Р Е Ш Е Н И Е
№ ………..
гр. Варна, 11.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав в закрито
заседание на девети септември през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при секретаря
Светлана Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17902 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от М.М. *** иск с
правно основание чл. 49 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 5100 лева, представляваща обезщетение за претърпени от К.
неимуществени вреди – физически болки и психически страдания, вследствие на
падането й на 18.08.2014г. в необезопасена и необозначена дупка пред дома й, находящ се в гр. А., ул. „***“, № 5, ведно със законната
лихва върху горната сума суми, считано от датата на увреждането до
окончателното й изплащане.
В исковата
молба ищцата М.М. К. твърди,
че на 18.08.2014г., около
23:00ч., пред дома й на
улица „***“,
№ *, в гр. А. е паднала
в необезопасена и необозначена
дупка, находяща се на тротоара
пред входната й врата, останала от извършен ремонт
на улицата. Твърди се, че вследстиве на падането е получила
контузия на лявото ходило, травматични отоци, кръвонасядания
и ожулвания в посочената област, в резултат на което е имала ограничение
на подвижността на това стъпало.
В продължение на
месец е изпитвала силни болки и се
е налагало да взима допълнителни болкоуспокояващи с цел облекчаване на болките. Получените травми са й оказали въздействие не само върху
физическото й здраве, но й негативни емоционални изживявания, състояние на
силен емоционален стрес. Твърди, че ищцата се е върнала в родния си град от
Италия на гости, като вместо да оползотвори почивката е следвало да лекува
получените травми, които са резултат от виновното противоправно
поведение от страна на Община А., която не е обезопасила или обозначила с каквито
и да е знаци участъка от пътя, в който е извършвала ремонтни дейности. С оглед
горното и сезира съда с искане за присъждане на обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди. Претендира присъждане и на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Община А.,
депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на иска. Твърди, че не е материалноправно
легитимирана да отговора за претърпените от ищцата вреди, тъй като е възложила
с договор № 251/29.07.2013г. на „О.“ ООД строителството по проект, по който
общината е бенифициер. Сочи, че съгласно клаузата на
чл. 24 от договора, дружеството-изпълнител носи пълна отговорност за
безопасността на работниците и други лица при изпълнение на всички видове
работи и дейности, както такава за всички видове причинени вреди на граждани
при осъществяване предмета на договора. Излага, че на 18.08.2014г., в почти
целия гр. А., „О.“ ООД е изпълнявало строеж „Подобряване на градската
инфраструктура за питейна и отпадъчни води – етапно изграждане“ и в частност
трасето на битов канализационен клон 21 и водопроводен клон 16 (по ул. „***“).
Поради изложеното и счита, че Община А. не следва да носи отговорност за
евентуално претърпените от ищцата вреди. Вън от горното твърди, че за периода
23.04.2014г.-14.11.2014г. са се осъществявали ремонтни дейности в посочения
участък, като улицата е била затворена за движение на превозни средства, като
са били поставени бариери, сигнализации, обозначителни
и предупредителни знаци, както за водачите на превозни средства, така и за
пешеходците. Излага, че предмет на посочения проект е реконструкция на
съществуваща канализация и подмяна на съществуващата канализация, като по
проекта е предвидено извеждане на водопроводни отклонения от общата
водопроводна мрежа до сградните отклонения на всеки
отделен имот. Именно поради последното излага от строителя да е оставен
технологичен отвор до регулационната граница на всеки имот, с цел улесняване на
гражданите при присъединяване на съответното сградно
отклонения към общата мрежа. Такова сградно
водопроводно отклонение за имота на ищцата е прокарано до мястото, където се
намира входната й врата, като е оставено технологично пространство, наричано от
К. „дупка“, за да може последната да подвключи сградното си отклонение към общия мрежа. Твърди, че това
пространство е било обезопасено и обозначено със сигнално-маркировъчна лента от
служители на изпълнителя на строителните работи, тъй като това е било негово
задължение и Общината няма как да отговаря за това, още повече че съществува
възможност това обозначение да е премахнато от недобросъвестни лица. И не на
последно място, процесната улица е добре осветена,
като уличното осветление към датата на твърдяния
инцидент е било изправно. Ето защо и счита, че не се касае до противопрвно виновно поведение на Общината, а за изпълнение
на предварително планирани строителни дейности, за извършването на които
страната е информирала обществеността – чрез поставяне на съобщения на входни
врати на гражданите, на официалната интернет страница на Община А.,
информационните табла в административната й сграда, на спирките на масовия
транспорт и др. Оспорва на следващо място твърдяните
от ищцата вреди да са резултат от падането й на тротоара пред входната й врата
в необезопасена и обозначена дупка. В тази връзка счита, че представените
медицински документи не са от естество да установят причинно-следствената
връзка между уврежданията, посочени в тях и твърдяния
от К. инцидент, доколкото същите са базират само на анамнестичните
данни на самата страна. Нещо повече в исковата молба ищцата твърдя да е
претърпяла травма в лявото ходило, докато в медицинската документация е
посочено, че се касае за контузна рана в десен крак и
дясна ръка и гръдна травма в ляво. С оглед това и при липса на документация за
здравословното състояние на ищцата преди процесната
дата, изразява довод, че получените травми може да са получени по друго време и
на друго място, различно от посоченото в исковата молба. На следващо място
оспорва болките от физическите увреждания да са били интензивни, като в тази
връзка счита, че е житейски нелогично К. да потърси помощ не в най-близкото
лечебно заведение, а в такова на територията на гр. Д.. Счита, че претендираното обезщетение е завишено по размер, като не
отговаря на принципа на справедливостта. И не на последно място твърди, че
ищцата не е положила дължимата от нея грижа да се информира за сключващото се,
още повече същата е могла да възприеме извършваните строителни дейности и да
съобрази поведението си с заобикалящата я среда, като обърне нужното внимание и
положи необходимите усилия, за да предотврати падането си в някое препятствие.
С оглед изложеното моли за отхвърляне на претенцията.
Третото лице помагач оспорва
иска, като твърди към 18.08.2014г.,
участъкът от обекта по улица „***“ № 5, участък № 22 е бил приключил, като работата е приета, поставен е водопровод и улицата е била асфалтирана. С оглед
това и твърди обективно да не
е могло травмите, които ищцата твърди
да е получила, да са в резултат
на попадане в дупка. Вън от горното твърди, че по време
на осъществяване на проекта са
спазени всички условия за безопасност.
Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, която е имала некритично поведение и отношение, чувство за самосъхранение,
предвид обстоятелството, че е можела да
възприеме ремонтните дейности. Оспорва представените медицински
документи, като наред с това твърди,
че извън всякаква логика е да се търси
медицинска помощ пет дни след
инцидента и то в гр. Д., при
положение, че в гр. А. има
медицинско заведение.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното на л. 15 от
делото медицинско направление/искане изх. № 40/18/19.08.2014г., че на
18.08.2014г., 23.30ч. М. К. е посетила Център за спешна медицинска, филиал А.,
като й е поставена диагноза контузна рана на десен
крак и дясна ръка, които е посочено да са обработени и превързани.
От приложеното на л. 6 от делото
медицинско удостоверение № 909/2014г. се установява, че на 21.08.2014г. е
извършен преглед на ищцата в отделение по Съдебна медицина при МБАЛ „Св.
Анна-Варна“ АД, при който са установени следните видими увреждания: линейни,
червеникави ожулвания с размери по около 1 см, 3см и 4 см, разположени приблизително
успоредно помежду си и надлъжно по вътрешната повърхност на лявата предмишница, такова ожулване с дължина 1.5 см по лявата
длан; множество линейни, червеникави ожулвания и такива с неправилна форма на
площ, с размери около 7-8см на 2-2.5см по вътрешната повърхност на дясното
ходило, областта на десния глезен, като повърхностният епидермис е със
забелване; бледо синкаво-червеникави кръвонасядания,
травматични отоци, в областта на левия глезен и лявото ходило, движението на
което е ограничено и болезнено; две успоредни помежду си, ивицести,
синкаво-морави кръвонасядания с жълтеникав оттенък, с
размери около 6-7см на 3-3.5см по лявата хълбочна област.
Представени са и лист за преглед на
пациент от извършени прегледи на ищцата на 19.08.2014г. в спешно отделение в Многопрофилна болница за активно лечение – Д. и на
23.08.2014г. в МБАЛ „Св. Анна-Варна“, като последното касае гръдна травма. При
последния преглед на К. е предписано и медикаментозно лечение /рецептурна бланка л. 17 от делото/.
В открито съдебно заседание, проведено
на 17.06.2019г. е извършен на основание чл. 204 ГПК оглед на прието по делото
веществено доказателство – два броя снимки /л. 201-202/, на първата от които се
вижда входна врата, изработена от дървен материал, непосредствено пред която е
налице изкоп, заемащ почти 80% от площта пред вратата. На втората снимка са
изобразени два долни крайника, като по десния са видими наранявания, а вторият
е бинтован.
Към доказателствения
материал по делото е приобщена и жалба от ищцата, адресирана до Община А. и
заведена под вх. № Ж-152/25.08.2014г. /л. 7-8/, с която същата е отправила
искане за изплащане на обезщетение от 2000 лева за търпените от нея негативни
изживявания, вследствие на падането й в необозначен и необезопасен изкоп пред
входната й врата на 18.08.2014г. и получените от това травматични увреждания.
Като приложения към жалбата са описани коментираните по-горе медицински
документи.
Приобщен към доказателствения
материал по делото е части от инвестиционен проект „Подобряване на градската
инфраструктура за питейни и отпадъчни води в гр. А.“, предмет на който реконструкция
на съществуваща канализация за битова вода – разделяне на канализация по главни
улици на гр. А. и подмяна на съществуващ водопровод по същите, както и
проектиране на нова канализация за битова вода – разделна канализация по
улиците, където няма изградена канализация, каквато е именно ул. „***“
/обяснителна записка л. 100-124 от делото/. В същата обяснителна записка в
раздел ІХ, т. 7 е посочено сградните канализационни
отклонения да се изградят най-много до дворищната регулационна линия /ограда/
на даден имот. В т. 4 на раздел ІХ от обяснителната записка е указано по време
на строителството изкопите да се ограждат, да се поставя сигнализация,
включително и светлинна през нощта.
Видно от приложения на л. 51 от делото
констативен протокол от 14.04.2014г., назначена със заповед на кмета на община А.,
е констатирала, че временната организация на движение по време на
строителството на трасето на Битов канализационен клон 21 /по ул. „***“/ е
изпълнена съгласно инвестиционен проект, поради което и комисията е приела, че
строително-монтажните работи могат да бъдат започнати.
Представена по делото е обяснителна
записка част „Временна организация на движението“, която обхваща изкопните
работи по асфалтирани улици, респ. необходимостта от частично и пълно затваряне
на улици в зависимост дали
строително-монтажните работи заемат цялата или част от широчината на платното
за движение. Посочено е, че непосредствено след приключване на
строително-монтажните работи следва да се възстанови постоянната организация на
движението /л. 220-224/.
С констативен акт за установяване
годността за приемане на строежа от 14.11.2014г. е прието изпълнението на процесния проект, като е посочено, че не са налице
недовършени строително-монтажни работи или недобре извършени такива.
Представено от третото лице-помагач е
протокол № 5(1) за установяване завършването и за заплащане на непредвидени
видове строителни и монтажни работи подробни ведомости №№ 59 и 60 от
01.08.2014г., като в съдебно заседание на 17.06.2019г. процесуалният
представител на Община А. разяснява, че същите касаят главния водопровод и
главния канализационен клон, която минава по самата улица и не касаят частта по
дейностите на тротоарите.
Представени по делото са и подробни
ведомости № 91 и 92, включваща остойностени
количества изпълнени строително монтажни работи по водопроводен и
канализационен клон на ул. „***“ и доставка и полагане на тротоарни плочи,
приети с акт № 7/07.11.2014г. /л. 130-182/.
Приети по делото са и извадки от действащ
план на гр. А., като ца процесния
имот с административен адрес гр. А., ул. „***“, № 5 е отреден УПИ ХV 347, като
видно от извадка от този план с нанесена улични осветителни тела такова е
предвидено по ул. ***. В представените справки за състоянието на улично
осветление от проверки на 15.08.2014г. и 25.08.2014г. няма отразяване на
несветещи улични осветителни тела по ул. „***“ /л. 57-58/.
Приобщени към доказателствения
материал по делото са и публикувана на 24.04.2014г. съобщение за временно
затваряне на движението за превозни средства по конкретно посочени улици,
включително и по процесната ул. „***“. Представени са
и други обявления, с които гражданите на гр. А. се уведомяват за започване
реализацията на проект „Подобряване на градската инфраструктура за питейни и
отпадъчни води в гр. А.“.
Приобщен към доказателствения
материал е и договор № 251/29.07.2013г., с който Община А. е възложила на „О.“
ООД строителството по проект „Подобряване на градската инфраструктура за
питейни и отпадъчни води в гр. А., съгласно одобрен инвестиционен проект и
количествено-стойностни сметки. В чл. 24 от същия е предвидено, че изпълнителят
носи отговорност за безопасността на работниците и други лица, при изпълнение
на всички видове работи и дейности на обекта съгласно действащите норми.
Ангажирани от страните по делото са и
гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Г.И.Г. и Т.С.Я. – водени от
ищцата, К.Я.Д. и К.И.А. – водени от ответника и свидетелят В.К.Т. – воден от
третото лице-помагач.
От показанията на свидетеля Г.И.Г.,
бивш съпруг на ищцата, се установява, че М. К. живее в Италия, като се е
завърнала в гр. А. в деня на процесния инцидент. След
като ищцата и дъщеря й гостували в дома на свидетеля, двете, късно вечерта, се
отправили към дома на К., находящ се на ул. „***“ №
5. Излага, че дъщеря му се обадила по телефона, отправяйки молба да отиде до
жилището, тъй като майка й паднала в дупка и да я извадят. Когато пристигнал
видял, че пред входната врата има издълбана дупка за канализацията. Именно
тогава за първи път видял изкопа, който не бил обезопасен с ленти. Било тъмно,
улицата не била осветена. Ищцата паднала в дупката и си изкълчила единия крак,
а другия охлузила. Помогнали й да се качи в автомобила и я откарали до
поликлиниката в гр. А.. Там й превързали левия крак, направили й някакви
интервенции. От дъщеря си излага да знае, че на другия ден, докато били в гр. Д.
по повод ангажимент, ищцата се оплакала от
силни болни в десния крак, поради което и потърсила медицинска помощ. Сочи, че
след инцидента е виждал няколко пъти бившата си съпруга, която тежко изживяла
случилото се, тъй като се завърнала в страната с такава радост, а плановете й
да отиде на почивка със сина и внучката й се провалили.
В показанията си свидетелката Т.С.Я.
също установява, че ищцата живее в Италия, като я очаквала да се завърне в
страната през 2014г. Двете се уговорили да се видят, но това така и не станало,
тъй като М. К. й звъннала по телефона, че е претърпяла инцидент – паднала в
дупка, от който получила отоци и хематоми. Свидетелката излага, че е виждала
изкопа пред входната врата на жилището на ищцата. Имало й други прокопани дупки
във връзка с ремонтните дейности в града, като имало поставени ленти, но децата
бързо ги късали. По време на ремонта имало и затворени улици, разкопки по тях и
движението било много трудно.
Свидетелката К.Я.Д. излага, че в
периода 2013-2015г. работила в Община А. на длъжност ръководител проект
„Подобряване на градската инфраструктура за питейни и отпадъчни води“. Във
връзка с този проект по ул. „***“ е изградена канализационна мрежа, подменен е
уличния водопроводен клон и са подменени сградните
водопроводни отклонения, изградени са канализационни отклонения, като
последните е следвало да бъдат изпълнени до границите на съответния частен
имот. Това по необходимост е изисквало извършването на строителни и монтажни
работи, включително прокопаване на изкопи, в които да бъдат монтирани тръбите
към съответния уличен клон, след което да бъде направена връзката със
съответната инфраструктура и едва тогава изкопите е следвало да бъдат засипани
и възстановена настилката. Излага технологията по изпълнение на водопроводните
и канализационните отклонения да е следната: със собствениците на имотите
предварително се уточнява къде да бъде направена връзката, след това се прави
изкопа, като, в случай че има съществуваща тръба, връзката се прави с нея, а
ако няма такава, когато канализационното отклонение е ново, то се изпълнява до
границата на имота, прави се връзката, когато собствениците са поставили тръби
от сградата, ако не се, се изчаква и изкопите се
засипват. Последните се засипват и в случай че собствениците кажат, че няма да
поставят скоро тръби от имота си до границата му. Сочи, че при извършване на
ремонтните действия задължително се затваря за движение пътната част на
улицата. Когато улицата е асфалтирана движението се пуска, но това не означава,
че ремонтните дейности са приключили. По отношение на обезопасяването на
отклоненията сочи, че не е предвидена вертикална сигнализация, като същите в
масовия случай са ограждани със сигнални ленти, а на определени места, където
изкопът е по-дълбок.
Излага, че познава ищцата именно във
връзка със служебната ангажираност на свидетелката по повод изпълнение на
проекта, като М. К. я е посетила по нейни думи в деня след прибирането й от
Италия и след падането й в изкопа пред дома й. Сочи, че ищцата я запознала с
това, че през нощта се е върнала от Италия с такси, стигнала е до дома си и
опитвайки се да отвори входната врата е паднала в наличната пред последната
дупка. Казала й, че има на крака си леко нараняване. Свидетелката сочи, че в
рамките на деня се е свързала със съответните служители на изпълнителя, за да
бъде уточнена възможността за закриване на отвора и им казала възможно
най-бързо да приключат с връзките и да затворят изкопите. Сочи, че лично не е
виждала процесния изкоп. От обясненията, които са й
дадени и от снимката /оглед на която е направен в съдебно заседание на
17.06.2019г./, с която последващо се е запознала, сочи
че прорязаната настилка е част от отклонението, като връзката със сградната инсталация е следвало да бъде изпълнена под
входната врата. Изкопът е запълнен донякъде, като в крайната си част е останал
с дълбочина около 50см. Самият изкоп се прави с ширина около 80см, а входната
врата е около метър. Дълбочината на изкопите варира, като обикновено те са на
80 см, но не повече от метър. При срещата между свидетелката й ищцата,
последната не е казала, че ще подава жалба. Последващо
е узнала за тези нейни действия, като жалбата излага да е разпределена на
свидетелката. Отговор на същата няма, тъй като с ищцата били уточнили това,
което я е притеснявало.
Свидетелката К.И.А. излага, че през
2014г. заемала длъжността „главен специалист инфраструктурни проекти“ в Община А..
Конкретно й е било възложено да информира населението за ремонтните действия,
които предстоят, спирането на вода и други. Излага, че извън информацията,
която се публикувала на интернет страницата на общината, свидетелката разнасяла
съобщения, които пускала в пощенските кутии на гражданите или им ги предавала. Сочи,
че е предала такива съобщения на живущите на административен адрес ул. „***“, №
5, но лично с ищцата не се е виждала. По отношение обезопасяването на
отклоненията излага, че това е станало чрез сигнални ленти, пана, но конкретно
кое как е обезопасявано не може да каже.
Свидетелят В.К.Т. излага, че при
осъществяване на проекта в Община А. е бил координатор по безопасност в
строителството, което включвало следене за безопасната работа, която се
извършва на обекта от работниците, спазени ли са правилата за безопасност и
временната организация за движение на обекта. По отношение на обезопасяването
на изкопите по тротоарите сочи, че е изпълнявано това, което е било записано в
проекта. Сочи, че по принцип след работа, там където не е заринато съвсем и не
е уплътнена насипа и не е положен асфалт, са се поставяли сигнални ленти. Този
вид работа сочи, че не е бил добър, тъй като лентите били късани от вятъра,
граждани, деца. Някой път били слагани метални шипове, но те се вземали за
скрап, а ако били поставени дървени летни – тях пък вземали за огрев.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл.49 от ЗЗД този, който
е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени
от него при
или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по
чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни
противоправни действия, тя има обезпечително-гаранционна
функция. За възникване на отговорността по чл. 49
ЗЗД са необходими следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия (ищеца), вредите да са причинени
от лице, на което отговорният
по чл. 49 ЗЗД (ответникът)
е възложил работа, вредите да са
причинени при или по повод изпълнението
на работата, възложена от ответника,
работникът да има вина за
причинените вреди.
Не се
оспорва от ответната страна, че тротоарът, находящ се
в гр. А., ул. „***”, е собственост на Община А., респ. нейно е задължението по
ремонт и поддръжка на пътя, включително и на тротоарите като част от пътя, по
смисъла на § 1, т. 1 ДР на Закона за пътищата и § 6, т. 6 от ДР на Закона за
движение по пътищата, предвиден за осъществяване за движение на пешеходци – чл.
31 ЗП. Разпоредбата на чл. 11 от Закона за общинската собственост възлага на
общините да управляват имотите и вещите – общинска собственост, в интерес на
населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин. Съгласно чл. 30, ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи, строителните площадки в урбанизираните територии,
включително изпокипе за изпълнение или ремонт на
подземни мрежи и съоръжения, се ограждат с временни плътни огради съгласно
изискванията на съответната общинска администрация и се сигнализират със
съответните знаци и табели, а при необходимост – и със светлинни сигнали.
Според чл. 31, ал. 3 от същата наредба, за преминаването на пешеходци над
изкопи се изпълняват обезопасени проходни мостчета, които се осветяват през
тъмната част на денонощието. Координаторът по безопасност и здраве за етапа на
изпълнение на строежа, координира контрола по правилното изпълнение на
строително монтажните работи /чл. 11, т. 5 от цитираната наредба/.
В
настоящия случай между страните е безспорно, че към 18.08.2014г., по възлагане
на Община А., „О.“ ООД е извършвало строително-монтажни работи по проект
„Подобряване на градската инфраструктура за питейни и отпадъчни води в гр. А.“,
включващи реконструкция и проектиране на канализация за битова вода,
включително и по ул. ***. Установи се, че в проекта е предвидено изграждането
на канализационни отклонения до регулационните граници на имотите (оградата),
именно в изпълнение на което е изпълнен изкоп на тротоара пред входната врата
на дома на ищцата, с оглед свързване на сградната
инсталация с главния водопроводен и канализационен клон. При изпълнение обаче
на изкопа изпълнителят не е спазил надлежните правила за извършване на
възложената му работа, като не е обозначил и обезопасил наличното препятствие,
застрашаващо живота и здравето на населението на общината. Така ангажираните от
страна на ответника свидетели, както и този на третото лице-помагач, макар и в
показанията си да излагат, че изкопите по принцип са били обезопасяване, липсва
каквато и да е конкретика това да е сторено по
отношение на процесния такъв. Дори и да се приеме, че
е имало сигнални ленти и те са били премахнати било от вятъра, от гражданите
или деца, това не освобождава изпълнителя от задължението му да следи за
обезопасяването на изкопите, било и използвайки по-надеждни методи за това. От
друга страна, макар и ответната община да е ангажирала доказателства за
предвиждане на улично осветление, от същите не може да се направи извод, че
входът към дома на жилището, респ. изкопът са били достатъчно осветени. Така от
съпоставка на извадката от действащия план на гр. А. с нанесено улично
осветление /л. 56/ и отразяването на отклонението към сградата на имота на
ищцата /л.69/ е видно, че изкопът е приблизително на средата между двата
стълба. При липса на данни за действителното разстояние между стълбовете на
уличното осветление и изкопа, интензитета на осветеност, не може да се направи
извод, че общината е осигурила условия препятствието да е видимо и в тъмната
част на денонощието. Нещо повече свидетелят Георги Георгиев непосредствено е
възприел неосветеността на мястото, както и липсата на заграждения и
обозначения на изкопа. С оглед всичко изложено, съдът приема, че ищцата,
прибирайки се в дома си в тъмната част на денонощието – около 23.00ч., без да е
било налично необходимото обозначение и достатъчна осветеност, за да се
възприеме визуално наличието на процесното препятствие,
е паднала в необезопасения изкоп, вследствие на което е претърпяла увреда на здравето си. Вредата е причинена поради
неспазване на задълженията поети с договор от изпълнителя на
строително-монтажните дейности, при липса на упражнен адекватен надзор върху
дейността на изпълнителя, както и при неизпълнение на задължение на възложителя
работата по тротоарите да се извършва при обезопасяване на изкопните работи, за
да не се застрашава живота и здравето на неселението.
Както съдът посочи по-горе, а и съобразно
разясненията дадени с Постановление № 7/1959г. на Пленума на Върховния съд,
отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази
отговорност има обезпечително гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата. По нататък в Постановление № 6/1966г.
на Пленума на Върховния съд е прието, че вината на натовареното лице се
изразява в умишлено или по непредпазливост причиняване на вредата, като в някои
случаи това може да е неспазване на правилата за извършване на възложената
работа, а в други – невземане на необходимите мерки за предотвратяване на
увреждания.
Ето защо съдът приема, че именно
ответната Община А., в качеството й на възложител на извършването на строителни
и монтажни действия по тротоара, чийто собственик е, е материалноправно
отговорно да репарира вредите, които са настъпили за ищцата. Без оглед на тази
отговорност е поетото от изпълнителя задължение по договора да обезщетение
вредите, настъпили от невземането на необходимите мерки за предотвратяване на
увреждания. Последното е основание за реализиране на регресната
отговорност на третото-лице помагач, но не би могло да освободи общината от отговорността
й да поправи вредите.
От ангажираните гласни
доказателства и медицинска документация, съдът намира за установено, че в
резултат на попадане в изкопа, ищцата е получила следните травматични
увреждания: ожулвания по лявата предмишница и длан, контузна рана на десния крак, кръвонасядания
и отоци по левия глезен и ходило, движението на който крайник е било ограничено
и болезнено, кръвонасядания в лявата хълбочна област.
Последните увреждания са възникнали непосредствено след падането – така
свидетелят Георги Георгиев, който е посетил мястото на инцидента след
настъпването му, чиито показанията се подкрепят и от представените писмени
доказателства, а именно издаденото медицинско направление от Център по спешна
медицинска помощ, филиал А., медицинското удостоверение от отделение по съдебна
медицина. По делото липсват каквито и да е данни, от които да може да бъда
направен извод, че горните увреждания ищцата е получила по друго време и на
друго място. Безспорно тези травматично увреждания са причинили болки и
страдания, които са отшумели за кратък период от време, при липса на данни възстановителния
процес да е бил усложнен или удължен. Наред с горните вреди, инцидентът е дал
отражение върху ищцата и в емоционален план, тъй като човек неминуемо търпи
негативни изживявания от невъзможността да има пълноценен отпуск, лишен от това
да търпи болки и страдания вследствие на нараняванията и затрудненото движение
при предвижването, с оглед травмата на левия крак.
Така
исковата претенция за претърпени неимуществени вреди се явява доказана по
своето основание, като при определяна на нейния размер, изхождайки от
указанията, дадените в ППВС № 4/1964 год., съдът намира за релевантни следните
обстоятелства: характер на травматичните увреждания, техния интензитет,
продължителност на възстановителния процес, причинените неудобства, негативните
емоционални изживявания. Отчитайки тези обстоятелства и съгласно принципа за
справедливост, съдът намира, че макар и несъвършено, общоприетият критерий за
справедливост би бил удовлетворен с присъждане на обезщетение в полза на ищцата
от 1500 лева за претърпените физически болки и страдания и психически такива,
който размер се явява доказан и основателен и като такъв следва да бъде уважен.
За да формира този извод, наред с горните обстоятелства, съдът отчете и факта
на завършилото с оздравяване лечение на травматичните увреждания, което не е
съпътствано с усложнения и е протекло нормално за такива увреждания
продължителност. За разликата до пълните предявени размери претенцията следва
да бъде отхвърлена.
За неоснователно намира възражението за съпричиняване на вредоносния резултат. Съгласно дадените
в т. 7 на ППВС № 17/1963г. разяснения, обезщетението
за вреди от непозволено увреждане се намалява,
ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.
В настоящия случай по
делото безспорно се установи, че изкопът е с
ширина 80см, при което останалото простраство от
входа до имота на ищцата е 20 см /така показанията на водената от ответника
свидетелка Красимира Дянкова/. Тази площ е крайно недостатъчна и не би могло да
се очаква нищо друго освен ищцата да падне в изкопа, който не е бил обозначен,
обезопасен и недостатъчно осветен. Не може да се вмени и като проява на
небрежно отношение към здравето й, факта на извършваните в целия град
строително монтажни-действия, доколкото липсват данни К. да е възприела такива,
още повече такива по улицата, на която живее. Дори обаче да е възприела същите,
това не означава, че е следвало да предвиди наличието на изкоп пред входната й
врата, още повече, че в самия проект е предвидено отклоненията да бъдат правени
до оградите на имотите. Това мотивира настоящия състав да приеме, че ищцата с
поведението си не е допринесла до настъпване на вредоносния резултат и в този
смисъл възражението за съпричиняване за
неоснователно.
Въз основа на направеното искане от ищцовата страна в исковата молба и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на К. направените по делото
разноски. В случая страната е направила разноски за заплатена държавна такса в
размер на 204 лева и 400 лева за адвокатско възнаграждение, което е под
предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. минимум.
Съразмерно на уважената част от иска на ищцата следва да се присъди сумата от 177.65
лева.
На основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, на ответника също се следват разноски, като
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лева, на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ. От тази
сума съразмерно на отхвърлената част от иска в полза на Община А. следва да се
присъди сумата от 211.76 лева.
На основание чл. 78, ал. 10 ГПК на
третото лице-помагач не се следват разноски.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Община А., с адрес: гр. А., ул. „г.п.“
№ ***, да заплати на М.М. К., ЕГН **********,***,
сумата от 1500.00 лева /хиляда и
петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени от К.
неимуществени вреди – физически болки и психически страдания, вследствие на
падането й на 18.08.2014г. в необезопасена и необозначена дупка пред дома й, находящ се в гр. А., ул. „***“, № 5, ведно със законната
лихва върху горната сума суми, считано от датата на увреждането – 18.08.2014г.
до окончателното изплащане на обезщетенията, КАТО ОХВЪРЛЯ претенцията за разликата над 1500.00 леда до 5100.00
лева, на основание чл. 49 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ответника Община Варна, а именно: „О.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***.
ОСЪЖДА Община А., с адрес: гр. А., ул. „г.п.“
№ ***, да заплати на М.М. К., ЕГН **********,***,
сумата от 177.65 лева /сто седемдесет и седем лева и шестдесет и
пет стотинки/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.М. К., ЕГН
**********,***, да заплати на Община А., с адрес: гр. А., ул. „г.п.“ № ***,
сумата от 211.76 лева /двеста и единадесет лева и седемдесет и
шест стотинки/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: