№ 110
гр. гр.Велинград, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА Гражданско
дело № 20215210100521 по описа за 2021 година
Иск с правно осн. чл.26, ал.2, изр.1, пр.2 от ЗЗД, евентуален по чл.87, ал.3 от ЗЗД и
съединен с тях иск по чл.108 от ЗС.
Производството е образувано по искова молба на ищците Д. П. П., ЕГН **********
от гр.Варна, ЖК „Младост“ 139 и С. П. ИЛ.,ЕГН********** от гр.Велинград,
ул.“Юндола“№19, чрез адв.Ч.Ч. от АК- Пазарджик, със съдебен адрес гр.Пазарджик, ул.
”Иван Вазов” №18, ет.2, против СТ. АНГ. П., ЕГН ********** от гр.Ракитово, ул.“Райна
Княгина“ №47.
Ищците твърдят, че на 06.12.2020 г. е починал П Димитров П., ЕГН **********, бивш
жител на гр.Ракитово, който е оставил ищците- негови деца, за свои единствени законни
наследници. Приживе и още на 15.04.2010г. наследодателят на ищците бил постъпил на
лечение в „МБАЛ“-Велинград, в неврологично отделение с диагноза — „Перенхимна
мозъчна хеморагия в БСДМА. Латентна левостранна хемипареза при синдром на
сензомоторна афазия“, с придружаващи заболявания „Артериална хипертония II стадии.
ХИБС. НАП“. Освен това още тогава били отчетени, от лекуващите лекари, качествени
нарушения на съзнанието - 20т. по ГКС и той бил изписан със задълбочена пареза на
десните крайници. Това негово състояние се влошило още повече в последствие, тъй като
през 2013г., преживял мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии в
БДСМА, като при извършения КТ изследване бил отчетени, разширения на
субарахноидалните пространства, като при корова атрофия, довела също до качествени
нарушения на съзнанието, с придружаващи заболявания - АХБ; ХИ ЕС: ХОББ и МСБ.
Всички тези заболявания в комбинация с честата злоупотреба с алкохола, довела до
1
хроничен алкохолизъм, от който страдал - П Димитров П., довело до психично заболяване,
изразяващо се в психични и поведенчески разстройства - алкохолна характеропатия и
дементни прояви, който били налични до смъртта му, придружени с множество други, остри
белодробни и сърдечни заболявания.
Твърдят също, че при наличието на всички тези обстоятелство на 20.07.2016г., с
НОТАРИАЛЕН АКТ за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка № 91, том II, нот.дело №387/2016г., на нотариус С.Д с Акт на вписване №17, том
V, нот.д.№ббб/201бг., вх.рег.№1295/20.07.2016 г., на СВ-Велинград - П Димитров П. бил
прехвърлил на ответницата собствения си недвижим имот, представляващ: Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 62004.6.356.1.3 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Ракитово, одобрени със Заповед № РД- 18 -16/25.03.20 Юг. на Изпълнителния
директор на АГКК с адрес: гр.Ракитово, ул.“Баба Неделя Петкова” №19, ет.2, който обект се
намирал в триетажна жилищна сграда №1 с идентификатор № 62004.6.356.1, разположена в
поземлен имот с идентификатор № 62004.6.356, с номер по предходен план УПИ VII-1351 в
кв. 125 по плана на гр.Ракитово, заемащ целият трети етаж, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, със застроена площ от 88 кв. м., ведно с 1/3
идеална части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на
строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата, на същия етаж: няма;
под обекта: 62004.6.356.1.2 и над обекта: няма- срещу задължението на СТ. АНГ. П., да го
гледа и издържа, докато е жив.
Настоява се на това, че с оглед изложените по-горе обстоятелства, към момента на
подписването на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка № 91/2016г., прехвърлителят П Димитров П., макар и дееспорсобен не е
могъл да разбира или да ръководи действията си, като причината за това състояние била
трайна - психично заболяване, изразяващо се в психични и поведенчески разстройства -
алкохолна характеропатия и дементни прояви. Това правело сключения договор нищожен,
поради липсата на съгласие от страна на прехвърлителя П Димитров П., тъй като не е могъл
да формира валидна воля за сключването му. За ищците като единствени законни
наследници на П Димитров П. бил налице правен интерес от предявяването на настоящия
иск.
Твърди се също, че от сключването на договора, до смъртта си, прехвърлителят П
Димитров П. е живял единствено в процесния имот, като за целия период приемателката -
СТ. АНГ. П., е посетила прехвърлителят, не повече от 7-8 пъти, като при редките си
посещения единствено е носила алкохол на прехвърлителя. Нямало случай в който
приемателката да е дошла в дома му за да му почисти, да му сготви, да му остави пари за
ежедневни нужди и разходи. А нужда от средства прехвърлителя бил имал, тъй като бил
сериозно болен, след прекаран мозъчен инфаркт- трудно подвижен с преписани множество
лекарства. Покойният бил страдал и от белодробно и сърдечно заболяване, както и от
алкохолна зависимост. Имал бил нужда от периодичен прегледи, от редовно пиене на
лекарства, от спазване на определен хранителен режим съобразно заболяванията му.
2
Поетите от СТ. АНГ. П. задължения, по сключения между нея и покойния договор, било
следвало да се изпълняват ежедневно, поради характера на самия договор, което тя не била
сторила нито веднъж. Още повече, че със сключения договор, тя се е задължавала, да
изпълнява задълженията си лично. В тази връзка именно, покойният наследодател на
ищците бил държан заключен, не е излизал навън, явно с цел да не се разбере за
неизпълнението на договора.
Настоява се и на това, че характера и предназначението на този вид не наименувани
договори е свързано с неговото социално предназначение, а именно да осигури на
прехвърлителя в достатъчна степен сигурност и качествен начин на живот, една приемлива
за него социална среда и обстановка, в която да му бъдат гарантирани и задоволени в пълен
обем всички онези ежедневни нужди от гледане и издръжка. Предвид изложеното за
ищците, като единствени законни наследници на П Димитров П., се породил правен интерес
да искат разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска от съда да прогласи за нищожен
поради липса на съгласие и на осн.чл.26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД – НА за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 91, том II, нот.дело
№387/2016г., на нотариус С.Д с АКТ на вписване №17, том V, нот.д.№666/2016г.,.рег.
№1295/20.07.2016г., на СВ-Велинград, с който - П Димитров П. е прехвърлил на
ответницата собствения си недвижим имот, представляващ: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 62004.6.356.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Ракитово, одобрени със Заповед № РД- 18 -16/25.03.2010г. на Изпълнителния директор на
АГКК с адрес: гр.Ракиново, обл. Пазарджик, п. к. 4640, ул.”Баба Неделя Петкова”№19, ет.2
който обект се намира в триетажна жилищна сграда №1 с идентификатор № 62004.6.356.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 62004.6.356, с номер по предходен план
УПИ VII-1351 в кв. 125 по плана на гр.Ракитово, заемащ целият трети етаж, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, със застроена площ от 88 кв.
м., ведно с 1/3 идеална части от общите части на сградата и съответните идеални части от
правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата, на същия
етаж: няма; под обекта: 62004.6.356.1.2 и над обекта. Претендират и разноски по делото.
При евентуалност предявяват иск по чл.87, ал.З от ЗЗД - за разваляне на сключения
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка нот .акт № 91, том II,
нот.дело №387/2016г., на нотариус С.Д с АКТ на вписване №17, том V, нот.д.№666/2016г.,
вх.рег.№1295/20.07.2016г., на СВ-Велинград, поради виновно неизпълнение на поетите от
приобретателя СТ. АНГ. П. задължения да гледа и издържа прехвърлителя докато е жив.
Иска се също при прогласяването на сделката за нищожна или евентуално развалянето
й и тъй като ищците, се явят по наследство собственици на целия процесен недвижим имот
да се постанови решение, с което да се приеме за установено, на основание чл. 108 ЗС по
отношение на ответницата, че ищците са собственици по наследство на имота:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 62004.6.356.1.3 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Ракитово, одобрени със Заповед № РД - 18 -16/25.03.2010г. на
3
Изпълнителния директор на АГКК с адрес: гр.Ракиново, обл. Пазарджик, п. к. 4640,
ул.”Баба Неделя Петкова”№19, ет.2 който обект се намира в ТРИЕТАЖНА ЖИЛИЩНА
сграда №1 с идентификатор № 62004.6.356.1, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 62004.6.356, с номер по предходен план УПИ УН-1351 в кв. 125 по плана
на гр.Ракитово, заемащ целият трети етаж, с предназначение на самостоятелния обект:
ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, със застроена площ от 88 кв. м., ведно с 1/3 идеална части от
общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото,
при съседни самостоятелни обекти в сградата, на същия етаж: няма; под обекта:
62004.6.356.1.2 и над обекта: няма и да се осъди ответницата да предаде владението на
имота на ищците.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмени отговор от ответника, в който си
оспорва исковете, които са предявени против нея от ищците. Счита същите за допустими, но
разгледани по същество за неоснователни и излага следните съображения: Със съдебно
решение от 27.06.2002г., по гр. д. № 79/2002г. на РС - Велинград (в законна сила от
24.07.2002г.) е бил прекратен бракът между П Димитров П. (баща на ищците) и Донка
Димитрова Кьосеиванова (майка на ищците), като дълбоко и непоправимо разстроен, изцяло
по вина на съпругата. Въпреки, че ползването на семейното жилище (което бил процесният
имот) било предоставено на П П., бившата му съпруга продължила да живее в него до
пролетта на 2016г. След прекратяването на брака между П П. и Донка Кьосеиванова било
започнало делбено дело за прекратяване на съсобствеността върху процесния имот - гр. д. №
538/2008г., по описа на РС - Велинград. По това дело били постановени: съдебно решение
№ 128 от 07.05.2009г. (1-ва фаза на делбата); съдебно решение № 102 от 04.04.2011г.,
допълнено със съдебно решение № 240 от 06.07.2011 г. (II - ра фаза на делбата), като и двете
били влезли в законна сила от 07.05.2012г. В рамките на това съдебно дело и двамата
настоящи ищци - Д.П. и С.И. се явявали да свидетелстват против баща си (виж СР № 128 от
07.05.2009г. и СР № 102 от 04.04.2011г.). В изпълнение на съдебното решение за изнасянето
на процесния имот на публична продан било образувано изп. д. № 64/2015г. по описа на
ДСИ при РС - Велинград. С постановление за възлагане от 19.02.2016г., в сила от
10.03.2016г., вписано с вх. рег. № 416/16.03.2016г., акт № 39, том II на СВ - Велинград,
процесният имот бил възложен на П П.. След тази дата имотът бил освободен от Донка
Кьосеиванова.
По иска по чл. 26, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро от ЗЗ: Съгласно записаното в исковата
молба, според ищците, баща им „макар и дееспособен не е могъл да разбира или да
ръководи действията си, като причината за това състояние е трайна - психично заболяване,
изразяващо се в психични и поведенчески разстройства - алкохолна характеропатия и
дементни прояви“. От цитираното можело да се направи извод, че ищците се позовават на
съдебната практика, обективирана в съдебно решение № 143 от 16.12.2019г. по к. гр. д. №
2729 / 2018г. на ВКС, съгласно което: „В приложното поле на основанието за нищожност по
чл.26, ал.2, изр.1, пр.2 ЗЗД попадат всички останали случаи, в които лицето е дееспособно,
но поради душевна болест или старческо слабоумие е в трайна неспособност за разбиране
4
или ръководене на действията (душевна болест или старческо слабоумие)“.
Не оспорва обстоятелството, че бащата на ищците е получил през м.04.2010г. мозъчен
инсулт, т.е. шест години преди сключването между него и ответницата на алеаторния
договор. Видно било обаче от представените писмени доказателства, че нито в едно не се
съдържала констатация, че той е бил диагностициран, или е бил лекуван от някакъв вид
душевна болест или от старческо слабоумие. Нямало и поначало изобщо не съществували
никакви доказателства, че той е страдал от „хроничен алкохолизъм“. По тази причина
твърденията на ищците в тази насока счита за напълно произволни и недоказани. Вместо
това към исковата молба били приложени писмени доказателства, от които било видно, че П
П. е боледувал от сърдечно-съдови заболявания и ХОББ (хронична обструктивна
белодробна болест). Нито едното, нито другото можели да бъдат квалифицирани като вид
душевна болест или старческо слабоумие. Липсата на душевна болест или старческо
слабоумие напълно се потвърждавали и от експертно решение № 1557 от заседание № 078
от 19.04.2013г. на ТЕЛК за общи заболявания 1 състав, при МБАЛ Пазарджик АД, съгласно
което П П. е диагностициран със следните заболявания: мозъчно съдова болест, състояние
след исхемичен мозъчен реинсулт, синдром на левостранна хемипареза - лека степен и
артериална хипертония II стадий, умерена по степен. За тези заболявания му била
определена общо 52% вид и степен на увреждане.
Настоява се и на това, че за много дълъг период от време от 2002г. до м.03.2016г. П П.
бил водил множество съдебни производства против бившата си съпруга - бракоразводно
дело, делбено дело в две фази с множество обжалвания, както и изпълнително дело, като
изброяването не било изчерпателно. Напълно изключена била възможността всички съдебни
инстанции и органи да са допуснали пред тях да бъдат извършвани невалидни процесуални
действия от лице, което трайно страда от душевна болест или старческо слабоумие.
Възражения в тази насока не били правени в съответните производства и от страна на
бившата съпруга на П П., която е майка на настоящите ищци. Поради изложеното счита, че
иска с правно основание по чл.26, ал.2, изр.1-во, предл. 2-ро от ЗЗД, следвало да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По иска по чл. 87, ал.3 от ЗЗД: Оспорва следните неверни твърдения, съдържащи се в
исковата молба, че: ответницата е посетила П П. „не повече от 7-8 пъти. Като при редките си
посещенията, единствено е носила алкохол на прехвърлителя; нямало е случай в който
приемателката да е отишла в дома му, за да почисти, да му сготви, да му остави пари за
ежедневни нужди и разходи“; че съгласно сключения договор „тя се е задължила, да
изпълнява задълженията лично“ (стр. 3, 4-ти абзац от ИМ). Съвсем очевидно било от текста
на представения от ищците нотариален акт, че страните не са се договаряли за подобно
нещо; че „покойният наследодател е държан заключен, не е излизал навън, явно с цел да не
се разбере за неизпълнението на договора“ (стр. 3, 6-ти абзац). Счита, че ищците не би
следвало да твърдят подобно нещо, тъй като за времето от сключването на алеаторния
договор до смъртта на П П., той е бил посетен само веднъж (през 2018г. или 2019г.) от сина
си, който е искал от него да му прехвърли собствеността върху процесното жилище, и не е
5
бил посетен нито веднъж от дъщеря си. Доколкото ищците съзнателно не били поддържали
лични контакти с баща си, те не били могли и да знаят как се е изпълнявал атакуваният от
тях договор за гледане и издръжка.
В тази връзка, ответницата заявява следното: Отношенията между бащата П П. и
неговите син и дъщеря били трайно влошени, вследствие на множеството съдебни
производства, които се водили между него и майката на ищците. Без значение било на чия
страна е било правото, но наследодателят на ищците бил смятал, че отношението проявено
към него от страна на децата му е несправедливо и неуважително, след като те са се явявали
да свидетелстват против него и нито един от тях двамата не е полагал грижи за него, нито
преди, нито след сключването на алеаторния договор.
Твърди и, че от 2002г. П П. живеел във фактическо брачно съжителство с Р.З.Х, която
е майка на ответницата по делото. Първоначално двамата живеели в жилището на Р.Х, а
след освобождаването на процесния имот от страна на Донка Кьосеиванова, през пролетта
на 2016г., се преместили в него. Имотът бил изключително неподдържан, а при напускането
му майката на ищците отнесла със себе си не само всички намиращи се в него мебели, но
дори и казанчето на тоалетната чиния. На бащата на ищците била отпусната пенсия за
прослужено време и старост в размер от 190,76 лв. към дата 05.10.2009г. (при размер на
минималната пенсия за прослужено време и старост от 136 лв., считано от 01.07.2009г.),
както и месечна финансова помощ по реда на ЗХУ, в размер от 24,36 лв. към дата
05.02.2019г. Грижите, които С.П. била полагала за бащата на ищците, преди и по време на
действие на договора се изразявали в следното: заплащане за всички консумативни разходи
(електричество и водоснабдяване) за процесния имот; заплащане на разходите му за
мобилни телекомуникационни услуги; оборудване лично от нея на жилището с нужните
мебели; преустройване с нейни лични средства на помещение за баня, намиращо се в
таванския етаж на жилищната сграда; заплащане на всички необходими разходи за
медицинско лечение на П П., включително разходите за изписаните му медикаменти,
консумативи и апаратура (медицински кислороден конвектор, на стойност 2360,00 лв);
многократно транспортиране лично от нея на П П. до различни болнични заведения в
гр.Пазарджик и в гр.София (Банкя); на всеки 2-3 седмици лични посещения, през почивните
дни, при него и майка й, като при тези посещения тя оставяла пари и храна, като и лично е
общувала с него, доколкото ответницата е живеела и работила в гр.София. Всички текущи и
ежедневни грижи за бащата на ищците се били осъществявали от майката на ответницата. А
съгласно утвърдената съдебна практика на ВКС, обективирана в съдебно решение № 20 от
22.07.2015г. по к. гр. д. № 1853/2014г. на ВКС, IV ГО: „По въпроса за съдържанието на
насрещните права и задължения по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане е дадено разрешение по реда на чл. 290 ГПК в решение № 26/2009 г. II
ГО ВКС по гр.д. № 5524/2007 г., решение № 70/2011 г. на III ГО ВКС по гр.д. № 612/2010 г.,
решение № 82/05.04.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1313/2009 г. Обобщен отговорът бил, че
насрещните престации се определят от конкретното постигнато съгласие между страните по
договора. Изхожда се от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на
6
дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими
грижи. Поемането на други задължения, напр. да се живее в общо домакинство, не може да
се предполага, но е възможно да бъде изведено от обстоятелствата, при които е сключен той.
И без изрична клауза в договора, ако бъде предоставено пълно изпълнение чрез трето лице и
кредиторът не възрази и приеме, длъжникът се освобождава от отговорност.“ Следователно,
ответницата своевременно, пълно и точно била изпълнявала задълженията си да гледа и
издържа П П., като това тя извършвала лично или чрез майка си, и това е ставало с
изричното съгласие на кредитора по алеаторния договор. Поради изложеното счита, че
искът по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По иска по чл. 108 от ЗС: Доколкото първите два иска, предявени от ищците, следвало
да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани, от това произтичало и отхвърлянето
на ревандикационния иск, без да е необходимо да бъдат излагани подробни съображения по
него.
В о.с.з. ищците, чрез пълномощника си адв.Ч. подържат иска, с подробни съображения
в писмена защита.
В о.с.з. ответникът, чрез пълномощника си адв.П., оспорва иска, поддържат
възраженията си с подробни съображения в писмена защита.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2
вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Установява се от представеното Удостоверение за наследници № 454/07.12.2020г., че П
Димитров П., ЕГН ********** е починал на 06.12.2020г., като разведен и след смъртта си е
оставил за свои наследници по закон двете си деца -ищците: Д. П. П., ЕГН ********** –
син и С. П. ИЛ.,ЕГН********** –дъщеря.
Страните не спорят, а и от представения НА № 91/20.07.2016г. за покупко-продажба на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка се установява, че П Димитров П.,
ЕГН ********** в качеството си на собственик са прехвърли на ответника СТ. АНГ. П.,
ЕГН ********** - собствеността си върху имота, а именно: Жилище-апартамент с
идентификатор № 62004.6.356.1.3, представляващ самостоятелен обект в триетажна
жилищна сграда №1 с идентификатор № 62004.6.356.1, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 62004.6.356, с номер по предходен план УПИ VII-1351 в кв. 125 по плана
на гр.Ракитово, по КККР на гр.Ракитово, със застроена площ от 88 кв. м., ведно с 1/3
идеална части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на
строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата, на същия етаж: няма;
под обекта: 62004.6.356.1.2 и над обекта: няма- срещу задължението на СТ. АНГ. П., да го
гледа и издържа, докато е жив.
Не е спорно и обстоятелството, а и същото се установява от представените епикризи,
че прехвърлителя П Димитров П. е боледувал и периодически е постъпвал на лечение в
болница, като основно от години е страдал от артериална хипертония и ХИБС. От Епикриза
от м.04.2013г. /л.17/ се установява на 08.04.2013. П.П. да е получил мозъчен инсулт без
7
тромболиза, причинен от тромбоза на церебралните артерии, като е изписан в задоволително
общо състояние с лек двигателен дефицит. Установява още, че на 16.06.2016г. и пред
прехвърляне на процесния имот на 20.07.2016г. да е лекуван в СБАЛПФЗ-Пазарджик от
хронична дихателна недостатъчност, както и през м.10.2016г., м.12.2016г., м.06.2017г.,
м.12.2018г., м.05.2019г. и след прехвърлителната сделка да е лекувани в същата болница
отново от хронична дихателна недостатъчност. От представената Епикриза /л.26/ на
МБАЛНКБ-София се установява през м.04.2017г. П.П. да е лекуван от „изострена хронична
сърдечна недостатъчност“.
По делото е представено и ЕР на ТЕЛК № 1557-078/19.04.2013г., с което на П П. е
определен 52% неработоспособност пожизнено, за заболяванията: мозъчно-съдова болест и
лека степен на левостранна пареза след изхимичен мозъчен реинсулт, както и артериална
хипертония.
Следва да се отбележи, че във всичките епикризи издадени от лечебни заведения,
изрично е записано при престоя в болница П П. да е бил адекватен и ориентиран. Не се
установява някога да е било констатирано наличие на алкохолна зависимост от вида
„хроничен алкохолизъм“ у него, в каквато насока са твърденията на ищците.
Всъщност от показанията на св.Николай Илинов – свидетел на ищците, се установява
П П. да не пиел, а през годините със зор го карали да пие една ракия.
По делото няма данни, а не се установява прехвърлителят и наследодател на ищците П
П. в резултата на прекарания през 2013г. мозъчен инсулт и към момента на
прехвърлителната сделка - 20.07.2016г. да бил в състояние не позволяващо му да разбира
свойството и значението на нещата и да ръководи постъпките си. Точно обратното от
показанията на свидетелите на ищците и ответника, се установява П. не само да е работил
още няколко години след прекарания инсулт и до 2018г., но и докато общувал с тях да е бил
напълно наясно за какво се говори. Специално св.Н.Д- сестра на П.П., твърди той през май,
юни или юли 2016г. както и през следващите 2017г.-2019г. да е ходил при нея за да иска да
му прехвърлят част от земята, върху която е построено жилището му, тъй като Райна
/жената с която е съжителствал/ искала земя за да е по-сигурна. Въпреки тя всеки път да му
била отказвала, той продължавал да насстоява. Това само по себе си сочи за това П.П. да е
разбирал, че прехвърлянето на имот става със съгласието на собственика, както и той самия
да е прехвърлил своята собственост, след като твърди някой друг да иска земя.
Обстоятелството, че понякога е забравял какво е станало предишния ден или за какво е
мислил преди малко, само по себе си е обяснимо само с възрастта на П.П., който е бил на
повече от 71 години.
От показанията на св.Илинов се установява още, че П П. често забравял какво му е
искан предния ден, а и ходел с мръсни дрехи. А когато го питал защо не се облече по-добре,
той отговарял „че кой ще пере“. Според същия свидетел когато посещавал П.П. при него не
бил виждал съжителката му Райна, но винаги имало едно малко момче, което той гледала.
Самата св.Р.Х твърди, че когато е живяла с П.П. е работила и е отглеждала и внучето си-
дете на сина й.
8
Обстоятелствата сочени от свидетелите и твърдяно от ищеца, че П П. бил дал
банковата си карта на съжителката си Райна и тя теглила от нея пенсията му, а и обикновено
тя вдигала телефона му когато го търсят – тоест е контролирала неговото имущество и
общуването му, говорят по-скоро за наличие на добри отношения и доверие към нея от
страна на П.П., но не й за липса на дееспособност. За наличие на доверие между тях говори
и факта Райна докато е на работа да оставя внучето си на грижите на П.П..
От заключението по приета по делото и неоспорена от страните СПсихЕ изготвена от
в.л.В.Д., се установява да липсва всякаква психична болест или състояние, което към
20.07.2016г. да представлява пречка за П П. да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, като и да формира валидна воля за сключване на
процесната правна сделка обективирана в НА №91/2016г. В констативно-съобразителна част
на тази СМЕ в.лице изрично е коментирало, че периода 2010г.-2016г. е достатъчно дълъг за
да бъде забелязано дементно или психотично състояние, което да е променило основно
поведението на П.П., но няма такива данни. А след като и продължавал да работи почети до
смъртта си смърт, то той е бил със запазени когнитивни способности. Епизодичното
забравяне само по себе си е недостатъчно за изключване на дееспособност, а и е характерно
за възрастните хора особено за тези претърпели мозъчен инсулт. В съдебно заседание в.л.Д.
дава разяснения и за това, че след мозъчния инсулт П.П. е имал нарушения в походката и не
е чувал. Според него тези състояния могат да отминат след известно време, тъй като са в
резултата на засягане на мозъка в определена част, като остров. По принцип при такова
засягане на мозъка можело да се говори за лакунарна деменция, която обаче не правела
лицето недееспособно. Тоест дори и едно лице да има лакунарна деменция, то може да
формира воля и да разбира свойството и значението на извършеното. Наличието на данни от
показанията на св.Илинов за външна занемареност на П.П., то тази занемареност не била от
деменция, а била свързана с лоша хигиена и лоши грижи за външния вид. Нямало и данни да
са му предписвани някакви лекарства, които да помагат при деменция.
Съдът кредитира с доверие заключението по СПсихЕ на в.л. Д., тъй като е основано на
медицински документи и на показанията на свидетелите, които са анализирани, а и е
подкрепено и в съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства.
По делото е приета и СМНЕ изготвена от в.л.К.С.-невролог, не оспорена от страните.
Според това заключение П П., в резултата на прекарани тежки неврологични страдания е
бил в състояние да продаде дома си на непознати хора само срещу един вкусен обяд. Съдът
не кредитира с доверие заключението по СМНЕ на в.л. С., тъй като то се основава на
някакви предположения за това, че след прекараните неврологични страдания през 2010г. и
2013г.– мозъчна интрахемисфериална хеморагия е ИМИ последствията са не само в
ограничения в движението, но и определени поведенчески отклонения, предимно
изразяващи се в емоционална лабилност, а и такива пациенти ставали вяли безинициативни
и не можели самостоятелно да извършват сложни действия. По делото няма данни за
изпадането в такива състояния на П П., а има данни да е работил – тоест извършвал е
самостоятелно сложните действия, които е вършел и преди заболяването му.
9
Предположението, че може би е имал дементни прояви, които не са диагностицирани и от
тук страдайки от деменция не могъл да ръководи постъпките си и да разбира свойството и
значението на извършеното се явява само хипотетично.
В обобщение на горното, съдът намира за недоказано твърдението на ищците, ат яхна е
доказателствената тежест, че поради психично заболяване, изразяващо се в психични и
поведенчески разстройства - алкохолна характеропатия и дементни прояви прехвърлителя П
Димитров П., не е могъл да формира валидна воля за сключването на Договора за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за гледане и издръжка и поради това
той е нищожен, поради липсата на съгласие от страна на прехвърлителя. По делото не се
установи изобщо наличие на алкохолна характеропатия у прехвърлителя П Д. П., нито
наличие на дементни прояви, които да му пречат да ръководи постъпките си и да разбира
свойството и значението на извършеното. При което следва да се приеме, че при сключване
на сделката за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за гледане и издръжка
обективирана в НА №91/2016г. прехвърлителя П Димитров П. е изразил валидно воля за
прехвърлянето на имота и като такава тя не нищожна на основание чл.26, ал.2, изр.1, пр.2 от
ЗЗД – поради липса на воля, а напълно действителна. А предявения иск за обявяването и за
нищожна на това основание е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
С оглед неоснователност на главния иск, неоснователен се явява и обусловения от него
иск по чл. чл. 108 ЗС, и като такъв също ще се отхвърли.
С оглед отхвърляне на главните искове, сбъднало се вътрешно процесуално условие за
разглеждане на предявения при евентуалност иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД – за разваляне на
Договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за гледане и издръжка,
обективирана в НА №91/2016г., поради неизпълнение на задължението на приобретателя,
както и обусловения от него иск по чл.108 от ЗС.
По иска за разваляне на договора за прехвърляне на имоти срещу издръжка и гледане
прехвърлителят е длъжен да докаже че е прехвърлил имота, което е безспорно по делото, а
приобратателят трябва да докаже, че е изпълнявал задълженията си.
В тази връзка са събрани гласни доказателства, чрез разпит на две групи свидетели –
на ищеца и ответника.
Страните не спорят по обстоятелството, че наследодателя на ищците П.П. след развода
си през 200г. е живял на семейни начала с майката на ответницата - Р.Х. Не спорят и по
обстоятелството, че при всички посещения в болница за лечение на П.П. той е бил воден от
нея, а понякога и от ответницата. По същество страните не спорят и за това, че
задължението за гледане и издръжка е изпълнявано не от ответницата С.П., а от нейната
майка Р.Х.
Неоснователно съдът намира твърдението на ищците, че задължението за гледане и
издръжка е следвало да се изпълнява единствено и само от ответницата С.П.. Действително в
оспорения НА №91/2016г. изрично е записано, че е задължение на С.П. да поеме гледането и
издръжката на прехвърлителя П.П., но това само по себе си не означава, че следва това
10
задължение да се изпълнява единствено и само от нея.
Това е така, тъй като задължението на приобретателя по договора за издръжка и
гледане включва както осигуряването на цялостната издръжка на прехвърлителя,
независимо от това дали той може да се издържа сам от имуществото и доходите си, така и
полагане на необходимите грижи за него, според нуждите му и възможностите да се справя
сам. Изпълнението на приобретателя е надлежно, когато отговаря на действителните нужди
на прехвърлителя. Приобретателят обаче не може да натрапи на прехвърлителя грижи, които
той не е готов да приеме или да му наложи начин на живот, който той не е готов да следва.
Приобретателят не може да задължи прехвърлителя да отказва грижи и издръжка от трети
лица, нито пък може да ограничи тези лица да му предоставят такива. В този случай, за да се
прецени дали договорът е изпълнен надлежно, ще следва да се преценява поведението на
приобретателя - дали предоставяните от третите лица грижи и издръжка не са от такова
естество и обем, че да заместят изцяло дължимото се от него и какви са причините за това.
Във връзка с това преценката за обема на задълженията на приобретателя по договора за
издръжка и гледане следва да се прави и с оглед на това дали към момента на сключването
му прехвърлителят получава грижи и издръжка от трето лице и дали това състояние ще
продължи и след този момент. В случай, че даването на издръжка и предоставянето на
грижи от третото лице продължат след сключването на договора, със съгласието на
прехвърлителя, то обема на задълженията на приобретателя ще зависи от това дали
договорът е сключен за пълния обем грижи и издръжка, които да бъдат предоставяни заедно
с третото лице или само за допълване на предоставените от това лице грижи и издръжка.
Действително обичайно договорът за издръжка и гледане се сключва с оглед личността на
длъжника и той следва да осъществи изпълнението на задълженията си. Това обаче не
изключва възможността изпълнението да бъде осъществено от трето лице, както и че
третото лице може да освободи приобретателя като изпълни вместо него, но само ако това е
станало по поръчение на последния. Прехвърлителят трябва да приема грижите и
издръжката от членовете на семейството на приобретателя или евентуално от неговите
наследници, както и инцидентни грижи от трето лице, когато длъжникът е възпрепятстван
от непредвидени обстоятелства да положи същите. При това е без значение дали третото
лице е натоварено да изпълни от длъжника, или изпълнява по своя воля. Извършените от
третото лице действия трябва да са от името и за сметка на приобретателя и този факт
трябва да е известен на прехвърлителя, като приемането на тези действия от негова страна
ще освободи длъжника от задължението му до обема на приетата престация. Само ако
приетите от прехвърлителя грижи и издръжка са предоставени от третото лице не от името и
за сметка на приобретателя приобретателят не се освобождава от отговорност за
неизпълнение. Ако прехвърлителят е приел извършеното от третото лице, но от името и за
сметка на приобретателя изпълнение, като не е възразил срещу неговата надлежност, то
неговите правоприемници не могат да оспорват това изпълнение твърдейки, че то е неточно
или непълно.
В конкретния случай към момента на сключване на договора – 20.07.2016г.
11
прехвърлителят П П. е живял на съпружески начала със свидетелката Р.Х, която е майка на
приобретателя С.П.. Това съжителство е продължило до смъртта на П П. 06.12.2020г., който
факт не е спорен между страните, а и не се опровергава от показанията на разпитаните по
делото свидетели. От това следва, че необходимите грижи П.П. е получавал от Р.Х.
Последваната, според показанията на разпитаните по делото свидетели Ангел Джанов и
Ирина Димова, при нужда е разчитала на помощна на С.П.. В този смисъл са и показанията
на самата Х. в качеството й на свидетел. От показанията на тези свидетели се установява, че
ответника Ст.П. е ходила редовно в дома на П.П. и майка й Р.Х.. Заедно са прекарвали
всички празници в неговия дом или в дома на П. в с.Мировяне. Освен това П. и сама го е
посещавала всеки месец по за няколко дни. Редовно е изпращала средства в размери от по
100лв., 150лв., 200лв. или повече, които са получавани от нейната майка и са били
предназначени за покриване на нуждите на семейството и с П П.. Осигурявала му е
медицинска помощ, като го е карала по преглед и болници. Нещо повече закупила е с лични
средства 3бр. апарати за въздух – два стационарни и един преносим, необходими му за
справяне със заболяването ХОБС. Показанията на тези двама свидетели не могат да се
считат оборени от показанията на свидетелите на ищците Н.Д и Илинов, доколкото при
посещенията им при П.П. не е било задължително да заварват там ответницата или нейната
майка, нито пък са могли да знаят за всички извършвани от тях действия. Предвид на това
доколкото след сключването на договора П П. е продължил да приема предоставените от
Р.Х и С.П. грижи, като не е предприел каквито и да е действия за преустановяването тези
техни действия, нито е ограничил възможността на Х. да извършва такива, които допълват
предоставяните от П. грижи и издръжка. Самата Р.Х. сочи, че винаги е била подпомагана от
дъщеря си.
Предвид на това следва да бъде прието, че е налице изпълнение на задължението за
издръжка и гледане, осъществявано частично от трето лице- Р.Х и частично от
приобретателя С.П., като прехвърлителя П П. е приемал това изпълнение от момента на
сключване на договора 20.07.2016г. и до смъртта си на 06.12.2020г., като не е предприел
действия по развалянето на договора поради неизпълнение. От това следва, че той е считал
предоставеното му изпълнение за надлежно такова, а това да е ходел в занемарен външен
вид, както твърдят ищците и техните свидетели само по себе си не означава, че налице
неизпълнение на задължението за гледане и издръжка. Но дори и да е мислимо да са касае за
някакво неизпълнение от вида липса на грижа за външния вид, то в този случай, ще се касае
за неизпълнение което е незначително с оглед поетото задължение, което не счетено от
самия прехвърлител за основание да иска да получава грижи за и за външния си вид или да
иска разваляне на договора по тази причина.
Предвид на това не са налице предпоставките за развалянето на договора поради
неизпълнение на задължението на ответника С.П. за разваляне на договора да издръжка и
гледане на П П. и предявеният иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за това е неоснователен.
Без правно значение е в случая кой е организирал погребението на П.П. и кой е заплатил за
него, както и какви негови задължения са заплатили ищците след смъртта му, тъй като това
12
не част от изпълнението на алеаторния договор за гледане и издръжка.
По горните съображения предявеният иск за разваляне на договора за издръжка и
гледане на основание чл.87, ал.3 ЗЗД- поради неговото неизпълнение, като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
С оглед неоснователност на главния иск по чл.87, ал.3 ЗЗД, неоснователен се явява и
обусловения от него иск по чл. чл. 108 ЗС, и като такъв също ще се отхвърли.
Предвид изхода от спора ищците нямат право на разноски, а направените от тях такива
остават за тяхна сметка.
Предвид изхода от спора и на осн. ч.78, ал.3 ГПК ответника има право на разноски,
като е представляван от адвокат и е представил доказателства за направени такива от
1080лв., съобразно списък по чл.80 ГПК, която и сума за разноски ще се осъдят ищците да
заплатят на ответника.
Въз основа на изложените по-горе съображения, ВлРС,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д. П. П., ЕГН ********** от гр.Варна, ЖК „Младост“ 139 и
С. П. ИЛ.,ЕГН********** от гр.Велинград, ул.“Юндола“№19, чрез адв.Ч.Ч. от АК-
Пазарджик, със съдебен адрес гр.Пазарджик, ул. ”Иван Вазов” №18, ет.2, против СТ. АНГ.
П., ЕГН ********** от гр.Ракитово, ул.“Райна Княгина“ №47 по чл.26, ал.2, изр.1, пр.2 от
ЗЗД, евентуален по чл.87, ал.3 от ЗЗД и съединен с тях иск по чл.108 от ЗС, за прогласяване
за нищожен поради липса на съгласие на НА за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка № 91, том II, нот.дело №387/2016г., на нотариус С.Д с
АКТ на вписване №17, том V, нот.д.№666/2016г.,.рег. №1295/20.07.2016г., на СВ-
Велинград, с който - П Димитров П. е прехвърлил на ответницата собствения си недвижим
имот, представляващ: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 62004.6.356.1.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ракитово, одобрени със Заповед № РД-
18 -16/25.03.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес: гр.Ракиново, обл.
Пазарджик, п. к. 4640, ул.”Баба Неделя Петкова”№19, ет.2 който обект се намира в
триетажна жилищна сграда №1 с идентификатор № 62004.6.356.1, разположена в поземлен
имот с идентификатор № 62004.6.356, с номер по предходен план УПИ VII-1351 в кв. 125 по
плана на гр.Ракитово, заемащ целият трети етаж, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, със застроена площ от 88 кв. м., ведно с 1/3 идеална части от общите
части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, при
съседни самостоятелни обекти в сградата, на същия етаж: няма; под обекта: 62004.6.356.1.2
и над обекта, както и евентуалния иск по чл.87, ал.З от ЗЗД - за разваляне на сключения
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка нот .акт № 91, том II,
нот.дело №387/2016г., на нотариус С.Д с АКТ на вписване №17, том V, нот.д.№666/2016г.,
вх.рег.№1295/20.07.2016г., на СВ-Велинград, поради виновно неизпълнение на поетите от
приобретателя СТ. АНГ. П. задължения да гледа и издържа прехвърлителя докато е жив и
13
съиденения с тях иск за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищците
са собственици по наследство на имота: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
62004.6.356.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ракитово, одобрени
със Заповед № РД - 18 -16/25.03.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес:
гр.Ракиново, обл. Пазарджик, п. к. 4640, ул.”Баба Неделя Петкова”№19, ет.2 който обект се
намира в ТРИЕТАЖНА ЖИЛИЩНА сграда №1 с идентификатор № 62004.6.356.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 62004.6.356, с номер по предходен план
УПИ УН-1351 в кв. 125 по плана на гр.Ракитово, заемащ целият трети етаж, с
предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, със застроена площ
от 88 кв. м., ведно с 1/3 идеална части от общите части на сградата и съответните идеални
части от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата, на
същия етаж: няма; под обекта: 62004.6.356.1.2 и над обекта и осъждането й да предаде
владението на имота, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. П. П., ЕГН ********** от гр.Варна, ЖК „Младост“ 139 и С. П.
ИЛ.,ЕГН********** от гр.Велинград, ул.“Юндола“№19, да заплатят на СТ. АНГ. П., ЕГН
********** от гр.Ракитово, ул.“Райна Княгина“ №47, Сумата от 1080лв. /хиляда и
осемдесет лева/- разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
14