№ 7
гр. Кнежа , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Мая П. Кончарска
като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Административно
наказателно дело № 20211430200007 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление /НП/ № 59 от 31.12.2020 год. на Кмета на
Община Кн., на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 47, ал.2 от Наредба № 1 за
поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общинското
имущество в Община Кн. на К. Р. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Кн., ул. „К.“ № ***, е наложено административно наказание Глоба в размер
на 1 500 лв. за нарушение по чл. 13, ал.2 от Наредба № 1, приета от ОбС –
Кн..
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят К.К., които моли съда да го отмени поради нарушения на
процесуалния закон и с доводи, че не е извършил описаното в него
нарушение. Алтернативно, моли да бъде намален размера на наложената му
глоба.
Жалбоподателят – редовно призован, в съдебното заседание се явява
лично и с адв. Симеон Шарабански от ПлАК, с представено по делото
пълномощно. Жалбоподателят дава обяснения по случая. Процесуалният
представител поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното НП поради
допуснати процесуални нарушения при издаването му. В условия на
1
евентуалност – съдът да намали размера на наложената глоба. Претендира
деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – редовно призован, в о.с.з. се представлява от
юрк. Светослава Узунова, с представено по делото пълномощно.
Пълномощникът оспорва жалбата и моли атакуваното НП да бъде
потвърдено. Претендира разноски по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства – гласни и
писмени, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от
ЗАНН от надлежно легитимиран субект, чрез административнонаказващия
орган, който е издал атакуваното НП, поради което същата се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА.
На 13.12.2020 год. в гр. Кн. служители при РУ Кн. – свидетелите М. П.
М. и А. П. Г., изпълнявали служебните си задължения в централната градска
част. При обход по ул. „М. Б.“ установили паркиран пред хотел „Филис“ лек
автомобил Фолксваген „Голф“. В тази й част улицата била обозначена като
пешеходна зона, съобразно разпоредбите на Наредба № 1 на ОбС – Кн..
Полицейските служители установили, че жалбоподателят К.К. е паркирал
автомобила пред входа на хотела. В хода на проверката жалбоподателят не
представил разрешение, даващо му право да се движи или паркира в
обозначената като пешеходна зона част от ул. „М. Б.“. Контролните органи не
констатирали същият да извършва в момента товаро-разтоварна дейност. На
място мл. ПИ М.М., в присъствието на св. А.Г., съставил на жалб. К.К. акт за
установяване на административно нарушение (бл. № 917531) за това, че на
13.12.2020 год. около 15:20 часа в гр. Кн. на ул. „М. Б.“ № *** пред хотел
„Филиз“ е паркирал л.а. Фолксваген Голф (сив мет.) с рег.№ ******** на
същата улица, която е обозначена за пешеходна зона, без надлежно
разрешение. Нарушението било квалифицирано по чл. 13, ал.2 от Наредба №
1 на ОбС – Кн..
Актът бил предявен на жалбоподателя и същият го подписал със
2
следното възражение „разтоварвах стока“. Получил е препис от АУАН.
Жалбоподателят не се е възползвал от правото по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН от кмета на Община Кн. било
издадено НП № 59 от 31.12.2020 год., с което на К. Р. К. е наложена Глоба в
размер на 1 500 лв., за това, че: на 13.12.2020 год. около 15:20 часа в гр. Кн. на
ул. „М. Б.“ № ***, пред хотел „Филис“, е паркирал л.а. Фолксваген Голф (сив
металик) с рег.№ ******** на същата улица, която е обозначена за пешеходна
зона, без надлежно разрешение, с което е нарушил чл. 13, ал.2 от Наредба №
1, съгласно която ЗАБРАНЯВА СЕ паркирането на необозначените за целта
места на МПС и превозни средства с животинска тяга на пешеходната зона по
ул. „М. Б.“ в гр. Кн., както и по пешеходните пътеки на територията на
Общината.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган въз основа на АУАН, съставен от оправомощено лице съгл.
разпоредбата на чл. 47, ал.1 от Наредба № 1 на ОбС – Кн..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен
начин от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите
М.М. и А.Г., и обясненията на жалбоподателя К.К., дадени в съдебно
заседание, които настоящият съдебен състав кредитира изцяло с оглед
тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и
съответствие с приложените по делото писмени доказателства.
Безспорно установено по делото е, че на посочените в АУАН и в НП дата
и място – 13.12.2020 год. в гр. Кн., жалб. К.К. е паркирал МПС – л.а.
Фолксваген Голф с рег.№ ЕН **** КС, пред х-л Филис на пешеходната зона
по ул. „М. Б.“ в нарушение на чл. 13, ал.2 от Наредба № 1, приета от ОбС –
Кн. – „ЗАБРАНЯВА СЕ паркирането на необозначените за целта места на
МПС и превозни средства с животинска тяга на пешеходната зона по ул. М. Б.
в гр. Кн., както и по пешеходните пътеки на територията на Общината“.
Въз основа на описаната по-горе и възприета фактическа обстановка
съдът от правна страна намира, че от обективна и субективна страна е
осъществен състава на административно нарушение, визирано в
горепосочената разпоредба. Жалбоподателят е направил възражение при
3
запознаване и подписване на акта за установяването му, но не сочи
доказателства, които да ги опровергават. По същество не отрича, че е
паркирал превозното средство пред хотел „Филис“ на ул. „М. Б.“, в частта й
обозначена като пешеходна зона, без да е имал надлежно разрешително за
това и без да е бил регистриран като живущ на адреса (на който е регистриран
х-л „Филис“) в момента на проверката.
При така приетото за установено от фактическа страна, законосъобразно
и обосновано наказващият орган е приел, че жалбоподателят е осъществил
състава на това административно нарушение.
Наложената на жалб. К.К. санкция за административно нарушение по чл.
13, ал.2 от Наредба № 1 е глоба в размер от 1 500 лв. Съгласно Приложение
№ 1 към Наредбата, за нарушенията по чл. 13 е предвидена глоба в размер от
20 до 1 500 лв. Следователно наказващият орган правилно е приложил
санкцията по чл. 13, но не е съобразил разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН,
според която наказанието съответства на извършеното нарушение и неговите
последици, но също и на личността на извършителя, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както
и имотното състояние на нарушителя. Определянето на наказание в
максимален размер – 1 500 лв., визиран в Приложение № 1 към Наредбата, се
явява несъразмерно и несъответстващо на тежестта на извършеното
нарушение. По делото не са налице данни жалбоподателят да е санкциониран
за друго такова нарушение, поради което процесното се явява първо по ред.
Това обстоятелство се явява смекчаващо по смисъла на чл. 27 от ЗАНН.
Предвид последното и с оглед обстоятелствата, че същият е управител на х-л
Филис и живее на адреса, обжалваното НП следва да бъде изменено и
определена глоба в размер на 20 лв.
Само за пълнота следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав не
споделя възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност и
необоснованост на издаденото НП, по следните съображения:
На първо място, с оглед предвиденото с Наредба № 9 на ОбС – Кн.
изключение за собственици на имоти, чийто автомобили се пропускат в
пешеходната зона, следва да се отбележи, че по делото няма доказателства, а
и не се твърди жалб. К.К. да е собственик на х-л „Филис“. Дори напротив,
4
същият сочи, че хотелът е собственост на неговия баща. Отделно от това,
видно от представените доказателствата, жалб. К. се е регистрирал с настоящ
адрес на ул. М. Б.“ № *** от дата 16.12.2020 год., т.е. 2 дни след датата на
извършване на деянието. Следователно жалбоподателят не попада в кръга на
правоимащите лица, ползващи се от привилегията на чл. 23, ал.9 от Наредба
№ 9.
На следващо място, обстоятелството, че процесният АУАН е регистриран
с № 25/ 04.12.2020 год. по описа на РУ – Кн. не променя факта, че актът е бил
съставен на 13.12.2020 год. в присъствието на жалб. К.К. за извършено от
него на с. дата нарушение по чл. 13, ал.2 от Наредба № 1 на ОбС – Кн..
Именно този АУАН е бил предявен и връчен на жалбоподателя, и е послужил
за издаване на обжалваното НП.
Следва да се отбележи още, че съдът не констатира противоречие в
разпоредбите на чл. 13, ал.2 от Наредба № 1 на ОбС – Кн. и чл. 183, ал.2, т.1
от ЗДвП. Касае се за различни нарушения. В първия случай – за нарушение,
касаещо неспазване на обществения ред на територията на Общината, а във
втория – за административно нарушение, свързано с нарушаване на правилата
за движението по пътищата, в частност неправилно престрояване или
неправилно паркиране, каквито в конкретния казус наказващият орган не е
констатирал и не се твърди жалбоподателят да е извършвал.
Извършеното от жалбоподателя нарушение не представлява „маловажен
случай“ на административно нарушение, обстоятелство, което подлежи на
задължителна преценка от АНО, респ. от съда при осъществявания контрол за
законосъобразност. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл. 93,
т.9 от НК, за да се определи един случай като маловажен се взема предвид
липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или по-
ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В конкретния случай,
съдът не намира основания за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН,
доколкото извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от
този вид. Предмет на нарушението по чл. 13, ал.2 от Наредба № 1 е паркиране
на МПС на пешеходната зона на ул. „М. Б.“ в гр. Кн., без надлежно
разрешение. Това е и обикновения, типичен случай на административно
5
нарушение от този вид, свързан с нарушаване на правилата относими за
пешеходните зони на територията на Община Кн.. Преценката за приложение
на чл. 28 ЗАНН би могла да окаже влияние върху индивидуализацията на
налаганото наказание и в конкретния случай, предвид факта, че нарушението
е извършено за първи път, обуславя налагането на минимален размер на
санкция от 20 лв.
Всичко изложено по-горе, съдът намира, че не е довело до накърняване
правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице и не е основание за отмяна на оспореното наказателно
постановление, но същото следва да бъде изменено досежно наложеното
административно наказание, като бъде намален размера на Глобата от 1 500
на 20 лева.
По разноските:
И двете страни в настоящото производство претендират разноски по
делото.
Съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски.
Въпроса за възлагането на разноските в административно-наказателния
процес е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК, което
изключва приложението на принципа на чл. 189, ал.3 от НПК.
В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който
е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на разноски по ал.1
и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването
или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички
направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за
един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал.2 от Закона за
6
адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за
отмяна на административен акт е частично уважено и частично
отхвърлено. По този въпрос съгласно препращащата норма на чл. 144 АПК
приложение намират общите правила на чл. 78 от ГПК, в който е проведен
принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от искането.
При приложение на този принцип и двете страни в настоящото
производство биха имали право на разноски по съразмерност,
пропорционално на уважената/отхвърлената чат от жалбата.
Административнонаказващият орган е представляван от юрисконсулт
поради което и по аргумент от чл. 63, ал.5 ЗАНН разноските се определят по
реда на чл. 27е от НЗПП, съгласно който възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80
до 120 лв. Делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради
което съдът определя възнаграждение на юрисконсулта в размер на 80 лв.
Жалбоподателят е доказал заплащане на 300 лева за адвокатски
хонорар. По съразмерност на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК,
във вр. с чл. 78, ал.1 ГПК следва да му се присъдят 296 лв.
На въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 59 от 31.12.2020
год. на Кмета на Община Кн., с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 47,
ал.2 от Наредба № 1 на ОбС – Кн. на К. Р. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Кн., ул. „К.“ № ***, е наложено административно наказание Глоба
в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева, като НАМАЛЯВА размера на
наложеното административно наказание Глоба от 1 500 лв. на 20 (двадесет)
лева.
7
ОСЪЖДА ОБЩИНА Кн., представлявана от И. Пл. Л. – кмет, да
заплати на К. Р. К. с ЕГН ********** от гр. Кн. сумата от 296 (двеста
деветдесет и шест) лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА К. Р. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Кн., ул. „М. Б.“
№ ***, да заплати на ОБЩИНА Кн., представлявана от кмета И. Л., сумата
от 80 (осемдесет) лева – разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Пл., по реда на Гл. 12 от АПК, в 14-дневен срок от деня на
получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кн.: _______________________
8