кредиторът да не е предприел никакви действия
до подаване на исковата молба от длъжника, давностния срок не е бил изтекъл.
Следва да се отбележи обаче и следното - в гражданското право настъпването на
погасителна давност е правна последица на бездействието на кредитора по
отношение на вземането му, което в случая не е налице, видно от развилите се
заповедно и изпълнително производство. В кредиторът е положил усилия и
предприел действия за прекъсване на давността на вземането, и бездействието на
длъжника не може да бъде основание той да се освободи от задълженията си,
сочейки дълъг период на собственото си бездействие за заплащане на задължения спрямо
кредитора.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал. 3 и
8 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника
направените от него деловодни разноски, в определен от съда размер на 100лв. -
юрисконсултско възнаграждение, поради ниската фактическа и правна сложност на
делото и провеждането му в едно открито съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Р.А.Й., ЕГН ********** ***, съд. адрес:***. В.К., иск с
правно основание чл. 439 от ГПК, за признаване на установено, че Р.А.Й. не
дължи на ***, ***, със седалище:***, ответника следните вземания: главница в
размер на ***, законна лихва върху главницата от ***до окончателното и
изплащане, ***- лихва за забава за периода от ***и съдебни разноски - ***,
присъдени със ***за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д.№ ***на ПлРС и по издаден изпълнителен лист,
по който е висящо изп.дело *** на ***, поради изтекла погасителна давност на
задължението, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 и 8 от ГПК, Р.А.Й., ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***,
деловодни разноски в размер на 100.00лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: