№ 161
гр. Свиленград, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20215620200911 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 113-2021 от
29.10.2021 година на Директора на Областна дирекция по безопасност на
храните (ОБДХ) - Хасково, с което на „ВАЛ 70”ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ************, представлявано от
управителя *********** с ЕГН ********** за нарушение на чл.2 от Наредба
№1 от 26.01.2016г. за хигиената на храната във връзка с чл.4,параграф
3,букви В и Г във вр.с параграф 5 на глава 9 от приложение 2 във вр.с
чл.1,парграф 1,буква В от Регламент /ЕО/ №852/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 29.04.2004г. относно хигиената на храните е
наложено на основание чл.131,ал.2 вр с ал.1,т.7 от Закона за храните/ЗХ/ във
вр. с парграф 8,ал.3 вр с ал.1 от преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/
на ЗХ административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в
размер на 4000 лв.
Недоволен от така издаденото НП е останал ЮЛ ,който в предвидения за това
срок обжалва същото с доводи за допуснати процесуални нарушения,както
на материалния закон,така и за допуснати процесуални нарушения при
съставянето на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН)
1
и при издаване на НП ,без да се визират конкретни такива ,а се излага
общи.Твърди се,че нарушението било неясно и непълно и в тази връзка
създавало неяснота относно нарушението в което бил обвинен
жалбоподателя.Отделно от това се оспорва извършеното нарушение.
В съдебната фаза, редовно призовано, дружеството-жалбоподател не изпраща
представител.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
Директорът на ОБДХ - Хасково, редовно призовани, изпращат
представител-Старши юрисконсулт Цвета Черкезова ,която оспорва
жалбата,счита обжалваното НП за правилно и законосъобразно , поради
което моли същото да бъде потвърдено изцяло. В съдебната фаза ангажира
писмени и гласни доказателства.
Претендира присъждане на направените по делото разноски,за което
представя списък.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, редовно
призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не
взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 22.07.2021 година била извършена проверка на обект „Магазин за
хранителни стоки“ с рег.№*********, находящ се в гр.Свиленград,ул.Яна
войвода №8 ,стопанисван от фирмата жалбоподател от служителите на ОДБХ
- Хасково - свидетелите д-р Св. Ат. М. и д-р М. Д. Х..
На място в присъствието на управителя на дружеството жалбоподател- в
обекта , свидетелите установили, че дружеството жалбоподателя в случая
бизнес оператор на храни,съхранява в стопанисвания обект на
храни,предназначение за продажба на краен потребител,в нарушение на
изискванията ,условията и информацията на температурен режим,посочени
върху етикетите на производителя-при неподходящи условия и прекъсване на
хладилната верига.
При проверката се констатирало от проверяващите,че 4броя кофи краве
саламурено сирене се съхранявали в складово помещение при
2
неконтролирана температура /около +25градуса/,вместо при указаната от
производителя температура от +2градуса до +5градуса. Констатирали
още,че се съхранява краве масло в хладилно съоражение/фризер/ с
температура от -18градуса, при указана върху етикета температура от
+5градуса.
Констатирали се още допуснати нарушения в проверявания обект.
Във връзка с така консатитраните нарушения бил съставен Констативен
протокол от 22.07.2021г.,който бил подписан от двамата свидетели и от
управителя на дружеството.
В следствие на извършената проверка на същата дата-22.07.2021г и
констатираното ,свидетелят д-р М. Д. Х., в присъствието на управителя на на
ЮЛ , съставил АУАН № 26017-1 от същата дата.
В Акта са отразени констатациите от проверката,резултатите от нея и
правната квалификация на допуснатото нарушение по чл.2 от Наредба №1 от
26.01.2016г. за хигиената на храната във връзка с чл.4,параграф 3,букви В и Г
във вр.с параграф 5 на глава 9 от приложение 2 във вр.с чл.1,парграф 1, буква
В от Регламент /ЕО/ №852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
29.04.2004г. относно хигиената на храните, като същият е подписан от
актосъставителя, присъствалите на проверката свидетел – д-р Св. Ат. М.,като
и управителя на дружеството-нарушител.
Екземпляр от акта е връчен на управителя на същата дата,видно от
приложената към акта разписка.
В законоустановения тридневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило
Възражение по Акта.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка и преценявайки събраните доказателства,
Директорът на ОДБХ – Хасково е издавал процесното НП.
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган - чл.2 от Наредба №1 от
26.01.2016г. за хигиената на храната във връзка с чл.4,параграф 3,букви В и Г
във вр.с параграф 5 на глава 9 от приложение 2 във вр.с чл.1,парграф 1,буква
В от Регламент /ЕО/ №852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
3
29.04.2004г. относно хигиената на храните, видно от диспозитива на
обжалвание акт.
Обжалваното НП е редовно връчено на ЮЛ-жалбоподател на 17.11.2021
година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно
оформено - датирано и подписано, се намира приложено в АНП с отбелязване
и имената на получателя й, а именно че е получено от Веселина Василева-
служител на адреса на седалището и адреса на управление на ЮЛ.
Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че
дружеството-жалбоподател е извършило нарушения по чл.2 от Наредба №1 от
26.01.2016г. за хигиената на храната във връзка с чл.4,параграф 3,букви В и Г
във вр.с параграф 5 на глава 9 от приложение 2 във вр.с чл.1,парграф 1,буква
В от Регламент /ЕО/ №852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
29.04.2004г. относно хигиената на храните.
За това нарушение на основание чл.131,ал.2 вр с ал.1,т.7 от Закона за
храните/ЗХ/ във вр. с парграф 8,ал.3 вр с ал.1 от преходните и заключителни
разпоредби /ПЗР/ на ЗХ на нарушителя е наложено административно
наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 4000 лв.
Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от Съда,
кореспондира изцяло с изложената в Акта и възприетата от АНО в НП.
Същата, Съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения
материал, събран в хода на настоящото производство. Както писмените, така
и гласните доказателства в лицето на свидетелите -р Св. Ат. М. и д-р М. Д. Х.
са относими към релевантните по делото факти и се кредитираха за
достоверни. Съдът изгради вътрешното си убеждения въз основа на
показания на свидетелите –д-р Св. Ат. М. и д-р М. Д. Х., разпитани по делото.
Дава им вяра, тъй като са непредубедени, вътрешно непротиворечиви,
логични, последователни и кореспондиращи на другите, събрани по делото
доказателства. Не се установява свидетелите д-р Св. Ат. М. и д-р М. Д. Х. да
имат личностно отношение към ЮЛ-жалбоподател, което да ги провокира да
съставят АУАН. Основания за тяхната критика не се намериха, а единствено
поради служебното им качество – инспектори по официалния контрол, т.е.
служители на ОДБХ, в този смисъл и тяхната служебна зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да
обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или
4
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им, от друга страна
те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени
източници – писмените и гласните такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на ЮЛ-жалбоподател. Точно
обратното, посочените свидетелски показания са в цялостна корелация и
напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими
се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията и
на двамата посочени свидетели не са и не се считат за насочени към
прикриване на обективната истина по делото.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано
лице и е процесуално допустима.
Преценена по същество, съдът намира жалбата за неоснователна като Съдът
привежда следните аргументи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 1 от 26.01.2016 г. за хигиена на
храните, издадена от Министъра на здравеопазването и Министъра на
земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 10 от 5.02.2016 г., в сила от 5.02.2016 г.,
доп., бр. 51 от 19.06.2018 г., в сила от 19.06.2018 г. производителите и
търговците на храни, включително лицата, които осъществяват първично
производство на храни и свързани с това производство дейности, са длъжни
да спазват хигиенните изисквания към първичното производство на храни,
обектите за производство и търговия с храни и условията за производство и
5
търговия с храни, регламентирани в Регламент (ЕО) № 852/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на
храните (ОВ, специално българско издание, 2007 г., глава 13, том 44).
Според член 1, б. "в" на Регламент /ЕО/ № 852/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно хигиената на храните,
установява общи правила за оператори на предприятия за храни по
отношение на хигиената на храните, като обръща специално внимание на
следните принципи-за храни, които не могат да се съхраняват безопасно при
температура на околната среда, особено замразени храни, е важно да се
поддържа хладилната верига.
В Параграф 8, ал. 3, вр. ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на
Закона за храните е предвидено, че до приемането, съответно издаването на
актовете по ал. 1 се прилагат подзаконовите нормативни актове по
прилагането на отменения Закон за храните, доколкото не противоречат на
този закон.
По силата на чл. 131, ал. 1, т. 7 от Закона за храните, налага се глоба или
имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-
тежко наказание, на лице, което при осъществяване на дейността си не спазва
изискванията, определени с наредбите по чл. 6 и 7, а според ал. 2 на
цитираната норма на бизнес оператор, който извърши нарушение по ал. 1, се
налага глоба или имуществена санкция в размер от 4000 до 6000 лв.
Следователно, деянието, за което е наложена имуществената санкция на
дружеството жалбоподател е обявено от закона за наказуемо с
административна санкция.
При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от
категорията на съществените, които налагат отмяна на наказателното
постановление на такова конкретно процесуално основание.
Следва да се отбележи на това място, че не са допуснати нарушения на чл. 40
от ЗАНН, във връзка със съставянето на акта за установяване на
административно нарушение в присъствие на упълномощено лице от
законния представител на дружеството, сочено като нарушител и връчването
му чрез това лице. По този начин, според утвърденото в съдебната практика
виждане, е осигурена възможност за запознаване на съответните физически
лица, представляващи юридическото лице, с неговото съдържание, както и за
6
възражения по него.
По отношение съответствието на АУАН с изискванията за неговата редовност
по чл. 42 ЗАНН и конкретно на това по т. 3 от цитираната разпоредба – да
бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, е уместно
да се отбележи, както е правено и в редица други случаи, че датата и мястото
на извършване на деянието и тези на неговото установяване могат да
съвпадат, но те се различават иманентно една от друга по своята същност и за
тази разлики следва да се държи сметка.
В случая това изискване обаче е спазено, след като недвусмислено се твърди,
че изпълнителното деяние – неизпълнение на задължението за спазването на
изискванията за температурен контрол по отношение на храните
и поддържане на хладилната верига в обектите за производство и търговия с
храни и условията за производство и търговия с храни, регламентирани в
Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29
април 2004 г. относно хигиената на храните (ОВ, специално българско
издание, 2007 г., глава 13, том 44) се извършва в момента на проверката и на
установяването на този факт, а твърденията ясно и последователно водят към
този единствено възможен извод.
По аналогичен начин е предприет подход и спрямо мястото на извършване на
нарушението.
На следващо място, в конкретната хипотеза са налице твърдения и относно
съставомерен признак – осъществяване на дейност в проверявания обект от
страна бизнес оператора, като същността на тази правна категория може да
бъде извлечена от анализ на съдържанието на чл. 9 от Закона за храните и без
съмнение дружеството – жалбоподател попада в нея.
Следователно, в случая не би могло да се приеме, че е допуснато съществено
процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване правото на
защита на лицето, сочено като нарушител – жалбоподателя по делото и
конкретно да узнае точния смисъл и насока на фактическите твърдения,
изложени в АУАН.
Привлеченото към отговорност лице следва да е наясно и да знае всички
факти от състава на нарушение, като твърденията за тези, касаещи неговите
обективни признаци – дата, място и начин на извършване, е необходимо да са
въведени ясно, точно и конкретно. Това изискване е съответно приложимо и
7
за ЕТ и ЮЛ. Нещо, което по изложените съображения трябва да се приеме, че
е изпълнено по отношение на датата и мястото на извършване на деянието,
както и относно формата на изпълнителното деяние.
Извод, който не се променя от начина на описание на нарушението в акта,
след като действително, с умело използване на законовите привръзки при
формулиране на правната квалификация, с вписани последователно
относимите правни разпоредби, предвид бланкетния характер на част от тях,
става ясно, че в крайна сметка се сочи за нарушено изискването на чл.2 от
Наредба №1 от 26.01.2016г. за хигиената на храната във връзка с
чл.4,Параграф 3, б. „в“ и "г" във връзка с парграф 5 на Глава 9 от приложение
2 във вр.с чл.1,буква „в“ на Регламент /ЕО/ № 852/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно хигиената на храните.
Според тази разпоредба, Суровините, съставките, междинните продукти и
готовите продукти, които има вероятност да поддържат репродукцията на
патогенни микроорганизми или образуването на токсини, не се държат при
температури, които могат да доведат до риск за здравето. Хладилната верига
не се прекъсва. Позволено е, обаче, да има периоди без контролиране на
температурата, за да се уредят някои практически ситуации с боравенето по
време на приготвяне, транспорт, съхранение, показ и сервиране на храни, при
условие че това не води до риск за здравето. Предприятията за храни,
произвеждащи, боравещи с и опаковащи преработени хранителни продукти
трябва да разполагат с подходящи помещения, достатъчно големи за разделно
съхранение на непреработени от преработени суровини и достатъчно добро
разделно хладилно съхранение,като за храни, които не могат да се съхраняват
безопасно при температура на околната среда, особено замразени храни, е
важно да се поддържа хладилната верига ,което задължение е вменено на
производителите и търговците на храни и при неизпълнение на задължението
за спазването на изискванията за температурен контрол по отношение на
храните
и поддържане на хладилната верига в обектите за производство и търговия с
храни и условията за производство и търговия с храни ,то осъщественото се
явява адм.нарушение.
На следващото място, наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, а по съдържанието си
8
отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН с направените уточнения за
съдържанието на процесния акт за установяване на административно
нарушение, пренесено изцяло от наказващия орган в съдържанието и на
санкционния акт.
От материалноправна страна, безспорно в случая се установи от показанията
на свидетелите М.Х. и С.М., както и от съставен от тях констативен протокол
от 22.07.2021 г., че на същата дата в на проверявания обект – " Магазин за
хранителни стоки“ с рег.№*********, находящ се в гр.Свиленград,ул.Яна
войвода №8 ,стопанисван от фирмата жалбоподател и следователно имащо
качеството "бизнес оператор" /доколкото в обекта са се съхранявали храни
,предназначени за продажба на краен потребител/, е имало храни ,за които не
е бил спазен хладилния режим за съхранението им ,касателно за 4броя кофи
краве саламурено сирене и краве масло,като първото се е съхранявало в
складово помещение при температура в помещението +25градуса , вместо
при указаната от производителя температура от +2градуса до +5градуса,
краве масло в хладилно съоражение/фризер/ с температура от -18градуса, при
указана върху етикета температура от +5градуса, в разрез с горепосочените
разпоредби, при което една от храните/4броя кофи краве сирене/ е променила
своите характеристики,т.г. кофите били видимо издути в частта на капака,т.н.
„бомбирани“ ,респективно така направеното съхранение от страна на
жалбоподателя на горепосочените храни води до риск за здравето на
потребителя на тези храни.
Закона е уридил изключение,а имено позволено е, обаче, да има периоди без
контролиране на температурата, за да се уредят някои практически ситуации
с боравенето по време на приготвяне, транспорт, съхранение, показ и
сервиране на храни, при условие че това не води до риск за здравето.
Безспорно в настоящият случай не се касае за боравенето по време на
приготвяне, транспорт, показ и сервиране на храни, а в настоящият случай се
касае за съхранение на посочените две вида храни,които са променили своите
характеристики и липсата на обяснение на управителя,за този им начин на
съхранение ,при което част от храната /кравето сирене/ е станала негодна за
консумация,респективно би довела до реск за здравето на потребителя.
Ето защо, по несъмнен начин се доказва, че жалбоподателят, в качеството си
на бизнес оператор на регистрирания и проверен от контролните органи на
9
ОДБХ – Хасково обект е извършил на посочената дата и място нарушение на
изискването на чл.2 от Наредба №1 от 26.01.2016г. за хигиената на храната
във връзка с чл.4,Параграф 3, б. „в“ и "г" във връзка с парграф 5 на Глава 9 от
приложение 2 във вр.с чл.1,буква „в“ на Регламент /ЕО/ № 852/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно хигиената на
храните към процесното деяние.
Предвид изложеното, съдът намира, че нарушението се явява безспорно
доказано от обективна страна, като правилно административнонаказващият
орган е приложил материалния закон.
Правилно и законосъобразно е определен и видът и размерът на наказанието в
рамките, предвидени от закона, а именно имуществена санкция, каквато се
налага на лице, когато то действа в качеството на бизнес оператор, в
минималния й възможен размер от 4000 лв., след като преди това е отчетено
обосновано, че случаят не се отличава с липса въобще или с по – ниска степен
на обществена опасност в сравнение с други деяния, осъществяващи
посегателства върху родовия обект на закрила на нарушението по 131, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 7 от Закона за храните, вр. с чл.2 от Наредба №1 от 26.01.2016г. за
хигиената на храната във връзка с чл.4,Параграф 3, б. „в“ и "г" във връзка с
парграф 5 на Глава 9 от приложение 2 във вр.с чл.1,буква „в“ на Регламент
/ЕО/ № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г.
относно хигиената на храните, вр. с Параграф 8, ал. 3, вр. ал. 1 от Преходните
и заключителни разпоредби на Закона за храните.
Що се касае до наложената санкция следва да се посочи, че същата е
определена в минимален размер. Приложената санкционна разпоредба е
именно тази, която е съотносима в конкретния случай с оглед на установеното
нарушение. Размерът на санкцията е справедлив и е съобразен с обществената
опасност на конкретното нарушение.
Същевременно допуснатото нарушение не следва да се счита за маловажно по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото от една страна същото не се отличават
с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи
на нарушения от същия вид, а от друга страна нарушените обществени
отношения са от особена важност.
С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира подадената
жалба за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без
10
уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление - потвърдено.
Относно разноските по делото
Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, бр. 94
от 2019 г., според която, в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, а в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, както предвижда ал. 5, то в тежест на дружеството –
жалбоподател следва да бъдат възложени направените по делото разноски за
възнаграждение на упълномощен юрисконсулт с размер в рамките на
цитираната норма, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
При определяне на размера е необходимо, да бъде съобразен размера на
наложената административна санкция и липсата на фактическа и правна
сложност на делото, налагаща присъждане на разноски в размер, различен от
минималния предвиден в чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., към която препраща чл. 37 от от
Закона за правната помощ, съответно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление (НП) № 113-2021 от 29.10.2021 година на Директора на
Областна дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) - Хасково, с което на
„ВАЛ 70”ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
************, представлявано от управителя *********** с ЕГН **********
за нарушение на чл.2 от Наредба №1 от 26.01.2016г. за хигиената на храната
във връзка с чл.4,параграф 3,букви В и Г във вр.с параграф 5 на глава 9 от
приложение 2 във вр.с чл.1,парграф 1,буква В от Регламент /ЕО/ №852/2004
на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. относно хигиената на
храните е наложено на основание чл.131,ал.2 вр с ал.1,т.7 от Закона за
храните/ЗХ/ във вр. с парграф 8,ал.3 вр с ал.1 от преходните и заключителни
разпоредби /ПЗР/ на ЗХ административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 4000 лв.
11
ОСЪЖДА жалбоподателят „ВАЛ 70”ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ************, представлявано от
управителя *********** с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Областна
дирекция по безопасност на храните“ (ОБДХ) - Хасково с адрес гр. Хасково,
бул. "Освобождение" № 57, сумата в размер на 80,00лв. (осемдесет лева),
представляващи извършени разноски по осъществена юрисконсултска защита
по АНД №911/2021г. по описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Хасково в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
12